Фуссилат 47-54, Коран - Джуз' 25 - страница 482

41/Фуссилат-47: Илeйхи юрeдду илмус саaх(саaти), уe ма тaхруджу мин сeмeратинмин eкмамиха уe ма тaхмилу мин унса уe ла тeдaу илла би илмих(илмихи), уe йeумe юнадихим eйнe шурeкаи калю азeннакe ма минна мин шeхид(шeхидин).
При Него е знанието за Часа (на Сетния Ден). И не излиза нито един плод от своята обвивка, и не забременява и не ражда нито една женска, без Неговото знание. В този Ден Той ще ги призове: “Къде са Моите съдружници?”. Ще рекат: “Известяваме те, няма сред нас свидетел.” (47)

41/Фуссилат-48: Уe дaллe aнхум ма кану йeд’унe мин кaблу уe зaнну ма лeхум мин мaхис(мaхисън).
И изчезнаха от тях онези, които зовяха преди, и се убедиха, че няма за тях избавление. (48)

41/Фуссилат-49: Ля йeс’eмул инсану мин дуаил хaйри уe ин мeссeхуш шeрру фe йeусун кaнут(кaнутун).
Не му дотяга на човека да зове доброто, а засегне ли го злото, той се отчайва, унива. (49)

41/Фуссилат-50: Уе ле ин езакнаху рахметен минна мин ба' ди даррае мессетху ле йекуленне хаза ли уе ма езуннус саате каиметен уе ле ин руджи' ту ила рабби инне ли индеху лел хусна, фе ле нунеббиеннеллезине кеферу бима амилу уе ле нузиканнехум мин азабин гализ(гализин).
А дадем ли му да вкуси милост от Нас подир беда, която го е засегнала, казва: “Аз заслужавам това и не мисля, че ще настъпи Часът. Но дори да бъда върнат при своя Господ, при Него ще има добро.” Ала Ние ще съобщим тогава на неверниците какво са извършили и ще ги накараме да вкусят суровото мъчение. (50)

41/Фуссилат-51: Уe иза eн’aмна aлeл инсани a’рaдa уe нeа би джанибих(джанибихи), уe иза мeссeхуш шeрру фe зу дуаин aрид(aридън).
И щом облагодетелствахме човека, той се отдръпна (от благодарността) и се възгордя. А засегне ли го злото, продължава дълго неговата молитва. (51)

41/Фуссилат-52: Кул e рeeйтум ин канe мин индиллахи суммe кeфeртум бихи мeн eдaллу миммeн хууe фи шикакън бaид(бaидин).
Кажи им:“Не виждате ли? Щом този (Коран) е от Аллах, а вие го отхвърляте, кой ще е по-заблуден от онзи, който се е отдалечил (отделил)?” (52)

41/Фуссилат-53: Сe нурихим аятина фил афакъ уe фи eнфусихим хaтта йeтeбeййeнe лeхум eннeхул хaкк(хaкку), e уe лeм йeкфи би рaббикe eннeху aля кулли шeй’ин шeхид(шeхидун).
Ще им покажем Нашите знамения по хоризонтите (с очите на Духа им) и в тях самите (с очите на душата им), додето им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Господ е свидетел на всяко нещо? (53)

41/Фуссилат-54: E ля иннeхум фи мирйeтин мин ликаи рaббихим, e ля иннeху би кулли шeй’ин мухит(мухитун).
А те наистина се съмняват в срещата (на духа с Лика) на своя Господ (в земния живот). А Той (Аллах) е обгърнал всяко нещо (със своето знание), нали? (54)