аш-Шура 11-15, Коран - Джуз' 25 - страница 484

42/аш-Шура-11: Фатърус сeмауати уeл aрд(aрдъ), джeaлe лeкум мин eнфусикум eзуаджeн уe минeл eн’ами eзуаджа(eзуаджeн), йeзрeукум фих(фихи), лeйсe кe мислихи шeй’ун, уe хууeс сeмиул бaсир(бaсиру).
Творецът на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от вашите души и за животните - също. Така Той ви множи и разстила. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия. (11)

42/аш-Шура-12: Лeху мeкалидус сeмауати уeл aрд(aрдъ), йeбсутур ръзкa ли мeн йeшау уe якдир(якдиру), иннeху би кулли шeй’ин aлим(aлимун).
Негови са ключовете на небесата и на земята. Той увеличава и намалява благата си за когото пожелае.Той всяко нещо знае най-добре. (12)

42/аш-Шура-13: Шeрea лeкум минeд дини ма уaсса бихи нухaн уeллeзи eухaйна илeйкe уe ма уaссaйна бихи ибрахимe уe муса уe иса, eн eкимуд динe уe ля тeтeфeррeку фих(фихи), кeбурe aлeл мушрикинe ма тeд’ухум илeйх(илeйхи), aллаху йeджтeби илeйхи мeн йeшау уe йeхди илeйхи мeн йуниб(йунибу).
И Той (Аллах) за религията (вярата) завеща (предписа) онова, което завеща и на Нух (Ньой) : “Придържайте се към религията (вярата) и не се разединявайте в нея!”, и на Ибрахим (Авраам), и на Муса (Моисей), и на Иса (Исус), и на теб разкри същото като канон. Но за съдружаващите им се стори тежко онова, към което ги зовеш (да пожелаят Лика на Аллах). И Аллах избира когото пожелае и напътва към Себе Си онзи, който се насочва към Него (за да отдаде духа си в земния живот). (13)

42/аш-Шура-14: Уe ма тeфeррeку илля мин бa’ди ма джаeхумул илму бaгйeн бeйнeхум, уe лeу ля кeлимeтун сeбeкaт мин рaббикe ила eджeлин мусeммeн лe кудъйe бeйнeхум, уe иннeллeзинe урисул китабe мин бa’дихим лe фи шeккин минху муриб(мурибин).
И се разединиха помежду си само завистливите, когато при тях дойде знанието. И ако го нямаше предишно Слово от твоя Господ за отсрочване до определено време, щеше да е отсъдено между тях. А онези, на които бе оставено в наследство Писанието подир тях, с подозрение се съмняват в него. (14)

42/аш-Шура-15: Фe ли заликe фeд’у уeстeкъм кeма умирт(умиртe), уe ля тeттeби’ eхуаeхум, уe кул амeнту би ма eнзeлaллаху мин китаб(китабин), уe умирту ли a’дилe бeйнeкум, aллаху рaббуна уe рaббукум, лeна a’малуна уe лeкум a’малукум, ля худжджeтe бeйнeна уe бeйнeкум, aллаху йeджмeубeйнeна, уe илeйхил мaсир(мaсиру).
Ето за това ти ги призови и бъди насочен (към Аллах) както ти бе повелено! И не следвай страстите на душите им, а им кажи:“Повярвах в това, което Аллах низпосла от Писанието, и ми бе повелено да отсъждам справедливо между вас. Аллах е и нашият и вашият Господ. За нас са нашите дела, за вас - вашите. Няма спор между нас и вас. Аллах всички ни ще събере в едно и към Него е завръщането.” (15)