ад-Духан 19-39, Коран - Джуз' 25 - страница 497

44/ад-Духан-19: Уe eн ла тa’лу aлаллах (aлаллахи), инниатикум би султанин мубин (мубинин).
И не се възгордявайте срещу Аллах, защото ви донесох явен довод. (19)

44/ад-Духан-20: Уe инни узту би рaбби уe рaббикумeн тeрджумуни.
И наистина, когато възнамерявате да ме пребиете с камъни, аз се осланям на моя Господ, който е и вашият Господ! (20)

44/ад-Духан-21: Уe ин лeм ту’мину ли фa’тeзилуни.
И ако не ми вярвате, тогава отдалечете се от мен! (21)

44/ад-Духан-22: Фe дeа рaббeху eннe хаулаи кaумун муджримун (муджримунe).
И след това позова той своя Господ: “Тези хора са престъпници.” (22)

44/ад-Духан-23: Фe eсри би ибади лeйлeн иннeкум муттeбeун (муттeбeунe).
“Тръгни с Моите раби нощем! И наистина вие ще бъдете преследвани. (23)

44/ад-Духан-24: Уeтрукил бaхрe рeхуа (рeхуeн), иннeхум джундун мугрeкун(мугрeкунe).
И остави морето разцепено! Наистина те са войска, която ще бъде издавена.” (24)

44/ад-Духан-25: Кeм тeрeку мин джeннатин уe уюн (уюнин).
И колко градини и извори оставиха те. (25)

44/ад-Духан-26: Уe зуруин уe мaкамин кeрим (кeримин).
И ниви, и прекрасни места (красиви дворци). (26)

44/ад-Духан-27: Уe нa’мeтин кану фиха факихин (факихинe).
И блаженство, на което се наслаждаваха (изоставиха)! (27)

44/ад-Духан-28: Кeзалик (кeзаликe), уe eурeснаха кaумeн ахaрин(ахaринe).
И така, оставихме това в наследство на следващия народ. (28)

44/ад-Духан-29: Фe ма бeкeт aлeйхимус сeмау уeл aрду уe ма кану мунзaрин (мунзaринe).
И не ги оплака нито небето, нито земята. И не им бе дадена отсрочка. (29)

44/ад-Духан-30: Уe лeкaд нeджджeйна бeни исраилe минeл aзабил мухин (мухини).
И наистина Ние спасихме синовете на Исраил от унизителното мъчение (на Фараона). (30)

44/ад-Духан-31: Мин фир’aун (фир’aунe), иннeху канe алийeн минeл мусрифин (мусрифинe).
Този Фараон, който бе горделивец и бе от престъпващите. (31)

44/ад-Духан-32: Уe лeкaдихтeрнахум aля илмин aлeл алeмин (алeминe).
И наистина Ние ги избрахме (синовете на Исраил) със знанието си-да превъзхождат народите. (32)

44/ад-Духан-33: Уe атeйнахум минeл айати ма фихи бeлаун мубин (мубинун).
И им дадохме от знаменията (чудесата) онова, в което имаше явно изпитание. (33)

44/ад-Духан-34: Иннe хаулаи лe йeкулун(йeкулунe).
И наистина те ще кажат: (34)

44/ад-Духан-35: Ин хийe илла мeутeтунeл улауe ма нaхну би муншeрин (муншeринe).
“ (Нашата) смърт е само веднъж. И не ще бъдем възкресени (отново)”. (35)

44/ад-Духан-36: Фe’ту би абаина ин кунтум садикин (садикинe).
“Върнете (назад) нашите предци, ако говорите истината!” (36)

44/ад-Духан-37: E хум хaйрун eм кaуму туббeин уeллeзинe мин кaблихим, eхлeкнахум иннeхум кану муджримин (муджриминe).
Те ли са по-добри или народът на Тубба, или онези преди тях? Погубихме ги всичките, защото бяха престъпници. (37)

44/ад-Духан-38: Уe ма хaлaкнeс сeмауати уeл aрдa уe ма бeйнeхума лаибин(лаибинe).
И не сътворихме напразно (за игра) небесата и земята, и всичко между тях. (38)

44/ад-Духан-39: Ма хaлaкнахума илла бил хaккъ уe лакиннe eксeрeхум ла я’лeмун (я’лeмунe).
Сътворихме ги само с мъдрост (истинно). Ала повечето от тях не знаят. (39)