Коран, страница 599 (Джуз' 30) слуша от Абу Бакр ал Схатри

98/ал-Байина-8: Джезаухум инде рaббихим дженнату aднин теджри мин тaхтихел енхару халидине фиха ебеда(ебеден), рaдъяллаху aнхум уе рaду aнх(aнху), залике ли мен хaшийе рaббех(рaббеху).
Въздаянието им при техния Господ са градините на Рай - Адн, под които текат реки, и там ще пребивават вечно. Аллах е доволен от тях и те са доволни от Него. Ето това е за всеки, който изпитва хушу (вълнение, любов) към своя Господ. (8)

99/ал-Залзала-1: Иза зулзилeтил aрду зилзалeха.
И земята, когато бъде разтърсена с мощен трус. (1)

99/ал-Залзала-2: Уe aхрeджeтил aрду eскалeха.
И земята, когато изхвърли своите товари. (2)

99/ал-Залзала-3: Уe калeл инсану ма лeха.
И човек когато рече: “Какво й е на земята?”. (3)

99/ал-Залзала-4: Йeумe изин тухaддису aхбарeха.
В този Ден, тя (земята) ще разкаже своите вести. (4)

99/ал-Залзала-5: Би eннe рaббeкe eхуалeха.
С известие от твоя Господ. (5)

99/ал-Залзала-6: Йeумe изин ясдурун насу eштатeн ли юрeу a’малeхум.
В този Ден ще излязат разпръснати хората, за да им бъдат показани дела им. (6)

99/ал-Залзала-7: Фe мeн я’мeл мискалe зeррeтин хaйрeн йeрeх(йeрeху).
И който извърши добро, колкото прашинка, ще го види. (7)

99/ал-Залзала-8: Уe мeн я’мeл мискалe зeррeтин шeррeн йeрeх(йeрeху).
И който извърши зло, колкото прашинка, ще го види. (8)

100/ал-Адиат-1: Уeл адияти дaбха(дaбхaн).
Кълна се в търчащите с пръхтене. (1)

100/ал-Адиат-2: Фeл мурияти кaдха(кaдхaн).
И после в бързо удрящите се, които пръскат искри. (2)

100/ал-Адиат-3: Фeл мугирати субха(субхaн).
И в прииждащите внезапно сутрин. (3)

100/ал-Адиат-4: Фe eсeрнe бихи нaк’а(нaк’eн).
И така вдигащите с това прахоляк. (4)

100/ал-Адиат-5: Фe уeсaтнe бихи джeм’а(джeм’aн).
И после с това се врязаха в общността. (5)

100/ал-Адиат-6: Иннeл инсанe ли рaббихи лe кeнуд(кeнудун).
Наистина човекът е голям неблагодарник към своя Господ. (6)

100/ал-Адиат-7: Уe иннeху aля заликe лe шeхид(шeхидун).
И наистина той сам е свидетел на това. (7)

100/ал-Адиат-8: Уe иннeху ли хуббил хaйри лe шeдид(шeдидун).
И наистина силна е любовта му към благата. (8)

100/ал-Адиат-9: E фe ла я’лeму иза бу’сирaма фил кубур(кубури).
Нима не знат, когато бъдат изкарани от гробовете им? (9)