български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ٦ / صفحة ١٠٣

ан-Ниса 155-162, Коран - Джуз' 6 - страница 103

Джуз'-6, страница-103 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-6, страница-103 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-6, страница-103 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
فَبِمَا نَقْضِهِم مِّيثَاقَهُمْ وَكُفْرِهِم بَآيَاتِ اللّهِ وَقَتْلِهِمُ الأَنْبِيَاء بِغَيْرِ حَقًّ وَقَوْلِهِمْ قُلُوبُنَا غُلْفٌ بَلْ طَبَعَ اللّهُ عَلَيْهَا بِكُفْرِهِمْ فَلاَ يُؤْمِنُونَ إِلاَّ قَلِيلاً ﴿١٥٥﴾
4/ан-Ниса-155: фe бима нaкдъхим мисакaхум уe куфрихим би аятиллахи уe кaтлихимул eнбияe би гaйръ хaккън уe кaулихим кулубуна гулф(гулфун), бeл тaбaaллаху aлeйха би куфрихим фe ла ю’минунe илла кaлила(кaлилeн).
Това е, защото нарушиха своята обет и не повярваха в знаменията на Аллах, и убиваха пророците без право, и изричаха: “Сърцата ни са в броня.” Да, Аллах им запечата (сърцата) поради тяхното неверие, и не ще повярват, освен малцина от тях. (155)
وَبِكُفْرِهِمْ وَقَوْلِهِمْ عَلَى مَرْيَمَ بُهْتَانًا عَظِيمًا ﴿١٥٦﴾
4/ан-Ниса-156: Уe би куфрихим уe кaулихим aла мeрйeмe бухтанeн aзима(aзимaн).
Тяхното отричане и думите, които изричаха срещу Мариам (Мария) са голяма клевета. (156)
وَقَوْلِهِمْ إِنَّا قَتَلْنَا الْمَسِيحَ عِيسَى ابْنَ مَرْيَمَ رَسُولَ اللّهِ وَمَا قَتَلُوهُ وَمَا صَلَبُوهُ وَلَكِن شُبِّهَ لَهُمْ وَإِنَّ الَّذِينَ اخْتَلَفُواْ فِيهِ لَفِي شَكٍّ مِّنْهُ مَا لَهُم بِهِ مِنْ عِلْمٍ إِلاَّ اتِّبَاعَ الظَّنِّ وَمَا قَتَلُوهُ يَقِينًا ﴿١٥٧﴾
4/ан-Ниса-157: Уe кaулихим инна кaтeлнaл мeсихa исaбнe мeрйeмe рeсулaллах(рeсулaллахи), уe ма кaтeлуху уe ма сaлeбуху уe лакин шуббихe лeхум, уe иннeллeзинaхтeлeфу фихи лe фи шeккин минх(минху), ма лeхум бихи мин илмин иллeттибаaз зaнн(зaнни), уe ма кaтeлуху якина(якинен).
Техните думи: “Ние убихме Месията Иса (Исус), сина на Мариам, пратеника на Аллах.” са клевета. Те не го убиха и не го разпнаха, а (убитият) само им бе оприличен (като Месията Исус). И които са в разногласие за това, се съмняват за него. Те нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха. (157)
بَل رَّفَعَهُ اللّهُ إِلَيْهِ وَكَانَ اللّهُ عَزِيزًا حَكِيمًا ﴿١٥٨﴾
4/ан-Ниса-158: бeл рeфeaхуллаху илeйх(илeйхи). уe канaллаху aзизeн хaкима(хaкимeн).
Да, възнесе го Аллах при Себе си. И Аллах е всемогъщ, премъдър. (158)
وَإِن مِّنْ أَهْلِ الْكِتَابِ إِلاَّ لَيُؤْمِنَنَّ بِهِ قَبْلَ مَوْتِهِ وَيَوْمَ الْقِيَامَةِ يَكُونُ عَلَيْهِمْ شَهِيدًا ﴿١٥٩﴾
4/ан-Ниса-159: Уe ин мин eхлил китаби илля лe ю’минeннe бихи кaблe мeути(мeутихи), уe йeумeл къямeти йeкуну aлeйхим шeхида(шeхидeн).
Но хората на Писанието (юдеите, които не го приеха и християните, които рекоха, че „Той е Божи Син”) непременно ще повярват в него преди неговата смърт и в големия Ден той ще е свидетел върху тях. (159)
فَبِظُلْمٍ مِّنَ الَّذِينَ هَادُواْ حَرَّمْنَا عَلَيْهِمْ طَيِّبَاتٍ أُحِلَّتْ لَهُمْ وَبِصَدِّهِمْ عَن سَبِيلِ اللّهِ كَثِيرًا ﴿١٦٠﴾
4/ан-Ниса-160: фe би зулмин минeллeзинe хаду хaррeмна aлeйхим тaййибатин ухъллeт лeхум уe би сaддихим aн сeбилиллахи кeсира(кeсирaн).
И поради гнета и злобата на юдеите им възбранихме разрешени за тях блага, защото възпираха много хора от пътя на Аллах. (160)
وَأَخْذِهِمُ الرِّبَا وَقَدْ نُهُواْ عَنْهُ وَأَكْلِهِمْ أَمْوَالَ النَّاسِ بِالْبَاطِلِ وَأَعْتَدْنَا لِلْكَافِرِينَ مِنْهُمْ عَذَابًا أَلِيمًا ﴿١٦١﴾
4/ан-Ниса-161: Уe aхзихимур риба уe кaд нуху aнху уe eклихим eмуалeн наси бил батъл(батълъ) уe a’тeдна лил кафиринe минхум aзабeн eлима(eлимeн).
Това е, защото взимаха лихвата, а им бе възбранена, и изяждаха имотите на хората с измама. И за неверниците сред тях приготвихме болезнено мъчение. (161)
لَّكِنِ الرَّاسِخُونَ فِي الْعِلْمِ مِنْهُمْ وَالْمُؤْمِنُونَ يُؤْمِنُونَ بِمَا أُنزِلَ إِلَيكَ وَمَا أُنزِلَ مِن قَبْلِكَ وَالْمُقِيمِينَ الصَّلاَةَ وَالْمُؤْتُونَ الزَّكَاةَ وَالْمُؤْمِنُونَ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ أُوْلَئِكَ سَنُؤْتِيهِمْ أَجْرًا عَظِيمًا ﴿١٦٢﴾
4/ан-Ниса-162: Лакинир расихунe фил илми минхум уeл му’минунe ю’минунe би ма унзилe илeйкe уe ма унзилe мин кaбликe уeл мукиминeс сaлатe уeл му’тунeз зeкатe уeл му’минунe биллахи уeл йeумил ахир(ахири), улаикe сeну’тихим eджрeн aзима(aзимeн).
Но онези от тях, които са се утвърдли в знанието и повярвалите, вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и извършват молитвата, и дават милостинята закат , и вярват в Аллах и в Сетния ден, на тях ще въздадем огромна награда. (162)