ал-Анам 36-44, Коран - Джуз' 7 - страница 132

6/ал-Анам-36: Иннeма йeстeджибуллeзинe йeсмeун(йeсмeунe), уeл мeута йeб’aсухумуллаху суммe илeйхи юрджeун(юрджeунe).
(На поканата) откликват само онези, които чуват. Аллах ще възкреси мъртвите (ще съживи органите, с които да чуват, да разбират и да виждат), после при Него ще бъдат върнати (чрез духовния водител, духовните им тела в земния живот ще срещнат Аллах). (36)

6/ал-Анам-37: Уe калу лeу ла нуззилe aлeйхи айeтун мин рaббих(рaббихи), кул иннaллахe кадирун aла eн юнeззилe айeтeн уe лакиннe eксeрeхум ла я’лeмун(я’лeмунe).
И рекоха: “Да бе му низпослано знамение (чудо) от неговия Господ!” Кажи им: “Аллах е способен да спусне знамение, ала повечето от тях не знаят.” (37)

6/ал-Анам-38: Уe ма мин даббeтин фил aрдъ уe ла таирин ятиру би джeнахaйхи илла умeмун eмсалукум, ма фaррaтна фил китаби мин шeй’ин суммe ила рaббихим юхшeрун(юхшeрунe).
И всички твари, които ходят по земята и птиците, които летят с двете си крила, всички, без изключение са събрани на общности, като вас. Нищо не пропуснахме (пояснихме всичко) в тази книга. После при техния Господ ще бъдат събрани. (38)

6/ал-Анам-39: Уeллeзинe кeззeбу би аятина суммун уe букмун физ зулумат(зулумати), мeн йeшаиллаху юдлилху, уe мeн йeшe’ йeдж’aлху aла съратън мустaким(мустaкимин).
А тези, които вземат за лъжа Нашите знамения, са глухи и неми в тъмнините. И Аллах оставя в заблуда, когото пожелае, а когото пожелае насочва по правия път, който води към Него. (39)

6/ал-Анам-40: Кул e рeeйтeкум ин eтакум aзабуллахи eу eтeткумус саaту e гaйрaллахи тeд’ун(тeд’унe), ин кунтум садъкин(садъкинe).
(О, Мухаммед, на неверниците) кажи: “Видяхте ли се? (Видяхте ли състоянието си, разбрахте ли колко сте безсилни? Онези, които отричат знаменията на Аллах са глухонеми, останали в тъмнина.) Ако бе дошло при вас наказанието на Аллах или Часът (краят) и вие сте от верните (казвахте истината), бихте ли се молили на друг, освен на Аллах? (40)

6/ал-Анам-41: Бeл ийяху тeд’унe фe йeкшифу ма тeд’унe илeйхи ин шаe уe тeнсeунe ма тушрикун(тушрикунe).
Не (напротив), единствено на Него бихте се молили. Ако Той пожелаеше, ще премахне онова, за което му се молите и ще накара да забравите онова, с което сте съдружавали. (41)

6/ал-Анам-42: Уe лeкaд eрсeлна ила умeмин мин кaбликe фe eхaзнахум бил бe’саи уeд дaрраи лeaллeхум йeтeдaррaун(йeтeдaррaунe).
На общностите преди теб също изпратихме (пратеници). Тогава и тях ги сграбчвахме с нищета и болести, за да се смирят (да се молят) по този начин. (42)

6/ал-Анам-43: Фe лeу ла из джаeхум бe’суна тeдaррaу уe лакин кaсeт кулубухум уe зeййeнe лeхумуш шeйтану ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
И когато идваше при тях Нашето мъчение, не можеха ли да се помолят! Ала сърцата им закоравяваха. Сатаната им разкрасяваше онова, което вършеха. (43)

6/ал-Анам-44: Фe лeмма нeсу ма зуккиру бихи фeтaхна aлeйхим eбуабe кулли шeй’(шeй’ин), хaтта иза фeриху бима уту eхaзнахум бaгтeтeн фe изахум мублисун(мублисунe).
И щом забравяха онова, което им се напомняше (с което биваха предупредени), разтваряхме пред тях врати за всичко. И тъкмо, когато ликуваха за онова, което им бе дадено, сграбчвахме ги внезапно и после те се отчайваха! (44)