Худ 54-62, Коран - Джуз' 12 - страница 228

11/Худ-54: Ин нeкулу илла'тeракe бa'ду алихeтина би су'(суин), калe инни ушхидуллахe уeшхeду eнни бeриун мимма тушрикунe(тушрикунe).
Само бихме казали, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” Рече им: “Призовавам за свидетел Аллах и вие свидетелствайте, че съм (далеч) невинен за онова, което съдружавате.” (54)

11/Худ-55: Мин дунихи фe кидуни джeмиaн суммe ла тунзърун(тунзъруни).
Хайде, скройте номера срещу мен всички, заедно с тях (идолите), освен Него (Аллах)! И не ми давайте отсрочка! (55)

11/Худ-56: Инни тeуeккeлту aлаллахи рaбби уe рaббикум, ма мин даббeтин илла хууe ахъзун би насъйeтиха, иннe рaбби aла съратън мустeким(мустeкимин).
И наистина аз се уповавам на Аллах, моят и вашият Господ. Няма живо същество (създание) на земята, което Той (Всевишния Аллах) да не държи под Своята власт. Моят Господ е на Правия път (контролът на пътя е у Него). (56)

11/Худ-57: Фe ин тeуeллeу фe кaд eблaгтукум ма урсилту бихи илeйкум, уe йeстaхлифу рaбби кaумeн гaйрeкум, уe ла тeдуррунeху шeй’а(шeй’eн), иннe рaбби aла кулли шeй'ин хaфиз(хaфизун).
И ако, въпреки всичко, обърнете гръб, аз ­вече ви съобщих онова, с което бях пратен при вас. И ще ви подмени моят Господ с друг народ. И с нищо не ще можете му навредите. И неизбежно моят Господ пази (опазва) всяко нещо.” (57)

11/Худ-58: Уe лeмма джаe eмруна нeджджeйна худeн уeллeзинe амeну мeaху би рaхмeтин минна, уe нeджджeйнахум мин aзабин гaлиз(гaлизин).
И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас спасихме Худ заедно с онези, които бяха повярвали. И ги избавихме от сурово (много тежко) мъчение. (58)

11/Худ-59: Уe тилкe адун джeхaду би аяти рaббихим уe aсaу русулeху уeттeбeу eмрe кулли джeббарин aнид(aнидин).
И така адитите съзнателно отрекоха знаменията на своя Господ и се възпротивиха (въстанаха) срещу Неговите пратеници, и следваха повелята на всички упорити деспоти. (59)

11/Худ-60: Уe утбиу фи хазихид дуня лa’нeтeн уe йeумeл къямeх(къямeти), e ла иннe адeн кeфeру рaббeхум, e ла бу'дeн ли адин кaуми худ(худин).
И ги последва проклятие на този свят и в Деня на възкресението. А адитите отрекоха своя Господ. Не е ли така? Адитите, народът на Худ, останаха далеч (от милостта на Аллах)! (60)

11/Худ-61: Уe ила сeмудe eхахум салиха(салихaн), калe я кaуми'будуллахe ма лeкум мин илахин гaйрух(гaйруху), хууe eншeeкум минeл aрдъ уeстa'мeрeкум фиха фeстагфируху суммe тубу илeйх(илeйхи), иннe рaбби кaрибун муджиб(муджибун).
И на самудяните брат им Салих рече: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Няма за вас друг Бог освен Него. Той ви сътвори от земята и ви засели на нея. Затова Го молете за опрощение и се покайте пред Него (обърнете се към Аллах)! Моят Господ е наблизо и откликва (на молитвите).” (61)

11/Худ-62: Калу я салиху кaд кунтe фина мeрджуууeн кaблe хаза e тeнхана eн нa'будe ма йa'буду абауна уe иннeна лe фи шeккин мимма тeд'уна илeйхи муриб(мурибин).
Рекоха: “О, Салих, преди това ти беше този, на който възлагахме надежди. Нима ни забраняваш да служим на онова, на което служеха нашите предци? Съмняваме се в онова, към което ни призоваваш.” (62)