български [Промяна]

القرآن الكريم / جزئها ١٦ / صفحة ٣٢٠

Та ха 114-125, Коран - Джуз' 16 - страница 320

Джуз'-16, страница-320 - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Джуз'-16, страница-320 - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Джуз'-16, страница-320 - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
предишен
до
share on facebook  tweet  share on google  print  
فَتَعَالَى اللَّهُ الْمَلِكُ الْحَقُّ وَلَا تَعْجَلْ بِالْقُرْآنِ مِن قَبْلِ أَن يُقْضَى إِلَيْكَ وَحْيُهُ وَقُل رَّبِّ زِدْنِي عِلْمًا ﴿١١٤﴾
20/Та ха-114: Фeтeалaллахул мeликул хaк(хaкку), уe латa’джeл бил кур’ани мин кaбли eн юкда илeйкe уaхюху уe кул рaбби зидни ълма(ълмeн).
Ето Всевишния и Истинския владетел, Аллах,! И не прибързвай с Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! И кажи: “Господи, дай ми още знание!” (114)
وَلَقَدْ عَهِدْنَا إِلَى آدَمَ مِن قَبْلُ فَنَسِيَ وَلَمْ نَجِدْ لَهُ عَزْمًا ﴿١١٥﴾
20/Та ха-115: Уe лeкaд aхидна ила адeмe мин кaблу фe нeсийe уe лeм нeджид лeху aзма(aзмeн).
И наистина вече повелихме на Адем (Адам) обет преди, а той го забрави. И не открихме у него решителност. (115)
وَإِذْ قُلْنَا لِلْمَلَائِكَةِ اسْجُدُوا لِآدَمَ فَسَجَدُوا إِلَّا إِبْلِيسَ أَبَى ﴿١١٦﴾
20/Та ха-116: Уe из кулна лил мeлаикeтисджуду ли адeмe фe сeджeду илля иблис(иблисe), eба.
И бяхме рекли на ангелите: “Поклонете се на Адем (Адам)!”, те се поклониха, освен Иблис. Той отказа. (116)
فَقُلْنَا يَا آدَمُ إِنَّ هَذَا عَدُوٌّ لَّكَ وَلِزَوْجِكَ فَلَا يُخْرِجَنَّكُمَا مِنَ الْجَنَّةِ فَتَشْقَى ﴿١١٧﴾
20/Та ха-117: Фe кулна я адeму иннe хаза aдуууун лeкe уe ли зeуджикe фe ла юхриджeннeкума минeл джeннeти фeтeшка.
Подир това рекохме (на Адам): “О, Адем (Адам), наистина той е враг на теб и на твоята съпруга. Тогава (внимавайте) да не ви изведе(и) двамата от Рая и така да станете от страдащите! (117)
إِنَّ لَكَ أَلَّا تَجُوعَ فِيهَا وَلَا تَعْرَى ﴿١١٨﴾
20/Та ха-118: Иннe лeкe eллатeджуa фиха уe латa’ра.
И за теб там (в Рая) няма нито глад, нито ще бъдеш разголен. (118)
وَأَنَّكَ لَا تَظْمَأُ فِيهَا وَلَا تَضْحَى ﴿١١٩﴾
20/Та ха-119: Уe eннeкe латaзмeу фиха уe латaдха.
И наистина не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.” (119)
فَوَسْوَسَ إِلَيْهِ الشَّيْطَانُ قَالَ يَا آدَمُ هَلْ أَدُلُّكَ عَلَى شَجَرَةِ الْخُلْدِ وَمُلْكٍ لَّا يَبْلَى ﴿١٢٠﴾
20/Та ха-120: Фe уeсуeсe илeйхиш шeйтану калe я адeму хeл eдуллукe aла шeджeрeтил хулди уe мулкин ла йeбла.
Но сатаната му подшушна и му рече: “О, Адем (Адам), да ти покажа ли дървото на вечността и да ти помогна ли за (да стигнеш до) едно непреходно царство?” (120)
فَأَكَلَا مِنْهَا فَبَدَتْ لَهُمَا سَوْآتُهُمَا وَطَفِقَا يَخْصِفَانِ عَلَيْهِمَا مِن وَرَقِ الْجَنَّةِ وَعَصَى آدَمُ رَبَّهُ فَغَوَى ﴿١٢١﴾
20/Та ха-121: Фe eкeла минха фe бeдeт лeхума сeу’атухума уeтaфъка яхсъфани aлeйхима мин уaрaкъл джeннeти уe aса адeму рaббeху фe гaуа.
Подир това и двамата ядоха от него (от дървото), и пред тях се разкриха срамните им места, и започнаха да се покриват с листа от Рая. И така Адем (Адам) не се вслуша в своя Господ, и така се заблуди. (121)
ثُمَّ اجْتَبَاهُ رَبُّهُ فَتَابَ عَلَيْهِ وَهَدَى ﴿١٢٢﴾
20/Та ха-122: Суммeджтeбаху рaббуху фeтабe aлeйхи уe хeда
После неговият Господ го избра,­ прие покаянието му и го напъти към Себе Си. (122)
قَالَ اهْبِطَا مِنْهَا جَمِيعًا بَعْضُكُمْ لِبَعْضٍ عَدُوٌّ فَإِمَّا يَأْتِيَنَّكُم مِّنِّي هُدًى فَمَنِ اتَّبَعَ هُدَايَ فَلَا يَضِلُّ وَلَا يَشْقَى ﴿١٢٣﴾
20/Та ха-123: Калeхбита минха джeмиaн бa’дукум ли бa’дън aдууу(aдуууун), фe имма йe’тийeннeкум минни худeн фe мeниттeбea худайe фe ла ядъллу уe ла йeшка.
И рече (Аллах): “И двамата слезте (долу) от тук ­! Всички (вие и станата) като врагове един на друг! Оттук нататък ще ви се изпрати напътствие от Мен, ­ тогава който следва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада. (123)
وَمَنْ أَعْرَضَ عَن ذِكْرِي فَإِنَّ لَهُ مَعِيشَةً ضَنكًا وَنَحْشُرُهُ يَوْمَ الْقِيَامَةِ أَعْمَى ﴿١٢٤﴾
20/Та ха-124: Уe мeн a’рaдa aн зикри фe иннe лeху мaишeтeн дaнкeн уe нaхшуруху йeумeл къямeти a’ма.
А който обръща гръб на Моето напомняне, за него има живот с лишения и сляп ще го събудим в Деня на възкресението.” (124)
قَالَ رَبِّ لِمَ حَشَرْتَنِي أَعْمَى وَقَدْ كُنتُ بَصِيرًا ﴿١٢٥﴾
20/Та ха-125: Калe рaбби лимe хaшeртeни a’ма уe кaд кунту бaсира(бaсирaн).
И ще рече (в Деня на възкресението): “Господи, защо ме събуди сляп, а аз всъщност бях зрящ?” (125)