ал-Хадж 47-55, Коран - Джуз' 17 - страница 338

22/ал-Хадж-47: Уe йeстa’джилунeкe бил aзаби уe лeн юхлифaллаху уa’дeх(уa’дeху), уe иннe йeумeн индe рaббикe кe eлфи сeнeтин мимма тeуддун(тeуддунe).
И искат от теб да ускориш мъчението, но Аллах никога не нарушава Своето обещание. Един ден при твоя Господ е колкото хиляда години от вашите, които броите. (47)

22/ал-Хадж-48: Уe кe eййин мин кaрйeтин eмлeйту лeха уe хийe залимeтун суммe eхaзтуха, уe илeййeл мaсир(мaсиру).
И му дадох отсрочка, както на (народа на) много други седалища, които угнетяваха. А после го сграбчих! И завръщането е при Мен. (48)

22/ал-Хадж-49: Кул я eюхeн насу иннeма eнe лeкум нeзирун мубин(мубинун).
Кажи им: “О, хора, за вас аз съм само един явен предупредител!” (49)

22/ал-Хадж-50: Фeллeзинe амeну уe aмилус салихати лeхум мaгфирeтун уe ръзкун кeрим(кeримун).
За вярващите (желаещите да достигнат Лика на Аллах) и вършещи праведни дела (изчистващи пороците на душата), за тях има опрощение (превръщане на злините им в добрини) и щедро препитание. (50)

22/ал-Хадж-51: Уeллeзинe сeaу фи аятина муаджизинe улаикe aсхабул джeхим(джeхими).
А стараещите се да обезсилят Нашите знамения, тези са обитателите на Ада. (51)

22/ал-Хадж-52: Уe ма eрсeлна мин кaбликe мин рeсулин уe ля нeбиййин илла иза тeмeнна eлкaш шeйтану фи умниййeтих(умниййeтихи), фe йeнсeхуллаху ма юлкъш шeйтану суммe юхкимуллаху аятих(аятихи), уaллаху aлимун хaким(хaкимун).
И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси дявола в тяхното желание, когато възжелаеха нещо. Но Аллах премахва намесата на дявола. После Аллах утвърждава Своите знамения и ­ Аллах е Всезнаещ, Премъдър. (52)

22/ал-Хадж-53: Ли йeдж’aлe ма юлкъш шeйтану фитнeтeн лиллeзинe фи кулубихим мaрaдун уeл касийeти кулубухум, уe иннeз залиминe лe фи шикакън бaид(бaидин).
И за да превърне Той намесата на сатаната в изпитание за онези с болните сърца и за онези, чиито сърца са закоравели. И несъмнено угнетителите са в един дълбок раздор (далеч от Пътя, водещ към Аллах). (53)

22/ал-Хадж-54: Уe ли я’лeмeллeзинe утул ълмe eннeхул хaкку мин рaббикe фe ю’мину бихи фe тухбитe лeху кулубухум, уe иннaллахe лe хадиллeзинe амeну ила съратън мустaким(мустaкимин).
И за да узнаят дарените със знанието, че този (Коран) е истината от твоя Господ, и да вярват в него, и сърцата им да се смирят пред него. Аллах несъмнено напътва вярващите към правия път. (54)

22/ал-Хадж-55: Уe ля йeзалуллeзинe кeфeру фи мирйeтин минху хaтта тe’тийeхумус саaту бaгтeтeн eу йe’тийeхум aзабу йeумин aким(aкимин).
И не се губи съмнението на неверниците, докато часът не ги сполети внезапно или не ги обхване мъчението на деня (на смъртта). (55)