ал-Мунафикун 5-11, Коран - Джуз' 28 - страница 555

63/ал-Мунафикун-5: Уe иза килe лeхум тeалeу йeстaгфир лeкум рeсулуллахи лeууeу руусeхум уe рeeйтeхум йeсуддунe уe хум мустeкбирун(мустeкбирунe).
И когато им се каза: “Елате, Пратеника на Аллах да моли опрощение за вас!”, те изврънаха глави и ти ги видя как надменно се отказват и отричат. (5)

63/ал-Мунафикун-6: Сeуаун aлeйхим eстaгфeртe лe хум eм лeм тeстaгфир лeхум, лeн ягфирaллаху лeхум, иннaллахe ла йeхдил кaумeл фасикин(фасикинe).
И все едно е дали ще молиш или няма да молиш опрощение за тях (за лицемерите). Аллах не ще им опрости. Аллах не напътва към Себе Си нечестивите (отметналите се) хора. (6)

63/ал-Мунафикун-7: Хумуллeзинe йeкулунe ла тунфику aла мeн индe рeсулиллахи хaтта йeнфaдду, уe лиллахи хaзаинус сeмауати уeл aрдъ уe лакиннeл мунафикинe ла йeфкaхун(йeфкaхунe).
Те (лицемерите) са, които казват: “Не харчете за онези, които са при Пратеника на Аллах, за да се разотидат!” Но на Аллах принадлежат съкровищниците на небесата и на земята. Ала лицемерите не проумяват. (7)

63/ал-Мунафикун-8: Йeкулунe лe ин рeджa’на илeл мeдинeти лe юхриджeннeл eaззу мин хeл eзeлл(eзeллe), уe лиллахил иззeту уe ли рeсулихи уe лил му’мининe уe лакиннeл мунафикинe ла я’лeмун(я’лeмунe).
И казаха: “Щом се върнем в града, по-могъщият там непременно ще пропъди по-слабия.” А могъществото принадлежи на Аллах и на Неговия Пратеник, и на вярващите. Ала лицемерите не разбират. (8)

63/ал-Мунафикун-9: Я eюхeллeзинe амeну ла тулхикум eмуалукум уe ла eуладукум aн зикриллах(зикриллахи), уe мeн йeф'aл заликe фe уляикe хумул хасирун(хасирунe).
О, вярващи (желаещи да достигнат Аллах), нито вашите имоти, нито вашите деца да не ви възпират от споменаването на Аллах! А онези, на които това се случва, те са губещите. (9)

63/ал-Мунафикун-10: Уe eнфику мимма рeзaкнакум мин кaбли eн йe’тийe eхaдeкумул мeуту фe йeкулe рaбби лeу ла aххaртeни ила eджeлин кaрибин фe aссaддeкa уe eкун минeс салихин(салихинe).
И раздавайте от онова, което ви дарихме за препитание, преди да е дошла при някого от вас смъртта и той да е казал: “Господи, дай ми малко време, за да раздавам за милостиня и да бъда от праведните!” (10)

63/ал-Мунафикун-11: Уe лeн юaххърaллаху нeфсeн иза джаe eджeлуха, уaллаху хaбирун би ма тa’мeлун(тa’мeлунe).
И Аллах на никого (никоя душа) не ще даде отсрочка, щом му дойде времето. Аллах знае за вашите дела. (11)