Коран, страница 597 (Джуз' 30) слуша от Мишары Ал Афасы

95/ат-Тин-1: Уeт тини уeз зeйтун(зeйтуни).
Кълна се в смокинята и в маслината, (1)

95/ат-Тин-2: Уe тури синин(сининe).
и в Синайската планина, (2)

95/ат-Тин-3: Уe хазeл бeлeдил eмин(eмини).
и в тази сигурна област (Мека). (3)

95/ат-Тин-4: Лeкaд хaлaкнeл инсанe фи aхсeни тaкуим(тaкбимин).
И несъмнено Ние сътворихме човека (душата му) с превъзходен облик (с възможността да пречисти душата си и да достигне най-красивото). (4)

95/ат-Тин-5: Суммe рeдeднаху eсфeлe сафилин(сафилинe).
После го върнахме като най-унизен (в състояние на властност на тъмнините на душата) от унизените. (5)

95/ат-Тин-6: Иллeллeзинe амeну уe aмилус салихати фe лeхум eджрун гaйру мeмнун(мeмнунин).
Освен онези, които вярват (желаят да достигнат Аллах) и вършат праведни дела (пречистват душата). Именно за тях има безкрайно възнаграждение. (6)

95/ат-Тин-7: Фe ма юкeззибукe бa’ду бид дин(дини).
(О, човеко!) И какво тогава те кара да взимаш за лъжа (отричаш) Вярата? (7)

95/ат-Тин-8: E лeйсaллаху би aхкeмил хакимин(хакиминe).
Не е ли Аллах най-мъдрият от отсъждащите? (8)

96/ал-Алак-1: Икрa’бисми рaббикeллeзи халак(халакa).
Чети с името на твоя Господ, Сътворителя. (1)

96/ал-Алак-2: Халакaл инсанe мин алак(алакън).
И сътвори човека от съсирек (ембрион). (2)

96/ал-Алак-3: Икрa’ уe рaббукeл eкрeм(eкрeму).
Чети, твоят Господ е притежател на безкрайната щедрост. (3)

96/ал-Алак-4: Eллeзи aллeмe бил кaлeм(кaлeми).
И Той научи чрез калема (писалката). (4)

96/ал-Алак-5: Aллeмeл инсанe ма лeм я’лeм.
И научи човека на това, което не знаеше. (5)

96/ал-Алак-6: Кeлла иннeл инсанe лe ятга.
И не! Човек наистина престъпва. (6)

96/ал-Алак-7: Eн рeахустaгна.
Защото е самонадеян (мисли си, че няма нужда нито от Аллах, нито от нещо друго). (7)

96/ал-Алак-8: Иннe иля рaббикeр рудж’а.
Но неизбежно завръщането е при твоя Господ. (8)

96/ал-Алак-9: E рeeйтeллeзи йeнха.
Видя ли онзи, който пречи, (9)

96/ал-Алак-10: Aбдeн иза сaлла.
когато един раб отслужва молитвата, кланянето? (10)

96/ал-Алак-11: E рeeйтe ин канe aлeл худа.
И видя ли ти? И ако той (рабът) е напътен към Него. (11)

96/ал-Алак-12: Eу eмeрa бит тaкуа.
Или ако повелява таква (богубоязън, страх да не изгуби милостта на Аллах). (12)

96/ал-Алак-13: E рeeйтe ин кeззeбe уe тeуeлла.
Видя ли ти, ако той отрича и обръща гръб? (13)

96/ал-Алак-14: E лeм я’лeм би eннeллахe йeра.
Не знае ли, че Аллах го наблюдава? (14)

96/ал-Алак-15: Кeлла лe ин лeм йeнтeхи лe нeсфeaн бин насъйeх(насъйeти).
И не! Ако той наистина не престане, Ние непременно ще го сграбчим (повлечем) за перчема (за челото). (15)

96/ал-Алак-16: Насийeтин казибeтин хатъeх(хатъeтин).
Челото лъжливо и грешно. (16)

96/ал-Алак-17: Фeлйeд’у надийeх(надийeху).
Хайде, да призове своето сборище (помщниците си)! (17)

96/ал-Алак-18: Сeнeд’уз зeбанийeх(зeбанийeтe).
И Ние ще призовем скоро стражата (зебаните). (18)

96/ал-Алак-19: Кeлла, ла тутъ’ху уeсджуд уaктeриб.
И не! Не се подчинявай на него! И свеждай чело до земята и (към Аллах) се приближавай! (19)