ал-Маида 114-120, Коран - Джуз' 7 - страница 127

5/ал-Маида-114: Калe исeбну мeрйeмeллахуммe рaббeна eнзил aлeйна маидeтeн минeс сeмаи тeкуну лeна идeн ли eууeлина уe ахирина уe айeтeн минк(минкe), уeрзукна уe eнтe хaйрур разикин(разикинe).
Рече Иса (Исус), синът на Мария: “О, Аллах, Господи наш, спусни ни трапеза от небето! Тя ще е за нас празник, за онези преди нас и за онези след нас - чудо (знамение) от Теб. И ни нахрани! Ти си Най-добрият от даващите препитание.” (114)

5/ал-Маида-115: Калeллаху инни мунeззилуха aлeйкум, фe мeн йeкфур бa’ду минкум фe инни уaззибуху aзабeн ла уaззибуху eхaдeн минeл алeмин(алeминe).
Рече Аллах: “Аз ще ви я спусна, ала който от вас след това отхвърли вярата, ще го измъчвам с мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от народите.” (115)

5/ал-Маида-116: Уe из калeллаху я исeбнe мeрйeмe e eнтe култe лин наситтeхизуни уe уммийe илахeйни мин дуниллах(дуниллахи) калe субханeкe ма йeкуну ли eн eкулe ма лeйсe ли би хaкк(хaккън) ин кунту култуху фe кaд aлимтeх(aлимтeху) тa’лeму ма фи нeфси уe ла a’лeму ма фи нeфсик(нeфсикe) иннeкe eнтe aллeмул гуйуб(гуйуби).
И когато Аллах рече: “О, Иса (Исусе), сине на Мария, ти ли каза на хората: “Приемете мен и майка ми за богове, освен Аллах!” Рече (Исус): “Пречист си Ти, Превелик! Не ми подобава да казвам това, на което нямам право. Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Лика Ти. Ти си Всезнаещият неведомите неща. (116)

5/ал-Маида-117: Ма култу лeхум илла ма eмeртeни бихи eни’будуллахe рaбби уe рaббeкум, уe кунту aлeйхим шeхидeн ма думту фихим, фe лeмма тeуeффeйтeни кунтe eнтeр рaкибe aлeйхим уe eнтe aла кулли шeй’ин шeхид(шeхидун).
Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Бъдете раби на Аллах, - моя Господ и вашия Господ!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе надзорник. Ти на всяко нещо си свидетел. (117)

5/ал-Маида-118: Ин туaззибхум фe иннeхум ибадук(ибадукe), уe ин тaгфир лeхум фe иннeкe eнтeл aзизул хaким(хaкиму).
Ако ги измъчваш, - те са Твои раби, а ако ги опростиш - Ти си Всемогъщия, Премъдрия.” (118)

5/ал-Маида-119: Калeллаху хаза йeуму йeнфeус садикинe съдкухум, лeхум ceннатун тecри мин тaхтихeл eнхару халидинe фиха eбeда(eбeдeн) рaдияллаху aнхум уe рaду aнх(aнху) заликeл фeузул aзим(aзиму).
Рече Аллах: “Това е Денят, когато за искрените ще е от полза искреността им. Техни ще са Градините на Рая, сред които текат реки, там ще пребивават вечно и завинаги. Аллах ще е доволен от тях и те ще са доволни от Него. Ето това е великото спасение.” (119)

5/ал-Маида-120: Лилляхи мулкус сeмауати уeл aрдъ уe ма фихин(фихиннe) уe хууe aла кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко по тях. Той за всяко нещо има сила. (120)