قُلْ أَنَدْعُو مِن دُونِ اللّهِ مَا لاَ يَنفَعُنَا وَلاَ يَضُرُّنَا وَنُرَدُّ عَلَى أَعْقَابِنَا بَعْدَ إِذْ هَدَانَا اللّهُ كَالَّذِي اسْتَهْوَتْهُ الشَّيَاطِينُ فِي الأَرْضِ حَيْرَانَ لَهُ أَصْحَابٌ يَدْعُونَهُ إِلَى الْهُدَى ائْتِنَا قُلْ إِنَّ هُدَى اللّهِ هُوَ الْهُدَىَ وَأُمِرْنَا لِنُسْلِمَ لِرَبِّ الْعَالَمِينَ
﴿٧١﴾
Imam Iskender Ali Mihr
Кажи им: “Да зовем не Аллах, а онези, които нито са ни от полза, нито ни вредят ли? След като Аллах ни е напътил към Себе Си, да обърнем гръб ли, както прави онзи, когото сатаните на земята примамват и после го оставят объркан, а приятелите му го подканват да тръгне по правия път (който води към Аллах), а той се отвръща от тях?” Кажи им: “Несъмнено, достигането до Аллах е напътствието. И ни бе повелено да се отдадем на Господа на световете.”
Tzvetan Theophanov
Кажи: “Нима ще зовем не Аллах, а онези, които нито са ни от полза, нито ни вредят, и ще бъдем тласнати назад, след като Аллах ни напъти, подобно на онзи, който има другари, зовящи го към правия път: “Ела при нас!”, а сатаните го замаяха на земята и е слисан. Кажи [о, Мухаммад]: “Напътствието на Аллах е напътствие и ни бе повелено да се отдадем на Господа на световете.”