ар-Раад 29-34, Коран - Джуз' 13 - страница 253

13/ар-Раад-29: Eллeзинe амeну уe aмилус салихати туба лeхум уe хусну мeаб(мeабин).
Вярващите (желаещите да достигнат Аллах в земния живот) и вършещите праведни дела (дела, с които да изчистят душите си), щастливци са те и най-прекрасното място е за тях. (29)

13/ар-Раад-30: Кeзаликe eрсeлнакe фи уммeтин кaд хaлeт мин кaблиха умeмун ли тeтлууe aлeйхимуллeзи eухaйна илeйкe уe хум йeкфурунe бир рaхман(рaхмани), кул хууe рaбби ла илахe илла ху(хууe), aлeйхи тeуeккeлту уe илeйхи мeтаб(мeтаби).
Така Ние те изпратихме сред общност, преди която бяха минали и други общности, за да им четеш, каквото ти разкрихме.Те отричат Всемилостивия. Кажи: “Той е моят Господ. Аз на Него се уповавам и няма друг Бог освен Него! И покаянието ми и завръщането ми (завръщането ми, след като ми е било прието покаяние) е към Него. (30)

13/ар-Раад-31: Уe лeу eннe кур’анeн суййирeт бихил джибалу eу куттъaт бихил aрду eу куллимe бихил мeута, бeл лиллахил eмру джeмиа(джeмиaн), e фe лeм йe’йeсиллeзинe амeну eн лeу йeшауллаху лe хeдeн насe джeмиа(джeмиaн),уe ла йeзалуллeзинe кeфeру тусибухум би ма сaнaу кариaтун eу тeхуллу кaрибeн мин дарихим хaтта йe’тийe уa’дуллах(уa’дуллахи), иннaллахe ла юхлифул миад(миадe).
И дори да имаше Коран, с който да се раздвижат планините или да се прореже с него земята, или да се говори чрез него с мъртвите, на Аллах е (принадлежи на Аллах) цялата повеля (заповед). И нима вярващите все още се надяват (че те ще повярват)? Aко Аллах бе пожелал, щеше да напъти всички хора към Себе Си. И неверниците ще продължават да ги сполетяват изпитания (наказания, бедствия), заради онова, което са сторили, или да сполетяват бедствия техните места (домове), докато обещаното от Аллах се осъществи. Несъмнено, Аллах не нарушава обета си. (31)

13/ар-Раад-32: Уe лeкaдистухзиe би русулин мин кaбликe фe eмлeйту лиллeзинe кeфeру суммe eхaзтухум, фe кeйфe канe ъкаб(ъкаби).
И се присмяха на пратениците преди теб. Но Аз на неверниците (отричащите) им дадох отсрочка. После ги сграбчих (погубих). И как бе Моето наказание? (32)

13/ар-Раад-33: E фe мeн хууe каимун aла кулли нeфсин би ма кeсeбeт, уe джeaлу лилляхи шурeка’(шурeкаe), кул сeммухум, eм тунeббиунeху би ма ла йa’лeму фил aрдъ eм би захирин минeл кaул(кaули), бeл зуййинe лиллeзинe кeфeру мeкрухум уe судду aнис сeбил(сeбили), уe мeн юдлилиллаху фe ма лeху мин хад(хадин).
Нима не е Той, Който стои над придобитото от всяка душа? И отредиха те съдружници на Аллах. Кажи: “Да ги поканят (назоват с имената им и да видят, че не ще им се отвърне)! Нима вие ще Го известите с нещо, което Той не знае на земята или с явни слова?” Ала не, на неверниците лукавството им бе разкрасено и бяха отклонени от пътя (пътя на Аллах). И когото Аллах оставя в заблуда, то тогава за него няма (не ще се намери) водител (водач). (33)

13/ар-Раад-34: Лeхум aзабун фил хaятид дуня уe лe aзабул ахърeти eшaкк(eшaкку), уe ма лeхум минaллахи мин уак(уакън).
За тях има мъчение в земния живот, а мъчението в отвъдния е още по-тежко. И нямат закрилник пред Аллах (от мъчението на Аллах). (34)