аш-Шура 32-44, Коран - Джуз' 25 - страница 487

42/аш-Шура-32: Уe мин аятихил джeуари фил бaхри кeл a’лам(a’лами).
И от Неговите знамения са носещите се като планини по морето кораби. (32)

42/аш-Шура-33: Ин йeшe’ юскинир рихa фe язлeлнe рeуакидe aла зaхрих(зaхрихи), иннe фи заликe лe аятин ли кулли сaббарин шeкур(шeкурин).
Ако Той (Аллах) пожелае, би спрял вятъра и тогава биха останали неподвижни (корабите) на повърхността, и наистина ­ в това има знамения за всеки многотърпелив, признателен човек. (33)

42/аш-Шура-34: Eу юбъкхуннe бима кeсeбу уe я’фу aн кeсир(кeсирин).
Или ги погубва Той заради онова, което са направили, но и многото от тях Той помилва. (34)

42/аш-Шура-35: Уe я’лeмeллeзинe юджадилунe фи аятина, ма лeхум мин мaхис(мaхисин).
И да знаят онези, които спорят за Нашите знамения, че не ще има за тях убежище. (35)

42/аш-Шура-36: Фe ма утитум мин шeй’ин фe мeта’ул хaятид дуня, уe ма ъндaллaхи хaйрун уe eбка лиллeзинe амeну уe aла рaббихим йeтeуeккeлун(йeтeуeккeлунe).
И така, каквото и да ви се даде, то е само от насладата на земния живот. А онова, което е при Аллах, е най-доброто и вечното за вярващите, и на своя Господ те се уповават. (36)

42/аш-Шура-37: Уeллeзинe йeджтeнибунe кeбаирeл исми уeл фeуахъшe уe иза ма гaдъбухум ягфирун(ягфирунe).
И те са онези, които отбягват големите грехове и скверностите, и когато се разгневят, прощават. (37)

42/аш-Шура-38: Уeллeзинeстaджабу ли рaббихим уe eкамус сaлатe уe eмрухум шура бeйнeхум уe мимма рeзaкнахум юнфикун(юнфикунe).
И те са онези, които откликват на своя Господ и отслужват молитвата, и по делата се съвещават помежду си, и раздават от онова, което им даваме за препитание. (38)

42/аш-Шура-39: Уeллeзинe иза eсабeхумул бaгюхум йeнтeсърун(йeнтeсърунe).
И те са,онези, които като ги сполети насилие, си помагат. (39)

42/аш-Шура-40: Уe джeзау сeййиeтин, сeййиeтун мислуха, фe мeн aфа уe aслeхa фe eджруху aлаллах(aлаллахи), иннeху ля юхъббуз залимин(залиминe).
Възмездието за една злина е злина колкото нея. А който прощава и се помирява, неговата награда принадлежи на Аллах. И наистина Той не обича угнетителите. (40)

42/аш-Шура-41: Уe лe мeн интeсaрe бa’дe зулмихи фe улаикe ма aлeйхим мин сeбил(сeбилин).
А който се брани, след като го угнетят, за тях няма (наказание) вина. (41)

42/аш-Шура-42: Иннeмeс сeбилу aлeллeзинe язлимунeн насe уe йeбгунe фил aрдъ би гaйрил хaкк(хaккъ), улаикe лeхум aзабун eлим(eлимун).
Вина (наказание) имат само онези, които угнетяват хората и престъпват по земята без право. За тях има болезнено мъчение. (42)

42/аш-Шура-43: Уe лe мeн сaбeрe уe гaфeрe иннe заликe лe мин aзмил умур(умури).
А който търпи и прощава, ето това е от наистина значимите (големите) дела. (43)

42/аш-Шура-44: Уe мeн юдлилиллаху фe ма лeху мин уeлийин мин бa’дих(бa’дихи), уe тeрeз залиминe лeмма рeeуул aзабe йeкулунe хeл ила мeрeддин мин сeбил(сeбилин).
А когото Аллах остави в заблуда, за него няма покровител след това. И ще видиш угнетителите, когато съзрат мъчението, да казват: “Няма ли път за връщане назад (към земята)?” (44)