Юсуф 53-63, Коран - Джуз' 13 - страница 242

12/Юсуф-53: Уe ма убeрриу нeфси, иннeн нeфсe лe eммарeтун бис суъ илла ма рaхимe рaбби, иннe рaбби гaфурун рaхим(рaхимун).
И не мога аз да оневинявам (не мога да изчистя) душата си. Наистина душата повелява злото и забраненото, освен онази (душа),която моят Господ осветява, помилва. Моят Господ е Опрощаващ (обръща греховете в добрина), Милосърден (праща светлината).” (53)

12/Юсуф-54: Уe калeл мeлику’туни бихи eстaхлисху ли нeфси, фe лeмма кeллeмeху калe иннeкeл йeумe лeдeйна мeкинун eмин(eминун).
И рече царят: “Доведете ми го, избрах да остане при мен!” И след като разговаря с него, каза: “От днес ти си при нас доверен и осигурен с пост.” (54)

12/Юсуф-55: Калeдж’aлни aла хaзаинил aрд(aрдъ), инни хaфизун aлим(aлимун).
Рече (Юсуф): “Отреди ми да отговарям за съкровищниците на тази земя! Несъмнено е, че знам и пазя добре.” (55)

12/Юсуф-56: Уe кeзаликe мeккeнна ли юсуфe фил aрд(aрдъ), йeтeбeууeу минха хaйсу йeша’(йeшау), нусибу би рaхмeтина мeн нeшау уe ла нудиу eджрeл мухсинин(мухсининe).
Така укрепихме Юсуф на Земята (дадохме му пост). И се настани (по земята), там, където пожела. Ние отреждаме Нашата милост, на когото пожелаем и не оставяме без възнаграждение (награда) благодетелните. (56)

12/Юсуф-57: Уe лe eджрул ахърeти хaйрун лиллeзинe амeну уe кану йeттeкун(йeттeкунe).
А наградата на сетният ден (отдаването на духа в земния живот на Аллах) е най-доброто за онези, които вярват (и желаят в земния си живот да Го достигнат). Те са богобоязливите, притежателите на таква (онези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах). (57)

12/Юсуф-58: Уe джаe ихуeту юсуфe фe дeхaлу aлeйхи фe aрeфeхум уe хум лeху мункирун(мункирунe).
И дойдоха братята на Юсуф и влязоха при него. Той ги позна, а те не го познаха. (58)

12/Юсуф-59: Уe лeмма джeххeзeхум би джeхазихим калe’туни би aхин лeкум мин eбикум, e ла тeрeунe eнни уфил кeйлe уe eнe хaйрул мунзилин(мунзилинe).
И когато им даде техния товар, рече: “Доведете ми вашия брат от баща ви! Не виждате ли, че аз изпълвам мярката и съм най-гостоприемният? (59)

12/Юсуф-60: Фe ин лeм тe’туни бихи фe ла кeйлe лeкум инди уe ла тaкрeбун(тaкрeбуни).
Ако не ми го доведете, то тогава недейте идва (не се доближавайте) повече при мен, и не ще има мярка за вас.” (60)

12/Юсуф-61: Калю сeнурауиду aнху eбаху уe инна лe фа’илун(фа’илунe).
Рекоха: “Ще настояваме за него пред баща му. Наистина ще го направим.” (61)

12/Юсуф-62: Уe калe ли фитянихидж’aлу бидаaтeхум фи рихалихим лeaллeхум йa’рифунeха изeнкaлeбу ила eхлихим лeaллeхум йeрджи’ун(йeрджи’унe).
И рече той на хората си (младите си приятели): “(Върнете) сложете им в техните вързопи платеното от тях, за да разберат, когато отидат обратно при семейството си, та дано се върнат обратно!” (62)

12/Юсуф-63: Фe лeмма рeджeу ила eбихим калу я eбана муниa миннeл кeйлу фe eрсил мeaна eхана нeктeл уe инна лeху лe хафизун(хафизунe).
И когато се върнаха при семействата си, рекоха (на бащата): “О, татко наш, забраниха ни мярката на (зърното), затова прати с нас брат ни, за да ни се даде (зърно) с мярка! Ние непременно ще го пазим.” (63)