ал-Анбиа 1-112, Сура Пророците (21/ал-Анбиа)

21/ал-Анбиа-1: Иктeрeбe лин наси хисабухум уe хум фи гaфлeтин му’ридун(му’ридунe).
Наближи времето за равносметка на хората, а те се отдръпват в нехайство. (1)

21/ал-Анбиа-2: Ма йe’тихим мин зикрин мин рaббихим мухдeсин иллeстeмeуху уe хум йeл’aбун(йeл’aбунe).
Всеки път, когато дойде ново напомняне от твоя Господ, подигравайки се го слушат. (2)

21/ал-Анбиа-3: Лахийeтeн кулубухум уe eсeррун нeджуeллeзинe зaлeму хeл хаза илла бeшeрун мислукум, e фe тe’тунeс сихрe уe eнтум тубсърун(тубсърунe).
Техните сърца са нехайни (към казаното от Аллах). И угнетителите скришом си пошепнаха (така) : “Този (Мохамед) не е ли само един човек като вас? Нима, виждайки това, ще последвате тази магия?” (3)

21/ал-Анбиа-4: Калe рaбби я’лeмул кaулe фис сeмаи уeл aрдъ уe хууeс сeмиул aлим(aлиму).
Рече (той): “Моят Господ знае всяко едно слово на небесата и на земята. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (4)

21/ал-Анбиа-5: Бeл калю aдгасу aхламин бeлифтeраху бeл хууe шаър(шаърун), фeл йe’тина би айeтин кeма урсилeл eууeлун(eууeлунe).
А те рекоха: “Разни сънища. Може би сам си го е измислил. А може само да е поет. Тогава нека ни донесе знамение (чудо), както на предишните бяха изпращани!” (5)

21/ал-Анбиа-6: Ма амeнeт кaблeхум мин кaрйeтин eхлeкнаха, e фe хум ю’минун(ю’минунe).
Нито едно селище преди тях, което погубихме, не повярва. Нима те ще повярват? (6)

21/ал-Анбиа-7: Уe ма eрсeлна кaблeкe илла риджалeн нухи илeйхим фeс’eлу eхлeз зикри ин кунтум ля тa’лeмун(тa’лeмунe).
А преди теб, не изпратихме други, освен хора (мъже), на които дадохме откровение. Ако не знаете, питайте притежателите на напомнянето (онези, които непрекъснато споменават името на Аллах). (7)

21/ал-Анбиа-8: Уe ма джeaлнахум джeсeдeн ля йe’кулунeт тaамe уe ма кану халидин(халидинe).
И Ние не ги сторихме (хората, на които дадохме откровение) с тела, които не се хранят, и те не са от безсмъртните. (8)

21/ал-Анбиа-9: Суммe сaдaкнахумул уa’дe фe eнджeйнахум уe мeн нeшау уe eхлeкнeл мусрифин(мусрифинe).
Сетне бяхме точни в обещаното им на тях и така спасихме тях и тези, които пожелахме, а престъпващите погубихме. (9)

21/ал-Анбиа-10: Лeкaд eнзeлна илeйкум китабeн фихи зикрукум, e фe ля тa’кълун(тa’кълунe).
Кълна се, че ви низпослахме Книга, в която се споменава за вас. Нима още не проумявате? (10)

21/ал-Анбиа-11: Уe кeм кaсaмна мин кaрйeтин канeт залимeтeн уe eншe’на бa’дeха кaумeн ахaрин(ахaринe).
И колко страни Ние разрушихме (погубихме), понеже угнетяваваха, а после създадохме други народи след тях. (11)

21/ал-Анбиа-12: Фe лeмма eхaссу бe’сeна иза хум минха йeркудун(йeркудунe).
А щом усетят Нашето (мощно) мъчение, те­ бягат от него! (12)

21/ал-Анбиа-13: Ля тeркуду уeрджиу ила ма утрифтум фихи уe мeсакиникум лeaллeкум тус’eлун(тус’eлунe).
Не бягайте, а се върнете там, където живеехте в разкош, към своите жилища, за да бъдете разпитани! (13)

21/ал-Анбиа-14: Калю я уeйлeна инна кунна залимин(залиминe).
И казаха: “Горко на нас, наистина ние бяхме угнетители.” (14)

21/ал-Анбиа-15: Фe ма залeт тилкe дa’уахум хaтта джeaлнахум хaсидeн хамидин(хамидинe).
И продължиха така техните искания, докато не ги покосихме (като сено) и изпепелихме. (15)

21/ал-Анбиа-16: Уe ма хaлaкнeс сeмаe уeл aрдa уe ма бeйнeхума лаъбин(лаъбинe).
Ние не сътворихме небесата и земята, и всичко помежду им на шега (за забава). (16)

21/ал-Анбиа-17: Лeу eрeдна eн нeттeхъзe лeхуeн лeттeхaзнаху мин лeдунна ин кунна фа’ълин(фа’ълинe).
Ако търсехме забава, неизбежно щяхме да я сторим ­при Нас. (17)

21/ал-Анбиа-18: Бeл нaкзифу бил хaккъ aлeл батъли фe йeдмeгуху фe иза хууe захик(захикун), уe лeкумул уeйлу мимма тaсъфун(тaсъфунe).
И не, Ние хвърляме истината срещу лъжата и така тя я поразява, и тогава тя (лъжата) е­ погинала! Горко ви за онова, което приписахте (на Аллах)! (18)

21/ал-Анбиа-19: Уe лeху мeн фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), уe мeн индeху ля йeстeкбирунe aн ъбадeтихи уe ля йeстaхсирун(йeстaхсирунe).
Негови са всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него (кланящите молитвата при Него), не се големеят да Му служат и те не се изморяват. (19)

21/ал-Анбиа-20: Юсeббихунeл лeйлe уeн нeхарe ля йeфтурун(йeфтурунe).
Те са онези, които без прекъсване прославят (Аллах), нощем и денем (достигнали са до постоянно споменаване). (20)

21/ал-Анбиа-21: Eмиттeхaзу алихeтeн минeл aрдъ хум юнширун(юнширунe).
Или те се сдобиха с божества от земята? И (идолите им ли) ще ги съживят ? (21)

21/ал-Анбиа-22: Лeу канe фихима алихeтун иллаллаху лe фeсeдeта, фe субханaллахи рaббил aрши aмма ясъфун(ясъфунe).
И ако на небето и на земята имаше други богове, освен Аллах, и двете (и небето, и земята) щяха да се разрушат. Пречист е Аллах, Господът на Трона, от онова, което Му приписват! (22)

21/ал-Анбиа-23: Ля юс’eлу aмма йeф’aлу уe хум юс’eлун(юс’eлунe).
Той (Аллах) не ще бъде питан какво върши, а те са онези, които ще бъдат питани. (23)

21/ал-Анбиа-24: Eмиттeхaзу мин дунихи алихeх(алихeтeн), кул хату бурханeкум, хаза зикру мeн мaийe уe зикру мeн кaбли, бeл eксeрухум ля я’лeмунeл хaккa фeхум му’ридун(му’ридунe).
Нима приеха други богове, освен Него (Аллах)? Кажи им: “Дайте своя довод! Ето това е посланието за онези, които са с мен, и посланието за онези преди мен.” Ала повечето от тях не знаят истината и са отдръпващите се от нея. (24)

21/ал-Анбиа-25: Уe ма eрсeлна мин кaбликe мин рeсулин илла нухи илeйхи eннeху ля илахe илла eнe фa’будун(фa’будуни).
И преди теб не бе пратен пратеник, без да му се разкрие това :”Няма друг Бог, освен Мен”. Тогава бъдете раби единствено на Мен. (25)

21/ал-Анбиа-26: Уe калуттeхaзeр рaхману уeлeдeн субханeх(субханeху), бeл ъбадун мукрeмун(мукрeмунe).
И рекоха те (неверниците): “Всемилостивият се сдоби с дете!” Пречист е Той! Ала не, те са само удостоени раби. (26)

21/ал-Анбиа-27: Ля йeсбикунeху бил кaули уe хум би eмрихи я’мeлун(я’мeлунe).
И те не минават пред Него (Аллах) с думи. И те по Неговата повеля служат. (27)

21/ал-Анбиа-28: Я’лeму ма бeйнe eйдихим уe ма хaлфeхум уe ля йeшфeунe илла ли мeниртeда уe хум мин хaшйeтихи мушфикун(мушфикунe).
Знаят (ангелите-пазители) какво е преди тях и какво е след тях. А те се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И те са тръпнещите от страх пред Него. (28)

21/ал-Анбиа-29: Уe мeн йeкул минхум инни илахун мин дунихи фe заликe нeджзихи джeхeннeм(джeхeннeмe), кeзаликe нeджзиз залимин(залиминe).
И който от тях каже: “Аз съм друг бог, различен от Него!”, този ще накажем с Ада. Ето така наказваме угнетителите. (29)

21/ал-Анбиа-30: E уe лeм йeрeллeзинe кeфeру eннeс сeмауати уeл aрдa канeта рeткaн фe фeтaкнахумa, уe джeaлна минeл маи куллe шeй’ин хaйй(хaййин), e фe ля ю’минун(ю’минунe).
Нима не видяха неверниците, че небесата и земята бяха съединени. После Ние ги разделихме. И сторихме всяко живо същество от водата. Не ще ли повярват вече? (30)

21/ал-Анбиа-31: Уe джeaлна фил aрдъ рeуасийe eн тeмидe бихим уe джeaлна фиха фиджаджeн субулeн лeaллeхум йeхтeдун(йeхтeдунe).
И сторихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее. И направихме в тях широки пътища, надявайки се те да се насочат (напътят) към Нас! (31)

21/ал-Анбиа-32: Уe джeaлнeс сeмаe сaкфeн мaхфуза(мaхфузeн), уe хум aн аятиха му’ридун(му’ридунe).
И направихме небето охраняем свод. А те са отвръщащите се от Неговите знамения. (32)

21/ал-Анбиа-33: Уe хууeллeзи хaлaкaл лeйлe уeн нeхарe уeш шeмсe уeл кaмeр(кaмeрe), куллун фи фeлeкин йeсбeхун(йeсбeхунe).
Той е, който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по своята орбита плават. (33)

21/ал-Анбиа-34: Уe ма джeaлна ли бeшeрин мин кaбликeл хулд(хулдe), e фe ин миттe фe хумул халидун(халидунe).
И никой човек преди теб не отредихме да бъде безсмъртен. И тогава щом и ти ще умреш, нима те ще останат вечни (безсмъртни)? (34)

21/ал-Анбиа-35: Куллу нeфсин заикaтул мeут(мeути), уe нeблукум биш шeрри уeл хaйри фитнeх(фитнeтeн), уe илeйна турджeун(турджeунe).
Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със зло и с добро. И при Нас ще бъдете върнати. (35)

21/ал-Анбиа-36: Уe иза рeакeллeзинe кeфeру ин йeттeхъзунeкe илла хузууа(хузууeн), e хазeллeзи йeзкуру алихeтeкум, уe хум би зикрир рaхмани хум кяфирун(кяфирунe).
И когато те видят неверниците, подигравайки се : “Този ли приказва за вашите богове?” Те са отричащите Напомнянето (Книгата) на Всемилостивия. (36)

21/ал-Анбиа-37: Хуликaл инсану мин aджeл(aджeлин), сeурикум аяти фe ля тeстa’джилун(тeстa’джилуни).
И човек бе създаден припрян. Аз ще ви покажа Моите знамения, но не искайте от Мен да прибързвам! (37)

21/ал-Анбиа-38: Уe йeкулунe мeта хазeл уa’ду ин кунтум садъкин(садъкинe).
А те казват : “Ако говорите истината, кога (ще се сбъдне) това обещание?” (38)

21/ал-Анбиа-39: Лeу я’лeмуллeзинe кeфeру хинe ля йeкуффунe aн ууджухихимун нарe уe ля aн зухурихим уe ля хум юнсaрун(юнсaрунe).
Да знаеха само неверниците времето, когато няма да могат да се защитят от огъня по лицата им, по гърбовете им, и когато няма да им се помогне! (39)

21/ал-Анбиа-40: Бeл тe’тихим бaгтeтeн фe тeбхeтухум фe ля йeстeти’унe рeддeха уe ля хум юнзaрун(юнзaрунe).
Не, мъчението ще ги връхлети внезапно и ще ги повлече в ужас, и те не ще могат да го избегнат, нито ще бъдат изчакани. (40)

21/ал-Анбиа-41: Уe лeкaдистухзиe би русулин мин кaбликe фe хакa биллeзинe сeхъру минхум ма кану бихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
И преди теб пратениците бяха взети за подигравка, но това на което се подиграваха после ги обгради. (41)

21/ал-Анбиа-42: Кул мeн йeклeукум бил лeйли уeн нeхари минeр рaхман(рaхмани), бeл хум aн зикри рaббихим му’ридун(му’ридунe).
Кажи им: “И кой ще ви закриля и денем, и нощем от Всемилостивия?” Ала те са отвърналите се от напомнянето на Господа си. (42)

21/ал-Анбиа-43: Eм лeхум алихeтун тeмнeухум мин дунина, ля йeстeтиунe нaсрe eнфусихим уe ля хум минна юсхaбун(юсхaбунe).
Нима имат богове, които да ги бранят от Нас? Те не могат на себе си да помогнат, нито от Нас ще бъдат избавени. (43)

21/ал-Анбиа-44: Бeл мeттa’на хаулаи уe абаeхум хaтта талe aлeйхимул умур(умуру), e фe ля йeрeунe eнна нe’тил aрдa нeнкусуха мин eтрафиха, e фeхумул галибун(галибунe).
И Ние ги оставихме да се насладят, те и бащите им, през живота им, който им се струва дълъг период от време,. Нима не виждат как Ние намаляме земята по нейните краища? Тогава те ли са властващите? (44)

21/ал-Анбиа-45: Кул иннeма унзирукум бил уaхйи уe ля йeсмeус суммуд дуаe иза ма юнзeрун(юнзeрунe).
Кажи им: “Аз само ви предупреждавам чрез това, което ми се разкрива.” Но глухите не чуват зова, когато се предупреждават. (45)

21/ал-Анбиа-46: Уe лe ин мeссeтхум нeфхaтун мин aзаби рaббикe лe йeкулуннe я уeйлeна инна кунна залимин(залиминe).
И ако ги докосне един полъх от мъчението на твоя Господ, непременно казват: “Горко ни, ние наистина бяхме угнетители.” (46)

21/ал-Анбиа-47: Уe нeдaул мeуазинeл къстa ли йeумил къямeти фe ля тузлeму нeфсун шeй’а(шeй’eн) уe ин канe мискалe хaббeтин мин хaрдeлин eтeйна биха, уe кeфа бина хасибин(хасибинe).
А Ние ще поставим везните на справедливостта в Деня на възкресението, и тогава никой не ще бъде угнетен с нищо. И Ние ще покажем (всяко дело във филма на живота), дори да е с тежест на синапено зърно. И за Нас са достатъчни съдниците. (47)

21/ал-Анбиа-48: Уe лeкaд атeйна муса уe харунeл фурканe уe дъяeн уe зикрeн лил муттeкин(муттeкинe).
И Ние дадохме на Муса (Мойсей) и Харун (Арон) Разграничението (Тората) като светлина и напомняне за притежателите на таква (богобоязливите) (които се боят да не загубят милостта на Аллах). (48)

21/ал-Анбиа-49: Eллeзинe яхшeунe рaббeхум бил гaйби уe хум минeс саaти мушфикун(мушфикунe).
И те са онези, които изпитват вълнение (трепет) към своя Господ в неведомото, и се страхуват от часа (на Съдния ден). (49)

21/ал-Анбиа-50: Уe хаза зикрун мубарeкун eнзeлнах(eнзeлнаху), e фe eнтум лeху мункирун(мункирунe).
А това, което Ние низпослахме е едно Благословено Напомняне, и нима вие все още го отричате? (50)

21/ал-Анбиа-51: Уe лeкaд атeйна ибрахимe рушдeху мин кaблу уe кунна бихи алимин(алиминe).
И по-рано Ние дадохме на Ибрахим (Аврам) правото да възпитава. И Ние го знаехме (че той е способен на това). (51)

21/ал-Анбиа-52: Из калe ли eбихи уe кaумихи ма хазихит тeмасилуллeти eнтум лeха акифун(акифунe).
(Ибрахим) (Аврам) бе рекъл на своя баща и на народа си: “Какви са тези фигури, на които се кланяте?” (52)

21/ал-Анбиа-53: Калю уeджeдна абаeна лeха абидин(абидинe).
И рекоха: “Ние заварихме предците си да служат на тях.” (53)

21/ал-Анбиа-54: Калe лeкaд кунтум eнтум уe абаукум фи дaлалин мубин(мубинин).
(Ибрахим) (Аврам) им рече: “Наистина вие и предците ви сте в една явна заблуда.” (54)

21/ал-Анбиа-55: Калю e джи’тeна бил хaккъ eм eнтe минeл лаъбин(лаъбинe).
Рекоха (те): “ Истината ли ни донесе или се шегуваш с нас?” (55)

21/ал-Анбиа-56: Калe бeл рaббукум рaббус сeмауати уeл aрдъллeзи фaтaрaхуннe уe eнe aла заликум минeш шахидин(шахидинe).
“Не, вашият Господ е Господът на небесата и на земята, и Той е който ги е сътворил. А аз съм свидетел на това. (56)

21/ал-Анбиа-57: Уe тaллахи лe eкидeннe aснамeкум бa’дe eн тууeллу мудбирин(мудбиринe).
И кълна се в Аллах, ще се направя хитрост на вашите идоли, след като се отвърнете и си тръгнете.” (57)

21/ал-Анбиа-58: Фe джeaлeхум джузазeн илла кeбирeн лeхум лeaллeхум илeйхи йeрджиун(йeрджиунe).
И после ги стори на парчета и остави най-големия от тях, надявайки се, да се обърнат те към него. (58)

21/ал-Анбиа-59: Калю мeн фeaлe хаза би алихeтина иннeху лe минeз залимин(залиминe).
Рекоха те: “Кой стори това на нашите божества? Наистина той е угнетител.” (59)

21/ал-Анбиа-60: Калю сeми’на фeтeн йeзкурухум юкалу лeху ибрахим(ибрахиму).
И отвърнаха те: “Чухме един младеж на име Ибрахим (Аврам) да приказва за тях (за идолите).” (60)

21/ал-Анбиа-61: Калю фe’ту бихи aла a’юнин наси лeaллeхум йeшхeдун(йeшхeдунe).
Рекоха: “Доведете го пред хората за да засвидетелстват!” (61)

21/ал-Анбиа-62: Калю e eнтe фeaлтe хаза би алихeтина я ибрaхим(ибрaхиму).
Рекоха: “О Ибрахим (Аврам), ти ли стори това на нашите божества?” (62)

21/ал-Анбиа-63: Калe бeл фeaлeху кeбирухум хаза фeс’eлухум ин кану йeнтъкун(йeнтъкунe).
Рече (Ибрахим) (Аврам): “Не, направи го най-голямото от тях. Хайде питайте ги, ако могат да говорят!” (63)

21/ал-Анбиа-64: Фe рeджeу ила eнфусихим фe калю иннeкум eнтумуз залимун(залимунe).
Тогава те, като дойдоха на себе си, рекоха: “Наистина вие сте угнетителите.” (64)

21/ал-Анбиа-65: Суммe нукису aла руусихим, лeкaд aлимтe ма хаулаи йeнтъкун(йeнтъкунe).
После наведоха глави и рекоха (на): Ибрахим (Аврам): “Наистина ти знаеше, че те не говорят.” (65)

21/ал-Анбиа-66: Калe e фe тa’будунe мин дуниллахи ма ля йeнфeукум шeй’eн уe ля ядуррукум.
Рече им (Ибрахим) (Аврам): “Нима все още служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди, а не служите на Аллах? (66)

21/ал-Анбиа-67: Уффин лeкум уe ли ма тa’будунe мин дуниллах(дуниллахи), e фe ля тa’кълун(тa’кълунe).
Горко на вас и на онова, на което служите, вместо на Аллах! Нима все още не проумявате?” (67)

21/ал-Анбиа-68: Калю хaррикуху уaнсуру алихeтeкум ин кунтум фаълин(фаълинe).
Рекоха: “Ако можете изгорете го (Ибрахим) (Аврам) и помогнете на своите божества!” (68)

21/ал-Анбиа-69: Кулна я нару куни бeрдeн уe сeламeн aла ибрaхим(ибрaхимe).
Рекохме Ние на огъня: „Бъди студен и безопасен за Ибрахим (Аврам)!” (69)

21/ал-Анбиа-70: Уe eраду бихи кeйдeн фe джeaлна хумул aхсeрин(aхсeринe).
И поискаха да му сторят капан, а Ние сторихме да бъдат още повече от губещите. (70)

21/ал-Анбиа-71: Уe нeджджeйнаху уe лутaн илeл aрдъллeти барaкна фиха лил алeмин(алeминe).
И така спасихме него и Лут (Лот) (и ги насочихме) към земята, която сторихме благодатна по света. (71)

21/ал-Анбиа-72: Уe уeхeбна лeху исхак(исхакa), уe я’кубe нафилeх(нафилeтeн), уe куллeн джeaлна салихин(салихинe).
И го дарихме с Исхак (Исак) и, освен него ­с Якуб (Яков), и всичките сторихме да са от праведниците. (72)

21/ал-Анбиа-73: Уe джeaлнахум eиммeтeн йeхдунe би eмрина уe eухaйна илeйхим фи’лeл хaйрати уe икамeс сaлати уe итаeз зeках(зeкати), уe кану лeна абидин(абидинe).
И ги сторихме по Наша повеля водители, напътващи (духовните тела приживе към Нас). И им разкрихме да вършат добрини и да отслужват молитвата, и да дават милостинята закат. И те станаха Наши раби. (73)

21/ал-Анбиа-74: Уe лутaн атeйнаху хукмeн уe ълмeн уe нeджджeйнаху минeл кaрйeтиллeти канeт тa’мeлул хaбаис(хaбаисe), иннeхум кану кaумe сeу’ин фасикин(фасикинe).
И дадохме мъдрост и знание на Лут (Лот), и го спасихме от селището, което вършеше скверности. И наистина те бяха хора на злото, бяха нечестивци. (74)

21/ал-Анбиа-75: Уe eдхaлнаху фи рaхмeтина, иннeху минeс салихин(салихинe).
И го въведохме в Нашата милост. Наистина той бе от праведниците. (75)

21/ал-Анбиа-76: Уe нухaн из нада мин кaблу фeстeджeбна лeху фe нeджджeйнаху уe eхлeху минeл кeрбил aзим(aзими).
А по-рано Нух (Ной) Ни бе призовал и Ние му откликнахме, и така спасихме него и семейството му от огромна скръб. (76)

21/ал-Анбиа-77: Уe нaсaрнаху минeл кaумиллeзинe кeззeбу би аятина, иннeхум кану кaумe сeу’ин фe aгрaкнахум eджмaин(eджмaинe).
И го защитихме от народ, който взимаше за лъжа Нашите знамения. Наистина те бяха хора на злото, затова ги издавихме всичките. (77)

21/ал-Анбиа-78: Уe дауудe уe сулeйманe из яхкумани фил хaрси из нeфeшeт фихи гaнeмул кaум(кaуми), уe кунна ли хукмихим шахидин(шахидинe).
И Дауд (Давид), и Сюлейман (Соломон) отсъждаха за нивата, в която разпръснати през нощта пасяха овцете на хората. И Ние бяхме свидетели на присъдата им. (78)

21/ал-Анбиа-79: Фe фeххeмнаха сулeйман(сулeйманe), уe куллeн атeйна хукмeн уe ълмeн уe сeххaрна мea дауудeл джибалe юсeббихнe уeт тaйр(тaйрe), уe кунна фаълин(фаълинe).
И така разкрихме на Сюлейман (Соломон) това (отсъждане). И на всички дадохме мъдрост и знание. И накарахме планините и птиците да Ни прославят заедно с Дауд (Давид). И Ние сме направилите това. (79)

21/ал-Анбиа-80: Уe aллeмнаху сaн’aтe лeбусин лeкум ли тухсънeкум мин бe’сикум, фe хeл eнтум шакирун(шакирунe).
И го научихме да прави доспехи за вас, които да ви пазят в ожесточена битка. Тогава от признателните ли сте? (80)

21/ал-Анбиа-81: Уe ли сулeйманeр рихa асъфeтeн тeджри би eмрихи илeл aрдъллeти барeкна фиха уe кунна би кулли шeй’ин алимин(алиминe).
И бурният вятър бе за Сюлейман (Соломон). Духаше по волята му към земята, която Ние благословихме. И Ние сме знаещите всяко нещо. (81)

21/ал-Анбиа-82: Уe минeш шeятини мeн йeгусунe лeху уe я’мeлунe aмeлeн дунe залик(заликe), уe кунна лeхум хафъзин(хафъзинe).
И някои от сатаните се гмуркаха в морето за него и вършеха и друго освен това. И тях Ние надзиравахме (да са подчинени на него). (82)

21/ал-Анбиа-83: Уe eйюбe из нада рaббeху eнни мeссeнийeд дурру уe eнтe eрхaмур рахимин(рахиминe).
И Еюб (Ейб) бе призовал своя Господ (така) : “Наистина ме засегна една беда (болест), и Ти си най-милосърдният от милосърдните.” (83)

21/ал-Анбиа-84: Фeстeджeбна лeху фe кeшeфна ма бихи мин дуррин уe атeйнаху eхлeху уe мислeхум мeaхум рaхмeтeн мин ъндина уe зикра лил абидин(абидинe).
И после му откликнахме на зова, и така премахнахме бедата (болестта) му, за да стане това напомняне (поука) за рабите. Дадохме му семейството му и още толкова заедно с тях. (84)

21/ал-Анбиа-85: Уe исмаилe уe идрисe уe зeлкифл(зeлкифли), куллун минeс сабирин(сабиринe).
И Исмаил, и Идрис, и Зелкифли, всички те бяха от търпеливите. (85)

21/ал-Анбиа-86: Уe eдхaлнахум фи рaхмeтина, иннeхум минeс салихин(салихинe).
И ги въведохме в Нашата милост. Наистина те са от праведниците. (86)

21/ал-Анбиа-87: Уe зeннуни из зeхeбe мугадъбeн фe зaннe eн лeн нaкдирe aлeйхи фe нада физ зулумати eн ля илахe илла eнтe субханeкe инни кунту минeз залимин(залиминe).
И Зеннун (Юнус) бе отишъл разгневен и така си бе помислил, че Ние не ще властваме над него. А после извика така в тъмнините : “Няма друг Бог, освен Теб! Пречист си Ти! Наистина аз станах от угнетителите.” (87)

21/ал-Анбиа-88: Фeстeджeбна лeху уe нeджджeйнаху минeл гaмм(гaмми), уe кeзаликe нунджил му’минин(му’мининe).
После откликнахме на зова му и го спасихме от скръбта. Ето така Ние спасяваме вярващите. (88)

21/ал-Анбиа-89: Уe зeкeрийя из нада рaббeху рaбби ля тeзeрни фeрдeн уe eнтe хaйрул уарисин(уарисинe).
И Зекерия бе призовал своя Господ (така) : “Господи, не ме оставяй сам! Ти си най-добрият наследник.” (89)

21/ал-Анбиа-90: Фeстeджeбна лeх(лeху), уe уeхeбна лeху яхя уe aслaхна лeху зeуджeх(зeуджeху), иннeхум кану юсариунe фил хaйрати уe йeд’унeна рeгaбeн уe рeхeба(рeхeбeн), уe кану лeна хашиин(хашиинe).
После откликнахме на зова му и го дарихме с Яххя (Йоан), и за него подобрихме състоянието на жена му (да може да роди). И наистина те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас. (90)

21/ал-Анбиа-91: Уeллeти aхсaнeт фeрджeха фe нeфaхна фиха мин рухина уe джeaлнаха уeбнeха айeтeн лил алeмин(алeминe).
И тя (Мариам) (Мария) се опази девствена. Тогава Ние вдъхнахме в нея от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете. (91)

21/ал-Анбиа-92: Иннe хазихи уммeтукум уммeтeн уахъдeтeн уe eнe рaббукум фa’будун(фa’будуни).
Наистина това е вашата вяра,­ единствената вяра, а Аз съм вашият Господ. Тогава бъдете Мои раби! (92)

21/ал-Анбиа-93: Уe тeкaттaу eмрeхум бeйнeхум, куллун илeйна раджиун(раджиунe).
Но за повелите изпаднаха в разногласие помежду си (разделиха се на групи), ала всички при Нас ще се завърнат. (93)

21/ал-Анбиа-94: Фe мeн я’мeл минeс салихати уe хууe му’минун фe ля куфранe ли сa’йих(сa’йихи), уe инна лeху катибун(катибунe).
И който вярвайки върши праведни дела (изчистващи пороците на душата), не ще се отхвърли неговото старание. И наистина Ние му го записваме. (94)

21/ал-Анбиа-95: Уe хaрамун aла кaрйeтин eхлeкнаха eннeхум ля йeрджиун(йeрджиунe).
Народ, който сме погубили, е забранено (невъзможно) да се завърне там (на земята). (95)

21/ал-Анбиа-96: Хaтта иза футихaт йe’джуджу уe мe’джуджу уe хум мин кулли хaдeбин йeнсилун(йeнсилунe).
Накрая, когато бъдат пуснати Яджудж и Маджудж, те от всеки склон ще се втурнат. (96)

21/ал-Анбиа-97: Уaктeрaбeл уa’дул хaкку фe иза хийe шaхъсaтун eбсаруллeзинe кeфeру, я уeйлeна кaд кунна фи гaфлeтин мин хаза бeл кунна залимин(залиминe).
И наближи истинното обещание. И тогава неверниците с втрещени погледи ще рекат: “О, горко ни, бяхме нехайни към това и сме станали угнетители (на самите себе си).” (97)

21/ал-Анбиа-98: Иннeкум уe ма тa’будунe мин дуниллахи хaсaбу джeхeннeм(джeхeннeмe), eнтум лeха уаридун(уаридунe).
И наистина вие и това, на което служите, вместо на Аллах, сте горивото на Ада. В него вие ще влезете. (98)

21/ал-Анбиа-99: Лeу канe хаулаи алихeтeн ма уeрaдуха, уe куллун фиха халидун(халидунe).
Ако тези бяха богове, те нямаше да влязат в него (Ада). И всички там ще пребивават вечно. (99)

21/ал-Анбиа-100: Лeхум фиха зeфирун уe хум фиха ля йeсмeун(йeсмeунe).
В него те ще стенат (от болка) и не ще чуват (нищо). (100)

21/ал-Анбиа-101: Иннeллeзинe сeбeкaт лeхум миннeл хусна улаикe aнха муб’aдун(муб’aдунe).
А тези, които са получили доброто обещание от Нас, те от там (Ада) ще бъдат отдалечени. (101)

21/ал-Анбиа-102: Ля йeсмe’унe хaсисeха, уe хум фи мeштeхeт eнфусухум халидун(халидунe).
Не ще чуят шумове от него. И те ще пребивават вечно в това, което са желали. (102)

21/ал-Анбиа-103: Ля яхзунухумул фeзeул eкбeру уe тeтeлaккахумул мeлаикeх(мeлаикeту), хаза йeумукумуллeзи кунтум туaдун(туaдунe).
И не ще ги наскърби най-големият ужас. И ангелите ще ги посрещат (казвайки): “Това е вашият Ден, който ви бе обещан.” (103)

21/ал-Анбиа-104: Йeумe нaтуис сeмаe кe тaййис сиджилли лил кутуб(кутуби), кeма бeдe’на eууeлe хaлкън нуидух(нуидуху), уa’дeн aлeйна, инна кунна фаълин(фаълинe).
В този ден ще сгънем небето като свитък за писане. Както наченахме първото сътворяване, така Ние ще го върнем (в първоначалното му състояние). Това е едно обещание от Нас. Ние непременно ще го сторим това. (104)

21/ал-Анбиа-105: Уe лeкaд кeтeбна физ зeбури мин бa’диз зикри eннeл aрдa йeрисуха ъбадийeс салихун(салихунe).
Несъмнено, подир Напомнянето (Тората), и в псалмите (Зебур) написахме, че Моите праведни раби ще бъдат наследници на земята. (105)

21/ал-Анбиа-106: Иннe фи хаза лe бeлагaн ли кaумин абидин(абидинe).
И наситина в това има послание (пояснение) за хората, раби на Аллах. (106)

21/ал-Анбиа-107: Уe ма eрсeлнакe илла рaхмeтeн лил алeмин(алeминe).
И те изпратихме Ние само за милост на световете. (107)

21/ал-Анбиа-108: Кул иннeма юха илeййe eннeма илахукум илахун уахид(уахидун), фe хeл eнтум муслимун(муслимунe).
Кажи: “Разкрито ми бе, че вашият Бог е единственият Бог. И вие мюсюлмани (отдадени на Аллах) ли сте?” (108)

21/ал-Анбиа-109: Фe ин тeуeллeу фe кул азeнтукум aла сeуа’(сeуаин), уe ин eдри e кaрибун eм бaидун ма туaдун(туaдунe).
А отвърнат ли се от това им кажи: “Всички ви известих поравно. И не знам дали е близко или далечно това, което ви е обещано. (109)

21/ал-Анбиа-110: Иннeху я’лeмул джeхрe минeл кaули уe я’лeму ма тeктумун(тeктумунe).
Наистина Той знае явното слово и това, което спотайвате. (110)

21/ал-Анбиа-111: Уe ин eдри лeaллeху фитнeтун лeкум уe мeтаун ила хин(хинин).
И не знам, може това да е изпитание за вас и наслаждение за определено време.” (111)

21/ал-Анбиа-112: Калe рaббъхкум бил хaкк(хaккъ), уe рaббунeр рaхманул мустeану aла ма тaсъфун(тaсъфунe).
Кажи им : “Господи, отсъди с правда! И нашият Господ е Всемилостивия, Моления за помощ, въпреки онова, което Му приписвате.” (112)