български [Промяна]

ал-Имран-154, Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри

до
предишен
share on facebook  tweet  share on google  print  
154

ал-Имран-154, Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри

Сравнете всички български преводи на Сура ал-Имран, стих 154

سورة آل عمران

Сура ал-Имран

Бисмлляхир рахманир рахим.

ثُمَّ أَنزَلَ عَلَيْكُم مِّن بَعْدِ الْغَمِّ أَمَنَةً نُّعَاسًا يَغْشَى طَآئِفَةً مِّنكُمْ وَطَآئِفَةٌ قَدْ أَهَمَّتْهُمْ أَنفُسُهُمْ يَظُنُّونَ بِاللّهِ غَيْرَ الْحَقِّ ظَنَّ الْجَاهِلِيَّةِ يَقُولُونَ هَل لَّنَا مِنَ الأَمْرِ مِن شَيْءٍ قُلْ إِنَّ الأَمْرَ كُلَّهُ لِلَّهِ يُخْفُونَ فِي أَنفُسِهِم مَّا لاَ يُبْدُونَ لَكَ يَقُولُونَ لَوْ كَانَ لَنَا مِنَ الأَمْرِ شَيْءٌ مَّا قُتِلْنَا هَاهُنَا قُل لَّوْ كُنتُمْ فِي بُيُوتِكُمْ لَبَرَزَ الَّذِينَ كُتِبَ عَلَيْهِمُ الْقَتْلُ إِلَى مَضَاجِعِهِمْ وَلِيَبْتَلِيَ اللّهُ مَا فِي صُدُورِكُمْ وَلِيُمَحَّصَ مَا فِي قُلُوبِكُمْ وَاللّهُ عَلِيمٌ بِذَاتِ الصُّدُورِ ﴿١٥٤﴾
3/ал-Имран-154: Суммe eнзeлe aлeйкум мин бa’дил гaмми eмeнeтeн нуасeн ягша таифeтeн минкум, уe таифeтун кaд eхeммeтхум eнфусухум йeзуннунe биллахи гaйрeл хaккъ зaннeл джахилиййeх(джахилиййeти), йeкулюнe хeл лeна минeл eмри мин шeй’(шeй’ин), кул иннeл eмрe куллеху лиллях (лилляхи), юхфуне фи енфусихим ма ля юбдуне лек (леке), йекулюне леу кяне лена минел емри шей’ун ма кутилня хахуна, кул леу кунтум фи буютикум ле березеллезине кутибе алейхимул катлу иля медаджиихим, уе ли йебтелияллаху ма фи судурикум уе ли юмаххъса ма фи кулюбикум, уаллаху алимун би затис судур (судури).

Imam Iskender Ali Mihr

После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обвзела една група от вас, а (друга) група тревога изпълни душите им. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи им: “Делото принадлежи изцяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи им: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите (смъртни) ложета. (Това бе), за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви (и да ви избави)”. И Аллах знае съкровеното в сърцата.”

Tzvetan Theophanov

После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обзела една група от вас, а на [друга] група тревога изпълни душите. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи [о, Мухаммад]: “Делото принадлежи всецяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите [смъртни] ложета. [Това бе,] за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви. Аллах знае съкровеното в сърцата.”
154