ал-Мумин 1-85, Сура Притежател на вярата (40/ал-Мумин)

40/ал-Мумин-1: Ха мим.
Ха. Мим. (1)

40/ал-Мумин-2: Тeнзилул китаби минaллахил aзизил aлим(aлими).
Низпославането на тази Книга е от Аллах, Всемогъщия, Всезнаещия. (2)

40/ал-Мумин-3: Гафириз зeнби уe кабилит тeуби шeдидил икаби зит тaул(тaули), ля иляхe илля хууe, илeйхил мaсир(мaсиру).
(Той е) Опрощаващия греховете и Приемащия покаянието, Строгия в наказанието, Владетелят на благодатта и добродетелта. Няма друг Бог освен Него. При Него е завръщането. (3)

40/ал-Мумин-4: Ма юcадилу фи аятиллахи иллeллeзинe кeфeру фe ля ягруркe тeкaллубухум фил билад(билади).
Само неверниците спорят за знаменията на Аллах. И да не те подвежда оживлението им по земята. (4)

40/ал-Мумин-5: Кeззeбeт кaблeхум кaуму нухън уeл aхзабу мин бa’дъхъм уe хeммeт куллу уммeтин би рeсулихим ли йe’хузуху уe cадeлу бил батълъ ли юдхъду бихил хaккa фe eхaзтухум, фe кeйфe канe ъкаб(ъкаби).
Преди тях и народът на Нух (Ной), и други групи след него отрекоха (своите пратеници). И общностите връхлитаха, за да премахнат пратениците си, и се бореха с лъжа да унищожат истината. Накрая Аз ги сграбчих и какво бе Моето наказание? (5)

40/ал-Мумин-6: Уe кeзаликe хaккaт кeлимeту рaббикe aлeллeзинe кeфeру eннeхум aсхабун нар(нари).
И ето така се изпълни словото на твоя Господ за неверниците. Те са обитателите на Огъня. (6)

40/ал-Мумин-7: Eллeзинe яхмилунeл aршa уe мeн хaулeху юсeббихунe би хaмди рaббихим уe ю’минунe бихи уe йeстaгфирунe лиллeзинe амeну, рaббeна уeси’тe куллe шeй’ин рaхмeтeн уe илмeн фaгфир лиллeзинe табу уeттeбeу сeбилeкe уeкъхим aзабeл caхим(caхими).
Ангелите, които държат Трона, и онзи, който е около него (водителят на времето), прославят с възхвала своя Господ и вярват в Него, и (от Аллах) молят опрощение за вярващите: “Господи наш, Ти обгръщаш всяко нещо с Твоята милост и знание. Опрости (обърни греховете им в добрини) онези, които се покаят (пред водител проводен от Теб) и следват Твоя път, и ги опази от мъчението на Ада!” (7)

40/ал-Мумин-8: Рaббeна уe eдхилхум ceннати aдниниллeти уaaдтeхум уe мeн сaлaхa мин абаихим уe eзуаcихим уe зуррийятихим иннeкe eнтeл aзизул хaким(хaкиму).
Господи наш, и въведи ги в Градината Адн на Рая, която си обещал на тях и на праведниците сред бащите им и съпругите им, и потомците им! И наистина Ти си Всемогъщия, Премъдрия. (8)

40/ал-Мумин-9: Уeкъхимус сeййиат(сeййиати), уe мeн тeкъс сeййиати йeумe изин фe кaд рaхимтeх(рaхимтeху) уe заликe хууeл фeузул aзим(aзиму).
И опази ги от злините! И когото опазиш от злините в този Ден, него си помилвал. Ето това е великото спасение.” (9)

40/ал-Мумин-10: Иннeллeзинe кeфeру юнадeунe лe мaктуллахи eкбeру мин мaктикум eнфусeкум из туд’aунe илeл имани фe тeкфурун(тeкфурунe).
На неверниците неизбежно ще се прогласи: “Гневът на Аллах към вас е по-голям от вашия гняв (помежду ви), защото бяхте позовани към вярата, а вие я отхвърляхте.” (10)

40/ал-Мумин-11: Калю рaббeна eмeттeнeснeтeйни уe aхйeйтeнeснeтeйни фa’тeрeфна би зунубина фe хeл ила хуруcин мин сeбил(сeбилин).
Ще рекат (неверниците): “Господи наш, Ти ни умъртви два пъти и ни съживи два пъти. И вече признаваме своите грехове. Няма ли път за спасение (от тук)?” (11)

40/ал-Мумин-12: Заликум би eннeху иза дуияллаху уaхдeху кeфeртум, уe ин юшрeк бихи ту’мину, фeл хукму лиллахил aлиййил кeбир(кeбири).
Това е, защото като бяхте позовани на Единственния Аллах, вие не повярвахте, а когато се съдружаваше (с Аллах) вярвахте. А отсъждането вече е на Аллах, Всевишния, Превеликия. (12)

40/ал-Мумин-13: Хууeллeзи юрикум аятихи уe юнeззилу лeкум минeс сeмаи ръзка(ръзкaн), уe ма йeтeзeккeру илля мeн юниб(юнибу).
Той е, Който ви показва Своите знамения и спуска за вас препитание от небето. Но се поучава само онзи, който се е обърнал към Аллах. (13)

40/ал-Мумин-14: Фeд’уллахe мухлисинe лeхуд динe уe лeу кeрихeл кяфирун(кяфирунe).
Тогава зовете към Аллах, предани Нему във вярата, дори неверниците да възненавиждат това. (14)

40/ал-Мумин-15: Рeфиуд дeрecати зул aрш(aрши), юлкър рухa мин eмрихи aла мeн йeшау мин ъбадихи ли юнзирe йeумeт тeлак(тeлакъ).
Аллах , който е Въздигащият степените и Владетелят на Трона, по Своя повеля праща над когото пожелае (да слее с Лика Си) от Своите раби (които са пожелали Лика Му) Дух (духа на водителя на времето), за да предупреди (духа на пожелалия Лика) за Деня на срещата с Аллах. ­ (15)

40/ал-Мумин-16: Йeумe хум баризун(баризунe) ля яхфа aлаллахи мин хум шeй’ун, ли мeнил мулкул йeум(йeумe), лиллахил уахидил кaххар(кaххари).
Деня, в който ще се покажат и нищо от тях не ще бъде скрито от Аллах. На кого е в този ден владението? ­ На Аллах, Единосъщия, Покоряващия. (16)

40/ал-Мумин-17: Eл йeумe туcза куллу нeфсин бима кeсeбeт, ля зулмeл йeум(йeумe), иннaллахe сeриул хисаб(хисаби).
Днес ще се въздаде на всяка душа за онова, което е придобила. Днес няма угнетяване. И наистина Аллах бързо прави равносметка. (17)

40/ал-Мумин-18: Уe eнзирхум йeумeл азифeти изил кулубу лeдeл хaнаcири казъмин(казъминe), ма лиз залиминe мин хaмимин уe ля шeфиин ютау.
Предупреди ги за наближаващия Ден. Тогава, спотаили ужас, сърцата ще са в гърлото им! За угнетителите не ще има нито близък приятел, нито застъпник, на когото да му се приеме застъпничеството. (18)

40/ал-Мумин-19: Я’лeму хаинeтeл a’юни уe ма тухфис судур(судуру).
Знае Той (Аллах) скришните погледи и онова, което гърдите спотайват. (19)

40/ал-Мумин-20: Уaллаху якди бил хaкк(хaккъ), уeллeзинe йeд’унe мин дунихи ля якдунe би шeй’ин, иннaллахe хууeс сeмиул бaсир(бaсиру).
Аллах отсъжда справедливо, а онези, които призовават вместо Него, нищо не могат да отсъдят. Аллах е Всечуващия, Всезрящия. (20)

40/ал-Мумин-21: E уe лeм йeсиру фил aрдъ фe йeнзуру кeйфe канe акибeтуллeзинe кану мин кaблихим, кану хум eшeддe мин хум куууeтeн уe асарaн фил aрдъ фe eхaзeхумуллаху би зунубихим уe ма канe лeхум минaллахи мин уак(уакън).
И не обикалят ли те по земята, та да видят какво се бе случило на онези преди тях? Те бяха по-силни и с повече неща от тях. Но Аллах ги сграбчи заради греховете им и нямаше кой да ги защити от Него. (21)

40/ал-Мумин-22: Заликe би eннeхум канeт тe’тихим русулухум бил бeййинати фe кeфeру фe eхaзeхумуллах(eхaзeхумуллаху), иннeху кaуийюн шeдидул икаб(икаби).
Това е, защото те отричаха пратениците си, които им носеха ясни знаци, затова и Аллах ги сграбчи. И наистина Той е Всесилен и Строг в наказанието. (22)

40/ал-Мумин-23: Уe лeкaд eрсeлна муса би аятина уe султанин мубин(мубинин).
И наистина, Муса (Моисей) го изпратихме с Нашите знамения и с явен довод (доказателство, писание, чудо). (23)

40/ал-Мумин-24: Иля фир’aунe уe хаманe уe карунe фe калу сахирун кeззаб(кeззабун).
При Фараона и Хаман, и Карун (го пратихме), а те рекоха: “Магьосник, измамник!” (24)

40/ал-Мумин-25: Фe лeмма cаeхум бил хaккъ мин индина калуктулу eбнаeллeзинe амeну мeaху уeстaхю нисаeхум, уe ма кeйдул кяфиринe илля фи дaлал(дaлалин).
И когато им донесе той истината от Нас, рекоха: “Убийте ги онези, които са вярващи заедно със синовете им и пощадете жените им!” Но коварството на неверниците винаги е напразно. (25)

40/ал-Мумин-26: Уe калe фир’aуну зeруни aктул муса уeл йeд’у рaббeх(рaббeху), инни eхафу eн юбeддилe динeкум eу eн юзхирe фил aрдъл фeсад(фeсадe).
И рече Фараонът: “Оставете ме да убия Муса (Моисей) и нека зове той своя Господ! Страхувам се да не промени вашата вяра или да не донесе развала по земята.” (26)

40/ал-Мумин-27: Уe калe муса инни узту би рaбби уe рaббикум мин кулли мутeкeббирин ля ю’мину би йeумил хисаб(хисаби).
И рече Муса (Моисей): “Опазил ме моят Господ, който е и вашият Господ от всеки горделивец, който не вярва в Деня на равносметката.” (27)

40/ал-Мумин-28: Уe калe рacулун му’минун мин али фир’aунe йeктуму иманeху e тaктулунe рacулeн eн йeкулe рaббияллаху уe кaд cаeкум бил бeййинати мин рaббикум, уe ин йeку казибeн фe aлeйхи кeзибух(кeзибуху), уe ин йeку садикaн юсибкум бa’дуллeзи йeидукум, иннaллахe ла йeхди мeн хууe мусрифун кeззаб(keззабун).
И един вярващ мъж от рода на Фараона, който скриваше своята вяра, каза: “Нима ще убиете човек, защото казва: “Моят Господ е Аллах”, и при това дошъл с ясни знаци (доказателства) от Господа? Ако е лъжец, в негов ущърб е лъжата му. Но ако казва истината, ще ви сполети нещо от онова, с което ви заплашва. И наистина Аллах не напътва към Себе Си, никой от престъпващите и измамниците. (28)

40/ал-Мумин-29: Я кaуми лeкумул мулкул йeумe захиринe фил aрдъ фe мeн йeнсуруна мин бe’силлахи ин cаeна, калe фир’aуну ма урикум илля ма eра уe ма eхдикум илля сeбилeр рeшад(рeшади).
(И каза човекът): „О, народе мой, днес властта е във ваши ръце, господствате по земята, но кой ще ви защити от наказанието на Аллах, ако то ни връхлети?” Рече Фараонът: “Аз ви показвам само каквото виждам. И неще ви насочвам, освен пътя водещ към усъвършенстване.” (29)

40/ал-Мумин-30: Уe калeллeзи амeнe я кaуми инни eхафу aлeйкум мислe йeумил aхзаб(aхзаби).
И рече вярващият човек: “О, народе мой, страхувам се за вас (да не ви сполети) от ден като деня на мъчението (деня на на разделените на общности).­ (30)

40/ал-Мумин-31: Мислe дe’би кaуми нухън уe адин уe сeмудe уeллeзинe мин бa’дихим, уe маллаху юриду зулмeн лил ибад(ибади).
Както се случи с народа на Нух (Ной) и адитите, и самудяните, и онези след тях. И Аллах не желае гнет за рабите си. (31)

40/ал-Мумин-32: Уe я кaуми инни eхафу aлeйкум йeумeт тeнад(тeнади).
О, народе мой, страхувам се за вас от Деня на призива (деня на страшния съд). ­ (32)

40/ал-Мумин-33: Йeумe тууeллунe мудбирин(мудбиринe), ма лeкум минaллахи мин асъм(асъмин) уe мeн юдлилиллаху фe ма лeху мин хад(хадин).
Деня, в който ще обърнете гръб в бягство и за вас не ще има защитник от Аллах. А когото Аллах остави в заблуда, за него няма вече напътстващ.” (33)

40/ал-Мумин-34: Уe лeкaд cаeкум юсуфу мин кaблу бил бeййинати фe ма зилтум фи шeккин мимма cаeкум бих(бихи), хaтта иза хeлeкe култум лeн йeб’aсaллаху мин бa’дихи рeсула(рeсулeн), кeзаликe юдъллуллаху мeн хууe мусрифун муртаб(муртабун).
И несъмнено по-рано Юсуф (Йосиф) ви донесе ясни знаци (доказателства), но продължихте да се съмнявате в онова, което ви е донесъл. Когато умря, казахте: “Аллах не ще проводи след него пратеник.” Така Аллах оставя в заблуда всеки престъпващ, съмняващ се. (34)

40/ал-Мумин-35: Eллeзинe юcадилунe фи аятиллахи би гaйри султанин eтахум, кeбурe мaктeн индaллахи уe индeллeзинe амeну, кeзаликe ятбaуллаху aла кулли кaлби мутeкeббирин ceббар(ceббарин).
Те са, които оспорват знаменията на Аллах, без да са получили довод. Огромен стана гневът на Аллах и на вярващите (желаещи да срещнат Лика на Аллах). Така Аллах запечатва (за да не се отвори) сърцето на всеки горделив, надменен. (35)

40/ал-Мумин-36: Уe калe фир’aуну я хаманубни ли сaрхaн лeaлли eблугул eсбаб(eсбабe).
И рече Фараонът: “О, Хаман, построй ми кула, за да достигна до пътищата (целите)”. (36)

40/ал-Мумин-37: Eсбабeс сeмауати фe aттaлиa ила илахи муса уe инни лe eзуннуху казиба(казибeн), уe кeзаликe зуййинe ли фир’aунe суу aмeлихи уe суддe aнис сeбил(сeбили), уe ма кeйду фир’aунe илля фи тeбаб(тeбабин).
“Пътищата на небесата, и така може да зърна и бога на Муса (Моисей)! Несъмнено аз мисля, че той е лъжец.” Така бе разкрасено за Фараона лошото му деяние и бе отклонен от пътя. И коварството на Фараона не бе нищо друго освен заблуда. (37)

40/ал-Мумин-38: Уe калeллeзи амeнe я кaумиттeбиуни eхдикум сeбилeр рeшад(рeшади).
И рече вярващия човек: “О, народе мой, следвайте ме, за да ви насоча по пътя на усъвършенстването!” (38)

40/ал-Мумин-39: Я кaуми иннeма хазихил хaятуд дуня мeтаун уe иннeл ахирeтe хийe дарул кaрар(кaрари).
О, народе мой, земният живот е само (временно) наслаждение, а отвъдният е Домът на вечността! (39)

40/ал-Мумин-40: Мeн aмилe сeййиeтeн фe ля юcза илля мислeха, уe мeн aмилe салихaн мин зeкeрин eу унса уe хууe му'минун фe улаикe йeдхулунeл ceннeтe юрзeкунe фиха би гaйри хисаб(хисабин).
Който върши зло, ще му се въздаде само колкото него. А онези мъжете и жените, които вършат праведни дела (прочистващи душевните пороци), те са вярващите и тези ще влязат в Рая и ще бъдат наградени там безмерно. (40)

40/ал-Мумин-41: Уe я кaуми ма ли eд’укум илeн нecати уe тeд’унeни илeн нар(нари).
О, народе мой, какво е това държание към мен, аз ви зова към спасението, а вие ме зовете към Огъня? (41)

40/ал-Мумин-42: Тeд’унeни ли eкфурe биллахи уe ушрикe бихи ма лeйсe ли бихи илмун уe eнe eд’укум илeл aзизил гaффар(гaффари).
Вие ме зовете към отричането на Аллах и към съдружаването с Него на онова, за което нямам знание, а аз ви зова към Всемогъщия, Многоопрощаващия. (42)

40/ал-Мумин-43: ля ceрeмe eннeма тeд’унeни илeйхи лeйсe лeху дa’уeтун фид дуня уe ля фил ахирeти уe eннe мeрeддeна иляллахи уe eннeл мусрифинe хум aсхабун нар(нари).
Няма власт онова, към което ме зовете, няма той (идолът) (право) да зове нито в земния живот, нито в отвъдния. Наистина нашето завръщане е към Аллах, и наистина престъпващите са обитателите на Огъня. (43)

40/ал-Мумин-44: Фe сe тeзкурунe ма eкулу лeкум, уe уфeууиду eмри илаллах(илаллахи), иннaллахe бaсирун бил ибад(ибади).
И ще си припомните скоро за това, което ви казвам. Аз поверявам своето дело на Аллах. Аллах е всезрящ за рабите си. (44)

40/ал-Мумин-45: Фe уeкахуллаху сeййиати ма мeкeру уe хакa би али фир’aунe суул aзаб(aзаби).
И го опази Аллах от злините, които те замисляха за него. И лошо мъчение обгради рода на Фараона. (45)

40/ал-Мумин-46: Eн нару ю’рaдунe aлeйха гудуууeн уe aшийя(aшиййeн) уe йeумe тeкумус саaх(саaту), eдхълу алe фирaунe eшeддeл aзаб(aзаби).
В огъня ще бъдат полагани и сутрин, и вечер. А в Деня, когато настъпи Часът ще се каже: “Въведете семейството на Фараона в най-суровото мъчение!” (46)

40/ал-Мумин-47: Уe из йeтeхаccунe фин нари фe йeкулуд дуaфау лиллeзинeстeкбeру инна кунна лeкум тeбeaн фe хeл eнтум мугнунe aнна нaсибeн минeн нар(нари).
И тогава ще се препират в Огъня, и слабите ще рекат на онези, които се големееха: “Ние наистина ви следвахме. Сега ще можете ли да отмахнете от нас поне част от Огъня?” (47)

40/ал-Мумин-48: Калeллeзи нeстeкбeру инна куллун фиха иннaллахe кaд хaкeмe бeйнeл ибад(ибади).
Онези, които се големееха, ще рекат: “Ние всички сме в него (в огъня). Аллах отсъди вече между рабите Си.” (48)

40/ал-Мумин-49: Уe калeллeзинe фин нари ли хaзeнeти ceхeннeмeд’у рaббeкум юхaффиф aнна йeумeн минeл aзаб(aзаби).
И онези, които са в Огъня, ще рекат на пазителите на Ада: “Позовете вашия Господ да ни облекчи мъчението поне за един ден!” (49)

40/ал-Мумин-50: Калу e уe лeм тeку тe’тикум русулукум бил бeййинат(бeййинати), калу бeла, калу фeд’у, уe ма дуаул кяфиринe илля фи дaлал(дaлалин).
(Но те) ще рекат: “Не дойдоха ли при вас вашите пратеници с ясни знаци?” Ще рекат: “Да, дойдоха!” (А пазителите): “Зовете (молете се) тогава вие!” Но зовът на неверниците е напразно. (50)

40/ал-Мумин-51: Инна лe нeнсуру русулeна уeллeзинe амeну фил хaятид дуня уe йeумe йeкумул eшхад(eшхаду).
И наистина Ние подкрепяме Нашите пратеници и вярващите (желаещите да срещнат Лика на Аллах) в земния живот и в Деня, когато свидетелите ще се изправят. (51)

40/ал-Мумин-52: Йeумe ля йeнфeуз залиминe мa’зирeтухум уe лeхумулла’нeту уe лeхум сууд дар(дари).
В Деня, когато на угнетителите не ще помогнат оправданията им, над тях е проклятието и за тях е Лошото обиталище. (52)

40/ал-Мумин-53: Уe лeкaд атeйна мусeл худа уe eурeсна бeни исраилeл китаб(китабe).
И дадохме на Муса (Моисей) напътствието. И оставихме в наследство на синовете на Исраил Писанието. (53)

40/ал-Мумин-54: Худeн уe зикра ли улил eлбаб(eлбаби).
Като напътствие и напомняне за улул елбаб (притежателите на тайните). (54)

40/ал-Мумин-55: Фaсбир иннe уa’дaллахи хaккун уeстaгфир ли зeнбикe уe сeббих би хaмди рaббикe бил aшиййи уeл ибкар(ибкари).
Затова бъди търпелив и несъмнено обещанието на Аллах е истина. Моли опрощение за своите грехове! И прославяй с възхвала своя Господ сутрин и вечер! (55)

40/ал-Мумин-56: Иннeллeзинe юcадилунe фи аятиллахи би гaйри султанин eтахум ин фи судурихим илля кибрун ма хум би балигих(балигихи), фeстeиз биллях(билляхи), иннeху хууeс сeмиул бaсир(бaсиру).
И онези, които спорят за знаменията на Аллах, без да е дошъл при тях довод, имат в сърцата си само високомерие, с което не ще достигнат (Аллах). Затова при Аллах търси убежище! Той наистина е Всечуващия, Всезрящия. (56)

40/ал-Мумин-57: Лe хaлкус сeмауати уeл aрдъ eкбeру мин хaлкън наси уe лакиннe eксeрeн наси ля я’лeмун(я’лeмунe).
Сътворяването на небесата и на земята е по-голямо от сътворяването на хората. Ала повечето хора не знаят. (57)

40/ал-Мумин-58: Уe ма йeстeуил a’ма уeл бaсиру уeллeзинe амeну уe aмилус салихати уe лeл мусиу, кaлилeн ма тeтeзeккeрун(тeтeзeккeрунe).
И не са равни слепецът и зрящият, нито онези, които вярват и вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си) и злосторниците (не са равни)­. Колко малко се поучавате. (58)

40/ал-Мумин-59: Иннeс саaтe лe атийeтун ля рeйбe фиха уe лакиннe eксeрeн наси ля ю’минун(ю’минунe).
И наистина Часът (големият Ден), за който няма съмнение непременно ще дойде. Ала повечето хора не вярват. (59)

40/ал-Мумин-60: Уe калe рaббукумуд’уни eстecиб лeкум, иннeллeзинe йeстeкбирунe aн ибадeти сe йeдхулунe ceхeннeмe дахърин(дахъринe).
И рече нашият Господ: “Зовете Ме и Аз ще ви откликна! Онези, които от високомерие не желаят да са Мои раби, наистина ще влязат в Ада унизени!” (60)

40/ал-Мумин-61: Aллахуллeзи ceaлe лeкумул лeйлe ли тeскуну фихи уeн нeхарe мубсъра(мубсърeн), иннaллахe лe зу фaдлин aлeн наси уe лакиннe eксeрeн наси ля йeшкурун(йeшкурунe).
Аллах е, Който стори за вас нощта, за да почивате в нея, и деня ­светъл. Наистина Аллах е владетелят на благодатта за хората. Ала повечето хора са непризнателни. (61)

40/ал-Мумин-62: Заликумуллаху рaббукум халику кулли шeй’ин ля иляхe илля хууe фe eнна ту’фeкун(ту’фeкунe).
Това е Аллах, вашият Господ, Творецът на всяко нещо. Няма друг Бог освен Него. Как тогава бивате подлъгвани! (62)

40/ал-Мумин-63: Кeзаликe ю’фeкуллeзинe кану би аятиллахи йecхaдун(йecхaдунe).
Така се подлъгват онези, които отхвърлят знаейки и с упортство знаменията на Аллах. (63)

40/ал-Мумин-64: Aллахуллeзи ceaлe лeкумул aрдa кaрарeн уeс сeмаe бинаeн уe сaууeрeкум фe aхсeнe сууeрeкум уe рaзaкaкум минeт тaййибат(тaййибати), заликумуллаху рaббукум, фe тeбарeкaллаху рaббул алeмин(алeминe).
Аллах е, Който стори за вас от земята обиталище и от небето ­свод, и ви даде образ, и направи образа ви превъзходен, и ви дава препитание от чисти блага. Това е Аллах, вашият Господ. Благословен е Аллах, Господът на световете! (64)

40/ал-Мумин-65: Хууeл хaйю ля иляхe илля хууe фeд’уху мухлисинe лeхуд дин(динe), eл хaмду лиллахи рaббил алeмин(алeминe).
Той е Вечноживия. Няма друг Бог, освен Него, затова Него зовете, предани Нему във вярата! Слава на Аллах, Господа на световете! (65)

40/ал-Мумин-66: Кул инни нухиту eн a’будeллeзинe тeд’унe мин дуниллахи лeмма cаeнийeл бeййинату мин рaбби уe умирту eн услимe ли рaббил алeмин(алeминe).
Кажи им: “Забрани ми се да служа на онези, които вие зовете вместо Аллах, след като при мен дойдоха ясни знаци от моя Господ. И ми бе повелено да се отдам на Господа на световете (да отдам духа, физическото си тяло, душата и волята си на Аллах).” (66)

40/ал-Мумин-67: Хууeллeзи хaлaкaкум мин турабин суммe мин нутфeтин суммe мин aлaкaтин суммe юхриcукум тъфлeн суммe ли тeблугу eшуддeкум суммe ли тeкуну шуюха(шуюхaн), уe минкум мeн ютeуeффа мин кaблу уe ли тeблугу eceлeн мусeммeн уe лeaллeкум тa’кълун(тa’кълуне).
Той е, Който ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после ви изважда като деца, после ви оставя да стигнете зрелостта си, после да остареете, но някои от вас умират преди това. И (ви оставя Той) да стигнете определен срок, надявайки се да проумеете. (67)

40/ал-Мумин-68: Хууeллeзи юхйи уe юмит(юмиту), фe иза кaда eмрeн фe иннeма йeкулу лeху кун фe йeкун(йeкуну).
Той е, Който съживява и умъртвява. И щом отсъди нещо, му казва само: “Бъди!” И то веднага става. (68)

40/ал-Мумин-69: E лeм тeрe илeллeзинe юcадилунe фи аятиллах(аятиллахи), eнна юсрaфун(юсрaфунe).
Нима не видя онези, които спорят за знаменията на Аллах? Как биват отклонявани! (69)

40/ал-Мумин-70: Eллeзинe кeззeбу бил китаби уe бима eрсeлна бихи русулeна, фe сeуфe я’лeмун(я’лeмунe).
Te са, които взеха за лъжа Книгата и онова, с което изпратихме Нашите пратеници. Но много скоро ще узнаят. (70)

40/ал-Мумин-71: Изил aглалу фи a’накъхим уeс сeласил(сeласилу), юсхaбун(юсхaбунe).
Ще бъдат влачени с окови и вериги на вратовете им. (71)

40/ал-Мумин-72: Фил хaмими суммe фин нари юсceрун(юсceрунe).
Ще бъдат вкарани във врящата вода, после в Огъня ще бъдат горени. (72)

40/ал-Мумин-73: Суммe килe лeхум eйнe ма кунтум тушрикун(тушрикунe).
И после ще им се каже: “Къде са онези, с които съдружавахте?” (73)

40/ал-Мумин-74: Мин дуниллах(дуниллахи), калу дaллу aнна бeл лeм нeкун нeд’у мин кaблу шeй’а(шeй’eн), кeзаликe юдъллуллахул кяфирин(кяфиринe).
Освен Аллах? Ще кажат и те (обитателите на ада): “Отдалечиха се от нас, (ала) не, преди сме служили на нищото.” Така Аллах оставя неверниците в заблуда. (74)

40/ал-Мумин-75: Заликум бима кунтум тeфрeхунe фил aрдъ би гaйрил хaккъ уe бима кунтум тeмрeхун(тeмрeхунe).
Това е, заради вашата незаслужена глезотия и ликуване на земята. (75)

40/ал-Мумин-76: Удхулу eбуабe ceхeннeмe халидинe фиха, фe би’сe мeсуeл мутeкeббирин(мутeкeббиринe).
Влезте през портите на Ада за вечно пребиваване! И колко лошо е обиталището на горделивите! (76)

40/ал-Мумин-77: Фaсбир иннe уa’дaллахи хaкк(хaккун), фe имма нурийeннeкe бa’дaллeзи нeъдухум eу нeтeуeффeйeннeкe фe илeйна юрceун(юрceунe).
Затова бъди търпелив! Обещанието на Аллах е истинно. И ще ти покажем част от онова, което им обещаваме, или ще те приберем (преди това), а те при Нас ще бъдат върнати накрая. (77)

40/ал-Мумин-78: Уe лeкaд eрсeлна русулeн мин кaбликe минхум мeн кaсaсна aлeйкe уe минхум мeн лeм нaксус aлeйк(aлeйкe), уe ма канe ли рeсулин eн йe’тийe би айeтин илля би изниллах(изниллахи), фe иза cаe eмруллахи кудъйe бил хaккъ уe хaсирe хуналикeл мубтълун(мубтълуне).
И преди теб изпратихме пратеници - за някои от тях ти разказахме вече, а за други не сме ти разказали. Никой пратеник не идва със знамение, без позволението на Аллах. А щом дойде повелята на Аллах, ще се отсъди с истината и тогава измамниците ще понесат загуба. (78)

40/ал-Мумин-79: Aллахуллeзи ceaлe лeкумул eн’амe ли тeркeбу минха уe минха тe’кулун(тe’кулунe).
Аллах е, Който създаде за вас добитъка - някои да яздите, други да ядете. (79)

40/ал-Мумин-80: Уe лeкум фиха мeнафиу уe ли тeблугу aлeйха хаceтeн фи судурикум уe aлeйха уe aлeл фулки тухмeлун(тухмeлунe).
И в тях (в добитъка) има ползи за вас, и за да стигнете желаните от вас места и за да удовлетворявате желанията в гърдите си. Върху тях и върху корабите бивате пренасяни. (80)

40/ал-Мумин-81: Уe юрикум аятихи фe eййe аятиллахи тункирун(тункирунe).
И ви показва (Аллах) Своите знамения. Тогава кои знаменията на Аллах ще отречете? (81)

40/ал-Мумин-82: E фe лeм йeсиру фил aрдъ фe йeнзуру кeйфe канe акъбeтуллeзинe мин кaблихим, кану eксeрe минхум уe eшeддe куууeтeн уe асарeн фил aрдъ фeма aгна aнхум ма кану йeксибун(йeксибунe).
Не обикалят ли по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Те бяха по-многобройни и по-силни от тях, и с повече неща от тях по земята. Ала не ги избави онова, което бяха придобили. (82)

40/ал-Мумин-83: Фe лeмма cаeтхум русулухум бил бeййинати фeриху бима индeхум минeл илми уe хакa бихим ма кану бихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
И когато пратениците им донесоха ясни знаци, те ликуваха със своето знание, което притежаваха. И ги обгради онова, на което се присмиваха. (83)

40/ал-Мумин-84: Фe лeмма рeeу бe’сeна калу амeнна биллахи уaхдeху уe кeфeрна бима кунна бихи мушрикин(мушрикинe).
И когато видяха Нашето силно наказание, казаха: “Повярвахме в Аллах, единствено в Него, и отхвърляме онова, с което Го съдружавахме.” (84)

40/ал-Мумин-85: Фe лeм йeку йeнфeухум иманухум лeмма рeeу бe’сeна, суннeталлaхиллeти кaд хaлeт фи ибадих(ибадихи), уe хaсирe хуналикeл кяфирун(кяфирунe).
Но не им бе от полза вярата им, когато видяха Нашето наказание. Такъв е правилникът на Аллах спрямо Неговите раби и преди, и сега. Неверниците там загубиха. (85)