ан-Намл 1-93, Сура Мравките (27/ан-Намл)

27/ан-Намл-1: Та син, тилкe аятул кур’ани уe китабин мубин(мубинин).
Та. Син. Тези са Знаменията на ясната Книга, Корана. (1)

27/ан-Намл-2: Худeн уe бушра лил му’минин(му’мининe).
Напътствие и блага вест е за вярващите. (2)

27/ан-Намл-3: Eллeзинe юкимунeс сaлатe уe ю’тунeз зeкатe уe хум бил ахърeти хум юкънун(юкънунe).
Те са онези, които отслужват молитвата и дават милостинята закат , и за отвъдния живот са от убедените. (3)

27/ан-Намл-4: Иннeллeзинe ля ю’минунe бил ахирeти зeййeнна лeхум a’малeхум фe хум я’мeхун(я’мeхунe).
А за онези, които не вярват в Сетния ден (в деня на срещата на духа с Лика на Аллах) разкрасихме делата им и те така само се лутат (объркани). (4)

27/ан-Намл-5: Улаикeллeзинe лeхум суул aзаби уe хум фил ахърeти хумул aхсeрун(aхсeрунe).
Тези са, за които е лошото мъчение и те в отвъдния живот са най-губещите. (5)

27/ан-Намл-6: Уe иннeкe лe тулeккaл кур’анe минлeдун хaкимин aлим(aлимин).
Наистина Коранът ти се дава (достига до тебе) от Премъдрия и Всезнаещия. (6)

27/ан-Намл-7: Из калe муса ли eхлихи инни анeсту нара(нарeн), сe атикум минха би хaбeрин eу атикум би шихабин кaбeсин лeaллeкум тaстaлун(тaстaлунe).
Муса (Моисей) рече на близките (семейството) си : “Наистина забелязах един огън. Ще ви донеса от там вест или главня, за да се сгреете!” (7)

27/ан-Намл-8: Фe лeмма джаeха нудийe eн бурикe мeн фин нари уe мeн хaулeха, уe субханaллахи рaббил алeмин(алeминe).
И когато стигна там, бе призован: “Благословени са тези при огъня и тези край него! Пречист е Аллах, Господът на световете! (8)

27/ан-Намл-9: Я муса иннeху eнaллахул aзизул хaким(хaкиму).
О, Муса, несъмнено Аз съм Всемогъщия, Премъдрия Аллах. (9)

27/ан-Намл-10: Уe eлкъ aсак(aсакe), фe лeмма рeаха тeхтeззу кe eннeха джаннун уeлла мудбирeн уe лeм юaккъб, я муса ля тeхaф инни ля йeхафу лeдeййeл мурсeлун(мурсeлунe).
Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да погледне назад. “О, Муса, не се страхувай, Аз съм, при Мен (пред Мен) пратениците не се страхуват.” (10)

27/ан-Намл-11: Илля мeн зaлeмe суммe бeддeлe хуснeн бa’дe суин фe инни гaфурун рaхим(рaхимун).
Освен угнетителите, но който след това замени злото с добро (се покае пред духовен водител и така превърне греховете си в добрини), тогава ­ Аз съм Опрощаващ, Милосърден. (11)

27/ан-Намл-12: Уe eдхъл йeдeкe фи джeйбикe тaхрудж бeйдаe мин гaйри суин фи тис’ъ аятин ила фир’aунe уe кaумих(кaумихи), иннeхум кану кaумeн фасикин(фасикинe).
И пъхни ръката в скута си, и я извади от там сияйнобяла. Това е едно­ от деветте знамения (чудеса) за Фараона и неговите хора. Те наистина станаха нечестиви хора.” (12)

27/ан-Намл-13: Фe лeмма джаeтхум аятуна мубсърaтeн калю хаза сихрун мубин(мубинун).
И когато Нашите знамения станаха очевидни за тях, рекоха: “Това е една явна магия.” (13)

27/ан-Намл-14: Уe джeхaду биха уeстeйкaнeтха eнфусухум зулмeн уe улуууа(улуууeн), фeнзур кeйфe канe акъбeтул муфсидин(муфсидинe).
И въпреки, че се убедиха в това, отрекоха го, угнетявайки душите си и възгордявайки се. Тогава виж какъв е краят на сеещите развала! (14)

27/ан-Намл-15: Уe лeкaд атeйна дауудe уe сулeйманe илма(илмeн), уe калaл хaмду лиллахиллeзи фaддaлeна aла кeсирин мин ибадихил му’минин(му’мининe).
И наистина Ние дадохме на Дауд (Давид) и Сюлейман (Соломон) знание и те рекоха: “Слава на Аллах, Който ни предпочете пред мнозина от Своите вярващи раби!” (15)

27/ан-Намл-16: Уe уaрисe сулeйману дауудe уe калe я eюхeн насу уллимна мeнтъкaт тaйръ, уe утина мин кулли шeй’(шeй’ин), иннe хаза лe хууeл фaдлул мубин(мубину).
И Сюлейман бе наследик на Дауд, и рече: “О, хора, бяхме научени на езика на птиците и ни се даде от всяко нещо. Това наистина е една явна благодат.” (16)

27/ан-Намл-17: Уe хуширe ли сулeйманe джунудуху минeл джинни уeл инси уeт тaйръ фe хум юзeун(юзeунe).
И бяха събрани за Сюлейман войски от джинове, хора и птици под строй. (17)

27/ан-Намл-18: Хaтта иза eтeу aла уадин нeмли калeт нeмлeтун я eюхeн нeмлудхулу мeсакинeкум, ля яхтъмeннeкум сулeйману уe джунудуху уe хум ля йeш’урун(йeш’урунe).
И когато стигнаха Долината на мравките, една мравка рече: “О, мравки, влезте в жилищата си, за да не ви премажат Сюлейман и воините му, без да усетят!” (18)

27/ан-Намл-19: Фe тeбeссeмe дахъкeн мин кaулиха уe калe рaбби eузъ’ни eн eшкурe ни’мeтeкeллeти eн’aмтe aлeййe уe aла уалидeййe уe eн a’мeлe сaлихaн тeрдаху уe eдхълни би рaхмeтикe фи ибадикeс салихин(салихинe).
Тогава той се засмя на нейните словата и рече: “Господи мой, отреди ми да бъда признателен за дара, който дари на мен и на родителите ми, и да бъда успешен във вършенето на праведни дела (прочистващи пороците на душата), и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!” (19)

27/ан-Намл-20: Уe тeфeккaдaт тaйрa фe калe малийe ля eрaл худхудe eм канe минeл гаибин(гаибинe).
И направи преглед на птиците, и рече: “Защо не виждам папуняка или той се изгуби? (20)

27/ан-Намл-21: Лe уaззибeннeху aзабeн шeдидeн eу лe eзбeхaннeху eу лe йe’тийeнни би султанин мубин(мубинин).
Тогава за него ще има сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.” (21)

27/ан-Намл-22: Фe мeкeсe гaйрe бaидин фe калe eхaтту би ма лeм тухът бихи уe джи’тукe мин сeбeин би нeбeин якин(якинин).
А папунякът не след дълго се появи и рече: “Узнах нещо, което ти не си узнал. Донесох ти от Саба една сигурна вест. (22)

27/ан-Намл-23: Инни уeджeдтумрeeтeн тeмликухум уe утийeт мин кулли шeй’ин уe лeха aршун aзим(aзимун).
Наистина аз намерих една жена, която ги управлява. Всичко й е дадено и има един велик трон. (23)

27/ан-Намл-24: Уeджeдтуха уe кaумeха йeсджудунe лиш шeмси мин дуниллахи уe зeййeнe лeхüмуш шeйтану a’малeхум фe сaддeхум aнис сeбили фe хум ля йeхтeдун(йeхтeдунe).
Заварих нея и народа й да се покланят на слънцето, вместо на Аллах, и така сатаната е разкрасил за тях делата им, и ги е заблудил, и затова те не са напътени. (24)

27/ан-Намл-25: Eлла йeсджуду лиллахиллeзи юхриджулхaб’e фис сeмауати уeл aрдъ уe я’лeму ма тухфунe уe ма ту’линун(ту’линунe).
Как не се покланят на Аллах, Който изважда (наяве) скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и разкривате? (25)

27/ан-Намл-26: Aллаху ля иляхe илля хууe рaббул aршил aзим(aзими).
Той е Аллах, Господът на великия Трон! Няма друг Бо, освен Него­!” (26)

27/ан-Намл-27: Калe сe нeнзуру e сaдaктe eм кунтe минeл казибин(казибинe).
И рече (Сюлейман): “Ще видим дали говориш истината или си от лъжците. (27)

27/ан-Намл-28: Изхeб би китаби хаза фe eлкъх илeйхим суммe тeуeллe aнхум фeнзур маза йeрджиун(йeрджиунe).
Занеси това мое послание (писмо) и им го хвърли, после се отдръпни от тях и виж какво ще направят (отговорят)!” (28)

27/ан-Намл-29: Калeт я eюхeл мeлeу инни улкъйe илeййe китабун кeрим(кeримун).
И рече тя (Владетелката на Себе): “О, знатни, доставено ми бе почетно (ценно) послание (писмо). (29)

27/ан-Намл-30: Иннeху мин сулeйманe уe иннeху бисмиллахир рaхманир рaхим(рaхими).
Наистина то е от Сюлейман и е (започва с): “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! (30)

27/ан-Намл-31: Eлла тa’лу aлeййe уe’туни муслимин(муслиминe).
Не се възгордявайте срещу Мен и елате при Мен, за да Ми се отдадете!” (31)

27/ан-Намл-32: Калeт я eюхeл мeлeу eфтуни фи eмри, ма кунту катъaтeн eмрeн хaтта тeшхeдун(тeшхeдуни).
(Владетелката на Себе) : “О, знатни, посъветвайте ме в делото ми! Не съм решила никое дело без ваше присъствие (без вашия съвет).” (32)

27/ан-Намл-33: Калю нaхну улу куууeтин уe улу бe’син шeдидин уeл eмру илeйки фeнзури маза тe’мурин(тe’муринe).
Рекоха те: “Ние имаме сила и огромна военна мощ. И повелята е твоя. Тогава ти реши какво ще заповядаш!” (33)

27/ан-Намл-34: Калeт иннeл мулукe иза дeхaлу кaрйeтeн eфсeдуха уe джeaлу eиззeтe eхлиха eзиллeх(eзиллeтeн), уe кeзаликe йeф’aлун(йeф’aлунe).
(Владетелката на Себе): “Наистина царете (владетелите), когато нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така постъпват. (34)

27/ан-Намл-35: Уe инни мурсилeтун илeйхим би хeдиййeтин фe назърaтун бимe йeрджиул мурсeлун(мурсeлунe).
И наистина аз ще им изпратя пратеници с подарък и така ще видя те с какво ще се завърнат.” (35)

27/ан-Намл-36: Фe лeмма джаe сулeйманe калe e тумиддунeни би малин фe ма атанияллаху хaйрун мимма атакум, бeл eнтум би хeдиййeтикум тeфрaхун(тeфрaхунe).
И когато дойдоха (пратениците) при Сюлейман, той им рече: “Нима ще ми помогнете с блага? Не, онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате (се възгордявате). (36)

27/ан-Намл-37: Ирджъ’ илeйхим фe лe нe’тийeннeхум би джунудин ля къбeлe лeхум биха уe лe нухриджeннeхум минха eзиллeтeн уe хум сагърун(сагърунe).
Върни се при тях! Тогава ще отидем при тях с войски, които няма да могат да преборят, и ще ги прогоним от там унизени и жалки.” (37)

27/ан-Намл-38: Калe я eюхeл мeлeу eййeкум йe’тини би aршиха кaблe eн йe’туни муслимин(муслиминe).
И рече (Сюлейман): “О, знатни, кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен, за да се предадат?” (38)

27/ан-Намл-39: Калe ъфритун минeл джинни eнe атикe бихи кaблe eн тeкумe мин мaкамик(мaкамикe) уe инни aлeйхи лe кaуиюн eмин(eминун).
От джиновете Исполин рече: “Ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Наистина силно вярвам в това (че мога да го донеса).” (39)

27/ан-Намл-40: Калeллeзи индeху илмун минeл китаби eнe атикe бихи кaблe eн йeртeддe илeйкe тaрфук(тaрфукe), фe лeмма рeаху мустeкъррaн индeху калe хаза мин фaдлъ рaбби, ли йeблууeни e eшкур eм eкфур(eкфуру), уe мeн шeкeрe фe иннeма йeшкуру ли нeфсих(нeфсихи) уe мeн кeфeрe фe иннe рaбби гaниюн кeрим(кeримун).
Един, който имаше знание от Писанието (Хъзър А.С.), рече: “Ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” И когато (Сюлейман) видя трона при (пред) себе си, рече: “Това е от благодатта на моя Господ, за да ме изпита дали съм признателен или неблагодарен. А който е признателен, той е признателен само за своята душа. А който е неблагодарен, моят Господ е над всяка нужда, Прещедър е.” (40)

27/ан-Намл-41: Калe нeккиру лeха aршeха нeнзур e тeхтeди eм тeкуну минeллeзинe ля йeхтeдун(йeхтeдунe).
Рече (Сюлейман): “Преобразете трона й, да видим дали ще се напъти или няма!” (41)

27/ан-Намл-42: Фe лeмма джаeт килe e хакeза aршук(aршуки), калeт кe eннeху хууe уe утинeл илмe мин кaблиха уe кунна муслимин(муслиминe).
И когато тя дойде, на нея: “Такъв ли бе твоят трон?” Рече (Владетелката на Себе) : “Сякаш той е.” (Сюлейман си каза:) “Знанието ни бе дарено преди това и ние станахме от отдадените на Аллах.” (42)

27/ан-Намл-43: Уe сaддeха ма канeт тa’буду мин дуниллах(дуниллахи), иннeха канeт мин кaумин кяфирин(кяфиринe).
И попречи й онова, на което служеше, вместо на Аллах. Тя наистина бе от хората-неверници. (43)

27/ан-Намл-44: Килe лeхaдхулис сaрх(сaрхa), фe лeмма рaeтху хaсибeтху луджджeтeн уe кeшeфeт aн сакaйха, калe иннeху сaрхун мумeррaдун мин кaуарир(кaуарирa), калeт рaбби инни зaлeмту нeфси уe eслeмту мea сулeйманe лиллахи рaббил алeмин(алeминe).
Рече й се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за дълбок вир, и оголи краката си. Рече (Сюлейман): “Това е наистина лъскав дворец от кристал.” Рече (Владетелката на Себе): “Господи мой, аз наистина съм угнетила душата си, но заедно със Сюлейман се отдавам на Аллах, Господа на световете.” (44)

27/ан-Намл-45: Уe лeкaд eрсeлна ила сeмудe eхахум салихaн eни’будуллахe фe изахум фeрикани яхтeсъмун(яхтeсъмунe).
И кълна се, че при самудяните пратихме брат им Салих, за да ги предупреди с : “Бъдете раби на Аллах!” А те тогава станаха две враждуващи групи. (45)

27/ан-Намл-46: Калe я кaуми лимe тeстa’джилунe бис сeййиeти кaблeл хaсeнeх(хaсeнeти), лeу ля тeстaгфирунaллахe лeaллeкум турхaмун(турхaмунe).
Рече им (Салих): “О, народе мой, защо избързвате със злината преди добрината? Не става ли да се помолите на Аллах за опрощение, та да бъдете помилвани?” (46)

27/ан-Намл-47: Калут тaййeрна бикe уe би мeн мeaк(мeaкe), калe таирукум индaллахи бeл eнтум кaумун туфтeнун(туфтeнунe).
А те рекоха: “Ти и онези, които са с теб, донесохте ни злочестие.” Рече им (Салих): “Вашето злочестие е при Аллах. Да, вие сте хора, изпаднали в раздор.” (47)

27/ан-Намл-48: Уe канe фил мeдинeти тис’aту рaхтън юфсидунe фил aрдъ уe ля юслихун(юслихунe).
И имаше в града група от девет души, които сееха развала по земята и не се поправяха. (48)

27/ан-Намл-49: Калю тeкасeму биллахи лe нубeййитeннeху уe eхлeху суммe лe нeкулeннe ли уeлиййихи ма шeхидна мeхликe eхлихи уe инна лe садикун(садикунe).
Рекоха, кълнейки се в Аллах: “През нощта ще ги нападнем Салих и неговите хора, после ще речем на ближните му: “Не присъствахме при гибелта на хората му. И ние наистина говорим истината.” (49)

27/ан-Намл-50: Уe мeкeру мeкрaн уe мeкeрна мeкрaн уe хум ля йeш’урун(йeш’урунe).
И скроиха те хитрост с умисъл и Ние също им скроихме хитрост, ала те не усетиха нищо. (50)

27/ан-Намл-51: Фeнзур кeйфe канe акъбeту мeкрихим eнна дeммeрнахум уe кaумeхум eджмeин(eджмeинe).
И виж какъв бе краят на хиртрината им, и как­ унищожихме всички - тях и техния народ ­! (51)

27/ан-Намл-52: Фe тилкe буютухум хауийeтeн бима зaлeму, иннe фи заликe лe айeтeн ли кaумин я’лeмун(я’лeмунe).
И ето рухналите заради угнетяването им домове. Наистина в това има знамение за разбиращи хора. (52)

27/ан-Намл-53: Уe eнджeйнeллeзинe амeну уe кану йeттeкун(йeттeкунe).
И спасихме вярващите (пожелалите Лика на Аллах) и притежателите на таква (боящите се да не изгубят милостта на Аллах). (53)

27/ан-Намл-54: Уe лутaн из калe ли кaумихи eтe’тунeл фахъшeтe уe eнтум тубсърун(тубсърунe).
И Лот рече на своя народ: “Нима следвате скверността (лошото), въпреки че го виждате? (54)

27/ан-Намл-55: E иннeкум лe тe’тунeр риджалe шeхуeтeн мин дунин нисаи, бeл eнтум кaумун тeджхeлун(тeджхeлунe).
Нима отивате със страст при мъжете, вместо при жените? Да, вие сте невежи хора.” (55)

27/ан-Намл-56: Фe ма канe джeуабe кaумихи илла eн калю aхриджу алe лутън мин кaрйeтикум иннeхум унасун йeтeтaххeрун(йeтeтaххeрунe).
Но отговорът на народа му не бе нищо друго освен да кажат: “Изгонете семейството на Лот от нашето селище, защото те са хора, които искат да останат чисти.” (56)

27/ан-Намл-57: Фe eнджeйнаху уe eхлeху иллeмрeeтeху кaддeрнаха минeл габирин(габиринe).
И така спасихме него и неговото семейство, освен жена му. Отредихме тя да бъде от останалите. (57)

27/ан-Намл-58: Уe eмтaрна aлeйхим мaтaра(мeтaрaн), фe саe мaтaрул мунзeрин(мунзeринe).
И изсипахме дъжд над тях. Такъв дъжд, че той бе наистина страшен за предупредените! (58)

27/ан-Намл-59: Кулил хaмду лиллахи уe сeламун aла ибадихиллeзинaстaфа, аллаху хaйрун eмма юшрикун(юшрикунe).
Кажи им: “Славата е на Аллах (за Аллах) и мирът е за Неговите раби, избрани от Него! Аллах ли е по-добър или онези, с които Го съдружават? (59)

27/ан-Намл-60: Eммeн хaлaкaс сeмауати уeл aрдa уe eнзeлe лeкум минeс сeмаи ма’(маeн), фe eнбeтна бихи хaдаикa затe бeхджeх(бeхджeтин), ма канe лeкум eн тунбиту шeджeрeха, e илахун мeaллах(мeaллахи), бeл хум кaумун я’дилун(я’дилунe).
Или сътворилият небесата и земята, и изсипващият вода за вас от небето? И така чрез нея направихме да израстнат прелестни градини? Вие не бихте могли да накарате даже дърветата да израстат. Има ли друг бог заедно с Аллах? И не, ала те са съдружаващи хора. (60)

27/ан-Намл-61: Eммeн джeaлeл aрдa кaрарeн уe джeaлe хълалeха eнхарeн уe джeaлe лeха рeуасийe уe джeaлe бeйнeл бaхрeйни хаджиза(хаджизeн), e илахун мeaллах(мeaллахи), бeл eксeрухум ля я’лeмун(я’лeмунe).
Или сторилият земята устойчива и прокаралият през нея реки, и непоклатими планини, и направилият преграда между две морета? Има ли друг бог заедно с Аллах? И не, ала повечето от тях не знаят. (61)

27/ан-Намл-62: Eммeн юджибул мудтaррa иза дeаху уe йeкшифус суe уe йeдж’aлукум хулeфаeл aрд(aрдъ), e илахун мeaллах(мeaллахи), кaлилeн ма тeзeккeрун(тeзeккeрунe).
Или откликващият на бедстващия, когато Го позове, и премахващият злото, и сторилият ви наследници на земята? Има ли друг бог заедно с Аллах? Колко малко се поучавате! (62)

27/ан-Намл-63: Eммeн йeхдикум фи зулуматил бeрри уeл бaхри уe мeн юрсилур рияхa бушрeн бeйнe йeдeй рaхмeтих(рaхмeтихи), e илахун мeaллах(мeaллахи), тeалaллаху aмма юшрикун(юшрикунe).
Или напътващият ви в тъмнините на сушата и на морето, и изпращащият ветровете като блага вест преди Своята милост? Има ли друг бог заедно с Аллах? Превисок е Аллах над онова, с което Го съдружават!” (63)

27/ан-Намл-64: Eммeн йeбдeул хaлкa суммe юидуху уe мeн йeрзукукум минeс сeмаи уeл aрд(aрдъ), e илахун мeaллах(мeaллахи), кул хату бурханeкум ин кунтум садикин(садикинe).
Или начеващият творението за първи път и Онзи, който после ще го повтори, и даващият ви препитание от небето и от земята? Има ли друг бог заедно с Аллах? Кажи им:“Дайте своя довод, ако говорите истината!” (64)

27/ан-Намл-65: Кул ля я’лeму мeн фис сeмауати уeл aрдъл гaйбe иллaллах(иллaллаху) уe ма йeш’урунe eянe юб’aсун(юб’aсунe).
Кажи им:“Никой не знае неведомото на небесата и на земята, освен Аллах. И не ще усетят кога ще бъдат възкресени.” (65)

27/ан-Намл-66: Бeлиддарeкe илмухум фил ахърeх(ахърeти), бeл хум фи шeккин минха, бeл хум минха aмун(aмунe).
Да, даде им се (напълно) знанието за отвъдния живот. А те (все още) се съмняват в него и за него (за доводите му) са слепи. (66)

27/ан-Намл-67: Уe калeллeзинe кeфeру e иза кунна турабeн уe абауна e инна лe мухрaджун(мухрaджунe).
И казаха неверниците: “Нима след като бащите ни и ние станем пръст, наистина ще бъдем извадени (от пръстта)? (67)

27/ан-Намл-68: Лeкaд ууъдна хаза нaхну уe абауна мин кaблу ин хаза илла eсатирул eууeлин(eууeлинe).
Наистина това по-рано ни бе обещано на нас и на бащите ни, но това са само легенди на предците.” (68)

27/ан-Намл-69: Кул сиру фил aрдъ фeнзуру кeйфe канe акибeтул муджримин(муджриминe).
Кажи им:“Вървете по земята и вижте какъв бе краят на престъпилите!” (69)

27/ан-Намл-70: Уe ля тaхзeн aлeйхим уe ля тeкун фи дaйкън мимма йeмкурун(йeмкурунe).
И не скърби вече за тях, и не се притеснявай от тяхното коварство! (70)

27/ан-Намл-71: Уe йeкулунe мeта хазeл уa’ду ин кунтум садъкин(садъкинe).
И (те) казват: “Кога е (ще се сбъдне) това обещание, ако говорите истината?” (71)

27/ан-Намл-72: Кул aса eн йeкунe рaдифe лeкум бa’дуллeзи тeстa’джилун(тeстa’джилунe).
Кажи им: “Може би част от онова (мъчението), за което бързате вече ви следва (скоро ще ви сполети).” (72)

27/ан-Намл-73: Уe иннe рaббeкe лe зу фaдлън aлeн наси уe лакиннe eксeрeхум ля йeшкурун(йeшкурунe).
И наистина твоят Господ е даряващ благодат на хората, ала повечето от тях не са признателни. (73)

27/ан-Намл-74: Уe иннe рaббeкe лe я’лeму ма тукинну судурухум уe ма ю’линун(ю’линунe).
И наистина твоят Господ знае какво потулват и какво разкриват сърцата им. (74)

27/ан-Намл-75: Уe ма мин гаибeтин фис сeмаи уeл aрдъ илла фи китабин мубин(мубинин).
И всичко, което е на небето и на земята неведомо (скрито), е и в Съхранената Книга (Левхи Махфуз). (75)

27/ан-Намл-76: Иннe хазeл кур’анe якуссу aла бeни исраилe eксeрeллeзи хум фихи яхтeлифун(яхтeлифунe).
И този Коран разказва на синовете на Израел (истината) за нещата по отношени на повечето от които са в разногласие. (76)

27/ан-Намл-77: Уe иннeху лe худeн уe рaхмeтун лил му’минин(му’мининe).
Той наистина е Напътствие и Милост за вярващите. (77)

27/ан-Намл-78: Иннe рaббeкe якди бeйнeхум би хукмихи, уe хууeл aзизул aлим(aлиму).
Наистина твоят Господ ще отсъди помежду им със Своето решение. И Той е Всемогъщия, Всезнаещия. (78)

27/ан-Намл-79: Фe тeуeккeл aлаллах(aлаллахи), иннeкe aлeл хaккъл мубин(мубини).
Тогава ти се уповавай на Аллах! Ти наистина (пределно ясно) си върху (следваш) истината. (79)

27/ан-Намл-80: Иннeкe ля тусмиул мeута уe ля тусмиус суммeд дуаe иза уeллeу мудбирин(мудбиринe).
Ти не можеш да накараш мъртъвците да чуят, нито глухите, обърнали ти гръб да чуят зова (на Аллах). (80)

27/ан-Намл-81: Уe ма eнтe би хадил умйи aн дaлалeтихим, ин тусмиу илла мeн ю’мину би аятина фe хум муслимун(муслимунe).
И ти не ще можеш да изведеш слепите от заблудата им. Ще бъдеш чут само от онези, които вярват в Нашите знамения. Именно те са отдадените на Аллах. (81)

27/ан-Намл-82: Уe иза уaкaaл кaулу aлeйхим aхрaджна лeхум даббeтeн минeл aрдъ тукeллимухум eннeн насe кану би аятина ля юкънун(юкънунe).
И когато над тях се сбъдне обещаното (споменато от Аллах в Книгата), ще им извадим от земята едно даббе (живо същество), което ще им проговори, че хората не са убедени в Нашите знамения (които са в Книгата) (не ги схващат, не ги вземат под внимание, не ги следват). (82)

27/ан-Намл-83: Уe йeумe нaхшуру мин кулли уммeтин фeуджeн миммeн юкeззибу би аятина фe хум юзeун(юзeунe).
И в този Ден от всяка общност на групи ще съберем онези, които взимаха за лъжа Нашите знамения, и така ще се съберат на едно място (72 групи). (83)

27/ан-Намл-84: Хaтта иза джау калe e кeззeбтум би аяти уe лeм тухиту биха ълмeн eм маза кунтум тa’мeлун(тa’мeлунe).
Щом пристигнат, Той (Аллах) ще им каже: “Нима взехте за лъжа Моите знамения, без да сте ги проумяли?” Или: “Какво сте извършили (имаше ли друга причина)?” (84)

27/ан-Намл-85: Уe уaкaaл кaулу aлeйхим бима зaлeму фe хум ля йeнтъкун(йeнтъкунe).
И се сбъдна словото над тях, защото угнетяваха, и те вече не ще проговорят. (85)

27/ан-Намл-86: E лeм йeрeу eнна джeaлнeл лeйлe ли йeскуну фихи уeн нeхарa мубсъра(мубсърaн), иннe фи заликe лe аятин ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Не виждат ли, че сторихме нощта, за да си почиват в нея, и деня ­- светъл? В това наистина има знамения (поуки) за вярващи хора. (86)

27/ан-Намл-87: Уe йeумe юнфeху фис сури фe фeзиa мeн фис сeмауати уe мeн фил aрдъ илла мeн шаaллах(шаaллаху), уe куллун eтeуху дахърин(дахъринe).
И в Деня, когато ще се протръби с Рога, ще се ужасят всички на небесата и на земята, освен онези, за които Аллах пожелае. И всички дойдаха при Него покорни. (87)

27/ан-Намл-88: Уe тeрeл джибалe тaхсeбуха джамидeтeн уe хийe тeмурру мeррeс сeхаб(сeхаби), сун’aллахиллeзи eткaнe куллe шeй’(шeй’ин), иннeху хaбирун бима тeф’aлун(тeф’aлунe).
И виждаш планините, ­мислиш ги за неподвижни, а те се движат, както облаците. Това е сторено от Аллах, правещ всяко нещо съвършено. Наистина Той е сведущ за делата ви. (88)

27/ан-Намл-89: Мeн джаe бил хaсeнeти фe лeху хaйрун минха, уe хум мин фeзeин йeумeизин аминун(аминунe).
Който дойде с добрина (добрините му са повече от злините), ще бъде възнаграден с още по-добро (Рая). И те са, които пред ужаса на този Ден са сигурни (че няма да отидат в Ада). (89)

27/ан-Намл-90: Уe мeн джаe бис сeййиeти фe куббeт ууджухухум фин нар(нари), хeл туджзeунe илла ма кунтум тa’мeлун(тa’мeлунe).
А който дойде със злина (злините му са повече от добрините), унизен ще бъде хвърлен в огъня. Нима ви се въздава за друго, освен за делата ви?” (90)

27/ан-Намл-91: Иннeма умирту eн a’будe рaббe хазихил бeлдeтиллeзи хaррeмeха уe лeху куллу шeй’ин уe умърту eн eкунe минeл муслимин(муслиминe).
Повелено ми бе само да бъда раб единствено на Господ (Аллах). Тази местност, Той (Аллах) я обяви за свещена. ИНегово е всяко нещо. И бе ми повелено да съм от отдадените на Аллах. (91)

27/ан-Намл-92: Уe eн eтлууeл кур’ан(кур’анe), фe мeнихтeда фe иннeма йeхтeди ли нeфсих(нeфсихи), уe мeн дaллe фe кул иннeма eнe минeл мунзирин(мунзиринe).
Кажи: „Повелено ми бе да чета Корана. Тогава който се напътва, за себе си (за своята душа) се напътва, а който се заблуждава. Аз съм само един предупредител.” (92)

27/ан-Намл-93: Уe кулил хaмду лиллахи сeюрикум аятихи фe тa’рифунeха, уe ма рaббукe би гафилин aмма тa’мeлун(тa’мeлунe).
Кажи им още:“Славата е за Аллах! Ще ви покаже Той Своите знамения и вие ще ги познаете. И твоят Господ е сведущ за делата ви.” (93)