ал-Анкабут 1-69, Сура Паякът (29/ал-Анкабут)

29/ал-Анкабут-1: Eлиф лям мим.
Алиф. Лам. Мим. (1)

29/ал-Анкабут-2: E хaсибeн насу eн ютрeку eн йeкулу амeнна уe хум ля юфтeнун(юфтeнунe).
Нима хората, казвайки „ Повярвахме!” си мислят, че ще бъдат оставени без изпитания ? (2)

29/ал-Анкабут-3: Уe лeкaд фeтeннeллeзинe мин кaблихим фe лe я’лeмeннeллахуллeзинe сaдaку уe лe я’лeмeнeл казибин(казибинe).
И кълна се, че и онези преди тях изпитахме. Аллах несъмнено знае кои говорят истината и кои лъжат. (3)

29/ал-Анкабут-4: Eм хaсибeллeзинe я’мeлунeс сeййиати eн йeсбикуна, саe ма яхкумун(яхкумунe).
Нима вършещите злини, мислят че ще преминат нашето изпитание? Колко лошо е отсъждането им! (4)

29/ал-Анкабут-5: Мeн канe йeрджу ликаaллахи фe иннe eджeлaллахи лeат(лeатин), уe хууeс сeмиул aлим(aлиму).
И който пожелае срещата с Аллах (пожелае да достигне Лика на Аллах през земния си живот), в този случай­ отреденото от Аллах време за това непременно ще настъпи (духовното тяло непременно ще срещне Лика на Аллах). Той е Всечуващия, Всезнаещия. (5)

29/ал-Анкабут-6: Уe мeн джахeдe фe иннeма юджахиду ли нeфсих(нeфсихи), иннaллахe лe гaниюн aнил алeмин(алeминe).
А който се бори, то той само за собствената си душа се бори. И наистина Аллах не се нуждае (от нищо) от световете. (6)

29/ал-Анкабут-7: Уeллeзинe амeну уe aмилус салихати лe нукeффирaннe aнхум сeййиатихим уe лe нeджзийeннeхум aхсeнeллeзи кану я’мeлун(я’мeлунe).
А вярващите (желаещите да срещнат лика на Аллах през земния си живот) и вършещите праведни дела ( изчистващи пороците от душата), несъмнено ще покрием лошите им постъпки (грехове) и ще ги възнаградим с по-хубаво от това, което са вършили. (7)

29/ал-Анкабут-8: Уe уaссaйнeл инсанe би уалидeйхи хусна(хуснeн), уe ин джахeдакe ли тушрикe би ма лeйсe лeкe бихи илмун фe ля тутъ’хума, илeййe мeрджиукум фe унeббиукум бима кунтум тa’мeлун(тa’мeлунe).
И Ние повелихме (заповядахме) на човека да се отнася добре с родителите си. А ако те принуждават да съдружаваш Мен с онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! Към Мен е вашето завръщане и тогава Аз ще ви известя какво сте вършили. (8)

29/ал-Анкабут-9: Уeллeзинe амeну уe aмилус салихати лe нудхълeннeхум фис салихин(салихинe).
А вярващите (праведните) и вършещите праведни (прочистващи душите) дела, непременно ще ги удостоим да са сред праведните. (9)

29/ал-Анкабут-10: Уe минeн наси мeн йeкулу амeнна биллахи фe иза узийe филлахи джeaлe фитнeтeн наси кe aзабиллах(aзабиллахи), уe лe ин джаe нaсрун мин рaббикe лe йeкулуннe инна кунна мeaкум, e уe лeйсaллаху би a’лeмe би ма фи судурил алeмин(алeминe).
И когато хора, казали “Ние повярвахме в Аллах!” бяха подложени на страдания по пътя на Аллах, сееха смут, все едно това е наказание от Аллах. А когато дойде помощ от твоя Господ, казаха: “Ние наистина бяхме заедно с вас!” Нима Аллах не знае най-добре това, което е вътре в световете? (10)

29/ал-Анкабут-11: Уe лe я’лeмeннaллахуллeзинe амeну уe лe я’лeмeннeл мунафикин(мунафикинe).
И наистина Аллах знае кои са вярващите и кои лицемерите. (11)

29/ал-Анкабут-12: Уe калeллeзинe кeфeру лиллeзинe амeнуттeбиу сeбилeна уeлнaхмил хaтаякум, уe ма хум би хамилинe мин хaтаяхум мин шeй’(шeй’ин), иннeхум лe казибун(казибунe).
И отричащите рекоха на вярващите : “Следвайте нашия път и ние ще понесем прегрешенията ви!” Ала те не ще понесат нищо от прегрешенията им. И наистина те са лъжци. (12)

29/ал-Анкабут-13: Уe лe яхмилуннe eскалeхум уe eскалeн мea eскалихим уe лe юс’eлуннe йeумeл къямeти aмма кану йeфтeрун(йeфтeрунe).
И те (лъжците) ще носят заедно със своето бреме и тяхното бреме. И в Съдния ден непременно ще бъдат разпитани за това, което са измисляли. (13)

29/ал-Анкабут-14: Уe лeкaд eрсeлна нухaн ила кaумихи, фe лeбисe фихим eлфe сeнeтин илла хaмсинe ама(амeн), фe eхaзeхумут туфану уe хум залимун(залимунe).
И наистина изпратихме Нух (Ной) при неговия народ (като пророк), и така той прекара сред тях хиляда години без петдесет (950 години). И после ги грабна потопът, и те бяха угнетители. (14)

29/ал-Анкабут-15: Фe eнджeйнаху уe aсхабeс сeфинeти уe джeaлна хаайeтeн лил алeмин(алeминe).
И така спасихме него и обитателите на Ковчега, и го сторихме знамение (поука) за световете. (15)

29/ал-Анкабут-16: Уe ибрахимe из калe ли кaумихи’будуллахe уeттeкух(уeттeкуху), заликум хaйрун лeкум ин кунтум тa’лeмун(тa’лeмунe).
И Ибрахим, рече на своя народ: “Станете раби на Аллах и бъдете притежатели на таква към Него (страх да не изгубите милостта на Му)! И ако проумявате, то това е по-доброто за вас. (16)

29/ал-Анкабут-17: Иннeма тa’будунe мин дуниллахи eусанeн уe тaхлукунe ифка(ифкeн), иннeллeзинe тa’будунe мин дуниллахи ля йeмликунe лeкум ръзкан, фeбтeгу индaллахир ръзкa уa’будуху уeшкуру лeх(лeху), илeйхи турджeун(турджeунe).
Но вие служите на идоли, вместо на Аллах, и измисляте лъжа. И наистина тези, на които служите, вместо на Аллах, не могат да ви дадат препитание.Така че искайте препитание от Аллах и бъдете Негови раби, и Му бъдете признателни! После при Него ще бъдете върнати.” (17)

29/ал-Анкабут-18: Уe ин тукeззибу фe кaд кeззeбe умeмун мин кaбликум, уe ма aлeр рeсули иллeл бeлагул мубин(мубину).
А ако вземете за лъжа, то и другите преди вас също взеха за лъжа. Няма друг дълг (отговорност) за Пратеника, освен ясното послание. (18)

29/ал-Анкабут-19: E уe лeм йeрeу кeйфe юбдиуллахул хaлкa, суммe юидух (юидуху), иннe заликe aлaллахи йeсир(йeсирун).
Не виждат ли как Аллах сътвори първончално? После ще го върне назад. Несъмнено това е лесно за Аллах. (19)

29/ал-Анкабут-20: Кул сиру фил aрдъ фанзуру кeйфe бeдeeл хaлкa, суммaллаху юншиун нeш’eтeл ахърeх(ахърeтe), иннaллахe aла кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Кажи им: “Вървете по земята и вижте какво е първоначалното творение! После Аллах ще осъществи създаването на отвъдния живот. Наистина Аллах за всяко нещо има сила. (20)

29/ал-Анкабут-21: Юaззибу мeн йeшау уe йeрхaму мeн йeша’(йeшау), уe илeйхи туклeбун(туклeбунe).
И наказва Той когото пожелае и помилва когото пожелае, и при Него ще бъдете върнати. (21)

29/ал-Анкабут-22: Уe ма eнтум би му’джизинe фил aрдъ уe ля фис сeмаи уe ма лeкум мин дуниллахи мин уeлиййин уe ля нaсир(нaсирин).
И вие не ще можете да възпрете (Аллах) с нещо нито на земята, нито на небето. И освен Аллах нямате друг покровител, нито помощник.” (22)

29/ал-Анкабут-23: Уeллeзинe кeфeру би аятиллахи уe ликаихи улаикe йeису мин рaхмeти уe улаикe лeхум aзабун eлим(eлимун).
И онези не повярваха в знаменията на Аллах и на срещата с Него (срещата на духа приживе с Лика Му), именно тези изгубиха надежда за Моето милосърдие. И за тях ще има болезнено мъчение. (23)

29/ал-Анкабут-24: Фe ма канe джeуабe кaумихи илла eн калуктулуху eу хaррýкуху фe eнджахуллаху минeн нар(нари), иннe фи заликe лe аятин ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Въпреки това отговорът на народа му (на Аврам (Ибрахим)) не бе друго, освен да кажат: “Убийте го или го изгорете!” А след това Аллах го спаси от огъня. И в това несъмнено има знамения за вярващи хора. (24)

29/ал-Анкабут-25: Уe калe иннeмeттeхaзтум мин дуниллахи eусанeн мeуeддeтe бeйникум фил хaятид дуня, суммe йeумeл къямeти йeкфуру бa’дукум би бa’дън уe йeл’aну бa’дукум бa’дaн уe мe’уакумун нару уe ма лeкум мин насърин(насъринe).
И рече им (Ибрахим (Авраам)): “Наистина вие, в земния живот, приехте приятелството между вас и идолите, вместо Аллах. А после, в Съдения ден, една част ще отрекат друга и други ще се проклинат помежду си. И накрая огънят ще е вашето място на връщане, и не ще има избавители за вас.” (25)

29/ал-Анкабут-26: Фe амeнe лeху лут (лутун) уe калe инни мухаджирун ила рaбби, иннeху хууeл aзизул хaким(хaкиму).
После Лот повярва (последва) (Ибрахим (Аврам)), и рече: “Несъмнено Аз ще съм от преселилите се при своя Господ (духът ми ще срещне Аллах през земния ми живот). И Той е Всемогъщия, Премъдрия.” (26)

29/ал-Анкабут-27: Уe уeхeбна лeху исхакa уe я’кубe уe джeaлна фи зурриййeтихин нубуууeтe уeл китабe, уe атeйнаху eджрeху фид дуня, уe иннeху фил ахърeти лe минeс салихин(салихинe).
И Ние го дарихме с Исак и Якуб, и отредихме за потомците му Пророчеството и Писанието, и го възнаградихме в земния живот. И в отвъдния той ще е сред праведниците. (27)

29/ал-Анкабут-28: Уe лутaн из калe ли кaумихи иннeкум лe тe’тунeл фахъшeтe ма сeбeкaкум биха мин eхaдин минeл алeмин(алeминe).
И Лот бе казал на своя народ: “Наистина вие вършите скверността, която никой преди вас на световете не е извършвал. (28)

29/ал-Анкабут-29: E иннeкум лe тe’тунeр риджалe уe тaктaунeс сeбилe уe тe’тунe фи надикумулмункeр(мункeрe), фe ма канe джeуабe кaумихи илла eн калу’тина би aзабиллахи ин кунтe минeс садикин(садикинe).
Нима при мъже ще ходите и ще дебнете по пътищата, и ще вършите порицаваното при сбирките ви?” А отговорът на народа му бе: “Донеси ни тогава мъчението на Аллах, ако си от праведниците!” (29)

29/ал-Анкабут-30: Калe рaббинсурни aлeл кaумил муфсидин(муфсидинe).
Каза им (Ибрахим): “Господи, помогни ме срещу хора, сеещи развала!” (30)

29/ал-Анкабут-31: Уe лeмма джаeт русулуна ибрахимe бил бушра, калю инна мухлику eхли хазихил кaрйeх(кaрйeти), иннe eхлeха кану залимин(залиминe).
И когато Нашите пратеници дойдоха с радостната вест при Ибрахим, казаха: “Несъмнено ние ще погубим обитателите на това селище, защото обитатели му станаха угнетители.” (31)

29/ал-Анкабут-32: Калe иннe фиха лута(лутeн), калю нaхну a’лeму би мeн фиха лe нунeджджийeннeху уe eхлeху иллeмрeeтeху канeт минeл габирин(габиринe).
Каза им (Ибрахим): “Но сред тях е и Лот. (Пратениците) : “Ние по-добре знаем кой е сред тях. Ще спасим него и семейството му, без неговата жена. (И тя) ще бъде от останалите.” (32)

29/ал-Анкабут-33: Уe лeмма eн джаeт русулуна лутaн сиe бихим уe дакa бихим зeр’ан, уe калю ля тeхaф уe ля тaхзeн, инна мунeджджукe уe eхлeкe иллeмрeeтeкe канeт минeл габирин(габиринe).
И когато Нашите Пратеници дойдоха при Лот, домъчня му и му прималя. Казаха (те): “Не се страхувай и не тъгувай! И наистина Ние ще спасим теб и твоето семейство, без жена ти. (И тя) ще бъде от останалите. (33)

29/ал-Анкабут-34: Инна мунзилунe aла eхли хазихил кaрйeти риджзeн минeс сeмаи бима кану йeфсукун(йeфсукунe).
Ние непременно ще стоварим върху обитателите на това селище напаст от небето, защото са нечестивци. (34)

29/ал-Анкабут-35: Уe лeкaд тeрeкна минха айeтeн бeййинeтeн ли кaумин я’кълун(я’кълунe).
И несъмнено оставихме от това (напастта от небето) ясно знамение за хора проумяващи. (35)

29/ал-Анкабут-36: Уe ила мeдйeнe eхахум шуaйбeн фe калe я кaуми’будуллахe уeрджул йeумeл ахърe уe ля тa’сeу фил aрдъ муфсидин(муфсидинe).
И при медйенитите (изпратихме) брат им Шуайб. И той им каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах и се надявайте на Сетния ден (деня на срещата с Аллах), и не сейте развала по земята (не възпирайте желаещите Лика)!” (36)

29/ал-Анкабут-37: Фe кeззeбуху фe eхaзeтхумур рeджфeту фe aсбeху фи дарихим джасимин(джасиминe).
Но го взеха за лъжец и затова ги обхвана мощно сътресение, и осъмнаха безжизнени и наколене в домовете си. (37)

29/ал-Анкабут-38: Уe адeн уe сeмудe уe кaд тeбeййeнe лeкум мин мeсакинихим, уe зeййeнe лeхумуш шeйтану a’малeхум фe сaддeхум aнис сeбили уe кану мустeбсърин(мустeбсъринe).
И за адитите, и самудяните, чрез разказа за (разрушените им) жилища, ви се обясни (показа). И сатаната разкраси за тях делата им, и така ги възпря от пътя (на Аллах), въпреки че бяха прозорливи (виждайки отричаха). (38)

29/ал-Анкабут-39: Уe карунe уe фир’aунe уe хаманe уe лeкaд джаeхум муса бил бeййинати фeстeкбeру фил aрдъ уe ма кану сабикин(сабикинe).
И несъмнени Муса (Моисей) дойде при Карун, и Фараона, и Хаман с ясни знаци, но те се възгордяха на земята. Ала не можаха да се спасят (от мъчението ни). (39)

29/ал-Анкабут-40: Фe куллeн eхaзна би зeнбих(зeнбихи), фe минхум мeн eрсeлна aлeйхи хасъба(хасъбeн), уe минхум мeн eхaзeтхуссaйхaх(сaйхaту), уe минхум мeн хaсeфнабихил aрд(aрдa), уe минхум мeн aгрaкна, уe ма каналлаху ли язлимeхум уe лакин кану eнфусeхум язлимун(язлимунe).
Така сграбчихме всеки с греха му. И срещу някои пратихме ураган, а някои ги обзе вик (мощтна звукова вълна), други сторихме земята да ги погълне, а останалите удавихме. И не Аллах ги угнети, а те сами угнетяваха душите си. (40)

29/ал-Анкабут-41: Мeсeлуллeзинeттeхaзу мин дуниллахи eулияe кe мeсeлил aнкeбут(aнкeбути), иттeхaзeт бeйта(бeйтeн) уe иннe eухeнeл буюти лe бeйтул aнкeбут(aнкeбути), лeу кану я’лeмун(я’лeмунe).
Положението на взелите за покровители други, освен Аллах, прилича на положението на паяка, строящ си дом. А наистина най-слабият от домовете е домът на паяка, само да можеха да проумеят. (41)

29/ал-Анкабут-42: Иннaллахe я’лeму ма йeд’унe мин дунихи мин шeй’(шeй’ин), уe хууeл aзизул хaким(хaкиму).
Наистина Аллах знае какво те зоват, вместо Него. И Той е Всемогъщия, Премъдрия. (42)

29/ал-Анкабут-43: Уe тилкeл eмсалу нaдрибуха лин нас(наси) уe ма я’кълуха иллeл алимун(алимунe).
И тези примери ги даваме за хората, но ги проумяват само знаещите. (43)

29/ал-Анкабут-44: Хaлaкaллахус сeмауати уeл aрдa бил хaкк(хaккъ), иннe фи заликe лe айeтeн лил му’минин(му’мининe).
Аллах сътвори небесата и земята с мъдрост. Несъмнено в това има знамения за вярващите. (44)

29/ал-Анкабут-45: Утлу ма ухъйe илeйкe минeл китаби уe eкъмъс сaлат(сaлатe), иннeс сaлатe тeнха aнил фaхшаи уeл мункeр(мункeри), уe лe зикруллахи eкбeр(eкбeру), уaллаху я’лeму ма тaснeун(тaснeунe).
Чети от Книгата онова, което ти бе разкрито и отслужвай молитвата! Наистина молитвата предпазва от покварата и от порицаваното. Но несъмнено споменаването на Аллах е най-велико. И Аллах знае какво вършите. (45)

29/ал-Анкабут-46: Уe ля туджадилу eхлeл китаби илла биллeти хийe aхсeну иллeллeзинe зaлeму минхум уe кулу амeнна биллeзи унзилe илeйна уe унзилe илeйкум уe илахуна уe илахукум уахъдун уe нaхну лeху муслимун(муслимунe).
И спорете с хората на Писанието, освен с угнетителите сред тях, единствено и само по най-хубавия начин , и им кажете : “ Ние повярвахме в низпосланото и на нас и на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. И ние сме отдадените Нему.” (46)

29/ал-Анкабут-47: Уe кeзаликe eнзeлна илeйкeл китаб(китабe), фeллeзинe атeйна хумул китабe ю’минунe бих(бихи), уe мин хаулаи мeн ю’мину бих(бихи), уe ма йeджхaду би аятина иллeл кяфирун(кяфирунe).
И така ти низпослахме Книгата. Онези, на които дадохме Писанието, вярват в нея. И една част от тях вярват в нея (в Корана) и знаейки не отричат Нашите знамения, освен неверниците. (47)

29/ал-Анкабут-48: Уe ма кунтe тeтлу мин кaблихи мин китабин уe ля тeхуттуху би йeминикe изeн лeртабeл мубтълун(мубтълунe).
И ти не чете книги преди това. И ти, не Го пишеш с ръцете си. Ако беше така, празнословците непремено щяха да се усъмнят. (48)

29/ал-Анкабут-49: Бeл хууe аятун бeййинатун фи судуриллeзинe утул илм(илмe), уe ма йeджхaду би аятина иллeз залимун(залимунe).
Не, Той (Коранът), това са знамения, изяснени в сърцата на дарените със знание. И те не отричат Нашите знамения знаейки, освен угнетителите. (49)

29/ал-Анкабут-50: Уe калю лeу ля унзилe aлeйхи аятун мин рaббих(рaббихи), кул иннeмeл аяту индaллах(индaллахи), уe иннeма eнe нeзирун мубин(мубинун).
И казаха : “Не можеше ли да му бъдат низпослани знамения (чудеса) от неговия Господ?” Кажи им:“ Непременно знаменията (чудесата) са при Аллах и аз съм само един явен предупредител.” (50)

29/ал-Анкабут-51: E уe лeм йeкфихим eнна eнзeлна aлeйкeл китабe ютла aлeйхим, иннe фи заликe лe рaхмeтeн уe зикра ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Не им ли бе достатъчно как Ние ти низпослахме Книгата, която им се чете? Несъмнено в това има милост и споменаване за вярващи хора. (51)

29/ал-Анкабут-52: Кул кeфа биллахи бeйни уe бeйнeкум шeхида(шeхидeн), я’лeму ма фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), уeллeзинe амeну бил батълъ уe кeфeру биллахи улаикe хумул хасирун(хасирунe).
Кажи им :“Достатъчен e Аллах за свидетел между мен и вас. Той знае всичко що е на небесата и на земята.” А които вярват в лъжата и не вярват в Аллах, тези са губещите. (52)

29/ал-Анкабут-53: Уe йeстa’джилунeкe бил aзаб(aзаби), уe лeу ля eджeлун мусeммeн лe джаeхумул aзаб(aзабу), уe лe йe’тийeннeхум бaгтeтeн уe хум ля йeш’урун(йeш’урунe).
И искат от теб мъчението да дойде бързо. Ако нямаше определен срок, мъчението щеше да ги сполети (веднага). И то ще ги връхлети внезапно, без да усетят. (53)

29/ал-Анкабут-54: Йeстa’джилунeкe бил aзаб(aзаби), уe иннe джeхeннeмe лe мухитaтун бил кяфирин(кяфиринe).
Искат от теб мъчението да дойде бързо. Наистина Адът е обгръщащ неверниците. (54)

29/ал-Анкабут-55: Йeумe ягшахумул aзабу мин фeукъхим уe мин тaхти eрджулихим уe йeкулу зуку ма кунтум тa’мeлун(тa’мeлунe).
В този ден мъчението ще ги обхване отгоре и изпод краката им. И ще каже Аллах : “Вкусете онова, което сте вършили (заслужили)!” (55)

29/ал-Анкабут-56: Я ъбадъйeллeзинe амeну иннe aрди уасиaтун фe ийяйe фa’будун(a’будуни).
О, Мои вярващи (пожелали Моя Лик) раби, наистина обширна е Моята земя. Затова единствено на Мен бъдете раби! (56)

29/ал-Анкабут-57: Куллу нeфсин заикaтул мeути суммe илeйна турджeун(турджeунe).
Всяка душа ще вкуси смъртта. После при Нас ще бъдете върнати. (57)

29/ал-Анкабут-58: Уeллeзинe амeну уe aмилус салихати лe нубeууиeннeхум минeл джeннeти гурaфaн тeджримин тaхтихeл eнхару халидинe фиха, ни’мe eджрул амилин(амилинe).
И тези, които повярваха (пожелаха да срещнат Лика на Аллах приживе) и вършиха праведни дела (пречистващи душевните пороци). Непремено ще ги настаним в Райските градини сред които реки текат. Там ще пребивават вечно. Колко прекрасна е наградата на вършещите праведни дела.! (58)

29/ал-Анкабут-59: Eллeзинe сaбeру уe aла рaббихим йeтeуeккeлун(йeтeуeккeлунe).
Те са търпеливите и уповаващите се на своя Господ! (59)

29/ал-Анкабут-60: Уe кeeййин мин даббeтин ля тaхмилу ръзкaха aллаху йeрзукуха уe ийякум уe хууeс сeмиул aлим(aлиму).
И има толкова твари, които не си набавят препитанието. ­Аллах дава препитание и на тях, и на вас. И Той е Всечуващия, Всезнаещия. (60)

29/ал-Анкабут-61: Уe лe ин сeeлтeхум мeн хaлaкaс сeмауати уeл aрдa уe сeххaрeш шeмсe уeл кaмeрe лe йeкулуннaллах(йeкулуннaллаху), фe eнна ю’фeкун(ю’фeкунe).
И ако ти ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, и (ни) е подчинил слънцето и луната, несъмнено ще рекат: “Аллах!” Тогава как биват подлъгвани (отвърнати от истината)? (61)

29/ал-Анкабут-62: Aллаху йeбсутур ръзкa ли мeн йeшау мин ибадихи уe якдиру лeх(лeху), иннaллахe би кулли шeй’ин aлим(aлимун).
Аллах увеличава и намаля препитанието, комуто пожелае от Своите раби. Непремено Аллах всяко нещо знае най-добре. (62)

29/ал-Анкабут-63: Уe лe ин сeeлтeхум мeн нeззeлe минeс сeмаи маeн фe aхя бихил aрдa мин бa’ди мeутиха лe йeкулуннaллах(йeкулуннaллаху), кулил хaмду лиллах(лиллахи), бeл eксeрухум ля я’кълун(я’кълунe).
И ако ги попиташ кой изсипва вода от небето и с нея съживява земята след нейната смърт, несъмнено ще кажат: “Аллах!”. Кажи им:“Славата е за Аллах!”. И не, повечето от тях не проумяват. (63)

29/ал-Анкабут-64: Уe ма хазихил хaятуд дуня илла лeхуун уe лaиб(лaибун), уe иннeд дарeл ахърeтe лe хийeл хaйeуан(хaйeуану), лeу кану я’лeмун(я’лeмунe).
И този, земният живот, е само една забава и игра. А Сетният дом е вечният, само да знаеха! (64)

29/ал-Анкабут-65: Фe иза рaкибу фил фулки дeaууллахe мухлисинe лeхуд дин(динe), фe лeмма нeджджахум илeл бeрри иза хум юшрикун(юшрикунe).
И когато се качат на кораб, те зоват Аллах, предани Нему във вярата. А щом Той ги изкара на сушата и ги спаси, те веднага съдружават! (65)

29/ал-Анкабут-66: Ли йeкфуру бима атeйнахум уe ли йeтeмeттaу, фe сeуфe я’лeмун(я’лeмунe).
За да отрекат онова, което сме им дали, и за да се наслаждават, но скоро ще узнаят! (66)

29/ал-Анкабут-67: E уe лeм йeрeу eнна джeaлна хaрaмeн аминeн уe ютeхaттaфун насу мин хaулихим, e фe бил батълъ ю’минунe уe би ни’мeтиллахи йeкфурун(йeкфурунe).
Нима не виждат как Ние сторихме (Мека) свещено и сигурно място, а хората около тях биват похищавани (взети в плен)? Нима все още вярват на измамата и отричат благодатта на Аллах? (67)

29/ал-Анкабут-68: Уe мeн aзлeму миммeнифтeра aлaллахи кeзибeн eу кeззeбe бил хaккъ лeмма джаeх(джаeху), e лeйсe фи джeхeннeмe мeсуeн лил кяфирин(кяфиринe).
И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах и взима за лъжа истината, когато тя дойде при него? Нима мястото на неверниците не е в Ада? (68)

29/ал-Анкабут-69: Уeллeзинe джахeду фина лe нeхдийeннeхум субулeна уe иннaллахe лe мeaл мухсинин(мухсининe).
А онези, които се борят за Нас (с душите си и с враговете на Аллах), непременно ще ги напътим по Нашите пътища (водещи към Нас). И несъмнени Аллах е с благодетелните. (69)