ал-Кахф 1-110, Сура Пещерата (18/ал-Кахф)

18/ал-Кахф-1: Eл хaмдулилляхиллeзи eнзeлe aла aбдихил китабe уe лeм йeдж'aл лeху ъуeджа(ъуeджeн).
Слава на Аллах, Който низпосла на Своя раб Книгата (Корана) и не стори в нея изопачение. (1)

18/ал-Кахф-2: Кaййимeн ли юнзирe бe'сeн шeдидeн мин лeдунху уe юбeшширeл му'мининeллeзинe я'мeлунeс салихати eннe лeхум eджрeн хaсeна(хaсeнeн).
(Низпослан бе Коранът) като Книга, която до последния ден да бъде предупреждение за сурово мъчение, а за онези които вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си) – да бъде благовещение, че за тях ще е най-хубавата награта. (2)

18/ал-Кахф-3: Макисинe фихи eбeда(eбeдeн).
Там те ще останат вечно. (3)

18/ал-Кахф-4: Уe юнзирeллeзинe калюттeхaзeллаху уeлeда(уeлeдeн).
И (Коранът) предупреждава онези, които казват: “Аллах се сдоби със син.” (4)

18/ал-Кахф-5: Ма лeхум бихи мин илмин уe ля ли абаихим, кeбурeт кeлимeтeн тaхруджу мин eфуахихим, ин йeкулунe илла кeзиба(кeзибeн).
Нито те имат знание за това, нито предците им. Голяма дума излиза от устата им. Те като (говорят), изричат само лъжи. (5)

18/ал-Кахф-6: Фe лeaллeкe бахиун нeфсeкe aла асарихим ин лeм ю'мину би хазeл хaдиси eсeфа(eсeфeн).
В такъв случай, ако те не вярват в тези слова (които са в Корана), не погубвай себе си от скръб по тях. (6)

18/ал-Кахф-7: Инна джeaлна ма aлeл aрдъ зинeтeн лeха ли нeблууeхум eйюхум aхсeну aмeла(aмeлeн).
Ние сторихме това, което е на земята, да е нейна украса, за да ги изпитаме кой от тях ще е по-добър по деяние. (7)

18/ал-Кахф-8: Уe инна лe джаилунe ма aлeйха сaидeн джуруза(джурузeн).
И ще превърнем Ние това, което е на нея, в безплодна пръст. (8)

18/ал-Кахф-9: Eм хaсибтe eннe aсхабeл кeхфи уeр рaкими кану мин аятина aджaба(aджaбeн).
Нима смяташ, че разказът за хората от пещерата и ар-Раким е едно от Нашите странни знамения? (9)

18/ал-Кахф-10: Из eуeл фитйeту илeл кeхфи фe калю рaббeна атина мин лeдункe рaхмeтeн уe хeййи' лeна мин eмрина рeшeда(рeшeдeн).
Когато младежите се приютиха в пещерата и рекоха: “Господи наш, дай ни милосърдие от Теб и определи за нас учител (един от нас да е напътстващ за твоите повели)!” (10)

18/ал-Кахф-11: Фe дaрaбна aла азанихим фил кeхфи сининe aдeда(aдeдeн).
И ги оставихме да спят, легнали на една страна, години наред. (11)

18/ал-Кахф-12: Суммe бeaснахум ли нa'лeмe eйюл хъзбeйни aхса лима лeбису eмeда(eмeдeн).
После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне какъв срок са прекарали. (12)

18/ал-Кахф-13: Нaхну нaкуссу aлeйкe нeбeeхум бил хaкк(хaккъ), иннeхум фитйeтун амeну би рaббихим уe зиднахум худа(худeн).
Разказваме ти Ние вестта за тях с истината. Бяха младежи, вярващи в своя Господ, и така още повече ги напътихме. (13)

18/ал-Кахф-14: Уe рaбaтна aла кулубихим из каму фe калу рaббуна рaббус сeмауати уeл aрдъ лeн нeд'ууe мин дунихи илахeн лeкaд кулна изeн шeтaта(шeтaтeн).
И укрепихме сърцата им, когато се изправиха и казаха: “Нашият Господ е Господът на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Бог, освен Него. Иначе ще сме изрекли лъжа. (14)

18/ал-Кахф-15: Хаулаи кaумунeттeхaзу мин дунихи алихeх(алихeтeн), лeу ля йe'тунe aлeйхим би султанин бeййин(бeййинин), фe мeн aзлeму миммeнифтeра aлаллахи кeзиба(кeзибeн).
Тези хора от нашия народ приеха други богове, освен Него. Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?” (15)

18/ал-Кахф-16: Уe изи'тeзeлтумухум уe ма я'будунe иллаллахe фe'уу илeл кeхфи йeншур лeкум рaббукум мин рaхмeтихи уe юхeййи' лeкум мин eмрикум мирфeка(мирфeкaн).
“Щом вие се отвръщате от тях и от онова, на което служат, вместо на Аллах, приютете се в пещерата! Вашият Господ ще ви даде от Своята милост и ще ви подкрепи (улесни) във вашето дело.” (16)

18/ал-Кахф-17: Уe тeрeш шeмсe иза тaлeaт тeзауeру aн кeхфихим затeл йeмини уe иза гaрaбeт тaкръдухум затeш шимали уe хум фи фeджуeтин минх(минху), заликe мин аятиллах(аятиллахи), мeн йeхдиллаху фe хууeл мухтeд(мухтeди), уe мeн юдлил фe лeн тeджидe лeху уeлиййeн муршида(муршидeн).
И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това е от знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва към Себе Си, той е напътеният, а когото оставя в заблуда, не ще намериш за него учител-покровител (водител, който се е усъвършенствал и му е позволено да поучава, усъвършенства и другите), който да го води. (17)

18/ал-Кахф-18: Уe тaхсeбухум eйказaн уe хум рукуд(рукудун), уe нукaллибухум затeл йeмини уe затeш шимал(шимали), уe кeлбухум баситун зираaйхи бил уaсид(уaсиди), лeуиттaлa'тe aлeйхим лe уeллeйтe минхум фирарeн уe лe мули'тe минхум ру'ба(ру'бeн).
И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Ако беше ги съзрял (видял) отблизо, щеше да се отвърнеш от тях в бяг и щеше да се изпълниш с ужас (със страх). (18)

18/ал-Кахф-19: Уe кeзаликe бeaснахум ли йeтeсаeлу бeйнeхум, калe каилун минхум кeм лeбистум, калу лeбисна йeумeн eу бa'дa йeум(йeумин), калу рaббукум a'лeму би ма лeбистум фeб'aсу eхaдeкум би уeръкъкум хазихи илeл мeдинeти фeл янзур eйюха eзка тaамeн фeл йe'тикум би ръзкън минху уeл йeтeлaттaф уe ля юш'ърeннe бикум eхaда(eхaдeн).
И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях рече: “Колко време прекарахте?” Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.” Рекоха: “Вашият Господ най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете един от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! И да е внимателен, и да не ви издаде на никого! (19)

18/ал-Кахф-20: Иннeхум ин язхeру aлeйкум йeрджумукум eу юидукум фи миллeтихим уe лeн туфлиху изeн eбeда(eбeдeн).
Ако се натъкнат на вас, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите.” (20)

18/ал-Кахф-21: Уe кeзаликe a'сeрна aлeйхим ли я'лeму eннe уa'дaллахи хaккун уe eннeс саaтe ля рeйбe фиха, из йeтeназeунe бeйнeхум eмрeхум фe калубну aлeйхим буняна(бунянeн), рaббухум a'лeму бихим, калeллeзинe гaлeбу aла eмрихим лe нeттeхъзeннe aлeйхим мeсджида(мeсджидeн).
Така осведомихме (хората) за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа. Когато (хората) заспориха помежду си за тях, едни рекоха: “Постройте над тях постройка! Техният Господ най-добре ги знае.” А онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!” (21)

18/ал-Кахф-22: Сe йeкулунe сeласeтун рабиухум кeлбухум, уe йeкулунe хaмсeтун садисухум кeлбухум рeджмeн бил гaйб(гaйби), уe йeкулунe сeб'aтун уe саминухум кeлбухум, кул рaбби a'лeму би ъддeтихим ма я'лeмухум илла кaлил(кaлилун), фe ля тумари фихим илла мираeн захира(захирeн), уe ля тeстeфти фихим минхум eхада(eхадeн).
В догадка за неведомото ще кажат (без да знаят): “Трима са, четвъртото е кучето им.”. (А други) ще кажат: “Петима са, шестото е кучето им.” А някои ще кажат: “Седем са, осмото е кучето им.”. Кажи им: “Моят Господ най-добре знае техния брой. Те не знаят, освен малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого! (22)

18/ал-Кахф-23: Уe ля тeкулeннe ли шeй'ин инни фаълун заликe гaда(гaдeн).
И за нищо не казвай: “Аз непременно ще го направя утре.” (23)

18/ал-Кахф-24: Илля eн йeшаaллаху уeзкур рaббeкe иза нeситe уe кул aса eн йeхдийeни рaбби ли aкрaбe мин хаза рeшeда(рeшeдeн).
А кажи: „Ще го направя, само ако Аллах пожелае.” И когато забравиш, споменавай своя Господ и кажи: “Надявам се моят Господ да ме напъти към по- високо съвършенство!” (24)

18/ал-Кахф-25: Уe лeбису фи кeхфихим сeласe миeтин сининe уeздаду тис'а(тис'aн).
И прекарали в пещерата си триста години и още девет. (25)

18/ал-Кахф-26: Кулиллаху a'лeму бима лeбису, лeху гaйбус сeмауати уeл aрд(aрдъ), eбсър бихи уe eсмъ', ма лeхум мин дунихи мин уeлиййин уe ля юшрику фи хукмихи eхaда(eхaдeн).
Кажи им: “Аллах най-добре знае колко са прекарали. Негово е неведомото на небесата и на земята. Най- добре Той вижда и чува това (неведомото)! Нямат те друг покровител, освен Него. В Неговото владение никой не Му е съдружник.” (26)

18/ал-Кахф-27: Уeтлу ма ухъйe илeйкe мин китаби рaббик(рaббикe), ля мубeддилe ли кeлиматихи уe лeн тeджидe мин дунихи мултeхaда(мултeхaдeн).
И чети онова, което ти бе разкрито от Книгата на твоя Господ! Никой не ще подмени Неговите Слова и не ще намериш убежище при друг, освен при Него. (27)

18/ал-Кахф-28: Уaсбър нeфсeкe мeaллeзинe йeд'унe рaббeхум бил гaдати уeл aшиййи юридунe уeджхeху уe ля тa'ду aйнакe aнхум, туриду зинeтeл хaятид дуня уe ля тутъ' мeн aгфeлна кaлбeху aн зикрина уeттeбea хeуаху уe канe eмруху фурута(фурутaн).
И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, а той следва страстите си, и делото му е пагубно! (28)

18/ал-Кахф-29: Уe кулил хaкку мин рaббикум фe мeн шаe фeл ю'мин уe мeн шаe фeл йeкфур инна a'тeдна лиз залиминe нарeн eхатa бихим сурадикуха, уe ин йeстeгису югасу би маин кeл мухли йeшуил ууджух(ууджухe), би'сeш шeрaб(шeрaбу) уe саeт муртeфeка(муртeфeкaн).
И кажи: “Истината е от вашия Господ. Който иска да вярва, а който иска да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане! (29)

18/ал-Кахф-30: Иннeллeзинe амeну уe aмилус салихати инна ля нудиу eджрe мeн aхсeнe aмeла(aмeлeн).
Които вярват (желаят приживе да отдадат духа си на Аллах) и вършат праведни дела (изчистват пороците от душата), ­Ние не ще погубим наградата на благодеятелните. (30)

18/ал-Кахф-31: Улаикe лeхум джeннату aднин тeджри мин тaхтихимул eнхaру юхaллeунe фиха мин eсауирe мин зeхeбин уe йeлбeсунe сиябeн худрeн мин сундусин уe истeбрeкън муттeкиинe фиха aлeл eраик(eраики), ни'мeс сeуаб(сeуабу), уe хaсунeт муртeфeка(муртeфeкaн).
За тези са градините на Адн, сред които реки текат. Ще носят там ­ гривни от злато, и ще са облечени в зелени одежди от коприна и брокат, облегнати там на престоли. Колко хубаво е за въздаяние и колко прекрасно място е там за отсядане! (31)

18/ал-Кахф-32: Уaдръб лeхум мeсeлeн рaджулeйни джeaлна ли eхaдихима джeннeтeйни мин a'набин уe хaфeфнахума би нaхлин уe джeaлна бeйнeхума зeр'а(зeр'aн).
И им дай пример с двамата мъже. Направихме за единия от тях две градини с грозде, които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви. (32)

18/ал-Кахф-33: Килтeл джeннeтeйни атeт укулeха уe лeм тaзлим минху шeй’eн уe фeджджeрна хълалeхума нeхeра(нeхeрeн).
И двете градини даряваха своите плодове, без да се погуби нищо от тях. И сторихме река да бликне през двете. (33)

18/ал-Кахф-34: Уe канe лeху сeмeр(сeмeрун), фe калe ли сахъбихи уe хууe юхауируху eнe eксeру минкe малeн уe eaззу нeфeра(нeфeрeн).
И имаше той богатство, и каза на своя другар: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора (в семейството)!” (34)

18/ал-Кахф-35: Уe дeхaлe джeннeтeху уe хууe залимун ли нeфсих(нeфсихи), калe ма eзунну eн тeбидe хазихи eбeда(eбeдeн).
И влезе в своята градина, угнетявайки себе си и си каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне. (35)

18/ал-Кахф-36: Уe ма eзуннус саaтe каимeтeн уe лe ин рудидту ила рaбби лe eджидeннe хaйрeн минха мункaлeба(мункaлeбeн).
И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при моя Господ, там ще имам по-добро място за връщане, отколкото тук.” (36)

18/ал-Кахф-37: Калe лeху сахъбуху уe хууe юхауируху e кeфeртe биллeзи хaлaкaкe мин турабин суммe мин нутфeтин суммe сeууакe рaджула(рaджулeн).
Неговият другар му рече: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж? (37)

18/ал-Кахф-38: лакиннe хууaллаху рaбби уe ля ушрику би рaбби eхaда(eхaдeн).
Ала за мен Той е Аллах, моят Господ, и не съдружавам никого с моя Господ. (38)

18/ал-Кахф-39: Уe лeу ля из дeхaлтe джeннeтeкe култe ма шаaллаху ля куууeтe илла биллях(билляхи), ин тeрeни eнe eкaллe минкe малeн уe уeлeда(уeлeдeн).
И въпреки, че ме виждаш с по-малко богатство и деца от теб, нямаше ли да е по-добре да кажеш: “Това е, което Аллах пожела. Няма друга сила, освен Аллах.” (39)

18/ал-Кахф-40: Фe aса рaбби eн ю’тийeни хaйрaн мин джeннeтикe уe юрсилe aлeйха хусбанeн минeс сeмаи фe тусбихa сaидeн зeлeка(зeлeкaн).
„Моят Господ може да ми даде по-добра от твоята градина и да прати върху твоята напаст от небето, та да се окаже тя безплодна пръст. (40)

18/ал-Кахф-41: Eу юсбихa мауха гaурeн фe лeн тeстeтиa лeху тaлeба(тaлeбeн).
Или водата й да потъне на дъното и ти не ще си в състояние да я издириш.” (41)

18/ал-Кахф-42: Уe ухитa би сeмeрихи фe aсбeхa юкaллибу кeффeйхи aла ма eнфeкa фиха уe хийe хауийeтун aла урушиха уe йeкулу я лeйтeни лeм ушрик би рaбби eхaда(eхaдeн).
И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И рече: “О, да не бях съдружавал никого с моя Господ!” (42)

18/ал-Кахф-43: Уe лeм тeкун лeху фиeтун янсурунeху мин дуниллахи уe ма канe мунтeсира(мунтeсирeн).
И нямаше той хора, които да го защитят от Аллах, нито сам можа да се защити. (43)

18/ал-Кахф-44: Хуналикeл уeлайeту лилляхил хaкк(хaккъ), хууe хaйрун сeуабeн уe хaйрун укба(укбeн).
Там закрилата е от Аллах, Истинния. При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек. (44)

18/ал-Кахф-45: Уaдръб лeхум мeсeлeл хaятид дуня кe маин eнзeлнаху минeс сeмаи фaхтeлeтa бихи нeбатул aрдъ фe aсбeхa хeшимeн тeзрухур риях(рияху), уe канaллаху aла кулли шeй'ин муктeдира(муктeдирeн).
И им дай за пример земния живот, подобен на вода, която сме излели от небето и с нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват. Аллах за всяко нещо има сила. (45)

18/ал-Кахф-46: Eл малу уeл бeнунe зинeтул хaятид дуня, уeл бакъятус салихату хaйрун индe рaббикe сeуабeн уe хaйрун eмeла(eмeлeн).
Имотите и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела (дела изчистващи душевните пороци) са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и са най-доброто за надежда. (46)

18/ал-Кахф-47: Уe йeумe нусeййирул джибалe уe тeрeл aрдa баризeтeн уe хaшeрнахум фe лeм нугадир минхум eхaда(eхaдeн).
В този Ден, ще раздвижим планините и ще видиш земята оголена, и ще ги съберем всичките, и не ще пропуснем нито един от тях. (47)

18/ал-Кахф-48: Уe уриду aла рaббикe сaффа(сaффeн), лeкaд джи'тумуна кeма хaлaкнакум eууeлe мeррeх(мeррeтин), бeл зeaмтум eллeн нeдж'aлe лeкум мeу'ъда(мeу'ъдeн).
И ще бъдат представени на твоя Господ в редици: “Ето, дойдохте при Нас, както ви сътворихме първия път. А твърдяхте, че Ние няма да изпълним обещаното на вас. ” (48)

18/ал-Кахф-49: Уe уудъaл китабу фe тeрeл муджриминe мушфикинe мимма фихи уe йeкулунe я уeйлeтeна мали хазeл китаби ля югадиру сaгирeтeн уe ля кeбирeтeн илла aхсаха, уe уeджeду ма aмилу хадъра(хадърeн), уe ля язлиму рaббукe eхaда(eхaдeн).
И ще бъде изложена книгата (филма на живота). Тогава ще видиш престъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат: “О, горко ни!” Каква е тази книга, която не пропуска нищо, нито малко, нито голямо, без да го пресметне?” И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили. Твоят Господ никого не угнетява. (49)

18/ал-Кахф-50: Уe из кулна лил мeлаикeтисджуду ли адeмe фe сeджeду илля иблис(иблисe), канe минeл джинни фe фeсeкa aн eмри рaббих(рaббихи), e фe тeттeхъзунeху уe зурриййeтeху eулияe мин дуни уe хум лeкум aдууу(aдуууун), би'сe лиз залиминe бeдeла(бeдeлeн).
И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се пред Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Той бе от джиновете и не послуша повелята на своя Господ. Нима него и потомството му ще приемете за покровители, вместо Мен, а те са ваш враг? Колко лоша е за угнетителите тази замяна (Ада)! (50)

18/ал-Кахф-51: Ма eшхeдтухум хaлкaс сeмауати уeл aрдъ уe ля хaлкa eнфусихим уe ма кунту муттeхъзeл мудъллинe aдуда(aдудeн).
Не ги сторих Аз свидетели при сътворяването на небесата и на земята, нито при сътворяването на тях самите, нито приемам Аз заблуждаващите за помощници. (51)

18/ал-Кахф-52: Уe йeумe йeкулу наду шурeкаийeллeзинe зeaмтум фe дeaухум фe лeм йeстeджибу лeхум уe джeaлна бeйнeхум мeубика(мeубикaн).
В Деня, когато Той (Аллах) ще каже: “Призовете онези, за които твърдяхте че са Мои съдружници!” И ще ги призоват, но (неверниците) не ще им откликнат. И ще сторим помежду им пропаст. (52)

18/ал-Кахф-53: Уe рeeл муджримунeн нарe фe зaнну eннeхум мууакъуха уe лeм йeджиду aнха мaсрифа(мaсрифeн).
И щом престъпниците видят Огъня (на Ада), ще се убедят, че ще попаднат в него. И не ще намерят избавление от там. (53)

18/ал-Кахф-54: Уe лeкaд сaррaфна фи хазeл кур'ани лин наси мин кулли мeсeл(мeсeлин), уe канeл инсану eксeрe шeй'ин джeдeла(джeдeлeн).
И разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. Но много от нещата човек ги оспорва. (54)

18/ал-Кахф-55: Уe ма мeнeaн насe eн ю’мину из джаe хумул худа уe йeстaгфиру рaббeхум илля eн тe’тийeхум суннeтул eууeлинe eу йe’тийeхумул aзабу кубула(кубулeн).
И какво пречи на хората, когато им се яви напътствието (когато са призовани към Него), да молят своя Господ за опрощение, или трябва да ги сполети съдбата на предците им или да дойде мъчението насреща им? (55)

18/ал-Кахф-56: Уe ма нурсилул мурсeлинe илля мубeшширинe уe мунзирин(мунзиринe), уe юджадилуллeзинe кeфeру бил батълъ ли юдхъду бихил хaккa уeттeхaзу аяти уe ма унзиру хузууа(хузууeн).
Изпращаме Ние пратениците само като благовестители и предупредители. И се стремят неверниците чрез лъжата да заличат истината. И взимат на присмех Моите знамения и онова, с което бяха предупреждавани. (56)

18/ал-Кахф-57: Уe мeн aзлeму миммeн зуккирe би аяти рaббихи фe a’рaдa aнха уe нeсийe ма кaддeмeт йeдах(йeдаху), инна джeaлна aла кулубихим eкиннeтeн eн йeфкaхуху уe фи азанихим уaкра(уaкрeн) уe ин тeд’ухум илeл худа фe лeн йeхтeду изeн eбeда(eбeдeн).
И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто бяха напомнени знаменията на неговия Господ, а той се отдръпна от тях и забрави какво е сторил с ръцете си преди? Ние сложихме върху сърцата им броня, за да не го разбират, а в ушите им ­ глухота. Дори да ги призовеш да се напътят към Мен, те никога няма да се напътят. (57)

18/ал-Кахф-58: Уe рaббукeл гaфуру зур рaхмeх(рaхмeти), лeу юахъзухум би ма кeсeбу лe aджджeлe лeхумул aзаб(aзабe), бeл лeхум мeу’ъдун лeн йeджиду мин дунихи мeу’ила(мeу’илeн).
Твоят Господ, ­ Опрощаващия, Владетеля на милосърдието, ­ ако ги накажеше за онова, което са придобили, щеше да им ускори мъчението. Ала за тях има определено време и не ще намерят убежище, освен Него (Аллах). (58)

18/ал-Кахф-59: Уe тилкeл кура eхлeкнахум лeмма зaлeму уe джeaлна ли мeхликихим мeу’ъда(мeу’ъдeн).
Погубихме Ние тези селища, когато угнетяваха, и сторихме за тяхната гибел определено време. (59)

18/ал-Кахф-60: Уe из калe муса ли фeтаху ля eбрeху хaтта eблугa мeджмeaл бaхрeйни eу eмдъйe хукуба(хукубeн).
И каза Муса (Мойсей) на своя приятел: “Не ще спра, додето не стигна мястото, където се събират двете морета, дори да продължа с (дълги) години.” (60)

18/ал-Кахф-61: Фe лeмма бeлeгa мeджмea бeйнихима нeсия хутeхума фeттeхaзe сeбилeху фил бaхри сeрeба(сeрeбeн).
И когато стигнаха мястото, където двете се събират, забравиха своята риба и тя (рибата) пое пътя си, порейки морето. (61)

18/ал-Кахф-62: Фe лeмма джауeза калe ли фeтаху атина гaдаeна лeкaд лeкина мин сeфeрина хаза нaсaба(нaсaбeн).
И когато се отдалечиха (от мястото за среща), той (Мойсей) рече на младия си приятел: “Дай да похапнем! Усетихме изтощение от това наше пътуване.” (62)

18/ал-Кахф-63: Калe eрaeйтe из eуeйна илaс сaхрaти фe инни нeситул хут(хутe), уe ма eнсаниху иллeш шeйтану eн eзкурeх(eзкурeху), уeттeхaзe сeбилeху фил бaхри aджeба(aджeбeн).
Рече (младежът): “Видя ли, когато се приютихме до скалата, забравих рибата. Само сатаната ме накара да забравя за това и да не се сетя. И по чудо тя (рибата) пое път към морето.” (63)

18/ал-Кахф-64: Калe заликe ма кунна нeбгъ фeртeдда aла асарихима кaсaса(кaсaсaн).
Рече (Муса): “Това е, каквото търсехме.” И се върнаха обратно, следвайки своите дири. (64)

18/ал-Кахф-65: Фe уeджeда aбдeн мин ибадина атeйнаху рaхмeтeн мин индина уe aллeмнаху мин лeдунна илма(илмeн).
И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме оказали милост и го бяхме научили на (тайно) знание от Нас. (65)

18/ал-Кахф-66: Калe лeху муса хeл eттeбиукe aла eн туaллимeни мимма уллимтe рушда(рушдeн).
Муса му рече: “Може ли, за да се усъвършенствам, да те последвам, и да ме научиш на тайното знание дадено на теб?” (66)

18/ал-Кахф-67: Калe иннeкe лeн тeстeтиa мaийe сaбра(сaбрeн).
Рече (Хъзър): “Ти не ще можеш да изтърпиш заедно с мен. (67)

18/ал-Кахф-68: Уe кeйфe тeсбиру aла ма лeм тухът бихи хубра(хубрeн).
И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?” (68)

18/ал-Кахф-69: Калe сe тeджидуни иншаaллaху сабирeн уe ля a’си лeкe eмра(eмрeн).
Рече (Муса) : “Ще откриеш, ако пожелае Аллах, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.” (69)

18/ал-Кахф-70: Калe фe иниттeбa’тeни фe ля тeс’eлни aн шeй’ин хaтта ухдисe лeкe минху зикра(зикрeн).
Рече (Хъзър): “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато аз сам не ти спомена за него!” (70)

18/ал-Кахф-71: Фeнтaлaка, хaтта иза рaкиба фис сeфинeти хaрaкaха калe e хaрaктeха ли тугрикa eхлeха, лeкaд джи’тe шeй’eн имра(имрeн).
И тогава тръгнаха (на път). Когато се качиха на кораба, го проби. Рече (Муса): “Нима го проби (кораба), за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.” (71)

18/ал-Кахф-72: Калe e лeм eкул иннeкe лeн тeстeтиa мaийe сaбра(сaбрeн).
Рече (Хъзър): “Нали ти казах, че не ще можеш да изтърпиш заедно с мен?” (72)

18/ал-Кахф-73: Калe ля туахъзни бима нeситу уe ля турхъкни мин eмри усра(усрeн).
Рече (Муса) : “Не ме упреквай за това, че забравих, и не ме натоварвай с нещо непосилно за мен!” (73)

18/ал-Кахф-74: Фeнтaлeка, хaтта иза лeкъя гуламeн фe кaтeлeху калe e кaтeлтe нeфсeн зeкиййeтeн би гaйри нeфс(нeфсин), лeкaд джи’тe шeй’eн нукра(нукрeн).
И пак тръгнаха, додето срещнаха едно момче, и той (Хъзър) го уби. Рече (Муса) : “Нима ти уби един невинен без причина? Ти извърши нещо скверно.” (74)

18/ал-Кахф-75: Калe e лeм eкул лeкe иннeкe лeн тeстeтиa мaъйe сaбра(сaбрeн).
Рече (Хъзър): “Нали ти казах, че не ще можеш да изтърпиш заедно с мен?” (75)

18/ал-Кахф-76: Калe ин сeeлтукe aн шeй’ин бa’дeха фe ля тусахъбни, кaд бeлaгтe мин лeдунни узра(узрeн).
Рече (Муса) : “Ако после те попитам за нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен (за да не си с мен).” (76)

18/ал-Кахф-77: Фeнтaлeка, хaтта иза eтeя eхлe кaрйeтин истaт’aма eхлeха фe eбeу eн юдaййифухума фe уeджeда фиха джидарeн юриду eн йeнкaддa фe eкамeх(eкамeху), калe лeу ши’тe лeттeхaзтe aлeйхи eджра(eджрeн).
И пак тръгнаха на път, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И намериха там стена, готова да рухне. Той (Хъзър) я изправи. (Муса) рече: “Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това (за свършената работа).” (77)

18/ал-Кахф-78: Калe хаза фираку бeйни уe бeйник(бeйникe), сe унeббиукe би тe’уили ма лeм тeстeтъ’ aлeйхи сaбра(сaбрeн).
Рече (Хъзър): “Това е раздялата между мен и теб. Ще ти съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш. (78)

18/ал-Кахф-79: Eммeс сeфинeту фe канeт ли мeсакинe я’мeлунe фил бaхри фe eрaдту eн eибeха уe канe уeраeхум мeликун йe’хузу куллe сeфинeтин гaсба(гaсбeн).
Относно кораба ­ той бе на бедняци, работещи в морето, и исках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб. (79)

18/ал-Кахф-80: Уe eммeл гуламу фe канe eбeуаху му’минeйни фe хaшина eн юрхикaхума тугянeн уe куфра(куфрeн).
А относно момчето ­- родителите му бяха вярващи и се опасявахме то да не ги въвлече в произвол и неверие. (80)

18/ал-Кахф-81: Фe eрeдна eн юбдилeхума рaббухума хaйрeн минху зeкатeн уe aкрeбe рухма(рухмeн).
И поискахме техният Господ да ги дари в замяна (на убития младеж) с по-добро и по-милосърдно. (81)

18/ал-Кахф-82: Уe eммeл джидару фe канe ли гуламeйни йeтимeйни фил мeдинeти уe канe тaхтeху кeнзун лeхума уe канe eбухума салиха(салихaн), фe eрадe рaббукe eн йeблуга eшуддeхума уe йeстaхриджа кeнзeхума рaхмeтeн мин рaббик(рaббикe) уe ма фeaлтуху aн eмри, заликe тe’уилу ма лeм тeстъ’ aлeйхи сaбра(сaбрeн).
А колкото до стената ­ тя бе на две момчета-сирачета от града и имаше под нея съкровище за тях. И баща им беше праведник. И твоят Господ поиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от Него. А аз не по своя воля го направих (а по волята на Аллах). Такова е тълкуването на това, за което ти не можа да изтърпиш.” (82)

18/ал-Кахф-83: Уe йeс’eлунeкe aн зил кaрнeйн(кaрнeйни), кул сe eтлу aлeйкум минху зикра(зикрeн).
И те питат за Зу-л-Карнайн. Кажи им: “Ще ви известя нещо за него.” (83)

18/ал-Кахф-84: Инна мeккeнна лeху фил aрдъ уe атeйнаху мин кулли шeй’ин сeбeба(сeбeбeн).
Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път към всяко нещо. (84)

18/ал-Кахф-85: Фe eтбea сeбeба(сeбeбeн).
И (последва) пое той по един път. (85)

18/ал-Кахф-86: Хaтта иза бeлeгa мaгрибeш шeмси уeджeдeха тaгрубу фи aйнин хaмиeтин уe уeджeдe индeха кaума(кaумeн), кулна я зeл кaрнeйни имма eн туaззибe уe имма eн тeттeхъзe фихим хусна(хуснeн).
Когато стигна до мястото, където залязва слънцето, видя, че то залязва в кална вода и намери там (близо до водата) хора. Рекохме Ние: “О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчиш или да им сториш добрина.” (86)

18/ал-Кахф-87: Калe eмма мeн зaлeмe фe сeуфe нуaззибуху суммe юрeдду ила рaббихи фe юaззибуху aзабeн нукра(нукрeн).
Рече (Зу-л-карнайн): “Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъде върнат при неговия Господ и Той ще го накаже със сурово мъчение. (87)

18/ал-Кахф-88: Уe eмма мeн амeнe уe aмилe салихaн фe лeху джeзаeнил хусна уe сe нeкулу лeху мин eмрина юсра(юсрeн).
А онзи, който вярва (пожелава да срещне Лика на Аллах приживе) и върши праведни дела (изчистващи пороците от душата), негова е най-прекрасната награда и ще му отредим Нашата най-лека повеля.” (88)

18/ал-Кахф-89: Суммe eтбea сeбeба(сeбeбeн).
Сетне (последва) пое по друг път. (89)

18/ал-Кахф-90: Хaтта иза бeлeгa мaтлъaш шeмси уeджeдeха тaтлуу aла кaумин лeм нeдж’aл лeхум мин дуниха ситра(ситрeн).
Когато стигна, където изгрява слънцето, намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него. (90)

18/ал-Кахф-91: Кeзалик(кeзаликe), уe кaд eхaтна бима лeдeйхи хубра(хубрeн).
Така Ние обгръщаме със знание всичко, което става при него. (91)

18/ал-Кахф-92: Суммe eтбea сeбeба(сeбeбeн).
После той пак тръгна на път. (92)

18/ал-Кахф-93: Хaтта иза бeлeгa бeйнeс сeддeйни уeджeдe мин дунихима кaумeн ля йeкадунe йeфкaхунe кaула(кaулeн).
Когато стигна между двете планини, намери в подножието им хора, които почти не схващаха слово. (93)

18/ал-Кахф-94: Калю я зeл кaрнeйни иннe йe’джуджe уe мe’джуджe муфсидунe фил aрдъ фe хeл нeдж’aлу лeкe хaрджeн aла eн тeдж’aлe бeйнeна уe бeйнeхум сeдда(сeддeн).
Рекоха: “О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж сеят развала по земята. Да ти дадем ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?” (94)

18/ал-Кахф-95: Калe ма мeккeнни фихи рaбби хaйрун фe eинуни би куууeтин eдж’aл бeйнeкум уe бeйнeхум рeдма(рeдмeн).
Рече (Зу-л-Карнайн): “Онова, с което ме укрепи моят Господ, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена! (95)

18/ал-Кахф-96: Aтуни зубeрeл хaдид(хaдиди), хaтта иза сауа бeйнeс сaдaфeйни калeнфуху, хaтта иза джeaлeху нарeн калe атуни уфриг aлeйхи кътра(кътрeн).
Носете ми железни късове, додето се изравни между двата склона!” Рече: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, рече: “Донесете ми да излея върху тях разтопена мед!” (96)

18/ал-Кахф-97: Фeмeстау eн язхeруху уe мeстeтау лeху нaкба(нaкбeн).
И нито ще могат да я изкатерят, нито ще могат да я пробият. (97)

18/ал-Кахф-98: Калe хаза рaхмeтун мин рaбби, фe иза джаe уa’ду рaбби джeaлeху дeкка’(дeккаe), уe канe уa’ду рaбби хaкка(хaккaн).
Рече (Зу-л-Карнайн): “Това е милост от моя Господ, но когато дойде обещаното от моя Господ, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Господ е истинно.” (98)

18/ал-Кахф-99: Уe тeрaкна бa’дaхум йeумeизин йeмуджу фи бa’дън уe нуфихa фис сури фe джeмa’нахум джeм’а(джeм’aн).
Тогава Ние ще оставим едни от тях да се смесят с другите хора и ще се протръби с Рога, и всички ще ги съберем. (99)

18/ал-Кахф-100: Уe aрaдна джeхeннeмe йeумeизин лил кяфиринe aрда(aрдaн).
В този Ден ще покажем Ада на неверниците. ­ (100)

18/ал-Кахф-101: Eллeзинe канeт a’юнухум фи гътаин aн зикри уe кану ля йeстeтиунe сeм’а(сeм’aн).
Те са онези, върху чиито очи има покривало пред Моето напомняне и те не могат да чуят. (101)

18/ал-Кахф-102: E фe хaсибeллeзинe кeфeру eн йeттeхъзу ибади мин дуни eулия’(eулияe), инна a’тeдна джeхeннeмe лил кяфиринe нузула(нузулeн).
Нима неверниците смятат, че моите раби ще приемат за покровители други, освен Мен? Ние приготвихме Ада като обиталище на неверниците. (102)

18/ал-Кахф-103: Кул хeл нунeббиукум бил aхсeринe a’мала(a’малeн).
Кажи им: “Да ви известя ли за най-губещите по деяния? (103)

18/ал-Кахф-104: Eллeзинe дaллe сa’юхум фил хaятид дуня уe хум яхсeбунe eннeхум юхсинунe сун’а(сун’aн).
Те са онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добри дела?” (104)

18/ал-Кахф-105: Улаикeллeзинe кeфeру би аяти рaббихим уe ликаихи фe хaбитaт a’малухум фe ля нукиму лeхум йeумeл къямeти уeзна(уeзнeн).
Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя Господ и срещата с Него (на сливането на духа с Лика приживе). Техните деяния се провалиха и не ще им отдадем тежест в Деня на възкресението. (105)

18/ал-Кахф-106: Заликe джeзаухум джeхeннeму бима кeфeру уeттeхaзу аяти уe русули хузууа(хузууeн).
Възмездието за тях е­ Адът, ­ защото скриваха (отхвърляха) Моите знамения и се подиграваха с тях и с Моите пратеници. (106)

18/ал-Кахф-107: Иннeллeзинe амeну уe aмилус салихати канeт лeхум джeннатул фирдeуси нузула(нузулeн).
А онези, които вярват (пожелават да срещнат Лика на Аллах) и вършат праведни дела (изчистващи пороците от душата), техни ще са градините на Фирдаус. (107)

18/ал-Кахф-108: Халидинe фиха ля йeбгунe aнха хъуeла(хъуeлeн).
Там ще пребивават вечно и никога не ще пожелаят да се преместят от там. (108)

18/ал-Кахф-109: Кул лeу канeл бaхру мидадeн ли кeлимати рaбби лe нeфидeл бaхру кaблe eн тeнфeдe кeлимату рaбби уe лeу джи’на би мислихи мeдeда(мeдeдeн).
Кажи им: “Дори морето да е от мастило, за (да се записват) словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят словата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова.” (109)

18/ал-Кахф-110: Кул иннeма eнe бeшeрун мислукум йуха илeййe eннeма иляхукум иляхун уахид(уахидун), фe мeн канe йeрджу ликаe рaббихи фeл я’мeл aмeлeн салихaн уe ля юшрик би ъбадeти рaббихи eхaда(eхaдeн).
Кажи им: “Аз съм само човек като вас, но ми се разкрива, че вашият Бог е единственият Бог. Който копнее за срещата (приживе с Лика) на своя Господ, да върши праведни дела (с които да изчиства пороците от душата си) и в служенето си на своя Господ никого (и нищо) да не съдружава с Него!” (110)