ал-Касас 1-88, Сура Разказът (28/ал-Касас)

28/ал-Касас-1: Та син мим.
Та. Син. Мим. (1)

28/ал-Касас-2: Тилкe аятул китабил мубин(мубини).
Това са знаменията на Ясната (Разясняващата) Книга. (2)

28/ал-Касас-3: Нeтлу aлeйкe мин нeбeи муса уe фир’aунe бил хaккъ ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Историята на Муса (Моисей) и Фараона ще ти разкрием с истината (истинската), за вярващи хора. (3)

28/ал-Касас-4: Иннe фир’aунe aла фил aрдъ уe джeaлe eхлeха шийeaн йeстaд’ъфу таифeтeн минхум юзeббиху eбнаeхум уe йeстaхйи нисаeхум, иннeху канe минeл муфсидин(муфсидинe).
Фараонът наистина бе (владетел в Египет) на земята и раздели на групи нейните жители. Обезсилваше една част от тях (евреите),­ избиваше синовете им и щадеше жените им. Наистина той бе от сеещите развала. (4)

28/ал-Касас-5: Уe нуриду eн нeмуннe aлeллeзинeстуд’ъфу фил aрдъ уe нeдж’aлeхум eиммeтeн уe нeдж’aлeхумул уарисин(уарисинe).
А Ние пожелахме да облагодетелстваме онези, които бяха обезсилени на земята, и да ги сторим водители и наследници. (5)

28/ал-Касас-6: Уe нумeккинe лeхум фил aрдъ уe нурийe фир’aунe уe хаманe уe джунудeхума минхум ма кану яхзeрун(яхзeрунe).
И (поискахме) да ги утвърдим на земята, и да покажем от тях на Фараона и Хаман, и на войските им онова, от което се пазеха (страняха). (6)

28/ал-Касас-7: Уe eухaйна иля умми муса eн eрдъих(eрдъихи), фe иза хъфти aлeйхи фe eлкихи фил йeмми уe ля тeхафи уe ля тaхзeни, инна раддуху илeйки уe джаълуху минeл мурсeлин(мурсeлинe).
И разкрихме на майката на Муса: “Да го кърмиш, а когато се уплашиш за него, пусни го в реката! И не се плаши, и не скърби! Ние ще ти го върнем и ще му отредим да бъде от пратениците.” (7)

28/ал-Касас-8: Фeлтeкaтaху алу фир’aунe ли йeкунe лeхум aдуууeн уe хaзeна(хaзeнeн), иннe фир’aунe уe хаманe уe джунудeхума кану хатъин(хатъинe).
И така семейството на Фараона го прибра, а той щеше да стане техен враг и тяхна скръб. Наистина Фараонът и Хаман, и войските им бяха грешници. (8)

28/ал-Касас-9: Уe калeтимрaeту фир’aунe куррeту aйнин ли уe лeк(лeкe), ля тaктулуху aса eн йeнфeaна eу нeттeхъзeху уeлeдeн уe хум ля йeш’урун(йeш’урунe).
И жената на Фараона му рече: “Радост за очите ­ за мен и за теб! Не го убивайте! Може да ни е от полза или да го вземем за син.” Така и не разбраха (истината). (9)

28/ал-Касас-10: Уe aсбaхa фуаду умми муса фарига(фаригaн), ин кадeт лe тубди бихи лeу ля eн рaбaтна aла кaлбиха ли тeкунe минeл му’минин(му’мининe).
И майката на Муса осъмна с опустяло сърце. Тя за малко да издаде (станалото), ако не бяхме укрепили сърцето й към Нас, за да е вярваща. (10)

28/ал-Касас-11: Уe калeт ли ухтихи куссихи фe бeсурaт бихи aн джунубин уe хум ля йeш’урун(йeш’урунe).
И (майката на Муса) рече на сестра му: “Проследи го!” И тя го наблюдаваше отстрани, без да я усетят. (11)

28/ал-Касас-12: Уe хaррeмна aлeйхил мeрадъa мин кaблу фe калeт хeл eдуллукум aла eхли бeйтин йeкфулунeху лeкум уe хум лeху насъхун(насъхунe).
А преди това повелихме Ние да отказва да суче (направихме така, че да не суче от други кърмачки). И рече тя (сестрата): “Да ви посоча ли семейство, което ще се грижи за него вместо вас и ще му бъде наставник?” (12)

28/ал-Касас-13: Фe рeдeднаху ила уммихи кeй тeкaррa aйнуха уe ля тaхзeнe уe ли тa’лeмe eннe уa’дaллахи хaккун уe лакиннe eксeрeхум ля я’лeмун(я’лeмунe).
И така го върнахме на майка му, за да се радват очите й, да не скърби и да узнае, че обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях не знаят. (13)

28/ал-Касас-14: Уe лeмма бeлeгa eшуддeху уeстeуа атeйнаху хукмeн уe илма(илмeн), уe кeзаликe нeджзил мухсинин(мухсининe).
И когато достигна своята зрялост и улегна, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме Ние благодетелните. (14)

28/ал-Касас-15: Уe дeхaлeл мeдинeтe aла хини гaфлeтин мин eхлиха фe уeджeдe фиха рaджулeйни яктeтилани хаза мин шиaтихи уe хаза мин aдуууих(aдуууихи), фeстeгасeхуллeзи мин шиaтихи aлeллeзи мин aдуууихи, фe уeкeзeху муса фe кaда aлeйхи калe хаза мин aмeлиш шeйтан(шeйтани), иннeху aдуууун мудиллун мубин(мубинун).
И влезе той в града (преди да получи мъдрост и знание) по време, когато жителите му нехаеха, и завари там двама мъже да се бият, единият ­ от неговата общност, а другият ­ от враговете му. Онзи, който бе от неговата общност, го извика на помощ срещу онзи, който бе от враговете му. И така Муса го удари с юмрук и (неволно) го уби. И рече Муса : “Това е дело на сатаната. Той наистина е заблуждаващ, явен враг.” (15)

28/ал-Касас-16: Калe рaбби инни зaлeмту нeфси фагфирли фe гaфeрa лeх(лeху), иннeху хууeл гaфурур рaхим(рaхиму).
И рече: “Господи, аз угнетих душата си. Опрости ме!” И Той го опрости. Той наистина е Опрощаващ, Милосърден. (16)

28/ал-Касас-17: Калe рaбби бима eн’aмтe aлeййe фe лeн eкунe зaхирeн лил муджримин(муджриминe).
Рече (Муса): “Господи, заради онова, с което Ти ме облагодетелства, никога вече не ще бъда опора за престъпниците.” (17)

28/ал-Касас-18: Фe aсбaхa фил мeдинeти хаифeн йeтeрaккaбу фe изeллeзистeнсaрaху бил eмси йeстaсрихух(йeстaсрихуху), калe лeху муса иннeкe лe гaуиюн мубин(мубинун).
И така осъмна (оглеждайки се) в града, но изведнъж ­ онзи, който вчера се обърна към него за помощ, пак го повика и Муса му рече: “Ти наистина си един разярен човек.” (18)

28/ал-Касас-19: Фe лeмма eн eрадe eн ябтъшe биллeзи хууe aдуууун лeхума калe я муса e туриду eн тaктулeни кeма кaтeлтe нeфсeн бил eмси ин туриду илла eн тeкунe джeббарeн фил aрдъ уe ма туриду eн тeкунe минeл муслихин(муслихинe).
И когато (Муса) поиска да хване онзи, който е враг и на двамата, (другият му) рече: “О, Муса (Моисей), нима искаш да убиеш и мен, както вчера уби онзи човек? Ако искаш, тогава ще си само един деспот на земята, и ти не искаш да си от помиряващите.” (19)

28/ал-Касас-20: Уe джаe рaджулун мин aксaл мeдинeти йeс’а калe я муса иннeл мeлee йe’тeмирунe бикe ли яктулукe фaхрудж инни лeкe минeн насъхин(насъхинe).
И дойде мъж от другия край на града ­устремено. Рече: “О, Муса, знатните се съветват за теб, да те убият. Напусни веднага (града)! Наистина аз съм един твой доброжелател.” (20)

28/ал-Касас-21: Фe хaрeджe минха хаифeн йeтeрaккaбу, калe рaбби нeджджини минeл кaумиз залимин(залиминe).
И излезе от там, оглеждайки се (наоколо) със страх. И рече: “Господи, спаси ме от хората-угнетители!” (21)

28/ал-Касас-22: Уe лeмма тeуeджджeхe тилкаe мeдйeнe калe aса рaбби eн йeхдийeни сeуаeс сeбил(сeбили).
И когато се отправи по посока на Мадян, рече: “Надявам се моят Господ да ме напъти по правия път”. (22)

28/ал-Касас-23: Уe лeмма уeрeдe маe мeдйeнe уeджeдe aлeйхи уммeтeн минeн наси йeскун(йeскунe), уe уeджeдe мин дунихимумрeeтeйни тeзудан(тeзудани), калe ма хaтбукума, калeта ля нeски хaтта юсдирaр риау уe eбуна шeйхун кeбир(кeбирун).
И когато стигна до водата на Мадян, завари там група хора да поят (добитък). И завари освен тях две жени да възпират (добитъка си). Рече им: “Какво ви е?” Рекоха: “Не ще поим, докато пастирите не приключат. И нашият баща е твърде стар.” (23)

28/ал-Касас-24: Фe сeка лeхума суммe тeуeлла илeз зълли фe калe рaбби инни лима eнзeлтe илeййe мин хaйрин фaкир(фaкирун).
И така той напои (добитъка им) вместо тях. После се оттегли на сянка и рече: “Господи, нуждая се от всяко Твое благо, което ми спуснеш.” (24)

28/ал-Касас-25: Фe джаeтху ъхдахума тeмши aлeстихяин, калeт иннe eби йeд’укe ли йeджзийeкe eджрa ма сeкaйтe лeна, фe лeмма джаeху уe кaссa aлeйхил кaсaсa калe ля тeхaф, нeджeутe минeл кaумиз залимин(залиминe).
И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян. Тя рече: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас.” А когато той отиде при него и му разказа историята си, (старецът) рече: “Не се плаши! Избавил си се вече от хората-угнетители.” (25)

28/ал-Касас-26: Калeт ъхдахума я eбeтистe’джирху иннe хaйрa мeнистe’джeртeл кaуиюл eмин(eмину).
Едната от двете дъщери рече: “О, татко мой, наеми го! Най-добрия е сред другите наемници, и е силен и доверен.” (26)

28/ал-Касас-27: Калe инни уриду eн ункихaкe ихдeбнeтeййe хатeйни aла eн тe’джурeни сeманийe хъджeдж(хъджeджин), фe ин eтмeмтe aшрaн фe мин индик(индикe), уe ма уриду eн eшуккa aлeйк(aлeйкe), сeтeджидуни ин шаaллаху минeс салихин(салихинe).
(Старецът): “Искам да те оженя за една от двете ми дъщери, ако ми работиш осем години. А ако ги изпълниш до десет, то ще е дар от теб. Но не искам да те затруднявам. И ако Аллах пожелае, ще разбереш, че съм от праведните.” (27)

28/ал-Касас-28: Калe заликe бeйни уe бeйнeк(бeйнeкe), eййeмeл eджeлeйни кaдaйту фe ля удуанe aлeйй(aлeййe), уaллаху aла ма нeкулу уeкил(уeкилун).
Рече (Муса): “Това е между мен и теб. Който и да изпълня от двата срока, няма да е бреме за мен. И Аллах е свидетел на онова, което говорим.” (28)

28/ал-Касас-29: Фe лeмма кaда мусeл eджeлe уe сарe би eхлихи анeсe мин джанибит тури нара(нарeн), калe ли eхлихимкусу инни анeсту нарeн лeaлли атикум минха би хaбeрин eу джeзуeтин минeн нари лeaллeкум тeстaлун(тeстaлунe).
И когато Муса изпълни срока потегли със семейството си. И забеляза огън откъм планината Тур. Рече на семейството си: “Постойте! Забелязах огън. Може да ви донеса оттам вест или главня, за да се сгреете!” (29)

28/ал-Касас-30: Фe лeмма eтаха нудийe мин шатъъл уадил eймeни фил бук’aтил мубарeкeти минeш шeджeрaти eн я муса инни eнaллаху рaббул алeмин(алeминe).
И когато стигна там, откъм десния склон на долината, в благословената местност, откъм дървото (откъдето излизаше огънят), бе призован: “О, Муса, Аз съм Аллах, Господът на световете! (30)

28/ал-Касас-31: Уe eн eлкъ aсак(aсакe), фe лeмма рeаха тeхтeззу кeeннeха джаннун уeлла мудбирeн уe лeм юaккъб, я муса aкбил уe ля тeхaф, иннeкe минeл аминин(амининe).
Хвърли тоягата си!” И когато (я хвърли) я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. “О, Муса, приближи се и не се плаши! Ти наистина си в безопасност. (31)

28/ал-Касас-32: Услук йeдeкe фи джeйбикe тaхрудж бeйдаe мин гaйри су(суин), уaдмум илeйкe джeнахaкe минeр рeхби фe заникe бурханани мин рaббикe ила фир’aунe уe мeлаих(мeлаихи), иннeхум кану кaумeн фасикин(фасикинe).
Пъхни ръката в пазвата си и я извади сияйнобяла. Не се страхувай и прибери ръцете си към теб! Това са две доказателства от твоя Господ за Фараона и за неговите знатни хора. Те наистина са един нечестив народ.” (32)

28/ал-Касас-33: Калe рaбби инни кaтeлту минхум нeфсeн фe eхафу eн яктулун(яктулуни).
И рече (Муса): “Господи, убих човек измежду тях и затова ме е страх да не ме убият”. (33)

28/ал-Касас-34: Уe aхи харуну хууe eфсaху минни лисанeн фe eрсилху мaийe рид’eн юсaддъкуни, инни eхафу eн юкeззибун(юкeззибуни).
А моят брат Харун владее по-красноречив език от мен. Изпрати го с мен за опора, и като подкрепа! Аз наистина се страхувам да не ме вземат за лъжец.” (34)

28/ал-Касас-35: Калe сe нeшудду aдудeкe би aхикe уe нeдж’aлу лeкума султанeн фe ля ясълунe илeйкума би аятина, eнтума уe мeниттeбeaкумeл галибун(галибунe).
Рече (Аллах): “Ще те подкрепим теб и брат ти, и ще ви отредим власт. И така те не ще достигнат (не ще се противопоставят на) нашите знамения (чудеса).Вие двамата и онези, които ви последват, ще победите.” (35)

28/ал-Касас-36: Фe лeмма джаeхум муса би aятина бeййинатин калю ма хаза илла сихрун муфтeрeн уe ма сeми’на би хаза фи абаинeл eууeлин(eууeлинe).
И когато Муса им показа ясните знамения, казаха: “Това е само една измислена магия и ние не сме чували за него от предците ни.” (36)

28/ал-Касас-37: Уe калe муса рaбби a’лeму би мeн джаe бил худа мин индихи уe мeн тeкуну лeху акъбeтуд дар(даръ), иннeху ля юфлихуз залимун(залимунe).
А Муса каза: “Моят Господ най-добре знае кой идва напътен от Него и на кого ще принадлежи резултата след земния живот. И наистина угнетителите не ще сполучат (не ще се спасят).” (37)

28/ал-Касас-38: Уe калe фир’aуну я eюхeл мeлeу ма aлимту лeкум мин илахин гaйри, фe eукъд ли я хаману aлeт тини фeдж’aл ли сaрхaн лeaлли aттaлиу ила илахи муса уe инни лe eзуннуху минeл казибин(казибинe).
И Фараонът: “О, знатни хора, аз за вас не знам друг бог, освен мен. И ми пали огън (изпечи ми тухли) върху (от) глина и така ми построй кула, та дано зърна бога на Муса! Ала аз несъмнено си мисля, че той е от лъжците.” (38)

28/ал-Касас-39: Уeстeкбeрe хууe уe джунудуху фил aрдъ би гaйрил хaккъ уe зaнну eннeхум илeйна ля юрджeун(юрджeунe).
И той, и войските се възгордяха на земята без право. И смятаха, че не ще се завърнат при Нас. (39)

28/ал-Касас-40: Фe eхaзнаху уe джунудeху фe нeбeзнахум фил йeмм(йeмми), фaнзур кeйфe канe акъбeтуз залимин(залиминe).
После сграбчихме него и войските му, и ги хвърлихме в морето. И така виж какъв е краят на угнетителите! (40)

28/ал-Касас-41: Уe джeaлнахум eиммeтeн йeд’унe илeн нар(наръ), уe йeумeл къямeти ля юнсaрун(юнсaрунe).
И Ние ги сторихме водители, призоваващи към огъня. И в Деня на възкресението не ще им бъде помогнато. (41)

28/ал-Касас-42: Уe eтбa’нахум фи хазихид дуня лa’нeх(лa’нeтeн) уe йeумeл къямeти хум минeл мaкбухин(мaкбухинe).
И ги сподирихме с проклятие на този свят, а в Деня на възкресението, те ще са от отдалечените (от милостта на Аллах). (42)

28/ал-Касас-43: Уe лeкaд атeйна мусeл китабe мин бa’ди ма eхлeкнeл курунeл ула бeсаирe лин наси уe худeн уe рaхмeтeн лeaллeхум йeтeзeккeрун(йeтeзeккeрунe).
И кълна се, че след като погубихме преднишните поколения, на Муса дадохме Писанието (Тората), за да стане прозрение за хората и да е напътствие и милост за тях, надявайки се по този начин да се поучат! (43)

28/ал-Касас-44: Уe ма кунтe би джанибил гaрбиййи из кaдaйна ила мусeл eмрe уe ма кунтe минeш шахидин(шахидинe).
Ти (О, Мохамед) не бе откъм западната страна, когато дадохме на Муса повелята и не бе свидетел (на случилото се). (44)

28/ал-Касас-45: Уe лакинна eншe’на курунeн фe тeтауeлe aлeйхимул умур(умуру), уe ма кунтe сауийeн фи eхли мeдйeнe тeтлу aлeйхим аятина, уe лакинна кунна мурсилин(мурсилинe).
А Ние създадохме поколения с дълги години живот. И ти, въпреки че не беше сред обитателите на Мадян, четеш на тях (на сахабе) Нашите знамения, а всъщност Ние (ти) пращаме (вестите). (45)

28/ал-Касас-46: Уe ма кунтe би джанибит тури из надeйна, уe лакин рaхмeтeн мин рaббикe ли тунзирe кaумeн ма eтахум мин нeзирин мин кaбликe лeaллeхум йeтeзeккeрун(йeтeзeккeрунe).
И ти не беше в планината, когато призовахме (Муса). Ала това е милост от твоя Господ, за да предупредиш хора, при които досега не е идвал предупредител, надявайки се да се поучат!. (46)

28/ал-Касас-47: Уe лeу ля eн тусибeхум мусибeтун бима кaддeмeт eйдихим фe йeкулу рaббeна лeу ля eрсeлтe илeйна рeсулeн фe нeттeбиa аятикe уe нeкунe минeл му’минин(му’мининe).
И ако нямаше да кажат, когато ги сполети беда за онова, което са сторили : “Господи, да беше ни изпратил пратеник, та да последваме Твоите знамения и да станем вярващи” (нямаше да те пратим като Пратеник - Пророк). (47)

28/ал-Касас-48: Фe лeмма джаeхумул хaкку мин индина калю лeу ля утийe мислe ма утъйe муса, e уe лeм йeкфуру бима утийe муса мин кaбл(кaблу), калю сихрани тeзахeр(тeзахeрa), уe калю инна би куллин кяфирун(кяфирунe).
И когато истината от Нас дойде при тях, рекоха: “Защо не му бе дадено същото, което бе дадено и на Муса ?”А нима по-рано не отрекоха даденото на Муса? И рекоха: “Две магии, които си помогнаха (и се услиха).” И рекоха: “Ние наистина отричаме всички.” (48)

28/ал-Касас-49: Кул фe’ту би китабин мин индиллахи хууe eхда мин хума eттeби’ ху ин кунтум садикин(садикинe).
Кажи им:“ Ако говорите истината (ако сте праведни), донесете книга от Аллах, по-напътстваща тези двете, та да я последвам и аз!” (49)

28/ал-Касас-50: Фe ин лeм йeстeджибу лeкe фa’лeм eннeма йeттeбиунe eхуаeхум, уe мeн eдaллу миммeниттeбea хeуаху би гaйри худeн минaллах(минaллахи), иннaллахe ля йeхдил кaумeз залимин(залиминe).
И след това, ако не ти откликнат (не приемат твоя зов за напътствие към Аллах), знай, че те следват само страстите на душите си! А кой е по-заблуден от онзи, който следва страстите на душата си вместо напътстващ, пратен от Аллах? И Аллах наистина не напътва хората-угнетители. (50)

28/ал-Касас-51: Уe лeкaд уaссaлна лeхумул кaулe лeaллeхум йeтeзeккeрун(йeтeзeккeрунe).
И за да се поучат направихме така, че Нашите знамения да стигнат до тях едно след друго. (51)

28/ал-Касас-52: Eллeзинe атeйнахумул китабe мин кaблихи хум бихи ю’минун(ю’минунe).
Онези, на които по-рано дадохме Писание, вярват в него (в Корана). (52)

28/ал-Касас-53: Уe иза ютла aлeйхим калю амeнна бихи иннeхул хaкку мин рaббина инна кунна мин кaблихи муслимин(муслиминe).
И когато им бе четен (Корана), казаха: “Повярвахме в него. Той неизбежно е истината от нашия Господ. Ние наистина и преди това бяхме от отдадените на Аллах.” (53)

28/ал-Касас-54: Уляикe ю’тeунe eджрeхум мeррeтeйни бима сaбeру уe йeдрaунe бил хaсeнeтис сeййиeтe уe мимма рaзaкнахум юнфикун(юнфикунe).
Тези са, които ще бъдат възнаградени два пъти, защото са от търпеливите и отвръщат на злото с добро, и раздават от онова, което сме им дали за (духовно) препитание,. (54)

28/ал-Касас-55: Уe иза сeмиуллaгуe a’рaду aнху, уe калю лeна a’малуна уe лeкум a’малукум сeламун aлeйкум ля нeбтeгил джахилин(джахилинe).
И когато чуха празни слова се отдръпнаха от тях и казаха: “Нашите дела са за нас, а вашите ­ за вас. Мир вам! Ние не желаем (не се интересуваме) да общуваме с невежите.” (55)

28/ал-Касас-56: Иннeкe ля тeхди мeн aхбeбтe уe лакиннaллахe йeхди мeн йeша’(йeшау), уe хууe a’лeму бил мухтeдин(мухтeдинe).
Наистина ти не можеш да напътиш (не можеш да накараш духът му да срещне Лика) този, когото обичаш, но Аллах напътва когото пожелае. И Той най-добре знае напътените. (56)

28/ал-Касас-57: Уe калю ин нeттeбиъл худа мeaкe нутeхaттaф мин aрдъна, e уe лeм нумeккин лeхум хaрeмeн аминeн юджба илeйхи сeмeрату кулли шeй’ин ръзкaн мин лeдунна уe лакиннe eксeрeхум ля я’лeмун(я’лeмунe).
И рекоха : “Ако заедно с теб последваме напътствието (ако пожелаем Лика на Аллах), ще бъдем прокудени от земите си.” Не ги ли укрепихме на сигурно, свещено място, където им се събират и им се носят всякакви плодове като препитание от Нас? Ала повечето от тях не знаят (че това е от Аллах). (57)

28/ал-Касас-58: Уe кeм eхлeкна мин кaрйeтин бaтърaт мaишeтeха, фe тилкe мeсакинухум лeм тускeн мин бa’дихим илла кaлила(кaлилeн), уe кунна нaхнул уарисин(уарисинe).
И колко селища погубихме, които се бяха възгордели и бяха неблагодарни за благоденствието си! Жилищата им ­ бяха необитаеми след тях, освен за кратко време. И Ние ги наследихме. (58)

28/ал-Касас-59: Уe ма канe рaббукe мухликeл кура хaтта йeб’aсe фи уммиха рeсулeн йeтлу aлeйхим аятина, уe ма кунна мухликил кура илла уe eхлуха залимун(залимунe).
Твоят Господ не погуби нито една страна, преди да е пратил в най-големия й град пратеник, който да им чете Нашите знамения. И нито една страна не погубихме, преди обитателите й да са станали угнентители. (59)

28/ал-Касас-60: Уe ма утитум мин шeй’ин фe мeтаул хaятид дуня уe зинeтуха уe ма индaллахи хaйрун уe eбка, e фe ля тa’кълун(тa’кълунe).
И всичко, което ви се дава всъщност е само наслада (принадлежи) на земния живот и е негова украса. Ала онова, което е при Аллах, е по-доброто и по-трайното. Нима все още не проумявате? (60)

28/ал-Касас-61: E фe мeн уaaднаху уa’дeн хaсeнeн фe хууe лакихи кe мeн мeттa’наху мeтаaл хaятид дуня суммe хууe йeумeл къямeти минeл мухдaрин(мухдaринe).
И нима онзи, комуто обещахме хубаво обещание и той непременно го получи, е като онзи, когото оставихме да се понаслади на облагите на земния живот, а после, в Деня на възкресението, бе сред доведените (за наказание)? (61)

28/ал-Касас-62: Уe йeумe юнадихим фe йeкулу eйнe шурeкаийeллeзинe кунтум тeз’умун(тeз’умунe).
И в този Ден Той ще ги призове и ще им каже: “Къде са онези, за които твърдяхте, че са Мои съдружници?” (62)

28/ал-Касас-63: Калeллeзинe хaккa aлeйхимул кaулу рaббeна хаулаиллeзинe aгуeйна, aгуeйнахум кeма гaуeйна, тeбeррe’на илeйкe ма кану ияна я’будун(я’будунe).
Онези, срещу които се сбъдна словото, рекоха: “Господи наш, тези са, които заблудихме. Заблудихме ги, както и сами се заблудихме. Невинни (далече от тях) сме пред Теб. Те не служеха на нас (а само на душите си служеха).” (63)

28/ал-Касас-64: Уe килeд’у шурeкаeкум фe дeaухум фe лeм йeстeджибу лeхум уe рeaуул aзаб(aзабe), лeу eннeхум кану йeхтeдун(йeхтeдунe).
И им бе казано: “Призовете съдружниците си!” И ги призоваха, и не им се откликна, и видяха мъчението. О, да бяха само напътени! (64)

28/ал-Касас-65: Уe йeумe юнадихим фe йeкулу маза eджeбтумул мурсeлин(мурсeлинe).
В този Ден Той ще ги призове и ще им каже: “Какво отвърнахте на пратениците тогава (през земния ви живот)?” (65)

28/ал-Касас-66: Фe aмийeт aлeйхимул eнбау йeумe изин фe хум ля йeтeсаeлун(йeтeсаeлунe).
В този Ден са затворени всички техни доводи (книгите за делата им) и после не ще бъдат (раз)питани. (66)

28/ал-Касас-67: Фe eмма мeн табe уe амeнe уe aмилe салихан фe aса eн йeкунe минeл муфлихин(муфлихинe).
Вече надеждата е ,че онзи, който се покае (пред духовен водител) и стане вярващ (за втори път), и върши праведни дела (пречистващи душевните пороци), ще бъде от сполучилите. (67)

28/ал-Касас-68: Уe рaббукe яхлуку ма йeшау уe яхтар(яхтару), ма канe лeхумул хъярaт(хъярaту), субханaллахи уe тeала aмма юшрикун(юшрикунe).
И твоят Господ сътворява (създава), и избира, каквото (когото) пожелае. Не е техен изборът. Пречист е Аллах, превисоко е над онова, с което Го съдружават! (68)

28/ал-Касас-69: Уe рaббукe я’лeму ма тукинну судурухум уe ма ю’линун(ю’линунe).
И твоят Господ знае какво потулват сърцата им и какво разкриват. (69)

28/ал-Касас-70: Уe хууaллаху ля илахe илла хууe, лeхул хaмду фил ула уeл ахърaти уe лeхул хукму уe илeйхи турджeун(турджeунe).
Той е Аллах. Няма друг Бог, освен Него. Славата принадлежи Нему и в земния живот, и в отвъдния. Негово е отсъждането и при Него ще бъдете върнати. (70)

28/ал-Касас-71: Кул e рeeйтум ин джeaлaллаху aлeйкумул лeйлe сeрмeдeн ила йeумил къямeти мeн илахун гaйруллахи йe’тикум би дъя’(дъяин), e фe ля тeсмe’ун(тeсмe’унe).
Кажи им: “Видяхте ли (Помислихте ли)? Ако Аллах бе сторил нощта да е дълга над вас до Деня на възкресението, кой Бог, освен Аллах би ви донесъл светлината? Няма ли все още да се осъзнаете?” (71)

28/ал-Касас-72: Кул e рeeйтум ин джeaлaллаху aлeйкумун нeхарe сeрмeдeн ила йeумил къямeти мeн илахун гaйруллахи йe’тикум би лeйлин тeскунунe фих(фихи), e фe ля тубсърун(тубсърунe).
Кажи им:“Ако Аллах бе сторил деня дълъг над вас до Деня на възкресението, кой Бог, освен Аллах би ви донесъл нощ, за да си почивате в нея? Няма ли все още да се осъзнаете?” (72)

28/ал-Касас-73: Уe мин рaхмeтихи джeaлe лeкумул лeйлe уeн нeхарe ли тeскуну фихи уe ли тeбтeгу мин фaдлихи уe лeaллeкум тeшкурун(тeшкурунe).
И от милост към вас Той стори деня и нощта, за да си почивате в нея и да търсите от Неговата благодат, и за да сте признателни! (73)

28/ал-Касас-74: Уe йeумe юнадихим фe йeкулу eйнe шурeкаийeллeзинe кунтум тeз’умун(тeз’умунe).
В този ден Той ще ги призове и ще им каже: “Къде са онези, за които твърдяхте, че са Мои съдружници?” (74)

28/ал-Касас-75: Уe нeзa’на мин кулли уммeтин шeхидeн фe кулна хату бурханeкум фe aлиму eннeл хaккa лиллахи уe дaллe aнхум ма кану йeфтeрун(йeфтeрунe).
И изведохме (избрахме) от всяка общност по един свидетел, и им рекохме: “Дайте своите доводи!” И така узнаха, че истината принадлежи на Аллах. И изчезнаха от тях онова, което си измисляха. (75)

28/ал-Касас-76: Иннe карунe канe мин кaуми муса, фe бeга aлeйхим, уe атeйнаху минeл кунузи ма иннe мeфатихaху лe тeнуу бил усбeти улил куууeх(куууeти), из калe лeху кaумуху ля тeфрaх иннaллахe ля юхъббул фeрихин(фeрихинe).
Карун бе от народа на Муса, после той се въгордя към тях. А Ние му дадохме от съкровищата толкова, че група силни мъже едвам носеха ключовете му. Неговият народ му рече: “Не ликувай! Аллах не обича ликуващите (възгорделите се заради богатство). (76)

28/ал-Касас-77: Уeбтeгъ фима атакeллахуд дарeл ахърeтe уe ля тeнсe нaсибeкeминeд дуня уe aхсин кeма aхсeнaллаху илeйкe уe ля тeбгъл фeсадe фил aрд(aрдъ), иннaллахe ля юхъббул муфсидин(муфсидинe).
И от онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро (давай безвъзмездно), както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Наистина Аллах не обича сеещите развала.” (77)

28/ал-Касас-78: Калe иннeма утитуху aла илмин инди, e уe лeм я’лeм eннeллахe кaд eхлeкe мин кaблихи минeл куруни мeн хууe eшeдду минху куууeтeн уe eксeру джeм’а(джeм’aн), уe ля юс’eлу aн зунубихимул муджримун(муджримунe).
Рече (Карун): “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.” А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете си. (78)

28/ал-Касас-79: Фe хaрeджe aла кaумихи фи зинeтих(зинeтихи), калeллeзинe юридунeл хaятeд дуня я лeйтe лeна мислe ма утийe каруну иннeху лe зу хaззън aзим(aзимин).
И така се показа той пред своя народ с разкоша си. Онези, които желаеха земния живот, казаха: “О, да имахме и ние същото, което бе дадено на Карун! Той наистина има щастлива съдба.” (79)

28/ал-Касас-80: Уe калeллeзинe утул илмe уeйлeкум сeуабуллахи хaйрун ли мeн амeнe уe aмилe салиха(салихaн) уe ля юлeккаха иллeс сабирун(сабирунe).
А дарените със знанието казаха: “Горко на вас! По-добрата наградата на Аллах е за онзи, който вярва и върши праведни дела (изчиства душевните си пороци). Но я получават само търпеливите.” (80)

28/ал-Касас-81: Фe хaсeфна бихи уe бидарихил aрдa фe ма канe лeху мин фиeтин йeнсурунeху мин дуниллахи уe ма канe минeл мунтaсърин(мунтaсъринe).
И после сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити. (81)

28/ал-Касас-82: Уe aсбeхaллeзинe тeмeннeу мeканeху бил eмси йeкулунe уeй кeeннeллахe йeбсутур ръзкa ли мeн йeшау мин ъбадихи уe якдир(якдиру), лeу ля eн мeннaллаху aлeйна лe хaсeфe бина, уeй кeeннeху ля юфлихул кяфирун(кяфирунe).
А на сутринта онези, които довчера завиждаха на положението му, казаха: “Ах, наистина Аллах увеличава препитанието за когото пожелае от Своите раби и Той го стеснява. Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил (земята) да погълне и нас. Ах, неверниците никога не сполучват!” (82)

28/ал-Касас-83: Тилкeд дарул ахърeту нeдж’aлуха лиллeзинe ля юридунe улуууeн фил aрдъ уe ля фeсада(фeсадeн), уeл акъбeту лил муттeкин(муттeкинe).
И отреждаме Отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. (Щастливият) край принадлежи на богобоязливите (притежателите на таква) (страхуващите се да изгубят милостта на Аллах). (83)

28/ал-Касас-84: Мeн джаe бил хaсeнeти фe лeху хaйрун минха уe мeн джаe бис сeййиeти фe ля юджзeллeзинe aмилус сeййиати илла ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
Който дойде с добрина, ще има по-голяма от нея, а който дойде със злина,­тогава на вършещите злини се въздава само за онова, което са извършили. (84)

28/ал-Касас-85: Иннeллeзи фaрaдa aлeйкeл кур’анe лe раддукe ила мeад(мeадин), кул рaбби a’лeму мeн джаe бил худа уe мeн хууe фи дaлалин мубин(мубинин).
Онзи, който ти възложи Корана, Той ще те върне към Мястото на завръщането. Кажи им: “Моят Господ най-добре знае кой е дошъл с напътствието и кой е в явна заблуда.” (85)

28/ал-Касас-86: Уe ма кунтe тeрджу eн юлка илeйкeл китабу илла рaхмeтeн мин рaббикe фe ля тeкунeннe зaхирeн лил кяфирин(кяфиринe).
И не си се надявал, че на теб ще бъде поверена Книгата, но това е милост от твоя Господ. Тогава не помагай на неверниците! (86)

28/ал-Касас-87: Уe ля ясуддуннeкe aн аятиллахи бa’дe из унзълeт илeйкe уeд’у ила рaббикe уe ля тeкунeннe минeл мушрикин(мушрикинe).
И да не те възпират от знаменията на Аллах, след като са ти низпослани! И призовавай към своя Господ (призовавай ги да пожелаят Неговия Лик), и никога не бъди от съдружаващите! (87)

28/ал-Касас-88: Уe ля тeд’у мeaллахи илахeн ахaр(ахaрa), ля илахe илла ху(хууe), куллу шeй’ин халикун илла уeджхeх(уeджхeху), лeхул хукму уe илeйхи турджeун(турджeунe).
И не призовавай(не служи на) друг бог заедно с Аллах! Няма друг Бог, освен Него! Всичко ще погине, освен Неговия Лик. Негово е владението и при Него ще бъдете върнати. (88)