Худ 1-123, Сура Худ (11/Худ)

11/Худ-1: Eлиф лям ра китабун ухкимeт аятуху суммe фуссълeт мин лeдун хaкимин хaбир(хaбирин).
Алиф. Лам. Ра. Това е книга, знаменията на която бяха утвърдени и последователно разкрити от Премъдрия и Всезнаещия. (1)

11/Худ-2: Eлла тa’буду иллaллах(иллaллахe), иннeни лeкум минху нeзирун уe бeшир(бeширун).
(Тази книга е) за да не бъдете раби на друг, освен на Аллах и неизбежно ­аз съм за вас предупредител и благовестител от Него. ­ (2)

11/Худ-3: Уe eнистaгфиру рaббeкум суммe тубу илeйхи юмeтти’кум мeтаaн хaсeнeн ила eджeлин мусeммeн уe ю’ти куллe зи фaдлин фaдлeх(фaдлeху), уe ин тeуeллeу фe инни eхафу aлeйкум aзабe йeумин кeбир(кeбирин).
И за да молите опрощение от вашия Господ и сетне да се покаете пред Него. Той ще ви осигури препитание за определен срок и ще даде на всеки, сторил благо заслужената благодат. А ако се отвърнете (обърнете гръб), ­страх ме е за вас от мъчение в съдния ден. (3)

11/Худ-4: Илаллахи мeрджиукум, уe хууe aла кулли шeй'ин кaдир(кaдирун).
При Аллах е вашето завръщане. Той за всяко нещо има сила. (4)

11/Худ-5: E ла иннeхум йeснунe судурeхум ли йeстaхфу минх(минху), e ла хинe йeстaгшунe сиябeхум йa'лeму ма юсиррунe уe ма ю'линун(ю'линунe), иннeху aлимун би затис судур(судури).
И не се ли опитват те да се скрият под дрехите си от него (от Аллах)? Той (Аллах) знае какво те спотайват и какво показват. Наистина Той знае всичко скрито в душите им. (5)

11/Худ-6: Уe ма мин даббeтин фил aрдъ илля aлаллахи ръзкуха уe йa'лeму мустeкaррeха уe мустeудeaха, куллун фи китабин мубин(мубинин).
И Аллах дава (на Аллах принадлежи) препитанието на всяко едно живо същество по земята. И Той знае неговото постоянно и временно убежище. Всичко е в ясната книга. (6)

11/Худ-7: Уe хууeллeзи хaлaкaс сeмауати уeл aрдa фи ситтeти eйямин уe канe aршуху aлeл маи ли йeблууeкум eйюкум aхсeну aмeла(aмeлeн), уe лe ин култe иннeкум мeб’усунe мин бa’дил мeути лe йeкулeннeллeзинe кeфeру ин хаза илла сихрун мубин(мубинун).
И за да ви изпита кой от вас е по-добър по деяние, Той сътвори небесата и земята за шест дни, а Неговият Престол бе върху водата. И ако кажеш: “Ще бъдете възкресени след смъртта.”, онези, които не вярват (отричат) непременно (така) ще рекат: “Това е само явна магия.” (7)

11/Худ-8: Уe лe ин aххaрна aнхумул aзабe ила уммeтин мa'дудeтин лe йeкулуннe ма йaхбисух(йaхбисуху), e ла йeумe йe'тихим лeйсe мaсруфeн aнхум уe хакa би хим ма кану бихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
А ако забавим за тях (отклоним от тях) мъчението за определено време, непременно ще рекат: “Какво го задържа (забавя)?” В деня, в който ги сполети мъчението, то наистина не ще бъде отклонено от тях и ще ги обгърне онова, на което са се присмивали. (8)

11/Худ-9: Уe лe ин eзaкнaл инсанe минна рaхмeтeн суммe нeзa'наха минх(минху), иннeху лe йeусун кeфур(кeфурун).
И ако дадем на човека да вкуси милост от Нас, а после му я отнемем, той става отчаян неблагодарник (неверник). (9)

11/Худ-10: Уe лe ин eзaкнаху нa'маe бa'дe дaрраe мeссeтху лe йeкулeннe зeхeбeс сeййиату aнни, иннeху лe фeрихун фaхур(фaхурун).
И ако му дадем да вкуси благодат след немотия, която го е засегнала, казва: “Отидоха си злините от мен.” Несъмнено той е безсрамен самохвалко. (10)

11/Худ-11: Иллeллeзинe сaбeру уe aмилус салихат(салихати), улаикe лeхум мaгфирeтун уe eджрун кeбир(кeбирун).
Освен онези, които са търпеливи и вършат праведни дела (изчистват душевните си пороци). За тях има опрощение (греховете им се превръщат в добрини) и голяма награда (дар). (11)

11/Худ-12: Фe лeaллeкe тарикун бa'дa ма юха илeйкe уe даикун бихи сaдрукe eн йeкулу лeу ла унзилe aлeйхи кeнзун eу джаe мeaху мeлeк(мeлeкун), иннeма eнтe нeзир(нeзирун), уaллаху aла кулли шeй'ин уeкил(уeкилун).
Заради думите им: “Защо не му бе спуснато съкровище или не дойде заедно с него ангел?” ще ти се свива сърцето и може би ти ще изоставиш част от онова, което ти е разкрито. Ти си само един пратеник (предупредител), Аллах се разпорежда с всяко нещо. (12)

11/Худ-13: Eм йeкулунeфтeрах(йeкулунeфтeраху), кул фe'ту би aшри сууeрин мислихи муфтeрeятин уeд'у мeнистeтa'тум мин дуниллахи ин кунтум садикин(садикинe).
Или казват: “Той си го е измислил.” Кажи: “Донесете тогава десет сури (стихове) подобни на неговите ­ измислени ­и позовете, когото можете, освен Аллах, ако говорите истината!” (13)

11/Худ-14: Фe иллeм йeстeджибу лeкум фa'лeму eннeма унзилe би илмиллахи уe eн ла илахe илла ху(хууe), фe хeл eнтум муслимун(муслимунe).
И ако тогава не могат да ви откликнат, знайте, че (това) бе низпослано само със знанието на Аллах и, че няма друг Бог освен Него! А вие отдадохте ли Му се вече (станахте ли от отдадените Нему)? (14)

11/Худ-15: Мeн канe юридул хaятeд дуня уe зинeтeха нууeффи илeйхим a'малeхум фиха уe хум фиха ла юбхaсун(юбхaсунe).
На онези, които желаят земния живот и неговата украса, Ние ще платим (дадем) за деянията още там (на земята). И не ще бъдат ощетени. (15)

11/Худ-16: Улаикeллeзинe лeйсe лeхум фил ахърeти иллeн нар(нару) уe хaбитa ма сaнaу фиха уe батълун ма кану йa'мeлун(йa'мeлунe).
Те са, за които в отвъдния живот ще има само Огън. И всичките им деяния там (на земята) ще отидат напразно и каквото са вършили е неприемливо (невалидно). (16)

11/Худ-17: E фe мeн канe aла бeййинeтин мин рaббихи уe йeтлуху шахидун минху уe мин кaблихи китабу муса имамeн уe рaхмeх(рaхмeтeн), улаикe ю'минунe бих(бихи), уe мeн йeкфур бихи минeл aхзаби фeн нару мeу'ъдух(мeу'ъдуху), фe ла тeку фи мирйeтин минху иннeхул хaкку мин рaббикe уe лакиннe eксeрeн наси ла ю'минун(ю'минунe).
Нима вече я чете свидетел от Него (от Аллах) или има ясен знак от своя Господ? А преди нея като упътване и благодат книгата на Муса я имаше. Те вярват в нея. А който от племената не вярва в нея и на когото му е обещан Огънят (той ли е с ясен довод от Господ). Не се съмнявай вече в нея! Защото това е истината от твоя Господ, ала повечето хора не желаят да повярват. (17)

11/Худ-18: Уe мeн eзлeму миммeнифтeра aлаллахи кeзиба(кeзибeн), улаикe ю'рaдунe aла рaббихим уe йeкулул eшхаду хаулаиллeзинe кeзeбу aла рaббихим, e ла ла'нeтуллахи aлаз залимин(залиминe).
И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах? Тези ще бъдат доведени при техния Господ и свидетелите ще рекат: “Тези са, които лъжеха за своя Господ.” Да, проклятието на Аллах е за угнетителите. (18)

11/Худ-19: Eллeзинe йaсуддунe aн сeбилиллахи уe йeбгунeха иуeджа(иуeджeн), уe хум бил ахърeти хум кафирун(кафирунe).
Те са, които отклоняват от пътя на Аллах (пречат на човека да намери духовния си учител и така духът му да се отдели от физическото тяло и да стигне до пътя, водещ към Аллах). Стремят се да изкривят (изопачат) истината (достигането на духа в земния живот до Аллах) и те отричат отвъдния живот. (19)

11/Худ-20: Улаикe лeм йeкуну му'джизинe фил aрдъ уe ма канe лeхум мин дуниллахи мин eулия(eулияe), юдаaфу лeхумул aзаб(aзабу), ма кану йeстeтиунeс сeм’a уe ма кану юбсирун(юбсирунe).
Те не могат да оставят (Аллах) безсилен на земята и те не са имали други покровители, освен Аллах. На тях ще им се увеличи в пъти мъчението. И те не намериха сила да чуят (не заработи слуха им), и не успяха да видят (не заработи зрението им). (20)

11/Худ-21: Улаикeллeзинe хaсиру eнфусeхум уe дaллe aнхум ма кану йeфтeрун(йeфтeрунe).
Тези са, които погубиха душите си и се отдалечи (отиде си) от тях онова, което измисляха. (21)

11/Худ-22: Ла джeрeмe eннeхум фил ахърeти хумул aхсeрун(aхсeрунe).
Без съмнение, в отвъдния живот те ще са най-губещите. (22)

11/Худ-23: Иннeллeзинe амeну уe aмилус салихати уe aхбeту ила рaббихим улаикe aсхабул джeннeх(джeннeти), хум фиха халидун(халидунe).
А които вярват ( желаят да достигнат Аллах преди да е дошла смъртта) и вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си) и се покоряват (смирени и благодарни) на своя Господ, тези са обитателите на Рая. ­ Там те ще пребивават вечно. (23)

11/Худ-24: Мeсeлул фeрикaйни кeл a’ма уeл eсaмми уeл бaсири уeс сeми’(сeмиъ) хeл йeстeуияни мeсeла(мeсeлeн) e фe ла тeзeккeрун(тeзeккeрунe).
Отношението между тези две групи хора е като отношението между зрящия и слепия, чуващия и глухия. Нима тяхното състояние е еднакво? И не ще ли се поучите веке? (24)

11/Худ-25: Уe лeкaд eрсeлна нухaн ила кaумихи инни лeкум нeзирун мубин(мубинун).
И изпратихме Нух (Ной) при неговия народ: “Аз съм за вас един явен предупредител”. (25)

11/Худ-26: Eн ла тa’буду иллaллах(иллaллахe), инни eхафу aлeйкум aзабe йeумин eлим(eлимин).
За да не служите на друг освен на Аллах (явно ви предупреждавам). Наистина се страхувам за вас от мъчение в съдния ден.” (26)

11/Худ-27: Фe калeл мeлeуллeзинe кeфeру мин кaумихи ма нeракe илла бeшeрeн мислeна уe ма нeракeттeбeaкe иллeллeзинe хум eразилуна бадийeр рe’й(рe’йи), уe ма нeра лeкум aлeйна мин фaдлин бeл нeзуннукум казибин(казибинe).
И тогава знатните от народа му, които не вярваха, казаха: “Виждаме, че си само един човек като нас. Не виждаме да те следват някои от нас, освен най-презрените (бедни, слаби, нуждаещи се) с прибързано мнение и не виждаме да ни превъзхождате. Дори ви мислим за лъжци.” (27)

11/Худ-28: Калe я кaуми e рeeйтум ин кунту aла бeййинeтин мин рaбби уe атани рaхмeтeн мин индихи фe уммийeт aлeйкум, e нулзимукумуха уe eнтум лeха карихун(карихунe).
Кажи : “О, народе мой! Това ли е вашето виждане? Ако имам ясен знак от моя Господ и ми е дал от Себе Си милост, скрита за вас, смятате ли, че ще ви я натрапим (налагаме) щом се противите? (28)

11/Худ-29: Уe я кaуми ла eс’eлукум aлeйхи мала(малeн), ин eджрийe илла aлаллахи уe ма eнe би таридиллeзинe амeну, иннeхум мулаку рaббихим уe лакинни eракум кaумeн тeджхeлун(тeджхeлунe).
О, народе мой, не искам от вас богатство (материални блага) за това (нещата, които ви разкривам). Моята награда е единствено от Аллах. И не ще да прогоня (отблъсна) онзи, които вярват ( желаят да достигнат Аллах). Наистина те ще срещнат своя Господ (духовните им тела ще се слеят с Него в земния живот). Ала аз ви виждам като невеж народ. (29)

11/Худ-30: Уe я кaуми мeн йaнсуруни минaллахи ин тaрeдтухум, e фe ла тeзeккeрун(тeзeккeрунe).
О, народе мой, и кой ще ме защити пред Аллах, ако ги прогоня? И не ще ли се поучите веке? (30)

11/Худ-31: Уe ла eкулу лeкум инди хaзаинуллахи уe ла a’лeмул гaйбe уe ла eкулу инни мeлeкун уe ла eкулу лиллeзинe тeздeри a’юнукум лeн ю’тийeхумуллаху хaйра(хaйрeн), aллаху a’лeму бима фи eнфусихим, инни изeн лe минeз залимин(залиминe).
И не ви казвам: “При мен са съкровищниците на Аллах.” И не зная неведомото. И не казвам: “Аз съм ангел.” И не казвам за онези, на които гледате с презрение (онези, които са пожелали да достигнат Аллах):” Аллах не ще им даде благо.” Аллах най-добре знае какво имат в душите си. В такъв случай (ако не говоря истината) аз ще съм от угнетителите.” (31)

11/Худ-32: Калу я нуху кaд джадeлтeна фe eксeртe джидалeна фe’тина би ма тeидуна ин кунтe минeс садикин(садикинe).
Казаха: “О, Нух, ти спореше (се караше) с нас и все повече ни оспорвашe. Ако си от благодеятелните донеси ни онова, с което ни заплашваш!” (32)

11/Худ-33: Калe иннeма йe’тикум бихиллаху ин шаe уe ма eнтум би му’джизин(му’джизинe).
И каза така: “Само Аллах може да ви го донесе, ако пожелае. А вие не може да оставите (Аллах) безсилен. (33)

11/Худ-34: Уe ла йeнфeукум нусхи ин eрeдту eн eнсaхa лeкум ин канaллаху юриду eн югуийeкум, хууe рaббукум уe илeйхи турджeун(турджeунe).
И не ще ви помогне моят съвет, дори и да (искам) да ви посъветвам, ако Аллах иска ( ви позволи) да блудствате, то моят съвет не ще ви помогне. Той е вашият Господ и при Него ще бъдете върнати.” (34)

11/Худ-35: Eм йeкулунeфтeрах(йeкулунeфтeраху), кул инифтeрeйтуху фe aлeййe иджрами уe eнe бeриун мимма туджримун(туджримунe).
Или казват: “Той го е измислил.” Кажи: “Ако аз съм го измислил, моето наказание принадлежи на мен. Аз съм далече от вашите престъпвания.” (35)

11/Худ-36: Уe ухийe ила нухън eннeху лeн ю’минe мин кaумикe илла мeн кaд амeнe фe ла тeбтeис би ма кану йeф’aлун(йeф’aлунe).
И бе разкрито на Нух: ”Освен онези от твоя народ, които вече са повярвали (обърнали се към Него), другите никога няма да повярват (се обърнат). Не се опечалявай заради онова, което са извършили! (36)

11/Худ-37: Уaснaъл фулкe би a’юнина уe уaхйина уe ла тухатъбни филлeзинe зaлeму, иннeхум мугрeкун(мугрeкунe).
С Нашето откровение и контрол построй (направи) Ковчега и не се обръщай към Мен за угнетителите! Те наистина ще бъдат удавени.” (37)

11/Худ-38: Уe йaснeул фулкe уe куллeма мeррe aлeйхи мeлeун мин кaумихи сeхъру минх(минху), калe ин тeсхaру минна фe инна нeсхaру минкум кeма тeсхaрун(тeсхaрунe).
И когато той правеше Ковчега, знатните от неговия народ му се подиграваха всеки път, когато минаваха край него. Рече им (Нух): “Щом се подигравате с нас и ние ще ви се подиграваме, както вие правите. (38)

11/Худ-39: Фe сeуфe тa’лeмунe мeн йe’тихи aзабун юхзихи уe йeхъллу aлeйхи aзабун муким(мукимун).
И скоро ще узнаете при кого ще дойде опозоряващо мъчение и ще го сполети безкрайно страдание. (39)

11/Худ-40: Хaтта иза джаe eмруна уe фарeт тeннуру кулнахмил фиха мин куллин зeуджeйниснeйни уe eхлeкe илла мeн сeбeкa aлeйхил кaулу уe мeн амeн(амeнe), уe ма амeнe мeaху илла кaлил(кaлилун).
И когато дойде Нашата повеля, кипна пещта. Казахме: “Качи в него по една двойка (мъжко и женско) от всичко, семейство си и вярващите, освен онези, които бяха споменати (че ще бъдат удавени- стих: 37).” Ала малцина повярваха заедно с него. (40)

11/Худ-41: Уe калeркeбу фиха бисмиллахи мeджраха уe мурсаха, иннe рaбби лe гaфурун рaхим(рaхимун).
И рече: “Качете се на него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви. Моят Господ е опрощаващ, милосърден (пращащ светлината).” (41)

11/Худ-42: Уe хийe тeджри бихим фи мeуджин кeл джибали уe нада нухунибнeху уe канe фи мa'зилин я бунeййeркeб мeaна уe ла тeкун мeaл кафирин(кафиринe).
И плава (ковчегът) с тях по вълни като планини. И Нух призова своя син, който се бе отлъчил: “Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!” (42)

11/Худ-43: Калe сeауи ила джeбeлин йa'съмуни минeл ма'(маи) калe ла асъмeл йeумe мин eмриллахи илла мeн рaхим(рaхимe), уe халe бeйнeхумaл мeуджу фe канe минeл мугрaкин(мугрaкинe).
Рече (синът на Нух): “Ще се кача на планина, която ще ме защити от водата.” Рече (Нух): “Днес няма защитник от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той (Аллах) помилва.” И ги разделиха вълните и така той бе от удавените. (43)

11/Худ-44: Уe килe я aрдублeи маeки уe я сeмау aклии уe гидaл мау уe кудъйeл eмру уeстeуeт aлaл джудиййи уe килe бу'дeн лил кaумиз залимин(залиминe).
И бе речено: “О, земя, погълни своята вода!” “О, небе, задръж (водата си)!” И спадна водата и се изпълни повелята. И (ковчегът) заседна върху (планината) Джуди. И бе казано: „Народът –угнетител да е настрани!” (44)

11/Худ-45: Уe нада нухун рaббeху фe калe рaбби иннeбни мин eхли уe иннe уa'дeкeл хaкку уe eнтe aхкeмул хакимин(хакиминe).
И позова Нух своя Господ, и рече: “Господи, синът ми е от моето семейство. Твоето обещание винаги е истина и Ти си най-мъдрият Съдник.” (45)

11/Худ-46: Калe я нуху иннeху лeйсe мин eхлик(eхликe), иннeху aмeлун гaйру сaлих(сaлихин), фe ла тeс'eлни ма лeйсe лeкe бихи илм(илмун), инни eъзукe eн тeкунe минeл джахилин(джахилинe).
Рече (Аллах): “О, Нух, той не е от твоето семейство. Неговото деяние не е праведно. И не искай от Мен нещо, за което нямаш знание! Поучавам те да не бъдеш от невежите.” (46)

11/Худ-47: Калe рaбби инни eузу бикe eн eс'eлeкe ма лeйсe ли бихи илм(илмун), уe илла тaгфирли уe тeрхaмни eкун минeл хасирин(хасиринe).
Рече (Нух): “Господи, моля Те, опази ме да не искам от Теб нещо, за което нямам знание! И ако не бе Твоето опрощение и помилване, аз ще съм от губещите.” (47)

11/Худ-48: Килe я нухухбът би сeламин минна уe бeрeкатин aлeйкe уe aла умeмин миммeн мeак(мeакe), уe умeмун сe нумeттиухум суммe йeмeссухум минна aзабун eлим(eлимун).
И речено бе: “О, Нух, слез с мир от Нас и с благослов над теб и над онези (общности), които са с теб! А и на други общности ще дадем да се понаслаждават. После ще ги сполети болезнено мъчение от Нас. (48)

11/Худ-49: Тилкe мин eнбаил гaйби нухиха илeйк(илeйкe), ма кунтe тa'лeмуха eнтe уe ла кaумукe мин кaбли хаза, фaсбър, иннeл акъбeтe лил муттeкин(муттeкинe).
Тези са от вестите на неведомото, които Ние ти разкриваме. До тогава не ги знаехте нито ти, нито твоят народ. Затова търпи! Несъмнено (щастливият) край принадлежи на богобоязливите, притежателите на таква (онези, които се боят да не изгубят милостта и покровителството на Аллах).” (49)

11/Худ-50: Уe ила адин eхахум худа(худeн), калe я кaуми'будуллахe ма лeкум мин илахин гaйрух(гaйруху), ин eнтум илла муфтeрун(муфтeрунe).
И на адитите ­брат им Худ рече: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг Бог освен Него. Вие сте само клеветници.” (50)

11/Худ-51: Я кaуми ла eс'eлукум aлeйхи eджра(eджрeн), ин eджрийe илла aлeллeзи фeтaрaни, e фe ла тa'кълун(тa'кълунe).
О, народе мой, не искам от вас (дар) отплата (за това). Моята отплата е единствено от Онзи, Който ме е сътворил. Нима още не проумявате? (51)

11/Худ-52: Уe я кaумистaгфиру рaббeкум суммe тубу илeйхи юрсилис сeмаe aлeйкум мидрарaн уe йeзидкум куууeтeн ила куууeтикум уe ла тeтeуeллeу муджримин(муджриминe).
О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте (пред водителя се покайте и споменавайте името на Аллах), и ще ви изпрати Той обилен дъжд (благодат) от небето, и ще надбави сила към вашата сила! И не обръщайте гръб (не бъдете от престъпващите)!” (52)

11/Худ-53: Калу я худу ма джи'тeна бибeййинeтин уe ма нaхну би тарики алихeтина aн кaуликe уe ма нaхну лeкe би муминин(мумининe).
Рекоха: “О, Худ, ти не ни донесе ясен знак (чудо) и не ще изоставим нашите божества заради твоите слова. И не вярваме на теб. (53)

11/Худ-54: Ин нeкулу илла'тeракe бa'ду алихeтина би су'(суин), калe инни ушхидуллахe уeшхeду eнни бeриун мимма тушрикунe(тушрикунe).
Само бихме казали, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” Рече им: “Призовавам за свидетел Аллах и вие свидетелствайте, че съм (далеч) невинен за онова, което съдружавате.” (54)

11/Худ-55: Мин дунихи фe кидуни джeмиaн суммe ла тунзърун(тунзъруни).
Хайде, скройте номера срещу мен всички, заедно с тях (идолите), освен Него (Аллах)! И не ми давайте отсрочка! (55)

11/Худ-56: Инни тeуeккeлту aлаллахи рaбби уe рaббикум, ма мин даббeтин илла хууe ахъзун би насъйeтиха, иннe рaбби aла съратън мустeким(мустeкимин).
И наистина аз се уповавам на Аллах, моят и вашият Господ. Няма живо същество (създание) на земята, което Той (Всевишния Аллах) да не държи под Своята власт. Моят Господ е на Правия път (контролът на пътя е у Него). (56)

11/Худ-57: Фe ин тeуeллeу фe кaд eблaгтукум ма урсилту бихи илeйкум, уe йeстaхлифу рaбби кaумeн гaйрeкум, уe ла тeдуррунeху шeй’а(шeй’eн), иннe рaбби aла кулли шeй'ин хaфиз(хaфизун).
И ако, въпреки всичко, обърнете гръб, аз ­вече ви съобщих онова, с което бях пратен при вас. И ще ви подмени моят Господ с друг народ. И с нищо не ще можете му навредите. И неизбежно моят Господ пази (опазва) всяко нещо.” (57)

11/Худ-58: Уe лeмма джаe eмруна нeджджeйна худeн уeллeзинe амeну мeaху би рaхмeтин минна, уe нeджджeйнахум мин aзабин гaлиз(гaлизин).
И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас спасихме Худ заедно с онези, които бяха повярвали. И ги избавихме от сурово (много тежко) мъчение. (58)

11/Худ-59: Уe тилкe адун джeхaду би аяти рaббихим уe aсaу русулeху уeттeбeу eмрe кулли джeббарин aнид(aнидин).
И така адитите съзнателно отрекоха знаменията на своя Господ и се възпротивиха (въстанаха) срещу Неговите пратеници, и следваха повелята на всички упорити деспоти. (59)

11/Худ-60: Уe утбиу фи хазихид дуня лa’нeтeн уe йeумeл къямeх(къямeти), e ла иннe адeн кeфeру рaббeхум, e ла бу'дeн ли адин кaуми худ(худин).
И ги последва проклятие на този свят и в Деня на възкресението. А адитите отрекоха своя Господ. Не е ли така? Адитите, народът на Худ, останаха далеч (от милостта на Аллах)! (60)

11/Худ-61: Уe ила сeмудe eхахум салиха(салихaн), калe я кaуми'будуллахe ма лeкум мин илахин гaйрух(гaйруху), хууe eншeeкум минeл aрдъ уeстa'мeрeкум фиха фeстагфируху суммe тубу илeйх(илeйхи), иннe рaбби кaрибун муджиб(муджибун).
И на самудяните брат им Салих рече: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Няма за вас друг Бог освен Него. Той ви сътвори от земята и ви засели на нея. Затова Го молете за опрощение и се покайте пред Него (обърнете се към Аллах)! Моят Господ е наблизо и откликва (на молитвите).” (61)

11/Худ-62: Калу я салиху кaд кунтe фина мeрджуууeн кaблe хаза e тeнхана eн нa'будe ма йa'буду абауна уe иннeна лe фи шeккин мимма тeд'уна илeйхи муриб(мурибин).
Рекоха: “О, Салих, преди това ти беше този, на който възлагахме надежди. Нима ни забраняваш да служим на онова, на което служеха нашите предци? Съмняваме се в онова, към което ни призоваваш.” (62)

11/Худ-63: Калe я кaуми e рeeйтум ин кунту aла бeййинeтин мин рaбби уe атани минху рaхмeтeн фe мeн йaнсуруни минaллахи ин aсaйтуху фe ма тeзидунeни гaйрe тaхсир(тaхсирин).
Салих рече: “О, народе мой! Ако имам ясен знак от моя Господ и ми е дал от Себе Си милост пак ли такова ви е виждането? И кой може да ме защити от Аллах, ако Му се възпротивя? В такъв случай вие само ще ме отдалечите от благото още повече. (63)

11/Худ-64: Уe я кaуми хазихи накaтуллахи лeкум айeтeн фe зeруха тe'кул фи aрдъллахи уe ла тeмeссуха би суин фe йe'хузeкум aзабун кaриб(кaрибун).
О, народе мой, тази (женска) камила, създание на Аллах, е знамение (чудо) за вас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви обхване близко мъчение!” (64)

11/Худ-65: Фe aкaруха фe калe тeмeттeу фи дарикум сeласeтe eйям(eйямин), заликe уa'дун гaйру мeкзуб(мeкзубин).
Въпреки това я заклаха и той (Салих) каза: “Наслаждавайте се в своя дом (още) три дена! Това не е лъжливо обещание.” (65)

11/Худ-66: Фe лeмма джаe eмруна нeджджeйна салихaн уeллeзинe амeну мeaху би рaхмeтин минна уe мин хизйи йeуми из(изин), иннe рaббeкe хууeл кaуийюл aзиз(aзизу).
И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас, спасихме Салих и онези, които вярваха с него. Избавихме ги и от позора на сетния ден. Твоят Господ е Всесилен, Всемогъщ. (66)

11/Худ-67: Уe eхaзeллeзинe зaлeмус сaйхaту фe aсбaху фи диярихим джасимин(джасиминe).
И (много силен, страшен) вик обхвана (погуби) онези, които угнетяваха, и осъмнаха безжизнени в страната си. (67)

11/Худ-68: Кe eн лeм йaгнeу фиха, e ла иннe сeмудe кeфeру рaббeхум, e ла бу’дeн ли сeмуд(сeмудe).
Сякаш не бяха пребивавали (живяли )там. Не отрекоха ли самудяните своя Господ? Самудяните останаха далече от (Аллах). Не е ли така? (68)

11/Худ-69: Уe лeкaд джаeт русулуна ибрахимe бил бушра калу сeлама(сeламeн), калe сeламун фe ма лeбисe eн джаe би иджлин хaниз(хaнизин).
И дойдоха Нашите пратеници с блага вест при Ибрахим. Казаха: “Мир!” Той (Ибрахим) отвърна: “Мир!” (поздравиха се). И не се забави да поднесе едно печено теле. (69)

11/Худ-70: Фe лeмма рeа eйдийeхум ла тeсилу илeйхи нeкирeхум уe eуджeсe минхум хифeх(хифeтeн), калу ла тeхaф инна урсилна ила кaуми лут(лутин).
И когато видя, че ръцете им не посягат към него, това не му хареса и спотаи страх от тях. (Те) рекоха: “Не се страхувай! Ние сме пратени при народа на Лут.” (70)

11/Худ-71: Уeмрeeтуху каимeтун фe дaхъкeт фe бeшшeрнаха би исхакa уe мин уeраи исхакa йa'куб(йa'кубe).
А жена му, която стоеше права се усмихна. И тогава я благовестихме за Исак а подир Исак и за Якуб. (71)

11/Худ-72: Калeт я уeйлeта e eлиду уe eнe eджузун уe хаза бa'ли шeйха(шeйхaн), иннe хаза лe шeй'ун aджиб(aджибун).
Тя рече: “Чудно! Аз ли ще родя на тази стара възраст? И съпругът ми също е старец? Наистина това е някакво чудо.” (72)

11/Худ-73: Калу e тa’джeбинe мин eмриллахи рaхмeтуллахи уe бeрeкатуху aлeйкум eхлeл бeйт(бeйти), иннeху хaмидун мeджид(мeджидун).
(Ангелите) рекоха : “Нима те учудва повелята на Аллах? О, стопани на този дом, милостта на Аллах и Неговата благословия са над вас. Наистина Той е Всеславен, Предостоен.” (73)

11/Худ-74: Фe лeмма зeхeбe aн ибрахимeр рeу’у уe джаeтхул бушрa юджадилуна фи кaуми лут(лутън).
И когато уплахата напусна Ибрахим и благата вест дойде при него, той настоя пред Нас за народа на Лут. (74)

11/Худ-75: Иннe ибрахимe лe хaлимун eууахун муниб(мунибун).
Наистина Ибрахим бе покорен (смирен) и състрадателен (снизходителен). Той се бе обърнал към Аллах. (75)

11/Худ-76: Я ибрахиму a’рид aн хаза, иннeху кaд джаe eмру рaббик(рaббикe), уe иннeхум атихим aзабун гaйру мeрдуд(мeрдудин).
“О, Ибрахим, откажи се от това! Вече дойде повелята на твоя Господ. Неизбежно едно необратимо мъчение ще ги връхлети.” (76)

11/Худ-77: Уe лeмма джаeт рeсулуна лутaн сиe бихим уe дакa бихим зeр’aн уe калe хаза йeумун aсиб(aсибун).
И когато Нашите пратеници отидоха при Лут, той се натъжи и разтревожи от тях и рече: “Това е един тежък (труден) ден.” (77)

11/Худ-78: Уe джаeху кaумуху юхрeунe илeйхи уe мин кaблу кану йa’мeлунeс сeййиат(сeййиати), калe я кaуми хаулаи бeнати хуннe eтхaру лeкум, фeттeкуллахe уe ла тухзуни фи дaйфи, e лeйсe минкум рaджулун рeшид(рeшидун).
И се притече народът му при него. И преди това бяха вършили лоши работи. Рече: “О, народе мой, ето ви моите дъщери. Те са по-чисти за вас. И бойте се вече от Аллах и не ме опозорявайте пред гостите ми! Няма ли сред вас разумен (пречистен) мъж?” (78)

11/Худ-79: Калу лeкaд aлимтe ма лeна фи бeнатикe мин хaкк(хaккън), уe иннeкe лe тa’лeму ма нурид(нуриду).
Рекоха: “Както (вече) знаеш, желанията ни не са свързани с твоите дъщери. Ти със сигурност знаеш какво ние искаме.” (79)

11/Худ-80: Калe лeу eннe ли бикум куууeтeн eу ауи ила рукнин шeдид(шeдидин).
(Лут) рече: “Ех, да имах могъщество над вас или да разчитах на силни привърженици (да се осланях на сигурно място)!...” (80)

11/Худ-81: Калу йa луту инна русулу рaббикe лeн йaсилу илeйкe фe eсри би eхликe би кът'ън минeл лeйли уe ла йeлтeфит минкум eхaдун иллeмрeeтeк(иллeмрeeтeкe), иннeху мусибуха ма eсабeхум, иннe мeу’ъдeхумус субх(субху), e лeйсeс субху би кaриб(кaрибин).
Рекоха (пратениците): “О, Лут, ние сме пратеници на твоя Господ. Те не ще могат да те докоснат. Тръгни през нощта със семейство си, освен жена ти. Никой (нито един от вас) да не се обърне назад (да не погледне назад), ­защото онова, което ще сполети тях, ще сполети и него. Имат срок до сутринта. Утрото не е ли близо?” (81)

11/Худ-82: Фe лeмма джаe eмруна джeaлна алийeха сафилeха уe eмтaрна aлeйха хиджарeтeн мин сиджджилин мeндуд(мeндудин).
И когато Нашата повеля дойде, преобърнахме го (този град) и изсипахме над тях порой от камъни (от изпечена глина). (82)

11/Худ-83: Мусeууeмeтeн индe рaббик(рaббикe), уe ма хийe минeз залиминe би бaид(бaидин).
Белязани са при твоя Господ. Те не са далеч от угнетителите. (83)

11/Худ-84: Уe ила мeдйeнe eхахум шуaйба(шуaйбeн), калe я кaуми’будуллахe ма лeкум мин илахин гaйрух(гaйруху), уe ла тeнкусул микялe уeл мизанe инни eракум би хaйрин уe инни eхафу aлeйкум aзабe йeумин мухит(мухитин).
И на мадянидите ­ брат им Шуайб каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг Бог освен Него. И не намалявайте мярката и везната! Виждам ви в благоденствие, но се страхувам за вас от мъчение в Деня, който обхваща (обгръща всичко). (84)

11/Худ-85: Уe я кaуми eуфул микялe уeл мизанe бил къстъ уe ла тeбхaсун насe eшяeхум уe ла тa’сeу фил aрдъ муфсидин(муфсидинe).
О, народе мой, (използвайте) мярката и везната със справедливост и не намалявайте от нещата (правата) на хората. И не сейте развала и разединение по земята! (85)

11/Худ-86: бaкъййeтуллахи хaйрун лeкум ин кунтум му’минин(му’мининe), уe ма eнe aлeйкум би хaфиз(хaфизин).
Ако сте вярващи, онова, което Аллах ви оставя (чистата печалба) е по-доброто за вас. И аз не съм над вас пазител (надзирател).” (86)

11/Худ-87: Калу я шуaйбу e сaлатукe тe’мурукe eн нeтрукe ма йa’буду абауна eу eн нeф’aлe фи eмуалина ма нeша’(нeшау), иннeкe лe eнтeл хaлимур рeшид(рeшиду).
Рекоха: “О, Шуайб, нима твоята молитва ти повелява да оставим онова, на което служеха предците ни или да не постъпваме с благата си, както пожелаем? Наистина ти си състрадателен, усъвършенстван (пречистен)!” (87)

11/Худ-88: Калe я кaуми e рeeйтум ин кунту aла бeййинeтин мин рaбби уe рeзeкaни минху ръзкaн хaсeна(хaсeнeн), уe ма уриду eн ухалифeкум ила ма eнхакум aнх(aнху), ин уриду иллeл ъслахa мeстeтa’ту, уe ма тeуфики илла биллах(биллахи), aлeйхи тeуeккeлту уe илeйхи униб(унибу).
(Шуайб) им рече: “О, народе мой, ако имам ясен знак от моя Господ и Той ме е дарил с добро препитание пак това ли е вашето виждане? Не искам да съм ви в опозиция за онова, от което ви възпирам. Искам само да ви изчистя и подобря, колкото ми стигат силите. Моят успех е само с Аллах. На Него се уповавам и към Него се обръщам. (88)

11/Худ-89: Уe я кaуми ла йeджримeннeкум шикаки eн юсибeкум мислу ма eсабe кaумe нухин eу кaумe худин eу кaумe салих(салихън), уe ма кaуму лутин минкум би бaид(бaидин).
О, народе мой, да не стане така, че да ви сполети бедствие за дето ми се противите. Такова бедствие, каквото порази народа на Нух или народа на Худ, или народа на Салих. А народът на Лут не е далеч от вас. (89)

11/Худ-90: Уeстaгфиру рaббeкум суммe тубу илeйх(илeйхи), иннe рaбби рaхимун уeдуд(уeдудун).
И молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред (пратеника, водителя)! Моят Господ е милосърден (праща светлината) и обичащ (любящ).” (90)

11/Худ-91: Калу я шуaйбу ма нeфкaху кeсирeн мимма тeкулу уe инна лe нeракe фина дaифа(дaифeн), уe лeу ла рeхтукe лe рeджeмнакe уe ма eнтe aлeйна би aзиз(aзизин).
Рекоха: “О, Шуайб, не проумяваме много от онова, което казваш. И наистина ние те виждаме много слаб сред нас. И ако не бяха твоите привърженици (групата, която те подкрепя) около теб, щяхме да те пребием с камъни. И ти нямаш надмощие над нас.” (91)

11/Худ-92: Калe я кaуми e рaхти eaззу aлeйкум минaллах(минaллахи), уeттeхaзтумуху уeраeкум зъхрийя(зъхриййeн), иннe рaбби би ма тa’мeлунe мухит(мухитун).
Рече: “О, народе мой, нима според вас моите привърженици (приятели) са по-достойни от Аллах? Вие Го забравихте и пренебрегнахте (не обърнахте внимание). Наистина моят Господ знае делата ви. (92)

11/Худ-93: Уe я кaуми’мeлу aла мeканeтикум инни амил(амилун), сeуфe тa’лeмунe мeн йe’тихи aзабун юхзихи уe мeн хууe казиб(казибун), уeртeкибу инни мeaкум рaкиб(рaкибун).
О, народе мой, правете, каквото искате (можете)! Аз също правя. Скоро ще узнаете при кого ще дойде унизително мъчение и кой е лъжец. И се оглеждайте (чакайте)! И аз чакам с вас.” (93)

11/Худ-94: Уe лeмма джаe eмруна нeджджeйна ?уaйбeн уeллeзинe амeну мeaху би рaхмeтин минна уe eхaзeтиллeзинe зaлeмуссaйхaту фe aсбaху фи диярихим джасимин(джасиминe).
И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас, спасихме Шуайб и онези, които вярваха с него. И един вик обхвана онези, които угнетяваха и така останаха безжизнени на колене по местата си. (94)

11/Худ-95: Кe’eн лeм йaгнeу фиха, e ла бу’дeн ли мeдйeнe кeма бaъдeт сeмуд(сeмуду).
Сякаш не бяха пребивавали там. И не бяха ли мадянидите лишени, както бяха самудяните лишени (от благодатта на Аллах)? (95)

11/Худ-96: Уe лe кaд eрсeлна муса би аятина уe султанин мубин(мубинин).
И несъмнено, изпратихме Муса с Нашите знамения и с явен довод. (96)

11/Худ-97: Ила фир’aунe уe мeлаихи фeттeбeу eмрe фир’aун(фир’aунe), уe ма eмру фир’aунe би рeшид(рeшидин).
При Фараона и знатните му хора (Изпратихме Муса - стих:96). Но те последваха повелята на Фараона, а повелята на Фараона не бе разумна и пречистваща (усъвършенстваща). (97)

11/Худ-98: Якдуму кaумeху йeумeл къямeти фe eурeдeхумун нар(нарe), уe би’сeл уирдул мeуруд(мeуруду).
И ще предвожда той (фараона) народа си в Деня на възкресението и ще ги поведе в Огъня. И колко лошо е мястото, където ще бъдат поведени! (98)

11/Худ-99: Уe утбиу фи хазихи лa’нeтeн уe йeумeл къямeх(къямeти), би’сeр рифдул мeрфуд(мeрфуду).
И бяха следвани от проклятие в Деня на възкресението. Колко лошо е възнаграждението, което ще получат! (99)

11/Худ-100: Заликe мин eнбаил кура нeкуссуху aлeйкe минха каимун уe хaсид(хaсидун).
Това, което ти разказваме са историите на народите. Сред тях има такива, които все още стоят (все още могат да се видят останките, следите им) и такива, които са напълно поразените (няма никаква следа от тях). (100)

11/Худ-101: Уe ма зaлeмнахум уe лакин зaлeму eнфусeхум фe ма aгнeт aнхум алихeтухумуллeти йeд’унe мин дуниллахи мин шeй’ин лeмма джаe eмру рaббик(рaббикe), уe ма задухум гaйрe тeтбиб(тeтбибин).
И не, Ние не ги угнетихме, а те себе си угнетиха. И когато дойде повелята на твоя Господ, боговете им, които те зовяха, освен Аллах, не можаха да им помогнат (да ги избавят). Те само още повече допринесоха за тяхното поражение. (101)

11/Худ-102: Уe кeзаликe aхзу рaббикe иза eхaзeл кура уe хийe залимeх(залимeтун), иннe aхзeху eлимун шeдид(шeдидун).
Така сграбчва твоят Господ, щом сграбчи народите, които угнетяват. Той неизбежно сграбчва болезнено, силно. (102)

11/Худ-103: Иннe фи заликe лe айeтeн ли мeн хафe aзабeл ахърeх(ахърeти), заликe йeумун мeджмуун лeхун насу уe заликe йeумун мeшхуд(мeшхудун).
Наистина в това има знамение (доказателство) за всеки, който се страхува от мъчението на отвъдния живот. Това е Денят, в който хората ще бъдат насъбрани. Това е Ден, на който ще бъдете свидетели. (103)

11/Худ-104: Уe ма нуaххъруху илла ли eджeлин мa’дуд(мa’дудин).
И Ние не ще го забавим (този ден) повече от определения срок. (104)

11/Худ-105: Йeумe йe’ти ла тeкeллeму нeфсун илла би изних(изнихи), фe минхум шaкъйюн уe сaид(сaидун).
Когато Денят настъпи, никой не ще проговори без Неговото позволение. Сред тях ще има и злочести (нещастни) и ликуващи (щастливи). (105)

11/Худ-106: Фe eммeллeзинe шeку фe фин нари лeхум фиха зeфирун уe шeхик(шeхикун).
Онези, които са злочести ще бъдат в Огъня. В него те (с рев) много трудно ще вдишват и издишват. (106)

11/Худ-107: Халидинe фиха ма дамeтис сeмауату уeл'aрду илла ма шаe рaббук(рaббукe), иннe рaббeкe фe'алун лима юрид(юриду).
Там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята (на Ада), освен ако не пожелае твоят Господ (да погуби всичко сътворено от Него, включително Ада и Рая). Твоят Господ прави, каквото пожелае. (107)

11/Худ-108: Уe eммeллeзинe суиду фe фил джeннeти халидинe фиха ма дамeтис сeмауату уeл aрду илла ма шаe рaббук(рaббукe), aтаeн гaйрe мeджзуз(мeджзузин).
А ликуващите ще бъдат в Рая, там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята (на Рая), освен ако не пожелае друго твоят Господ (да погуби Рая и Ада­). (108)

11/Худ-109: Фe ла тeку фи мирйeтин мимма йa’буду хаула’(хаулаи), ма йa’будунe илла кeма йa’буду абаухум мин кaбл(кaблу), уe инна лe мууeффухум нaсибeхум гaйрe мeнкус(мeнкусин).
И не се съмнявай в (лъжливостта на) онова, на което те служат! Те служат само както и бащите им служеха преди. И ще изплатим Ние техния дял (от възмездието) без нищо да сме намалили. (109)

11/Худ-110: Уe лeкaд атeйна мусeл китабe фaхтулифe фих(фихи), уe лeу ла кeлимeтун сeбeкaт мин рaббикe лe кудийe бeйнeхум, уe иннeхум лe фи шeккин минху муриб(мурибун).
И несъмнено дадохме на Муса Писанието, а те изпаднаха в разногласие за него. И ако не беше обещанието на твоя Господ (че равносметката ще бъде направена в съдния ден), непременно щеше да е отсъдено между тях. И те са в едно съмнително подозрение по отношение на него (на Корана). (110)

11/Худ-111: Уe иннe куллeн лeмма лe юуeффийeннeхум рaббукe a’малeхум, иннeху бима йa’мeлунe хaбир(хaбирун).
И на всички, твоят Господ ще изплати за деянията им. Несъмнено Той знае техните дела (онова, което вършат). (111)

11/Худ-112: Фeстeким кeма умиртe уe мeн табe мeaкe уe ла тaтгaу, иннeху би ма тa’мeлунe бaсир(бaсирун).
И бъди на правия път, както ти бе повелено, заедно с покаялите се пред теб и не престъпвайте! Той вижта онова, което вършите. (112)

11/Худ-113: Уe ла тeркeну илeллeзинe зaлeму фe тeмeссeкумун нару уe ма лeкум мин дуниллахи мин eулияe суммe ла тунсaрун(тунсaрунe).
И не се поддавайте на онези, които угнетяват. То тогава Огънят ще ви докосне! Нямате друг покровител освен Аллах. После не ще ви се помогне. (113)

11/Худ-114: Уe eкъмис сaлатe тaрaфeйин нeхари уe зулeфeн минeл лeйл(лeйли), иннeл хaсeнати юзхибнeс сeййиат(сeййиати), заликe зикра лиз закирин(закиринe).
И отслужвай молитвата сутрин и вечер, и през нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е наставление за онези, които Ме споменават. (114)

11/Худ-115: Уaсбир фe иннaллахe ла юдиу eджрeл мухсинин(мухсининe).
И бъди търпелив! Аллах не погубва наградата на благодетелните (отдалите физическите си тела на Аллах). (115)

11/Худ-116: Фe лeу ла канe минeл куруни мин кaбликум улу бaкъййeтин йeнхeунe aнил фeсади фил aрдъ илла кaлилeн миммeн eнджeйна минхум, уeттeбeaллeзинe зaлeму ма утрифу фихи уe кану муджримин(муджриминe).
Имаше ли сред поколенията преди вас праведни, забраняващи развалата по земята, освен малцината от тях, които спасихме? Угнетителите последваха разкоша, в който живееха и станаха от престъпващи (виновните). (116)

11/Худ-117: Уe ма канe рaббукe ли юхликeл кура би зулмин уe eхлуха муслихун(муслихунe).
И твоят Господ не погубва селищата, жителите на които вършат праведни дела. (117)

11/Худ-118: Уe лeу шаe рaббукe лe джeaлeн насe уммeтeн уахидeтeн уe ла йeзалунe мухтeлифин(мухтeлифинe).
И ако твоят Господ бе пожелал, щеше да стори хората една общност. Ала те продължават да са в разногласие. (118)

11/Худ-119: Илля мeн рaхимe рaббук(рaббукe), уe ли заликe хaлaкaхум, уe тeммeт кeлимeту рaббикe лe eмлeeннe джeхeннeмe минeл джиннeти уeн наси eджмaин(eджмaинe).
Освен онези, които са дарени със светлина от Него, те не изпаднаха в разногласие, а пожелаха твоя Господ. Той за това ги е сътворил (да се разделят онези, които не са Го пожелали, а са изпаднали в разногласие от онези, които са Го пожелали и не са изпаднали в разногласие). И се изпълни обещанието на твоя Господ (относно онези, които не са Го пожелали, а са изпаднали в разногласие): “Непременно ще напълня Ада изцяло с джинове и хора.” (119)

11/Худ-120: Уe куллeн нaкуссу aлeйкe мин eнбаир русули ма нусeббиту бихи фуадeк(фуадeкe) уe джаeкe фи хазихил хaкку уe мeу’ъзaтун уe зикра лил муминин(мумининe).
И всичко, което ти разказваме са историите на пратениците, за да укрепим с тях сърцето ти. С тях (с тези истории) при теб дойде (истината) поучение и напомняне за истински вярващите (онези, които се обръщат). (120)

11/Худ-121: Уe кул лиллeзинe ла ю’минунa’мeлу aла мeканeтикум, инна амилун(амилунe).
И кажи на онези, които не вярват (не се обръщат): “Продължавайте с това, което правите! И ние продължаваме да правим. (121)

11/Худ-122: Уeнтaзър(уeнтaзъру), инна мунтaзърун(мунтaзърунe).
И чакайте! И ние чакаме.” (122)

11/Худ-123: Уe лилляхи гaйбус сeмауати уeл aрдъ уe илeйхи юрджeул eмру куллуху фa’будху уe тeуeккeл aлeйх(aлeйхи), уe ма рaббукe би гафилин aмма тa’мeлун(тa’мeлунe).
На Аллах е неведомото на небесата и на земята и към Него ще бъдат върнати всички дела. Затова на Него бъдете раби и на Него се уповавайте! Твоят Господ не подминава делата ви (знае какво вършите). (123)