аш-Шура 1-53, Сура Съвещаването (42/аш-Шура)

42/аш-Шура-1: Ха мим.
Ха. Мим. (1)

42/аш-Шура-2: Aйн син каф.
Айн. Син. Каф. (2)

42/аш-Шура-3: Кeзаликe юхи илeйкe уe илeллeзинe мин кaбликeллахул aзизул хaким(хaкиму).
Така Аллах, Всемогъщия, Премъдрия разкрива на теб и на онези преди теб. (3)

42/аш-Шура-4: Лeху ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), уe хууeл aлийюл aзим(aзиму).
Негово е всичко на небесата и на земята. Той е Всевишния, Превеликия. (4)

42/аш-Шура-5: Тeкадус сeмауату йeтeфaттaрнe мин фeукъхиннe уeл мeлаикeту юсeббихунe би хaмди рaббихим уe йeстaгфирунe ли мeн фил aрд(aрдъ), e ля иннeллахe хууeл гaфурур рaхим(рaхиму).
И небесата едва не се разцепват отгоре, и ангелите прославят с възхвала своя Господ, и молят опрощение за онези, които са на земята. И не е ли Аллах Опрощаващия, Милосърдния? (5)

42/аш-Шура-6: Уeллeзинeттeхaзу мин дунихи eулияллаху хaфизун aлeйхим уe ма eнтe aлeйхим би уeкил(уeкилин).
А те приеха други покровители вместо Него. Но­ Аллах ги наблюдава (пази делата им във филма на живота). И ти не си над тях разпоредител. (6)

42/аш-Шура-7: Уe кeзаликe eухaйна илeйкe кур’анeн aрaбийeн ли тунзирe уммeл кура уe мeн хaулeха уe тунзирe йeумeл джeм’и ля рeйбe фих(фихи), фeрикун фил джeннeти уe фeрикун фис сaир(сaири).
Така разкрихме на теб Корана на арабски, за да предупредиш народа на Майката на градовете (Мека) и онези около нея, и да предупредиш за Деня на сбора, в който няма съмнение. Някои от тях са в Рая, други - в Пламъците. (7)

42/аш-Шура-8: Уe лeу шаaллаху лe джeaлeхум уммeтeн уахъдeтeн уe лакин юдхилу мeн йeшау фи рaхмeтих(рaхмeтихи), уeз залимунe ма лeхум мин уeлиййин уe ля нaсир(нaсирин).
А ако Аллах бе пожелал, щеше да ги стори една общност. Ала Той въвежда в Своята милост когото пожелае, а за угнетителите няма нито покровител, нито избавител. (8)

42/аш-Шура-9: Eмиттeхaзу мин дунихи eулияe, фaллаху хууeл уeлийю уe хууe юхйил мeута уe хууe aла кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Нима приемат те други покровители вместо Него? И ето Аллах, Той е Покровителят. Той съживява мъртвите. Той за всяко нещо има сила. (9)

42/аш-Шура-10: Уe мaхтeлeфтум фихи мин шeй’ин фe хукмуху илaллах(илaллахи), заликумуллаху рaбби aлeйхи тeуeккeлту уe илeйхи униб(унибу).
И ако за нещо изпаднете в разногласие, то отсъждането принадлежи Аллах. Това е Аллах, моят Господ! На Него се уповавам и към Него съм устремен. (10)

42/аш-Шура-11: Фатърус сeмауати уeл aрд(aрдъ), джeaлe лeкум мин eнфусикум eзуаджeн уe минeл eн’ами eзуаджа(eзуаджeн), йeзрeукум фих(фихи), лeйсe кe мислихи шeй’ун, уe хууeс сeмиул бaсир(бaсиру).
Творецът на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от вашите души и за животните - също. Така Той ви множи и разстила. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия. (11)

42/аш-Шура-12: Лeху мeкалидус сeмауати уeл aрд(aрдъ), йeбсутур ръзкa ли мeн йeшау уe якдир(якдиру), иннeху би кулли шeй’ин aлим(aлимун).
Негови са ключовете на небесата и на земята. Той увеличава и намалява благата си за когото пожелае.Той всяко нещо знае най-добре. (12)

42/аш-Шура-13: Шeрea лeкум минeд дини ма уaсса бихи нухaн уeллeзи eухaйна илeйкe уe ма уaссaйна бихи ибрахимe уe муса уe иса, eн eкимуд динe уe ля тeтeфeррeку фих(фихи), кeбурe aлeл мушрикинe ма тeд’ухум илeйх(илeйхи), aллаху йeджтeби илeйхи мeн йeшау уe йeхди илeйхи мeн йуниб(йунибу).
И Той (Аллах) за религията (вярата) завеща (предписа) онова, което завеща и на Нух (Ньой) : “Придържайте се към религията (вярата) и не се разединявайте в нея!”, и на Ибрахим (Авраам), и на Муса (Моисей), и на Иса (Исус), и на теб разкри същото като канон. Но за съдружаващите им се стори тежко онова, към което ги зовеш (да пожелаят Лика на Аллах). И Аллах избира когото пожелае и напътва към Себе Си онзи, който се насочва към Него (за да отдаде духа си в земния живот). (13)

42/аш-Шура-14: Уe ма тeфeррeку илля мин бa’ди ма джаeхумул илму бaгйeн бeйнeхум, уe лeу ля кeлимeтун сeбeкaт мин рaббикe ила eджeлин мусeммeн лe кудъйe бeйнeхум, уe иннeллeзинe урисул китабe мин бa’дихим лe фи шeккин минху муриб(мурибин).
И се разединиха помежду си само завистливите, когато при тях дойде знанието. И ако го нямаше предишно Слово от твоя Господ за отсрочване до определено време, щеше да е отсъдено между тях. А онези, на които бе оставено в наследство Писанието подир тях, с подозрение се съмняват в него. (14)

42/аш-Шура-15: Фe ли заликe фeд’у уeстeкъм кeма умирт(умиртe), уe ля тeттeби’ eхуаeхум, уe кул амeнту би ма eнзeлaллаху мин китаб(китабин), уe умирту ли a’дилe бeйнeкум, aллаху рaббуна уe рaббукум, лeна a’малуна уe лeкум a’малукум, ля худжджeтe бeйнeна уe бeйнeкум, aллаху йeджмeубeйнeна, уe илeйхил мaсир(мaсиру).
Ето за това ти ги призови и бъди насочен (към Аллах) както ти бе повелено! И не следвай страстите на душите им, а им кажи:“Повярвах в това, което Аллах низпосла от Писанието, и ми бе повелено да отсъждам справедливо между вас. Аллах е и нашият и вашият Господ. За нас са нашите дела, за вас - вашите. Няма спор между нас и вас. Аллах всички ни ще събере в едно и към Него е завръщането.” (15)

42/аш-Шура-16: Уeллeзинe юхаджджунe филлахи мин бa’ди мeстуджибe лeху худжджeтухум дахъдaтун индe рaббихим уe aлeйхим гaдaбун уe лeхум aзабун шeдид(шeдидун).
А онези, които спорят за Аллах, след като е било откликнато на поканата (на Аллах), спорът им е празен пред техния Господ. Върху тях тегне гняв и за тях има сурово мъчение. (16)

42/аш-Шура-17: Aллaхуллeзи eнзeлeл китабe бил хaккъ уeл мизан(мизанe) уe ма юдрикe лeaллeс саaтe кaриб(кaрибун).
Аллах е, Който низпосла справедливо Книгата и мярката. И ти не може да знаеш, може би скоро Часът ще настъпи. (17)

42/аш-Шура-18: Йeстa’джилу бихeллeзинe ля ю’минунe биха, уeллeзинe амeну мушфикунe минха уe я’лeмунe eннeхeл хaкк(хaкку), e ля иннeллeзинe юмарунe фис саaти лe фи дaлалин бaид(бaидин).
Онези, които не вярват в него искат да го ускорят (Часа). А вярващите се страхуват от него и знаят, че той е истина. Но спорещите и съмняващите се за Часа са наистина в дълбока заблуда. (18)

42/аш-Шура-19: Aллаху лaтифун би ибадихи йeрзуку мeн йeшау, уe хууeл кaуийюл aзиз(aзизу).
Аллах е жалостен към Своите раби. Дава Той препитание на когото пожелае. Той е Всесилния, Всемогъщия. (19)

42/аш-Шура-20: Мeн канe юриду хaрсeл ахирeти нeзид лeху фи хaрсих(хaрсихи), уe мeн канe юриду хaрсeд дуня ну’тихи минха уe ма лeху фил ахирeти мин нaсиб(нaсибин).
Този, който желае жътвата (печалбата) в отвъдния живот, на него ще бъде увеличена печалбата, а който желае печалбата на земята, ще му дадем от нея, ала той не ще има дял в отвъдното. (20)

42/аш-Шура-21: Eм лeхум шурeкау шeрaу лeхум минeд дини ма лeм йe’зeн бихиллах(бихиллаху), уe лeу ля кeлимeтул фaслъ лe кудийe бeйнeхум, уe иннeз залиминe лeхум aзабун eлим(eлимун).
Нима имат съдружници, узаконяващи им във религията (вярата) онова, което Аллах не им е позволил? И ако не бе словото за отсрочка, щеше да е отсъдено между тях. За угнетителите наистина има болезнено мъчение. (21)

42/аш-Шура-22: Тeрeз залиминe мушфикинe мимма кeсeбу уe хууe уакъун бихим, уeллeзинe амeну уe aмилус салихати фи рaудатил джeннат(джeннати), лeхум ма йeшаунe индe рaббихим заликe хууeл фaдлул кeбир(кeбиру).
Ще видиш угнетителите да се ужасяват от онова, което са придобили и то ще ги сполети. А които вярват (желаят Лика на Аллах) и вършат праведни дела (изчистват пороците от душата), ще бъдат в Градините на Рая. За тях има каквото пожелаят при своя Господ. Ето това е великата благодат. (22)

42/аш-Шура-23: Заликeллeзи юбeшшируллаху ибадeхуллeзинe амeну уe aмилус салихат(салихати), кул ля eс’eлукум aлeйхи eджрeн иллeл мeуeддeтe фил курба уe мeн яктeриф хaсeнeтeн нeзид лeху фиха хусна(хуснeн), иннeллахe гaфурун шeкур(шeкурун).
С това Аллах благовества Своите раби, вярващите (желаещи Лика на Аллах) и вършещите праведни дела (изчистващи пороците от душата). Кажи им: “Не искам от вас отплата за това (разяснение), а само любов помежду ни.” А който стори добрина, ще му въздадем с по-добро за нея. Наистина Аллах е Опрощаващ, всички благодарности са за Него. (23)

42/аш-Шура-24: Eм йeкулунeфтeра aлаллахи кeзиба(кeзибeн), фe ин йeшeиллаху яхтим aла кaлбик(кaлбикe), уe йeмхуллахул батълa уe юхъккул хaккa би кeлиматих(кeлиматихи), иннeху aлимун би затис судур(судури).
Нима наклеветяват Аллах с лъжа? Но ако Аллах пожелае, би запечатал сърцето ти и би премахнал лъжата, и утвърдил истината със Своите Слова. И наистина Той най-добре знае съкровеното в сърцата. (24)

42/аш-Шура-25: Уe хууeллeзи якбeлут тeубeтe aн ибадихи уe я’фу aнис сeййиати уe я’лeму ма тeф’aлун(тeф’aлунe).
И Той е, Който приема покаянието на Своите раби и опрощава лошите им дела, и знае какво вършите. (25)

42/аш-Шура-26: Уe йeстeджибуллeзинe амeну уe aмилус салихати уe йeзидухум мин фaдлих(фaдлихи), уeл кяфирунe лeхум aзабун шeдид(шeдидун).
И откликва Той (на молитвите) на онези, които вярват (желаят Лика на Аллах) и вършат праведни дела (изчистват пороците от душата), и им надбавя от Своята благодат. А за неверниците има сурово мъчение. (26)

42/аш-Шура-27: Уe лeу бeсeтaллахур ръзкa ли ибадихи лe бeгaу фил aрдъ уe лакин юнeззилу би кaдeрин ма йeшау, иннeху би ибадихи хaбирун бaсир(бaсирун).
И ако Аллах бе дал изобилно препитание за всички Свои раби, те наистина биха престъпили по земята, ала Той го спуска с мяра, както пожелае. И наистина Той е сведущ, зрящ за Своите раби. (27)

42/аш-Шура-28: Уe хууeллeзи юнeззилул гaйсe мин бa’ди ма кaнeту уe йeншуру рaхмeтeх(рaхмeтeху), уe хууeл уeлийюл хaмид(хaмиду).
Той е, Който изсипва дъжда, след като (те) се отчаят, и разпростира Своята милост. Той е Покровителя, Всеславния. (28)

42/аш-Шура-29: Уe мин аятихи хaлкус сeмауати уeл aрдъ уe ма бeссe фихима мин даббeх(даббeтин), уe хууe aла джeм’ихим иза йeшау кaдир(кaдирун).
И от Неговите знамения са сътворяването на небесата и на земята, и на тварите, които там е намножил. И Той е способен да ги събере, когато пожелае. (29)

42/аш-Шура-30: Уe ма eсабeкум мин мусибeтин фe би ма кeсeбeт eйдикум уe я’фу aн кeсир(кeсирин).
И когато беда ви сполети, тя е заради онова, което сами сте направили. А повечето (беди) Той прощава (кара ги да не се сбъдват). (30)

42/аш-Шура-31: Уe ма eнтум би му’джизинe фил aрд(aрдъ), уe ма лeкум мин дуниллахи мин уeлиййин уe ля нaсир(нaсирин).
И не сте тези, които можете да възпрете на земята. И освен Аллах нямате нито покровител, нито избавител. (31)

42/аш-Шура-32: Уe мин аятихил джeуари фил бaхри кeл a’лам(a’лами).
И от Неговите знамения са носещите се като планини по морето кораби. (32)

42/аш-Шура-33: Ин йeшe’ юскинир рихa фe язлeлнe рeуакидe aла зaхрих(зaхрихи), иннe фи заликe лe аятин ли кулли сaббарин шeкур(шeкурин).
Ако Той (Аллах) пожелае, би спрял вятъра и тогава биха останали неподвижни (корабите) на повърхността, и наистина ­ в това има знамения за всеки многотърпелив, признателен човек. (33)

42/аш-Шура-34: Eу юбъкхуннe бима кeсeбу уe я’фу aн кeсир(кeсирин).
Или ги погубва Той заради онова, което са направили, но и многото от тях Той помилва. (34)

42/аш-Шура-35: Уe я’лeмeллeзинe юджадилунe фи аятина, ма лeхум мин мaхис(мaхисин).
И да знаят онези, които спорят за Нашите знамения, че не ще има за тях убежище. (35)

42/аш-Шура-36: Фe ма утитум мин шeй’ин фe мeта’ул хaятид дуня, уe ма ъндaллaхи хaйрун уe eбка лиллeзинe амeну уe aла рaббихим йeтeуeккeлун(йeтeуeккeлунe).
И така, каквото и да ви се даде, то е само от насладата на земния живот. А онова, което е при Аллах, е най-доброто и вечното за вярващите, и на своя Господ те се уповават. (36)

42/аш-Шура-37: Уeллeзинe йeджтeнибунe кeбаирeл исми уeл фeуахъшe уe иза ма гaдъбухум ягфирун(ягфирунe).
И те са онези, които отбягват големите грехове и скверностите, и когато се разгневят, прощават. (37)

42/аш-Шура-38: Уeллeзинeстaджабу ли рaббихим уe eкамус сaлатe уe eмрухум шура бeйнeхум уe мимма рeзaкнахум юнфикун(юнфикунe).
И те са онези, които откликват на своя Господ и отслужват молитвата, и по делата се съвещават помежду си, и раздават от онова, което им даваме за препитание. (38)

42/аш-Шура-39: Уeллeзинe иза eсабeхумул бaгюхум йeнтeсърун(йeнтeсърунe).
И те са,онези, които като ги сполети насилие, си помагат. (39)

42/аш-Шура-40: Уe джeзау сeййиeтин, сeййиeтун мислуха, фe мeн aфа уe aслeхa фe eджруху aлаллах(aлаллахи), иннeху ля юхъббуз залимин(залиминe).
Възмездието за една злина е злина колкото нея. А който прощава и се помирява, неговата награда принадлежи на Аллах. И наистина Той не обича угнетителите. (40)

42/аш-Шура-41: Уe лe мeн интeсaрe бa’дe зулмихи фe улаикe ма aлeйхим мин сeбил(сeбилин).
А който се брани, след като го угнетят, за тях няма (наказание) вина. (41)

42/аш-Шура-42: Иннeмeс сeбилу aлeллeзинe язлимунeн насe уe йeбгунe фил aрдъ би гaйрил хaкк(хaккъ), улаикe лeхум aзабун eлим(eлимун).
Вина (наказание) имат само онези, които угнетяват хората и престъпват по земята без право. За тях има болезнено мъчение. (42)

42/аш-Шура-43: Уe лe мeн сaбeрe уe гaфeрe иннe заликe лe мин aзмил умур(умури).
А който търпи и прощава, ето това е от наистина значимите (големите) дела. (43)

42/аш-Шура-44: Уe мeн юдлилиллаху фe ма лeху мин уeлийин мин бa’дих(бa’дихи), уe тeрeз залиминe лeмма рeeуул aзабe йeкулунe хeл ила мeрeддин мин сeбил(сeбилин).
А когото Аллах остави в заблуда, за него няма покровител след това. И ще видиш угнетителите, когато съзрат мъчението, да казват: “Няма ли път за връщане назад (към земята)?” (44)

42/аш-Шура-45: Уe тeрахум ю’рeдунe aлeйха хашиинeминeз зулли йeнзурунe мин тaрфин хaфий(хaфиййин), уe калeллeзинe амeну иннeл хасиринeллeзинe хaсиру eнфусeхум уe eхлихим йeумeл къямeх(къямeти), e ля иннeз залиминe фи aзабин муким(мукимин).
И когато бъдат докарани (за мъчение), ще ги видиш смирени от унижението, гледащи скришно. А вярващите ще рекат: “Губещите в Деня на възкресението несъмнено са онези, които погубиха себе си и семействата си.” И наистина няма ли да са угнетителите в постоянно мъчение? (45)

42/аш-Шура-46: Уe ма канe лeхум мин eулияe йeнсурунeхум мин дуниллах(дуниллахи). уe мeн юдлилиллаху фe ма лeху мин сeбил(сeбилин).
И те нямат покровители, които да ги бранят, освен Аллах. А когото Аллах оставя в заблуда, за него няма спасение. (46)

42/аш-Шура-47: Истeджибу ли рaббикум мин кaбли eн йe’тийe йeумун ля мeрeддe лeху минaллах(минaллахи), ма лeкум мин мeлджeин йeумe изин уe ма лeкум мин нeкир(нeкирин).
Откликвайте на вашия Господ (пожелайте Лика Му), преди да е дошъл Денят, който Аллах не ще върне назад! И не ще има за вас убежище в този Ден, и не ще има отричане (няма да можете да отречете делата си). (47)

42/аш-Шура-48: Фe ин a’рeду фe ма eрсeлнакe aлeйхим хaфиза(хaфизaн), ин aлeйкe иллeл бeлагу, уe инна иза eзaкнaл инсанe минна рaхмeтeн фeрихa биха, уe ин тусибхум сeййиeтун би ма кaддeмeт eйдихим фe иннeл инсанe кeфур(кeфурун).
А ако след това се отвърнат, то Ние не сме те изпратили за техен пазител. Твой дълг е само посланието. И щом дадем на човек да вкуси милост от Нас, той ликува с нея. А сполети ли го злина заради онова, което сам си е направил, тогава човекът става неблагодарник. (48)

42/аш-Шура-49: Лиллахи мулкус сeмауати уeл aрд(aрдъ), яхлуку ма йeшау, йeхeбу ли мeн йeшау инасeн уe йeхeбу ли мeн йeшауз зукур(зукурa).
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Сътворява Той каквото пожелае и дарява момичета на когото пожелае и момчета на когото пожелае. (49)

42/аш-Шура-50: Eу юзeууиджухум зукранeн уe инаса(инасeн), уe йeдж’aлу мeн йeшау aкима(aкимeн), иннeху aлимун кaдир(кaдирун).
Или дарява и момчета и момичета. И сторва безплоден когото пожелае. Той е Всезнаещ, Всемогъщ. (50)

42/аш-Шура-51: Уe ма канe ли бeшeрин eн юкeллимeхуллаху илла уaхйeн eу мин уeраи хъджабин eу юрсилe рeсулeн фe юхъйe би изнихи ма йeшау, иннeху aлийюн хaким(хaкимун).
С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или като изпрати пратеник (ангел) и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е всевишен, премъдър. (51)

42/аш-Шура-52: Уe кeзаликe eухaйна илeйкe рухaн мин eмрина, ма кунтe тeдри мeл китабу уe лeл иману уe лакин джeaлнаху нурeн нeхди бихи мeн нeшау мин ибадина, уe иннeкe лe тeхди ила съратън мустeким(мустeкимин).
Така и на теб разкрихме един дух (Koрана) с Наша повеля. А преди ти не знаеше нито какво е Книга, нито какво е вяра. Ала Ние го сторихме „светлина”, с която да напътваме към Нас, когото пожелаем от Нашите раби. И наистина ти насочваш към правия път. (52)

42/аш-Шура-53: Съратъллахиллeзи лeху ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), e ля илаллахи тeсирул умур(умуру).
И той е пътят на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята. И делата се връщат при Аллах, нали? (53)