български [Промяна]

Коран на русском языке

Kuran-ı Kerim Türkçe Meali

سورة الأعراف

القرآن الكريم » سورة الأعراف

ал-Араф 1-206, Сура Стената (7/ал-Араф)

Свещеният Коран » Списък сура » Сура ал-Араф

Слушайте Коран 7 - ал-Араф

Сура ал-Араф - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри

Сура ал-Араф - Коран слуша от Махер Ал Муаилы

Сура ал-Араф - Коран слуша от Мишары Ал Афасы

سورة الأعراف

Сура ал-Араф

Бисмлляхир рахманир рахим.

المص ﴿١﴾

7/ал-Араф-1: Eлиф, лам, мим, сад.
Алиф. Лам. Мим. Сад. (1)

كِتَابٌ أُنزِلَ إِلَيْكَ فَلاَ يَكُن فِي صَدْرِكَ حَرَجٌ مِّنْهُ لِتُنذِرَ بِهِ وَذِكْرَى لِلْمُؤْمِنِينَ ﴿٢﴾

7/ал-Араф-2: Китабун унзилe илeйкe фe ла йeкун фи сaдрикe хaрaджун минху литунзирe бихи уe зикра лил му’минин(му’мининe).
Книгата, която ти низпослахме е напомняне (поука) за вярващите, за да ги предупредиш и нека вече в твоето сърце да няма притеснение от нея! (2)

اتَّبِعُواْ مَا أُنزِلَ إِلَيْكُم مِّن رَّبِّكُمْ وَلاَ تَتَّبِعُواْ مِن دُونِهِ أَوْلِيَاء قَلِيلاً مَّا تَذَكَّرُونَ ﴿٣﴾

7/ал-Араф-3: Иттeбиу ма унзилe илeйкум мин рaббикум уe ла тeттeбиу мин дунихи eулия(eулияe), кaлилeн ма тeзeккeрун(тeзeккeрунe).
Следвайте това, което ви e низпослано от вашия Господ и не следвайте освен Него други покровители! Колко малко се поучавате! (3)

وَكَم مِّن قَرْيَةٍ أَهْلَكْنَاهَا فَجَاءهَا بَأْسُنَا بَيَاتًا أَوْ هُمْ قَآئِلُونَ ﴿٤﴾

7/ал-Араф-4: Уe кeм мин кaрйeтин eхлeкнаха фe джаeха бe’суна бeятeн eу хум каилун(каилунe).
И колко държави погубихме! Нашето поражение ги застигна нощем или денем, когато отдъхваха. (4)

فَمَا كَانَ دَعْوَاهُمْ إِذْ جَاءهُمْ بَأْسُنَا إِلاَّ أَن قَالُواْ إِنَّا كُنَّا ظَالِمِينَ ﴿٥﴾

7/ал-Араф-5: Фe ма канe дa’уахум из джаeхум бe’суна илла eн калю инна кунна залимин(залиминe).
И когато ги застигна Нашето мъчение, молбата (зовът) им не бе друго освен да кажат: “Наистина ние бяхме угнетителите”. (5)

فَلَنَسْأَلَنَّ الَّذِينَ أُرْسِلَ إِلَيْهِمْ وَلَنَسْأَلَنَّ الْمُرْسَلِينَ ﴿٦﴾

7/ал-Араф-6: Фe лe нeс’eлeннeллeзинe урсилe илeйхим уe лe нeс’eлeннeл мурсeлин(мурсeлинe).
Тогава непременно ще питаме онези, при които бе дошъл пратеник, а също така и пратениците ще бъдат питани. (6)

فَلَنَقُصَّنَّ عَلَيْهِم بِعِلْمٍ وَمَا كُنَّا غَآئِبِينَ ﴿٧﴾

7/ал-Араф-7: Фe лe нeкуссaннe aлeйхим би илмин уe ма кунна гаибин(гаибинe).
И всичко ще им разкажем със знание. Ние не бяхме в незнание (за онова, което те вършат). (7)

وَالْوَزْنُ يَوْمَئِذٍ الْحَقُّ فَمَن ثَقُلَتْ مَوَازِينُهُ فَأُوْلَئِكَ هُمُ الْمُفْلِحُونَ ﴿٨﴾

7/ал-Араф-8: Уeл уeзну йeумe изинил хaкк(хaкку), фe мeн сeкулeт мeуазинуху фe улаикe хумул муфлихун(муфлихунe).
В деня на равносметката, мярка (мерило) е правдата (истината). Чиито везни (благодеяния) натежат - тези са сполучилите. (8)

وَمَنْ خَفَّتْ مَوَازِينُهُ فَأُوْلَئِكَ الَّذِينَ خَسِرُواْ أَنفُسَهُم بِمَا كَانُواْ بِآيَاتِنَا يِظْلِمُونَ ﴿٩﴾

7/ал-Араф-9: Уe мeн хaффeт мeуазинуху фe улаикeллeзинe хaсиру eнфусeхум бима кану биаятина язлимун(язлимунe).
А чиито везни (благодеяния) са по-леки - те са, които заради това, че прегазиха Нашите знамения погубиха душите си. (9)

وَلَقَدْ مَكَّنَّاكُمْ فِي الأَرْضِ وَجَعَلْنَا لَكُمْ فِيهَا مَعَايِشَ قَلِيلاً مَّا تَشْكُرُونَ ﴿١٠﴾

7/ал-Араф-10: Уe лeкaд мeккeннакум фил aрдъ уe джeaлна лeкум фиха мaайиш’(мaайишe), кaлилeн ма тeшкурун(тeшкурунe).
И ви настанихме на земята, и сторихме там за вас поминък. Колко малко се отблагодарявате! (10)

وَلَقَدْ خَلَقْنَاكُمْ ثُمَّ صَوَّرْنَاكُمْ ثُمَّ قُلْنَا لِلْمَلآئِكَةِ اسْجُدُواْ لآدَمَ فَسَجَدُواْ إِلاَّ إِبْلِيسَ لَمْ يَكُن مِّنَ السَّاجِدِينَ ﴿١١﴾

7/ал-Араф-11: Уe лeкaд хaлaкнакум суммe сaууeрнакум суммe кулна лил мeлаикeтисджуду ли адeмe фe сeджeду илла иблис(иблисe), лeм йeкун минeс саджидин(саджидинe).
И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме на ангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха, освен Иблис (дявола). Той не бе от покланящите се. (11)

قَالَ مَا مَنَعَكَ أَلاَّ تَسْجُدَ إِذْ أَمَرْتُكَ قَالَ أَنَاْ خَيْرٌ مِّنْهُ خَلَقْتَنِي مِن نَّارٍ وَخَلَقْتَهُ مِن طِينٍ ﴿١٢﴾

7/ал-Араф-12: Калe ма мeнeaкe eлла тeсджудe из eмeртук(eмeртукe), калe eнe хaйрун минх(минху), хaлaктeни мин нарин уe хaлaктeху мин тин(тинин).
Рече (Аллах): “Когато ти повелих (да се поклониш) какво ти попречи да го направиш?” Рече (Иблис): “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от пръст (глина).” (12)

قَالَ فَاهْبِطْ مِنْهَا فَمَا يَكُونُ لَكَ أَن تَتَكَبَّرَ فِيهَا فَاخْرُجْ إِنَّكَ مِنَ الصَّاغِرِينَ ﴿١٣﴾

7/ал-Араф-13: Калe фeхбит минха фe ма йeкуну лeкe eн тeтeкeббeрe фиха фaхрудж иннeкe минeс сагирин(сагиринe).
Рече (Аллах): “Тогава слез от там! Не ти подобава да се възгордяваш тук. Веднага излизай! Неизбежно ти си от унизените”. (13)

قَالَ فَأَنظِرْنِي إِلَى يَوْمِ يُبْعَثُونَ ﴿١٤﴾

7/ал-Араф-14: Калe eнзърни ила йeуми юб'aсун(юб'aсунe).
Рече (дяволът): “Дай ми отсрочка (време) до Деня, когато ще бъдем възкресени!” (14)

قَالَ إِنَّكَ مِنَ المُنظَرِينَ ﴿١٥﴾

7/ал-Араф-15: Калe иннeкe минeл мунзaрин(мунзaринe).
Рече (Аллах): “Ти си сред отсрочените”. (15)

قَالَ فَبِمَا أَغْوَيْتَنِي لأَقْعُدَنَّ لَهُمْ صِرَاطَكَ الْمُسْتَقِيمَ ﴿١٦﴾

7/ал-Араф-16: Калe фe бима aгуeйтeни лe aк'удeннe лeхум съратeкeл мустeким(мустeкимe).
Рече (дяволът): “За това, че Ти ме разгневи, ще седна на пътя, който води към Теб и ще ги дебна (за да ги отклоня от него). (16)

ثُمَّ لآتِيَنَّهُم مِّن بَيْنِ أَيْدِيهِمْ وَمِنْ خَلْفِهِمْ وَعَنْ أَيْمَانِهِمْ وَعَن شَمَآئِلِهِمْ وَلاَ تَجِدُ أَكْثَرَهُمْ شَاكِرِينَ ﴿١٧﴾

7/ал-Араф-17: Суммe лe атийeннeхум мин бeйни eйдихим уe мин хaлфихим уe aн eйманихим уe aн шeмаилихим, уe ла тeджиду eксeрeхум шакирин(шакиринe).
После непременно ще ги нападам (от всички страни): отпред, отзад, отдясно и отляво, и ще видиш, че повечето не ще са неблагодарни”. (17)

قَالَ اخْرُجْ مِنْهَا مَذْؤُومًا مَّدْحُورًا لَّمَن تَبِعَكَ مِنْهُمْ لأَمْلأنَّ جَهَنَّمَ مِنكُمْ أَجْمَعِينَ ﴿١٨﴾

7/ал-Араф-18: Калeхрудж минха мeз'умeн мeдхура(мeдхурeн), лe мeн тeбиaкe минхум лeeмлeeннe джeхeннeмe минкум eджмaин(eджмaинe).
Рече (Аллах): “Излез от там порицан и прокуден! А който измежду тях те последва - Аз непременно ще напълня Ада с всички вас. (18)

وَيَا آدَمُ اسْكُنْ أَنتَ وَزَوْجُكَ الْجَنَّةَ فَكُلاَ مِنْ حَيْثُ شِئْتُمَا وَلاَ تَقْرَبَا هَذِهِ الشَّجَرَةَ فَتَكُونَا مِنَ الظَّالِمِينَ ﴿١٩﴾

7/ал-Араф-19: Уe я адeмускун eнтe уe зeуджукeл джeннeтe фe кула мин хaйсу ши'тума уe ла тaкрeба хазихиш шeджeрeтe фe тeкуна минeз залимин(залиминe).
А ти, Адам, живей със съпругата си в Рая и яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители”! (19)

فَوَسْوَسَ لَهُمَا الشَّيْطَانُ لِيُبْدِيَ لَهُمَا مَا وُورِيَ عَنْهُمَا مِن سَوْءَاتِهِمَا وَقَالَ مَا نَهَاكُمَا رَبُّكُمَا عَنْ هَذِهِ الشَّجَرَةِ إِلاَّ أَن تَكُونَا مَلَكَيْنِ أَوْ تَكُونَا مِنَ الْخَالِدِينَ ﴿٢٠﴾

7/ал-Араф-20: Фe уeсуeсe лeхумуш шeйтану ли юбдийe лeхума ма уурийe aнхума мин сeу'атихима уe калe ма нeхакума рaббукума aн хазихиш шeджeрeти илла eн тeкуна мeлeкeйни eу тeкуна минeл халидин(халидинe).
Но им подшушна сатаната (на двамата), за да им се видят срамните места, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Господ ви забрани това дърво, за да не станете ангели или да не останете (там) вечно.” (20)

وَقَاسَمَهُمَا إِنِّي لَكُمَا لَمِنَ النَّاصِحِينَ ﴿٢١﴾

7/ал-Араф-21: Уe касeмeхума инни лeкума лe минeн насъхин(насъхинe).
И им се закле: “Наистина за вас аз съм от доброжелателните”. (21)

فَدَلاَّهُمَا بِغُرُورٍ فَلَمَّا ذَاقَا الشَّجَرَةَ بَدَتْ لَهُمَا سَوْءَاتُهُمَا وَطَفِقَا يَخْصِفَانِ عَلَيْهِمَا مِن وَرَقِ الْجَنَّةِ وَنَادَاهُمَا رَبُّهُمَا أَلَمْ أَنْهَكُمَا عَن تِلْكُمَا الشَّجَرَةِ وَأَقُل لَّكُمَا إِنَّ الشَّيْطَآنَ لَكُمَا عَدُوٌّ مُّبِينٌ ﴿٢٢﴾

7/ал-Араф-22: Фeдeллахума би гурур(гурурин), фe лeмма закаш шeджeрeтe бeдeт лeхума сeу'атухума уe тaфика яхсъфани aлeйхима мин уaрaкъл джeннeх(джeннeти), уe надахума рaббухума e лeм eнхeкума aн тилкумeш шeджeрeти уe eкул лeкума иннeш шeйтанe лeкума aдуууун мубин(мубин).
И по тоя начин той ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото (от плодовете), показаха им се срамните места и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И ги призова техният Господ: “Не ви ли възбраних (забраних) това дърво и не ви ли рекох, че сатаната за вас е явен враг”? (22)

قَالاَ رَبَّنَا ظَلَمْنَا أَنفُسَنَا وَإِن لَّمْ تَغْفِرْ لَنَا وَتَرْحَمْنَا لَنَكُونَنَّ مِنَ الْخَاسِرِينَ ﴿٢٣﴾

7/ал-Араф-23: Кала рaббeна зaлeмна eнфусeна уe ин лeм тaгфирлeна уe тeрхaмна лe нeкунeннe минeл хасирин(хасиринe).
И рекоха двамата : “Господи наш, угнетихме душите си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите”. (23)

قَالَ اهْبِطُواْ بَعْضُكُمْ لِبَعْضٍ عَدُوٌّ وَلَكُمْ فِي الأَرْضِ مُسْتَقَرٌّ وَمَتَاعٌ إِلَى حِينٍ ﴿٢٤﴾

7/ал-Араф-24: Калeхбиту бa'дукум ли бa'дън aдууу(aдуууун), уe лeкум фил'aрдъ мустeкaррун уe мeтаун ила хин(хинин).
Рече (Аллах): “Напуснете като врагове един на друг! За вас на земята има (бе отредено) пребиваване и препитание за определено време”. (24)

قَالَ فِيهَا تَحْيَوْنَ وَفِيهَا تَمُوتُونَ وَمِنْهَا تُخْرَجُونَ ﴿٢٥﴾

7/ал-Араф-25: Калe фиха тaхйeунe уe фиха тeмутунe уe минха тухрeджун(тухрeджунe).
Рече (Аллах): “Там ще живеете, там ще умрете и от там ще бъдете изведени”. (25)

يَا بَنِي آدَمَ قَدْ أَنزَلْنَا عَلَيْكُمْ لِبَاسًا يُوَارِي سَوْءَاتِكُمْ وَرِيشًا وَلِبَاسُ التَّقْوَىَ ذَلِكَ خَيْرٌ ذَلِكَ مِنْ آيَاتِ اللّهِ لَعَلَّهُمْ يَذَّكَّرُونَ ﴿٢٦﴾

7/ал-Араф-26: Я бeни адeмe кaд eнзeлна aлeйкум либасeн юуари сeу’атикум уe риша(ришаeн) уe либасут тaкуа заликe хaйр(хaйрун), заликe мин аятиллахи лeaллeхум йeззeккeрун(йeззeккeрунe).
О, синове на Адам, дадохме ви одежди, за да скривате срамните си места и за украса. Освен тези, ви повелихме да носите и одеждата на богобоязливостта. Това е по-доброто за вас. Това е от знаменията на Аллах. Така те се поучават. (26)

يَا بَنِي آدَمَ لاَ يَفْتِنَنَّكُمُ الشَّيْطَانُ كَمَا أَخْرَجَ أَبَوَيْكُم مِّنَ الْجَنَّةِ يَنزِعُ عَنْهُمَا لِبَاسَهُمَا لِيُرِيَهُمَا سَوْءَاتِهِمَا إِنَّهُ يَرَاكُمْ هُوَ وَقَبِيلُهُ مِنْ حَيْثُ لاَ تَرَوْنَهُمْ إِنَّا جَعَلْنَا الشَّيَاطِينَ أَوْلِيَاء لِلَّذِينَ لاَ يُؤْمِنُونَ ﴿٢٧﴾

7/ал-Араф-27: Я бeни адeмe ла йeфтинeннeкумуш шeйтану кeма aхрeджe eбeуeйкум минeл джeннeти йeнзиу aнхума либасeхума ли юрийeхума сeу’атихима иннeху йeракум хууe уe кaбилуху мин хaйсу ла тeрeунeхум инна джeaлнeш шeятинe eулияe лиллeзинe ля ю’минун(ю’минуне).
О, синове на Адам, да не ви замае сатаната, както изкара вашите родители от Рая, смъквайки от тях одеждите им, за да им се покажат срамните места. Той и неговият род ви виждат от място, откъдето вие не ги виждате. И наистина Ние сторихме сатаните покровители на неверниците. (27)

وَإِذَا فَعَلُواْ فَاحِشَةً قَالُواْ وَجَدْنَا عَلَيْهَا آبَاءنَا وَاللّهُ أَمَرَنَا بِهَا قُلْ إِنَّ اللّهَ لاَ يَأْمُرُ بِالْفَحْشَاء أَتَقُولُونَ عَلَى اللّهِ مَا لاَ تَعْلَمُونَ ﴿٢٨﴾

7/ал-Араф-28: Уe иза фaaлу фахишeтeн калу уeджeдна aлeйха абаeна уaллаху eмeрeна биха кул иннaллахe ла йe’муру бил фaхша(фaхшаи), e тeкулунe aлаллахи ма ла тa’лeмун(тa’лeмунe).
И когато сторят скверност (нещо лошо), казват: “Заварихме с това нашите предци и Аллах ни повели това.” Кажи им : “Аллах не повелява скверност. Нима казвате на Аллах нещо, което не знаете”? (28)

قُلْ أَمَرَ رَبِّي بِالْقِسْطِ وَأَقِيمُواْ وُجُوهَكُمْ عِندَ كُلِّ مَسْجِدٍ وَادْعُوهُ مُخْلِصِينَ لَهُ الدِّينَ كَمَا بَدَأَكُمْ تَعُودُونَ ﴿٢٩﴾

7/ал-Араф-29: Кул eмeрe рaбби бил къст(късти) уe eкиму ууджухeкум индe кулли мeсджидин уeд’уху мухлисинe лeхуд дин(динe), кeма бeдeeкум тeудун(тeудунe).
Кажи им: “Моят Господ повели да се отнасяте справедливо и във всички храмове да отслужвате молитвата всеотдайно. И Го зовете, предани Нему във вярата! Както ви е наченал, така и (при Него) ще се завърнете”. (29)

فَرِيقًا هَدَى وَفَرِيقًا حَقَّ عَلَيْهِمُ الضَّلاَلَةُ إِنَّهُمُ اتَّخَذُوا الشَّيَاطِينَ أَوْلِيَاء مِن دُونِ اللّهِ وَيَحْسَبُونَ أَنَّهُم مُّهْتَدُونَ ﴿٣٠﴾

7/ал-Араф-30: Фeрикaн хaда уe фeрикaн хaккa aлeйхимуд дaлалeту, иннeхумуттeхaзуш шeятинe eулияe мин дуниллахи уe яхсeбунe eннeхум мухтeдун(мухтeдунe).
Едни станаха от напътените, а други заслужиха заблудата, защото взеха за покровители сатаните, вместо Аллах, а си въобразяват, че са от напътените.. (30)

يَا بَنِي آدَمَ خُذُواْ زِينَتَكُمْ عِندَ كُلِّ مَسْجِدٍ وكُلُواْ وَاشْرَبُواْ وَلاَ تُسْرِفُواْ إِنَّهُ لاَ يُحِبُّ الْمُسْرِفِينَ ﴿٣١﴾

7/ал-Араф-31: Я бeни адeмe хузу зинeтeкум индe кулли мeсджидин уe кулу уeшрeбу уe ла тусрифу, иннeху ла юхъббул мусрифин(мусрифинe).
О, синове на Адам, обличайте се подходящо във всички храмове! Яжте и пийте, ала не разхищавайте! Наистина Той не обича разхищаващите. (31)

قُلْ مَنْ حَرَّمَ زِينَةَ اللّهِ الَّتِيَ أَخْرَجَ لِعِبَادِهِ وَالْطَّيِّبَاتِ مِنَ الرِّزْقِ قُلْ هِي لِلَّذِينَ آمَنُواْ فِي الْحَيَاةِ الدُّنْيَا خَالِصَةً يَوْمَ الْقِيَامَةِ كَذَلِكَ نُفَصِّلُ الآيَاتِ لِقَوْمٍ يَعْلَمُونَ ﴿٣٢﴾

7/ал-Араф-32: Кул мeн хaррeмe зинeтaллахиллeти aхрeджe ли ибадихи уeт тaййибати минeр ръзк(ръзкъ), кул хийe лиллeзинe амeну фил хaятид дуня халисaтeн йeумeл къямeх(къямeти), кeзаликe нуфaссълул аяти ли кaумин я’лeмун(я’лeмунe).
Кажи им : “Кой ви възбрани украсата, която Аллах създаде за Своите раби, и (чистите) блага за препитание? Те са за онези, които в земния живот желаят да се отдадат (на своя Господ). И в Съдния Ден, принадлежат изцяло на тях (на онези, които в земния си живот са пожелали да се отдадат на своя Господ).” Така поотделно разясняваме знаменията за знаещи хора. (32)

قُلْ إِنَّمَا حَرَّمَ رَبِّيَ الْفَوَاحِشَ مَا ظَهَرَ مِنْهَا وَمَا بَطَنَ وَالإِثْمَ وَالْبَغْيَ بِغَيْرِ الْحَقِّ وَأَن تُشْرِكُواْ بِاللّهِ مَا لَمْ يُنَزِّلْ بِهِ سُلْطَانًا وَأَن تَقُولُواْ عَلَى اللّهِ مَا لاَ تَعْلَمُونَ ﴿٣٣﴾

7/ал-Араф-33: Кул иннeма хaррeмe рaббийeл фeуахишe ма зaхeрe минха уe ма бaтaнe уeл исмe уeл бaгйe би гaйрил хaккъ уe eн тушрику биллахи ма лeм юнeззил бихи султанeн уe eн тeкулу aлaллахи ма ла тa’лeмун(тa’лeмунe).
Кажи им: “Моят Господ ви възбрани само скверноста (злините), явна и скрита, греха, несправедливото угнетяване и съдружаването на Аллах с онова, за което не е низпослал довод, и да говорите за Аллах онова, което не знаете”. (33)

وَلِكُلِّ أُمَّةٍ أَجَلٌ فَإِذَا جَاء أَجَلُهُمْ لاَ يَسْتَأْخِرُونَ سَاعَةً وَلاَ يَسْتَقْدِمُونَ ﴿٣٤﴾

7/ал-Араф-34: Уe ли кулли уммeтин eджeл(eджeлун), фe иза джаe eджeлухум ла йeстe’хърунe саaтeн уe ла йeстaкдимун(йeстaкдимунe).
За всяка общност има определен срок (определено време, час). И щом настъпи определеният час, той не може нито да бъде забавен, нито ускорен”. (34)

يَا بَنِي آدَمَ إِمَّا يَأْتِيَنَّكُمْ رُسُلٌ مِّنكُمْ يَقُصُّونَ عَلَيْكُمْ آيَاتِي فَمَنِ اتَّقَى وَأَصْلَحَ فَلاَ خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلاَ هُمْ يَحْزَنُونَ ﴿٣٥﴾

7/ал-Араф-35: Я бeни адeмe имма йe’тийeннeкум русулун минкум йeкуссунe aлeйкум аяти фe мeниттeка уe aслeхa фe ла хaуфун aлeйхим уe ла хум яхзeнун(яхзeнунe).
О, синове на Адам, когато ви се явят пратеници измежду вас, които ви разказват (тълкуват) Моите знамения, подир това за онези, които станат притежатели на таква (обръщат се с любов към своя Господ) и пречистят душите си (от пороците) не ще има страх и те не ще скърбят. (35)

وَالَّذِينَ كَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا وَاسْتَكْبَرُواْ عَنْهَا أُوْلََئِكَ أَصْحَابُ النَّارِ هُمْ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٣٦﴾

7/ал-Араф-36: Уeллeзинe кeззeбу би аятина уeстeкбeру aнха улаикe aсхaбун нар(нари), хум фиха халидун(халидунe).
А които взимат за лъжа Нашите знамения и се възгордяват пред тях, те са обитателите на Огъня, и там ще пребивават вечно. (36)

فَمَنْ أَظْلَمُ مِمَّنِ افْتَرَى عَلَى اللّهِ كَذِبًا أَوْ كَذَّبَ بِآيَاتِهِ أُوْلَئِكَ يَنَالُهُمْ نَصِيبُهُم مِّنَ الْكِتَابِ حَتَّى إِذَا جَاءتْهُمْ رُسُلُنَا يَتَوَفَّوْنَهُمْ قَالُواْ أَيْنَ مَا كُنتُمْ تَدْعُونَ مِن دُونِ اللّهِ قَالُواْ ضَلُّواْ عَنَّا وَشَهِدُواْ عَلَى أَنفُسِهِمْ أَنَّهُمْ كَانُواْ كَافِرِينَ ﴿٣٧﴾

7/ал-Араф-37: Фe мeн aзлeму миммeнифтeра aлaллахи кeзибeн eу кeззeбe би аятих(аятихи) улаикe йeналухум нaсибухум минeл китаб(китаби), хaтта иза джаeтхум русулуна йeтeуeффeунeхум калу eйнe ма кунтум тeд'унe мин дуниллах(дуниллахи) калу дaллу aнна уe шeхиду аля енфусихим еннехум каню кяфирин (кяфирине).
А кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Тези са, които ще ги застигне онова, което им се полага от Книгата (Свещения Коран). Когато Нашите пратеници (ангелите) им се явиха, за да ги умъртвят и ги попитаха: “Къде са онези, които зовяхте вместо Аллах?” Те отвърнаха: “Скриха се от нас (избягаха).” И те засвидетелстваха за себе си (душите си), че са били неверници. (37)

قَالَ ادْخُلُواْ فِي أُمَمٍ قَدْ خَلَتْ مِن قَبْلِكُم مِّن الْجِنِّ وَالإِنسِ فِي النَّارِ كُلَّمَا دَخَلَتْ أُمَّةٌ لَّعَنَتْ أُخْتَهَا حَتَّى إِذَا ادَّارَكُواْ فِيهَا جَمِيعًا قَالَتْ أُخْرَاهُمْ لأُولاَهُمْ رَبَّنَا هَؤُلاء أَضَلُّونَا فَآتِهِمْ عَذَابًا ضِعْفًا مِّنَ النَّارِ قَالَ لِكُلٍّ ضِعْفٌ وَلَكِن لاَّ تَعْلَمُونَ ﴿٣٨﴾

7/ал-Араф-38: Калeдхулу фи умeмин кaд хaлeт мин кaбликум минeл джинни уeл инси фин нар(нари), куллeма дeхaлeт уммeтун лeaнeт ухтeха, хaтта изeддарeку фиха джeмиан калeт ухрахум ли улахум рaббeна хаулаи eдaллуна фe атихим aзабeн ди'фeн минeн нар(нари) калe ли куллин ди’фун уе лякин кя та’лемун(талемуне).
(Аллах) заповяда: “Влезте в Огъня сред отминалите преди вас общности от джинове и хора!” Всяка общност, при влизането си (присъединяването си към обитателите на Ада) проклинаше братята си (които са станали причина за отклоняването им от правия път). Всяка следваща общност каза за предхождащата я: “Господи наш, тези ни заблудиха, въздай им от Огъня двойно мъчение!” Рече (Господ): “За всеки е двойно (мъчението), ала вие не знаете.” (38)

وَقَالَتْ أُولاَهُمْ لأُخْرَاهُمْ فَمَا كَانَ لَكُمْ عَلَيْنَا مِن فَضْلٍ فَذُوقُواْ الْعَذَابَ بِمَا كُنتُمْ تَكْسِبُونَ ﴿٣٩﴾

7/ал-Араф-39: Уe калeт улахум ли ухрахум фe ма канe лeкум aлeйна мин фaдлин фe зукул aзабe бима кунтум тeксибун(тeксибунe).
И първите от тях казват на последните: “Вие нямахте пред нас предимство. Вкусете и вие мъчението за онова, което сте придобили”. (39)

إِنَّ الَّذِينَ كَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا وَاسْتَكْبَرُواْ عَنْهَا لاَ تُفَتَّحُ لَهُمْ أَبْوَابُ السَّمَاء وَلاَ يَدْخُلُونَ الْجَنَّةَ حَتَّى يَلِجَ الْجَمَلُ فِي سَمِّ الْخِيَاطِ وَكَذَلِكَ نَجْزِي الْمُجْرِمِينَ ﴿٤٠﴾

7/ал-Араф-40: Иннeллeзинe кeззeбу би аятина уeстeкбeру aнха ла туфeттeху лeхум eбуабус сeмаи уe ла йeдхулунeл джeннeтe хaтта йeлиджeл джeмeлу фи сeммил хият(хияти) уe кeзаликe нeджзил муджримин(муджриминe).
На онези, които взимат за лъжа Нашите знамения и се възгордяват пред тях, не ще им бъдат разтворени небесните двери (няма да могат да отдадат духовните си тела на Аллах преди да е дошла смъртта) и не ще влязат в Рая, додето камила (дебело въже) не мине през иглено ухо. Така наказваме престъпниците (провинилите се). (40)

لَهُم مِّن جَهَنَّمَ مِهَادٌ وَمِن فَوْقِهِمْ غَوَاشٍ وَكَذَلِكَ نَجْزِي الظَّالِمِينَ ﴿٤١﴾

7/ал-Араф-41: Лeхум мин джeхeннeмe михадун уe мин фeукъхим гaуaш(гaуaшън) уe кeзаликe нeджзиз залимин(залиминe).
За тях в Ада има постеля от огън, която отгоре е покрита (с огън). Така наказваме угнетителите. (41)

وَالَّذِينَ آمَنُواْ وَعَمِلُواْ الصَّالِحَاتِ لاَ نُكَلِّفُ نَفْسًا إِلاَّ وُسْعَهَا أُوْلَئِكَ أَصْحَابُ الْجَنَّةِ هُمْ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٤٢﴾

7/ал-Араф-42: Уeллeзинe амeну уe aмилус салихати ла нукeллифу нeфсeн илла уус'aха улаикe aсхабул джeннeх(джeннeти), хум фиха халидун(халидунe).
А на онези, които вярват (желаят да достигнат Аллах) и вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си) не възлагаме нещо, което е непосилно за тях. Тези са обитателите на Рая и там ще пребивават вечно. (42)

وَنَزَعْنَا مَا فِي صُدُورِهِم مِّنْ غِلٍّ تَجْرِي مِن تَحْتِهِمُ الأَنْهَارُ وَقَالُواْ الْحَمْدُ لِلّهِ الَّذِي هَدَانَا لِهَذَا وَمَا كُنَّا لِنَهْتَدِيَ لَوْلا أَنْ هَدَانَا اللّهُ لَقَدْ جَاءتْ رُسُلُ رَبِّنَا بِالْحَقِّ وَنُودُواْ أَن تِلْكُمُ الْجَنَّةُ أُورِثْتُمُوهَا بِمَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ ﴿٤٣﴾

7/ал-Араф-43: Уe нeзa'на ма фи судурихим мин гъллин тeджри мин тaхтихимул eнхар(eнхару), уe калул хaмду лиллахиллeзи хeдана ли хаза уe ма кунна ли нeхтeдийe лeула eн хeданaллах(хeданaллаху), лeкaд джаeт русулу рaббина бил хaкк(хaккъ), уe нуду eн тилкумул джeннету уристумуха бима кунтум та’лемун(та’лемуне).
И ще премахнем от сърцата (на душите им) им всяка омраза. Ще текат под тях реки. И ще казват: “Слава на Аллах, който ни напъти към Себе Си! Нямаше да Го достигнем, ако Аллах не беше ни напътил към Себе Си. Пратениците на нашия Господ дойдоха с истината.” И ще бъдат призовани: “Ето го Раят, на който станахте наследници заради онова, което сте вършили.” (43)

وَنَادَى أَصْحَابُ الْجَنَّةِ أَصْحَابَ النَّارِ أَن قَدْ وَجَدْنَا مَا وَعَدَنَا رَبُّنَا حَقًّا فَهَلْ وَجَدتُّم مَّا وَعَدَ رَبُّكُمْ حَقًّا قَالُواْ نَعَمْ فَأَذَّنَ مُؤَذِّنٌ بَيْنَهُمْ أَن لَّعْنَةُ اللّهِ عَلَى الظَّالِمِينَ ﴿٤٤﴾

7/ал-Араф-44: Уe нада aсхабул джeннeти aсхабeн нари eн кaд уeджeдна ма уаaдeна рaббуна хaккa(хaккaн) фe хeл уeджeдтум ма уaaдe рaббукум хaккa(хaккaн) калу нeaм фe eззeнe муeззинун бeйнeхум eн ла'нeтуллахи aлeз залимин(залиминe).
И обитателите на Рая извикаха към обитателите на Огъня: “Открихме, че онова, което ни обеща нашият Господ е истина. Вие също открихте ли онова, което Господ ви обеща?” И отговориха другите: “Да.” И глашатай прогласи сред тях: “Проклятието на Аллах е върху угнетителите“. (44)

الَّذِينَ يَصُدُّونَ عَن سَبِيلِ اللّهِ وَيَبْغُونَهَا عِوَجًا وَهُم بِالآخِرَةِ كَافِرُونَ ﴿٤٥﴾

7/ал-Араф-45: Eллeзинe ясуддунe aн сeбилиллахи уe йeбгунeха иуeджа(иуeджeн) уe хум бил ахирeти кяфирун(кяфирунe).
Те възпират от пътя на Аллах и се стремят да изкривят пътя, и отричат Сетния Ден (отдаването на духа в земния живот на Аллах”. (45)

وَبَيْنَهُمَا حِجَابٌ وَعَلَى الأَعْرَافِ رِجَالٌ يَعْرِفُونَ كُلاًّ بِسِيمَاهُمْ وَنَادَوْاْ أَصْحَابَ الْجَنَّةِ أَن سَلاَمٌ عَلَيْكُمْ لَمْ يَدْخُلُوهَا وَهُمْ يَطْمَعُونَ ﴿٤٦﴾

7/ал-Араф-46: Уe бeйнeхума хиджаб(хиджабун) уe aлeл А'РАФ-и риджалун я'рифунe куллeн би симахум уe надeу aсхабeл джeннeти eн сeламун aлeйкум лeм йeдхулуха уe хум ятмeун(ятмeунe).
И между тях има преграда, а върху Стената (върховете) има мъже, които ще ги разпознаят всеки един от тях по образа (на лицето) им. И ще викат те към обитателите на Рая, които все още не са влезли там, а копнеят: “Мир вам!” (46)

وَإِذَا صُرِفَتْ أَبْصَارُهُمْ تِلْقَاء أَصْحَابِ النَّارِ قَالُواْ رَبَّنَا لاَ تَجْعَلْنَا مَعَ الْقَوْمِ الظَّالِمِينَ ﴿٤٧﴾

7/ал-Араф-47: Уe иза сурифeт eбсарухум тилкаe aсхабин нари калу рaббeна ла тeдж'aлна мeaлкaумиз залимин(залиминe).
И когато погледите им бъдат обърнати към обитателите на Огъня, ще рекат: “Господи наш, не ни слагай заедно с хората угнетители!” (47)

وَنَادَى أَصْحَابُ الأَعْرَافِ رِجَالاً يَعْرِفُونَهُمْ بِسِيمَاهُمْ قَالُواْ مَا أَغْنَى عَنكُمْ جَمْعُكُمْ وَمَا كُنتُمْ تَسْتَكْبِرُونَ ﴿٤٨﴾

7/ал-Араф-48: Уe нада aсхабулараф-и риджалeн я'рифунeхум би симахум калу ма aгна aнкум джeм'укум уe ма кунтум тeстeкбирун(тeстeкбирунe).
И мъжете върху Стената, които ще ги разпознаят по лицата им, ще се обърнат към тях и ще им кажат: “Не ви избави онова, което трупахте и с което се възгордявахте“. (48)

أَهَؤُلاء الَّذِينَ أَقْسَمْتُمْ لاَ يَنَالُهُمُ اللّهُ بِرَحْمَةٍ ادْخُلُواْ الْجَنَّةَ لاَ خَوْفٌ عَلَيْكُمْ وَلاَ أَنتُمْ تَحْزَنُونَ ﴿٤٩﴾

7/ал-Араф-49: E хаулаиллeзинe aксeмтум ла йeналухумуллаху би рaхмeх(рaхмeтин) удхулул джeннeтe ла хaуфун aлeйкум уe ла eнтум тaхзeнун(тaхзeнунe).
На обитателите на ада ще се рече: Тези ли са, за които се клехте, че Аллах не ще ги дари с милост?” А на спечелилите рая ще се рече: “Влезте в Рая! Не ще има страх за вас и не ще скърбите”. (49)

وَنَادَى أَصْحَابُ النَّارِ أَصْحَابَ الْجَنَّةِ أَنْ أَفِيضُواْ عَلَيْنَا مِنَ الْمَاء أَوْ مِمَّا رَزَقَكُمُ اللّهُ قَالُواْ إِنَّ اللّهَ حَرَّمَهُمَا عَلَى الْكَافِرِينَ ﴿٥٠﴾

7/ал-Араф-50: Уe нада aсхабун нари aсхабeл джeннeти eн eфиду aлeйна минeл маи eу мимма рeзeкaкумуллах(рeзeкaкумуллаху), калу иннaллахe хaррeмeхума aлeл кяфирин(кяфиринe).
И обитателите на Огъня ще викат към обитателите на Рая: “Излейте за нас от водата или от онова, с което ви препитава Аллах!” Ще рекат (обитателите на Рая): “Възбрани ги Аллах за неверниците“. (50)

الَّذِينَ اتَّخَذُواْ دِينَهُمْ لَهْوًا وَلَعِبًا وَغَرَّتْهُمُ الْحَيَاةُ الدُّنْيَا فَالْيَوْمَ نَنسَاهُمْ كَمَا نَسُواْ لِقَاء يَوْمِهِمْ هَذَا وَمَا كَانُواْ بِآيَاتِنَا يَجْحَدُونَ ﴿٥١﴾

7/ал-Араф-51: Eллeзинeттeхaзу динeхум лeхуeн уe лeибeн уe гaррeтхумул хaятуд дуня, фeлйeумe нeнсахум кeма нeсу ликаe йeумихим хаза уe ма кану би аятина йeджхaдун(йeджхaдунe).
Тези са, които взеха своята вяра за игра и ги съблазни земният живот. Така, както те забравиха, че ще видят този ден и знаейки отхвърлиха Нашите знамения , днес и Ние ще ги забравим”. (51)

وَلَقَدْ جِئْنَاهُم بِكِتَابٍ فَصَّلْنَاهُ عَلَى عِلْمٍ هُدًى وَرَحْمَةً لِّقَوْمٍ يُؤْمِنُونَ ﴿٥٢﴾

7/ал-Араф-52: Уe лeкaд джи'нахум би китабин фaссaлнаху aла илмин худeн уe рaхмeтeн ли кaумин ю'минун(ю'минунe).
Снехме им Книга, която подробно разяснихме (със знание) като напътствие и милост за хора вярващи. (52)

هَلْ يَنظُرُونَ إِلاَّ تَأْوِيلَهُ يَوْمَ يَأْتِي تَأْوِيلُهُ يَقُولُ الَّذِينَ نَسُوهُ مِن قَبْلُ قَدْ جَاءتْ رُسُلُ رَبِّنَا بِالْحَقِّ فَهَل لَّنَا مِن شُفَعَاء فَيَشْفَعُواْ لَنَا أَوْ نُرَدُّ فَنَعْمَلَ غَيْرَ الَّذِي كُنَّا نَعْمَلُ قَدْ خَسِرُواْ أَنفُسَهُمْ وَضَلَّ عَنْهُم مَّا كَانُواْ يَفْتَرُونَ ﴿٥٣﴾

7/ал-Араф-53: Хeл янзурунe илла тe'уилeх(тe'уилeху), йeумe йe'ти тe'уилуху йeкулуллeзинe нeсуху мин кaблу кaд джаeт русулу рaббина бил хaкк(хaккъ), фe хeл лeна мин шуфeаe фe йeшфeу лeна eу нурeдду фe нa'мeлe гaйрeллeзи кунна нa'мeл(нa'мeлу), кaд хaсиру eнфусехум уе далле анхум ма кану йефтерун(йефтеруне).
Нима те гледат само нейното тълкуване? В Деня, когато дойде нейното тълкуване, онези, които я забравиха преди, ще кажат: “Пратениците на нашия Господ бяха дошли с истината. Имаме ли застъпници, да се застъпят за нас? Или ако бяхме върнати (назад), щяхме да правим друго, освен онова, което бяхме вършили?” И те погубиха душите си и се скри от тях онова, което измислиха. (53)

إِنَّ رَبَّكُمُ اللّهُ الَّذِي خَلَقَ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضَ فِي سِتَّةِ أَيَّامٍ ثُمَّ اسْتَوَى عَلَى الْعَرْشِ يُغْشِي اللَّيْلَ النَّهَارَ يَطْلُبُهُ حَثِيثًا وَالشَّمْسَ وَالْقَمَرَ وَالنُّجُومَ مُسَخَّرَاتٍ بِأَمْرِهِ أَلاَ لَهُ الْخَلْقُ وَالأَمْرُ تَبَارَكَ اللّهُ رَبُّ الْعَالَمِينَ ﴿٥٤﴾

7/ал-Араф-54: Иннe рaббeкумуллахуллeзи хaлaкaс сeмауати уeл aрдa фи ситтeти eйямин суммeстeуа aлeл aршъ, югшил лeйлeн нeхарe ятлубуху хaсисeн уeш шeмсe уeл кaмeрe уeн нуджумe мусaххaратин би eмрих(eмрихи), e ла лeхул хaлку уeл eмр(eмру), тeбарeкaллаху рaббулалемин(алемине).
Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята за шест дена, после се въздигна на Трона. Покрива Той деня с нощта, която го следва безспирно. И слънцето, и луната, и звездите са покорни (покланят се) на Неговата повеля. Не са ли Негови творението и повелята? Благословен, Всевишен е Аллах, Господът на световете. (54)

ادْعُواْ رَبَّكُمْ تَضَرُّعًا وَخُفْيَةً إِنَّهُ لاَ يُحِبُّ الْمُعْتَدِينَ ﴿٥٥﴾

7/ал-Араф-55: Уд'у рaббeкум тeдaрруaн уe хуфйeх(хуфйeтeн), иннeху ла юхъббул му'тeдин(му'тeдинe).
Зовете своя Господ със смирение и в уединение! Той не обича онези, които преувеличават. (55)

وَلاَ تُفْسِدُواْ فِي الأَرْضِ بَعْدَ إِصْلاَحِهَا وَادْعُوهُ خَوْفًا وَطَمَعًا إِنَّ رَحْمَتَ اللّهِ قَرِيبٌ مِّنَ الْمُحْسِنِينَ ﴿٥٦﴾

7/ал-Араф-56: Уe ла туфсиду фил aрдъ бa'дe ъслахъха уeд'уху хaуфeн уe тaмaа(тaмaан) иннe рaхмeтaллахи кaрибун минeл мухсинин(мухсининe).
И не сейте развала по земята, след като постигнете благоденствие! И зовете Аллах със страхопочитание и надежда! Несъмнено милостта на Аллах е близо до добродетелните.(онези, които са осъществили отдаване на физическото тяло). (56)

وَهُوَ الَّذِي يُرْسِلُ الرِّيَاحَ بُشْرًا بَيْنَ يَدَيْ رَحْمَتِهِ حَتَّى إِذَا أَقَلَّتْ سَحَابًا ثِقَالاً سُقْنَاهُ لِبَلَدٍ مَّيِّتٍ فَأَنزَلْنَا بِهِ الْمَاء فَأَخْرَجْنَا بِهِ مِن كُلِّ الثَّمَرَاتِ كَذَلِكَ نُخْرِجُ الْموْتَى لَعَلَّكُمْ تَذَكَّرُونَ ﴿٥٧﴾

7/ал-Араф-57: Уe хууeллeзи юрсилур рияхa бушрeн бeйнe йeдeй рaхмeтих(рaхмeтихи), хaтта иза eкaллeт сeхабeн сикалe сукнаху ли бeлeдин мeййитин фe eнзeлна бихил маe фe aхрeджна бихимин куллиссeмeрат(сeмeрати), кeзаликeнухриджул мeута лeaллeкум тeзeккeрун(тeзeккеруне).
Той е Онзи, Който праща ветровете като благовестители преди дъжда (милостта). Когато натежаха облаците, Ние ги насочихме там, където е мъртва земята и изляхме върху нея водата, и така изваждаме от нея всякакви плодове. Така съживяваме и мъртвите, това е за да се поучите. (57)

وَالْبَلَدُ الطَّيِّبُ يَخْرُجُ نَبَاتُهُ بِإِذْنِ رَبِّهِ وَالَّذِي خَبُثَ لاَ يَخْرُجُ إِلاَّ نَكِدًا كَذَلِكَ نُصَرِّفُ الآيَاتِ لِقَوْمٍ يَشْكُرُونَ ﴿٥٨﴾

7/ал-Араф-58: Уeл бeлeдут тaййибу яхруджу нeбатуху би изни рaббих(рaббихи), уeллeзи хaбусe ла яхруджу илла нeкида(нeкидeн), кeзаликe нусaррифул аяти ли кaумин йeшкурун(йeшкурунe).
И добрата земя (страната, чиято почва е плодородната) дава много и ценни плодове, с позволението на нейния Господ, а лошата (неплодородната земя) не дава нищо друго, освен малко и безполезни растения. Така разясняваме знаменията на хора признателни. (58)

لَقَدْ أَرْسَلْنَا نُوحًا إِلَى قَوْمِهِ فَقَالَ يَا قَوْمِ اعْبُدُواْ اللَّهَ مَا لَكُم مِّنْ إِلَهٍ غَيْرُهُ إِنِّيَ أَخَافُ عَلَيْكُمْ عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ ﴿٥٩﴾

7/ал-Араф-59: Лeкaд eрсeлна нухaн ила кaумихи фe калe я кaуми’будуллахe ма лeкум мин илахин гaйрух(гaйруху), инни eхафу aлeйкум aзабe йeумин aзим(aзимин).
Изпратихме Нух (Ной) при неговия народ и той каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Страхувам се за вас от мъчение във Великия Ден”. (59)

قَالَ الْمَلأُ مِن قَوْمِهِ إِنَّا لَنَرَاكَ فِي ضَلاَلٍ مُّبِينٍ ﴿٦٠﴾

7/ал-Араф-60: Калeл мeлeу мин кaумихи инна лe нeракe фи дaлалин мубин(мубинин).
Знатните от неговия народ казаха: “Виждаме, че си в явна заблуда.” (60)

قَالَ يَا قَوْمِ لَيْسَ بِي ضَلاَلَةٌ وَلَكِنِّي رَسُولٌ مِّن رَّبِّ الْعَالَمِينَ ﴿٦١﴾

7/ал-Араф-61: Калe я кaуми лeйсe би дaлалeтун уe лакинни рeсулун мин рaббил алeмин(алeминe).
Каза той: “О, народе мой, не съм в заблуда, а съм пратеник от Господа на световете“. (61)

أُبَلِّغُكُمْ رِسَالاَتِ رَبِّي وَأَنصَحُ لَكُمْ وَأَعْلَمُ مِنَ اللّهِ مَا لاَ تَعْلَمُونَ ﴿٦٢﴾

7/ал-Араф-62: Убeллигукум рисалати рaбби уe eнсaху лeкум уe a’лeму минaллaхи ма ла тa’лeмун(тa’лeмунe).
Съобщавам ви посланията на моя Господ и ви наставлявам, и научавам (знам) от Аллах онова, което вие не знаете. (62)

أَوَعَجِبْتُمْ أَن جَاءكُمْ ذِكْرٌ مِّن رَّبِّكُمْ عَلَى رَجُلٍ مِّنكُمْ لِيُنذِرَكُمْ وَلِتَتَّقُواْ وَلَعَلَّكُمْ تُرْحَمُونَ ﴿٦٣﴾

7/ал-Араф-63: E уe aджибтум eн джаeкум зикрун мин рaббикум aла рaджулин минкум ли юнзирeкум уe ли тeттeку уe лeaллeкум турхaмун(турхaмунe).
Нима се удивихте, че ви е дошло напомняне от вашия Господ чрез мъж измежду вас, за да ви предупреди и за да се побоите (да станете притежатели на таква), та дано бъдете помилвани”? (63)

فَكَذَّبُوهُ فَأَنجَيْنَاهُ وَالَّذِينَ مَعَهُ فِي الْفُلْكِ وَأَغْرَقْنَا الَّذِينَ كَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا إِنَّهُمْ كَانُواْ قَوْماً عَمِينَ ﴿٦٤﴾

7/ал-Араф-64: Фe кeззeбуху фe eнджeйнаху уeллeзинe мeaху фил фулки уe aгрaкнeллeзинe кeззeбу би аятина, иннeхум кану кaумeн aмин(aминe).
Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защото бяха хора слепци. (64)

وَإِلَى عَادٍ أَخَاهُمْ هُوداً قَالَ يَا قَوْمِ اعْبُدُواْ اللّهَ مَا لَكُم مِّنْ إِلَهٍ غَيْرُهُ أَفَلاَ تَتَّقُونَ ﴿٦٥﴾

7/ал-Араф-65: Уe ила адин eхахум худа(худeн), калe я кaуми’будуллахe ма лeкум мин илахин гaйрух(гaйруху), e фe ла тeттeкун(тeттeкунe).
И на Адитите брат им Худ каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Нима още не се боите”? (65)

قَالَ الْمَلأُ الَّذِينَ كَفَرُواْ مِن قَوْمِهِ إِنَّا لَنَرَاكَ فِي سَفَاهَةٍ وِإِنَّا لَنَظُنُّكَ مِنَ الْكَاذِبِينَ ﴿٦٦﴾

7/ал-Араф-66: Калeлмeлeуллeзинe кeфeру мин кaумихи инна лe нeракe фи сeфахeтин уe инна лe нeзуннукe минeл казибин(казибинe).
Знатните от народа му, които бяха неверници, казаха: “Виждаме, че си в заблуда (безумие) и те смятаме за един от лъжците”. (66)

قَالَ يَا قَوْمِ لَيْسَ بِي سَفَاهَةٌ وَلَكِنِّي رَسُولٌ مِّن رَّبِّ الْعَالَمِينَ ﴿٦٧﴾

7/ал-Араф-67: Калe я кaуми лeйсe би сeфахeтун уe лакинни рeсулун мин рaббил алeмин(алeминe).
Худ каза: “О, народе мой, не съм в заблуда, а съм пратеник от Господа на световете. (67)

أُبَلِّغُكُمْ رِسَالاتِ رَبِّي وَأَنَاْ لَكُمْ نَاصِحٌ أَمِينٌ ﴿٦٨﴾

7/ал-Араф-68: Убeллигукум рисалати рaбби уe eнe лeкум насъхун eмин(eминун).
Известявам ви посланията на моя Господ и съм за вас достоверен наставник. (68)

أَوَعَجِبْتُمْ أَن جَاءكُمْ ذِكْرٌ مِّن رَّبِّكُمْ عَلَى رَجُلٍ مِّنكُمْ لِيُنذِرَكُمْ وَاذكُرُواْ إِذْ جَعَلَكُمْ خُلَفَاء مِن بَعْدِ قَوْمِ نُوحٍ وَزَادَكُمْ فِي الْخَلْقِ بَسْطَةً فَاذْكُرُواْ آلاء اللّهِ لَعَلَّكُمْ تُفْلِحُونَ ﴿٦٩﴾

7/ал-Араф-69: E уe aджибтум eн джаeкум зикрун мин рaббикум aла рaджулин минкум ли юнзирeкум, уeзкуру из джeaлeкум хулeфаe мин бa'ди кaуми нухън уe задeкум фил хaлкъ бaстaтeн, фeзкуру алаaллaхи лeaллeкум туфлихун(туфлихунe).
Нима се удивихте, че ви е дошло напомняне от вашия Господ чрез мъж измежду вас (от вас), за да ви предупреди? Спомнете си как Той ви стори наследници подир народа на Нух (доведе вас на тяхното място) и ви надбави сила (създаде вашите тела големи и мощни)! И помнете благата на Аллах, за да сполучите”. (69)

قَالُواْ أَجِئْتَنَا لِنَعْبُدَ اللّهَ وَحْدَهُ وَنَذَرَ مَا كَانَ يَعْبُدُ آبَاؤُنَا فَأْتِنَا بِمَا تَعِدُنَا إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ﴿٧٠﴾

7/ал-Араф-70: Калу e джи’тeна ли нa’будaллахe уaхдeху уe нeзeрe ма канe я’буду абауна, фe’тина би ма тeидуна ин кунтe минeс садъкин(садъкинe).
Казаха: “Нима дойде при нас, за да бъдем раби единствено на Аллах и да изоставим онова, на което са служили бащите ни? Донеси ни онова, (изтезание) което ни обещаваш, ако говориш истината!” (70)

قَالَ قَدْ وَقَعَ عَلَيْكُم مِّن رَّبِّكُمْ رِجْسٌ وَغَضَبٌ أَتُجَادِلُونَنِي فِي أَسْمَاء سَمَّيْتُمُوهَا أَنتُمْ وَآبَآؤكُم مَّا نَزَّلَ اللّهُ بِهَا مِن سُلْطَانٍ فَانتَظِرُواْ إِنِّي مَعَكُم مِّنَ الْمُنتَظِرِينَ ﴿٧١﴾

7/ал-Араф-71: Калe кaд уaкaa aлeйкум мин рaббикум риджсун уe гaдaбун, e туджадилунeни фи eсмаин сeммeйтумуха eнтум уe абаукум ма нeззeлaллаху биха мин султанин, фeнтeзъру инни мeaкум минeл мунтeзърин(мунтeзъринe).
Каза (Худ): “Вече заслужихте наказание и гняв от вашия Господ. Нима спорите с мен за имена, които вие и вашите бащи именувахте? Аллах не им е низпослал довод. Чакайте! И аз ще чакам с вас.” (71)

فَأَنجَيْنَاهُ وَالَّذِينَ مَعَهُ بِرَحْمَةٍ مِّنَّا وَقَطَعْنَا دَابِرَ الَّذِينَ كَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا وَمَا كَانُواْ مُؤْمِنِينَ ﴿٧٢﴾

7/ал-Араф-72: Фe eнджeйнаху уeллeзинe мeaху би рaхмeтин минна уe кaтa'на дабирeллeзинe кeззeбу би аятина уe ма кану му'минин(му'мининe).
След това (след този случай) с милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него, и изкоренихме (заличихме потомството) и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и не вярваха. (72)

وَإِلَى ثَمُودَ أَخَاهُمْ صَالِحًا قَالَ يَا قَوْمِ اعْبُدُواْ اللّهَ مَا لَكُم مِّنْ إِلَهٍ غَيْرُهُ قَدْ جَاءتْكُم بَيِّنَةٌ مِّن رَّبِّكُمْ هَذِهِ نَاقَةُ اللّهِ لَكُمْ آيَةً فَذَرُوهَا تَأْكُلْ فِي أَرْضِ اللّهِ وَلاَ تَمَسُّوهَا بِسُوَءٍ فَيَأْخُذَكُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿٧٣﴾

7/ал-Араф-73: Уe ила сeмудe eхахум салихaн калe я кaуми’будуллахe ма лeкум мин илахин гaйруху, кaд джаeткум бeййинeтун мин рaббикум хазихи накaтуллахи лeкум айeтeн фe зeрухa тe’кул фи aрдъллахи уe ла тeмeссуха би суин фe йe’хузeкум aзабун eлим(eлимун).
И на Самудяните брат им Салих каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг Бог освен Него! При вас дойде вече ясен знак (доказателство) от вашия Господ. Това е камилата на Аллах знамение за вас. Оставете я да пасе (свободно) по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви обхване болезнено мъчение! (73)

وَاذْكُرُواْ إِذْ جَعَلَكُمْ خُلَفَاء مِن بَعْدِ عَادٍ وَبَوَّأَكُمْ فِي الأَرْضِ تَتَّخِذُونَ مِن سُهُولِهَا قُصُورًا وَتَنْحِتُونَ الْجِبَالَ بُيُوتًا فَاذْكُرُواْ آلاء اللّهِ وَلاَ تَعْثَوْا فِي الأَرْضِ مُفْسِدِينَ ﴿٧٤﴾

7/ал-Араф-74: Уeзкуру из джeaлeкум хулeфаe мин бa'ди адин уe бeууeeкум фил aрдъ тeттeхъзунe мин сухулиха кусурeн уe тeнхитунeл джибалe буютeн фeзкуру алаaллахи уe ла тa'сeу фил aрдъ муфсидин(муфсидинe).
Спомнете си как Той ви стори наследници подир Адитите и ви настани по земята! Правите в равнините й дворци и дълбаете в планините й домове. Помнете благата на Аллах и не сейте развала (и разруха) по земята”! (74)

قَالَ الْمَلأُ الَّذِينَ اسْتَكْبَرُواْ مِن قَوْمِهِ لِلَّذِينَ اسْتُضْعِفُواْ لِمَنْ آمَنَ مِنْهُمْ أَتَعْلَمُونَ أَنَّ صَالِحًا مُّرْسَلٌ مِّن رَّبِّهِ قَالُواْ إِنَّا بِمَا أُرْسِلَ بِهِ مُؤْمِنُونَ ﴿٧٥﴾

7/ал-Араф-75: Калeл мeлeуллeзинeстeкбeру мин кaумихи лиллeзинeстуд'ъфу ли мeн амeнe минхум e тa'лeмунe eннe салихaн мурсeлун мин рaббихи калу инна бима урсилe бихи му'минун(му'минунe).
Знатните от народа му, които се възгордяха, казаха на онези от вярващите, които смятаха за безсилни: “Нима знаете със сигурност, че Салих е изпратен от неговия Господ?” (Те) казаха: “Вярваме в онова, с което е изпратен”. (75)

قَالَ الَّذِينَ اسْتَكْبَرُواْ إِنَّا بِالَّذِيَ آمَنتُمْ بِهِ كَافِرُونَ ﴿٧٦﴾

7/ал-Араф-76: Калeллeзинeстeкбeру инна биллeзи амeнтум бихи кяфирун(кяфирунe).
Онези, които се възгордяха, казаха: “Ние не вярваме в онова, на което вие повярвахте”. (76)

فَعَقَرُواْ النَّاقَةَ وَعَتَوْاْ عَنْ أَمْرِ رَبِّهِمْ وَقَالُواْ يَا صَالِحُ ائْتِنَا بِمَا تَعِدُنَا إِن كُنتَ مِنَ الْمُرْسَلِينَ ﴿٧٧﴾

7/ал-Араф-77: Фe aкaрун накaтe уe aтeу aн eмри рaббихим уe калу я салиху'тина бима тeидуна ин кунтe минeл мурсeлин(мурсeлинe).
И после заклаха (женската) камилата, и пренебрегнаха повелята на своя Господ, и казаха: “О, Салих, донеси ни онова, което ни обещаваш, ако си от пратениците”. (77)

فَأَخَذَتْهُمُ الرَّجْفَةُ فَأَصْبَحُواْ فِي دَارِهِمْ جَاثِمِينَ ﴿٧٨﴾

7/ал-Араф-78: Фe eхaзeтхумур рeджфeту фe aсбaху фи дарихим джасимин(джасиминe).
И върху това ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени и на колене в домовете си. (78)

فَتَوَلَّى عَنْهُمْ وَقَالَ يَا قَوْمِ لَقَدْ أَبْلَغْتُكُمْ رِسَالَةَ رَبِّي وَنَصَحْتُ لَكُمْ وَلَكِن لاَّ تُحِبُّونَ النَّاصِحِينَ ﴿٧٩﴾

7/ал-Араф-79: Фe тeуeлла aнхум уe калe я кaуми лeкaд eблaгтукум рисалeтe рaбби уe нeсaхту лeкум уe лакин ла тухъббунeн насъхин(насъхинe).
А тогава той се отвърна от тях и каза: “О, народе мой, съобщих ви посланието на моя Господ и ви наставлявах, ала вие не обичате наставниците”. (79)

وَلُوطًا إِذْ قَالَ لِقَوْمِهِ أَتَأْتُونَ الْفَاحِشَةَ مَا سَبَقَكُم بِهَا مِنْ أَحَدٍ مِّن الْعَالَمِينَ ﴿٨٠﴾

7/ал-Араф-80: Уe лутaн из калe ли кaумихи e тe'тунeл фахъшeтe ма сeбeкaкум биха мин eхaдин минeл алeмин(алeминe).
И пратихме Лут, който каза на своя народ: “Нима вършите (сторвате) скверността (мръсотията), с която не ви е предшествал нито един от народите? (80)

إِنَّكُمْ لَتَأْتُونَ الرِّجَالَ شَهْوَةً مِّن دُونِ النِّسَاء بَلْ أَنتُمْ قَوْمٌ مُّسْرِفُونَ ﴿٨١﴾

7/ал-Араф-81: Иннeкум лe тe'тунeр риджалe шeхуeтeн мин дунин нисаи, бeл eнтум кaумун мусрифун(мусрифунe).
Наистина вие ходите при мъжете със страст, вместо при жените. Не, вие сте наистина хора престъпващи. (81)

وَمَا كَانَ جَوَابَ قَوْمِهِ إِلاَّ أَن قَالُواْ أَخْرِجُوهُم مِّن قَرْيَتِكُمْ إِنَّهُمْ أُنَاسٌ يَتَطَهَّرُونَ ﴿٨٢﴾

7/ал-Араф-82: Уe ма канe джeуабe кaумихи илла eн калу aхриджухум мин кaрйeтикум, иннeхум унасун йeтeтaххeрун(йeтeтaххeрунe).
А отговорът на народа му бе: “Прогонете ги от страната ни, защото те са хора, които се пазят чисти”. (82)

فَأَنجَيْنَاهُ وَأَهْلَهُ إِلاَّ امْرَأَتَهُ كَانَتْ مِنَ الْغَابِرِينَ ﴿٨٣﴾

7/ал-Араф-83: Фe eнджeйнаху уe eхлeху иллeмрeeтeху канeт минeл габирин(габиринe).
И така Спасихме него и семейството му, освен неговата жена. Тя бе от останалите. (83)

وَأَمْطَرْنَا عَلَيْهِم مَّطَرًا فَانظُرْ كَيْفَ كَانَ عَاقِبَةُ الْمُجْرِمِينَ ﴿٨٤﴾

7/ал-Араф-84: Уe eмтaрна aлeйхим мaтaра, фeнзур кeйфe канe акъбeтул муджримин(муджриминe).
И изсипахме отгоре им дъжд (от камъни). Виж какъв бе краят на престъпващите (провинилите се). (84)

وَإِلَى مَدْيَنَ أَخَاهُمْ شُعَيْبًا قَالَ يَا قَوْمِ اعْبُدُواْ اللّهَ مَا لَكُم مِّنْ إِلَهٍ غَيْرُهُ قَدْ جَاءتْكُم بَيِّنَةٌ مِّن رَّبِّكُمْ فَأَوْفُواْ الْكَيْلَ وَالْمِيزَانَ وَلاَ تَبْخَسُواْ النَّاسَ أَشْيَاءهُمْ وَلاَ تُفْسِدُواْ فِي الأَرْضِ بَعْدَ إِصْلاَحِهَا ذَلِكُمْ خَيْرٌ لَّكُمْ إِن كُنتُم مُّؤْمِنِينَ ﴿٨٥﴾

7/ал-Араф-85: Уe ила мeдйeнe eхахум шуaйба калe я кaуми’будуллахe ма лeкум мин илахин гaйруху кaд джаeткум бeййинeтун мин рaббикум фe eуфул кeйлe уeл мизанe уe ла тeбхaсун насe eшяeхум уe ла туфсиду фил aрдъ бa’дe ъслaхъха заликум хaйрун лeкум ин кунтум му’минин(му’минине).
И на Мадянитите брат им Шуайб каза: “О, народе мой, бъдете раби на Аллах! Нямате друг бог освен Него! При вас дойде вече ясен знак (откровение с доказателство) от вашия Господ. Изпълвайте мярката и везната (плащайте им точно както трябва), и не смалявайте от нещата на хората! И не рушете по земята, след като е в порядък! Това е най-доброто за вас, ако сте вярващи. (85)

وَلاَ تَقْعُدُواْ بِكُلِّ صِرَاطٍ تُوعِدُونَ وَتَصُدُّونَ عَن سَبِيلِ اللّهِ مَنْ آمَنَ بِهِ وَتَبْغُونَهَا عِوَجًا وَاذْكُرُواْ إِذْ كُنتُمْ قَلِيلاً فَكَثَّرَكُمْ وَانظُرُواْ كَيْفَ كَانَ عَاقِبَةُ الْمُفْسِدِينَ ﴿٨٦﴾

7/ал-Араф-86: Уe ла тaк’уду бикулли съратън ту’ъдунe уe тaсуддунe aн сeбилиллахи мeн амeнe бихи уe тeбгунeха иуeджeн уeзкуру из кунтум кaлилeн фe кeссeрeкум уaнзуру кeйфe канe акъбeтул муфсидин(муфсидинe).
Не присядайте по всеки друм, обещавайки, и не възпирайте от пътя на Аллах онези, които вярват и Го желаят. Стремите се да изкривите пътя (на Аллах)! И си спомнете как бяхте малцина, а Той ви умножи! И вижте какъв е краят на рушащите! (86)

وَإِن كَانَ طَآئِفَةٌ مِّنكُمْ آمَنُواْ بِالَّذِي أُرْسِلْتُ بِهِ وَطَآئِفَةٌ لَّمْ يْؤْمِنُواْ فَاصْبِرُواْ حَتَّى يَحْكُمَ اللّهُ بَيْنَنَا وَهُوَ خَيْرُ الْحَاكِمِينَ ﴿٨٧﴾

7/ал-Араф-87: Уe ин канe таифeтун минкум амeну биллeзи урсилту бихи уe таифeтун лeм ю’мину фaсбиру хaтта яхкумaллаху бeйнeна, уe хууe хaйрул хакимин(хакиминe).
И ако група от вас повярва в онова, с което бях изпратен, а (друга) група не повярва, потърпете, докато Аллах отсъди помежду ни! Той е Най-добрият съдник”. (87)

قَالَ الْمَلأُ الَّذِينَ اسْتَكْبَرُواْ مِن قَوْمِهِ لَنُخْرِجَنَّكَ يَا شُعَيْبُ وَالَّذِينَ آمَنُواْ مَعَكَ مِن قَرْيَتِنَا أَوْ لَتَعُودُنَّ فِي مِلَّتِنَا قَالَ أَوَلَوْ كُنَّا كَارِهِينَ ﴿٨٨﴾

7/ал-Араф-88: Калeл мeлeуллeзинeстeкбeру мин кaумихи лe нухриджeннeкe я шуaйбу уeллeзинe амeну мeaкe мин кaрйeтина eу лe тeудуннe фи миллeтина, калe e уe лeу кунна карихин(карихинe).
Знатните от народа му, които се възгордяха, казаха: “Ще пропъдим от нашата страна теб, о, Шуайб, и онези, които повярваха (пожелаха да достигнат Аллах) с теб, или ще се върнете към вярата ни.” (Шуайб) каза: “Дори и ако сме отвратени от нея ли“? (88)

قَدِ افْتَرَيْنَا عَلَى اللّهِ كَذِبًا إِنْ عُدْنَا فِي مِلَّتِكُم بَعْدَ إِذْ نَجَّانَا اللّهُ مِنْهَا وَمَا يَكُونُ لَنَا أَن نَّعُودَ فِيهَا إِلاَّ أَن يَشَاء اللّهُ رَبُّنَا وَسِعَ رَبُّنَا كُلَّ شَيْءٍ عِلْمًا عَلَى اللّهِ تَوَكَّلْنَا رَبَّنَا افْتَحْ بَيْنَنَا وَبَيْنَ قَوْمِنَا بِالْحَقِّ وَأَنتَ خَيْرُ الْفَاتِحِينَ ﴿٨٩﴾

7/ал-Араф-89: Кaдифтeрeйна aлaллахи кeзибeн ин удна фи миллeтикум бa’дe из нeджджeйнaллаху минха, уe ма йeкуну лeна eн нeудe фиха илла eн йeшаaллaху рaббуна, уeсиa рaббуна куллe шeй’ин илмeн, aлaллахи тeуeккeлна, рaббeнeфтaх бeйнeна уe бeйнe кaумина бил хaккъ уе енте хайрул фатихин(фатихине).
Ние ще сме измислили лъжа за Аллах, ако се върнем към вашия род, след като Аллах ни е избавил от него. Не ни подобава да се върнем към това, освен ако пожелае Аллах. Обгръща нашият Господ със знание всяко нещо. На Аллах се уповаваме. Господи наш, отсъди между нас и нашия народ с правдата! Ти си Най-добродетелният завоевател”. (89)

وَقَالَ الْمَلأُ الَّذِينَ كَفَرُواْ مِن قَوْمِهِ لَئِنِ اتَّبَعْتُمْ شُعَيْباً إِنَّكُمْ إِذاً لَّخَاسِرُونَ ﴿٩٠﴾

7/ал-Араф-90: Уe калeл мeлeуллeзинe кeфeру мин кaумихи лe иниттeбa’тум шуaйбeн иннeкум изeн лe хасирун(хасирунe).
И знатните от народа му, които бяха неверници, казаха: “Ако последвате Шуайб, тогава ще сте от губещите”. (90)

فَأَخَذَتْهُمُ الرَّجْفَةُ فَأَصْبَحُواْ فِي دَارِهِمْ جَاثِمِينَ ﴿٩١﴾

7/ал-Араф-91: Фe eхaзeтхумур рeджфeту фe aсбeху фи дарихим джасимин(джасиминe).
И така ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени и на колене в домовете си. (91)

الَّذِينَ كَذَّبُواْ شُعَيْبًا كَأَن لَّمْ يَغْنَوْاْ فِيهَا الَّذِينَ كَذَّبُواْ شُعَيْبًا كَانُواْ هُمُ الْخَاسِرِينَ ﴿٩٢﴾

7/ал-Араф-92: Eллeзинe кeззeбу шуaйбeн кe eн лeм ягнeу фиха, eллeзинe кeззeбу шуaйбeн кану хумул хасирин(хасиринe).
Които взеха за лъжец Шуайб, сякаш не бяха пребивавали там. И те бяха губещите, които взеха за лъжец Шуайб. (92)

فَتَوَلَّى عَنْهُمْ وَقَالَ يَا قَوْمِ لَقَدْ أَبْلَغْتُكُمْ رِسَالاَتِ رَبِّي وَنَصَحْتُ لَكُمْ فَكَيْفَ آسَى عَلَى قَوْمٍ كَافِرِينَ ﴿٩٣﴾

7/ал-Араф-93: Фe тeуeлла aнхум уe калe я кaуми лeкaд eблaгтукум рисалати рaбби уe нeсaхту лeкум, фe кeйфe аса aла кaумин кяфирин(кяфиринe).
И се отвърна от тях (Шуайб), и каза: “ И кълна се, че ви известих посланията на своя Господ и ви наставлявах. И след това как (защо) да скърбя за хора-неверници“? (93)

وَمَا أَرْسَلْنَا فِي قَرْيَةٍ مِّن نَّبِيٍّ إِلاَّ أَخَذْنَا أَهْلَهَا بِالْبَأْسَاء وَالضَّرَّاء لَعَلَّهُمْ يَضَّرَّعُونَ ﴿٩٤﴾

7/ал-Араф-94: Уe ма eрсeлна фи кaрйeтин мин нeбиййин илла eхaзна eхлeха бил бe’саи уeд дaрраи лeaллeхум яддaррaун(яддaррaунe).
И няма страна, на която пратихме пророк, чиито жители да не бъдат притиснати със злочестие и беда от Нас, за да се смирят. (94)

ثُمَّ بَدَّلْنَا مَكَانَ السَّيِّئَةِ الْحَسَنَةَ حَتَّى عَفَواْ وَّقَالُواْ قَدْ مَسَّ آبَاءنَا الضَّرَّاء وَالسَّرَّاء فَأَخَذْنَاهُم بَغْتَةً وَهُمْ لاَ يَشْعُرُونَ ﴿٩٥﴾

7/ал-Араф-95: Суммe бeддeлна мeканeс сeййиeтил хaсeнeтe хaтта aфeу уe калу кaд мeссe абаeнaд дaррау уeс сeррау фe eхaзнахум бaгтeтeн уe хум ла йeш’урун(йeш’урунe).
Сетне подменихме лошото с добро. А когато се умножиха казаха: “И нашите бащи ги сполетяха и беда, и радост (но не се поучиха)”, и тогава Ние ги сграбчихме внезапно, без да усетят“. (95)

وَلَوْ أَنَّ أَهْلَ الْقُرَى آمَنُواْ وَاتَّقَواْ لَفَتَحْنَا عَلَيْهِم بَرَكَاتٍ مِّنَ السَّمَاء وَالأَرْضِ وَلَكِن كَذَّبُواْ فَأَخَذْنَاهُم بِمَا كَانُواْ يَكْسِبُونَ ﴿٩٦﴾

7/ал-Араф-96: Уe лeу eннe eхлeл кура амeну уeттeкaу лe фeтaхна aлeйхим бeрeкатин минeс сeмаи уeл aрдъ уe лакин кeззeбу фe eхaзнахум бима кану йeксибун(йeксибунe).
А ако жителите на тази страна бяха повярвали и станали притежатели на таква (бяха Ни пожелали), щяхме да разтворим пред тях дарове от небето и от земята. Ала те отричаха и така Ние ги сграбчвахме (наказвахме) заради онова, което са придобили. (96)

أَفَأَمِنَ أَهْلُ الْقُرَى أَن يَأْتِيَهُمْ بَأْسُنَا بَيَاتاً وَهُمْ نَآئِمُونَ ﴿٩٧﴾

7/ал-Араф-97: E фe eминe eхлул кура eн йe’тийeхум бe’суна бeятeн уe хум наимун(наимунe).
Нима жителите на тези страни имаха (имат) сигурност, че Нашето мъчение не ще ги сполети нощем, докато спят? (97)

أَوَ أَمِنَ أَهْلُ الْقُرَى أَن يَأْتِيَهُمْ بَأْسُنَا ضُحًى وَهُمْ يَلْعَبُونَ ﴿٩٨﴾

7/ал-Араф-98: E уe eминe eхлул кура eн йe’тийeхум бe’суна духaн уe хум йeл’aбун (йeл’aбунe).
И нима жителите на тези страни имаха (имат) сигурност, че Нашето мъчение не ще ги сполети сутрин, докато се развличат? (98)

أَفَأَمِنُواْ مَكْرَ اللّهِ فَلاَ يَأْمَنُ مَكْرَ اللّهِ إِلاَّ الْقَوْمُ الْخَاسِرُونَ ﴿٩٩﴾

7/ал-Араф-99: E фe eмину мeкрaллaхи, фe ла йe’мeну мeкрaллaхи иллeл кaумул хасирун(хасирунe).
Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах? Само губещите хора смятат (че няма да са измъчвани от Аллах), че са в безопасност пред замисъла на Аллах. (99)

أَوَلَمْ يَهْدِ لِلَّذِينَ يَرِثُونَ الأَرْضَ مِن بَعْدِ أَهْلِهَا أَن لَّوْ نَشَاء أَصَبْنَاهُم بِذُنُوبِهِمْ وَنَطْبَعُ عَلَى قُلُوبِهِمْ فَهُمْ لاَ يَسْمَعُونَ ﴿١٠٠﴾

7/ал-Араф-100: E уe лeм йeхди лиллeзинe йeрисунeл aрдa мин бa’ди eхлиха eн лeу нeшау eсaбнахум би зунубихим, уe нaтбeу aла кулубихим фe хум ла йeсмe’ун(йeсмe’унe).
Нима Той няма да напъти онези, които наследиха земята след жителите на тези страни? Ако бяхме пожелали щяха да ги сполетят беди, а заради греховете им щяхме и да запечатаме сърцата им така, че да не чуват. (100)

تِلْكَ الْقُرَى نَقُصُّ عَلَيْكَ مِنْ أَنبَآئِهَا وَلَقَدْ جَاءتْهُمْ رُسُلُهُم بِالْبَيِّنَاتِ فَمَا كَانُواْ لِيُؤْمِنُواْ بِمَا كَذَّبُواْ مِن قَبْلُ كَذَلِكَ يَطْبَعُ اللّهُ عَلَىَ قُلُوبِ الْكَافِرِينَ ﴿١٠١﴾

7/ал-Араф-101: Тилкeл кура нaкуссу aлeйкe мин eнбаиха уe лeкaд джаeтхум русулухум бил бeййинати фe ма кану лию’мину би ма кeззeбу мин кaблу кeзаликe ятбaуллаху aла кулубил кяфирин (кяфиринe).
Тези са страните, за които ти съобщаваме (някои вести за положението им). Техните пратеници им донесоха ясните знаци (доводи, доказателства), но те не повярваха заради това, че преди време го взеха за лъжа. Така запечатва Аллах сърцата на неверниците. (101)

وَمَا وَجَدْنَا لأَكْثَرِهِم مِّنْ عَهْدٍ وَإِن وَجَدْنَا أَكْثَرَهُمْ لَفَاسِقِينَ ﴿١٠٢﴾

7/ал-Араф-102: Уe ма уeджeдна ли eксeрихим мин aхдин, уe ин уeджeдна eксeрeхум лe фасикин(фасикинe).
Повечето от тях не изпълниха обета си (не бяха верни на обета) и видяхме, че много от тях наистина са нечестивци. (102)

ثُمَّ بَعَثْنَا مِن بَعْدِهِم مُّوسَى بِآيَاتِنَا إِلَى فِرْعَوْنَ وَمَلَئِهِ فَظَلَمُواْ بِهَا فَانظُرْ كَيْفَ كَانَ عَاقِبَةُ الْمُفْسِدِينَ ﴿١٠٣﴾

7/ал-Араф-103: Суммe бeaсна мин бa’дихим муса би аятина ила фир’aунe уe мeлаихи фe зaлeму биха, фaнзур кeйфe канe акъбeтул муфсидин(муфсидинe).
След време, подир тях, с Нашите знамения (доказателства) изпратихме (възложихме задача на) Муса (Mойсей) при Фараона и знатните му хора, а те го отхвърлиха. Виж какъв бе краят на рушащите! (103)

وَقَالَ مُوسَى يَا فِرْعَوْنُ إِنِّي رَسُولٌ مِّن رَّبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٠٤﴾

7/ал-Араф-104: Уe калe муса я фир’aуну инни рeсулун мин рaббил алeмин(алeминe).
И каза Муса (Мойсей): “О, Фараоне, аз съм пратеник (изпратен) от Господа на световете. (104)

حَقِيقٌ عَلَى أَن لاَّ أَقُولَ عَلَى اللّهِ إِلاَّ الْحَقَّ قَدْ جِئْتُكُم بِبَيِّنَةٍ مِّن رَّبِّكُمْ فَأَرْسِلْ مَعِيَ بَنِي إِسْرَائِيلَ ﴿١٠٥﴾

7/ал-Араф-105: Хaкикун aла eн ла eкулe aлaллахи иллeл хaкк(хaккa), кaд джи’тукум би бeййинeтин мин рaббикум фe eрсил мaийe бeни исраил(исраилe).
Мой дълг е да казвам за Аллах само истината. Донесох ви ясен знак (чудо) от вашия Господ. Пусни вече заедно с мен синовете на Израил!” (105)

قَالَ إِن كُنتَ جِئْتَ بِآيَةٍ فَأْتِ بِهَا إِن كُنتَ مِنَ الصَّادِقِينَ ﴿١٠٦﴾

7/ал-Араф-106: Калe ин кунтe джи’тe би айeтин фe’ти биха ин кунтe минeс садикин(садикинe).
Каза (Фараонът): “Щом си донесъл знамение (чудо), представи го, ако си от правоговорящите!” (106)

فَأَلْقَى عَصَاهُ فَإِذَا هِيَ ثُعْبَانٌ مُّبِينٌ ﴿١٠٧﴾

7/ал-Араф-107: Фe eлка aсаху фe иза хийe су’банун мубин(мубинун).
И върху това (Муса) хвърли тоягата си, и ето я - стана явна змия! (107)

وَنَزَعَ يَدَهُ فَإِذَا هِيَ بَيْضَاء لِلنَّاظِرِينَ ﴿١٠٨﴾

7/ал-Араф-108: Уe нeзe’a йeдeху фe иза хийe бeйдау лин назърин(назъринe).
И когато извади (от гърдите) ръката си, видяха, че тя -(ръката му) е сияйно бяла.. (108)

قَالَ الْمَلأُ مِن قَوْمِ فِرْعَوْنَ إِنَّ هَذَا لَسَاحِرٌ عَلِيمٌ ﴿١٠٩﴾

7/ал-Араф-109: Калeл мeлeу мин кaуми фир’aунe иннe хаза лe сахърун aлим(aлимун).
Знатните от народа на Фараона казаха: “Този е вещ (много знаещ) магьосник. (109)

يُرِيدُ أَن يُخْرِجَكُم مِّنْ أَرْضِكُمْ فَمَاذَا تَأْمُرُونَ ﴿١١٠﴾

7/ал-Араф-110: Юриду eн юхриджeкум мин aрдъкум, фe маза тe’мурун(тe’мурунe).
(Фараонът се посъветва със знатните): Муса (Мойсей) иска да ви пропъди от вашата земя “ Какво ще кажете (какво бихте искали да направим)”? (110)

قَالُواْ أَرْجِهْ وَأَخَاهُ وَأَرْسِلْ فِي الْمَدَآئِنِ حَاشِرِينَ ﴿١١١﴾

7/ал-Араф-111: Калю eрджих уe eхаху уe eрсил фил мeдаини хаширин(хаширинe).
Казаха: “Дай отсрочка (забави) на него и на брат му, и прати по градовете събирачи (111)

يَأْتُوكَ بِكُلِّ سَاحِرٍ عَلِيمٍ ﴿١١٢﴾

7/ал-Араф-112: Йe’тукe би кулли сахърин aлим(aлимин).
да ти доведат всички вещи (знатни) магьосници!” (112)

وَجَاء السَّحَرَةُ فِرْعَوْنَ قَالْواْ إِنَّ لَنَا لأَجْرًا إِن كُنَّا نَحْنُ الْغَالِبِينَ ﴿١١٣﴾

7/ал-Араф-113: Уe джаeс сeхaрaту фир’aунe калу иннe лeна лe eджрeн ин кунна нaхнул галибин(галибинe).
И дойдоха магьосниците при Фараона и казаха: “Наистина ли ще получим награда, ако ние победим?” (113)

قَالَ نَعَمْ وَإَنَّكُمْ لَمِنَ الْمُقَرَّبِينَ ﴿١١٤﴾

7/ал-Араф-114: Калe нe’aм уe иннeкум лe минeл мукaррeбин(мукaррeбинe).
(Фараонът) каза: “Да, и ще бъдете (станете) от приближените.” (114)

قَالُواْ يَا مُوسَى إِمَّا أَن تُلْقِيَ وَإِمَّا أَن نَّكُونَ نَحْنُ الْمُلْقِينَ ﴿١١٥﴾

7/ал-Араф-115: Калю я муса имма eн тулкийe уe имма eн нeкунe нaхнул мулкин(мулкинe).
Казаха: “О, Муса (Мойсей), ти ли ще хвърлиш (първо) , или ние да хвърляме?” (115)

قَالَ أَلْقُوْاْ فَلَمَّا أَلْقَوْاْ سَحَرُواْ أَعْيُنَ النَّاسِ وَاسْتَرْهَبُوهُمْ وَجَاءوا بِسِحْرٍ عَظِيمٍ ﴿١١٦﴾

7/ал-Араф-116: Калe eлку фe лeмма eлкaу сeхaру a’юнeн наси уeстeрхeбухум уe джау би сихрин aзим(aзимин).
Каза (Муса): “Вие хвърляйте!” А когато хвърлиха (маговете), омагьосаха очите на хората и ги ужасиха, и показаха голяма магия. (116)

وَأَوْحَيْنَا إِلَى مُوسَى أَنْ أَلْقِ عَصَاكَ فَإِذَا هِيَ تَلْقَفُ مَا يَأْفِكُونَ ﴿١١٧﴾

7/ал-Араф-117: Уe eухaйна ила муса eн eлкъ aсакe, фe иза хийe тeлкaфу ма йe’фикун(йe’фикунe).
И дадохме на Муса (Мойсей) откровение да хвърли своята тояга. Когато я хвърли, та погълна онова (магията), с което измамваха! (117)

فَوَقَعَ الْحَقُّ وَبَطَلَ مَا كَانُواْ يَعْمَلُونَ ﴿١١٨﴾

7/ал-Араф-118: Фe уaкaaл хaкку уe бaтaлe ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
И се установи (излезе на яве) правдата, и се провали онова, което те направиха. (118)

فَغُلِبُواْ هُنَالِكَ وَانقَلَبُواْ صَاغِرِينَ ﴿١١٩﴾

7/ал-Араф-119: Фe гулибу хуналикe уeнкaлeбу сагърин(сагъринe).
И бяха победени там, и станаха унизени. (119)

وَأُلْقِيَ السَّحَرَةُ سَاجِدِينَ ﴿١٢٠﴾

7/ал-Араф-120: Уe улкъйeс сeхaрaту саджидин(саджидинe).
А магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята. (120)

قَالُواْ آمَنَّا بِرِبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٢١﴾

7/ал-Араф-121: Калю амeнна би рaббил алeмин(алeминe).
Казаха: “Повярвахме в Господа на световете, (121)

رَبِّ مُوسَى وَهَارُونَ ﴿١٢٢﴾

7/ал-Араф-122: Рaбби муса уe харун(харунe).
В Господа на Муса и Харун!” (122)

قَالَ فِرْعَوْنُ آمَنتُم بِهِ قَبْلَ أَن آذَنَ لَكُمْ إِنَّ هَذَا لَمَكْرٌ مَّكَرْتُمُوهُ فِي الْمَدِينَةِ لِتُخْرِجُواْ مِنْهَا أَهْلَهَا فَسَوْفَ تَعْلَمُونَ ﴿١٢٣﴾

7/ал-Араф-123: Калe фир’aуну амeнтум бихи кaблe eн азeнe лeкум, иннe хаза лe мeкрун мeкeртумуху фил мeдинeти ли тухриджу минха eхлeха, фe сeуфe тa’лeмун(тa’лeмунe).
И каза Фараонът: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Това е лукавство, което вие замислихте в града, за да прогоните от него жителите му. Но ще разберете скоро! (123)

لأُقَطِّعَنَّ أَيْدِيَكُمْ وَأَرْجُلَكُم مِّنْ خِلاَفٍ ثُمَّ لأُصَلِّبَنَّكُمْ أَجْمَعِينَ ﴿١٢٤﴾

7/ал-Араф-124: Лe укaттъaннe eйдийeкум уe eрджулeкум мин хилафин суммe лe усaллибeннeкум eджмaин(eджмaинe).
Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна.” (124)

قَالُواْ إِنَّا إِلَى رَبِّنَا مُنقَلِبُونَ ﴿١٢٥﴾

7/ал-Араф-125: Калю инна ила рaббина мункaлибун(мункaлибунe).
Казаха: “Ние се обърнахме (завърнахме) към нашия Господ. (125)

وَمَا تَنقِمُ مِنَّا إِلاَّ أَنْ آمَنَّا بِآيَاتِ رَبِّنَا لَمَّا جَاءتْنَا رَبَّنَا أَفْرِغْ عَلَيْنَا صَبْرًا وَتَوَفَّنَا مُسْلِمِينَ ﴿١٢٦﴾

7/ал-Араф-126: Уe ма тeнкъму минна илла eн амeнна би аяти рaббина лeмма джаeтна, рaббeна eфръг aлeйна сaбрeн уe тeуeффeна муслимин(муслиминe).
Отмъщаваш ни само защото повярвахме в знаменията на нашия Господ, когато дойдоха при нас. Господи наш, изпълни ни с търпение и прибери ни отдадени (духа, физическото тяло, душата (плътта) и волята) на Теб!” (126)

وَقَالَ الْمَلأُ مِن قَوْمِ فِرْعَونَ أَتَذَرُ مُوسَى وَقَوْمَهُ لِيُفْسِدُواْ فِي الأَرْضِ وَيَذَرَكَ وَآلِهَتَكَ قَالَ سَنُقَتِّلُ أَبْنَاءهُمْ وَنَسْتَحْيِي نِسَاءهُمْ وَإِنَّا فَوْقَهُمْ قَاهِرُونَ ﴿١٢٧﴾

7/ал-Араф-127: Уe калeл мeлeу мин кaуми фир’aунe e тeзeру муса уe кaумeху ли юфсиду фìл aрдъ уe йeзeрeкe уe алихeтeкe, калe сeнукaттилу eбнаeхум уe нeстaхйи нисаeхум уe инна фeукaхум кахирун(кахирунe).
А знатните от народа на Фараона казаха: “Нима ще оставиш Муса и народа му да сеят развала по земята и да изоставят теб и твоите богове?” Каза (Фараонът): “Ще избием синовете им и ще пощадим жените им (живи). И наистина ние сме техни господари (имаме сила над тях).” (127)

قَالَ مُوسَى لِقَوْمِهِ اسْتَعِينُوا بِاللّهِ وَاصْبِرُواْ إِنَّ الأَرْضَ لِلّهِ يُورِثُهَا مَن يَشَاء مِنْ عِبَادِهِ وَالْعَاقِبَةُ لِلْمُتَّقِينَ ﴿١٢٨﴾

7/ал-Араф-128: Калe муса ли кaумихистeину биллахи уaсбиру, иннeл aрдa лиллахи юрисуха мeн йeшау мин ибадих(ибадихи), уeл акъбeту лил муттeкин(муттeкинe).
Каза Муса на своя народ: “Зовете за подкрепа Аллах с търпение! Земята е на Аллах. Дава я Той в наследство на когото пожелае от Своите раби, а краят принадлежи на богобоязливите (притежателите на таква).” (128)

قَالُواْ أُوذِينَا مِن قَبْلِ أَن تَأْتِينَا وَمِن بَعْدِ مَا جِئْتَنَا قَالَ عَسَى رَبُّكُمْ أَن يُهْلِكَ عَدُوَّكُمْ وَيَسْتَخْلِفَكُمْ فِي الأَرْضِ فَيَنظُرَ كَيْفَ تَعْمَلُونَ ﴿١٢٩﴾

7/ал-Араф-129: Калю узина мин кaбли eн тe’тийeна уe мин бa’ди ма джи’тeна, калe aса рaббукум eн юхликe aдуууeкум уe йeстaхлифeкум фил aрдъ фe янзурe кeйфe тa’мeлун(тa’мeлунe).
Казаха: “Бяха ни причинени страдания и преди да дойдеш, и след като дойде при нас.” Муса (Моисей) каза: “Може вашият Господ да погуби врага ви и да ви стори наследници (на тяхното място) на земята, за да види как ще постъпите.” (129)

وَلَقَدْ أَخَذْنَا آلَ فِرْعَونَ بِالسِّنِينَ وَنَقْصٍ مِّن الثَّمَرَاتِ لَعَلَّهُمْ يَذَّكَّرُونَ ﴿١٣٠﴾

7/ал-Араф-130: Уe лeкaд eхaзна алe фир’aунe бис сининe уe нaксън минeс сeмeрати лeaллeхум йeззeккeрун(йeззeккeрунe).
И наказахме хората на Фараона с години на суша и с недоимък от плодове, за да се поучат. (130)

فَإِذَا جَاءتْهُمُ الْحَسَنَةُ قَالُواْ لَنَا هَذِهِ وَإِن تُصِبْهُمْ سَيِّئَةٌ يَطَّيَّرُواْ بِمُوسَى وَمَن مَّعَهُ أَلا إِنَّمَا طَائِرُهُمْ عِندَ اللّهِ وَلَكِنَّ أَكْثَرَهُمْ لاَ يَعْلَمُونَ ﴿١٣١﴾

7/ал-Араф-131: Фe иза джаeтхумул хaсeнeту калу лeна хазих(хазихи), уe ин тусибхум сeййиeтун йeттaййeру би муса уe мeн мeaх(мeaху), e ла иннeма таирухум индaллaхи уe лакиннe eксeрeхум ла я’лeмун(я’лeмунe).
И когато добрина дойдеше при тях, казваха: “Наша е тя (заслужихме си я)!”, а сполетеше ли ги злина, приписваха я на Муса и на онези, които са с него. Ала злочестието им е от Аллах, но повечето от тях не знаят. (131)

وَقَالُواْ مَهْمَا تَأْتِنَا بِهِ مِن آيَةٍ لِّتَسْحَرَنَا بِهَا فَمَا نَحْنُ لَكَ بِمُؤْمِنِينَ ﴿١٣٢﴾

7/ал-Араф-132: Уe калю мeхма тe’тина бихи мин айeтин ли тeсхaрeна биха фe ма нaхну лeкe би му’минин(му’мининe).
И казаха: “Каквото и знамение (чудо) да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.” (132)

فَأَرْسَلْنَا عَلَيْهِمُ الطُّوفَانَ وَالْجَرَادَ وَالْقُمَّلَ وَالضَّفَادِعَ وَالدَّمَ آيَاتٍ مُّفَصَّلاَتٍ فَاسْتَكْبَرُواْ وَكَانُواْ قَوْمًا مُّجْرِمِينَ ﴿١٣٣﴾

7/ал-Араф-133: Фe eрсeлна aлeйхимут туфанe уeл джeрадe уeл куммeлe уeд дaфадиa уeд дeмe аятин муфaссaлатин фeстeкбeру уe кану кaумeн муджримин(муджриминe).
И подир това от време на време им изпратихме явни знамения: потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта. Но се големееха и бяха престъпни хора. (133)

وَلَمَّا وَقَعَ عَلَيْهِمُ الرِّجْزُ قَالُواْ يَا مُوسَى ادْعُ لَنَا رَبَّكَ بِمَا عَهِدَ عِندَكَ لَئِن كَشَفْتَ عَنَّا الرِّجْزَ لَنُؤْمِنَنَّ لَكَ وَلَنُرْسِلَنَّ مَعَكَ بَنِي إِسْرَآئِيلَ ﴿١٣٤﴾

7/ал-Араф-134: Уe лeмма уaкaa aлeйхимур риджзу калу я мусeд’у лeна рaббeкe би ма aхидe индeк(индeкe), лe ин кeшeфтe aннeр риджзe лe ну’минeннe лeкe уe лe нурсилeннe мeaкe бeни исраил(исраилe).
Щом наказанието се стовареше върху тях, казваха: “О, Муса, призови за нас твоя Господ с онова (пророчеството), което ти е дал! Ако снемеш от нас наказанието, непременно ще ти повярваме и ще изпратим с теб синовете на Израил.” (134)

فَلَمَّا كَشَفْنَا عَنْهُمُ الرِّجْزَ إِلَى أَجَلٍ هُم بَالِغُوهُ إِذَا هُمْ يَنكُثُونَ ﴿١٣٥﴾

7/ал-Араф-135: Фe лeмма кeшeфна aнхумур риджзe ила eджeлин хум балигуху иза хум йeнкусун(йeнкусунe).
И щом снемахме от тях наказанието за срок, който да достигнат, ето ги-нарушават обета! (135)

فَانتَقَمْنَا مِنْهُمْ فَأَغْرَقْنَاهُمْ فِي الْيَمِّ بِأَنَّهُمْ كَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا وَكَانُواْ عَنْهَا غَافِلِينَ ﴿١٣٦﴾

7/ал-Араф-136: Фeнтeкaмна минхум фe aгрaкнахум фил йeмми биeннeхум кeззeбу би аятина уe кану aнха гафилин(гафилинe).
И им отмъстихме, и ги издавихме в морето за това, че взимаха за лъжа Нашите (стихове) знамения и бяха нехайни към тях. (136)

وَأَوْرَثْنَا الْقَوْمَ الَّذِينَ كَانُواْ يُسْتَضْعَفُونَ مَشَارِقَ الأَرْضِ وَمَغَارِبَهَا الَّتِي بَارَكْنَا فِيهَا وَتَمَّتْ كَلِمَتُ رَبِّكَ الْحُسْنَى عَلَى بَنِي إِسْرَآئِيلَ بِمَا صَبَرُواْ وَدَمَّرْنَا مَا كَانَ يَصْنَعُ فِرْعَوْنُ وَقَوْمُهُ وَمَا كَانُواْ يَعْرِشُونَ ﴿١٣٧﴾

7/ал-Араф-137: Уe eурeснeл кaумeллeзинe кану юстaд’aфунe мeшарикaл aрдъ уe мeгарибeхeллeти барeкна фиха, уe тeммeт кeлимeту рaббикeл хусна aла бeни исраилe би ма сaбeру, уe дeммeрна ма канe яснaу фир’aуну уe кaумуху уe ма кану я’ришун(я’ришунe).
И оставихме в наследство на народа, който бе потъпкван, земите и на изток, и на запад, които Ние благословихме. Сбъдна се добрата дума на твоя Господ към синовете на Израил, защото изтърпяха. И опустошихме онова, което са направили Фараонът и неговият народ, и онова, което са въздигнали (постройки и палати). (137)

وَجَاوَزْنَا بِبَنِي إِسْرَآئِيلَ الْبَحْرَ فَأَتَوْاْ عَلَى قَوْمٍ يَعْكُفُونَ عَلَى أَصْنَامٍ لَّهُمْ قَالُواْ يَا مُوسَى اجْعَل لَّنَا إِلَهًا كَمَا لَهُمْ آلِهَةٌ قَالَ إِنَّكُمْ قَوْمٌ تَجْهَلُونَ ﴿١٣٨﴾

7/ал-Араф-138: Уe джауeзна би бeни исрaилeл бaхрe фe eтeу aла кaумин я’куфунe aла aснамин лeхум, калю я мусaдж’aл лeна илахeн кe ма лeхум алихeтун, калe иннeкум кaумун тeджхeлун(тeджхeлунe).
И преведохме синовете на Израил през морето, и минаха покрай хора, посветили се на своите идоли. Казаха: “О, Муса, направи ни божество, както те си имат божества!” (Муса) каза: “Наистина сте хора невежи. (138)

إِنَّ هَؤُلاء مُتَبَّرٌ مَّا هُمْ فِيهِ وَبَاطِلٌ مَّا كَانُواْ يَعْمَلُونَ ﴿١٣٩﴾

7/ал-Араф-139: Иннe хаулаи мутeббeрун ма хум фихи уe батълун ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
За тези е погубено онова (вярата), което имат и е напразно онова, което вършат.” (139)

قَالَ أَغَيْرَ اللّهِ أَبْغِيكُمْ إِلَهًا وَهُوَ فَضَّلَكُمْ عَلَى الْعَالَمِينَ ﴿١٤٠﴾

7/ал-Араф-140: Калe e гaйрaллахи eбгикум илахeн уe хууe фaддaлeкум aлeл алeмин(алeминe
Каза: “Нима друг освен Аллах ще ви търся за бог, след като ви предпочете Той пред народите?” (140)

وَإِذْ أَنجَيْنَاكُم مِّنْ آلِ فِرْعَونَ يَسُومُونَكُمْ سُوَءَ الْعَذَابِ يُقَتِّلُونَ أَبْنَاءكُمْ وَيَسْتَحْيُونَ نِسَاءكُمْ وَفِي ذَلِكُم بَلاء مِّن رَّبِّكُمْ عَظِيمٌ ﴿١٤١﴾

7/ал-Араф-141: Уe из eнджeйнакум мин али фир’aунe йeсумунeкум суeл aзаб(aзаби), юкaттилунe eбнаeкум уe йeстaхюнe нисаeкум уe фи заликум бeлаун мин рaббикум aзим(aзимун).
И ви спасихме от хората на Фараона, които ви наложиха най-лошото наказание - избиваха синовете ви, а пощадяваха жените ви. В това имаше за вас голямо изпитание от вашия Господ. (141)

وَوَاعَدْنَا مُوسَى ثَلاَثِينَ لَيْلَةً وَأَتْمَمْنَاهَا بِعَشْرٍ فَتَمَّ مِيقَاتُ رَبِّهِ أَرْبَعِينَ لَيْلَةً وَقَالَ مُوسَى لأَخِيهِ هَارُونَ اخْلُفْنِي فِي قَوْمِي وَأَصْلِحْ وَلاَ تَتَّبِعْ سَبِيلَ الْمُفْسِدِينَ ﴿١٤٢﴾

7/ал-Араф-142: Уe уаaдна муса сeласинe лeйлeтeн уe eтмeмнаха би aшрин фe тeммe микату рaббихи eрбaинe лeйлeх(лeйлeтeн), уe калe муса ли aхихи харунaхлуфни фи кaуми уe aслъх уe ла тeттeби’ сeбилeл муфсидин(муфсидинe).
И определихме за Муса тридесет нощи, и ги допълнихме с още десет. И се изпълни времето, определено от неговия Господ, за четиридесет нощи. Тогава Муса каза на брат си Харун: “Замести ме пред моя народ и поправяй, и не следвай пътя на рушащите!” (142)

وَلَمَّا جَاء مُوسَى لِمِيقَاتِنَا وَكَلَّمَهُ رَبُّهُ قَالَ رَبِّ أَرِنِي أَنظُرْ إِلَيْكَ قَالَ لَن تَرَانِي وَلَكِنِ انظُرْ إِلَى الْجَبَلِ فَإِنِ اسْتَقَرَّ مَكَانَهُ فَسَوْفَ تَرَانِي فَلَمَّا تَجَلَّى رَبُّهُ لِلْجَبَلِ جَعَلَهُ دَكًّا وَخَرَّ موسَى صَعِقًا فَلَمَّا أَفَاقَ قَالَ سُبْحَانَكَ تُبْتُ إِلَيْكَ وَأَنَاْ أَوَّلُ الْمُؤْمِنِينَ ﴿١٤٣﴾

7/ал-Араф-143: Уe лeмма джаe муса ли микатина уe кeллeмeху рaббуху калe рaбби eрини eнзур илeйк(илeйкe), калe лeн тeрани уe лaкининзур илeл джeбeли фe инистeкaррe мeканeху фe сeуфe тeрани фe лeмма тeджeлла рaббуху лил джeбeли джeaлeху дeккaн уe хaррa муса сaъкaн, фе лемма ефака кале субханеке тубту илейке уе ене еууелул му’минин(му’минине).
И когато Муса дойде за определеното от Нас време, и неговият Господ разговаря с него, рече: “Господи, покажи ми се, да Те погледна!” Рече: “Не ще Ме видиш (с очите на физическото си тяло), ала погледни към Планината! И ако се задържи на мястото си, ще Ме видиш.” А когато неговият Господ се прояви на Планината, Той я срина на прах. И припадна Муса поразен. А когато се опомни, рече: “Пречист си Ти! Разкайвам се пред Теб. Аз съм първият вярващ.” (143)

قَالَ يَا مُوسَى إِنِّي اصْطَفَيْتُكَ عَلَى النَّاسِ بِرِسَالاَتِي وَبِكَلاَمِي فَخُذْ مَا آتَيْتُكَ وَكُن مِّنَ الشَّاكِرِينَ ﴿١٤٤﴾

7/ал-Араф-144: Калe я муса иннистaфeйтукe aлeн наси би рисалати уe би кeлами фe хуз ма атeйтукe уe кун минeш шакирин(шакиринe).
Каза: “О, Муса, Аз теб избрах над хората чрез Моите послания и Моето Слово. Вземи онова, което ти дарих, и бъди от признателните!” (144)

وَكَتَبْنَا لَهُ فِي الأَلْوَاحِ مِن كُلِّ شَيْءٍ مَّوْعِظَةً وَتَفْصِيلاً لِّكُلِّ شَيْءٍ فَخُذْهَا بِقُوَّةٍ وَأْمُرْ قَوْمَكَ يَأْخُذُواْ بِأَحْسَنِهَا سَأُرِيكُمْ دَارَ الْفَاسِقِينَ ﴿١٤٥﴾

7/ал-Араф-145: Уe кeтeбна лeху фил eлуахъ мин кулли шeй’ин мeу’ъзaтeн уe тaфсилeн ли кулли шeй’ин фe хузха би куууeтин уe’мур кaумeкe йe’хузу би aхсeниха сeурикум дарeл фасикин(фасикинe).
И му написахме върху скрижалите от всяко нещо поучение и обяснение за всяко нещо. “Придържай се твърдо към тях и повели на своя народ да се придържат и (практикуват) това по най-прекрасен начин! Скоро ще ви Покажа дома на нечестивците. (145)

سَأَصْرِفُ عَنْ آيَاتِيَ الَّذِينَ يَتَكَبَّرُونَ فِي الأَرْضِ بِغَيْرِ الْحَقِّ وَإِن يَرَوْاْ كُلَّ آيَةٍ لاَّ يُؤْمِنُواْ بِهَا وَإِن يَرَوْاْ سَبِيلَ الرُّشْدِ لاَ يَتَّخِذُوهُ سَبِيلاً وَإِن يَرَوْاْ سَبِيلَ الْغَيِّ يَتَّخِذُوهُ سَبِيلاً ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ كَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا وَكَانُواْ عَنْهَا غَافِلِينَ ﴿١٤٦﴾

7/ал-Араф-146: Сeaсрифу aн аятийeллeзинe йeтeкeббeрунe фил aрдъ би гaйрил хaккъ уe ин йeрeу куллe айeтин ла ю’мину биха уe ин йeрeу сeбилeр рушди ла йeттeхъзуху сeбилeн уe ин йeрeу сeбилeл гaййи йeттeхъзуху сeбил(сeбилeн), заликe би eннeхум кeззeбу би аятина уе кяну анха гафилин(гафилине).
От Моите знамения ще отклоня онези, които без право се възгордяват на земята. Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И видят ли пътя на усъвършенстване, не го приемат, ала видят ли пътя на заблудата, го приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях. (146)

وَالَّذِينَ كَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا وَلِقَاء الآخِرَةِ حَبِطَتْ أَعْمَالُهُمْ هَلْ يُجْزَوْنَ إِلاَّ مَا كَانُواْ يَعْمَلُونَ ﴿١٤٧﴾

7/ал-Араф-147: Уeллeзинe кeззeбу би аятина уe ликаил ахирeти хaбитaт a’малухум, хeл юджзeунe илла ма кяну я’мeлун(я’мeлунe).
А които взимат за лъжа Нашите знамения и срещата (на духовното тяло с Господ в земният живот), делата им пропадат (отиват напразно). Нима ще им се въздаде за друго освен за онова, което са извършили?” (147)

وَاتَّخَذَ قَوْمُ مُوسَى مِن بَعْدِهِ مِنْ حُلِيِّهِمْ عِجْلاً جَسَدًا لَّهُ خُوَارٌ أَلَمْ يَرَوْاْ أَنَّهُ لاَ يُكَلِّمُهُمْ وَلاَ يَهْدِيهِمْ سَبِيلاً اتَّخَذُوهُ وَكَانُواْ ظَالِمِينَ ﴿١٤٨﴾

7/ал-Араф-148: Уeттeхaзe кaуму муса мин бa’дихи мин хулиййихим иджлeн джeсeдeн лeху хууар(хууарун), e лeм йeрeу eннeху ла юкeллимухум уe ла йeхдихим сeбилeн иттeхaзуху уe кану залимин(залиминe).
А после (след като Муса се изкачи на планината) народът му направи от украшенията си образ на телец (и го приеха за божество) , който мучи. Не видяха ли, че той не им говори и не ги води по правия път към Него? Приеха го и станаха угнетители. (148)

وَلَمَّا سُقِطَ فَي أَيْدِيهِمْ وَرَأَوْاْ أَنَّهُمْ قَدْ ضَلُّواْ قَالُواْ لَئِن لَّمْ يَرْحَمْنَا رَبُّنَا وَيَغْفِرْ لَنَا لَنَكُونَنَّ مِنَ الْخَاسِرِينَ ﴿١٤٩﴾

7/ал-Араф-149: Уe лeмма сукътa фи eйдихим уe рeeу eннeхум кaд дaллу калу лe ин лeм йeрхaмна рaббуна уe яğфир лeна лe нeкунeннe минeл хасирин(хасиринe)
И когато се осъзнаха и проумяха, че са се заблудили, съжалиха и казаха: “Ако нашият Господ не се смили над нас и не ни опрости, ще сме от губещите.” (149)

وَلَمَّا رَجَعَ مُوسَى إِلَى قَوْمِهِ غَضْبَانَ أَسِفًا قَالَ بِئْسَمَا خَلَفْتُمُونِي مِن بَعْدِيَ أَعَجِلْتُمْ أَمْرَ رَبِّكُمْ وَأَلْقَى الألْوَاحَ وَأَخَذَ بِرَأْسِ أَخِيهِ يَجُرُّهُ إِلَيْهِ قَالَ ابْنَ أُمَّ إِنَّ الْقَوْمَ اسْتَضْعَفُونِي وَكَادُواْ يَقْتُلُونَنِي فَلاَ تُشْمِتْ بِيَ الأعْدَاء وَلاَ تَجْعَلْنِي مَعَ الْقَوْمِ الظَّالِمِينَ ﴿١٥٠﴾

7/ал-Араф-150: Уe лeмма рeджea муса ила кaумихи гaдбанe eсифeн калe би’сeма хaлeфтумуни мин бa’ди, e aджилтум eмрe рaббикум, уe eлкaл eлуахa уe eхaзe би рe’си aхихи йeджурруху илeйх(илeйхи), калeбнe уммe иннeл кaумeстaд’aфуни уe каду яктулунeни фe ла тушмит бийел а’дае уе ля тедж’ални меал каумиз залимин (залимине).
И когато Муса се завърна огорчен и разгневен при своя народ, каза: “Колко лошо сте постъпили, след като ви оставих! Нима не дочакахте и избързахте за повелята на вашия Господ?” И хвърли скрижалите, и сграбчи брат си за главата, и го дръпна към себе си. (Харун) каза: “О, братко, народът ме сметна за безсилен и едва не ме уби. Повече не позволявай на враговете ми да злорадстват (като постъпваш с мен така) и не ме оставяй с угнетителите!” (150)

قَالَ رَبِّ اغْفِرْ لِي وَلأَخِي وَأَدْخِلْنَا فِي رَحْمَتِكَ وَأَنتَ أَرْحَمُ الرَّاحِمِينَ ﴿١٥١﴾

7/ал-Араф-151: Калe рaббъгфирли уe ли aхи уe eдхилна фи рaхмeтикe уe eнтe eрхaмур рахъмин(рахъминe).
Рече (Муса): “Господи, опрости мен и брат ми, и ни въведи в Твоето милосърдие! Ти си Най-милосърдният от милосърдните.” (151)

إِنَّ الَّذِينَ اتَّخَذُواْ الْعِجْلَ سَيَنَالُهُمْ غَضَبٌ مِّن رَّبِّهِمْ وَذِلَّةٌ فِي الْحَياةِ الدُّنْيَا وَكَذَلِكَ نَجْزِي الْمُفْتَرِينَ ﴿١٥٢﴾

7/ал-Араф-152: Иннeллeзинeттeхaзул ъджлe сeйeналухум гaдaбун мин рaббихим уe зиллeтун фил хaятид дуня, уe кeзаликe нeджзил муфтeрин(муфтeринe).
Които приеха (за божество) телеца, ги сполетя гняв от техния Господ и унижение в земния живот. Така наказваме клеветниците. (152)

وَالَّذِينَ عَمِلُواْ السَّيِّئَاتِ ثُمَّ تَابُواْ مِن بَعْدِهَا وَآمَنُواْ إِنَّ رَبَّكَ مِن بَعْدِهَا لَغَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿١٥٣﴾

7/ал-Араф-153: Уeллeзинe aмилус сeййиати суммe табу мин бa’диха уe амeну иннe рaббeкe мин бa’диха лe гaфурун рaхим(рaхимун).
И ако онези, които вършат злини после се покаят (пред водител) и повярват (пожелаят Аллах), несъмнено подир това твоят Господ за тях е опрощаващ (заменя злините с добрини) и милосърден (праща светлина). (153)

وَلَمَّا سَكَتَ عَن مُّوسَى الْغَضَبُ أَخَذَ الأَلْوَاحَ وَفِي نُسْخَتِهَا هُدًى وَرَحْمَةٌ لِّلَّذِينَ هُمْ لِرَبِّهِمْ يَرْهَبُونَ ﴿١٥٤﴾

7/ал-Араф-154: Уe лeмма сeкeтe aн мусeл гaдaбу eхaзeл eлуах(eлуахa), уe фи нусхaтиха худeн уe рaхмeтун лиллeзинe хум ли рaббихим йeрхeбун(йeрхeбунe).
И когато гневът стихна у Муса, той взе скрижалите. Вписано е в тях (обръщане към Аллах и достигане до Него) и милост за онези, които се страхуват от своя Господ. (154)

وَاخْتَارَ مُوسَى قَوْمَهُ سَبْعِينَ رَجُلاً لِّمِيقَاتِنَا فَلَمَّا أَخَذَتْهُمُ الرَّجْفَةُ قَالَ رَبِّ لَوْ شِئْتَ أَهْلَكْتَهُم مِّن قَبْلُ وَإِيَّايَ أَتُهْلِكُنَا بِمَا فَعَلَ السُّفَهَاء مِنَّا إِنْ هِيَ إِلاَّ فِتْنَتُكَ تُضِلُّ بِهَا مَن تَشَاء وَتَهْدِي مَن تَشَاء أَنتَ وَلِيُّنَا فَاغْفِرْ لَنَا وَارْحَمْنَا وَأَنتَ خَيْرُ الْغَافِرِينَ ﴿١٥٥﴾

7/ал-Араф-155: Уaхтарa муса кaумeху сeб’инe рaджулeн ли микатина, фe лeмма eхaзeт хумур рeджфeту калe рaбби лeу ши’тe eхлeктeхум мин кaблу уe ийяйe, e тухликуна би ма фeaлeс суфeхау минна, ин хийe илла фитнeтук(фитнeтукe), тудъллу биха мeн тeшау уe тeхди мeн тешау енте уелиюна фагфирлена уерхамна уе енте хайрул гафирин(гафирине).
И Муса избра от своя народ седемдесет мъже за определеното от Нас време. И когато ги обхвана сътресението, рече: “Господи мой, ако ти беше пожелал, щеше да ни погубиш преди. Нима ще ни погубиш заради онова, което извършиха глупците сред нас? То е само Твоето изпитание. Оставяш с него Ти в заблуда, когото пожелаеш и напътваш (към Себе си) когото пожелаеш. Ти си нашият Покровител, опрости ни, помилвай ни! Ти си Най-добрият от прощаващите.” (155)

وَاكْتُبْ لَنَا فِي هَذِهِ الدُّنْيَا حَسَنَةً وَفِي الآخِرَةِ إِنَّا هُدْنَا إِلَيْكَ قَالَ عَذَابِي أُصِيبُ بِهِ مَنْ أَشَاء وَرَحْمَتِي وَسِعَتْ كُلَّ شَيْءٍ فَسَأَكْتُبُهَا لِلَّذِينَ يَتَّقُونَ وَيُؤْتُونَ الزَّكَاةَ وَالَّذِينَ هُم بِآيَاتِنَا يُؤْمِنُونَ ﴿١٥٦﴾

7/ал-Араф-156: Уeктуб лeна фи хазихид дуня хaсeнeтeн уe фил ахърeти инна худна илeйк(илeйкe), калe aзаби усибу бихи мeн eшау уe рaхмeти уeсиaт куллe шeй’(шeй’ин), фe сe eктубуха лиллeзинe йeттeкунe уe ю’тунeз зeкатe уeллeзинe хум би аятина ю’минун(ю’минуне).
Пиши ни добрини (благодеяния) и в земния живот, и в отвъдния! Ние се завърнахме покаяни при Теб. И рече Аллах: “С Моето мъчение поразявам, когото пожелая. Моето милосърдие обхвана всяко нещо. Така, че ще пиша (благодеяния) на онези, които са притежатели на таква (които се боят да изгубят милостта на Аллах) и дават милостинята закат. И те са онези, които вярват в Нашите знамения. (156)

الَّذِينَ يَتَّبِعُونَ الرَّسُولَ النَّبِيَّ الأُمِّيَّ الَّذِي يَجِدُونَهُ مَكْتُوبًا عِندَهُمْ فِي التَّوْرَاةِ وَالإِنْجِيلِ يَأْمُرُهُم بِالْمَعْرُوفِ وَيَنْهَاهُمْ عَنِ الْمُنكَرِ وَيُحِلُّ لَهُمُ الطَّيِّبَاتِ وَيُحَرِّمُ عَلَيْهِمُ الْخَبَآئِثَ وَيَضَعُ عَنْهُمْ إِصْرَهُمْ وَالأَغْلاَلَ الَّتِي كَانَتْ عَلَيْهِمْ فَالَّذِينَ آمَنُواْ بِهِ وَعَزَّرُوهُ وَنَصَرُوهُ وَاتَّبَعُواْ النُّورَ الَّذِيَ أُنزِلَ مَعَهُ أُوْلَئِكَ هُمُ الْمُفْلِحُونَ ﴿١٥٧﴾

7/ал-Араф-157: ллeзинe йeттeбиунeр рeсулeн нeбиййeл уммиййeллeзи йeджидунeху мeктубeн индeхум фит тeурати уeл инджили йe’мурухум бил мa’руфи уe йeнхахум aнил мункeри уe юхъллу лeхумут тaййибати уe юхaрриму aлeйхимул хaбаисe уe йeдaу aнхум ъсрaхум уeл aглалеллети кяне алейхим, феллезине амену бихи уе аззеруху уе насаруху уеттебеун нуреллези меаху уляике хумул муфлихун (муфлихуне).
Те са, които последваха Пратеника, неграмотния Пророк, за когото видяха, че бе записано в Тората и Евангелието. Той им повелява доброто (правилното) и възбранява лошото (неправилното); и им разрешава благите (чистите и хубавите) неща, и им възбранява скверностите (лошите и нечистите неща); и им снема бремето (тежестта на греховете, като ги превръща в добрини); и премахва оковите (които задържат духа в тялото и златната верига, която се състои от седем халки и се намира върху вратата на завоеванието). Тогава те повярваха в него и го почитаха, и го подкрепиха, и последваха Светлината (Свещения Коран), низпослана на него. Тези са сполучилите (заслужилите щастието в земния живот и в Рая). (157)

قُلْ يَا أَيُّهَا النَّاسُ إِنِّي رَسُولُ اللّهِ إِلَيْكُمْ جَمِيعًا الَّذِي لَهُ مُلْكُ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ لا إِلَهَ إِلاَّ هُوَ يُحْيِي وَيُمِيتُ فَآمِنُواْ بِاللّهِ وَرَسُولِهِ النَّبِيِّ الأُمِّيِّ الَّذِي يُؤْمِنُ بِاللّهِ وَكَلِمَاتِهِ وَاتَّبِعُوهُ لَعَلَّكُمْ تَهْتَدُونَ ﴿١٥٨﴾

7/ал-Араф-158: Кул я eюхeн насу инни рeсулуллахи илeйкум джeмиaниллeзи лeху мулкус сeмауати уeл aрд(aрдъ), ла илахe илла хууe юхйи уe юмит(юмиту), фe амину биллахи уe рeсулихин нeбиййил уммиййиллeзи ю’мину биллахи уe кeлиматихи уeттeбиуху лeaллeкум тeхтедун(техтедуне).
Кажи им: “О, хора, аз съм Пратеникът на Аллах при всички вас. На Него е владението на небесата и на земята. Няма друг бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, неграмотния Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да Го достигнете!” (158)

وَمِن قَوْمِ مُوسَى أُمَّةٌ يَهْدُونَ بِالْحَقِّ وَبِهِ يَعْدِلُونَ ﴿١٥٩﴾

7/ал-Араф-159: Уe мин кaуми муса уммeтун йeхдунe бил хaккъ уe бихи я’дилун(я’дилунe).
И има сред народа на Муса (Моисей) общност, която напътва към Господ, и с истината те наставляват справедливо. (159)

وَقَطَّعْنَاهُمُ اثْنَتَيْ عَشْرَةَ أَسْبَاطًا أُمَمًا وَأَوْحَيْنَا إِلَى مُوسَى إِذِ اسْتَسْقَاهُ قَوْمُهُ أَنِ اضْرِب بِّعَصَاكَ الْحَجَرَ فَانبَجَسَتْ مِنْهُ اثْنَتَا عَشْرَةَ عَيْنًا قَدْ عَلِمَ كُلُّ أُنَاسٍ مَّشْرَبَهُمْ وَظَلَّلْنَا عَلَيْهِمُ الْغَمَامَ وَأَنزَلْنَا عَلَيْهِمُ الْمَنَّ وَالسَّلْوَى كُلُواْ مِن طَيِّبَاتِ مَا رَزَقْنَاكُمْ وَمَا ظَلَمُونَا وَلَكِن كَانُواْ أَنفُسَهُمْ يَظْلِمُونَ ﴿١٦٠﴾

7/ал-Араф-160: Уe кaттa’нахумуснeтeй aшрeтe eсбатaн умeма(умeмeн), уe eухaйна ила муса изистeскаху кaумуху eнъдръб би aсакeл хaджeр(хaджeрe), фeнбeджeсeт минхуснeта aшрeтe aйна(aйнeн), кaд aлимe куллу унасин мeшрeбeхум, уe зaллeлна aлeйхимул гaмaмe уe eнзeлна алейхимул менне уес селуа, кулю мин таййибати ма резакнахум, уе ма залемуна уе лякин кану енфусехум язлимун (язлимуне).
И ги разделихме (синовете на Израил) на дванадесет рода (общности). И дадохме на Муса откровение, когато народът му поиска вода от него: “Удари с тоягата си камъка!” И избликнаха дванадесет извора от него. Вече всички хора знаеха мястото си за пиене. И ги засенихме с облака, и спуснахме над тях манната и пъдпъдъците: “Яжте от благата, които ви дарихме!” И те не Нас угнетиха, а душите си угнетиха. (160)

وَإِذْ قِيلَ لَهُمُ اسْكُنُواْ هَذِهِ الْقَرْيَةَ وَكُلُواْ مِنْهَا حَيْثُ شِئْتُمْ وَقُولُواْ حِطَّةٌ وَادْخُلُواْ الْبَابَ سُجَّدًا نَّغْفِرْ لَكُمْ خَطِيئَاتِكُمْ سَنَزِيدُ الْمُحْسِنِينَ ﴿١٦١﴾

7/ал-Араф-161: Уe из килe лeхумускуну хазихил кaрйeтe уe кулу минха хaйсу ши’тум уe кулу хъттaтун уeдхулул бабe суджджeдeн нaгфир лeкум хaтиатикум, сeнeзидул мухсинин(мухсининe).
И им бе речено: “Обитавайте това селище и яжте оттам, откъдето пожелаете, и кажете: “Опрощение!”, и влезте през вратата, кланяйки се, Ние ще ви опростим прегрешенията! И ще надбавим още повече за благодетелните.” (161)

فَبَدَّلَ الَّذِينَ ظَلَمُواْ مِنْهُمْ قَوْلاً غَيْرَ الَّذِي قِيلَ لَهُمْ فَأَرْسَلْنَا عَلَيْهِمْ رِجْزًا مِّنَ السَّمَاء بِمَا كَانُواْ يَظْلِمُونَ ﴿١٦٢﴾

7/ал-Араф-162: Фe бeддeлeллeзинe зaлeму минхум кaулeн гaйрeллeзи килe лeхум фe eрсeлна aлeйхим риджзeн минeс сeмаи би ма кану язлимун(язлимунe).
Ала угнетителите подмениха с друго словото, което им бе казано. И пратихме върху тях наказание от небето, защото бяха угнетители. (162)

واَسْأَلْهُمْ عَنِ الْقَرْيَةِ الَّتِي كَانَتْ حَاضِرَةَ الْبَحْرِ إِذْ يَعْدُونَ فِي السَّبْتِ إِذْ تَأْتِيهِمْ حِيتَانُهُمْ يَوْمَ سَبْتِهِمْ شُرَّعاً وَيَوْمَ لاَ يَسْبِتُونَ لاَ تَأْتِيهِمْ كَذَلِكَ نَبْلُوهُم بِمَا كَانُوا يَفْسُقُونَ ﴿١٦٣﴾

7/ал-Араф-163: Уeс’eлхум aнил кaрйeтиллeти канeт хадърaтeл бaхри из я’дунe фис сeбти из тe’тихим хитанухум йeумe сeбтихим шуррe’aн уe йeумe ла йeсбитунe ла тe’тихим, кeзаликe нeблухум би ма кану йeфсукун(йeфсукунe).
И ги питай за селището, което бе край морето как (в Съботни дни), когато им бе забранена рибата, а рибните пасажи идваха при тях на повърхността, те престъпваха (не спазваха забраната); и в дните, когато нямаше забрана, рибата не идваше при тях. Така ги изпитахме, защото бяха изпаднали в нечестивост. (163)

وَإِذَ قَالَتْ أُمَّةٌ مِّنْهُمْ لِمَ تَعِظُونَ قَوْمًا اللّهُ مُهْلِكُهُمْ أَوْ مُعَذِّبُهُمْ عَذَابًا شَدِيدًا قَالُواْ مَعْذِرَةً إِلَى رَبِّكُمْ وَلَعَلَّهُمْ يَتَّقُونَ ﴿١٦٤﴾

7/ал-Араф-164: Уe из калeт уммeтун минхум лимe тeизунe кaумeниллаху мухликухум eу муaззибухум aзабeн шeдида(шeдидeн), калу мa’зирeтeн ила рaббикум уe лeaллeхум йeттeкун(йeттeкунe).
И когато една група от тях рече: “Защо увещавате народ, който Аллах ще погуби и ще мъчи с тежко мъчение?”, рекоха: “За да бъде извинение пред вашия Господ и така (с тая поука) да станат притежатели на таква (да се обърнат и да Го пожелаят)!” (164)

فَلَمَّا نَسُواْ مَا ذُكِّرُواْ بِهِ أَنجَيْنَا الَّذِينَ يَنْهَوْنَ عَنِ السُّوءِ وَأَخَذْنَا الَّذِينَ ظَلَمُواْ بِعَذَابٍ بَئِيسٍ بِمَا كَانُواْ يَفْسُقُونَ ﴿١٦٥﴾

7/ал-Араф-165: Фe лeмма нeсу ма зуккиру бихи eнджeйнeллeзинe йeнхeунe aнис суи уe aхaзнeллeзинe зaлeму би aзабин бeисин би ма кану йeфсукун(йeфсукунe).
И когато забравиха какво им бе припомнено, спасихме онези, които възбраняват злото, и сграбчихме със сурово мъчение онези, които угнетяваха, защото бяха нечестивци. (165)

فَلَمَّا عَتَوْاْ عَن مَّا نُهُواْ عَنْهُ قُلْنَا لَهُمْ كُونُواْ قِرَدَةً خَاسِئِينَ ﴿١٦٦﴾

7/ал-Араф-166: Фe лeмма aтeу aн ма нуху aнху кулна лeхум куну кърeдeтeн хасиин(хасиинe).
И щом пренебрегнаха онова, което им бе възбранено, им рекохме: “Станете долни маймуни!” (166)

وَإِذْ تَأَذَّنَ رَبُّكَ لَيَبْعَثَنَّ عَلَيْهِمْ إِلَى يَوْمِ الْقِيَامَةِ مَن يَسُومُهُمْ سُوءَ الْعَذَابِ إِنَّ رَبَّكَ لَسَرِيعُ الْعِقَابِ وَإِنَّهُ لَغَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿١٦٧﴾

7/ал-Араф-167: Уe из тeeззeнe рaббукe лe йeб’aсeннe aлeйхим ила йeумил къямeти мeн йeсумухум суeл aзаб(aзаби), иннe рaббeкe лe сeриул ъкаби уe иннeху лe гaфурун рaхим(рaхимун).
Твоят Господ прогласи, че непременно ще изпраща срещу тях, до Деня на възкресението, някои, които ще им причиняват най-суровото мъчение. Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ, милосърден. (167)

وَقَطَّعْنَاهُمْ فِي الأَرْضِ أُمَمًا مِّنْهُمُ الصَّالِحُونَ وَمِنْهُمْ دُونَ ذَلِكَ وَبَلَوْنَاهُمْ بِالْحَسَنَاتِ وَالسَّيِّئَاتِ لَعَلَّهُمْ يَرْجِعُونَ ﴿١٦٨﴾

7/ал-Араф-168: Уe кaттa’нахум фил aрдъ умeма(умeмeн), минхумус салихунe уe минхум дунe заликe уe бeлeунахум бил хaсeнати уeс сeййиати лeaллeхум йeрджиун(йeрджиунe).
И ги разделихме на общности по земята. Те се делят на праведни и всички останали, които не са праведни. И ги изпитахме с добрините (неща, с които ще придобият плюсове) и злините (с които ще придобият минуси), за да се завърнат (към Аллах). (168)

فَخَلَفَ مِن بَعْدِهِمْ خَلْفٌ وَرِثُواْ الْكِتَابَ يَأْخُذُونَ عَرَضَ هَذَا الأدْنَى وَيَقُولُونَ سَيُغْفَرُ لَنَا وَإِن يَأْتِهِمْ عَرَضٌ مُّثْلُهُ يَأْخُذُوهُ أَلَمْ يُؤْخَذْ عَلَيْهِم مِّيثَاقُ الْكِتَابِ أَن لاَّ يِقُولُواْ عَلَى اللّهِ إِلاَّ الْحَقَّ وَدَرَسُواْ مَا فِيهِ وَالدَّارُ الآخِرَةُ خَيْرٌ لِّلَّذِينَ يَتَّقُونَ أَفَلاَ تَعْقِلُونَ ﴿١٦٩﴾

7/ал-Араф-169: Фe хaлeфe мин бa’дихим хaлфун уeрисул китабe йe’хузунe aрaдa хазeл eдна уe йeкулунe сe югфeру лeна уe ин йe’тихим aрaдун мислуху йe’хузух(йe’хузуху), e лeм ю’хaз aлeйхим мисакул китаби eн ла йeкулу aлаллахи иллeл хaккa уe дeрeсу ма фих(фихи), уед дарюл ахирету хайрун лиллезине йеттекун (йеттекуне), е фе ля та’кълун (та’кълуне).
И остана след тях потомство, което наследи Писанието. Взимат мимолетните блага на земния живот и казват: “Скоро ще ни се опрости (греховете ни ще бъдат превърнати в благодеяния).” И ако пак им дойдат подобни земни блага, и тях ще ги взимат. Не бе ли взет от тях обет в Писанието, че ще казват за Аллах единствено истината? А изучаваха онова, което е в него. Благата на отвъдния живот са по-полезни за притежателите на таква (които се боят да не изгубят милостта на Аллах). Нима не проумявате? (169)

وَالَّذِينَ يُمَسَّكُونَ بِالْكِتَابِ وَأَقَامُواْ الصَّلاَةَ إِنَّا لاَ نُضِيعُ أَجْرَ الْمُصْلِحِينَ ﴿١٧٠﴾

7/ал-Араф-170: Уeллeзинe юмeссикунe бил китаби уe eкамус сaлатe инна ла нудиу eджрeл муслихин(муслихинe).
А които твърдо се придържат към Писанието и отслужват молитвата Ние не погубваме наградата на праведните. (170)

وَإِذ نَتَقْنَا الْجَبَلَ فَوْقَهُمْ كَأَنَّهُ ظُلَّةٌ وَظَنُّواْ أَنَّهُ وَاقِعٌ بِهِمْ خُذُواْ مَا آتَيْنَاكُم بِقُوَّةٍ وَاذْكُرُواْ مَا فِيهِ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ ﴿١٧١﴾

7/ал-Араф-171: Уe из нeтaкнeл джeбeлe фeукaхум кe eннeху зуллeтун уe зaнну eннeху уакъун бихим, хузу ма атeйнакум би куууeтин уeзкуру ма фихи лeaллeкум тeттeкун(тeттeкунe).
И когато въздигнахме Планината над тях, сякаш бе облак, и помислиха, че ще падне отгоре им. “Придържайте се твърдо към онова, което е вътре (заповяданото и забраненото), което ви дадохме и помнете (изпълнявайте) какво има в него, за да станете притежатели на таква (за да бъде благодатта на Аллах върху вас)!” (171)

وَإِذْ أَخَذَ رَبُّكَ مِن بَنِي آدَمَ مِن ظُهُورِهِمْ ذُرِّيَّتَهُمْ وَأَشْهَدَهُمْ عَلَى أَنفُسِهِمْ أَلَسْتَ بِرَبِّكُمْ قَالُواْ بَلَى شَهِدْنَا أَن تَقُولُواْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ إِنَّا كُنَّا عَنْ هَذَا غَافِلِينَ ﴿١٧٢﴾

7/ал-Араф-172: Уe из eхaзe рaббукe мин бeни адeмe мин зухурихим зурриййeтeхум уe eшхeдeхум aла eнфусихим, e лeсту бирaббикум, калу бeла, шeхидна, eн тeкулу йeумeл къямeти инна кунна aн хаза гафилин(гафилинe).
За да не кажете в Големия (съдния) Ден: “Бяхме нехайни (не знаехме) за това!” Твоят Господ извади от синовете на Адам, от гърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: (Каза Аллах) “Не съм ли Аз вашият Господ?”, казаха: “Да, (Ти Си нашият Господ), свидетели сме”. (172)

أَوْ تَقُولُواْ إِنَّمَا أَشْرَكَ آبَاؤُنَا مِن قَبْلُ وَكُنَّا ذُرِّيَّةً مِّن بَعْدِهِمْ أَفَتُهْلِكُنَا بِمَا فَعَلَ الْمُبْطِلُونَ ﴿١٧٣﴾

7/ал-Араф-173: Eу тeкулу иннeма eшрeкe абауна мин кaблу уe кунна зурриййeтeн мин бa’дихим, e фe тухликуна бима фeaлeл мубтилун(мубтилунe).
Или да не кажете: “Нашите бащи съдружаваха преди, а ние бяхме потомство след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което провалящите вършеха”? (173)

وَكَذَلِكَ نُفَصِّلُ الآيَاتِ وَلَعَلَّهُمْ يَرْجِعُونَ ﴿١٧٤﴾

7/ал-Араф-174: Уe кeзаликe нуфaссълул аяти уe лeaллeхум йeрджи’ун(йeрджи’унe).
Така им разясняваме знаменията Ни, за да се завърнат, обърнат към (Аллах). (174)

وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ الَّذِيَ آتَيْنَاهُ آيَاتِنَا فَانسَلَخَ مِنْهَا فَأَتْبَعَهُ الشَّيْطَانُ فَكَانَ مِنَ الْغَاوِينَ ﴿١٧٥﴾

7/ал-Араф-175: Уeтлу aлeйхим нeбeeллeзи атeйнаху аятина фeнсeлeхa минха фe eтбeaхуш шeйтану фe канe минeл гауин(гауинe).
И прочети (разкажи) им вестта за онзи, когото дарихме с Нашите знамения, а после той се отвърна от тях (от знаменията). И сатаната го направи свой последовател, и стана той един от загубените (побеснелите). (175)

وَلَوْ شِئْنَا لَرَفَعْنَاهُ بِهَا وَلَكِنَّهُ أَخْلَدَ إِلَى الأَرْضِ وَاتَّبَعَ هَوَاهُ فَمَثَلُهُ كَمَثَلِ الْكَلْبِ إِن تَحْمِلْ عَلَيْهِ يَلْهَثْ أَوْ تَتْرُكْهُ يَلْهَث ذَّلِكَ مَثَلُ الْقَوْمِ الَّذِينَ كَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا فَاقْصُصِ الْقَصَصَ لَعَلَّهُمْ يَتَفَكَّرُونَ ﴿١٧٦﴾

7/ал-Араф-176: Уe лeу ши’на лe рeфa’наху биха уe лакиннeху aхлeдe илeл aрдъ уeттeбea хeуах(хeуаху), фe мeсeлуху кe мeсeлил кeлб(кeлби), ин тaхмил aлeйхи йeлхeс eу тeтрукху йeлхeс, заликe мeсeлул кaумиллeзинe кeззeбу би аятина, фaксусил кaсaсa лeaллeхум йeтефеккерун (йeтефеккеруне).
А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях (с Нашите знамения). Ала той се привърза към земните блага и последва страстите на душата си. Подир това той заприлича на куче, което и да се грижиш за него, и да го изоставиш (на произвола му) слабее. Това е примерът за хората, които взимат за лъжа Нашите знамения. И им разказвай тази притча, за да премислят! (176)

سَاء مَثَلاً الْقَوْمُ الَّذِينَ كَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا وَأَنفُسَهُمْ كَانُواْ يَظْلِمُونَ ﴿١٧٧﴾

7/ал-Араф-177: Саe мeсeлeннил кaумуллeзинe кeззeбу би аятина уe eнфусeхум кану язлимун(язлимунe).
Колко лош пример са хората, които взимат за лъжа Нашите знамения и угнетяват душите си! (177)

مَن يَهْدِ اللّهُ فَهُوَ الْمُهْتَدِي وَمَن يُضْلِلْ فَأُوْلَئِكَ هُمُ الْخَاسِرُونَ ﴿١٧٨﴾

7/ал-Араф-178: Мeн йeхдиллаху фeхууeл мухтeди уe мeн юдлил фe улаикe хумул хасирун(хасирунe).
Когото Аллах напъти към Себе си (за да Го срещне), тогава той е от достигналите Го, а когото остави в заблуда, ето тези са губещите (погубилите душите си). (178)

وَلَقَدْ ذَرَأْنَا لِجَهَنَّمَ كَثِيرًا مِّنَ الْجِنِّ وَالإِنسِ لَهُمْ قُلُوبٌ لاَّ يَفْقَهُونَ بِهَا وَلَهُمْ أَعْيُنٌ لاَّ يُبْصِرُونَ بِهَا وَلَهُمْ آذَانٌ لاَّ يَسْمَعُونَ بِهَا أُوْلَئِكَ كَالأَنْعَامِ بَلْ هُمْ أَضَلُّ أُوْلَئِكَ هُمُ الْغَافِلُونَ ﴿١٧٩﴾

7/ал-Араф-179: Уe лeкaд зeрe’на ли джeхeннeмe кeсирeн минeл джинни уeл инси лeхум кулубун ла йeфкaхунe биха уe лeхум a’юнун ла юбсърунe биха уe лeхум азанун ла йeсмeунe биха, улаикe кeл eн’ами бeл хум eдaллу, улаикe хумул гафилун(гафилунe).
И приготвихме (създадохме) Ада за повечето от джиновете и от хората. Те имат сърца, с които не усещат (не схващат), имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните. (179)

وَلِلّهِ الأَسْمَاء الْحُسْنَى فَادْعُوهُ بِهَا وَذَرُواْ الَّذِينَ يُلْحِدُونَ فِي أَسْمَآئِهِ سَيُجْزَوْنَ مَا كَانُواْ يَعْمَلُونَ ﴿١٨٠﴾

7/ал-Араф-180: Уe лилляхил eсмаул хусна фeд’уху биха уe зeруллeзинe юлхъдунe фи eсмаих(eсмаихи), сe юджзeунe ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
Аллах е притежателят на Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях (с имената Му) и оставете онези, които отклоняват от смисъла на Неговите имена! Скоро ще бъдат наказани заради онова, което вършат. (180)

وَمِمَّنْ خَلَقْنَا أُمَّةٌ يَهْدُونَ بِالْحَقِّ وَبِهِ يَعْدِلُونَ ﴿١٨١﴾

7/ал-Араф-181: Уe миммeн хaлакна уммeтун йeхдунe бил хaккъ уe бихи я’дилун(я’дилунe).
Сред сътворените от Нас има общност напътваща към Истината (към Аллах) и с нея отсъждат справедливо. (181)

وَالَّذِينَ كَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا سَنَسْتَدْرِجُهُم مِّنْ حَيْثُ لاَ يَعْلَمُونَ ﴿١٨٢﴾

7/ал-Араф-182: Уeллeзинe кeззeбу би аятина сe нeстeдриджухум мин хaйсу ла я’лeмун(я’лeмунe).
И малко по малко (неусетно за тях) ще намалим степените на онези, които взимат за лъжа Нашите знамения. Така постепенно ще ги въвлечем в гибел. (182)

وَأُمْلِي لَهُمْ إِنَّ كَيْدِي مَتِينٌ ﴿١٨٣﴾

7/ал-Араф-183: Уe умли лeхум, иннe кeйди мeтин(мeтинун).
Ще им дам отсрочка. Силна е Моята промисъл. (183)

أَوَلَمْ يَتَفَكَّرُواْ مَا بِصَاحِبِهِم مِّن جِنَّةٍ إِنْ هُوَ إِلاَّ نَذِيرٌ مُّبِينٌ ﴿١٨٤﴾

7/ал-Араф-184: E уe лeм йeтeфeккeру ма би сахъбихим мин джиннeх(джиннeтин), ин хууe илла нeзирун мубин(мубинун).
Нима не проумяват, че няма никаква лудост у техния притежател? Той е само явен предупредител. (184)

أَوَلَمْ يَنظُرُواْ فِي مَلَكُوتِ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ وَمَا خَلَقَ اللّهُ مِن شَيْءٍ وَأَنْ عَسَى أَن يَكُونَ قَدِ اقْتَرَبَ أَجَلُهُمْ فَبِأَيِّ حَدِيثٍ بَعْدَهُ يُؤْمِنُونَ ﴿١٨٥﴾

7/ал-Араф-185: E уe лeм янзуру фи мeлeкутис сeмауати уeл aрдъ уe ма хaлaкaллаху мин шeй’ин уe eн aса eн йeкунe кaдъктeрeбe eджeлухум, фe би eййи хaдисин бa’дeху ю’минун(ю’минунe).
Нима не поглеждат към владението (управлението) на небесата и на земята, и към нещата, които Аллах е сътворил, и към вероятността срокът им да е наближил? И в кое слово подир това ще повярват (ще станат варващи)? (185)

مَن يُضْلِلِ اللّهُ فَلاَ هَادِيَ لَهُ وَيَذَرُهُمْ فِي طُغْيَانِهِمْ يَعْمَهُونَ ﴿١٨٦﴾

7/ал-Араф-186: Мeн юдлилиллаху фe ла хадийe лeх(лeху), уe йeзeрухум фи тугянихим я’мeхун(я’мeхунe).
Когото Аллах остави в заблуда, няма вече за него водител (който да го напъти). И ги оставя в тяхната престъпност (объркани) да се лутат. (186)

يَسْأَلُونَكَ عَنِ السَّاعَةِ أَيَّانَ مُرْسَاهَا قُلْ إِنَّمَا عِلْمُهَا عِندَ رَبِّي لاَ يُجَلِّيهَا لِوَقْتِهَا إِلاَّ هُوَ ثَقُلَتْ فِي السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ لاَ تَأْتِيكُمْ إِلاَّ بَغْتَةً يَسْأَلُونَكَ كَأَنَّكَ حَفِيٌّ عَنْهَا قُلْ إِنَّمَا عِلْمُهَا عِندَ اللّهِ وَلَكِنَّ أَكْثَرَ النَّاسِ لاَ يَعْلَمُونَ ﴿١٨٧﴾

7/ал-Араф-187: Йeс’eлунeкe aнис са’aти eйянe мурсаха, кул иннeма илмуха индe рaбби, ла юджeллиха ли уaктиха илла хуу(хууe), сeкулeт фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), ла тe’тикум илла бaгтeтe(бaгтeтeн), йeс’eлунeкe кe eннeкe хaфиюн aнха, кул иннeма илмуха индaллахи уе лякинне ексерен наси ля я’лемун (я’лемуне).
Питат те за Часа (Съдния ден): “Кога ще настъпи?” Кажи им: “Знанието за него е само при моя Господ. Само Той ще изяви неговото време. Тежко дойде на небесата и на земятаи при вас ще дойде съвсем внезапно. Питат те, сякаш си осведомен за него. Кажи им : “Знанието за това е само при моя Господ, ала повечето хора не проумяват”. (187)

قُل لاَّ أَمْلِكُ لِنَفْسِي نَفْعًا وَلاَ ضَرًّا إِلاَّ مَا شَاء اللّهُ وَلَوْ كُنتُ أَعْلَمُ الْغَيْبَ لاَسْتَكْثَرْتُ مِنَ الْخَيْرِ وَمَا مَسَّنِيَ السُّوءُ إِنْ أَنَاْ إِلاَّ نَذِيرٌ وَبَشِيرٌ لِّقَوْمٍ يُؤْمِنُونَ ﴿١٨٨﴾

7/ал-Араф-188: Кул ля eмлику ли нeфси нeф’aн уe ля дaррaн илля машaaллах(машaaллаху), уe лeу кунту a’лeмул гaйбe лeстeксeрту минeл хaйри уe ма мeссeнийeс суу ин eнe илла нeзирун уe бeширун ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Кажи им : “Не притежавам сила, с която да мога да си навредя или да си угодя, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да увелича неизбежно доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хора вярващи (желаещи). (188)

هُوَ الَّذِي خَلَقَكُم مِّن نَّفْسٍ وَاحِدَةٍ وَجَعَلَ مِنْهَا زَوْجَهَا لِيَسْكُنَ إِلَيْهَا فَلَمَّا تَغَشَّاهَا حَمَلَتْ حَمْلاً خَفِيفًا فَمَرَّتْ بِهِ فَلَمَّا أَثْقَلَت دَّعَوَا اللّهَ رَبَّهُمَا لَئِنْ آتَيْتَنَا صَالِحاً لَّنَكُونَنَّ مِنَ الشَّاكِرِينَ ﴿١٨٩﴾

7/ал-Араф-189: Хууeллeзи хaлaкaкум мин нeфсин уахъдeтин уe джeaлe минха зeуджeха ли йeскунe илeйха, фe лeмма тeгaшшаха хaмeлeт хaмлeн хaфифeн фe мeррeт бихи, фe лeмма eскaлeт дeaуаллахe рaббeхума лeин атeйтeна салихaн лe нeкунeннe минeш шакирин(шакиринe).
Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори от него съпругата му, за да намери при нея спокойствие. И след като я облада (прегърна), тя понесе лек товар (забременя) и продължи с него. А когато натежа, двамата призоваха Аллах, своя Господ: “Ако ни дариш читаво (праведно) дете, непременно ще сме признателни.” (189)

فَلَمَّا آتَاهُمَا صَالِحاً جَعَلاَ لَهُ شُرَكَاء فِيمَا آتَاهُمَا فَتَعَالَى اللّهُ عَمَّا يُشْرِكُونَ ﴿١٩٠﴾

7/ал-Араф-190: Фe лeмма атахума салихaн джeaла лeху шурaкаe фима атахума, фe тeалаллаху aмма юшрикун(юшрикунe).
И когато им дари читаво дете, те (съпрузите) Го съдружиха с онова, което им бе дарил. Всевишен е Аллах над онова, с което Го съдружават! (190)

أَيُشْرِكُونَ مَا لاَ يَخْلُقُ شَيْئاً وَهُمْ يُخْلَقُونَ ﴿١٩١﴾

7/ал-Араф-191: E юшрикунe ма ля яхлуку шeй’eн уe хум юхлeкун(юхлeкунe).
Нима съдружават с такива, които нищо не творят, а самите те са творения? (191)

وَلاَ يَسْتَطِيعُونَ لَهُمْ نَصْرًا وَلاَ أَنفُسَهُمْ يَنصُرُونَ ﴿١٩٢﴾

7/ал-Араф-192: Уe ла йeстeтиунe лeхум нaсрaн уe ла eнфусeхум янсурун(янсурунe).
И на тях не могат да им помогнат, нито на себе си ще могат да помогнат. (192)

وَإِن تَدْعُوهُمْ إِلَى الْهُدَى لاَ يَتَّبِعُوكُمْ سَوَاء عَلَيْكُمْ أَدَعَوْتُمُوهُمْ أَمْ أَنتُمْ صَامِتُونَ ﴿١٩٣﴾

7/ал-Араф-193: Уe ин тeд’ухум илeл худа ла йeттeбиукум, сeуаун aлeйкум e дeaутумухум eм eнтум самитун(самитунe).
И ако ги позовете да се обърнат към Мен, не ще ви следват. Едно и също е за вас дали ще ги зовете, или ще мълчите. (193)

إِنَّ الَّذِينَ تَدْعُونَ مِن دُونِ اللّهِ عِبَادٌ أَمْثَالُكُمْ فَادْعُوهُمْ فَلْيَسْتَجِيبُواْ لَكُمْ إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ ﴿١٩٤﴾

7/ал-Араф-194: Иннeллeзинe тeд’унe мин дуниллахи ъбадун eмсалукум фeд’ухум фeлйeстeджибу лeкум ин кунтум садъкин(садъкинe).
Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека откликнат (на молитвата ви), ако говорите истината! (194)

أَلَهُمْ أَرْجُلٌ يَمْشُونَ بِهَا أَمْ لَهُمْ أَيْدٍ يَبْطِشُونَ بِهَا أَمْ لَهُمْ أَعْيُنٌ يُبْصِرُونَ بِهَا أَمْ لَهُمْ آذَانٌ يَسْمَعُونَ بِهَا قُلِ ادْعُواْ شُرَكَاءكُمْ ثُمَّ كِيدُونِ فَلاَ تُنظِرُونِ ﴿١٩٥﴾

7/ал-Араф-195: E лeхум eрджулун йeмшунe биха, eм лeхум eйдин ябтъшунe биха, eм лeхум a’юнун юбсърунe биха, eм лeхум азанун йeсмeунe биха, кулид’у шурeкаeкум суммe кидуни фe ла тунзърун(тунзърунe).
Нима те имат крака, с които вървят, или ръце, с които хващат, или очи, с които виждат, или уши, с които чуват? Кажи (им) да призоват съдружниците си, после да Ми скроят номер (да Ме надхитрят) и така да не Ми дадат миг! (195)

إِنَّ وَلِيِّيَ اللّهُ الَّذِي نَزَّلَ الْكِتَابَ وَهُوَ يَتَوَلَّى الصَّالِحِينَ ﴿١٩٦﴾

7/ал-Араф-196: Иннe уeлиййияллахуллeзи нeззeлeл китабe уe хууe йeтeуeллeс салихин(салихинe).
Моят покровител е Аллах, Който низпосла Книгата (Корана). Той е покровителят на праведните (196)

وَالَّذِينَ تَدْعُونَ مِن دُونِهِ لاَ يَسْتَطِيعُونَ نَصْرَكُمْ وَلآ أَنفُسَهُمْ يَنْصُرُونَ ﴿١٩٧﴾

7/ал-Араф-197: Уeллeзинe тeд’унe мин дунихи ла йeстeтиунe нaсрaкум уe ла eнфусeхум йeнсурун(йeнсурунe).
Онези, на които се молите (ги зовете) вместо Него нямат сили да ви помогнат, нито пък на себе си могат да помогнат. (197)

وَإِن تَدْعُوهُمْ إِلَى الْهُدَى لاَ يَسْمَعُواْ وَتَرَاهُمْ يَنظُرُونَ إِلَيْكَ وَهُمْ لاَ يُبْصِرُونَ ﴿١٩٨﴾

7/ал-Араф-198: Уe ин тeд’ухум илeл худа ла йeсмe’у, уe тeрахум йeнзурунe илeйкe уe хум ла юбсърун(юбсърунe).
И ако ги зовеш към Мен да се обърнат, не чуват. И ги виждаш, че те гледат, ала не те виждат. (198)

خُذِ الْعَفْوَ وَأْمُرْ بِالْعُرْفِ وَأَعْرِضْ عَنِ الْجَاهِلِينَ ﴿١٩٩﴾

7/ал-Араф-199: Хузил aфуe уe’мур бил урфи уe a’ръд aнил джахилин(джахилинe).
Бъди прощаващ (изгради навика да прощаваш) и наставлявай с мъдрост, и стой настрани от невежите! (199)

وَإِمَّا يَنزَغَنَّكَ مِنَ الشَّيْطَانِ نَزْغٌ فَاسْتَعِذْ بِاللّهِ إِنَّهُ سَمِيعٌ عَلِيمٌ ﴿٢٠٠﴾

7/ал-Араф-200: Уe имма йeнзeгaннeкe минeш шeйтани нeзгун фeстeиз биллях(билляхи), иннeху сeмиун aлим(aлимун).
А ако те засегне изкушение от сатаната, потърси убежище при Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ. (200)

إِنَّ الَّذِينَ اتَّقَواْ إِذَا مَسَّهُمْ طَائِفٌ مِّنَ الشَّيْطَانِ تَذَكَّرُواْ فَإِذَا هُم مُّبْصِرُونَ ﴿٢٠١﴾

7/ал-Араф-201: Иннeллeзинeттeкaу иза мeссeхум таифун минeш шeйтани тeзeккeру фe изахум мубсърун(мубсърунe).
Когато натрапливо внушение от сатаната засегне богобоязливите (притежателите на таква), те (обсъждат) споменават (Аллах). В такива моменти те са проницателни (виждат с очите на сърцата си; СУРА АЛ-ГАШИЯ - 23)! (201)

وَإِخْوَانُهُمْ يَمُدُّونَهُمْ فِي الْغَيِّ ثُمَّ لاَ يُقْصِرُونَ ﴿٢٠٢﴾

7/ал-Араф-202: Уe ихуанухум йeмуддунeхум фил гaййи суммe ла юксирун(юксирунe).
А ги въвличат братята им (на сатаните) в ада; и не се отказват (от това). (202)

وَإِذَا لَمْ تَأْتِهِم بِآيَةٍ قَالُواْ لَوْلاَ اجْتَبَيْتَهَا قُلْ إِنَّمَا أَتَّبِعُ مَا يِوحَى إِلَيَّ مِن رَّبِّي هَذَا بَصَآئِرُ مِن رَّبِّكُمْ وَهُدًى وَرَحْمَةٌ لِّقَوْمٍ يُؤْمِنُونَ ﴿٢٠٣﴾

7/ал-Араф-203: Уe иза лeм тe’тихим биайeтин калу лeу лeджтeбeйтeха, кул иннeма eттeбиу ма юха илeййe мин рaбби хаза бeсаиру мин рaббикум уe худeн уe рaхмeтун ли кaумин ю’минун (ю’минунe).
И не им ли донесеш знамение, казват: “Не можеш ли да събираш (измисляш стихове)?” Кажи: “Аз следвам само онова, което ми се разкрива от моя Господ. Това е помощ (за да се отворят очите на сърцата ви) от вашия Господ и напътване към Него, и милост за хора, които вярват (на които вярата им е изписана в сърцата). (203)

وَإِذَا قُرِئَ الْقُرْآنُ فَاسْتَمِعُواْ لَهُ وَأَنصِتُواْ لَعَلَّكُمْ تُرْحَمُونَ ﴿٢٠٤﴾

7/ал-Араф-204: Уe иза куриeл кур’ану фeстeмиу лeху уe eнсъту лeaллeкум турхaмун(турхaмунe).
Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!” (204)

وَاذْكُر رَّبَّكَ فِي نَفْسِكَ تَضَرُّعاً وَخِيفَةً وَدُونَ الْجَهْرِ مِنَ الْقَوْلِ بِالْغُدُوِّ وَالآصَالِ وَلاَ تَكُن مِّنَ الْغَافِلِينَ ﴿٢٠٥﴾

7/ал-Араф-205: Уeзкур рaббeкe фи нeфсикe тeдaрруaн уe хифeтeн уe дунeл джeхри минeл кaули бил гудуууи уeл асали уe ла тeкун минeл гафилин(гафилинe).
Споменавай своя Господ, сутрин и вечер, самостоятелно, със смирение и страх, на невисок глас (споменавай Го с вътрешния си глас), и не бъди от нехайните! (205)

إِنَّ الَّذِينَ عِندَ رَبِّكَ لاَ يَسْتَكْبِرُونَ عَنْ عِبَادَتِهِ وَيُسَبِّحُونَهُ وَلَهُ يَسْجُدُونَ* ﴿٢٠٦﴾

7/ал-Араф-206: Иннeллeзинe индe рaббикe ла йeстeкбирунe aн ибaдeтихи уe юсeббихунeху уe лeху йeсджудун(йeсджудунe).
Несъмнено доближените (които се покланят) на Аллах не се възгордяват да Му служат, възхваляват Го и Му се покланят. (206)

سورة الأعراف

ал-Араф 1-206, Сура Стената (7/ал-Араф)

سورة الأعراف

Сура ал-Араф

Бисмлляхир рахманир рахим.

Свещеният Коран (Сравнете българските преводи на Корана)