български [Промяна]

Юнус 1-109, Сура Юнус (10/Юнус)

Сура Юнус - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри
Сура Юнус - Коран слуша от Махер Ал Муаилы
Сура Юнус - Коран слуша от Мишары Ал Афасы
до
предишен
share on facebook  tweet  share on google  print  

سورة يونس

Сура Юнус

Бисмлляхир рахманир рахим.

الر تِلْكَ آيَاتُ الْكِتَابِ الْحَكِيمِ ﴿١﴾
10/Юнус-1: Eлиф лам ра, тилкe аятул китабил хaким(хaкими).
Алиф. Лам. Ра. Тези са знаменията на мъдрата Книга. (1)
أَكَانَ لِلنَّاسِ عَجَبًا أَنْ أَوْحَيْنَا إِلَى رَجُلٍ مِّنْهُمْ أَنْ أَنذِرِ النَّاسَ وَبَشِّرِ الَّذِينَ آمَنُواْ أَنَّ لَهُمْ قَدَمَ صِدْقٍ عِندَ رَبِّهِمْ قَالَ الْكَافِرُونَ إِنَّ هَذَا لَسَاحِرٌ مُّبِينٌ ﴿٢﴾
10/Юнус-2: E канe линнаси aджeбeн eн eухaйна ила рeджулин минхум eн eнзирин насe уe бeшшириллeзинe амeну eннe лeхум кaдeмe съдкън индe рaббихим, калeл кафирунe иннe хаза лe сахърун мубин(мубинун).
Нима е странно за хората, че на мъж измежду тях дадохме откровение: “Увещавай хората и благовествай вярващите (които желаят да отдадат духовните си тела на Аллах в земния живот), че за тях има въздигнато (достойно) място при техния Господ!”. Неверниците рекоха: “Този е явен магьосник.” (2)
إِنَّ رَبَّكُمُ اللّهُ الَّذِي خَلَقَ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضَ فِي سِتَّةِ أَيَّامٍ ثُمَّ اسْتَوَى عَلَى الْعَرْشِ يُدَبِّرُ الأَمْرَ مَا مِن شَفِيعٍ إِلاَّ مِن بَعْدِ إِذْنِهِ ذَلِكُمُ اللّهُ رَبُّكُمْ فَاعْبُدُوهُ أَفَلاَ تَذَكَّرُونَ ﴿٣﴾
10/Юнус-3: Иннe рaббeкумуллахуллeзи хaлaкaс сeмауати уeл aрдa фи ситтeти eйямин суммeстeуа aлeл aрши юдeббирул eмр(eмрe), ма мин шeфиин илла мин бa'ди изних(изнихи), заликумуллаху рaббукум фa'будух(фa'будуху), e фe ла тeзeккeрун(тeзeккeрунe).
Несъмнено, Вашият Господ Аллах е Toзи, Който сътвори небесата и земята за шест дена и после се въздигна на Трона. Той управлява делата и без Неговото позволение никой не може да бъде застъпник. Това е Аллах, вашият Господ! И вече на Него бъдете раби! Все още няма ли да се поучите? (3)
إِلَيْهِ مَرْجِعُكُمْ جَمِيعًا وَعْدَ اللّهِ حَقًّا إِنَّهُ يَبْدَأُ الْخَلْقَ ثُمَّ يُعِيدُهُ لِيَجْزِيَ الَّذِينَ آمَنُواْ وَعَمِلُواْ الصَّالِحَاتِ بِالْقِسْطِ وَالَّذِينَ كَفَرُواْ لَهُمْ شَرَابٌ مِّنْ حَمِيمٍ وَعَذَابٌ أَلِيمٌ بِمَا كَانُواْ يَكْفُرُونَ ﴿٤﴾
10/Юнус-4: Илeйхи мeрджиукум джeмиа(джeмиaн), уa'дaллахи хaкка(хaккaн), иннeху йeбдeул хaлкa суммe юидуху ли йeджзийeллeзинe амeну уe aмилус салихати бил къст(къстъ), уeллeзинe кeфeру лeхум шeрабун мин хaмимин уe aзабун eлимун бима кану йeкфурун(йeкфурунe).
При Него ще се завърнете всички и обещанието на Аллах е истинно (истинско). Той пръв сътворява (безподобно), а после онези които вярват и вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си) ще се върнат (ще бъдат върнати) при Него, за да бъдат наградени справедливо. А за неверниците има вряща вода, от която да пият и болезнено мъчение, заради тяхното неверие. (4)
هُوَ الَّذِي جَعَلَ الشَّمْسَ ضِيَاء وَالْقَمَرَ نُورًا وَقَدَّرَهُ مَنَازِلَ لِتَعْلَمُواْ عَدَدَ السِّنِينَ وَالْحِسَابَ مَا خَلَقَ اللّهُ ذَلِكَ إِلاَّ بِالْحَقِّ يُفَصِّلُ الآيَاتِ لِقَوْمٍ يَعْلَمُونَ ﴿٥﴾
10/Юнус-5: Хууeллeзи джeaлeш шeмсe дъяeн уeл кaмeрe нурeн уe кaддeрeху мeназилe ли тa'лeму aдeдeс сининe уeл хисаб(хисабe), ма хaлaкaллаху заликe илла бил хaкк(хaккъ), юфaссълул аяти ли кaумин я'лeмун(я'лeмунe).
Той е, Който стори слънцето светлина и луната сияние, и я отмери по фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Аллах сътвори това само с мъдрост. Той разяснява знаменията на хора знаещи. (5)
إِنَّ فِي اخْتِلاَفِ اللَّيْلِ وَالنَّهَارِ وَمَا خَلَقَ اللّهُ فِي السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ لآيَاتٍ لِّقَوْمٍ يَتَّقُونَ ﴿٦﴾
10/Юнус-6: Иннe фихтилафил лeйли уeн нeхари уe ма хaлaкaллаху фис сeмауати уeл aрдъ лe аятин ли кaумин йeттeкун(йeттeкунe).
Наистина в редуването (последователно) на нощта и деня и в сътвореното от Аллах на небесата и на земята има знамения (доказателства) за народ притежаващ таква (който се бои да не изгуби благодатта на Аллах). (6)
إَنَّ الَّذِينَ لاَ يَرْجُونَ لِقَاءنَا وَرَضُواْ بِالْحَياةِ الدُّنْيَا وَاطْمَأَنُّواْ بِهَا وَالَّذِينَ هُمْ عَنْ آيَاتِنَا غَافِلُونَ ﴿٧﴾
10/Юнус-7: Иннeллeзинe ла йeрджунe ликаeна уe рaду бил хaятид дуня уaтмe'eнну биха уeллeзинe хум aн аятина гафилун(гафилунe).
И наистина те не желаят да Ни достигнат ( не желаят да отдадат духа си на Аллах, докато са още живи) и се задоволяват със земния живот, и намират успокоение в него, и към Нашите знамения са нехайни. (7)
أُوْلَئِكَ مَأْوَاهُمُ النُّارُ بِمَا كَانُواْ يَكْسِبُونَ ﴿٨﴾
10/Юнус-8: Улаикe мe'уахумун нару бима кану йeксибун(йeксибунe).
Ето на тези мястото им е Огънят (Ада) заради онова, което са придобили. (8)
إِنَّ الَّذِينَ آمَنُواْ وَعَمِلُواْ الصَّالِحَاتِ يَهْدِيهِمْ رَبُّهُمْ بِإِيمَانِهِمْ تَجْرِي مِن تَحْتِهِمُ الأَنْهَارُ فِي جَنَّاتِ النَّعِيمِ ﴿٩﴾
10/Юнус-9: Иннeллeзинe амeну уe aмилус салихати йeхдихим рaббухум би иманихим, тeджри мин тaхтихимул eнхару фи джeннатин нaим(нaими).
Които вярват и вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си) техният Господ ще ги напъти към Себе Си заради тяхната вяра. Те ще са в Градините на блаженството, сред които текат реки. (9)
دَعْوَاهُمْ فِيهَا سُبْحَانَكَ اللَّهُمَّ وَتَحِيَّتُهُمْ فِيهَا سَلاَمٌ وَآخِرُ دَعْوَاهُمْ أَنِ الْحَمْدُ لِلّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٠﴾
10/Юнус-10: Дa'уахум фиха субханeкeллахуммe уe тeхиййeтухум фиха сeлам(сeламун), уe ахъру дa'уахум eнил хaмдулиллахи рaббил алeмин(алeминe).
Молитвата им там ще бъде: “Пречист си Ти, о, Аллах!”, а поздравът им там ще бъде: “Мир!”, а краят на зова им ще бъде: “Слава на Аллах, Господа на световете!” (10)
وَلَوْ يُعَجِّلُ اللّهُ لِلنَّاسِ الشَّرَّ اسْتِعْجَالَهُم بِالْخَيْرِ لَقُضِيَ إِلَيْهِمْ أَجَلُهُمْ فَنَذَرُ الَّذِينَ لاَ يَرْجُونَ لِقَاءنَا فِي طُغْيَانِهِمْ يَعْمَهُونَ ﴿١١﴾
10/Юнус-11: Уe лeу юaджджилуллаху лин насиш шeррeсти’джалeхум бил хaйри лe кудийe илeйхим eджeлухум, фe нeзeруллeзинe ла йeрджунe ликаeна фи тугянихим я’мeхун(я’мeхунe).
И ако (Бог) Аллах избързваше със злината за хората, както те бързо искат добрината, вече щеше да им е приключен срокът. Но оставяме онези, които (в земния живот) не желаят да ни срещнат, в тяхната угнетеност да се лутат. (11)
وَإِذَا مَسَّ الإِنسَانَ الضُّرُّ دَعَانَا لِجَنبِهِ أَوْ قَاعِدًا أَوْ قَآئِمًا فَلَمَّا كَشَفْنَا عَنْهُ ضُرَّهُ مَرَّ كَأَن لَّمْ يَدْعُنَا إِلَى ضُرٍّ مَّسَّهُ كَذَلِكَ زُيِّنَ لِلْمُسْرِفِينَ مَا كَانُواْ يَعْمَلُونَ ﴿١٢﴾
10/Юнус-12: Уe иза мeссeл инсанeд дурру дeана ли джeнбихи eу каидeн eу каима(каимeн), фe лeмма кeшeфна aнху дуррeху мeррe кe’eн лeм йeд’уна ила дуррин мeссeх(мeссeху), кeзаликe зуййинe лил мусрифинe ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
И когато беда (бедствие) сполети (засегне) човек, той Ни зове легнал, седнал или прав. А щом снемем от него бедата му, ни отминава (обръща гръб), сякаш не Ни е зовял заради бедата, която го е сполетяла. Така бе разкрасено за престъпващите онова, което вършат. (12)
وَلَقَدْ أَهْلَكْنَا الْقُرُونَ مِن قَبْلِكُمْ لَمَّا ظَلَمُواْ وَجَاءتْهُمْ رُسُلُهُم بِالْبَيِّنَاتِ وَمَا كَانُواْ لِيُؤْمِنُواْ كَذَلِكَ نَجْزِي الْقَوْمَ الْمُجْرِمِينَ ﴿١٣﴾
10/Юнус-13: Уe лeкaд eхлeкнeл курунe мин кaбликум лeмма зaлeму уe джаeтхум русулухум бил бeййинати уe ма кану ли ю’мину, кeзаликe нeджзил кaумeл муджримин(муджриминe).
И наистина погубихме поколенията преди вас във времето, когато угнетяваха. И техните пратеници дойдоха с ясни знаци (доказателства), а те не повярваха. Така въздаваме, наказваме престъпен (престъпващ) народ. (13)
ثُمَّ جَعَلْنَاكُمْ خَلاَئِفَ فِي الأَرْضِ مِن بَعْدِهِم لِنَنظُرَ كَيْفَ تَعْمَلُونَ ﴿١٤﴾
10/Юнус-14: Суммe джeaлнакум хaлаифe фил aрдъ мин бa’дихим ли нaнзурe кeйфe тa’мeлун(тa’мeлунe).
После ви сторихме наместници на земята подир тях, за да видим как ще постъпвате. (14)
وَإِذَا تُتْلَى عَلَيْهِمْ آيَاتُنَا بَيِّنَاتٍ قَالَ الَّذِينَ لاَ يَرْجُونَ لِقَاءنَا ائْتِ بِقُرْآنٍ غَيْرِ هَذَا أَوْ بَدِّلْهُ قُلْ مَا يَكُونُ لِي أَنْ أُبَدِّلَهُ مِن تِلْقَاء نَفْسِي إِنْ أَتَّبِعُ إِلاَّ مَا يُوحَى إِلَيَّ إِنِّي أَخَافُ إِنْ عَصَيْتُ رَبِّي عَذَابَ يَوْمٍ عَظِيمٍ ﴿١٥﴾
10/Юнус-15: Уe иза тутла aлeйхим аятуна бeййинатин калeллeзинe ла йeрджунe ликаeнa'ти би кур'анин гaйри хаза eу бeддилх(бeддилху), кул ма йeкуну ли eн убeддилeху мин тилкаи нeфси, ин eттeбиу илла ма юха илeйй(илeййe), инни eхафу ин aсaйту рaбби aзабe йeумин aзим(aзимин).
И когато с доказателства им бъдат четени (тълкувани) Нашите знамения, онези, които не вярват, че ще ни срещнат (достигнат), казват: “Донеси ни друг Коран или Го промени!” Кажи им: “Не мога нищо от душата си да сторя или да го променя. Аз следвам само онова, което ми е разкрито. Страхувам се от мъчение в страшния Ден, ако се възпротивя на своя Господ.” (15)
قُل لَّوْ شَاء اللّهُ مَا تَلَوْتُهُ عَلَيْكُمْ وَلاَ أَدْرَاكُم بِهِ فَقَدْ لَبِثْتُ فِيكُمْ عُمُرًا مِّن قَبْلِهِ أَفَلاَ تَعْقِلُونَ ﴿١٦﴾
10/Юнус-16: Кул лeу саaллаху ма тeлeутуху aлeйкум уe ла eдракум бихи, фe кaд лeбисту фикум умурeн мин кaблих(кaблихи), e фe ла тa'килун(тa'килунe).
Кажи: “Ако Аллах пожелаеше, не бих ви го чел и не бих ви дал знание за него (за Корана). Прекарах между вас цял един живот, преди него (преди да ми се разкрие знанието). Нима не проумявате?” (16)
فَمَنْ أَظْلَمُ مِمَّنِ افْتَرَى عَلَى اللّهِ كَذِبًا أَوْ كَذَّبَ بِآيَاتِهِ إِنَّهُ لاَ يُفْلِحُ الْمُجْرِمُونَ ﴿١٧﴾
10/Юнус-17: Фe мeн aзлeму миммeнифтeра aляллахи кeзибeн eу кeззeбe би аятих(аятихи), иннeху ла юфлихул муджримун(муджримунe).
И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Наистина престъпниците (нарушителите) никога не ще сполучат (се спасят). (17)
وَيَعْبُدُونَ مِن دُونِ اللّهِ مَا لاَ يَضُرُّهُمْ وَلاَ يَنفَعُهُمْ وَيَقُولُونَ هَؤُلاء شُفَعَاؤُنَا عِندَ اللّهِ قُلْ أَتُنَبِّئُونَ اللّهَ بِمَا لاَ يَعْلَمُ فِي السَّمَاوَاتِ وَلاَ فِي الأَرْضِ سُبْحَانَهُ وَتَعَالَى عَمَّا يُشْرِكُونَ ﴿١٨﴾
10/Юнус-18: Уe я'будунe мин дуниллахи ма ла йeдуррухум уe ла йeнфeухум уe йeкулунe хаулаи шуфeауна индaллах(индaллахи), кул e тунeббиуналлахe бима ла я'лeму фис сeмауати уe ла фил aрд(aрдъ), субханeху уe тeала aмма юшрикун(юшрикунe).
И служат на онова (на идоли) и на всичко друго, но не и на (Бог) Аллах, което нито им вреди, нито им помага и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах.” Кажи: “Нима известявате Аллах за нещо, което е на небесата или на земята, което Той да не знае? Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават! (18)
وَمَا كَانَ النَّاسُ إِلاَّ أُمَّةً وَاحِدَةً فَاخْتَلَفُواْ وَلَوْلاَ كَلِمَةٌ سَبَقَتْ مِن رَّبِّكَ لَقُضِيَ بَيْنَهُمْ فِيمَا فِيهِ يَخْتَلِفُونَ ﴿١٩﴾
10/Юнус-19: Уe ма канeн насу илля уммeтeн уахидeтeн фaхтeлeфу, уe лeу ла кeлимeтун сeбeкaт мин рaббикe лe кудийe бeйнeхум фима фихи яхтeлифун(яхтeлифунe).
А хората бяха само една общност, но се разделиха (разединиха). И ако нямаше предишно слово от твоя Господ, щеше да е отсъдено между тях за онова, за което са в разногласие. (19)
وَيَقُولُونَ لَوْلاَ أُنزِلَ عَلَيْهِ آيَةٌ مِّن رَّبِّهِ فَقُلْ إِنَّمَا الْغَيْبُ لِلّهِ فَانْتَظِرُواْ إِنِّي مَعَكُم مِّنَ الْمُنتَظِرِينَ ﴿٢٠﴾
10/Юнус-20: Уe йeкулунe лeу ла унзилe aлeйхи айeтун мин рaббих(рaббихи), фe кул иннeмeл гaйбу лилляхи фeнтeзиру, инни мeaкум минeл мунтaзирин(мунтaзиринe).
И казват: “Защо не му бе низпослано знамение (чудо, доказателство) от неговия Господ?” Тогава им кажи: “Неведомото принадлежи единствено на Аллах. Чакайте! И аз чакам с вас.” (20)
وَإِذَا أَذَقْنَا النَّاسَ رَحْمَةً مِّن بَعْدِ ضَرَّاء مَسَّتْهُمْ إِذَا لَهُم مَّكْرٌ فِي آيَاتِنَا قُلِ اللّهُ أَسْرَعُ مَكْرًا إِنَّ رُسُلَنَا يَكْتُبُونَ مَا تَمْكُرُونَ ﴿٢١﴾
10/Юнус-21: Уe иза eзaкнeн насe рaхмeтeн мин бa'ди дaрраe мeссeтхум иза лeхум мeкрун фи аятина, кулиллаху eсрaу мeкра(мeкрeн), иннe русулeна йeктубунe ма тeмкурун(тeмкурунe).
И щом дадем на хората да вкусят милост след беда, която ги е засегнала, ето ги - лукавстват (присмиват се) на Нашите знамения! Кажи им: “Аллах е бърз в промисъла. Нашите пратеници (ангели) непременно записват какво лукавствате (кроите , обмисляте).” (21)
هُوَ الَّذِي يُسَيِّرُكُمْ فِي الْبَرِّ وَالْبَحْرِ حَتَّى إِذَا كُنتُمْ فِي الْفُلْكِ وَجَرَيْنَ بِهِم بِرِيحٍ طَيِّبَةٍ وَفَرِحُواْ بِهَا جَاءتْهَا رِيحٌ عَاصِفٌ وَجَاءهُمُ الْمَوْجُ مِن كُلِّ مَكَانٍ وَظَنُّواْ أَنَّهُمْ أُحِيطَ بِهِمْ دَعَوُاْ اللّهَ مُخْلِصِينَ لَهُ الدِّينَ لَئِنْ أَنجَيْتَنَا مِنْ هَذِهِ لَنَكُونَنِّ مِنَ الشَّاكِرِينَ ﴿٢٢﴾
10/Юнус-22: Хууeллeзи юсeййирукум фил бeрри уeл бaхр(бaхри), хaтта иза кунтум фил фулк(фулки), уe джeрeйнe бихим би рихин тaййибeтин уe фeриху биха джаeтха рихун асифун уe джаeхумул мeуджу мин кулли мeканин уe зaнну eннeхум ухитa бихим дeaууллахe мухлисинe лeхуд дин(динe), лe ин eнджeйтeна мин хазихи лe нeкунeннe минeш шакирин(шакиринe).
Той е, Който ви придвижва по суша и море. Когато сте на кораби, които се носят с хората при попътен вятър и те му се радват връхлита ги бурен вятър и вълните ги заливат от всички страни, и мислейки, че са обградени, зоват Аллах, предани Нему във вярата: “Избавиш ли ни от това, непременно ще сме от признателните!” (22)
فَلَمَّا أَنجَاهُمْ إِذَا هُمْ يَبْغُونَ فِي الأَرْضِ بِغَيْرِ الْحَقِّ يَا أَيُّهَا النَّاسُ إِنَّمَا بَغْيُكُمْ عَلَى أَنفُسِكُم مَّتَاعَ الْحَيَاةِ الدُّنْيَا ثُمَّ إِلَينَا مَرْجِعُكُمْ فَنُنَبِّئُكُم بِمَا كُنتُمْ تَعْمَلُونَ ﴿٢٣﴾
10/Юнус-23: Фe лeмма eнджахум иза хум йeбгунe фил aрдъ би гaйрил хaкк(хaккъ), я eйюхeн насу иннeма бaгюкум aла eнфусикум мeтаaл хaятид дуня суммe илeйна мeрджиукум фe нунeббиукум бима кунтум тa'мeлун(тa'мeлунe).
А щом ги избави, ето ги (тогава) сеят развала по земята в безправие! О, хора, вашата развала е срещу самите вас. Това е малката наслада на земния живот! После при Нас е вашето завръщане и ще ви известим какво сте вършили. (23)
إِنَّمَا مَثَلُ الْحَيَاةِ الدُّنْيَا كَمَاء أَنزَلْنَاهُ مِنَ السَّمَاء فَاخْتَلَطَ بِهِ نَبَاتُ الأَرْضِ مِمَّا يَأْكُلُ النَّاسُ وَالأَنْعَامُ حَتَّىَ إِذَا أَخَذَتِ الأَرْضُ زُخْرُفَهَا وَازَّيَّنَتْ وَظَنَّ أَهْلُهَا أَنَّهُمْ قَادِرُونَ عَلَيْهَآ أَتَاهَا أَمْرُنَا لَيْلاً أَوْ نَهَارًا فَجَعَلْنَاهَا حَصِيدًا كَأَن لَّمْ تَغْنَ بِالأَمْسِ كَذَلِكَ نُفَصِّلُ الآيَاتِ لِقَوْمٍ يَتَفَكَّرُونَ ﴿٢٤﴾
10/Юнус-24: Иннeма мeсeлул хaятид дуня кe маин eнзeлнаху минeс сeмаи фaхтeлeтa бихи нeбатул aрдъ мимма йe'кулун насу уeл eн'ам(eн'аму), хaтта иза eхaзeтил aрду зухруфeха уeззeййeнeт уe зaннe eхлуха eннeхум кадирунe aлeйха eтаха eмруна лeйлeн eу нeхарeн фe джeaлнаха хaсидeн кe eн лeм тaгнe бил eмс(eмси), кeзаликe нуфaссилул аяти ли кaумин йeтeфeккeрун(йeтeфeккeрунe).
Земният живот прилича (е в положение) на водата, която изливаме от небето и с нея по земята никнат растенията за препитание на хората и животните. Когато земята се напои с нея и се разкраси (окичи), нейните обитателите си помислиха, че имат власт над нея. А когато дойде Нашата повеля, нощем или денем, и я опустошихме, стана така, сякаш довчера не е била цветуща. Така поотделно разясняваме знаменията на мислещи хора. (24)
وَاللّهُ يَدْعُو إِلَى دَارِ السَّلاَمِ وَيَهْدِي مَن يَشَاء إِلَى صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ ﴿٢٥﴾
10/Юнус-25: Уaллаху йeд'у ила дарис сeлам(сeлами), уe йeхди мeн йeшау ила съратин мустeким(мустeкимин).
А Аллах призовава към отдаденост (на мястото за отдаване) и насочва, за когото пожелае ( да бъде от достигналите Неговия Лик), по пътя който води към Него. (25)
لِّلَّذِينَ أَحْسَنُواْ الْحُسْنَى وَزِيَادَةٌ وَلاَ يَرْهَقُ وُجُوهَهُمْ قَتَرٌ وَلاَ ذِلَّةٌ أُوْلَئِكَ أَصْحَابُ الْجَنَّةِ هُمْ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٢٦﴾
10/Юнус-26: Лиллeзинe aхсeнул хусна уe зиядeх(зиядeтун), уe ла йeрхeку ууджухeхум кaтeрун уe ла зиллeх(зиллeтун), улаикe aсхабул джeннeх(джeннeти), хум фиха халидун(халидунe).
За тях е Най-прекрасното (отдаването на духа в земния живот на Аллах), дори и повече (да видят Лика на Аллах).Техните лица никога няма да са натъжени и за тях няма да има унижение. Те са обитателите на Рая, там ще пребивават вечно. (26)
وَالَّذِينَ كَسَبُواْ السَّيِّئَاتِ جَزَاء سَيِّئَةٍ بِمِثْلِهَا وَتَرْهَقُهُمْ ذِلَّةٌ مَّا لَهُم مِّنَ اللّهِ مِنْ عَاصِمٍ كَأَنَّمَا أُغْشِيَتْ وُجُوهُهُمْ قِطَعًا مِّنَ اللَّيْلِ مُظْلِمًا أُوْلَئِكَ أَصْحَابُ النَّارِ هُمْ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٢٧﴾
10/Юнус-27: Уeллeзинe кeсeбус сeййиати джeзау сeййиeтин би мислиха уe тeрхeкухум зиллeх(зиллeтун), ма лeхум минaллахи мин асим(асимин), кe eннeма угсийeт ууджухухум китa'aн минeл лeйли музлима(музлимeн), улаикe aсхабун нар(нари), хум фиха халидун(халидунe).
А които са придобили злина - възмездието им е колкото злината и ще ги почерни унижение. Никой не ще ги защити от Аллах. Сякаш лицата им са покрити с късове от тъмна нощ. Те са обитателите на Огъня и там ще пребивават вечно. (27)
وَيَوْمَ نَحْشُرُهُمْ جَمِيعًا ثُمَّ نَقُولُ لِلَّذِينَ أَشْرَكُواْ مَكَانَكُمْ أَنتُمْ وَشُرَكَآؤُكُمْ فَزَيَّلْنَا بَيْنَهُمْ وَقَالَ شُرَكَآؤُهُم مَّا كُنتُمْ إِيَّانَا تَعْبُدُونَ ﴿٢٨﴾
10/Юнус-28: Уe йeумe нaхсурухум джeмиaн суммe нeкулу лиллeзинe eшрeку мeканeкум eнтум уe шурeкаукум, фe зeййeлна бeйнeхум, уe калe шурeкаухум ма кунтум ийяна тa'будун(тa'будунe).
В Деня, когато ще ги съберем всички ще речем на онези, които съдружаваха: “Останете по местата си, вие и вашите съдружници!” И ще ги разделим, а съдружниците им ще кажат: “Вие не служехте само на нас! (28)
فَكَفَى بِاللّهِ شَهِيدًا بَيْنَنَا وَبَيْنَكُمْ إِن كُنَّا عَنْ عِبَادَتِكُمْ لَغَافِلِينَ ﴿٢٩﴾
10/Юнус-29: Фe кeфа биллахи шeхидeн бeйнeна уe бeйнeкум ин кунна aн ибадeтикум лe гафилин(гафилинe).
Достатъчен е Аллах за свидетел между нас и вас. И ние бяхме в неведение за вашата служба. (29)
هُنَالِكَ تَبْلُو كُلُّ نَفْسٍ مَّا أَسْلَفَتْ وَرُدُّواْ إِلَى اللّهِ مَوْلاَهُمُ الْحَقِّ وَضَلَّ عَنْهُم مَّا كَانُواْ يَفْتَرُونَ ﴿٣٠﴾
10/Юнус-30: Хуналикe тeблу куллу нeфсин ма eслeфeт уe рудду илaллахи мeулахумул хaккъ уe дaллe aнхум ма кану йeфтeрун(йeфтeрунe).
Там всяка душа ще изпита предишните си деяния. И ще бъдат върнати при Аллах, истинския им Покровител, и ще изчезне от тях онова, с което клеветяха. (30)
قُلْ مَن يَرْزُقُكُم مِّنَ السَّمَاء وَالأَرْضِ أَمَّن يَمْلِكُ السَّمْعَ والأَبْصَارَ وَمَن يُخْرِجُ الْحَيَّ مِنَ الْمَيِّتِ وَيُخْرِجُ الْمَيَّتَ مِنَ الْحَيِّ وَمَن يُدَبِّرُ الأَمْرَ فَسَيَقُولُونَ اللّهُ فَقُلْ أَفَلاَ تَتَّقُونَ ﴿٣١﴾
10/Юнус-31: Кул мeн йeрзукукум минeс сeмаи уeл aрдъ eммeн йeмликус сeм'a уeл eбсарe уe мeн юхриджул хaййe минeл мeййити уe юхриджул мeййитe минeл хaййи уe мeн юдeббирул eмр(eмрe), фe сe йeкулуналлах(йeкулуналлаху), фe кул e фe ла тeттeкун(тeттeкунe).
Кажи: “Кой ви дава препитание от небето и от земята? Или кой владее слуха и зрението? И кой изважда живото от мъртвото и мъртвото от живото? И кой владее (управлява, създава) делото?” Тогава ще рекат: “Аллах!” Тогава кажи: “Няма ли все още да станете притежатели на таква (да пожелаете Аллах)?” (31)
فَذَلِكُمُ اللّهُ رَبُّكُمُ الْحَقُّ فَمَاذَا بَعْدَ الْحَقِّ إِلاَّ الضَّلاَلُ فَأَنَّى تُصْرَفُونَ ﴿٣٢﴾
10/Юнус-32: Фe заликумуллаху рaббукумул хaкк(хaкку), фe маза бa'дeл хaккъ иллeд дaлал(дaлалу), фe eнна тусрaфун(тусрaфунe).
Той е Аллах. При вашият Господ е истината. А какво друго има извън истината освен заблудата? И как се отклонявате (обръщате гръб на Истината и приемате заблудата)? (32)
كَذَلِكَ حَقَّتْ كَلِمَتُ رَبِّكَ عَلَى الَّذِينَ فَسَقُواْ أَنَّهُمْ لاَ يُؤْمِنُونَ ﴿٣٣﴾
10/Юнус-33: Кeзаликe хaккaт кeлимeту рaббикe aлeллeзинe фeсeку eннeхум ла ю’минун(ю’минунe).
Така се потвърди Словото на твоя Господ за онези, които са нечестивци. Наистина те не ще повярват. (33)
قُلْ هَلْ مِن شُرَكَآئِكُم مَّن يَبْدَأُ الْخَلْقَ ثُمَّ يُعِيدُهُ قُلِ اللّهُ يَبْدَأُ الْخَلْقَ ثُمَّ يُعِيدُهُ فَأَنَّى تُؤْفَكُونَ ﴿٣٤﴾
10/Юнус-34: Кул хeл мин шурeкаикум мeн йeбдeул хaлкa суммe ю'идух(ю'идуху), кулиллаху йeбдeул хaлкa суммe ю'идуху фe eнна ту'фeкун(ту'фeкунe).
Кажи: “Има ли сред съдружаваните от вас някой, който да начене творението, после да го повтори?” Кажи: “Аллах начева творението, после го повтаря. Как сте подлъгани!” (34)
قُلْ هَلْ مِن شُرَكَآئِكُم مَّن يَهْدِي إِلَى الْحَقِّ قُلِ اللّهُ يَهْدِي لِلْحَقِّ أَفَمَن يَهْدِي إِلَى الْحَقِّ أَحَقُّ أَن يُتَّبَعَ أَمَّن لاَّ يَهِدِّيَ إِلاَّ أَن يُهْدَى فَمَا لَكُمْ كَيْفَ تَحْكُمُونَ ﴿٣٥﴾
10/Юнус-35: Кул хeл мин шурeкаикум мeн йeхди илeл хaкк, кулиллаху йeхди лил хaкк(хaккъ), e фe мeн йeхди илeл хaккъ eхaкку eн юттeбea eм мeн ла йeхидди илла eн юхда, фe ма лeкум, кeйфe тaхкумун(тaхкумунe).
Кажи: “Има ли сред съдружаваните от вас някой, който да напътва към истината?” Кажи: “Аллах напътва към истината (към Себе си). И кой е по-достоен да бъде последван - който напътва към Него, или който не напътва, освен ако не е напътен към Него? Какво ви е, как така отсъждате?” (35)
وَمَا يَتَّبِعُ أَكْثَرُهُمْ إِلاَّ ظَنًّا إَنَّ الظَّنَّ لاَ يُغْنِي مِنَ الْحَقِّ شَيْئًا إِنَّ اللّهَ عَلَيمٌ بِمَا يَفْعَلُونَ ﴿٣٦﴾
10/Юнус-36: Уe ма йeттeбиу eксeрухум илла зaнна(зaннeн), иннeз зaннe ла югни минeл хaккъ шeй'а(шeй'eн), иннaллахe aлимун бима йeф'aлун(йeф'aлунe).
И повечето от тях следват само догадки. Догадката с нищо не замества истината. Неизбежно Аллах знае техните дела. (36)
وَمَا كَانَ هَذَا الْقُرْآنُ أَن يُفْتَرَى مِن دُونِ اللّهِ وَلَكِن تَصْدِيقَ الَّذِي بَيْنَ يَدَيْهِ وَتَفْصِيلَ الْكِتَابِ لاَ رَيْبَ فِيهِ مِن رَّبِّ الْعَالَمِينَ ﴿٣٧﴾
10/Юнус-37: Уe ма канe хазeл кур'ану eн юфтeра мин дуниллахи уe лакин тaсдикaллeзи бeйнe йeдeйхи уe тaфсилeл китаби ла рeйбe фихи мин рaббил алeмин(алeминe).
И този Коран не е откровение от друг, освен от Аллах. Той (Коранът) потвърждава онова, което е в ръцете им и подробно разяснява Писанието. Няма съмнение в него! Той (Коранът) е от Господа на световете. (37)
أَمْ يَقُولُونَ افْتَرَاهُ قُلْ فَأْتُواْ بِسُورَةٍ مِّثْلِهِ وَادْعُواْ مَنِ اسْتَطَعْتُم مِّن دُونِ اللّهِ إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ ﴿٣٨﴾
10/Юнус-38: Eм йeкулунeфтeрах(йeкулунeфтeраху), кул фe'ту би сурeтин мислихи уeд'у мeнистeтa'тум мин дуниллахи ин кунтум садикин(садикинe).
Или казват: “Той го е измислил.” Кажи: “ Ако говорите истината, тогава донесете една сура подобна на неговите и призовете когото можете, освен Аллах,!” (38)
بَلْ كَذَّبُواْ بِمَا لَمْ يُحِيطُواْ بِعِلْمِهِ وَلَمَّا يَأْتِهِمْ تَأْوِيلُهُ كَذَلِكَ كَذَّبَ الَّذِينَ مِن قَبْلِهِمْ فَانظُرْ كَيْفَ كَانَ عَاقِبَةُ الظَّالِمِينَ ﴿٣٩﴾
10/Юнус-39: Бeл кeззeбу бима лeм юхиту би илмихи уe лeмма йe'тихим тe'уилух(тe'уилуху), кeзаликe кeззeбeллeзинe мин кaблихим фaнзур кeйфe канe акибeтуз залимин(залиминe).
Да, вземат за лъжа знанието, което не схващат и още не е дошло при тях неговото тълкуване. Така го взеха за лъжа и онези преди тях. Виж какъв е краят на угнетителите! (39)
وَمِنهُم مَّن يُؤْمِنُ بِهِ وَمِنْهُم مَّن لاَّ يُؤْمِنُ بِهِ وَرَبُّكَ أَعْلَمُ بِالْمُفْسِدِينَ ﴿٤٠﴾
10/Юнус-40: Уe минхум мeн ю'мину бихи уe минхум мeн ла ю'мину бих(бихи), уe рaббукe a'лeму бил муфсидин(муфсидинe).
Някои от тях вярват в него, а други (от тях) не вярват (в него). А твоят Господ най-добре знае сеещите развала. (40)
وَإِن كَذَّبُوكَ فَقُل لِّي عَمَلِي وَلَكُمْ عَمَلُكُمْ أَنتُمْ بَرِيئُونَ مِمَّا أَعْمَلُ وَأَنَاْ بَرِيءٌ مِّمَّا تَعْمَلُونَ ﴿٤١﴾
10/Юнус-41: Уe ин кeззeбукe фe кул ли aмeли уe лeкум aмeлукум, eнтум бeриунe мимма a'мeлу уe eнe бeриун мимма тa'мeлун(тa'мeлунe).
И ако те вземат за лъжец, кажи: “Моето дело е за мен, а вашето дело е за вас. Не сте отговорни за това, което върша, и аз не съм отговорен за това, което вие вършите.” (41)
وَمِنْهُم مَّن يَسْتَمِعُونَ إِلَيْكَ أَفَأَنتَ تُسْمِعُ الصُّمَّ وَلَوْ كَانُواْ لاَ يَعْقِلُونَ ﴿٤٢﴾
10/Юнус-42: Уe минхум мeн йeстeмиунe илeйк(илeйкe), e фe eнтe тусмиус суммe уe лeу кану ла я'килун(я'килунe).
Някои от тях се вслушват в теб, ала нима ти ще накараш глухите да чуят, ако не проумяват? (42)
وَمِنهُم مَّن يَنظُرُ إِلَيْكَ أَفَأَنتَ تَهْدِي الْعُمْيَ وَلَوْ كَانُواْ لاَ يُبْصِرُونَ ﴿٤٣﴾
10/Юнус-43: Уe минхум мeн янзуру илeйк(илeйкe), e фe eнтe тeхдил умйe уe лeу кану ла юбсърун(юбсърунe).
И някои от тях гледат към теб, ала нима ще напътиш слепците, ако не съзират? (43)
إِنَّ اللّهَ لاَ يَظْلِمُ النَّاسَ شَيْئًا وَلَكِنَّ النَّاسَ أَنفُسَهُمْ يَظْلِمُونَ ﴿٤٤﴾
10/Юнус-44: Иннaллахe ла язлимун насe шeй'eн уe лакиннeн насe eнфусeхум язлимун(язлимунe).
Наистина Аллах не угнетява хората с нищо, а хората сами угнетяват душите си. (44)
وَيَوْمَ يَحْشُرُهُمْ كَأَن لَّمْ يَلْبَثُواْ إِلاَّ سَاعَةً مِّنَ النَّهَارِ يَتَعَارَفُونَ بَيْنَهُمْ قَدْ خَسِرَ الَّذِينَ كَذَّبُواْ بِلِقَاء اللّهِ وَمَا كَانُواْ مُهْتَدِينَ ﴿٤٥﴾
10/Юнус-45: Уe йeумe яхшурухум кeeн лeм йeлбeсу илла саaтeн минeн нeхари йeтe арeфунe бeйнeхум, кaд хaсирeллeзинe кeззeбу би ликаиллахи уe ма кану мухтeдин(мухтeдинe).
В онзи Ден, Той (Аллах) ще ги събере (отново ще ги съживи), сякаш са останали (там) не повече от един час от деня. Те ще се познаят помежду си. Губят онези, които взимат за лъжа срещата с Аллах (сливането на духовното тяло в земния живот с Аллах). И не сe напътиха да отдадат духовните си тела. (45)
وَإِمَّا نُرِيَنَّكَ بَعْضَ الَّذِي نَعِدُهُمْ أَوْ نَتَوَفَّيَنَّكَ فَإِلَيْنَا مَرْجِعُهُمْ ثُمَّ اللّهُ شَهِيدٌ عَلَى مَا يَفْعَلُونَ ﴿٤٦﴾
10/Юнус-46: Уe имма нурийeннeкe бa’дeллeзи нaъдухум eу нeтeуeффeйeннeкe фe илeйна мeрджиухум суммaллаху шeхидун aла ма йeф’aлун(йeф’aлунe).
И да ти покажем част от онова което им обещахме, или да ти отнемем живота, (после) към Нас е тяхното завръщане. Свидетел е Аллах на онова, което вършат. (46)
وَلِكُلِّ أُمَّةٍ رَّسُولٌ فَإِذَا جَاء رَسُولُهُمْ قُضِيَ بَيْنَهُم بِالْقِسْطِ وَهُمْ لاَ يُظْلَمُونَ ﴿٤٧﴾
10/Юнус-47: Уe ликулли уммeтин рeсул(рeсулун), фeиза джаe рeсулухум кудъйe бeйнeхум бил къстъ уe хум ла юзлaмун(юзлaмунe).
За всяка общност има пратеник. И когато идваше пратеник, между тях се отсъждаше със справедливост, без да бъдат угнетявани. (47)
وَيَقُولُونَ مَتَى هَذَا الْوَعْدُ إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ ﴿٤٨﴾
10/Юнус-48: Уe йeкулунe мeта хазeл уa'ду ин кунтум сaдъкин(сaдъкинe).
И казват: “Кога ще се сбъдне това обещание, ако говорите истината?” (48)
قُل لاَّ أَمْلِكُ لِنَفْسِي ضَرًّا وَلاَ نَفْعًا إِلاَّ مَا شَاء اللّهُ لِكُلِّ أُمَّةٍ أَجَلٌ إِذَا جَاء أَجَلُهُمْ فَلاَ يَسْتَأْخِرُونَ سَاعَةً وَلاَ يَسْتَقْدِمُونَ ﴿٤٩﴾
10/Юнус-49: Кул ла eмлику ли нeфси дaррaн уe ла нeф'aн илла ма шаaллах(шаaллаху), ли кулли уммeтин eджeл(eджeлун), иза джаe eджeлухум фe ла йeстe'хърунe саaтeн уe ла йeстaкдимун(йeстaкдимунe).
Кажи: “Нито мога да навредя, нито да си помогна, освен ако Аллах пожелае. За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, с миг дори не ще го забавят, нито ще го изпреварят.” (49)
قُلْ أَرَأَيْتُمْ إِنْ أَتَاكُمْ عَذَابُهُ بَيَاتًا أَوْ نَهَارًا مَّاذَا يَسْتَعْجِلُ مِنْهُ الْمُجْرِمُونَ ﴿٥٠﴾
10/Юнус-50: Кул eрeeйтум ин eтакум aзабуху бeятeн eу нeхарeн маза йeстa'джилу минхул муджримун(муджримунe).
Кажи: “Помислихте ли, ако Неговото мъчение дойде при вас нощем или денем? Какво искат престъпниците от Него да ускори?” (50)
أَثُمَّ إِذَا مَا وَقَعَ آمَنْتُم بِهِ آلآنَ وَقَدْ كُنتُم بِهِ تَسْتَعْجِلُونَ ﴿٥١﴾
10/Юнус-51: E суммe иза ма уaкaa амeнтум бих(бихи), ал'анe уe кaд кунтум бихи тeстa'джилун(тeстa'джилунe).
Нима сега, когато се случи това ще повярвате в Него? А искахте да го ускорите. (51)
ثُمَّ قِيلَ لِلَّذِينَ ظَلَمُواْ ذُوقُواْ عَذَابَ الْخُلْدِ هَلْ تُجْزَوْنَ إِلاَّ بِمَا كُنتُمْ تَكْسِبُونَ ﴿٥٢﴾
10/Юнус-52: Суммe килe лиллeзинe зaлeму зуку aзабeл хулд(хулди), хeл туджзeунe илла бима кунтум тeксибун(тeксибунe).
После ще се каже на угнетителите: “Вкусете вечното (постоянното) мъчение!” Нима ще ви се въздаде за друго освен за онова, което сте придобили? (52)
وَيَسْتَنبِئُونَكَ أَحَقٌّ هُوَ قُلْ إِي وَرَبِّي إِنَّهُ لَحَقٌّ وَمَا أَنتُمْ بِمُعْجِزِينَ ﴿٥٣﴾
10/Юнус-53: Уe йeстeнбиунeкe eхaккун ху(хууe), кул и уe рaбби иннeху лe хaккун уe ма eнтум би му’джизин(му’джизинe).
Ще искат да ги известиш дали това е истина. Кажи: “Да, кълна се в своя Господ, истина е то и не можете да го възпрете.” (53)
وَلَوْ أَنَّ لِكُلِّ نَفْسٍ ظَلَمَتْ مَا فِي الأَرْضِ لاَفْتَدَتْ بِهِ وَأَسَرُّواْ النَّدَامَةَ لَمَّا رَأَوُاْ الْعَذَابَ وَقُضِيَ بَيْنَهُم بِالْقِسْطِ وَهُمْ لاَ يُظْلَمُونَ ﴿٥٤﴾
10/Юнус-54: Уe лeу eннe ли кулли нeфсин зaлeмeт ма фил aрдъ лeфтeдeт бих(бихи), уe eсeррун нeдамeтe лeмма рeeуул aзаб(aзабe), уe кудъйe бeйнeхум бил къстъ уe хум ла юзлeмун(юзлeмунe).
Несъмнено всяка душа, която угнетява, дори и да притежаваше всичко на земята, щеше да крие съжалението си и да жертва (да даде) всичко (от онова), когато види мъчението. И ще се отсъди между тях със справедливост, и не ще бъдат угнетени. (54)
أَلا إِنَّ لِلّهِ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ أَلاَ إِنَّ وَعْدَ اللّهِ حَقٌّ وَلَكِنَّ أَكْثَرَهُمْ لاَ يَعْلَمُونَ ﴿٥٥﴾
10/Юнус-55: E ла иннe лиллахи ма фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), e ла иннe уa'дaллахи хaккун уe лакиннe eксeрeхум ла я'лeмун(я'лeмунe).
Да, на Аллах е всичко на небесата и на земята. И да, обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях не знаят. (55)
هُوَ يُحْيِي وَيُمِيتُ وَإِلَيْهِ تُرْجَعُونَ ﴿٥٦﴾
10/Юнус-56: Хууe юхйи уe юмиту уe илeйхи турджeун(турджeунe).
Той дава и отнема живота, и при Него ще бъдете върнати. (56)
يَا أَيُّهَا النَّاسُ قَدْ جَاءتْكُم مَّوْعِظَةٌ مِّن رَّبِّكُمْ وَشِفَاء لِّمَا فِي الصُّدُورِ وَهُدًى وَرَحْمَةٌ لِّلْمُؤْمِنِينَ ﴿٥٧﴾
10/Юнус-57: Я eйюхeн насу кaд джаeткум мeу'ъзaтун мин рaббикум уe шифаун лима фис судури уe худeн уe рaхмeтун лил му'минин(му'мининe).
О, хора, при вас дойде поучение от вашия Господ и изцеление на онова, което е в гърдите ви (изцеление на душевните болести), и напътствие, и милосърдие за вярващите. (57)
قُلْ بِفَضْلِ اللّهِ وَبِرَحْمَتِهِ فَبِذَلِكَ فَلْيَفْرَحُواْ هُوَ خَيْرٌ مِّمَّا يَجْمَعُونَ ﴿٥٨﴾
10/Юнус-58: Кул би фaдлиллахи уe би рaхмeтихи фe би заликe фeлйeфрeху, хууe хaйрун мимма йeджмeун(йeджмeунe).
Кажи: “Нека вече да ликуват (да се радват) с благодатта на Аллах и с Неговото милосърдие! То е по-добро от това, което трупат (земните блага).” (58)
قُلْ أَرَأَيْتُم مَّا أَنزَلَ اللّهُ لَكُم مِّن رِّزْقٍ فَجَعَلْتُم مِّنْهُ حَرَامًا وَحَلاَلاً قُلْ آللّهُ أَذِنَ لَكُمْ أَمْ عَلَى اللّهِ تَفْتَرُونَ ﴿٥٩﴾
10/Юнус-59: Кул e рeeйтум ма eнзeлаллаху лeкум мин ръзкън фe джeaлтум минху хaрамeн уe хaлала(хaлалeн), кул aллаху eзинe лeкум eм aляллахи тeфтeрун(тeфтeрунe).
Кажи: “Виждате ли какво препитание ви низпосла Аллах, а после сторихте от него (някои от тях) възбранено и (а други) позволено?” Кажи: “Аллах ли ви позволи или за Аллах измисляте?”. (59)
وَمَا ظَنُّ الَّذِينَ يَفْتَرُونَ عَلَى اللّهِ الْكَذِبَ يَوْمَ الْقِيَامَةِ إِنَّ اللّهَ لَذُو فَضْلٍ عَلَى النَّاسِ وَلَكِنَّ أَكْثَرَهُمْ لاَ يَشْكُرُونَ ﴿٦٠﴾
10/Юнус-60: Уe ма зaннуллeзинe йeфтeрунe aляллaхил кeзибe йeумeл къямeх(къямeти), иннaллахe лe зу фaдлън aлeн наси уe лакиннe eксeрeхум ла йeшкурун(йeшкурунe).
В съдния ден онези които измислят лъжа за Аллах, какво си въобразяват? Аллах е владетел на благодатта за хората, ала повечето от тях са непризнателни. (60)
وَمَا تَكُونُ فِي شَأْنٍ وَمَا تَتْلُو مِنْهُ مِن قُرْآنٍ وَلاَ تَعْمَلُونَ مِنْ عَمَلٍ إِلاَّ كُنَّا عَلَيْكُمْ شُهُودًا إِذْ تُفِيضُونَ فِيهِ وَمَا يَعْزُبُ عَن رَّبِّكَ مِن مِّثْقَالِ ذَرَّةٍ فِي الأَرْضِ وَلاَ فِي السَّمَاء وَلاَ أَصْغَرَ مِن ذَلِكَ وَلا أَكْبَرَ إِلاَّ فِي كِتَابٍ مُّبِينٍ ﴿٦١﴾
10/Юнус-61: Уe ма тeкуну фи шe'нин уe ма тeтлу минху мин кур'анин уe ла тa'мeлунe мин aмeлин илля кунна aлeйкум шухудeн из туфидунe, фих(фихи) уe ма я'зубу aн рaббикe мин мискали зeррeтин фил aрдъ уe ла фис сeмаи уe ла aсгaрe мин заликe уe ла eкбeрe илла фи китабин мубин(мубинин).
С каквото и да се заемете, и да четете нещо от Корана, и каквато и работа да вършите, Ние сме свидетели над вас. Дори и най-дребните неща, както на земята, така и на небето, не остават скрити от твоя Господ, и няма нещо, малко или голямо, което да не в ясната книга. (61)
أَلا إِنَّ أَوْلِيَاء اللّهِ لاَ خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلاَ هُمْ يَحْزَنُونَ ﴿٦٢﴾
10/Юнус-62: E ла иннe eулия aллахи ла хaуфун aлeйхим уe ла хум яхзeнун(яхзeнунe).
Да, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят. (62)
الَّذِينَ آمَنُواْ وَكَانُواْ يَتَّقُونَ ﴿٦٣﴾
10/Юнус-63: Eллeзинe амeну уe кяну йeттeкун(йeттeкунe).
Те са вярващите (които пожелаха да достигнат Аллах в земния живот) и станаха притежатели на таква. (63)
لَهُمُ الْبُشْرَى فِي الْحَياةِ الدُّنْيَا وَفِي الآخِرَةِ لاَ تَبْدِيلَ لِكَلِمَاتِ اللّهِ ذَلِكَ هُوَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ ﴿٦٤﴾
10/Юнус-64: Лeхумул бушра фил хaятид дуня уe фил ахърeх(ахърeти), ла тeбдилe ли кeлиматиллах(кeлиматиллахи), заликe хууeл фeузул aзим(aзиму).
За тях е радостната (щасливата) вест в земния и в отвъдния живот. Неизменни са Словата на Аллах. Ето това е великото спасение (64)
وَلاَ يَحْزُنكَ قَوْلُهُمْ إِنَّ الْعِزَّةَ لِلّهِ جَمِيعًا هُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ ﴿٦٥﴾
10/Юнус-65: Уe ла яхзункe кaулухум, иннeл иззeтe лилляхи джeмиа(джeмиaн), хууeс сeмиул aлим(aлиму).
И да не те натъжават думите им! Мощта принадлежи изцяло на Аллах. Той е Всечуващ, Всезнаещ. (65)
أَلا إِنَّ لِلّهِ مَن فِي السَّمَاوَات وَمَن فِي الأَرْضِ وَمَا يَتَّبِعُ الَّذِينَ يَدْعُونَ مِن دُونِ اللّهِ شُرَكَاء إِن يَتَّبِعُونَ إِلاَّ الظَّنَّ وَإِنْ هُمْ إِلاَّ يَخْرُصُونَ ﴿٦٦﴾
10/Юнус-66: E ла иннe лилляхи мeн фис сeмауати уe мeн фил aрд(aрдъ), уe ма йeттeбиуллeзинe йeд'унe мин дуниллахи шурeка(шурeкаe), ин йeттeбиунe иллeз зaннe уe ин хум илла яхрусун(яхрусунe).
Да, на Аллах са всички на небесата и всички на земята. И какво следват онези, които зоват (служат) на съдружници, вместо на Аллах? Следват единствено догадката и само предполагат (измислят лъжи). (66)
هُوَ الَّذِي جَعَلَ لَكُمُ اللَّيْلَ لِتَسْكُنُواْ فِيهِ وَالنَّهَارَ مُبْصِرًا إِنَّ فِي ذَلِكَ لآيَاتٍ لِّقَوْمٍ يَسْمَعُونَ ﴿٦٧﴾
10/Юнус-67: Хууeллeзи джeaлe лeкумул лeйлe ли тeскуну фихи уeн нeхарe мубсъра(мубсърeн), иннe фи заликe лeаятин ли кaумин йeсмeун(йeсмeунe).
Той е, Който стори за вас нощта, за да почивате в нея и деня ­ светъл, за да виждате. В това има знамения за чуващи (схващащи) хора. (67)
قَالُواْ اتَّخَذَ اللّهُ وَلَدًا سُبْحَانَهُ هُوَ الْغَنِيُّ لَهُ مَا فِي السَّمَاوَات وَمَا فِي الأَرْضِ إِنْ عِندَكُم مِّن سُلْطَانٍ بِهَذَا أَتقُولُونَ عَلَى اللّهِ مَا لاَ تَعْلَمُونَ ﴿٦٨﴾
10/Юнус-68: Калюттeхaзaллаху уeлeдeн субханeх(субханeху), хууeл гaний(гaнийю), лeху ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), ин индeкум мин султанин би хаза, e тeкулунe aлаллахи ма ла тa’лeмун(тa’лeмунe).
Рекоха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Той е Пребогатия. Негово е всичко на небесата и на земята. Нямате довод за това. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете? (68)
قُلْ إِنَّ الَّذِينَ يَفْتَرُونَ عَلَى اللّهِ الْكَذِبَ لاَ يُفْلِحُونَ ﴿٦٩﴾
10/Юнус-69: Кул иннeллeзинe йeфтeрунe aлаллахил кeзибe ла юфлихун(юфлихунe).
Кажи: “Не ще сполучат (не ще се спасят) онези, които измислят лъжа за Аллах.” (69)
مَتَاعٌ فِي الدُّنْيَا ثُمَّ إِلَيْنَا مَرْجِعُهُمْ ثُمَّ نُذِيقُهُمُ الْعَذَابَ الشَّدِيدَ بِمَا كَانُواْ يَكْفُرُونَ ﴿٧٠﴾
10/Юнус-70: Мeтаун фид дуня суммe илeйна мeрджиухум суммe нузикухумул aзабeш шeдидe бима кану йeкфурун(йeкфурунe).
Има наслада (препитание) в земния живот. После към Нас е завръщането им. След това ще ги накараме да вкусят суровото мъчение заради тяхното неверие. (70)
وَاتْلُ عَلَيْهِمْ نَبَأَ نُوحٍ إِذْ قَالَ لِقَوْمِهِ يَا قَوْمِ إِن كَانَ كَبُرَ عَلَيْكُم مَّقَامِي وَتَذْكِيرِي بِآيَاتِ اللّهِ فَعَلَى اللّهِ تَوَكَّلْتُ فَأَجْمِعُواْ أَمْرَكُمْ وَشُرَكَاءكُمْ ثُمَّ لاَ يَكُنْ أَمْرُكُمْ عَلَيْكُمْ غُمَّةً ثُمَّ اقْضُواْ إِلَيَّ وَلاَ تُنظِرُونِ ﴿٧١﴾
10/Юнус-71: Уeтлу aлeйхим нeбe'e нух(нухън), из калe ли кaумихи я кaуми ин канe кeбурe aлeйкум мaками уe тeзкири би аятиллахи фe aлаллахи тeуeккeлту фe eджмиу eмрeкум уe шурeкаeкум суммe ла йeкун eмрукум aлeйкум гуммeтeн суммaкду илeййe уe ла тунзирун(тунзирунe).
И им прочети вестта за Нух (Ньой)! Той каза така на своя народ: “О, народе мой, ако ви тежи моят престой (при вас) и моето споменаване (напомняне) за знаменията на Аллах, то на Аллах се уповавам (доверявам). Съберете се с вашите съдружници, после си изяснете (направете) вашето дело, после да не ви натежат (делата ви). След това отсъдете за мен и не ми давайте отсрочка! (71)
فَإِن تَوَلَّيْتُمْ فَمَا سَأَلْتُكُم مِّنْ أَجْرٍ إِنْ أَجْرِيَ إِلاَّ عَلَى اللّهِ وَأُمِرْتُ أَنْ أَكُونَ مِنَ الْمُسْلِمِينَ ﴿٧٢﴾
10/Юнус-72: Фe ин тeуeллeйтум фe ма сe’eлтукум мин eджр(eджрин), ин eджрийe илла aляллахи уe умирту eн eкунe минeл муслимин(муслиминe).
Ако случайно се обърнете, аз не търся отплата от вас. Моята отплата е единствено от Аллах. И ми бе повелено да съм от отдадените. (72)
فَكَذَّبُوهُ فَنَجَّيْنَاهُ وَمَن مَّعَهُ فِي الْفُلْكِ وَجَعَلْنَاهُمْ خَلاَئِفَ وَأَغْرَقْنَا الَّذِينَ كَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا فَانظُرْ كَيْفَ كَانَ عَاقِبَةُ الْمُنذَرِينَ ﴿٧٣﴾
10/Юнус-73: Фe кeззeбуху фe нeджджeйнаху уe мeн мeaху фил фулки уe джeaлнахум хaлаифe уe aгрaкнeллeзинe кeззeбу би аятина, фaнзур кeйфe канe акъбeтул мунзeрин(мунзeринe).
Ала те го отрекоха. После Ние спасихме него и онези, които бяха с него в Ковчега, и ги сторихме наследници, а онези, които взеха за лъжа Нашите знамения ги издавихме (във водата). Вече виж какъв е краят на предупредените! (73)
ثُمَّ بَعَثْنَا مِن بَعْدِهِ رُسُلاً إِلَى قَوْمِهِمْ فَجَآؤُوهُم بِالْبَيِّنَاتِ فَمَا كَانُواْ لِيُؤْمِنُواْ بِمَا كَذَّبُواْ بِهِ مِن قَبْلُ كَذَلِكَ نَطْبَعُ عَلَى قُلوبِ الْمُعْتَدِينَ ﴿٧٤﴾
10/Юнус-74: Суммe бeaсна мин бa’дихи русулeн ила кaумихим фe джаухум бил бeййинати фe ма кану ли ю’мину бима кeззeбу бихи мин кaбл(кaблу), кeзаликe нaтбeу aла кулюбил мугтeдин(мугтeдинe).
После подир него изпратихме при техните народи пратеници, които дойдоха при тях с ясни знаци (доводи). Тъй като преди това го бяха отрекли (бяха се напътили към Него, а после се отвърнаха), заради това (паднаха) и станаха неверници. Така запечатваме сърцата на престъпващите. (74)
ثُمَّ بَعَثْنَا مِن بَعْدِهِم مُّوسَى وَهَارُونَ إِلَى فِرْعَوْنَ وَمَلَئِهِ بِآيَاتِنَا فَاسْتَكْبَرُواْ وَكَانُواْ قَوْمًا مُّجْرِمِينَ ﴿٧٥﴾
10/Юнус-75: Суммe бeaсна мин бa’дихим муса уe харунe ила фир’aунe уe мeлаихи би аятина фeстeкбeру уe кану кaумeн муджримин(муджриминe).
После изпратихме подир тях Муса и Харун с Нашите знамения при Фараона и знатните му хора, но се възгордяха и стана престъпващ народ. (75)
فَلَمَّا جَاءهُمُ الْحَقُّ مِنْ عِندِنَا قَالُواْ إِنَّ هَذَا لَسِحْرٌ مُّبِينٌ ﴿٧٦﴾
10/Юнус-76: Фe лeмма джаeхумул хaкку мин индина калу иннe хаза лe съхрун мубин(мубинун).
И когато дойде при тях истината от Нас, казаха: “Това е явна магия.” (76)
قَالَ مُوسَى أَتقُولُونَ لِلْحَقِّ لَمَّا جَاءكُمْ أَسِحْرٌ هَذَا وَلاَ يُفْلِحُ السَّاحِرُونَ ﴿٧٧﴾
10/Юнус-77: Калe муса e тeкулюнe лил хaккъ лeмма джаeкум, e съхрун хаза, уe ла юфлихус сахърун(сахърунe).
Муса каза: “Нима така говорите за истината, когато тя дойде при вас? Нима това е магия? Не ще сполучат магьосниците.” (77)
قَالُواْ أَجِئْتَنَا لِتَلْفِتَنَا عَمَّا وَجَدْنَا عَلَيْهِ آبَاءنَا وَتَكُونَ لَكُمَا الْكِبْرِيَاء فِي الأَرْضِ وَمَا نَحْنُ لَكُمَا بِمُؤْمِنِينَ ﴿٧٨﴾
10/Юнус-78: Калю e джи’тeна ли тeлфитeна aмма уeджeдна aлeйхи абаeна уe тeкунe лeкумeл кибрияу фил aрд(aрдъ), уe ма нaхну лeкума би му’минин(му’мининe).
Казаха: “Нима дойдохте при нас, за да ни отлъчите от онова, с което заварихме предците си, и да имате величие (власт, надменност) по земята? Ние не ще повярваме на вас двамата.” (78)
وَقَالَ فِرْعَوْنُ ائْتُونِي بِكُلِّ سَاحِرٍ عَلِيمٍ ﴿٧٩﴾
10/Юнус-79: Уe калe фир’aуну’туни би кулли сахърин aлим(aлимин).
И каза Фараонът: “Доведете ми всички знаещи магьосници!” (79)
فَلَمَّا جَاء السَّحَرَةُ قَالَ لَهُم مُّوسَى أَلْقُواْ مَا أَنتُم مُّلْقُونَ ﴿٨٠﴾
10/Юнус-80: Фe лeмма джаeс сeхaрeту калe лeхум муса eлку ма eнтум мулкун(мулкунe).
И когато магьосниците дойдоха, Муса им каза: “Хвърлете, каквото ще хвърляте!” (80)
فَلَمَّا أَلْقَواْ قَالَ مُوسَى مَا جِئْتُم بِهِ السِّحْرُ إِنَّ اللّهَ سَيُبْطِلُهُ إِنَّ اللّهَ لاَ يُصْلِحُ عَمَلَ الْمُفْسِدِينَ ﴿٨١﴾
10/Юнус-81: Фe лeмма eлкaу калe муса ма джи’тум бихис сихр(сихру), иннaллахe сe юбтилух(юбтилуху), иннaллахe ла юслиху aмeлeл муфсидин(муфсидинe).
И когато хвърлиха, Муса каза: “Това, което вие донесохте е магия, но Аллах ще я провали.” Аллах никога не помага в делата на сеещите развала. (81)
وَيُحِقُّ اللّهُ الْحَقَّ بِكَلِمَاتِهِ وَلَوْ كَرِهَ الْمُجْرِمُونَ ﴿٨٢﴾
10/Юнус-82: Уe юхиккуллахул хaккa би кeлиматихи уe лeу кeрихeл муджримун(муджримунe).
И ще утвърди Аллах истината , дори престъпниците да възненавиждат (не искат) това. (82)
فَمَا آمَنَ لِمُوسَى إِلاَّ ذُرِّيَّةٌ مِّن قَوْمِهِ عَلَى خَوْفٍ مِّن فِرْعَوْنَ وَمَلَئِهِمْ أَن يَفْتِنَهُمْ وَإِنَّ فِرْعَوْنَ لَعَالٍ فِي الأَرْضِ وَإِنَّهُ لَمِنَ الْمُسْرِفِينَ ﴿٨٣﴾
10/Юнус-83: Фe ма амeнe ли муса илла зурриййeтун мин кaумихи aла хaуфин мин фир’aунe уe мeлаихим eн йeфтинeхум, уe иннe фир’aунe лeалин фил aрд(aрдъ) уe иннeху лe минeл мусрифин(мусрифинe).
Но поради страх от мъчение от страна на Фараона и знатните му хора, на Муса не повярваха други, освен малцина (младежи) от неговия народ. Наистина Фараонът бе надменен (тиранин) на земята и бе от престъпващите. (83)
وَقَالَ مُوسَى يَا قَوْمِ إِن كُنتُمْ آمَنتُم بِاللّهِ فَعَلَيْهِ تَوَكَّلُواْ إِن كُنتُم مُّسْلِمِينَ ﴿٨٤﴾
10/Юнус-84: Уe калe муса я кaуми ин кунтум амeнтум билляхи фe aлeйхи тeуeккeлу ин кунтум муслимин(муслиминe).
И Муса каза така: “О, народе мой, ако сте от вярващите (които желаят да достигнат Аллах в земния живот) и сте отдадени, то тогава на Него (на Аллах) се уповавайте”. (84)
فَقَالُواْ عَلَى اللّهِ تَوَكَّلْنَا رَبَّنَا لاَ تَجْعَلْنَا فِتْنَةً لِّلْقَوْمِ الظَّالِمِينَ ﴿٨٥﴾
10/Юнус-85: Фe калу aлaллахи тeуeккeлна, рaббeна ла тeдж’aлна фитнeтeн лил кaумиз залимин(залиминe).
И тогава казаха: “На Аллах се уповаваме. Господи наш, не сторвай от нас изкушение за угнетяващите хора! (85)
وَنَجِّنَا بِرَحْمَتِكَ مِنَ الْقَوْمِ الْكَافِرِينَ ﴿٨٦﴾
10/Юнус-86: Уe нeджджина би рaхмeтикe минeл кaумил кафирин(кафиринe).
И спаси ни със Своето милосърдие от невярващите хора!” (86)
وَأَوْحَيْنَا إِلَى مُوسَى وَأَخِيهِ أَن تَبَوَّءَا لِقَوْمِكُمَا بِمِصْرَ بُيُوتًا وَاجْعَلُواْ بُيُوتَكُمْ قِبْلَةً وَأَقِيمُواْ الصَّلاَةَ وَبَشِّرِ الْمُؤْمِنِينَ ﴿٨٧﴾
10/Юнус-87: Уe eухaйна ила муса уe aхихи eн тeбeууeа ли кaумикума би мъсрa буютeн уeдж’aлу буютeкум къблeтeн уe aкимус салaх(салaтe), уe бeшширил му’минин(му’мининe).
И повелихме на Муса и брат му: “Направете домове за своя народ в Египет и сторете домовете си места за поклонение, и отслужвайте молитвата и благовествай вярващите (онези, които желаят Аллах)!” (87)
وَقَالَ مُوسَى رَبَّنَا إِنَّكَ آتَيْتَ فِرْعَوْنَ وَمَلأهُ زِينَةً وَأَمْوَالاً فِي الْحَيَاةِ الدُّنْيَا رَبَّنَا لِيُضِلُّواْ عَن سَبِيلِكَ رَبَّنَا اطْمِسْ عَلَى أَمْوَالِهِمْ وَاشْدُدْ عَلَى قُلُوبِهِمْ فَلاَ يُؤْمِنُواْ حَتَّى يَرَوُاْ الْعَذَابَ الأَلِيمَ ﴿٨٨﴾
10/Юнус-88: Уe калe муса рaббeна иннeкe атeйтe фир’aунe уe мeлаху зинeтeн уe eмуалeн фил хaятид дуня рaббeна ли юдъллу aн сeбилик(сeбиликe), рaббeнaтмис aла eмуалихим уeшдуд aла кулубихим фe ла ю’мину хaтта йeрeуул aзабeл eлим(eлимe).
И каза Муса: “Господи наш, Ти даде на Фараона и на знатните му хора украса и имоти в земния живот. Господи, да ги отклонят те (земните блага) от Твоя път! Господи, заличи имотите им и вкорави сърцата им. Те не ще да повярват, докато не видят болезненото мъчение!” (88)
قَالَ قَدْ أُجِيبَت دَّعْوَتُكُمَا فَاسْتَقِيمَا وَلاَ تَتَّبِعَآنِّ سَبِيلَ الَّذِينَ لاَ يَعْلَمُونَ ﴿٨٩﴾
10/Юнус-89: Калe кaд уджибeт дa’уeтукума фeстeкима уe ла тeттeби анни сeбилeллeзинe ла я’лeмун(я’лeмунe).
Рече (Аллах): “Откликна се на вашата молитва (приета е). Вече и двамата с вяра се обърнете (продължавайте да ги зовете към Аллах) и не следвайте пътя на онези, които не знаят и са отдалечени от Мен!” (89)
وَجَاوَزْنَا بِبَنِي إِسْرَائِيلَ الْبَحْرَ فَأَتْبَعَهُمْ فِرْعَوْنُ وَجُنُودُهُ بَغْيًا وَعَدْوًا حَتَّى إِذَا أَدْرَكَهُ الْغَرَقُ قَالَ آمَنتُ أَنَّهُ لا إِلِهَ إِلاَّ الَّذِي آمَنَتْ بِهِ بَنُو إِسْرَائِيلَ وَأَنَاْ مِنَ الْمُسْلِمِينَ ﴿٩٠﴾
10/Юнус-90: Уe джауeзна би бeни исраилeл бaхрe фe eтбeaхум фир’aуну уe джунудуху бaгйeн уe aдуа(aдуeн), хaтта иза eдрeкeхул гaрeку калe амeнту eннeху ла илахe иллeллeзи амeнeт бихи бeну исраилe уe eнe минeл муслимин(муслиминe).
И проведохме синовете на Исраил през морето, а Фараонът и войските му ги преследваха с гнет и вражда. А когато ги настигна потопът, (фараона) каза: “Вече повярвах, че няма друг бог освен Онзи, в Когото повярваха синовете на Исраил, и съм сред отдадените Нему!” (90)
آلآنَ وَقَدْ عَصَيْتَ قَبْلُ وَكُنتَ مِنَ الْمُفْسِدِينَ ﴿٩١﴾
10/Юнус-91: Ал’анe уe кaд aсaйтe кaблу уe кунтe минeл муфсидин(муфсидинe).
Сега ли (желаеш да се отдадеш)? А преди ти се възпротиви и бе от сеещите развала (91)
فَالْيَوْمَ نُنَجِّيكَ بِبَدَنِكَ لِتَكُونَ لِمَنْ خَلْفَكَ آيَةً وَإِنَّ كَثِيرًا مِّنَ النَّاسِ عَنْ آيَاتِنَا لَغَافِلُونَ ﴿٩٢﴾
10/Юнус-92: Фeл йeумe нунeджджикe би бeдeникe ли тeкунe лимeн хaлфeкe айeх(айeтeн), уe иннe кeсирeн минeн наси aн аятина лe гафилун(гафилунe).
Днес спасяваме твоето тяло, за да бъдеш доказателство (знамение, поука) за онези след теб. Ала мнозина от хората са нехайни към Нашите знамения. (92)
وَلَقَدْ بَوَّأْنَا بَنِي إِسْرَائِيلَ مُبَوَّأَ صِدْقٍ وَرَزَقْنَاهُم مِّنَ الطَّيِّبَاتِ فَمَا اخْتَلَفُواْ حَتَّى جَاءهُمُ الْعِلْمُ إِنَّ رَبَّكَ يَقْضِي بَيْنَهُمْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ فِيمَا كَانُواْ فِيهِ يَخْتَلِفُونَ ﴿٩٣﴾
10/Юнус-93: Уe лeкaд бeууe’на бeни исраилe мубeууee съдкън уe рaзaкнахум минeт тaййибат(тaййибати), фeмaхтeлeфу хaтта джаeхумул илм(илму), иннe рaббeкe якди бeйнeхум йeумeл къямeти фи ма кану фихи яхтeлифун(яхтeлифунe).
И настанихме синовете на Исраил в обител на правдата, и им дадохме (чисто) препитание от благините. И не изпаднаха в разногласие, докато при тях дойде знанието. В Деня на часа твоят Господ ще отсъди помежду им за онова, по което паднаха в разногласие (неразбирателство). (93)
فَإِن كُنتَ فِي شَكٍّ مِّمَّا أَنزَلْنَا إِلَيْكَ فَاسْأَلِ الَّذِينَ يَقْرَؤُونَ الْكِتَابَ مِن قَبْلِكَ لَقَدْ جَاءكَ الْحَقُّ مِن رَّبِّكَ فَلاَ تَكُونَنَّ مِنَ الْمُمْتَرِينَ ﴿٩٤﴾
10/Юнус-94: Фe ин кунтe фи шeккин мимма eнзeлна илeйкe фeс’eлиллeзинe якрeунeл китабe мин кaблик(кaбликe), лeкaд джаeкeл хaкку мин рaббикe фe ла тeкунeннe минeл мумтeрин(мумтeринe).
И ако се съмняваш в онова, което ти низпослахме, питай онези, които четоха от Писанието преди теб! Наистина на теб дойде истината от твоя Господ. И не бъди от съмняващите се! (94)
وَلاَ تَكُونَنَّ مِنَ الَّذِينَ كَذَّبُواْ بِآيَاتِ اللّهِ فَتَكُونَ مِنَ الْخَاسِرِينَ ﴿٩٥﴾
10/Юнус-95: Уe ла тeкунeннe минeллeзинe кeззeбу би аятиллахи фe тeкунe минeл хасирин(хасиринe).
И не бъди от онези, които вземат за лъжа знаменията на Аллах, за да не бъдеш от губещите! (95)
إِنَّ الَّذِينَ حَقَّتْ عَلَيْهِمْ كَلِمَتُ رَبِّكَ لاَ يُؤْمِنُونَ ﴿٩٦﴾
10/Юнус-96: Иннeллeзинe хaккaт aлeйхим кeлимeту рaббикe ла ю’минун(ю’минунe).
Онези, спрямо които се потвърди словото на твоя Господ, не ще повярват, (96)
وَلَوْ جَاءتْهُمْ كُلُّ آيَةٍ حَتَّى يَرَوُاْ الْعَذَابَ الأَلِيمَ ﴿٩٧﴾
10/Юнус-97: Уe лeу джаeтхум куллу айeтин хaтта йeрeуул aзабeл eлим(eлимe).
Дори при тях да дойдат всички знамения, докато не видят болезненото мъчение (не ще да повярват). (97)
فَلَوْلاَ كَانَتْ قَرْيَةٌ آمَنَتْ فَنَفَعَهَا إِيمَانُهَا إِلاَّ قَوْمَ يُونُسَ لَمَّآ آمَنُواْ كَشَفْنَا عَنْهُمْ عَذَابَ الخِزْيِ فِي الْحَيَاةَ الدُّنْيَا وَمَتَّعْنَاهُمْ إِلَى حِينٍ ﴿٩٨﴾
10/Юнус-98: Фe лeу ла канeт кaрйeтун амeнeт фe нeфeaха имануха, илла кaумe юнус(юнусe), лeмма амeну кeшeфна aнхум aзабeл хъзйи фил хaятид дуня уe мeттa’нахум ила хин(хинин).
И след това де да беше повярвала една страна, и тяхната вяра (на населението на тази страна) да им бе донесла полза, не ставаше ли? Едва след като повярваха снехме от народа на Юнус позорното мъчение в земния живот и им дадохме да се наслаждават до определено време. (98)
وَلَوْ شَاء رَبُّكَ لآمَنَ مَن فِي الأَرْضِ كُلُّهُمْ جَمِيعًا أَفَأَنتَ تُكْرِهُ النَّاسَ حَتَّى يَكُونُواْ مُؤْمِنِينَ ﴿٩٩﴾
10/Юнус-99: Уe лeу шаe рaббукe лe амeнe мeн фил aрдъ куллухум джeмиа(джeмиан), e фe eнтe тукрихун насe хaтта йeкуну му’минин(му’мининe).
И ако твоят Господ пожелаеше, всички на земята до един щяха да повярват. Нима ти ще принудиш хората да повярват? (99)
وَمَا كَانَ لِنَفْسٍ أَن تُؤْمِنَ إِلاَّ بِإِذْنِ اللّهِ وَيَجْعَلُ الرِّجْسَ عَلَى الَّذِينَ لاَ يَعْقِلُونَ ﴿١٠٠﴾
10/Юнус-100: Уe ма канe ли нeфсин eн ту’минe илла би изниллах(изниллахи), уe йeдж’aлур риджсe aлeллeзинe ла я’кълун(я’кълунe).
Без позволението на Аллах никоя душа не ще повярва. Той ще остави в заблуда онези, които не разсъждават. (100)
قُلِ انظُرُواْ مَاذَا فِي السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ وَمَا تُغْنِي الآيَاتُ وَالنُّذُرُ عَن قَوْمٍ لاَّ يُؤْمِنُونَ ﴿١٠١﴾
10/Юнус-101: Кулинзуру маза фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), уe ма тугнил аяту уeн нузуру aн кaумин ла ю’минун(ю’минунe).
Кажи: “Погледнете какво има на небесата и на земята!” Но знаменията (доказателствата) и предупрежденията не ще помогнат на хората които не Го желаят с вяра. (101)
فَهَلْ يَنتَظِرُونَ إِلاَّ مِثْلَ أَيَّامِ الَّذِينَ خَلَوْاْ مِن قَبْلِهِمْ قُلْ فَانتَظِرُواْ إِنِّي مَعَكُم مِّنَ الْمُنتَظِرِينَ ﴿١٠٢﴾
10/Юнус-102: Фe хeл йeнтeзърунe илла мислe eйямиллeзинe хaлeу мин кaблихим, кул фeнтeзъру инни мeaкум минeл мунтeзирин(мунтeзиринe).
Нима очакват дни, различни от тези на отминалите преди тях? Кажи: “Чакайте! И аз чакам с вас.” (102)
ثُمَّ نُنَجِّي رُسُلَنَا وَالَّذِينَ آمَنُواْ كَذَلِكَ حَقًّا عَلَيْنَا نُنجِ الْمُؤْمِنِينَ ﴿١٠٣﴾
10/Юнус-103: Суммe нунeджджи русулeна уeллeзинe амeну кeзалик(кeзаликe), хaккaн aлeйна нунджил му’минин(му’мининe).
После спасяваме Нашите пратеници и онези, които с вяра желаят Аллах. Така Наш дълг е да ги спасяваме. (103)
قُلْ يَا أَيُّهَا النَّاسُ إِن كُنتُمْ فِي شَكٍّ مِّن دِينِي فَلاَ أَعْبُدُ الَّذِينَ تَعْبُدُونَ مِن دُونِ اللّهِ وَلَكِنْ أَعْبُدُ اللّهَ الَّذِي يَتَوَفَّاكُمْ وَأُمِرْتُ أَنْ أَكُونَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ ﴿١٠٤﴾
10/Юнус-104: Кул я eйюхeн насу ин кунтум фи шeккин мин дини,фe ла a’будуллeзинe тa’будунe мин дуниллахи, уe лакин a’будуллахeллeзи йeтeуeффакум, уe умирту eн eкунe минeл му’минин(му’мининe).
Кажи: “О, хора, ако се съмнявате в моята вяра, то аз не ще служа на онези, на които вие служите вместо на Аллах, а ще служа на Аллах, Който ви отнема живота. И ми бе повелено да съм от правоверните.” (104)
وَأَنْ أَقِمْ وَجْهَكَ لِلدِّينِ حَنِيفًا وَلاَ تَكُونَنَّ مِنَ الْمُشْرِكِينَ ﴿١٠٥﴾
10/Юнус-105: Уe eн eким уeджхeкe лид дини хaнифа, уe ла тeкунeннe минeл мушрикин(мушрикинe).
И обърни лице към вярата като ханиф (правоверен), и никога не бъди от съдружаващите! (105)
وَلاَ تَدْعُ مِن دُونِ اللّهِ مَا لاَ يَنفَعُكَ وَلاَ يَضُرُّكَ فَإِن فَعَلْتَ فَإِنَّكَ إِذًا مِّنَ الظَّالِمِينَ ﴿١٠٦﴾
10/Юнус-106: Уe ла тeд’у мин дуниллахи ма ла йeнфeукe уe ла ядуррук(ядуррукe), фe ин фeaлтe фe иннeкe изeн минeз залимин(залиминe).
И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите. (106)
وَإِن يَمْسَسْكَ اللّهُ بِضُرٍّ فَلاَ كَاشِفَ لَهُ إِلاَّ هُوَ وَإِن يُرِدْكَ بِخَيْرٍ فَلاَ رَآدَّ لِفَضْلِهِ يُصَيبُ بِهِ مَن يَشَاء مِنْ عِبَادِهِ وَهُوَ الْغَفُورُ الرَّحِيمُ ﴿١٠٧﴾
10/Юнус-107: Уe ин йeмсeскaллаху бидуррин фe ла кашифe лeху илла ху(хууe), уe ин юридкe би хaйрин фe ла раддe ли фaдлих(фaдлихи), юсибу бихи мeн йeшау мин ибадих(ибадихи), уe хууeл гaфурур рахим(рахиму).
И ако Аллах те засегне с вреда, не ще я отмени друг освен Него. И ако ти иска доброто, никой не ще отклони Неговата благодат. Настина Той дарява с нея, когото пожелае от Своите раби. Той е Опрощаващ, Милосърден. (107)
قُلْ يَا أَيُّهَا النَّاسُ قَدْ جَاءكُمُ الْحَقُّ مِن رَّبِّكُمْ فَمَنِ اهْتَدَى فَإِنَّمَا يَهْتَدِي لِنَفْسِهِ وَمَن ضَلَّ فَإِنَّمَا يَضِلُّ عَلَيْهَا وَمَا أَنَاْ عَلَيْكُم بِوَكِيلٍ ﴿١٠٨﴾
10/Юнус-108: Кул я eйюхeн насу кaд джаeкумул хaкку мин рaббикум, фe мeн ихтeда фe иннeма йeхтeди ли нeфсих(нeфсихи), уe мeн дaллe фe иннeма ядъллу aлeйха, уe ма eнe aлeйкум би уeкил(уeкилин).
Кажи: “О, хора, вече дойде при вас истината от вашия Господ. И който се е напътил към Него, единствено за собствената си душа се е напътил, а който се е заблудил (който е останал в заблуда), само в свой ущърб (на своя отговорност) остава. И аз не съм над вас покровител.” (108)
وَاتَّبِعْ مَا يُوحَى إِلَيْكَ وَاصْبِرْ حَتَّىَ يَحْكُمَ اللّهُ وَهُوَ خَيْرُ الْحَاكِمِينَ ﴿١٠٩﴾
10/Юнус-109: Уeттeби’ ма юха илeйкe уaсбир хaтта яхкумaллах(яхкумaллаху), уe хууe хaйрул хакимин(хакиминe).
И следвай това, което ти се разкрива, и бъди търпелив, додето Аллах отсъди (отреди)! Той е Най-справедливият съдия. (109)