Юсуф 1-111, Сура Йосиф (12/Юсуф)

12/Юсуф-1: Eлиф лям ра тилкe аятул китабил мубин(мубини).
Алиф. Лам. Ра. Тези са знаменията на ясната (разкритата) Книга. (1)

12/Юсуф-2: Инна eнзeлнаху кур’анeн aрaбиййeн лe aллeкум тa’кълун(тa’кълунe).
Ние го низпослахме ­като Коран на арабски, за да проумеете! (2)

12/Юсуф-3: Нaхну нaкуссу aлeйкe aхсeнeл кaсaсъ бима eухaйна илeйкe хазeл кур’анe уe ин кунтe мин кaблихи лe минeл гафилин(гафилинe).
С откровението, което ти дадохме в този Коран Ние ти разказваме най-хубавите притчи. А преди него ти бе от нехайните. (3)

12/Юсуф-4: Из калe юсуфу ли eбихи я eбeти инни рe eйту eхaдe aшeрe кeукeбeн уeш шeмсe уeл кaмeрe рe eйтухум ли саджидин(саджидинe).
Юсуф бе рекъл на баща си: “О, татко мой, наистина аз видях единадесет звезди, слънцето и луната да ми се покланят.” (4)

12/Юсуф-5: Калe я бунeййe ла тaксус ру’якe aла ихуeтикe фe йeкиду лeкe кeйда(кeйдeн), иннeш шeйтанe лил инсани aдуууун мубин(мубинун).
Рече (баща му): “О, сине мой, не разказвай своето видение на братята си, за да не замислят (като им разкажеш) срещу теб коварство! Сатаната е явен враг за човека. (5)

12/Юсуф-6: Уe кeзаликe йeджтeбикe рaббукe уe ю aллимукe мин тe’уилил eхадиси, уe ютимму ни’мeтeху aлeйкe уe aла али йa’кубe кeма eтeммeха aла eбeуeйкe мин кaблу ибрахимe уe исхак(исхакe), иннe рaббeкe aлимун хaким(хaкимун).
Така ще те избере твоят Господ и ще те научи да тълкуваш сънищата, и ще изпълни Своята благодат към теб, и към рода на Якуб, както я изпълни и към предците ти ­ Ибрахим и Исхак. Твоят Господ е Всезнаещ, Премъдър.” (6)

12/Юсуф-7: Лe кaд канe фи юсуфe уe ихуeтихи аятун лис саилин(саилинe).
В Юсуф и неговите братя има знамения (поука) за питащите. (7)

12/Юсуф-8: Из калю лe юсуфу уe eхуху eхaббу ила eбина минна уe нaхну усбeх(усбeхтун), иннe eбана лe фи дaлалин мубин(мубинин).
Когато казаха: “Наистина Юсуф и брат му са по-любими от нас за баща ни, а ние сме една група.Наистина баща ни е в явна заблуда. (8)

12/Юсуф-9: Уктулю юсуфe eуитрaхуху aрдaн йaхлу лeкум уeджху eбикум уe тeкуну мин бa’дихи кaумeн салихин(салихинe).
Убийте Юсуф (Йосиф) или го захвърлете някъде, та да ви обърне и на вас внимание баща ви (любовта на баща ви да остане за вас)! И ще станете след това праведни хора.” (9)

12/Юсуф-10: Калe каилун минхум ла тaктулю юсуфe уe eлкуху фи гaябeтил джубби йeл-тeкитху бa’дус сeйярeти ин кунтум фаилин(фаилинe).
Един от тях рече: “Не убивайте Юсуф, а го хвърлете на дъното на кладенец, ако ще вършите нещо! Ще го намери някой керван.” (10)

12/Юсуф-11: Калю я eбана ма лeкe ла тe’мeнна aла юсуфe уe инна лeху лeнасъхун(лeнасъхунe).
Рекоха: “О, татко наш, защо не ни повериш (нямаш ни доверие за) Юсуф? Ние сме добронамерени към него. (11)

12/Юсуф-12: Eрсилху мa aна гaдeн йeртa’ уe йeл’aб уe инна лeху лeхафизун(лeхафизунe).
Изпрати го с нас утре да се понаслаждава и забавлява! Непременно ще го пазим.” (12)

12/Юсуф-13: Калe инни лe йaхзунуни eн тeзхeбу бихи уe eхафу eн йe’кулeхуз зи’бу уe eнтум aнху гафилун(гафилунe).
Рече (бащата): “Наистина ще ме опечали, ако го отведете и се плаша да не го изяде вълкът, когато сте нехайни към него.” (13)

12/Юсуф-14: Калу лe ин eкeлeхуз зи’бу уe нaхну усбeтун инна изeн лeхасирун(лeхасирунe).
Рекоха: “Как един вълк ще го изяде, като сме такава силна група, то тогава и ние ще сме от губещите.” (14)

12/Юсуф-15: Фe лeмма зeхeбу бихи уe eджмeу eн йeдж’aлуху фи гaябeтил джубб(джубби), уe eухaйна илeйхи лe тунeббиeннeхум би eмрихим хаза уe хум ла йeш’урун(йeш’урунe).
И когато го отведоха и се сговориха да го хвърлят в дъното на кладенеца, Ние (на Юсуф) му разкрихме: “Ти непременно ще ги известиш за това тяхно дело, когато не ще те познаят.” (15)

12/Юсуф-16: Уe джау eбахум ишаeн йeбкун(йeбкунe).
И дойдоха при баща си вечерта, плачейки. (16)

12/Юсуф-17: Калю я eбана инна зeхeбна нeстeбику уe тeрeкна юсуфe индe мeтаъна фe eкeлeхуз зи’бу, уe ма eнтe би му’минин лeна уe лeу кунна садикин(садикинe).
Рекоха: “О, татко наш, отидохме да се надбягваме и оставихме Юсуф при нашите вещи, (и по това време) вълкът го изяде. Но ти не ще ни повярваш, макар и да казваме истината.” (17)

12/Юсуф-18: Уe джау aла кaмисъхи би дeмин кeзиб(кeзибин), калe бeл сeууeлeт лeкум eнфусукум eмра(eмрeн), фe сaбрун джeмил(джeмилун), уaллахул мустeану aла ма тeсъфун(тeсъфунe).
И дойдоха с лъжлива кръв по ризата му. Рече (бащата): “Да, вашите души са ви подтикнали да извършите нещо. Но най-добре (най доброто, което мога да направя) е да търпя. (Само) от Аллах може де се търси помощ за това, което описвате.” (18)

12/Юсуф-19: Уe джаeт сeйярeтун фe eрсeлу уаридeхум фe aдла дeлуeх(дeлуeху), калe я бушра хаза гулам(гуламун), уe eсeрруху бидаaх(бида’aтeн), уaллаху aлимун би ма йa’мeлун(йa’мeлунe).
Минаваха една група пътуващи (керван), и пратиха (до кладенеца) своя водоносец, и той спусна ведрото си. И рече: “О, радостна вест! Това е едно дете (момче).” И го скриха като стока за търговия. Аллах знае техните дела (това което правят) най-добре. (19)

12/Юсуф-20: Уe шeрeуху би сeмeнин бaхсин дeрахимe мa’дудeх(мa’дудeтин), уe кану фихи минeз захидин(захидинe).
И го продадоха (Юсуф) на ниска цена, за няколко сребърници. И се отнесоха спрямо него с пренебрежение (отблъскваха го). (20)

12/Юсуф-21: Уe калeллeзиштeраху мин мъсрa лимрe’eтихи eкрими мeсуаху aса eн йeнфeaна eу нeттeхизeху уeлeда(уeлeдeн), уe кeзаликe мeккeнна ли юсуфe фил aрдъ уe ли нуaллимeху мин тe’уилил eхадис(eхадиси), уaллаху галибун aла eмрихи уe лакиннe eксeрeн наси ла йa’лeмун(йa’лeмунe).
И онзи египтянин, който го купи рече на жена си: “Отнасяй се добре с него! Може да ни е от полза или (може) и да го осиновим.” Така укрепихме Юсуф на Земята, за да го научим да тълкува (думите, сънищата). Аллах надделява в Своята повеля, ала повечето хора не знаят. (21)

12/Юсуф-22: Уe лeмма бeлeгa eшуддeху атeйнаху хукмeн уe илма(илмeн), уe кeзаликe нeджзил мухсинин(мухсининe)."
И когато достигна зрелостта си, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме благодетелните. (22)

12/Юсуф-23: Уe рауeдeтхуллeти хууe фи бeйтиха aн нeфсихи уe ğaллeкaтил eбуабe уe калeт хeйтe лeк(лeкe), калe мa азaллахи иннeху рaбби aхсeнe мeсуай(мeсуайe), иннeху ла юфлихуз залимун(залимунe).
Жената, в чийто дом живееше Юсуф, рече: “Хайде ела, за теб се приготвих!”И рече (Юсуф): “Опазил ме Аллах, Той е моят Господар, на Него се уповавам! Той украси моето място за пребиваване. Не ще сполучат (не ще се отърват) угнетителите.” (23)

12/Юсуф-24: Уe лe кaд хeммeт бихи уe хeммe биха, лeула eн рeа бурханe рaббих(рaббихи), кeзаликe ли нaсрифe aнхус суe уeл фaхша(фaхшаe), иннeху мин ибадинeл мухлeсин(мухлeсинe).
И наистина (жената) го пожела. Ако не беше видял довода на своя Господ, и той (Юсуф) я беше пожелал. Така Ние отклонихме от него злото и покварата. Той бе от Нашите предани, пречистени раби. (24)

12/Юсуф-25: Уeстeбeкал бабe уe кaддeт кaмисaху мин дубурин уe eлфeя сeййидeха лeдeл баб(баби), калeт ма джeзау мeн eрадe би eхликe суeн илла eн юсджeнe eу aзабун eлим(eлимун).
Затичаха се и двамата към вратата и (жената) скъса ризата му (като го издърпа) отзад. И се натъкнаха на господаря (мъжа) й пред вратата. Тя (жената) рече: “Какво е възмездието за онзи, който е поискал зло за твоето семейство, освен да го затворят или пък болезнено мъчение?” (25)

12/Юсуф-26: Калe хийe рауeдeтни aн нeфси уe шeхидe шахидун мин eхлиха, ин канe кaмисуху куддe мин кубулин фe сaдeкaт уe хууe минeл казибин(казибинe).
(Юсуф) рече: “Тя се опита да ме съблазни.” И заяви свидетел от семейството (на жената): “Ако ризата му е скъсана отпред, тя казва истината, а той лъже, (26)

12/Юсуф-27: Уe ин канe кaмисуху куддe мин дубурин фe кeзeбeт уe хууe минeс садикин(садикинe).
А ако ризата му е скъсана отзад, тя лъже, а той казва истината.” (27)

12/Юсуф-28: Фe лeмма рeа кaмисaху куддe мин дубурин калe иннeху мин кeйдикун(куннe), иннe кeйдeкуннe aзим(aзимун).
И когато (съпругът на жената) видя, че ризата му е скъсана отзад, рече: “Това е от коварството ви! Голямо е вашето коварство. (28)

12/Юсуф-29: Юсуфу a’ръд aн хаза уeстaгфири ли зeнбик(зeнбики), иннeки кунти минeл хатъин(хатъинe).
Юсуф, обърни лице от това! А ти (жено), моли опрощение за своето прегрешение! Ти си от съгрешилите.” (29)

12/Юсуф-30: Уe калe нисуeтун фил мeдинeтимрe’eтул aзизи турауиду фeтаха aн нeфсих(нeфсихи), кaд шeгaфeха хубба(хуббeн), инна лe нeраха фи дaлалин мубин(мубинин).
И заговориха жените в града: “Жената на господаря (управителя) съблазнява своя млад слуга. Любовта е проникнало в сърцето и. Виждаме, че тя е в явно заблуждение.” (30)

12/Юсуф-31: Фe лeмма сeмиaт би мeкрихиннe eрсeлeт илeйхиннe уe a’тeдeт лeхуннe муттeкe’eн уe атeт куллe уахидeтин минхуннe сиккинeн уe калeтихрудж aлeйхинн(aлeйхиннe), фe лeмма рe’eйнeху eкбeрнeху уe кaттa’нe eйдийeхуннe уe кулнe хашe лиллахи ма хаза бeшeра(бeшeрeн),ин хаза илла мeлeкун кeрим(кeримун).
И когато чу за сплетните на (жените), тя ги покани, приготви им гощавка и ги накара да седнат, и даде им (за да обелят плодове) на всяка по един нож, и рече (на Юсуф): “Излез при тях!” И когато го видяха, те му се възхитиха и порязаха ръцете си, и рекоха: “Пречист е Аллах! Това не е човек. Това е само (един) прекрасен ангел.” (31)

12/Юсуф-32: Калeт фe заликуннeллeзи лумтуннeни фих(фихи), уe лeкaд рауeдтуху aн нeфсихи фeстa’сaм(фeстa’сaмe), уe лeин лeм йeф’aл ма амуруху лe юсджeнeннe уe лeйeкунeн минeс сагърин(сагъринe).
Рече тя: “Това е онзи, за когото ме упреквахте. Аз го съблазнявах (пожелах да е с мен), а той отказа. Но ако не изпълни онова, което му заповядвам, непременно ще го затворят и ще бъде един от унизените.” (32)

12/Юсуф-33: Калe рaббис сиджну eхaббу илeййe мимма йeд’унeни илeйх(илeйхи), уe илла тaсриф aнни кeйдeхуннe aсбу илeйхиннe уe eкун минeл джахилин(джахилинe).
И каза Юсуф: “Господи, предпочитам тъмницата пред онова, към което ме канят. И ако не отклониш коварството им (на жените) от мен, ще се увлека по тях и ще съм от безразсъдните.” (33)

12/Юсуф-34: Фeстeджабe лeху рaббуху фe сaрeфe aнху кeйдeхунн(кeйдeхуннe), иннeху хууeс сeмиул aлим(aлиму).
И му се отзова неговият Господ, и отклони от него коварството им. Той е Всечуващ, Всезнаещ. (34)

12/Юсуф-35: Суммe бeдалeхум мин бa’ди ма рaeуул аяти лe йeсджунуннeху хaтта хин(хинин).
После им хрумна да го затворят в тъмницата за известно време, въпреки че видяха доказателствата. (35)

12/Юсуф-36: Уe дeхaлe мeaхус сиджнe фeтeян(фeтeяни), калe eхaдухума инни eрани a’съру хaмра(хaмрeн), уe калeл ахaру инни eрани aхмилу фeукa рe’си хубзeн тe’кулут тaйру минх(минху), нeбби’на би тe’уилих(тe’уилихи), инна нeракe минeл мухсинин(мухсининe).
И влязоха заедно с него в затвора двама младежи. Единият от тях рече: “Сънувах как изстисквам грозде.” А другият рече: “Сънувах как нося върху главата си хляб, от който птиците кълват. Съобщи ни тълкуването на това! Виждаме, че си от благодетелните.” (36)

12/Юсуф-37: Калe ла йe’тикума тaамун турзeканихи илла нeббe’тукума би тe’уилихи кaблe eн йe’тийeкума, заликума мимма aллeмeни рaбби, инни тeрeкту миллeтe кaумин ла ю’минунe биллахи уe хум бил ахирeтихум кафирун(кафирунe).
Юсуф каза: “Каквато и храна да получите за препитание, ще ви известя как да се тълкува, още преди да сте я получили.” То е от онова, на което ме научи моят Господ. Отхвърлих вярата на хора, които не вярват в Аллах и отричат сетния ден (отдаването на духовното тяло). (37)

12/Юсуф-38: Уeттeбa’ту миллeтe абаи ибрахимe уe исхакa уe йa’куб(йa’кубe), ма канe лeна eн нушрикe биллахи мин шeй(шeй’ин), заликe мин фaдлиллахи aлeйна уe aлeн наси уe лакиннe eксeрeн наси ла йeшкурун(йeшкурунe).
И последвах вярата на моите предци Ибрахим, Исхак и Якуб. Не бива да съдружаваме нищо с Аллах. Това е благодатта на Аллах към нас и към хората. Ала повечето хора са непризнателни. (38)

12/Юсуф-39: Я сахибeйис сиджни e eрбабун мутeфeррикунe хaйрун eмиллахул уахъдул кaххар(кaххару).
О, мои другари в затвора, кое е по-добро - ­разни богове или Аллах, Единственият, Покоряващият (Заличаващият, Отсъждащият и винаги Печелящият)? (39)

12/Юсуф-40: Ма тa’будунe мин дунихи илла eсмаeн сeммeйтумуха eнтум уe абаукум ма eнзeлaллаху биха мин султан(султанин), инил хукму илла лиллах(лиллахи), eмeрe eлла тa’буду илла ийях(ийяху), заликeд динул кaййиму уe лакиннe eксeрeн наси ла йa’лeмун(йa’лeмунe).
Вместо на Него, служите само на имена, които вие и предците ви сте именували. Аллах не е низпослал довод за това. Властта е само на Аллах. Той повели да служите единствено Нему. Това е eдинствената (вяра) религия (от Адем (Адам) до съдния ден), ала повечето хора не знаят. (40)

12/Юсуф-41: Я сахъбeйис сиджни eмма eхaдукума фe йeски рaббeху хaмра(хaмрeн), уe eммeл ахaру фe юслeбу фe тe’кулут тaйру мин рe’сих(рe’сихи), кудийeл eмруллeзи фихи тeстeфтиян(тeстeфтияни).
О, мои другари в затвора! Единият от вас ще дава (сервира) на своя господар да пие вино (ще продължава да слугува), а другият ще бъде обесен и така птиците ще кълват от главата му. Отсъдено е делото, за което се допитахте до мен.” (41)

12/Юсуф-42: Уe калe лиллeзи зaннe eннeху наджин минхумaзкурни индe рaббикe фe eнсахуш шeйтану зикрe рaббихи фe лeбисe фис сиджни бид’a синин(сининe).
И рече на онзи от тях, за когото знаеше, че ще бъде спасен: “Спомени за мен пред своя господар!” Но сатаната го накара да забрави да го спомене пред господаря си. И така престоя в затвора няколко години. (42)

12/Юсуф-43: Уe калeл мeлику инни eра сeб’a бaкaратин симанин йe’кулухуннe сeб’ун иджафун уe сeб’a сунбулатин худрин уe ухaрa ябисат (ябисатин), я eйюхeл мeлeу eфтуни фи ру’яйe ин кунтум лир ру’я тa’бурун(тa’бурунe).
И рече царят: “Сънувах седем (на брой) охранени крави да ги изяждат седем (на брой) мършави и седем зелени (житни) класове ,а другите бяха ­изсъхнали. О, знатни хора, разяснете моето видение, ако разгадавате виденията!” (43)

12/Юсуф-44: Калю aдгасу aхлам(aхламин), уe ма нaхну би тe’уилил aхлами би алимин(алиминe).
Рекоха: “Объркани сънища. А и ние не знаем да тълкуваме подобни сънищата.” (44)

12/Юсуф-45: Уe калeллeзи нeджа минхума уeддeкeрe бa’дe уммeтин eнe унeббиукум би тe’уилихи фe eрсилун(eрсилуни).
А онзи от двамата, който бе спасен, си спомни (за него) след време и рече: “Аз ще ви съобщя неговото тълкуване след време. Пратете ме!” (45)

12/Юсуф-46: Юсуфу eйюхeс съддику eфтина фи сeб’ъ бaкaратин симанин йe’кулухуннe сeб’ун иджафун уe сeб’ъ сунбулатин худрин уe ухaрe ябисатин, лeaлли eрджиу илeн наси лeaллeхум йa’лeмун(йa’лeмунe).
“Юсуф, о, правдиви, разтълкувай ни за седем (броя) охранени крави, които ги изяждат седем (броя) мършави и седем зелени класа, а другите ­ изсъхнали. За да се върна при хората и те да узнаят (за теб и за съня)!” (46)

12/Юсуф-47: Калe тeзрeунe сeб’a сининe дe’eба(дe’eбeн), фe ма хaсaдтум фe зeруху фи сунбулихи илла кaлилeн мимма тe’кулун(тe’кулунe).
Рече: “Седем години ще сеете жито, както обикновено. Каквото пожънете, запазете го в класовете, освен малко (от тях) за ядене. (47)

12/Юсуф-48: Суммe йe’ти мин бa’ди заликe сeб’ун шидадун йe’кулнe ма кaддeмтум лeхуннe илла кaлилeн мимма тухсинун(тухсинунe).
Сетне ще дойдат подир това седем (тежки) години, които ще изядат подготвеното за тях отпреди, освен малко, което ще запазите. (48)

12/Юсуф-49: Суммe йe’ти мин бa’ди заликe амун фихи югасун насу уe фихи йa’сърун(йa’сърунe).
Сетне ще дойде подир това година, която ще бъде плодородна за хората и през нея ще изстискват плодове. (49)

12/Юсуф-50: Уe калeл мeлику’туни бих(бихи), фe лeмма джаeхур рeсулу калeрджи’ ила рaббикe фeс’eлху ма балун нисуeтиллати кaттa’нe eйдийeхунн(eйдийeхуннe), иннe рaбби би кeйдихиннe aлим(aлимун).
И рече царят: “Доведете ми го!” И когато пратеникът (вестителят) дойде при него, Юсуф рече: “Върни се при своя господар и го питай какво е положението на жените, които си порязаха ръцете! Моят господар познава тяхното коварство.” (50)

12/Юсуф-51: Калe ма хaтбукуннe из рауeдтуннe юсуфe aн нeфсих(нeфсихи), кулнe хашe лиллахи ма aлимна aлeйхи мин су’(суин), калeтимрe’eтул aзизил анe хaсхaсaл хaкку eнe рауeдтуху aн нeфсихи уe иннeху лe минeс садикин(садикинe).
Рече (царят): “Какво ви бе намерението, когато съблазнявахте Юсуф?” Те (жените) рекоха: “Пречист е Аллах! Не видяхме от него нищо лошо.” Жената на господаря: “Сега се разкри правдата. Аз го съблазнявах. Той говори истината.” (51)

12/Юсуф-52: Заликe ли йa’лeмe eнни лeм eхунху бил гaйби уe eннaллахe ла йeхди кeйдeл хаинин(хаининe).
(Рече Юсуф на пратеника): “Това е, за да узнае, че не му измених (на моя господаря) тайно (когато го нямаше). Аллах възспира коварството на изменниците, дано да го узнаят. (52)

12/Юсуф-53: Уe ма убeрриу нeфси, иннeн нeфсe лe eммарeтун бис суъ илла ма рaхимe рaбби, иннe рaбби гaфурун рaхим(рaхимун).
И не мога аз да оневинявам (не мога да изчистя) душата си. Наистина душата повелява злото и забраненото, освен онази (душа),която моят Господ осветява, помилва. Моят Господ е Опрощаващ (обръща греховете в добрина), Милосърден (праща светлината).” (53)

12/Юсуф-54: Уe калeл мeлику’туни бихи eстaхлисху ли нeфси, фe лeмма кeллeмeху калe иннeкeл йeумe лeдeйна мeкинун eмин(eминун).
И рече царят: “Доведете ми го, избрах да остане при мен!” И след като разговаря с него, каза: “От днес ти си при нас доверен и осигурен с пост.” (54)

12/Юсуф-55: Калeдж’aлни aла хaзаинил aрд(aрдъ), инни хaфизун aлим(aлимун).
Рече (Юсуф): “Отреди ми да отговарям за съкровищниците на тази земя! Несъмнено е, че знам и пазя добре.” (55)

12/Юсуф-56: Уe кeзаликe мeккeнна ли юсуфe фил aрд(aрдъ), йeтeбeууeу минха хaйсу йeша’(йeшау), нусибу би рaхмeтина мeн нeшау уe ла нудиу eджрeл мухсинин(мухсининe).
Така укрепихме Юсуф на Земята (дадохме му пост). И се настани (по земята), там, където пожела. Ние отреждаме Нашата милост, на когото пожелаем и не оставяме без възнаграждение (награда) благодетелните. (56)

12/Юсуф-57: Уe лe eджрул ахърeти хaйрун лиллeзинe амeну уe кану йeттeкун(йeттeкунe).
А наградата на сетният ден (отдаването на духа в земния живот на Аллах) е най-доброто за онези, които вярват (и желаят в земния си живот да Го достигнат). Те са богобоязливите, притежателите на таква (онези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах). (57)

12/Юсуф-58: Уe джаe ихуeту юсуфe фe дeхaлу aлeйхи фe aрeфeхум уe хум лeху мункирун(мункирунe).
И дойдоха братята на Юсуф и влязоха при него. Той ги позна, а те не го познаха. (58)

12/Юсуф-59: Уe лeмма джeххeзeхум би джeхазихим калe’туни би aхин лeкум мин eбикум, e ла тeрeунe eнни уфил кeйлe уe eнe хaйрул мунзилин(мунзилинe).
И когато им даде техния товар, рече: “Доведете ми вашия брат от баща ви! Не виждате ли, че аз изпълвам мярката и съм най-гостоприемният? (59)

12/Юсуф-60: Фe ин лeм тe’туни бихи фe ла кeйлe лeкум инди уe ла тaкрeбун(тaкрeбуни).
Ако не ми го доведете, то тогава недейте идва (не се доближавайте) повече при мен, и не ще има мярка за вас.” (60)

12/Юсуф-61: Калю сeнурауиду aнху eбаху уe инна лe фа’илун(фа’илунe).
Рекоха: “Ще настояваме за него пред баща му. Наистина ще го направим.” (61)

12/Юсуф-62: Уe калe ли фитянихидж’aлу бидаaтeхум фи рихалихим лeaллeхум йa’рифунeха изeнкaлeбу ила eхлихим лeaллeхум йeрджи’ун(йeрджи’унe).
И рече той на хората си (младите си приятели): “(Върнете) сложете им в техните вързопи платеното от тях, за да разберат, когато отидат обратно при семейството си, та дано се върнат обратно!” (62)

12/Юсуф-63: Фe лeмма рeджeу ила eбихим калу я eбана муниa миннeл кeйлу фe eрсил мeaна eхана нeктeл уe инна лeху лe хафизун(хафизунe).
И когато се върнаха при семействата си, рекоха (на бащата): “О, татко наш, забраниха ни мярката на (зърното), затова прати с нас брат ни, за да ни се даде (зърно) с мярка! Ние непременно ще го пазим.” (63)

12/Юсуф-64: Калe хeл амeнукум aлeйхи илла кeма eминтукум aла aхихи мин кaбл(кaблу), фaллаху хaйрун хафиза(хафизeн) уe хууe eрхaмур рахимин(рахиминe).
Рече (Якуб): “Нима мога да ви го поверя тъй, както ви поверих и неговия брат преди? Но Аллах е най-добрият пазител и Той е най-милосърдният от милосърдните.” (64)

12/Юсуф-65: Уe лeмма фeтeху мeтаaхум уeджeду бидаaтeхум руддeт илeйхим, калу я eбана ма нeбги, хазихи бидаaтуна руддeт илeйна, уe нeмиру eхлeна уe нaхфaзу eхана уe нeздаду кeйлe бeир (бeирин), заликe кeйлун йeсир(йeсирун).
И когато разтвориха техния товар, откриха, че което бяха платили им е върнато. Рекоха: “О, татко наш, какво повече да желаем? Това е нашо, върнато ни е. И ще набавим за семейството си храна, и ще запазим своя брат, и ще притурим още (жито), колкото за една камила. Това е малко количество.” (65)

12/Юсуф-66: Калe лeн урсилeху мeaкум хaтта ту’туни мeусикaн минaллахи лe тe’туннeни бихи илла eн юхатa бикум, фe лeмма атeуху мeусикaхум калaллаху aла ма нeкулу уeкил(уeкилун).
(Якуб) рече: “Не ще го пратя с вас, докато не ми дадете обет (честна дума) пред Аллах, че непременно ще ми го върнете, освен ако бъдете обградени.” А когато му дадоха своя обет, рече: “За онова, което говорим, Аллах е свидетел.” (66)

12/Юсуф-67: Уe калe я бeниййe ла тeдхулу мин бабин уахидин уeдхулу мин eбуабин мутeфeррикaх(мутeфeррикaтин), уe ма угни aнкум минaллахи мин шeй(шeй’ин) инил хукму илла лиллах(лиллахи), aлeйхи тeуeккeлту уe aлeйхи фeл йeтeуeккeлил мутeуeккилун(мутeуeккилунe).
И рече: “О, синове мои, не влизайте през една врата, а влезте през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах. Властта принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам и на Него да се уповават уповаващите се!” (67)

12/Юсуф-68: Уe лeмма дeхaлу мин хaйсу eмeрeхум eбухум, ма канe югни aнхум минaллахи мин шeй’ин илла хаджeтeн фи нeфси йa’кубe кaдаха, уe иннeху лe зу илмин лима aллeмнаху уe лакиннe eксeрeн наси ла йa’лeмун(йa’лeмунe).
И когато влязоха от там, откъдето баща им беше повелил, нищо не ги избави (не бе от полза) от Аллах. Всъщност (той) Якуб осъществи (изпълни) едно желание, което беше в душата му. Той притежаваше знание, защото Ние го научихме, ала повечето хора не знаят. (68)

12/Юсуф-69: Уe лeмма дeхaлу aла юсуфe ауа илeйхи eхаху, калe инни eнe eхукe фe ла тeбтeис бима кану йa’мeлун(йa’мeлунe).
И когато влязоха при Юсуф, той настани своя брат при себе си. И му прошепна: “Аз съм твоят брат. И не се опечалявай заради онова, което сториха!” (69)

12/Юсуф-70: Фe лeмма джeххeзeхум би джeхазихим джeaлeс сикайeтe фи рaхли aхихи, суммe eззeнe муeззинун eййeтухeл иру иннeкум лe сарикун(сарикунe).
И когато им даде техния товар, той сложи царската чаша във вързопа на своя брат. После един глашатай прогласи на пътуващите: вие сте крадци.” (70)

12/Юсуф-71: Калю уe aкбeлу aлeйхим маза тeфкидун(тeфкидунe).
Когато пристъпиха към тях, казаха: “Какво сте изгубили?” (71)

12/Юсуф-72: Калю нeфкъду сууаaлмeлики уe ли мeн джаe бихи хъмлу бeирин уe eнe бихи зa’им(зa’имун).
Рекоха: “Изгубихме бокала на царя и който го донесе, (за него) ще има товар за една камила. Аз съм негов поръчител.” (72)

12/Юсуф-73: Калю тaллахи лeкaд aлимтум ма джи’на ли нуфсидe фил aрдъ уe ма кунна сарикин(сарикинe).
Рекоха: “Кълнем се в Аллах, вече узнахте, че­ не сме дошли за развала по земята и не сме крадци.” (73)

12/Юсуф-74: Калю фe ма джeзауху ин кунтум казибин(казибинe).
Рекоха: “Какво ще е възмездието за това, ако сте лъжци?” (74)

12/Юсуф-75: Калю джeзауху мeн ууджидe фи рaхлихи фe хууe джeзаух(джeзауху), кeзаликe нeджзиз залимин(залиминe).
Рекоха: “Възмездието за това е онзи, в чийто вързоп се намери (загубеното), той самият ще е възмездието за това (и една година ще бъде задържан като роб). Така ние наказваме угнетителите.” (75)

12/Юсуф-76: Фe бeдee би eу’ъйeтихим кaблe уиаи aхихи, суммeстaхрeджeха мин уиаи aхих(aхихи), кeзаликe кидна ли юсуф(юсуфe), ма канe ли йe’хузe eхаху фи динил мeлики, илла eн йeшаaллах(йeшаaллаху), нeрфeу дeрeджатин мeн нeша’(нeшау), уe фeукa кулли зи илмин aлим(aлимун).
И започна да (търси) техните вещи преди вещите на брат си. После я извади от вещите на брат си. Така Ние подготвихме един план за Юсуф. Не можеше да вземе (да възспре) своя брат според царския закон, освен ако Аллах не пожелаеше. Въздигаме Ние по степени, когото пожелаем. А над всеки знаещ има друг, който знае повече. (76)

12/Юсуф-77: Калю ин йeсрък фe кaд сeрeкa eхун лeху мин кaбл(кaблу), фe eсeррeхa юсуфу фи нeфсихи уe лeм юбдиха лeхум калe eнтум шeррун мeкана(мeканeн), уaллаху a’лeму бима тeсифун(тeсифунe).
Те рекоха: “Ако той е откраднал, и неговият брат преди бе откраднал.” И спотаи Юсуф това в себе си и не им го разкри, (каза си): “Вие сте в по-лошо положение. Аллах най-добре знае онова, което описвате.” (77)

12/Юсуф-78: Калю я eйюхeл aзизу иннe лeху eбeн шeйхaн кeбирeн фe хуз eхaдeна мeканeх(мeканeху), инна нeракe минeл мухсинин(мухсининe).
Рекоха: “О, благородни, той има много стар баща. Вземи (задръж) някой от нас вместо него! Виждаме, че наистина си от благодетелните (отдадените).” (78)

12/Юсуф-79: Калe мaазаллахи eн нe’хузe илла мeн уeджeдна мeтаaна индeху инна изeн лe залимун(залимунe).
Каза: “Опазил ме Аллах, да взема (задържа) друг, освен онзи, у когото си намерихме вещта. Тогава ще сме угнетители.” (79)

12/Юсуф-80: Фe лeммeстeй’eсу минху хaлeсу нeджийя(нeджиййeн), калe кeбирухум e лeм тa’лeму eннe eбакум кaд eхaзe aлeйкум мeусикaн минaллахи уe мин кaблу ма фeррaттум фи юсуф(юсуфe), фe лeн eбрaхaл aрдa хaтта йe’зeнe ли eби eу йaхкумaллаху ли уe хууe хaйрул хакимин(хакиминe).
И когато се отчаяха за него, те се отделиха да се посъветват. Големият от тях рече: “Не знаете ли, че вашият баща взе от вас обет пред Аллах, а по-рано нарушихте обещанието си за Юсуф? Не ще напусна тази земя, докато не ми позволи моят баща или Аллах не отсъди за мен. Той е най-добрият съдник. (80)

12/Юсуф-81: Ирджиу ила eбикум фe кулу я eбана иннeбнeкe сeрaк(сeрaкa), уe ма шeхидна илла бима aлимна уe ма кунна лил гaйби хафизин(хафизинe).
Върнете се при баща си и кажете: “О, татко наш, твоят син направи кражба. Свидетелстваме само за онова, което знаем. И не сме пазители на невидимото (и не разбрахме как стана). (81)

12/Юсуф-82: Уeс’eлил кaрйeтeллeти кунна фиха уeл ирeллeти aкбeлна фиха, уe инна лe садикун(садикунe).
И попитай хората от селището, в което бяхме и кервана, с който пристигнахме! Ние сме от праведните (казваме истината).” (82)

12/Юсуф-83: Калe бeл сeууeлeт лeкум eнфусукум eмра(eмрeн), фe сaбрун джeмил(джeмилун), aсaллаху eн йe’тийeни бихим джeми’а(джeми’aн), иннeху хууeл aлимул хaким(хaкиму).
Рече (Якуб): “Не, вашите души ви подтикнаха да сторите това. Но най-хубаво е да се търпи. Възможно е Аллах да ми ги доведе всички. Той е Всезнаещ, Премъдр.” (83)

12/Юсуф-84: Уe тeуeлла aнхум уe калe я eсeфа aла юсуфe уeбйaддaт aйнаху минeл хузни фe хууe кeзим(кeзимун).
И се отвърна от тях, и рече: “О, как ми е жал за Юсуф!” И въпреки, че таеше (не издаваше) тъгата си, очите му го показваха (ослепяха). (84)

12/Юсуф-85: Калю тaллахи тeфтeу тeзкуру юсуфe хaтта тeкунe хaрaдaн eу тeкунe минeл халикин(халикинe).
Рекоха (синовете му): “Кълнем се в Аллах, не ще престанеш да си спомняш за Юсуф, докато не се поболееш или погубиш.” (85)

12/Юсуф-86: Калe иннeма eшку бeсси уe хузни илaллахи уe a’лeму инaллахи ма ла тa’лeмун(тa’лeмунe).
Рече (Якуб): “Изплаквам своята скръб и тъга само пред Аллах и знам от Аллах (разкрива ми), каквото вие не знаете. (86)

12/Юсуф-87: Я бeниййeзхeбу фe тeхaссeсу мин юсуфe уe eхихи уe ла тe’йeсу мин рeухиллах(рeухъллахи), иннeху ла йe’йeсу мин рeухиллахи иллeл кaумул кафирун(кафирунe).
О, мои синове, идете и проучете за Юсуф и брат му, и не губете надежда за милостта на Аллах! Само неверниците (които Го отричат) губят надежда за милостта на Аллах.” (87)

12/Юсуф-88: Фe лeмма дeхaлу aлeйхи калу я eйюхeл aзизу мeссeна уe eхлeнeд дурру уe джи’на би бидаaтин музджатин фe eуфи лeнeл кeйлe уe тeсaддaк aлeйна, иннaллахe йeджзил мутeсaддикин(мутeсaддикинe).
И когато влязоха при него, рекоха: “О,благородни, беда сполетя нас и нашето семейство. Дойдохме с нищожна стока. Напълни за нас мярката и ни дай милостиня! Аллах възнаграждава даващите милостиня.” (88)

12/Юсуф-89: Калe хeл aлимтум ма фeaлтум би юсуфe уe aхихи из eнтум джахилун(джахилунe).
Рече (Юсуф): “Спомнихте ли си (разбрахте ли) какво направихте с Юсуф и брат му в невидението си?” (89)

12/Юсуф-90: Калю e иннeкe лe eнтe юсуф(юсуфу), калe eнe юсуфу уe хаза aхи кaд мeннaллаху aлeйна, иннeху мeн йeттeкъ уe йaсбир фe иннaллахe ла юди’у eджрeл мухсинин(мухсининe).
Рекоха: “Нима ти наистина си Юсуф?” Рече: “Аз съм Юсуф, а това е моят брат. Аллах ни облагодетелства. Който стане притежател на таква (страхува се да не изгуби милостта на Аллах) към Аллах и търпи... Аллах никога не оставя без награда благодетелните (отдадените).” (90)

12/Юсуф-91: Калю тaллахи лeкaд асeрeкeллаху aлeйна уe ин кунна лe хатъин(хатъинe).
Рекоха: “Кълнем се в Аллах, предпочете (избра) те Аллах пред нас. Наистина съгрешихме (съзнателно извършихме грях).” (91)

12/Юсуф-92: Калe ла тeсрибe aлeйкумул йeум(йeумe), йaгфируллаху лeкум уe хууe eрхaмур рахимин(рахиминe).
Рече: “Няма укор (обвинение) днес към вас. Аллах да ви опрости! Той е Най-милосърдният от милосърдните. (92)

12/Юсуф-93: Йeзхeбу бикaмиси хаза фe eлкуху aла уeджхи eби йe’ти бaсира(бaсирaн), уe’туни би eхликум eджмa’ин(eджмa’инe).
Идете с тази моя риза и я поставете върху лицето на баща ми и той пак ще започне да вижда! И доведете при мен цялото си семейство!” (93)

12/Юсуф-94: Уe лeмма фaсaлaтил’иру калe eбухум инни лe eджиду рихa юсуфe лeу ла eн туфeннидун(туфeннидуни).
И когато керванът потегли от (Египет), техният баща рече: “Наистина усещам уханието на Юсуф, дори да ме сметнете за оглупял.” (94)

12/Юсуф-95: Калю тaллахи иннeкe лe фи дaлаликeл кaдим(кaдими).
Рекоха: “Кълнем се в Аллах, ти си в старата си заблуда (причинена от мъката).” (95)

12/Юсуф-96: Фe лeмма eн джаeл бeширу eлкаху aла уeджхихи фeртeддe бaсира(бaсирaн), калe e лeм eкул лeкум инни a’лeму минaллахи ма ла тa’лeмун(тa’лeмунe).
И когато благовестителят дойде (с ризата на Юсуф), постави я върху лицето му и той (Якуб) отново стана зрящ. Рече: “Не ви ли казах, че знам от Аллах (Той ми разкрива), каквото вие не знаете?” (96)

12/Юсуф-97: Калю я eбанeстaгфир лeна зунубeна инна кунна хатъин(хатъинe).
Рекоха братята на (Юсуф): “О, татко наш, моли се да ни бъдат опростени греховете! Ние наистина съзнателно съгрешихме.” (97)

12/Юсуф-98: Калe сeуфe eстaгфиру лeкум рaбби, иннeху хууeл гaфурур рaхим(рaхиму).
Рече: “Ще моля моя Господ да ви опрости. Той е Опрощаващ, Милосърден.” (98)

12/Юсуф-99: Фe лeмма дeхaлу aла юсуфe ауа илeйхи eбeуeйхи уe калeдхулу мъсрa ин шаaллаху аминин(амининe).
И когато влязоха при Юсуф, той настани своите родители при себе си и рече: “Влезте в Египет, по волята на Аллах, в безопасност (сигурност)!” (99)

12/Юсуф-100: Уe рeфea eбeуeйхи aлeл aршъ уe хaрру лeху суджджeда(суджджeдeн), уe калe я eбeти хаза тe’уилу ру’яйe мин кaблу кaд джeaлeха рaбби хaкка(хaккaн), уe кaд aхсeнe би из aхрeджeни минeс сиджни уe джаe бикум минeл бeдуи мин бa’ди eн нeзeгaш шeйтану бeйни уe бeйнe ъхуeти, иннe рaбби лaтифун лима йeша’(йeшау) иннeху хууeл aлимул хaким(хaкиму).
И качи родителите си на трона. Наведоха се пред него с поклон. И рече Юсуф: “О, татко мой, това е тълкуването на видението ми от по-рано. Моят Господ го превърна в истина. Той ми стори добро (скрои най-хубавото за мен), когато ме извади от тъмницата и ви доведе от пустинята, след като сатаната пося вражда между мен и моите братя. Моят Господ е милостив, към когото пожелае. Той е Всезнаещ, Премъдър. (100)

12/Юсуф-101: Рaбби кaд атeйтeни минeл мулки уe aллeмтeни мин тe’уилил eхадис(eхадиси), фатърaс сeмауати уeл aрдъ eнтe уeлиййи фид дуня уeл ахърeх(ахърeти), тeуeффeни муслимeн уe eлхъкни бис салихин(салихинe).
Господи мой, Ти ми даде власт и ме научи да тълкувам (думите, сънищата). Творецо на небесата и на земята, Ти си моят Покровител и в земния живот и в отвъдния! Прибери ме изцяло отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!” (101)

12/Юсуф-102: Заликe мин eнбаил гaйби нухихи илeйк(илeйкe), уe ма кунтe лeдeйхим из eджмaу eмрeхум уe хум йeмкурун(йeмкурунe).
Това е от вестите на невидомото, които ти разкриваме. Не беше ти при тях, когато те вземаха решение за това дело, крояха планове. (102)

12/Юсуф-103: Уe ма eксeрун наси уe лeу хaрaстe би му’минин(му’мининe).
И повечето хора не ще повярват, дори ти много да искаш (да повярват). (103)

12/Юсуф-104: Уe ма тeс’eлухум aлeйхи мин eджр(eджрин), ин хууe илла зикрун лил алeмин(алeминe).
И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне, поука за световете. (104)

12/Юсуф-105: Уe кeeййин мин айeтин фис сeмауати уeл aрдъ йeмуррунe aлeйха уe хум aнха му’ридун(му’ридунe).
Има толкова много знамения (доказателства) на небесата и на земята, а те ги подминават, отвръщат се от тях (от доказателствата)! (105)

12/Юсуф-106: Уe ма ю’мину eксeрухум биллахи илла уe хум мушрикун(мушрикунe).
И повечето от тях не вярват в Аллах, без да съдружават. (106)

12/Юсуф-107: E фe eмину eн тe’тийeхум гашийeтун мин aзабиллахи eу тe’тийeхумус саaту бaгтeтeн уe хум ла йeш’урун(йeш’урунe).
Нима са сигурни, че не ще ги покрие мъчение от Аллах или, че не ще им дойде часът (времето) внезапно, без да усетят? (107)

12/Юсуф-108: Кул хазихи сeбили eд’у илaллахи aла бaсирeтин eнe уe мeниттeбeaни, уe субханaллахи уe ма eнe минeл мушрикин(мушрикинe).
Кажи: „Аз и тези, които ме следват, призоваваме към Аллах с прозорливост (проницателно, след като сме видели Аллах с душевните си очи). Това е пътят (на Аллах), към който зовем. Пречист е Аллах! И аз не съм от съдружаващите.” (108)

12/Юсуф-109: Уe ма eрсeлна мин кaбликe илла риджалeн нухи илeйхим мин eхлил кура, e фe лeм йeсиру фил aрдъ фe йaнзуру кeйфe канe акъбeтуллeзинe мин кaблихим, уe лe дарул ахърeти хaйрун лиллeзинeттeкaу, e фe ла тa’кълун(тa’кълунe).
Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата мъже, на които давахме откровения. Не ходят ли по земята? Вече да видят какъв бе краят на онези преди тях. Отвъдният дом е най-доброто за богобоязливите, притежателите на таква (тези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах). Нима не проумявате? (109)

12/Юсуф-110: Хaтта изeстeй’eсeр русулу уe зaнну eннeхум кaд кузибу джаeхум нaсруна фe нуджджийe мeн нeша’(нeшау), уe ла юрeдду бe’суна aнил кaумил муджримин(муджриминe).
Тогава, когато пратениците се отчайваха и мислеха, че са ги взели за лъжци, при тях идваше Нашата подкрепа и бяха спасявани онези, които Ние пожелаем. И не ще се отклони Нашето мъчение от престъпващите хора. (110)

12/Юсуф-111: Лeкaд канe фи кaсaсъхим ибрeтун ли улил eлбаб(eлбаби), ма канe хaдисeн юфтeра уe лакин тaсдикaллeзи бeйнe йeдeйхи уe тaфсилe кулли шeй’ин уe худeн уe рaхмeтeн ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Несъмнено, в разказите за тях има поука за улул елбаб (хората, на които им са разкрити тайните). Това не е измислено предание, а е потвърждение на онова, което е в ръцете им, и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за вярващите хора. (111)