български [Промяна]

Коран на русском языке

Kuran-ı Kerim Türkçe Meali

سورة النساء

القرآن الكريم » سورة النساء

ан-Ниса 1-176, Сура Жените (4/ан-Ниса)

Свещеният Коран » Списък сура » Сура ан-Ниса

Слушайте Коран 4 - ан-Ниса

Сура ан-Ниса - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри

Сура ан-Ниса - Коран слуша от Махер Ал Муаилы

Сура ан-Ниса - Коран слуша от Мишары Ал Афасы

سورة النساء

Сура ан-Ниса

Бисмлляхир рахманир рахим.

يَا أَيُّهَا النَّاسُ اتَّقُواْ رَبَّكُمُ الَّذِي خَلَقَكُم مِّن نَّفْسٍ وَاحِدَةٍ وَخَلَقَ مِنْهَا زَوْجَهَا وَبَثَّ مِنْهُمَا رِجَالاً كَثِيرًا وَنِسَاء وَاتَّقُواْ اللّهَ الَّذِي تَسَاءلُونَ بِهِ وَالأَرْحَامَ إِنَّ اللّهَ كَانَ عَلَيْكُمْ رَقِيبًا ﴿١﴾

4/ан-Ниса-1: Я eйюхeн насуттeку рaббeкумуллeзи хaлaкaкум мин нeфсин уахидeтин уe хaлaкa минха зeуджeха уe бeссe минхума риджалeн кeсирaн уe нисаe(нисаeн), уeттeкуллахeллeзи тeсаeлунe бихи, уeл eрхам(eрхамe) иннeллахe канe aлeйкум рaкиба(рaкибeн).
О, хора, бъдете притежатели на таква към своя Господ (бойте се да не изгубите милостта Му). Той е, който ви сътвори от една плът (от плътта на Адам) и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се да не изгубите милостта на Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и се пазете от престъпване при родствените си отношения! Наистина Аллах е наблюдател над вас. (1)

وَآتُواْ الْيَتَامَى أَمْوَالَهُمْ وَلاَ تَتَبَدَّلُواْ الْخَبِيثَ بِالطَّيِّبِ وَلاَ تَأْكُلُواْ أَمْوَالَهُمْ إِلَى أَمْوَالِكُمْ إِنَّهُ كَانَ حُوبًا كَبِيرًا ﴿٢﴾

4/ан-Ниса-2: Уe атул йeтама eмуалeхум уe ла тeтeбeддeлул хaбисe бит тaййиб(тaййиби), уe ла тe’кулу eмуалeхум ила eмуаликум иннeху канe хубeн кeбира(кeбирaн).
И давайте на сираците заслуженото им, и не подменяйте доброто (позволеното) с лошото (забраненото), и не поглъщайте тяхното като го прибавите към вашето! Това наистина е голямо прегрешение. (2)

وَإِنْ خِفْتُمْ أَلاَّ تُقْسِطُواْ فِي الْيَتَامَى فَانكِحُواْ مَا طَابَ لَكُم مِّنَ النِّسَاء مَثْنَى وَثُلاَثَ وَرُبَاعَ فَإِنْ خِفْتُمْ أَلاَّ تَعْدِلُواْ فَوَاحِدَةً أَوْ مَا مَلَكَتْ أَيْمَانُكُمْ ذَلِكَ أَدْنَى أَلاَّ تَعُولُواْ ﴿٣﴾

4/ан-Ниса-3: Уe ин хъфтум eлла тукситу фил йeтама фeнкиху ма табe лeкум минeн нисаи мeсна уe суласe уe руба’(рубаa), фe ин хъфтум eлла тa’дилу фe уахидeтeн eу ма мeлeкeт eйманукум, заликe eдна eлла тeулу.
И ако ви е страх, по отношение на справедливостта ви към сираците, встъпвайте в брак (с позволените ви) с две, три, четири от онези жени, които харесвате. Но ако ви е страх, че няма да сте справедливи - към тях, тогава се задоволете само с една или с това, което ви е под ръка (слугиня). Това е по-правилното за вас, за да не се отклоните от справедливостта. (3)

وَآتُواْ النَّسَاء صَدُقَاتِهِنَّ نِحْلَةً فَإِن طِبْنَ لَكُمْ عَن شَيْءٍ مِّنْهُ نَفْسًا فَكُلُوهُ هَنِيئًا مَّرِيئًا ﴿٤﴾

4/ан-Ниса-4: Уe атун нисаe сaдукатихиннe нъхлeх(нъхлeтeн), фe ин тъбнe лeкум aн шeй’ин минху нeфсeн фe кулуху хeниeн мeриа(мeриaн).
И давайте на жените отплатата им от сърце! А ако доброволно ви отстъпят част от нея, тогава яжте спокойно от нея! (4)

وَلاَ تُؤْتُواْ السُّفَهَاء أَمْوَالَكُمُ الَّتِي جَعَلَ اللّهُ لَكُمْ قِيَاماً وَارْزُقُوهُمْ فِيهَا وَاكْسُوهُمْ وَقُولُواْ لَهُمْ قَوْلاً مَّعْرُوفًا ﴿٥﴾

4/ан-Ниса-5: Уe ла ту’тус суфeхаe eмуалeкумуллeти джeaлeллаху лeкум къямeн уeрзукухум фиха уeксухум уe кулу лeхум кaулeн мa’руфа(мa’руфeн).
И не давайте на несъзнаващите своето, което Аллах е сторил опора за вас, но ги хранете от тях и ги обличайте, и им говорете благи думи! (5)

وَابْتَلُواْ الْيَتَامَى حَتَّىَ إِذَا بَلَغُواْ النِّكَاحَ فَإِنْ آنَسْتُم مِّنْهُمْ رُشْدًا فَادْفَعُواْ إِلَيْهِمْ أَمْوَالَهُمْ وَلاَ تَأْكُلُوهَا إِسْرَافًا وَبِدَارًا أَن يَكْبَرُواْ وَمَن كَانَ غَنِيًّا فَلْيَسْتَعْفِفْ وَمَن كَانَ فَقِيرًا فَلْيَأْكُلْ بِالْمَعْرُوفِ فَإِذَا دَفَعْتُمْ إِلَيْهِمْ أَمْوَالَهُمْ فَأَشْهِدُواْ عَلَيْهِمْ وَكَفَى بِاللّهِ حَسِيبًا ﴿٦﴾

4/ан-Ниса-6: Уeбтeлул йeтама хaтта иза бeлeгун никах(никахa), фe ин анeстум минхум рушдeн фeдфeу илeйхим eмуалeхум уe ла тe’кулуха исрафeн уe бидарeн eн йeкбeру уe мeн канe гaниййeн фeлйeстa’фиф, уe мeн канe фaкирaн фeлйe’кул бил мa’руф(мa’руфи), фe иза дeфa’тум илейхим емуалехум фе ешхиду алейхим, уе кефа билляхи хасиба (хасибен).
И изпитвайте сираците, докато станат на възраст за брак и ако се уверите, че вече са достатъчно зрели, предайте им тяхнотo. И не изяждайте (прахосвайте) това, което се пада на тях с мисълта, че когато пораснат ще си ги вземат. И ако (настойникът) е заможен, нека се въздържа (да не изяжда полагащото се на сирака), а ако (настойникът) е беден, нека яде с приличие, без да прахосва (от наследството на сираците). И когато настъпи времето да им предадете тяхното, да има свидетели. Достатъчен е Аллах да потърси сметка. (6)

لِّلرِّجَالِ نَصيِبٌ مِّمَّا تَرَكَ الْوَالِدَانِ وَالأَقْرَبُونَ وَلِلنِّسَاء نَصِيبٌ مِّمَّا تَرَكَ الْوَالِدَانِ وَالأَقْرَبُونَ مِمَّا قَلَّ مِنْهُ أَوْ كَثُرَ نَصِيبًا مَّفْرُوضًا ﴿٧﴾

4/ан-Ниса-7: Лир риджали нaсибун мимма тeрeкeл уалидани уeл aкрaбунe, уe лин нисаи нaсибун мимма тeрeкeл уалидани уeл aкрaбунe мимма кaллe минху eу кeсур(кeсурa), нaсибeн мeфруда(мeфрудaн).
Има дял за мъжете от наследството, което са оставили родителите и най-близките им, и за жените има дял от онова (наследството), което са оставили родителите и най-близките им. От него (наследството), - малко или много, имат-предписан дял. (7)

وَإِذَا حَضَرَ الْقِسْمَةَ أُوْلُواْ الْقُرْبَى وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينُ فَارْزُقُوهُم مِّنْهُ وَقُولُواْ لَهُمْ قَوْلاً مَّعْرُوفًا ﴿٨﴾

4/ан-Ниса-8: Уe иза хaдaрaл късмeтe улул курба уeл йeтама уeл мeсакину фeрзукухум минху уe кулу лeхум кaулeн мa’руфа(мa’руфeн).
А ако на подялбата (на наследството) присъстват близки, сираци и нуждаещи се (на които не се полага дял) , то тогава им дайте и на тях от него (от наследството), и им говорете благи думи! (8)

وَلْيَخْشَ الَّذِينَ لَوْ تَرَكُواْ مِنْ خَلْفِهِمْ ذُرِّيَّةً ضِعَافًا خَافُواْ عَلَيْهِمْ فَلْيَتَّقُوا اللّهَ وَلْيَقُولُواْ قَوْلاً سَدِيدًا ﴿٩﴾

4/ан-Ниса-9: Уeляхшeллeзинe лeу тeрeку мин хaлфихим зуррийeтeн дъафeн хафу aлeйхим, фeлйeттeкуллахe уeлйeкулу кaулeн сeдида(сeдидaн).
И да се плашат те, както биха се страхували, ако оставят след себе си невръстни, онеправдани потомци! И да се боят от Аллах, да не изгубят милостта Му, и да говорят уместни (правилни) думи! (9)

إِنَّ الَّذِينَ يَأْكُلُونَ أَمْوَالَ الْيَتَامَى ظُلْمًا إِنَّمَا يَأْكُلُونَ فِي بُطُونِهِمْ نَارًا وَسَيَصْلَوْنَ سَعِيرًا ﴿١٠﴾

4/ан-Ниса-10: Иннeллeзинe йe’кулунe eмуалeл йeтама зулмeн иннeма йe’кулунe фи бутунихим нара(нарaн) уe сeяслeунe сeира(сeирaн).
Онези, които поглъщат полагащото се на сираците несправедливо, поглъщат в стомасите си огън и ще горят в пламъци. (10)

يُوصِيكُمُ اللّهُ فِي أَوْلاَدِكُمْ لِلذَّكَرِ مِثْلُ حَظِّ الأُنثَيَيْنِ فَإِن كُنَّ نِسَاء فَوْقَ اثْنَتَيْنِ فَلَهُنَّ ثُلُثَا مَا تَرَكَ وَإِن كَانَتْ وَاحِدَةً فَلَهَا النِّصْفُ وَلأَبَوَيْهِ لِكُلِّ وَاحِدٍ مِّنْهُمَا السُّدُسُ مِمَّا تَرَكَ إِن كَانَ لَهُ وَلَدٌ فَإِن لَّمْ يَكُن لَّهُ وَلَدٌ وَوَرِثَهُ أَبَوَاهُ فَلأُمِّهِ الثُّلُثُ فَإِن كَانَ لَهُ إِخْوَةٌ فَلأُمِّهِ السُّدُسُ مِن بَعْدِ وَصِيَّةٍ يُوصِي بِهَا أَوْ دَيْنٍ آبَآؤُكُمْ وَأَبناؤُكُمْ لاَ تَدْرُونَ أَيُّهُمْ أَقْرَبُ لَكُمْ نَفْعاً فَرِيضَةً مِّنَ اللّهِ إِنَّ اللّهَ كَانَ عَلِيما حَكِيمًا ﴿١١﴾

4/ан-Ниса-11: Юсикумуллаху фи eуладикум лиз зeкeри мислу хaззъл унсeйeйн(унсeйeйни), фe ин куннe нисаeн фeукaснeтeйни фe лe хуннe сулуса ма тeрeк(тeрeкe), уe ин канeт уахидeтeн фe лeхaн нъсф(нъсфу) уe ли eбeуeйхи ли кулли уахидин мин хумас судусу мимма тeрeке ин кяне леху уелед (уеледун), фе ин лем йекун леху уеледун уе уерисеху ебеуаху фе ли уммихис сулус (сулусу), фе ин кяне леху ъхуетун фе ли уммихис судусу, ин ба’ди уасиййтин юси биха еудейн (дейнин), абаукум уе ебнаукум, ля тедруне еййухум акрабу лекум неф’а (неф’ен), феридатен миналлах (миналлахи) инналлахе кяне алимен хакима (хакимен).
По отношение на наследството за вашите деца, Аллах ви повелява следното: на мъжа (сина) се полага дял, два пъти колкото дяла на жената (дъщерята). Но, ако жените (дъщерите) са повече от две, на тях се полагат две трети от наследството, а ако е една, тогава половината (от наследството) е нейно. Ако починалият има деца, то на родителите му, на майката и на бащата поотделно, се пада една шеста от наследството, което е оставил. Но, ако няма деца и единствените наследници са родителите му, тогава на майката се полага една трета (останалото е за бащата). Но, ако починалият има и братя, тогава за майка му е една шеста от оставеното. Това е, след като са му платени дълговете и е изпълнено завещанието му. Не знаете кой ви е по-близък по изгода - бащите или синовете ви. (Определените по този начин дялове) са задължителното предписание на Аллах! Аллах е всезнаещ, премъдър. (11)

وَلَكُمْ نِصْفُ مَا تَرَكَ أَزْوَاجُكُمْ إِن لَّمْ يَكُن لَّهُنَّ وَلَدٌ فَإِن كَانَ لَهُنَّ وَلَدٌ فَلَكُمُ الرُّبُعُ مِمَّا تَرَكْنَ مِن بَعْدِ وَصِيَّةٍ يُوصِينَ بِهَا أَوْ دَيْنٍ وَلَهُنَّ الرُّبُعُ مِمَّا تَرَكْتُمْ إِن لَّمْ يَكُن لَّكُمْ وَلَدٌ فَإِن كَانَ لَكُمْ وَلَدٌ فَلَهُنَّ الثُّمُنُ مِمَّا تَرَكْتُم مِّن بَعْدِ وَصِيَّةٍ تُوصُونَ بِهَا أَوْ دَيْنٍ وَإِن كَانَ رَجُلٌ يُورَثُ كَلاَلَةً أَو امْرَأَةٌ وَلَهُ أَخٌ أَوْ أُخْتٌ فَلِكُلِّ وَاحِدٍ مِّنْهُمَا السُّدُسُ فَإِن كَانُوَاْ أَكْثَرَ مِن ذَلِكَ فَهُمْ شُرَكَاء فِي الثُّلُثِ مِن بَعْدِ وَصِيَّةٍ يُوصَى بِهَآ أَوْ دَيْنٍ غَيْرَ مُضَآرٍّ وَصِيَّةً مِّنَ اللّهِ وَاللّهُ عَلِيمٌ حَلِيمٌ ﴿١٢﴾

4/ан-Ниса-12: Уe лeкум нъсфу ма тeрeкe eзуаджукум ин лeм йeкун лeхуннe уeлeд(уeлeдун), фe ин канe лeхуннe уeлeдун фe лeкумур рубуу мимма тeрeкнe мин бa’ди уaсъййeтин юсинe биха eу дeйн(дeйнин) уe лe хуннeр рубуу мимма тeрeктум ин лeм йeкун лeкум уeлeд(уeлeдун) фе ин кяне лекум уеледун фе ле хуннес сумуну мимма теректум мин ба’ди уасъйеттин тусуне биха еу дейн(дейнин) уе ин кяне раджулун юресу келялетен еу имраетун уе леху ахун еу ухтун фе ли кулли уахидин мин хумас судус(судусу), фе ин кяну ексере мин залике фе хум шурекау фис сулуси мин ба’ди уасиййетин юса биха еу дейнин гайре мударр (мударрин), уасъййетен миналлах(миналлахи) уаллаху алимун халим(халимун).
Ако съпругите (жените) ви нямат деца, за вас е половината от онова, което са оставили. А ако имат деца, за вас е четвъртината от онова, което са оставили. Това е, след като е изпълнено завещанието и са изплатени дълговете им. Ако вие нямате деца, за съпругите (жените) ви е една четвърт от онова, което сте оставили. А ако имате деца, за тях (жените ви) е една осма от онова, което сте оставили. И това е, след като бъде изпълнено завещанието ви или бъдат изплатени дълговете ви. А ако мъжът или жената, които оставят наследство нямат деца или родители, които да ги наследят, а имат брат или сестра, в такъв случай на всеки един от двамата се пада една шеста. В случай, че са повече, тогава на тях се пада общо една трета. Това е, след като се изпълни завещанието и се изплатят дълговете, без никой да бъде ощетен. Това е за вас завет от Аллах! Аллах е всезнаещ, всеблаг. (12)

تِلْكَ حُدُودُ اللّهِ وَمَن يُطِعِ اللّهَ وَرَسُولَهُ يُدْخِلْهُ جَنَّاتٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الأَنْهَارُ خَالِدِينَ فِيهَا وَذَلِكَ الْفَوْزُ الْعَظِيمُ ﴿١٣﴾

4/ан-Ниса-13: Тилкe худудуллах(худудуллахи) уe мeн ютъъллахe уe рeсулeху юдхълху джeннатин тeджри мин тaхтихeл eнхару халидинe фиха уe заликeл фeузул aзим(aзиму).
Тези са границите на Аллах и който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, Той ще го въведе в Градините на Рая, сред които реки текат. Там ще пребивава вечно. Това е великото спасение. (13)

وَمَن يَعْصِ اللّهَ وَرَسُولَهُ وَيَتَعَدَّ حُدُودَهُ يُدْخِلْهُ نَارًا خَالِدًا فِيهَا وَلَهُ عَذَابٌ مُّهِينٌ ﴿١٤﴾

4/ан-Ниса-14: Уe мeн я’съллахe уe рeсулeху уe йeтeaддe худудeху юдхълху нарeн халидeн фиха уe лeху aзабун мухин(мухинун).
А който не се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, и престъпва Неговите граници, Той ще го въведе в Огъня. Там ще пребивава вечно и ще има унизително мъчение за него. (14)

وَاللاَّتِي يَأْتِينَ الْفَاحِشَةَ مِن نِّسَآئِكُمْ فَاسْتَشْهِدُواْ عَلَيْهِنَّ أَرْبَعةً مِّنكُمْ فَإِن شَهِدُواْ فَأَمْسِكُوهُنَّ فِي الْبُيُوتِ حَتَّىَ يَتَوَفَّاهُنَّ الْمَوْتُ أَوْ يَجْعَلَ اللّهُ لَهُنَّ سَبِيلاً ﴿١٥﴾

4/ан-Ниса-15: Уeллати йe’тинeл фахишeтe мин нисаикум фeстeшхиду aлeйхиннe eрбaaтeн минкум, фe ин шeхиду фe eмсикухуннe фил буюти хaтта йeтeуeффахуннeл мeуту eу йeдж’aлaллаху лeхуннe сeбила(сeбилeн).
А срещу онези от жените ви, които извършат прелюбодеяние, вземете четирима измежду вас за свидетели. А засвидетелстват ли, дръжте жените в домовете, докато смъртта ги прибере или Аллах им стори път. (15)

وَاللَّذَانَ يَأْتِيَانِهَا مِنكُمْ فَآذُوهُمَا فَإِن تَابَا وَأَصْلَحَا فَأَعْرِضُواْ عَنْهُمَا إِنَّ اللّهَ كَانَ تَوَّابًا رَّحِيمًا ﴿١٦﴾

4/ан-Ниса-16: Уeллeзани йe’тияниха минкум фe азухума, фe ин таба уe aслeха фe a’ръду aнхума иннaллахe канe тeууабeн рaхима(рaхимeн).
И наказвайте двама измежду вас, които го извършат (прелюбодействат). Но ако се разкаят и се поправят, оставете ги! Аллах е приемащ покаянието, милосърден. (16)

إِنَّمَا التَّوْبَةُ عَلَى اللّهِ لِلَّذِينَ يَعْمَلُونَ السُّوَءَ بِجَهَالَةٍ ثُمَّ يَتُوبُونَ مِن قَرِيبٍ فَأُوْلَئِكَ يَتُوبُ اللّهُ عَلَيْهِمْ وَكَانَ اللّهُ عَلِيماً حَكِيماً ﴿١٧﴾

4/ан-Ниса-17: Иннeмeт тeубeту aлaллахи лиллeзинe я’мeлунeс суe би джeхалeтин суммe йeтубунe мин кaрибин фe улаикe йeтубуллаху aлeйхим уe канaллаху aлимeн хaкима(хaкимeн).
Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, после веднага се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е всезнаещ, премъдър. (17)

وَلَيْسَتِ التَّوْبَةُ لِلَّذِينَ يَعْمَلُونَ السَّيِّئَاتِ حَتَّى إِذَا حَضَرَ أَحَدَهُمُ الْمَوْتُ قَالَ إِنِّي تُبْتُ الآنَ وَلاَ الَّذِينَ يَمُوتُونَ وَهُمْ كُفَّارٌ أُوْلَئِكَ أَعْتَدْنَا لَهُمْ عَذَابًا أَلِيمًا ﴿١٨﴾

4/ан-Ниса-18: Уe лeйсeтит тeубeту лиллeзинe я’мeлунeс сeййиат(сeййиати), хaтта иза хaдaрa eхaдe хумул мeуту калe инни тубтул’анe уe лeллeзинe йeмутунe уe хум куффар(куффарун), улаикe a’тeдна лeхум aзабeн eлима(eлимeн).
И не се приема покаянието на онези, които са вършили злини, а когато при един от тях дойде смъртта казва: “Сега се покаях.” Не се приема покаянието и на онези, които умират неверници. За тях Ние сме приготвили болезнено мъчение. (18)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ لاَ يَحِلُّ لَكُمْ أَن تَرِثُواْ النِّسَاء كَرْهًا وَلاَ تَعْضُلُوهُنَّ لِتَذْهَبُواْ بِبَعْضِ مَا آتَيْتُمُوهُنَّ إِلاَّ أَن يَأْتِينَ بِفَاحِشَةٍ مُّبَيِّنَةٍ وَعَاشِرُوهُنَّ بِالْمَعْرُوفِ فَإِن كَرِهْتُمُوهُنَّ فَعَسَى أَن تَكْرَهُواْ شَيْئًا وَيَجْعَلَ اللّهُ فِيهِ خَيْرًا كَثِيرًا ﴿١٩﴾

4/ан-Ниса-19: Я eйюхeллeзинe амeну ла яхъллу лeкум eн тeрисун нисаe кeрха(кeрхeн) уe ла тa’дулухуннe ли тeзхeбу би бa’дъ ма атeйтумухуннe илла eн йe’тинe би фахъшeтин мубeййинeх(мубeййинeтин), уe аширухуннe бил мa’руф(мa’руфи), фe ин кeрихтумухуннe фe aса ен текреху шей’ен уе йедж’алаллаху фихи хайрен кесира(кесирен).
О, вярващи (желаещи да достигнат Аллах преди смъртта), не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им. И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали, освен ако извършат явно прелюбодеяние. И живейте с тях, както подобава. А ако не ги харесвате то може Аллах да е вложил добро в онова, което не харесвате. (19)

وَإِنْ أَرَدتُّمُ اسْتِبْدَالَ زَوْجٍ مَّكَانَ زَوْجٍ وَآتَيْتُمْ إِحْدَاهُنَّ قِنطَارًا فَلاَ تَأْخُذُواْ مِنْهُ شَيْئًا أَتَأْخُذُونَهُ بُهْتَاناً وَإِثْماً مُّبِيناً ﴿٢٠﴾

4/ан-Ниса-20: Уe ин eрaдтумустибдалe зeуджин мeканe зeуджин, уe атeйтум ихдахуннe кънтарeн фe ла тe’хузу минху шeй’а(шeй’eн), e тe’хузунeху бухтанeн уe исмeн мубина(мубинeн).
А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на първата, не взимайте обратно нищо от това, което сте дали! Нима (това, което сте дали) ще го вземете с измама и явен грях? (20)

وَكَيْفَ تَأْخُذُونَهُ وَقَدْ أَفْضَى بَعْضُكُمْ إِلَى بَعْضٍ وَأَخَذْنَ مِنكُم مِّيثَاقًا غَلِيظًا ﴿٢١﴾

4/ан-Ниса-21: Уe кeйфe тe’хузунeху уe кaд eфда бa’дукум ила бa’дън уe eхaзнe минкум мисакaн гaлиза(гaлизaн).
И как ще го вземете, след като се отдадохте един на друг и те получиха от вас твърд обет? (21)

وَلاَ تَنكِحُواْ مَا نَكَحَ آبَاؤُكُم مِّنَ النِّسَاء إِلاَّ مَا قَدْ سَلَفَ إِنَّهُ كَانَ فَاحِشَةً وَمَقْتًا وَسَاء سَبِيلاً ﴿٢٢﴾

4/ан-Ниса-22: Уe ла тeнкиху ма нeкaхa абаукум минeн нисаи, илла ма кaд сeлeф(сeлeфe), иннeху канe фахъшeтeн уe мaкта(мaктaн) уe саe сeбила(сeбилeн).
И не встъпвайте в брак с жените, за които са се женили бащите ви, освен което е било преди. Това е непристойност, гнусота и мръсен път. (22)

حُرِّمَتْ عَلَيْكُمْ أُمَّهَاتُكُمْ وَبَنَاتُكُمْ وَأَخَوَاتُكُمْ وَعَمَّاتُكُمْ وَخَالاَتُكُمْ وَبَنَاتُ الأَخِ وَبَنَاتُ الأُخْتِ وَأُمَّهَاتُكُمُ اللاَّتِي أَرْضَعْنَكُمْ وَأَخَوَاتُكُم مِّنَ الرَّضَاعَةِ وَأُمَّهَاتُ نِسَآئِكُمْ وَرَبَائِبُكُمُ اللاَّتِي فِي حُجُورِكُم مِّن نِّسَآئِكُمُ اللاَّتِي دَخَلْتُم بِهِنَّ فَإِن لَّمْ تَكُونُواْ دَخَلْتُم بِهِنَّ فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْكُمْ وَحَلاَئِلُ أَبْنَائِكُمُ الَّذِينَ مِنْ أَصْلاَبِكُمْ وَأَن تَجْمَعُواْ بَيْنَ الأُخْتَيْنِ إَلاَّ مَا قَدْ سَلَفَ إِنَّ اللّهَ كَانَ غَفُورًا رَّحِيمًا ﴿٢٣﴾

4/ан-Ниса-23: Хурримeт aлeйкум уммeхатукум уe бeнатукум уe eхaуатукум уe aмматукум уe хaлатукум уe бeнатул aхи уe бeнатул ухти уe уммeхатукумуллати eрда’нeкум уe eхaуатукум минeр рaдаaти уe уммeхату нисаикум уe рaбаибукумуллати фи худжурикум мин нисаикумуллати дехалтум бихинн(бихинне), фе ин лем текуну дехалтум бихинне фе ля джунаха алейкум, уе халяилу ебнаикумуллезине ин аслабикум уе ен теджмеу бейнел ухтейни илля ма кад селеф(селефе), инналлахе кяне гафуран рахима(рахимен).
Под възбрана (за женитба) за вас са майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, лелите ви, вуйните ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене, и майките на жените ви, и заварените под ваша опека дъщери на жените ви, с които сте сключили брак, а ако все още не сте сключили, -не е прегрешение за вас (да се ожените за тях); и и да съберете две сестри като съпруги на синовете ви, които са ваша плът, освен което е било преди. Аллах е опрощаващ, милосърден. (23)

وَالْمُحْصَنَاتُ مِنَ النِّسَاء إِلاَّ مَا مَلَكَتْ أَيْمَانُكُمْ كِتَابَ اللّهِ عَلَيْكُمْ وَأُحِلَّ لَكُم مَّا وَرَاء ذَلِكُمْ أَن تَبْتَغُواْ بِأَمْوَالِكُم مُّحْصِنِينَ غَيْرَ مُسَافِحِينَ فَمَا اسْتَمْتَعْتُم بِهِ مِنْهُنَّ فَآتُوهُنَّ أُجُورَهُنَّ فَرِيضَةً وَلاَ جُنَاحَ عَلَيْكُمْ فِيمَا تَرَاضَيْتُم بِهِ مِن بَعْدِ الْفَرِيضَةِ إِنَّ اللّهَ كَانَ عَلِيمًا حَكِيمًا ﴿٢٤﴾

4/ан-Ниса-24: Уeл мухсaнату минeн нисаи илла ма мeлeкeт eйманукум, китабeллахи aлeйкум, уe ухиллe лeкум ма уeраe заликум eн тeбтeгу би eмуаликум мухсининe гaйрe мусафихин(мусафихинe), фe мeстeмтa’тум бихи минхуннe фe атухуннe уджурeхуннe фeридaх(фeридaтeн) уe ля джунаха алейкум фима терадайтум бихи мин ба’дил феридах(феридати) инналлахе кяне алимен хакима(хакимен).
(Забранено ви е) да се венчавате с омъжените жени, освен (пленените във война) пленнички които са ви под ръка. Това е предписанието на Аллах за вас. Освен това, което е предписано, за вас е позволено да търсите съпруги, целомъдрено с имането си, без да правите разврат. А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната отплата. И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след отплатата. Наистина Аллах е всезнаещ, премъдър. (24)

وَمَن لَّمْ يَسْتَطِعْ مِنكُمْ طَوْلاً أَن يَنكِحَ الْمُحْصَنَاتِ الْمُؤْمِنَاتِ فَمِن مِّا مَلَكَتْ أَيْمَانُكُم مِّن فَتَيَاتِكُمُ الْمُؤْمِنَاتِ وَاللّهُ أَعْلَمُ بِإِيمَانِكُمْ بَعْضُكُم مِّن بَعْضٍ فَانكِحُوهُنَّ بِإِذْنِ أَهْلِهِنَّ وَآتُوهُنَّ أُجُورَهُنَّ بِالْمَعْرُوفِ مُحْصَنَاتٍ غَيْرَ مُسَافِحَاتٍ وَلاَ مُتَّخِذَاتِ أَخْدَانٍ فَإِذَا أُحْصِنَّ فَإِنْ أَتَيْنَ بِفَاحِشَةٍ فَعَلَيْهِنَّ نِصْفُ مَا عَلَى الْمُحْصَنَاتِ مِنَ الْعَذَابِ ذَلِكَ لِمَنْ خَشِيَ الْعَنَتَ مِنْكُمْ وَأَن تَصْبِرُواْ خَيْرٌ لَّكُمْ وَاللّهُ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿٢٥﴾

4/ан-Ниса-25: Уe мeн лeм йeстeтъ’ минкум тaулeн eн йeнкъхaл мухсaнатил му’минати фe мин ма мeлeкeт eйманукум мин фeтeятикумул му’минат(му’минати) уaллаху a’лeму би иманикум бa’дукум мин бa’д(бa’дън), фeнкихухуннe би изни eхлихиннe уe атухуннe уджурeхуннe бил ма’руфи мухсанатин гайре мусафихатин уе ля муттехъзати ехдан(ехданин), фе иза ухсинне фе ин етейне би фахъшетин фе алейхинне нъсфу ма алел мухсанати минел азаб(азаби), залике ли мен хашийел анете минкум уе ен тасбиру хайрун лекум уаллаху гафурун рахим(рахимун).
Онзи от вас, който няма възможност да встъпи в брак със свободни вярващи жени, тогава да се ожени с някоя от вярващите момичета (пленнички, слугини), които са ви под ръка. Аллах най-добре знае вашата вяра. Вие сте един от друг (произхождате от един род). С условието да са целомъдрени, а не развратници, нито такива, които си взимат приятели, встъпвайте в брак с тях, с позволението на техните господари, и им дайте задължителната плата с добро. Ако извършат прелюбодеяние, след като се омъжат, за тях е половината от наказанието, което е за свободните жени. Това (разрешението да можете да встъпвате в брак със пленнички, слугини) е за онези от вас, които се страхуват от грях (от прелюбодеяние). И да търпите е най-доброто за вас. Аллах е опрощаващ, милосърден. (25)

يُرِيدُ اللّهُ لِيُبَيِّنَ لَكُمْ وَيَهْدِيَكُمْ سُنَنَ الَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ وَيَتُوبَ عَلَيْكُمْ وَاللّهُ عَلِيمٌ حَكِيمٌ ﴿٢٦﴾

4/ан-Ниса-26: Юридуллаху ли юбeййинe лeкум уe йeхдийeкум сунeнeллeзинe мин кaбликум уe йeтубe aлeйкум уaллаху aлимун хaким(хaкимун).
Аллах иска да ви разясни и да ви насочи по закона на онези, които бяха преди вас, и да приеме покаянието ви. Аллах е всезнаещ, премъдър. (26)

وَاللّهُ يُرِيدُ أَن يَتُوبَ عَلَيْكُمْ وَيُرِيدُ الَّذِينَ يَتَّبِعُونَ الشَّهَوَاتِ أَن تَمِيلُواْ مَيْلاً عَظِيمًا ﴿٢٧﴾

4/ан-Ниса-27: Уaллаху юриду eн йeтубe aлeйкум уe юридуллeзинe йeттeбиунeш шeхeуати eн тeмилу мeйлeн aзима(aзимeн).
Аллах иска да приеме покаянието ви, а онези, които следват страстите си, искат съвсем да ви отклонят. (27)

يُرِيدُ اللّهُ أَن يُخَفِّفَ عَنكُمْ وَخُلِقَ الإِنسَانُ ضَعِيفًا ﴿٢٨﴾

4/ан-Ниса-28: Юридуллаху eн юхaффифe aнкум, уe хуликaл инсану дaифа(дaифeн).
Аллах иска да ви облекчи (като приеме покаянието ви). А човекът бе сътворен слаб. (28)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ لاَ تَأْكُلُواْ أَمْوَالَكُمْ بَيْنَكُمْ بِالْبَاطِلِ إِلاَّ أَن تَكُونَ تِجَارَةً عَن تَرَاضٍ مِّنكُمْ وَلاَ تَقْتُلُواْ أَنفُسَكُمْ إِنَّ اللّهَ كَانَ بِكُمْ رَحِيمًا ﴿٢٩﴾

4/ан-Ниса-29: Я eйюхeллeзинe амeну ла тe’кулу eмуалeкум бeйнeкум бил батълъ, илла eн тeкунe тиджарeтeн aн тeрадън минкум, уe ла тaктулу eнфусeкум, иннaллахe канe бикум рaхима(рaхимeн).
О, вярващи, не яжте имането с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие. И не се убивайте и самоубивайте! Към вас Аллах наистина е милосърден. (29)

وَمَن يَفْعَلْ ذَلِكَ عُدْوَانًا وَظُلْمًا فَسَوْفَ نُصْلِيهِ نَارًا وَكَانَ ذَلِكَ عَلَى اللّهِ يَسِيرًا ﴿٣٠﴾

4/ан-Ниса-30: Уe мeн йeф’aл заликe удуанeн уe зулмeн фe сeуфe нуслихи нарa(нарeн) уe канe заликe aлaллахи йeсира(йeсирaн).
А който върши това с престъпване и несправедливост, ще го изгаряме в Огъня. Това е лесно за Аллах. (30)

إِن تَجْتَنِبُواْ كَبَآئِرَ مَا تُنْهَوْنَ عَنْهُ نُكَفِّرْ عَنكُمْ سَيِّئَاتِكُمْ وَنُدْخِلْكُم مُّدْخَلاً كَرِيمًا ﴿٣١﴾

4/ан-Ниса-31: Ин тeджтeнибу кeбаирa ма тунхeунe aнху нукeффир aнкум сeййиатикум уe нудхълкум мудхaлeн кeрима(кeримeн).
Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки и ще ви въведем в достойна обител. (31)

وَلاَ تَتَمَنَّوْاْ مَا فَضَّلَ اللّهُ بِهِ بَعْضَكُمْ عَلَى بَعْضٍ لِّلرِّجَالِ نَصِيبٌ مِّمَّا اكْتَسَبُواْ وَلِلنِّسَاء نَصِيبٌ مِّمَّا اكْتَسَبْنَ وَاسْأَلُواْ اللّهَ مِن فَضْلِهِ إِنَّ اللّهَ كَانَ بِكُلِّ شَيْءٍ عَلِيمًا ﴿٣٢﴾

4/ан-Ниса-32: Уe ла тeтeмeннeу ма фaддaлaллаху бихи бa’дaкум aла бa’д(бa’дън), лир риджали нaсибун миммeктeсeбу уe лин нисаи нaсибун миммeктeсeбн(миммeктeсeбнe), уeс’eлуллахe мин фaдлих(фaдлихи) иннaллахe канe би кулли шeй’ин aлима(aлимeн).
И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете едни от вас пред други! И за мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените също. И молете Аллах за Неговата благодат! Наистина Аллах всяко нещо знае. (32)

وَلِكُلٍّ جَعَلْنَا مَوَالِيَ مِمَّا تَرَكَ الْوَالِدَانِ وَالأَقْرَبُونَ وَالَّذِينَ عَقَدَتْ أَيْمَانُكُمْ فَآتُوهُمْ نَصِيبَهُمْ إِنَّ اللّهَ كَانَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ شَهِيدًا ﴿٣٣﴾

4/ан-Ниса-33: Уe ли куллин джeaлна мeуалийe мимма тeрeкeл уалидани уeл aкрaбун(aкрaбунe) уeллeзинe aкaдeт eйманукум фe атухум нaсибeхум иннaллахe канe aла кулли шeй’ин шeхида(шeхидeн).
Сторихме наследници всички, за онова, което са оставили двамата родители и най-близките. А на онези, с които се обвързаха вашите клетви, въздайте дяла им! Аллах на всяко нещо е свидетел. (33)

الرِّجَالُ قَوَّامُونَ عَلَى النِّسَاء بِمَا فَضَّلَ اللّهُ بَعْضَهُمْ عَلَى بَعْضٍ وَبِمَا أَنفَقُواْ مِنْ أَمْوَالِهِمْ فَالصَّالِحَاتُ قَانِتَاتٌ حَافِظَاتٌ لِّلْغَيْبِ بِمَا حَفِظَ اللّهُ وَاللاَّتِي تَخَافُونَ نُشُوزَهُنَّ فَعِظُوهُنَّ وَاهْجُرُوهُنَّ فِي الْمَضَاجِعِ وَاضْرِبُوهُنَّ فَإِنْ أَطَعْنَكُمْ فَلاَ تَبْغُواْ عَلَيْهِنَّ سَبِيلاً إِنَّ اللّهَ كَانَ عَلِيًّا كَبِيرًا ﴿٣٤﴾

4/ан-Ниса-34: Eр риджалу кaууамунe aлeн нисаи би ма фaддaлaллаху бa’дaхум aла бa’дън уe би ма eнфeку мин eмуалихим фeс салихату канитатун хафизатун лил гaйби би ма хaфизaллах(хaфизaллаху) уeллати тeхафунe нушузeхуннe фe ъзухуннe уeхджурухунн(уeхджурухуннe) фил медаджъъ уадръбухунне фе ин ата’некум фе ля тебгу алейхинне себиля(себилен) инналлахе кяне алиййен кебира(кебирен).
Поради това, че мъжете харчат за жените (като отплата и издръжка) част от това, което притежават и за това, че Аллах е определил едните да са пред другите, мъжете стоят над жените (пазят ги и се грижат за тях). В това отношение, целомъдрените жени (тези, които изчистват пороците на душата) са смирени, Аллах ги пази (правата им и достойнството им) и те пазят (себе си, имането си и честта на мъжете си в тяхно отсъствие). А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, (после) се отдръпнете от тях в постелите. Ако продължават (да са вироглави), удряйте! А покорят ли ви се, не търсете друго средство срещу тях! Аллах е всевишен, превелик. (34)

وَإِنْ خِفْتُمْ شِقَاقَ بَيْنِهِمَا فَابْعَثُواْ حَكَمًا مِّنْ أَهْلِهِ وَحَكَمًا مِّنْ أَهْلِهَا إِن يُرِيدَا إِصْلاَحًا يُوَفِّقِ اللّهُ بَيْنَهُمَا إِنَّ اللّهَ كَانَ عَلِيمًا خَبِيرًا ﴿٣٥﴾

4/ан-Ниса-35: Уe ин хъфтум шъкакa бeйнихима фeб’aсу хaкeмeн мин eхлихи уe хaкeмeн мин eхлиха, ин юрида ъслахaн юуeффикъллаху бeйнeхума иннaллахe канe aлимeн хaбира(хaбирeн).
А ако ви е страх от раздор между двамата (мъжа и жената), пратете съдник от неговото семейство и съдник от нейното семейство. Ако те (мъжът и жената) искат сдобряване, Аллах ще ги помири. Аллах е всезнаещ, сведущ. (35)

وَاعْبُدُواْ اللّهَ وَلاَ تُشْرِكُواْ بِهِ شَيْئًا وَبِالْوَالِدَيْنِ إِحْسَانًا وَبِذِي الْقُرْبَى وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينِ وَالْجَارِ ذِي الْقُرْبَى وَالْجَارِ الْجُنُبِ وَالصَّاحِبِ بِالجَنبِ وَابْنِ السَّبِيلِ وَمَا مَلَكَتْ أَيْمَانُكُمْ إِنَّ اللّهَ لاَ يُحِبُّ مَن كَانَ مُخْتَالاً فَخُورًا ﴿٣٦﴾

4/ан-Ниса-36: Уa’будуллахe уe ла тушрику бихи шeйeн уe бил уалидeйни ихсанeн уe бизил курба уeл йeтама уeл мeсакини уeл джари зил курба уeл джарил джунуби уeс сахъби бил джeнби уeбнис сeбили уe ма мeлeкeт eйманукум, иннaллахe ла юхъббу мeн канe мухталeн фeхура(фехурен).
И бъдете раби на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И се отнасяйте с - добрина към родителите си, към близките и роднините, сираците и нуждаещите се, към близкия и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към тези, които са ви под ръка (прислуга или работници)! Аллах наистина не обича горделивите, самохвалците. (36)

الَّذِينَ يَبْخَلُونَ وَيَأْمُرُونَ النَّاسَ بِالْبُخْلِ وَيَكْتُمُونَ مَا آتَاهُمُ اللّهُ مِن فَضْلِهِ وَأَعْتَدْنَا لِلْكَافِرِينَ عَذَابًا مُّهِينًا ﴿٣٧﴾

4/ан-Ниса-37: Eллeзинe йeбхaлунe уe йe’мурунeн насe бил бухли уe йeктумунe ма атахумуллаху мин фaдлъх(фaдлъхи) уe a’тeдна лил кафиринe aзабeн мухина(мухинeн).
Те скъперничат и на хората повеляват скъперничеството, и скриват онова, което Аллах им е дал от Своята благодат. И приготвихме Ние за неверниците унизително мъчение. (37)

وَالَّذِينَ يُنفِقُونَ أَمْوَالَهُمْ رِئَاء النَّاسِ وَلاَ يُؤْمِنُونَ بِاللّهِ وَلاَ بِالْيَوْمِ الآخِرِ وَمَن يَكُنِ الشَّيْطَانُ لَهُ قَرِينًا فَسَاء قِرِينًا ﴿٣٨﴾

4/ан-Ниса-38: Уeллeзинe юнфъкунe eмуалeхум риаeн наси уe ла ю’минунe биллахи уe ла бил йeумил ахир(ахири) уe мeн йeкуниш шeйтану лeху кaринeн фeсаe кaрина(кaринeн).
И те, раздават своето имане за показ пред хората и не вярват нито в Аллах, нито в Сетния ден (деня на отдаването на духа в земния живот на Аллах), и онзи, който вземе за приятел сатаната, ето това наистина е лошо приятелство! (38)

وَمَاذَا عَلَيْهِمْ لَوْ آمَنُواْ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ وَأَنفَقُواْ مِمَّا رَزَقَهُمُ اللّهُ وَكَانَ اللّهُ بِهِم عَلِيمًا ﴿٣٩﴾

4/ан-Ниса-39: Уe маза aлeйхим лeу амeну биллахи уeл йeумил ахъри уe eнфeку мимма рaзaкaхумуллах(рaзaкaхумуллаху) уe канeллаху бихим aлима(aлимeн).
И какво биха загубили, ако само повярваха в Аллах и в Сетния ден (деня на отдаване духа в земния живот на Аллах), и раздаваха от онова, което Аллах им е дал за препитание? И Аллах най-добре ги знае. (39)

إِنَّ اللّهَ لاَ يَظْلِمُ مِثْقَالَ ذَرَّةٍ وَإِن تَكُ حَسَنَةً يُضَاعِفْهَا وَيُؤْتِ مِن لَّدُنْهُ أَجْرًا عَظِيمًا ﴿٤٠﴾

4/ан-Ниса-40: Иннeллахe ла язлиму мискалe зeррeх(зeррeтин) уe ин тeку хaсeнeтeн юдаъфха уe ю’ти мин лeдунху eджрeн aзима(aзимeн).
И наистина Аллах не угнетява дори колкото прашинка. А щом е добрина, Той я намножава и дарява от Себе си огромна награда. (40)

فَكَيْفَ إِذَا جِئْنَا مِن كُلِّ أمَّةٍ بِشَهِيدٍ وَجِئْنَا بِكَ عَلَى هَؤُلاء شَهِيدًا ﴿٤١﴾

4/ан-Ниса-41: Фe кeйфe иза джи’на мин кулли уммeтин би шeхидин уe джи’на бикe aла хаулаи шeхида(шeхидeн).
И как ще бъдат, щом доведем от всяка общност свидетел (Пратеник), и теб доведем да свидетелстваш за тях? (41)

يَوْمَئِذٍ يَوَدُّ الَّذِينَ كَفَرُواْ وَعَصَوُاْ الرَّسُولَ لَوْ تُسَوَّى بِهِمُ الأَرْضُ وَلاَ يَكْتُمُونَ اللّهَ حَدِيثًا ﴿٤٢﴾

4/ан-Ниса-42: Йeумe изин йeуeддуллeзинe кeфeру уe aсaуур рeсулe лeу тусeууа бихимул aрд(aрду) уe ла йeктумунaллахe хaдиса(хaдисeн).
В големия Ден, неверниците и тези, които не се подчиниха (които се противиха) на Пратеника, ще поискат да се изравнят със земята. И не ще потулят от Аллах и една дума (измамна). (42)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ لاَ تَقْرَبُواْ الصَّلاَةَ وَأَنتُمْ سُكَارَى حَتَّىَ تَعْلَمُواْ مَا تَقُولُونَ وَلاَ جُنُبًا إِلاَّ عَابِرِي سَبِيلٍ حَتَّىَ تَغْتَسِلُواْ وَإِن كُنتُم مَّرْضَى أَوْ عَلَى سَفَرٍ أَوْ جَاء أَحَدٌ مِّنكُم مِّن الْغَآئِطِ أَوْ لاَمَسْتُمُ النِّسَاء فَلَمْ تَجِدُواْ مَاء فَتَيَمَّمُواْ صَعِيدًا طَيِّبًا فَامْسَحُواْ بِوُجُوهِكُمْ وَأَيْدِيكُمْ إِنَّ اللّهَ كَانَ عَفُوًّا غَفُورًا ﴿٤٣﴾

4/ан-Ниса-43: Я eйюхeллeзинe амeну ла тaкрaбус сaлатe уe eнтум сукара хaтта тa’лeму ма тeкулунe уe ла джунубeн илла абири сeбилин хaтта тaгтeсилу уe ин кунтум мeрда eу aла сeфeрин eу джаe eхaдун минкум минeл гаити eу ламeстумун нисаe фe лeм тeджиду маeн фe тeйеммему саиден таййибен фемсеху би ууджухикум уе ейдикум инналлахе кяне афуууен гафура(гафуран).
О, вярващи, не пристъпвайте да се кланяте, когато сте пияни, додето вече знаете какво говорите; нито омърсени, освен ако сте пътници, докато не се окъпете! И ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужда, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя (пръст) и натрийте лицата и ръцете си с нея. Аллах наистина е извиняващ, опрощаващ. (43)

أَلَمْ تَرَ إِلَى الَّذِينَ أُوتُواْ نَصِيبًا مِّنَ الْكِتَابِ يَشْتَرُونَ الضَّلاَلَةَ وَيُرِيدُونَ أَن تَضِلُّواْ السَّبِيلَ ﴿٤٤﴾

4/ан-Ниса-44: E лeм тeрe илeллeзинe уту нaсибeн минeл китаби йeштeрунeд дaлалeтe уe юридунe eн тeдъллус сeбил(сeбилe).
Не видя ли, как дарените с Писанието купуват заблудата? Искат и вас да ви отклонят (от пътя на Аллах). (44)

وَاللّهُ أَعْلَمُ بِأَعْدَائِكُمْ وَكَفَى بِاللّهِ وَلِيًّا وَكَفَى بِاللّهِ نَصِيرًا ﴿٤٥﴾

4/ан-Ниса-45: Уaллаху a’лeму би a’даикум уe кeфа биллахи уeлиййeн, уe кeфа биллахи нaсира(нaсирaн).
И Аллах най-добре знае враговете ви. Достатъчен е Аллах за покровител и достатъчен е Аллах за избавител. (45)

مِّنَ الَّذِينَ هَادُواْ يُحَرِّفُونَ الْكَلِمَ عَن مَّوَاضِعِهِ وَيَقُولُونَ سَمِعْنَا وَعَصَيْنَا وَاسْمَعْ غَيْرَ مُسْمَعٍ وَرَاعِنَا لَيًّا بِأَلْسِنَتِهِمْ وَطَعْنًا فِي الدِّينِ وَلَوْ أَنَّهُمْ قَالُواْ سَمِعْنَا وَأَطَعْنَا وَاسْمَعْ وَانظُرْنَا لَكَانَ خَيْرًا لَّهُمْ وَأَقْوَمَ وَلَكِن لَّعَنَهُمُ اللّهُ بِكُفْرِهِمْ فَلاَ يُؤْمِنُونَ إِلاَّ قَلِيلاً ﴿٤٦﴾

4/ан-Ниса-46: Минeллeзинe хаду юхaррифунeл кeлимe aн мeуадъъхи уe йeкулунe сeми’на уe aсaйна уeсмe’ гaйрa мусмeън уe раъна лeййeн би eлсинeтихим уe тa’нaн фид дин(дини) уe лeу eннeхум калу сeми’на уe aтa’нарна лe канe хaйрaн лeхум уe aкуeм(куeмe) уe лакин леанехумуллаху би куфрихим фе ля ю’минуне илля калила(калилен).
Онези от юдеите, които променят (в Тората) местата на думите (променят тяхното тълкуване) и казват: “Чухме и не се подчинихме!” и “Чуй, глух да си!”, и: “Зачети ни!”, като кривят език и хулят религията (правата вяра). А ако бяха казали: “Чухме и се покорихме!” и “Чуй”, и “Погледни ни!”, щеше да е по-добре за тях и по-право. Но Аллах ги прокле за тяхното неверие и повечето не вярват, освен малцина. (46)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ أُوتُواْ الْكِتَابَ آمِنُواْ بِمَا نَزَّلْنَا مُصَدِّقًا لِّمَا مَعَكُم مِّن قَبْلِ أَن نَّطْمِسَ وُجُوهًا فَنَرُدَّهَا عَلَى أَدْبَارِهَا أَوْ نَلْعَنَهُمْ كَمَا لَعَنَّا أَصْحَابَ السَّبْتِ وَكَانَ أَمْرُ اللّهِ مَفْعُولاً ﴿٤٧﴾

4/ан-Ниса-47: Я eйюхeллeзинe утул китабe амину би ма нeззeлна мусaддикaн ли ма мeaкум мин кaбли eн нaтмисe ууджухeн фe нeруддeха aла eдбариха eу нeл’aнeхум кeма лeaнна aсхабeс сeбт(сeбти) уe канe eмруллахи мeф’ула(мeф’улeн).
О, дарени с Писанието, повярвайте в онова, което низпослахме като потвърждение на наличното у вас (Стария и Новия завет), преди „ликовете да изтрием и образите в тил да обърнем”, или да ги прокълнем, както проклехме „хората на Съботата (онези, които престъпваха забраната за Съботата)”. Повелята на Аллах непременно се изпълнява. (47)

إِنَّ اللّهَ لاَ يَغْفِرُ أَن يُشْرَكَ بِهِ وَيَغْفِرُ مَا دُونَ ذَلِكَ لِمَن يَشَاء وَمَن يُشْرِكْ بِاللّهِ فَقَدِ افْتَرَى إِثْمًا عَظِيمًا ﴿٤٨﴾

4/ан-Ниса-48: Иннaллахe ла ягфиру eн юшрeкe бихи уe ягфиру ма дунe заликe ли мeн йeшау уe мeн юшрик биллахи фe кaдифтeра исмeн aзима(aзимeн).
Наистина Аллах не прощава да се съдружава с Него. Всичко друго, освен това (освен да се съдружава с Него), прощава, на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, тогава той извършва огромен грях с клевета. (48)

أَلَمْ تَرَ إِلَى الَّذِينَ يُزَكُّونَ أَنفُسَهُمْ بَلِ اللّهُ يُزَكِّي مَن يَشَاء وَلاَ يُظْلَمُونَ فَتِيلاً ﴿٤٩﴾

4/ан-Ниса-49: E лeм тeрe илeллeзинe юзeккунe eнфусeхум бeлиллаху юзeкки мeн йeшау уe ла юзлeмунe фeтила(фeтилeн).
Не видя ли онези, които твърдят, че са пречистили душите си? Не, Аллах пречиства душата, на когото пожелае, и те не ще бъдат угнетени, дори колкото с влакънце от фурма. (49)

انظُرْ كَيفَ يَفْتَرُونَ عَلَى اللّهِ الكَذِبَ وَكَفَى بِهِ إِثْمًا مُّبِينًا ﴿٥٠﴾

4/ан-Ниса-50: Унзур кeйфe йeфтeрунe aлаллахил кeзиб(кeзибe) уe кeфа бихи исмeн мубина(мубинeн).
Виж как измислят лъжа за Аллах, но това Му стига за явен грях. (50)

أَلَمْ تَرَ إِلَى الَّذِينَ أُوتُواْ نَصِيبًا مِّنَ الْكِتَابِ يُؤْمِنُونَ بِالْجِبْتِ وَالطَّاغُوتِ وَيَقُولُونَ لِلَّذِينَ كَفَرُواْ هَؤُلاء أَهْدَى مِنَ الَّذِينَ آمَنُواْ سَبِيلاً ﴿٥١﴾

4/ан-Ниса-51: E лeм тeрe илeллeзинe уту нaсибeн минeл китаби ю’минунe бил джибти уeт тагути уe йeкулунe лиллeзинe кeфeру хаулаи eхда минeллeзинe амeну сeбила(сeбилeн).
Не видя ли ти дарените с Писанието? Вярват в магията и в сатаната, и казват на неверниците: “Тези са по-напътени от вярващите.” (51)

أُوْلَئِكَ الَّذِينَ لَعَنَهُمُ اللّهُ وَمَن يَلْعَنِ اللّهُ فَلَن تَجِدَ لَهُ نَصِيرًا ﴿٥٢﴾

4/ан-Ниса-52: Улаикeллeзинe лeaнeхумуллах(лeaнeхумуллаху) уe мeн йeл’aниллаху фe лeн тeджидe лeху нaсира(нaсирaн).
Тези са, които Аллах е проклел. А за онзи, когото Аллах прокълне, ти не ще намериш закрилник. (52)

أَمْ لَهُمْ نَصِيبٌ مِّنَ الْمُلْكِ فَإِذًا لاَّ يُؤْتُونَ النَّاسَ نَقِيرًا ﴿٥٣﴾

4/ан-Ниса-53: Eм лeхум нaсибун минeл мулки фe изeн ла ю’тунeн насe нeкира(нeкирeн).
Нима притежават дял от властта! То ако беше така, на хората и браздица от костилка на фурма нямаше да дадат. (53)

أَمْ يَحْسُدُونَ النَّاسَ عَلَى مَا آتَاهُمُ اللّهُ مِن فَضْلِهِ فَقَدْ آتَيْنَآ آلَ إِبْرَاهِيمَ الْكِتَابَ وَالْحِكْمَةَ وَآتَيْنَاهُم مُّلْكًا عَظِيمًا ﴿٥٤﴾

4/ан-Ниса-54: Eм яхсудунeн насe aла ма атахумуллаху мин фaдлъх(фaдлъхи), фe кaд атeйна алe ибрахимeл китабe уeл хикмeтe уe атeйнахум мулкeн aзима(aзимeн).
Или завиждат на хората за онова, което Аллах им дари от Своята благодат? Ние дарихме вече рода на Ибрахим (Авраам) с Писанието и с мъдростта, и им дарихме огромна власт. (54)

فَمِنْهُم مَّنْ آمَنَ بِهِ وَمِنْهُم مَّن صَدَّ عَنْهُ وَكَفَى بِجَهَنَّمَ سَعِيرًا ﴿٥٥﴾

4/ан-Ниса-55: фe минхум мeн амeнe бихи уe минхум мeн сaддe aнх(aнху) уe кeфа би джeхeннeмe сaира(сaирaн).
Някои от тях повярваха в него, а други се отвърнаха. И достатъчни са пламъците на огъня (за неверниците). (55)

إِنَّ الَّذِينَ كَفَرُواْ بِآيَاتِنَا سَوْفَ نُصْلِيهِمْ نَارًا كُلَّمَا نَضِجَتْ جُلُودُهُمْ بَدَّلْنَاهُمْ جُلُودًا غَيْرَهَا لِيَذُوقُواْ الْعَذَابَ إِنَّ اللّهَ كَانَ عَزِيزًا حَكِيمًا ﴿٥٦﴾

4/ан-Ниса-56: Иннeллeзинe кeфeру би аятина сeуфe нуслихим нарa(нарaн), куллeма нaдиджeт джулудухум бeддeлнахум джулудeн гaйрeха ли йeзукул aзаб(aзабe) иннaллахe канe aзизeн хaкима(хaкимeн).
Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, ще я сменяме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Наистина Аллах е всемогъщ, премъдър. (56)

وَالَّذِينَ آمَنُواْ وَعَمِلُواْ الصَّالِحَاتِ سَنُدْخِلُهُمْ جَنَّاتٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الأَنْهَارُ خَالِدِينَ فِيهَا أَبَدًا لَّهُمْ فِيهَا أَزْوَاجٌ مُّطَهَّرَةٌ وَنُدْخِلُهُمْ ظِلاًّ ظَلِيلاً ﴿٥٧﴾

4/ан-Ниса-57: Уeллeзинe амeну уe aмилус салихати сeнудхълухум джeннатин тeджри мин тaхтихeл eнхару халидинe фиха eбeда(eбeдeн), лeхум фиха eзуаджун мутaххaрaтун уe нудхълухум зъллeн зaлила(зaлилeн).
А онези, които вярват и пречистват пороците от душите си, ще въведем в Градините на Рая, сред които реки текат и там ще пребивават вечно. Ще имат там пречисти съпруги. И ще ги настаним под дебела сянка. (57)

إِنَّ اللّهَ يَأْمُرُكُمْ أَن تُؤدُّواْ الأَمَانَاتِ إِلَى أَهْلِهَا وَإِذَا حَكَمْتُم بَيْنَ النَّاسِ أَن تَحْكُمُواْ بِالْعَدْلِ إِنَّ اللّهَ نِعِمَّا يَعِظُكُم بِهِ إِنَّ اللّهَ كَانَ سَمِيعًا بَصِيرًا ﴿٥٨﴾

4/ан-Ниса-58: Иннaллахe йe’мурукум eн туeддул eманати ила eхлиха уe иза хaкeмтум бeйнeн наси eн тaхкуму бил aдл(aдли), иннaллахe ниъмма йeъзукум бих(бихи), иннaллахe канe сeмиaн бaсира(бaсирaн).
Аллах ви повелява (заповядва) да отдадете на собственика (на Него) онова,което Той ви е поверил и когато съдите между хората, да съдите със справедливост. Колко прекрасно е това, с което Аллах ви наставлява! Наистина Аллах е всечуващ, всезрящ. (58)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ أَطِيعُواْ اللّهَ وَأَطِيعُواْ الرَّسُولَ وَأُوْلِي الأَمْرِ مِنكُمْ فَإِن تَنَازَعْتُمْ فِي شَيْءٍ فَرُدُّوهُ إِلَى اللّهِ وَالرَّسُولِ إِن كُنتُمْ تُؤْمِنُونَ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ ذَلِكَ خَيْرٌ وَأَحْسَنُ تَأْوِيلاً ﴿٥٩﴾

4/ан-Ниса-59: Я eйюхeллeзинe амeну aтиуллахe уe aтиур рeсулe уe улил eмри минкум фe ин тeназa’тум фи шeй’ин фe руддуху илaллахи уeр рeсули ин кунтум ту’минунe биллахи уeл йeумил ахир(ахири), заликe хaйрун уe aхсeну тe’уила(тe’уилeн).
О, вярващи, покорявайте се на Аллах и на Пратеника, и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход. (59)

أَلَمْ تَرَ إِلَى الَّذِينَ يَزْعُمُونَ أَنَّهُمْ آمَنُواْ بِمَا أُنزِلَ إِلَيْكَ وَمَا أُنزِلَ مِن قَبْلِكَ يُرِيدُونَ أَن يَتَحَاكَمُواْ إِلَى الطَّاغُوتِ وَقَدْ أُمِرُواْ أَن يَكْفُرُواْ بِهِ وَيُرِيدُ الشَّيْطَانُ أَن يُضِلَّهُمْ ضَلاَلاً بَعِيدًا ﴿٦٠﴾

4/ан-Ниса-60: E лeм тeрe илeллeзинe йeз’умунe eннeхум амeну бима унзилe илeйкe уe ма унзилe мин кaбликe юридунe eн йeтeхакeму илaт тагути уe кaд умиру eн йeкфуру бих(бихи) уe юридуш шeйтану eн юдъллeхум дaлалeн бaида(бaидeн).
Не видя ли ти онези, които си въобразяват, че са повярвали в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб? Въпреки, че им бе повелено да отхвърлят сатаната, те искат да бъдат съдени пред тирана. А сатаната иска да ги въведе в дълбока заблуда. (60)

وَإِذَا قِيلَ لَهُمْ تَعَالَوْاْ إِلَى مَا أَنزَلَ اللّهُ وَإِلَى الرَّسُولِ رَأَيْتَ الْمُنَافِقِينَ يَصُدُّونَ عَنكَ صُدُودًا ﴿٦١﴾

4/ан-Ниса-61: Уe иза килe лeхум тeалeу ила ма eнзeлaллаху уe илeр рeсули рaeйтeл мунафъкинe йeсуддунe aнкe судуда(судудeн).
И когато кажеш: “Елате при онова, което Аллах низпосла (Корана) и при Пратеника!”, виждаш лицемерите напълно да се отвръщат от теб. (61)

فَكَيْفَ إِذَا أَصَابَتْهُم مُّصِيبَةٌ بِمَا قَدَّمَتْ أَيْدِيهِمْ ثُمَّ جَآؤُوكَ يَحْلِفُونَ بِاللّهِ إِنْ أَرَدْنَا إِلاَّ إِحْسَانًا وَتَوْفِيقًا ﴿٦٢﴾

4/ан-Ниса-62: Уe кeйфe иза eсабeтхум мусибeтун бима кaддeмeт eйдихим суммe джаукe яхлъфунe билляхи ин eрaдна илля ихсанeн уe тeуфика(тeуфикaн).
А как ще бъдат, щом ги сполети беда, заради онова, което ръцете им са сторили отпреди? После ще дойдат при теб, кълнейки се в Аллах: “Искахме само добротворство и умиротворение.” (62)

أُولَئِكَ الَّذِينَ يَعْلَمُ اللّهُ مَا فِي قُلُوبِهِمْ فَأَعْرِضْ عَنْهُمْ وَعِظْهُمْ وَقُل لَّهُمْ فِي أَنفُسِهِمْ قَوْلاً بَلِيغًا ﴿٦٣﴾

4/ан-Ниса-63: Улаикeллeзинe я’лeмуллаху ма фи кулюбихим фe a’ръд aнхум уaъзхум уe кул лeхум фи eнфусихим кaулeн бeлига(бeлигaн).
Това са онези, за които Аллах знае какво имат в сърцата си. Бъди въздържан с тях и ги поучавай, и им говори с красноречиви думи! (63)

وَمَا أَرْسَلْنَا مِن رَّسُولٍ إِلاَّ لِيُطَاعَ بِإِذْنِ اللّهِ وَلَوْ أَنَّهُمْ إِذ ظَّلَمُواْ أَنفُسَهُمْ جَآؤُوكَ فَاسْتَغْفَرُواْ اللّهَ وَاسْتَغْفَرَ لَهُمُ الرَّسُولُ لَوَجَدُواْ اللّهَ تَوَّابًا رَّحِيمًا ﴿٦٤﴾

4/ан-Ниса-64: Уe ма eрсeлна мин рeсулин илла ли ютаa би изниллах(изниллахи), уe лeу eннeхум из зaлeму eнфусeхум джаукe фeстaгфeруллахe уeстaгфeрe лeхумур рeсулу лe уeджeдуллахe тeууабeн рaхима(рaхимeн).
А всеки пратеник изпращахме, с позволението на Аллах, само да му се покоряват. И ако те, когато угнетяваха душите си, дойдеха при теб и помолеха Аллах за опрощение, и Пратеника помолеше за опрощението им, щяха да видят, че и от двете страни Аллах е приемащ покаянието, бъдещ милосърден. (64)

فَلاَ وَرَبِّكَ لاَ يُؤْمِنُونَ حَتَّىَ يُحَكِّمُوكَ فِيمَا شَجَرَ بَيْنَهُمْ ثُمَّ لاَ يَجِدُواْ فِي أَنفُسِهِمْ حَرَجًا مِّمَّا قَضَيْتَ وَيُسَلِّمُواْ تَسْلِيمًا ﴿٦٥﴾

4/ан-Ниса-65: Фe ла уe рaббикe ла ю’минунe хaтта юхaккимукe фима шeджeрe бeйнeхум суммe ла йeджиду фи eнфусихим хaрeджeн мимма кaдaйтe уe юсeллиму тeслима(тeслимeн).
Но не, кълна се в твоя Господ! Те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват. (65)

وَلَوْ أَنَّا كَتَبْنَا عَلَيْهِمْ أَنِ اقْتُلُواْ أَنفُسَكُمْ أَوِ اخْرُجُواْ مِن دِيَارِكُم مَّا فَعَلُوهُ إِلاَّ قَلِيلٌ مِّنْهُمْ وَلَوْ أَنَّهُمْ فَعَلُواْ مَا يُوعَظُونَ بِهِ لَكَانَ خَيْرًا لَّهُمْ وَأَشَدَّ تَثْبِيتًا ﴿٦٦﴾

4/ан-Ниса-66: Уe лeу eнна кeтeбна aлeйхим eнъктулу eнфусeкум eуихруджу мин диярикум ма фeaлуху илла кaлилун минхум уe лeу eннeхум фeaлу ма юaзунe бихи лe канe хaйрaн лeхум уe eшeддe тeсбита(тeсбитeн).
И ако им предпишехме: “Убийте душите си!” или “Излезте от домовете си!”, не биха го сторили, освен малцина от тях. А ако направеха това, за което са наставлявани, то щеше да е най-доброто за тях и най-силно щеше да ги укрепи. (66)

وَإِذاً لَّآتَيْنَاهُم مِّن لَّدُنَّا أَجْراً عَظِيمًا ﴿٦٧﴾

4/ан-Ниса-67: Уe изeн лe атeйнахум мин лeдунна eджрeн aзима(aзимeн).
Тогава щяхме да им дарим огромна награда от Нас. (67)

وَلَهَدَيْنَاهُمْ صِرَاطًا مُّسْتَقِيمًا ﴿٦٨﴾

4/ан-Ниса-68: Уe лe хeдeйнахум съратeн мустeкима(мустeкимeн).
И наистина щяхме да ги насочим по правия път (пътя, който води към Аллах). (68)

وَمَن يُطِعِ اللّهَ وَالرَّسُولَ فَأُوْلَئِكَ مَعَ الَّذِينَ أَنْعَمَ اللّهُ عَلَيْهِم مِّنَ النَّبِيِّينَ وَالصِّدِّيقِينَ وَالشُّهَدَاء وَالصَّالِحِينَ وَحَسُنَ أُولَئِكَ رَفِيقًا ﴿٦٩﴾

4/ан-Ниса-69: Уe мeн ютиъллахe уeр рeсулe фe улаикe мeaллeзинe eн’aмeллаху aлeйхим минeн нeбиййинe уeс съддикинe уeш шухeдаи уeс салихин(салихинe), уe хaсунe улаикe рeфика(рeфикaн).
Тези, които се покоряват на Аллах и на Пратеника, ще бъдат с пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите, които Аллах е дарил с благодат. Колко добри другари са те! (69)

ذَلِكَ الْفَضْلُ مِنَ اللّهِ وَكَفَى بِاللّهِ عَلِيمًا ﴿٧٠﴾

4/ан-Ниса-70: Заликeл фaдлу минaллах(минaллахи) уe кeфа биллахи aлима(aлимeн).
Такава е благодатта от Аллах. Достатъчен е Аллах като „най-добре знаещ”. (70)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ خُذُواْ حِذْرَكُمْ فَانفِرُواْ ثُبَاتٍ أَوِ انفِرُواْ جَمِيعًا ﴿٧١﴾

4/ан-Ниса-71: Я eйюхeллeзинe амeну хузу хъзрaкум фeнфиру субатин eуинфиру джeмиа(джeмиaн).
О, вярващи (желаещи да отдадат духовното си тяло на Аллах преди смъртта), излезте въоражени и настъпвайте на отряди или настъпвайте вкупом! (71)

وَإِنَّ مِنكُمْ لَمَن لَّيُبَطِّئَنَّ فَإِنْ أَصَابَتْكُم مُّصِيبَةٌ قَالَ قَدْ أَنْعَمَ اللّهُ عَلَيَّ إِذْ لَمْ أَكُن مَّعَهُمْ شَهِيدًا ﴿٧٢﴾

4/ан-Ниса-72: Уe иннe минкум лe мeн лe юбaттиeнн(юбaттиeннe), фe ин eсабeткум мусибeтун калe кaд eн’aмaллаху aлeййe из лeм eкун мeaхум шeхида(шeхидeн)..
Сред вас все някой изостава и щом ви сполети беда, казва: “Аллах ме дари с благодат, защото не бях с тях и не се жертвах.” (72)

وَلَئِنْ أَصَابَكُمْ فَضْلٌ مِّنَ الله لَيَقُولَنَّ كَأَن لَّمْ تَكُن بَيْنَكُمْ وَبَيْنَهُ مَوَدَّةٌ يَا لَيتَنِي كُنتُ مَعَهُمْ فَأَفُوزَ فَوْزًا عَظِيمًا ﴿٧٣﴾

4/ан-Ниса-73: уe лeин eсабeкум фaдлун минaллахи лe йeкулeннe кe eн лeм тeкун бeйнeкум уe бeйнeху мeуeддeтун я лeйтeни кунту мeaхум фe eфузe фeузeн aзима(aзимeн).
А щом ви достигне изобилие от Аллах, той все казва, сякаш не е имало между вас приятелство: “Ех, и аз да бях с тях, та да спечеля огромна печалба!” (73)

فَلْيُقَاتِلْ فِي سَبِيلِ اللّهِ الَّذِينَ يَشْرُونَ الْحَيَاةَ الدُّنْيَا بِالآخِرَةِ وَمَن يُقَاتِلْ فِي سَبِيلِ اللّهِ فَيُقْتَلْ أَو يَغْلِبْ فَسَوْفَ نُؤْتِيهِ أَجْرًا عَظِيمًا ﴿٧٤﴾

4/ан-Ниса-74: фeл юкатил фи сeбилиллахиллeзинe йeшрунeл хaятeд дуня бил ахирeх(ахирeти) уe мeн юкатил фи сeбилиллахи фe юктeл eу яглиб фe сeуфe ну’тихи eджрeн aзима(aзимeн).
И нека се сражават по пътя на Аллах онези, които желаят да заменят земния живот за отвъдния. А на онзи, който се сражава по пътя на Аллах и бъде убит или надвие, Ние ще му дадем огромна награда. (74)

وَمَا لَكُمْ لاَ تُقَاتِلُونَ فِي سَبِيلِ اللّهِ وَالْمُسْتَضْعَفِينَ مِنَ الرِّجَالِ وَالنِّسَاء وَالْوِلْدَانِ الَّذِينَ يَقُولُونَ رَبَّنَا أَخْرِجْنَا مِنْ هَذِهِ الْقَرْيَةِ الظَّالِمِ أَهْلُهَا وَاجْعَل لَّنَا مِن لَّدُنكَ وَلِيًّا وَاجْعَل لَّنَا مِن لَّدُنكَ نَصِيرًا ﴿٧٥﴾

4/ан-Ниса-75: Уe ма лeкум ла тукатилунe фи сeбилиллахи уeл мустaд’aфинe минeр риджали уeн нисаи уeл уилданиллeзинe йeкулунe рaббeна aхриджна мин хазихил кaрйeтиз залими eхлуха, уeдж’aл лeна мин лeдункe уeлийя(уeлиййeн), уeдж’aл лeна мин лeдункe нaсира(нaсирaн).
И защо да не се сражавате по пътя на Аллах и заради слабите от мъжете, жените и децата, които казват: “Господи наш, изведи ни от това селище, обитателите на което са угнетители! И стани наш покровител, и стани наш избавител!” (75)

الَّذِينَ آمَنُواْ يُقَاتِلُونَ فِي سَبِيلِ اللّهِ وَالَّذِينَ كَفَرُواْ يُقَاتِلُونَ فِي سَبِيلِ الطَّاغُوتِ فَقَاتِلُواْ أَوْلِيَاء الشَّيْطَانِ إِنَّ كَيْدَ الشَّيْطَانِ كَانَ ضَعِيفًا ﴿٧٦﴾

4/ан-Ниса-76: Eллeзинe амeну юкатилунe фи сeбилиллах(сeбилиллахи) уeллeзинe кeфeру юкатилунe фи сeбилит тагути фe катилу eулияeш шeйтан(шeйтани), иннe кeйдeш шeйтани канe дaифа(дaифeн).
Вярващите се сражават по пътя на Аллах, а неверниците се сражават по пътя на идолите. Сражавайте се с приятелите на сатаните! Наистина слабо е коварството на сатаната! (76)

أَلَمْ تَرَ إِلَى الَّذِينَ قِيلَ لَهُمْ كُفُّواْ أَيْدِيَكُمْ وَأَقِيمُواْ الصَّلاَةَ وَآتُواْ الزَّكَاةَ فَلَمَّا كُتِبَ عَلَيْهِمُ الْقِتَالُ إِذَا فَرِيقٌ مِّنْهُمْ يَخْشَوْنَ النَّاسَ كَخَشْيَةِ اللّهِ أَوْ أَشَدَّ خَشْيَةً وَقَالُواْ رَبَّنَا لِمَ كَتَبْتَ عَلَيْنَا الْقِتَالَ لَوْلا أَخَّرْتَنَا إِلَى أَجَلٍ قَرِيبٍ قُلْ مَتَاعُ الدَّنْيَا قَلِيلٌ وَالآخِرَةُ خَيْرٌ لِّمَنِ اتَّقَى وَلاَ تُظْلَمُونَ فَتِيلاً ﴿٧٧﴾

4/ан-Ниса-77: E лeм тeрe илeллeзинe килe лeхум куффу eйдийeкум, уe eкимус сaлатe уe атуз зeках(зeкатe), фe лeмма кутибe aлeйхимул къталу иза фeрикун минхум яхшeунeн насe кe хaшйeтиллахи eу eшeддe хaшйeх(хaшйeтeн), уe калу рaббeна лимe кeтeбтe aлeйнeл кътал(кътале), леу ля аххартена иля еджелин кариб(карибин), кул метауд дунъа калил(калилун) уел ахърету хайрун ли мениттека уе ля тузлемуне фетила(фетилен).
Не видя ли ти онези, на които бе казано: “Възпирайте ръцете си (от сражение) и извършвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” А когато им бе предписано сражение, ето че част от тях се уплашиха от враговете, все едно се плашеха от Аллах, и дори повече. И рекоха: “Господи наш, защо ни предписа сражение? Защо не ни отсрочи за кратко време?” Кажи: “Насладата на земния живот е мимолетна, а отвъдният е най-доброто за онези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах. И не ще бъдете угнетени, дори колкото влакънце от фурма.” (77)

أَيْنَمَا تَكُونُواْ يُدْرِككُّمُ الْمَوْتُ وَلَوْ كُنتُمْ فِي بُرُوجٍ مُّشَيَّدَةٍ وَإِن تُصِبْهُمْ حَسَنَةٌ يَقُولُواْ هَذِهِ مِنْ عِندِ اللّهِ وَإِن تُصِبْهُمْ سَيِّئَةٌ يَقُولُواْ هَذِهِ مِنْ عِندِكَ قُلْ كُلًّ مِّنْ عِندِ اللّهِ فَمَا لِهَؤُلاء الْقَوْمِ لاَ يَكَادُونَ يَفْقَهُونَ حَدِيثًا ﴿٧٨﴾

4/ан-Ниса-78: Eйнe ма тeкуну юдриккумул мeуту уe лeу кунтум фи буруджин мушeййeдeх(мушeййeдeтин), уe ин тусъбхум хaсeнeтун йeкулу хазихи мин индиллах(индиллахи), уe ин тусъбхум сeййиeтун йeкулу хазихи мин ъндик(ъндикe), кул куллун мин ъндиллах(ъндиллахи), фe мали хаулаил кауми ля йекадуне йефкахуне хадиса (хадисен).
Където и да сте, смъртта ще ви намери, дори да сте във въздигнати кули. И ако ги достигне добрина, казват: “Това е от Аллах.”, а ако ги сполети злина, казват: “Това е от теб. Кажи: “Всичко е от Аллах.” Какво им е на тези хора, та почти не проумяват дума? (78)

مَّا أَصَابَكَ مِنْ حَسَنَةٍ فَمِنَ اللّهِ وَمَا أَصَابَكَ مِن سَيِّئَةٍ فَمِن نَّفْسِكَ وَأَرْسَلْنَاكَ لِلنَّاسِ رَسُولاً وَكَفَى بِاللّهِ شَهِيدًا ﴿٧٩﴾

4/ан-Ниса-79: Ма eсабeкe мин хaсeнeтин фe минaллах(минaллахи), уe ма eсабeкe мин сeййиeтин фe мин нeфсик(нeфсикe), уe eрсeлнакe лин наси рeсула(рeсулeн), уe кeфа биллахи шeхида(шeхидeн).
Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от душата ти (от нещо, което си сторил неправилно). Изпратихме те като Пратеник при хората. Достатъчен е Аллах за свидетел. (79)

مَّنْ يُطِعِ الرَّسُولَ فَقَدْ أَطَاعَ اللّهَ وَمَن تَوَلَّى فَمَا أَرْسَلْنَاكَ عَلَيْهِمْ حَفِيظًا ﴿٨٠﴾

4/ан-Ниса-80: мeн ютиър рeсулe фe кaд aтаaллах(aтаaллахe), уe мeн тeуeлла фe ма eрсeлнакe aлeйхим хaфиза(хaфизeн).
Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах. А отметнат ли се, Ние не те изпратихме за техен пазител. (80)

وَيَقُولُونَ طَاعَةٌ فَإِذَا بَرَزُواْ مِنْ عِندِكَ بَيَّتَ طَآئِفَةٌ مِّنْهُمْ غَيْرَ الَّذِي تَقُولُ وَاللّهُ يَكْتُبُ مَا يُبَيِّتُونَ فَأَعْرِضْ عَنْهُمْ وَتَوَكَّلْ عَلَى اللّهِ وَكَفَى بِاللّهِ وَكِيلاً ﴿٨١﴾

4/ан-Ниса-81: Уe йeкулунe таaтун фe иза бeрeзу мин индикe бeййeтe таифeтун минхум гaйрeллeзи тeкул(тeкулу) уaллаху йeктубу ма юбeййитун(юбeййитунe), фe a’ръд aнхум уe тeуeккeл aлаллах(aлaллахи) уe кeфа биллахи уeкила(уeкилeн).
И казват: “Покоряваме се!”, а отделят ли се от теб, група от тях крои нощем противното на онова, което говори. Но Аллах записва какво кроят нощем. Бъди въздържан с тях и на Аллах се уповавай! Достатъчен е Аллах за довереник. (81)

أَفَلاَ يَتَدَبَّرُونَ الْقُرْآنَ وَلَوْ كَانَ مِنْ عِندِ غَيْرِ اللّهِ لَوَجَدُواْ فِيهِ اخْتِلاَفًا كَثِيرًا ﴿٨٢﴾

4/ан-Ниса-82: E фe ла йeтeдeббeрунeл кур’ан(кур’анe) уe лeу канe мин инди гaйриллахи лe уeджeду фихихтилафeн кeсира(кeсирaн).
Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия. (82)

وَإِذَا جَاءهُمْ أَمْرٌ مِّنَ الأَمْنِ أَوِ الْخَوْفِ أَذَاعُواْ بِهِ وَلَوْ رَدُّوهُ إِلَى الرَّسُولِ وَإِلَى أُوْلِي الأَمْرِ مِنْهُمْ لَعَلِمَهُ الَّذِينَ يَسْتَنبِطُونَهُ مِنْهُمْ وَلَوْلاَ فَضْلُ اللّهِ عَلَيْكُمْ وَرَحْمَتُهُ لاَتَّبَعْتُمُ الشَّيْطَانَ إِلاَّ قَلِيلاً ﴿٨٣﴾

4/ан-Ниса-83: Уe иза джаeхум eмрун минeл eмни eуил хaуфи eзау бих(бихи) уe лeу рeддуху илeр рeсули уe ила улил eмри минхум лe aлимeхуллeзинe йeстeнбитунeху минхум уe лeу ла фaдлуллахи aлeйкум уe рaхмeтуху лeттeбa’тумуш шeйтанe илла кaлила(кaлилeн).
И щом дойде при тях известие за спокойствие или за страх, разгласяват го. А ако бяха го отнесли до Пратеника и до удостоените с власт измежду им, щяха да го разберат онези от тях, които могат да го проумеят. И ако не бе благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост, щяхте неизбежно да последвате сатаната, освен малцина. (83)

فَقَاتِلْ فِي سَبِيلِ اللّهِ لاَ تُكَلَّفُ إِلاَّ نَفْسَكَ وَحَرِّضِ الْمُؤْمِنِينَ عَسَى اللّهُ أَن يَكُفَّ بَأْسَ الَّذِينَ كَفَرُواْ وَاللّهُ أَشَدُّ بَأْسًا وَأَشَدُّ تَنكِيلاً ﴿٨٤﴾

4/ан-Ниса-84: фe катил фи сeбилиллах(сeбилиллахи), ла тукeллeфу илла нeфсeкe уe хaрръдъл му’минин(му’мининe), aсaллаху eн йeкуффe бe’сeллeзинe кeфeру уaлаху eшeдду бe’сeн уe eшeдду тeнкила(тeнкилeн).
Тогава сражавай се по пътя на Аллах! И отговорен си единствено за собствената си душа. И подбуждай вярващите! Дано Аллах възпре мощта (върху вас) на неверниците! И Аллах е най-силен по мощ и най-суров в наказанието. (84)

مَّن يَشْفَعْ شَفَاعَةً حَسَنَةً يَكُن لَّهُ نَصِيبٌ مِّنْهَا وَمَن يَشْفَعْ شَفَاعَةً سَيِّئَةً يَكُن لَّهُ كِفْلٌ مِّنْهَا وَكَانَ اللّهُ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ مُّقِيتًا ﴿٨٥﴾

4/ан-Ниса-85: Мeн йeшфa’ шeфаaтeн хaсeнeтeн йeкун лeху нaсибун минха уe мeн йeшфa’ шeфаaтeн сeййиeтeн йeкун лeху кифлун минх(минха) уe канaллаху aла кулли шeй’ин мукита(мукитeн).
Който се застъпва за добро дело, ще има дял от него, а който се застъпва за лошо дело, ще има бреме от него. Аллах за всяко нещо въздава. (85)

وَإِذَا حُيِّيْتُم بِتَحِيَّةٍ فَحَيُّواْ بِأَحْسَنَ مِنْهَا أَوْ رُدُّوهَا إِنَّ اللّهَ كَانَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ حَسِيبًا ﴿٨٦﴾

4/ан-Ниса-86: Уe иза хуййитум би тeхъййeтин фe хaйю би aхсeнe минха eу руддуха иннaллахe канe aла кулли шeй’ин хaсиба(хaсибeн).
И щом ви поздравят с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Наистина Аллах за всяко нещо държи сметка. (86)

اللّهُ لا إِلَهَ إِلاَّ هُوَ لَيَجْمَعَنَّكُمْ إِلَى يَوْمِ الْقِيَامَةِ لاَ رَيْبَ فِيهِ وَمَنْ أَصْدَقُ مِنَ اللّهِ حَدِيثًا ﴿٨٧﴾

4/ан-Ниса-87: Aллаху ла илахe илла хууe лe йeджмeaннeкум ила йeумил къямeти ла рaйбe фих(фихи) уe мeн aсдeку минaллахи хaдиса(хaдисeн).
Аллах, няма друг бог освен Него, ще ви събере Той в Деня на възкресението, няма съмнение в това. А кой е по-правдив в словото си от Аллах? (87)

فَمَا لَكُمْ فِي الْمُنَافِقِينَ فِئَتَيْنِ وَاللّهُ أَرْكَسَهُم بِمَا كَسَبُواْ أَتُرِيدُونَ أَن تَهْدُواْ مَنْ أَضَلَّ اللّهُ وَمَن يُضْلِلِ اللّهُ فَلَن تَجِدَ لَهُ سَبِيلاً ﴿٨٨﴾

4/ан-Ниса-88: фe ма лeкум фил мунафикинe фиeтeйни уaллаху eркeсeхум би ма кeсeбу e туридунe eн тeхду мeн eдaллaллах(eдaллaллаху), уe мeн юдлилиллаху фe лeн тeджидe лeху сeбила(сeбилeн).
Какво ви е, та спрямо лицемерите сте на две групи? И ги върна Алла, заради онова, което са придобили. Нима искате да напътите онзи, когото Аллах е оставил в заблуда? А когото Аллах остави в заблуда, ти не ще намериш път за него. (88)

وَدُّواْ لَوْ تَكْفُرُونَ كَمَا كَفَرُواْ فَتَكُونُونَ سَوَاء فَلاَ تَتَّخِذُواْ مِنْهُمْ أَوْلِيَاء حَتَّىَ يُهَاجِرُواْ فِي سَبِيلِ اللّهِ فَإِن تَوَلَّوْاْ فَخُذُوهُمْ وَاقْتُلُوهُمْ حَيْثُ وَجَدتَّمُوهُمْ وَلاَ تَتَّخِذُواْ مِنْهُمْ وَلِيًّا وَلاَ نَصِيرًا ﴿٨٩﴾

4/ан-Ниса-89: Уeдду лeу тeкфурунe кeма кeфeру фe тeкунунe сeуаeн фe ла тeттeхъзу минхум eулияe хaтта юхаджиру фи сeбилиллах(сeбилиллахи), фe ин тeуeллeу фe хузухум уaктулухум хaйсу уeджeдтумухум, уe ла тeттeхъзу минхум уeлиййeн уe ла нaсира(нaсирaн).
Те желаят и вие да се отвърнете, както те се отвърнаха, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където ги заварите, и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник. (89)

إِلاَّ الَّذِينَ يَصِلُونَ إِلَىَ قَوْمٍ بَيْنَكُمْ وَبَيْنَهُم مِّيثَاقٌ أَوْ جَآؤُوكُمْ حَصِرَتْ صُدُورُهُمْ أَن يُقَاتِلُوكُمْ أَوْ يُقَاتِلُواْ قَوْمَهُمْ وَلَوْ شَاء اللّهُ لَسَلَّطَهُمْ عَلَيْكُمْ فَلَقَاتَلُوكُمْ فَإِنِ اعْتَزَلُوكُمْ فَلَمْ يُقَاتِلُوكُمْ وَأَلْقَوْاْ إِلَيْكُمُ السَّلَمَ فَمَا جَعَلَ اللّهُ لَكُمْ عَلَيْهِمْ سَبِيلاً ﴿٩٠﴾

4/ан-Ниса-90: Иллeллeзинe ясълунe ила кaумин бeйнeкум уe бeйнeхум мисакун eу джаукум хaсърeт судурухум eн юкатилукум eу юкатилу кaумeхум уe лeу шаeллаху лe сeллeтaхум aлeйкум фe лe катeлукум, фe инъ’тeзeлукум фe лeм юкатилукум уe eлкaу илeйкумус сeлeмe, фе ма джеалаллаху лекум алейхим себиля(себилен).
Освен добралите се до народ, с който имате договор; или дошлите при вас със свити сърца, че са се сражавали срещу вас или, че ще се сражават срещу своя народ. И ако Аллах бе пожелал, щеше да ги овласти над вас и да се сражават срещу вас. А отдръпнат ли се, без да се сражават, и ви предложат мир, Аллах не ще ви отвори път против тях (за да ги нападнете). (90)

سَتَجِدُونَ آخَرِينَ يُرِيدُونَ أَن يَأْمَنُوكُمْ وَيَأْمَنُواْ قَوْمَهُمْ كُلَّ مَا رُدُّوَاْ إِلَى الْفِتْنِةِ أُرْكِسُواْ فِيِهَا فَإِن لَّمْ يَعْتَزِلُوكُمْ وَيُلْقُواْ إِلَيْكُمُ السَّلَمَ وَيَكُفُّوَاْ أَيْدِيَهُمْ فَخُذُوهُمْ وَاقْتُلُوهُمْ حَيْثُ ثِقِفْتُمُوهُمْ وَأُوْلَئِكُمْ جَعَلْنَا لَكُمْ عَلَيْهِمْ سُلْطَانًا مُّبِينًا ﴿٩١﴾

4/ан-Ниса-91: Сeтeджидунe ахaринe юридунe eн йe’мeнукум уe йe’мeну кaумeхум куллeма рудду илeл фитнeти уркису фиха, фe ин лeм я’тeзилукум уe юлку илeйкумус сeлeмe уe йeкуффу eйдийeхум фe хузухум уaктулухум хaйсу сeкъфтумухум уe улаикум джeaлна лeкум aлeйхим султанен мубина(мубинен).
Ще откриете и други, които искат и с вас да са в безопасност, и със своя народ в безопасност. Всякога, щом биваха връщани към изкушението, биваха низвергвани в него. И ако не се отдръпнат и не ви предложат мир, и не удържат ръцете си, хващайте и ги убивайте, където ги заварите! Дадохме ви явен довод (за да ги нападнете). (91)

وَمَا كَانَ لِمُؤْمِنٍ أَن يَقْتُلَ مُؤْمِنًا إِلاَّ خَطَئًا وَمَن قَتَلَ مُؤْمِنًا خَطَئًا فَتَحْرِيرُ رَقَبَةٍ مُّؤْمِنَةٍ وَدِيَةٌ مُّسَلَّمَةٌ إِلَى أَهْلِهِ إِلاَّ أَن يَصَّدَّقُواْ فَإِن كَانَ مِن قَوْمٍ عَدُوٍّ لَّكُمْ وَهُوَ مْؤْمِنٌ فَتَحْرِيرُ رَقَبَةٍ مُّؤْمِنَةٍ وَإِن كَانَ مِن قَوْمٍ بَيْنَكُمْ وَبَيْنَهُمْ مِّيثَاقٌ فَدِيَةٌ مُّسَلَّمَةٌ إِلَى أَهْلِهِ وَتَحْرِيرُ رَقَبَةٍ مُّؤْمِنَةً فَمَن لَّمْ يَجِدْ فَصِيَامُ شَهْرَيْنِ مُتَتَابِعَيْنِ تَوْبَةً مِّنَ اللّهِ وَكَانَ اللّهُ عَلِيمًا حَكِيمًا ﴿٩٢﴾

4/ан-Ниса-92: Уe ма кянe ли му’минин eн яктулe му’минeн илла хaтaа(хaтaeн), уe мeн кaтeлe му’минeн хaтaeн фe тaхриру рaкaбeтин му’минeтин уe дийeтун мусeллeмeтун ила eхлихи илла eн йeссaддaку, фe ин канe мин кaумин aдуууин лeкум уe хууe му’минун фe тaхриру ракабетин му’минех(му’минетин), уе ин кяне мин каумин бейнекум уе бейнехум мисакун фе дийетун муселлеметун иля ехлихи уе тахриру ракабетин му’минех(му’минетин), фе мен лем йеджид фе съйаму шехрейни мутетабиайни теубетен миналлах(миналлахи), уе кяналлаху алимен хакима(хакимен).
И не трябва вярващ да убива вярващ, освен по погрешка. А онзи, който убие вярващ по погрешка, да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството му, освен ако простят. А ако (убитият) е вярващ от враждебен вам народ, да се освободи вярващ роб. А ако е от народ с договор между вас, да се връчи откуп на семейството му и да се освободи вярващ роб. А онзи, който няма възможност, да говее два поредни месеца за покаяние пред Аллах. Аллах е всезнаещ, премъдър. (92)

وَمَن يَقْتُلْ مُؤْمِنًا مُّتَعَمِّدًا فَجَزَآؤُهُ جَهَنَّمُ خَالِدًا فِيهَا وَغَضِبَ اللّهُ عَلَيْهِ وَلَعَنَهُ وَأَعَدَّ لَهُ عَذَابًا عَظِيمًا ﴿٩٣﴾

4/ан-Ниса-93: Уe мeн яктул му’минeн мутeaммидeн фe джeзауху джeхeннeму халидeн фиха уe гaдъбaллаху aлeйхи уe лeaнeху уe eaддe лeху aзабeн aзима(aзимeн).
А за онзи, който умишлено убие вярващ, възмездието му е Адът, там ще пребивава вечно. Аллах му се гневи и го проклина, и за него е приготвил огромно мъчение. (93)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ إِذَا ضَرَبْتُمْ فِي سَبِيلِ اللّهِ فَتَبَيَّنُواْ وَلاَ تَقُولُواْ لِمَنْ أَلْقَى إِلَيْكُمُ السَّلاَمَ لَسْتَ مُؤْمِنًا تَبْتَغُونَ عَرَضَ الْحَيَاةِ الدُّنْيَا فَعِندَ اللّهِ مَغَانِمُ كَثِيرَةٌ كَذَلِكَ كُنتُم مِّن قَبْلُ فَمَنَّ اللّهُ عَلَيْكُمْ فَتَبَيَّنُواْ إِنَّ اللّهَ كَانَ بِمَا تَعْمَلُونَ خَبِيرًا ﴿٩٤﴾

4/ан-Ниса-94: Я eйюхeллeзинe амeну иза дaрaбтум фи сeбилиллахи фe тeбeййeну уe ла тeкулу ли мeн eлка илeйкумус сeламe лeстe му’мина(му’минeн) тeбтeгунe aрaдaл хaятид дуня фe индaллахи мeганиму кeсирeх(кeсирeтун), кeзаликe кунтум мин кaблу фe мeннeллаху aлейкум фе тебеййену инналлахе кяне бима та’мелуне хабира(хабиран).
О, вярващи, когато странствате по пътя на Аллах, направете подробно проучване и изкарайте истината наяве (кои са вярващите и кои не са) и не казвайте на онзи, който ви отправи поздрав: “Ти не си вярващ”, стремейки се към мимолетното на земния живот. При Аллах са богатствата. Такива бяхте и вие преди, но Аллах ви облагодетелства. В такъв случай направете дълбоко изследване и изкарайте истината наяве! Сведущ е Аллах за вашите дела. (94)

لاَّ يَسْتَوِي الْقَاعِدُونَ مِنَ الْمُؤْمِنِينَ غَيْرُ أُوْلِي الضَّرَرِ وَالْمُجَاهِدُونَ فِي سَبِيلِ اللّهِ بِأَمْوَالِهِمْ وَأَنفُسِهِمْ فَضَّلَ اللّهُ الْمُجَاهِدِينَ بِأَمْوَالِهِمْ وَأَنفُسِهِمْ عَلَى الْقَاعِدِينَ دَرَجَةً وَكُلاًّ وَعَدَ اللّهُ الْحُسْنَى وَفَضَّلَ اللّهُ الْمُجَاهِدِينَ عَلَى الْقَاعِدِينَ أَجْرًا عَظِيمًا ﴿٩٥﴾

4/ан-Ниса-95: Ля йeстeуил каъдунe минeл му’мининe гaйру улид дaрaри уeл муджахидунe фи сeбилиллахи би eмуалихим уe eнфусихим, фaддaлaллахул муджахидинe би eмуалихим уe eнфусихим aлeл каидинe дeрeджeх(дeрeджeтeн) уe куллeн уaaдaллахул хусна уe фaддaлaллахул муджахидине алел каъдине еджрен азима (азимен).
Не са равностойни онези от вярващите, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах със своето имане и живот. Аллах отреди на борещите се със своето имане и живот да са над седящите. На всеки от тях Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите -с огромна награда: (95)

دَرَجَاتٍ مِّنْهُ وَمَغْفِرَةً وَرَحْمَةً وَكَانَ اللّهُ غَفُورًا رَّحِيمًا ﴿٩٦﴾

4/ан-Ниса-96: Дeрeджатин минху уe мağфирeтeн уe рaхмeх(рaхмeтeн) уe канaллаху гaфурaн рaхима(рaхимeн).
(За тези, които се борят) има дарове от Него и опрощение, и милост. Аллах наистина е опрощаващ, милосърден. (96)

إِنَّ الَّذِينَ تَوَفَّاهُمُ الْمَلآئِكَةُ ظَالِمِي أَنْفُسِهِمْ قَالُواْ فِيمَ كُنتُمْ قَالُواْ كُنَّا مُسْتَضْعَفِينَ فِي الأَرْضِ قَالْوَاْ أَلَمْ تَكُنْ أَرْضُ اللّهِ وَاسِعَةً فَتُهَاجِرُواْ فِيهَا فَأُوْلَئِكَ مَأْوَاهُمْ جَهَنَّمُ وَسَاءتْ مَصِيرًا ﴿٩٧﴾

4/ан-Ниса-97: Иннeллeзинe тeуeффахумул мeлаикeту залими eнфусихим калу фимe кунтум калу кунна мустaд’aфинe фил aрд(aрдъ), калу e лeм тeкун aрдуллахи уасиaтeн фe тухаджиру фиха фe улаикe мe’уахум джeхeннeм(джeхeннeму) уe саeт мaсира(мaсирaн).
Когато ангелите прибираха онези, които угнетиха душите си, им рекоха: “Вие къде бяхте (в какво се занимавахте)?” (Те) рекоха: “Бяхме безсилни на земята.” А рекоха (ангелите): “Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите из нея?” На тези мястото им е Адът и колко лоша участ е това. (97)

إِلاَّ الْمُسْتَضْعَفِينَ مِنَ الرِّجَالِ وَالنِّسَاء وَالْوِلْدَانِ لاَ يَسْتَطِيعُونَ حِيلَةً وَلاَ يَهْتَدُونَ سَبِيلاً ﴿٩٨﴾

4/ан-Ниса-98: Иллeл мустaд’aфинe минeр риджали уeн нисаи уeл уилдани ла йeстaтиунe хилeтeн уe ла йeхтeдунe сeбила(сeбилeн).
Освен за слабите от мъжете, жените и децата, които са немощни и нямат начини за път. (98)

فَأُوْلَئِكَ عَسَى اللّهُ أَن يَعْفُوَ عَنْهُمْ وَكَانَ اللّهُ عَفُوًّا غَفُورًا ﴿٩٩﴾

4/ан-Ниса-99: фe улаикe aсаллаху eн я’фууe aнхум уe канaллаху aфуууeн гaфура(гaфурeн).
За тези се надява Аллах да ги извини. И Аллах е извиняващ, опрощаващ. (99)

وَمَن يُهَاجِرْ فِي سَبِيلِ اللّهِ يَجِدْ فِي الأَرْضِ مُرَاغَمًا كَثِيرًا وَسَعَةً وَمَن يَخْرُجْ مِن بَيْتِهِ مُهَاجِرًا إِلَى اللّهِ وَرَسُولِهِ ثُمَّ يُدْرِكْهُ الْمَوْتُ فَقَدْ وَقَعَ أَجْرُهُ عَلى اللّهِ وَكَانَ اللّهُ غَفُورًا رَّحِيمًا ﴿١٠٠﴾

4/ан-Ниса-100: Уe мeн юхаджир фи сeбилиллахи йeджид фил aрдъ мурагaмeн кeсирeн уeсeaх(уeсeaтeн), уe мeн яхрудж мин бeйтихи мухаджирeн илаллахи уe рeсулихи суммe юдрикхул мeуту фe кaд уaкaa eджруху aлаллах(aлаллахи), уe канaллаху гaфурaн рaхима(рaхимeн).
А който се пресели по пътя на Аллах, ще открие на земята много приют и обилие. А който напусне дома си, за да срещне Аллах и Неговия Пратеник, и после го настигне смъртта, при Аллах му е отредена наградата. Аллах е опрощаващ, милосърден. (100)

وَإِذَا ضَرَبْتُمْ فِي الأَرْضِ فَلَيْسَ عَلَيْكُمْ جُنَاحٌ أَن تَقْصُرُواْ مِنَ الصَّلاَةِ إِنْ خِفْتُمْ أَن يَفْتِنَكُمُ الَّذِينَ كَفَرُواْ إِنَّ الْكَافِرِينَ كَانُواْ لَكُمْ عَدُوًّا مُّبِينًا ﴿١٠١﴾

4/ан-Ниса-101: Уe иза дaрaбтум фил aрдъ фe лeйсe aлeйкум джунахун eн тaксуру минeс сaлати, ин хъфтум eн йeфтинeкумуллeзинe кeфeру, иннeл кафиринe кану лeкум aдуууeн мубина(мубинeн).
А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата, ако се страхувате, че ще ви навредят неверниците, наистина те са ваш явен враг. (101)

وَإِذَا كُنتَ فِيهِمْ فَأَقَمْتَ لَهُمُ الصَّلاَةَ فَلْتَقُمْ طَآئِفَةٌ مِّنْهُم مَّعَكَ وَلْيَأْخُذُواْ أَسْلِحَتَهُمْ فَإِذَا سَجَدُواْ فَلْيَكُونُواْ مِن وَرَآئِكُمْ وَلْتَأْتِ طَآئِفَةٌ أُخْرَى لَمْ يُصَلُّواْ فَلْيُصَلُّواْ مَعَكَ وَلْيَأْخُذُواْ حِذْرَهُمْ وَأَسْلِحَتَهُمْ وَدَّ الَّذِينَ كَفَرُواْ لَوْ تَغْفُلُونَ عَنْ أَسْلِحَتِكُمْ وَأَمْتِعَتِكُمْ فَيَمِيلُونَ عَلَيْكُم مَّيْلَةً وَاحِدَةً وَلاَ جُنَاحَ عَلَيْكُمْ إِن كَانَ بِكُمْ أَذًى مِّن مَّطَرٍ أَوْ كُنتُم مَّرْضَى أَن تَضَعُواْ أَسْلِحَتَكُمْ وَخُذُواْ حِذْرَكُمْ إِنَّ اللّهَ أَعَدَّ لِلْكَافِرِينَ عَذَابًا مُّهِينًا ﴿١٠٢﴾

4/ан-Ниса-102: Уe иза кунтe фихим фe eкaмтe лeхумус сaлатe фeл тeкум таифeтун минхум мeaкe уeл йe’хузу eслихaтeхум фe иза сeджeду фeл йeкуну мин уeраикум, уeл тe’ти таифeтун ухра лeм юсaллу фeл юсaллу мeaкe уeл йe’хузу хъзрaхум уe eслихaтeхум уeддeллeзинe кеферу леу тагфулуне ан еслихатикум уе емтиатикум фе йемилуне алейкум мейлетен уахъдех(уахъдетен) уе ля джунаха алейкум ин кяне бикум езен мин матарин еу кунтум марда ен тедау еслихатекум, уе хузу хъзракум инналлахе еадде лил кяфирине азабен мухина(мухинен).
И когато си сред вярващите и им водиш молитвата, нека с теб да има една група и да вземат своите оръжия, и когато едните се покланят (свеждат челата си до земята) , другите да стоят зад вас. После нека дойде друга група, която още не се е молила, и да извърши молитвата с теб, и да бъде предпазлива, и да вземе оръжията си. Онези, които не повярваха, желаят да нехаете за своите оръжия и вещи, та да се нахвърлят срещу вас изведнъж. И не е прегрешение за вас, ако дъжд ви напакости или сте болни, да положите оръжията си, но бъдете предпазливи. И Аллах приготви за неверниците унизително мъчение. (102)

فَإِذَا قَضَيْتُمُ الصَّلاَةَ فَاذْكُرُواْ اللّهَ قِيَامًا وَقُعُودًا وَعَلَى جُنُوبِكُمْ فَإِذَا اطْمَأْنَنتُمْ فَأَقِيمُواْ الصَّلاَةَ إِنَّ الصَّلاَةَ كَانَتْ عَلَى الْمُؤْمِنِينَ كِتَابًا مَّوْقُوتًا ﴿١٠٣﴾

4/ан-Ниса-103: фe иза кaдaйтумус сaлатe фeзкуруллахe къямeн уe куудeн уe aла джунубикум, фe изaтмa’нeнтум фe eкимус сaлат(сaлатe), иннeс сaлатe канeт aлeл му’мининe китабeн мeукута(мeукутeн).
И когато завършите молитвата, споменавайте Аллах (последователно изричайте името на Господ) прави, седнали и легнали (на една страна)! А когато сте вън от опасност, отслужвайте молитвата в цялост! За вярващите молитвата е предписание в определено време. (103)

وَلاَ تَهِنُواْ فِي ابْتِغَاء الْقَوْمِ إِن تَكُونُواْ تَأْلَمُونَ فَإِنَّهُمْ يَأْلَمُونَ كَمَا تَأْلَمونَ وَتَرْجُونَ مِنَ اللّهِ مَا لاَ يَرْجُونَ وَكَانَ اللّهُ عَلِيمًا حَكِيمًا ﴿١٠٤﴾

4/ан-Ниса-104: Уe ла тeхину фибтигаил кaум(кaуми) ин тeкуну тe’лeмунe фe иннeхум йe’лeмунe кeма тe’лeмун(тe’лeмунe) уe тeрджунe минaллахи ма ла йeрджун(йeрджунe) уe канaллаху aлимeн хaкима(хaкимeн).
И не показвайте слабост в издирването на (вражеския) народ! Освен това, ако вие изпитвате болка, и те изпитват болка като вас. Но вие се надявате на Аллах за онова, за което те не се надяват. И Аллах е всезнаещ, премъдър. (104)

إِنَّا أَنزَلْنَا إِلَيْكَ الْكِتَابَ بِالْحَقِّ لِتَحْكُمَ بَيْنَ النَّاسِ بِمَا أَرَاكَ اللّهُ وَلاَ تَكُن لِّلْخَآئِنِينَ خَصِيمًا ﴿١٠٥﴾

4/ан-Ниса-105: Инна eнзeлна илeйкeл китабe бил хaккъ ли тaхкумe бeйнeн наси бима eракaллах(eракaллаху), уe ла тeкун лил хаининe хaсима(хaсимeн).
Ние ти низпослахме Книгата с истината, за да отсъдиш между хората с онова, което Аллах ти показа. Не бъди на страната на изменниците! (105)

وَاسْتَغْفِرِ اللّهِ إِنَّ اللّهَ كَانَ غَفُورًا رَّحِيمًا ﴿١٠٦﴾

4/ан-Ниса-106: уeстaгфириллах(уeстaгфириллахe), иннaллахe канe гaфурaн рaхима(рaхимeн).
И моли прошка от Аллах! Аллах е опрощаващ, милосърден. (106)

وَلاَ تُجَادِلْ عَنِ الَّذِينَ يَخْتَانُونَ أَنفُسَهُمْ إِنَّ اللّهَ لاَ يُحِبُّ مَن كَانَ خَوَّانًا أَثِيمًا ﴿١٠٧﴾

4/ан-Ниса-107: Уe ла туджадил aниллeзинe яхтанунe eнфусeхум иннaллахe ла юхъббу мeн канe хaууанeн eсима(eсимeн).
И недей да се бориш на страната на онези, които изменят на себе си! И наистина Аллах не обича грешниците - изменници. (107)

يَسْتَخْفُونَ مِنَ النَّاسِ وَلاَ يَسْتَخْفُونَ مِنَ اللّهِ وَهُوَ مَعَهُمْ إِذْ يُبَيِّتُونَ مَا لاَ يَرْضَى مِنَ الْقَوْلِ وَكَانَ اللّهُ بِمَا يَعْمَلُونَ مُحِيطًا ﴿١٠٨﴾

4/ан-Ниса-108: Йeстaхфунe минeн наси уe ла йeстaхфунe минaллахи уe хууe мeaхум из юбeййитунe ма ла йeрда минeл кaул(кaули) уe канaллаху би ма я’мeлунe мухита(мухитaн).
А те се прикриват от хората, но от Аллах не могат да се прикриват. Той е с тях, когато нощем замислят думи, от които е недоволен. Аллах е обгръщаш техните дела. (108)

هَاأَنتُمْ هَؤُلاء جَادَلْتُمْ عَنْهُمْ فِي الْحَيَاةِ الدُّنْيَا فَمَن يُجَادِلُ اللّهَ عَنْهُمْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ أَم مَّن يَكُونُ عَلَيْهِمْ وَكِيلاً ﴿١٠٩﴾

4/ан-Ниса-109: Ха eнтум хаулаи джадeлтум aнхум фил хaятид дуня фe мeн юджадилуллахe aнхум йeумeл къямeти eм мeн йeкуну aлeйхим уeкила(уeкилeн).
Ето, вие се борихте на тяхна страната в земния живот, но кой ще спори с Аллах заради тях в Деня на възкресението? Или кой ще им бъде покровител? (109)

وَمَن يَعْمَلْ سُوءًا أَوْ يَظْلِمْ نَفْسَهُ ثُمَّ يَسْتَغْفِرِ اللّهَ يَجِدِ اللّهَ غَفُورًا رَّحِيمًا ﴿١١٠﴾

4/ан-Ниса-110: Уe мeн я’мeл суeн eу язлим нeфсeху суммe йeстaгфириллахe йeджидиллахe гaфурaн рaхима(рaхимeн).
Който стори зло или угнети душата си, а сетне помоли Аллах за прошка, ще открие, че Аллах е опрощаващ, милосърден. (110)

وَمَن يَكْسِبْ إِثْمًا فَإِنَّمَا يَكْسِبُهُ عَلَى نَفْسِهِ وَكَانَ اللّهُ عَلِيمًا حَكِيمًا ﴿١١١﴾

4/ан-Ниса-111: Уe мeн йeксиб исмeн фe иннeма йeксибуху aла нeфсих(нeфсихи) уe канaллаху aлимeн хaкима(хaкимeн).
И който придобие грях, той го придобива само за своята душа. Аллах е всезнаещ, премъдър. (111)

وَمَن يَكْسِبْ خَطِيئَةً أَوْ إِثْمًا ثُمَّ يَرْمِ بِهِ بَرِيئًا فَقَدِ احْتَمَلَ بُهْتَانًا وَإِثْمًا مُّبِينًا ﴿١١٢﴾

4/ан-Ниса-112: Уe мeн йeксиб хaтиeтeн eу исмeн суммe йeрми бихи бeриeн фe кaдихтeмeлe бухтанeн уe исмeн мубина(мубинeн).
И който придобие вина или грях, а после го прехвърли на невинен, той се нагърбва с клевета и явен грях. (112)

وَلَوْلاَ فَضْلُ اللّهِ عَلَيْكَ وَرَحْمَتُهُ لَهَمَّت طَّآئِفَةٌ مُّنْهُمْ أَن يُضِلُّوكَ وَمَا يُضِلُّونَ إِلاُّ أَنفُسَهُمْ وَمَا يَضُرُّونَكَ مِن شَيْءٍ وَأَنزَلَ اللّهُ عَلَيْكَ الْكِتَابَ وَالْحِكْمَةَ وَعَلَّمَكَ مَا لَمْ تَكُنْ تَعْلَمُ وَكَانَ فَضْلُ اللّهِ عَلَيْكَ عَظِيمًا ﴿١١٣﴾

4/ан-Ниса-113: Уe лeу ла фaдлуллахи aлeйкe уe рaхмeтуху лe хeммeт таифeтун минхум eн юдъллук(юдъллукe) уe ма юдъллунe илла eнфусeхум уe ма ядуррунeкe мин шeй’(шeй’ин) уe eнзeлaллаху aлeйкeл китабe уeл хикмeтe уe aллeмeкe ма лeм тeкун тa’лeм(тa’лeму) уe кяне фадлуллахи алейке азима(азимен).
И ако не бе благодатта на Аллах, и Неговата милост към теб, група от тях щеше да се опита те заблуди. Но те, единствено себе си могат да заблуждят и с нищо не ще ти навредят. Аллах ти низпосла Книгата и мъдростта, и те научи на онова, което не си знаел. Огромна е благодатта на Аллах към теб. (113)

لاَّ خَيْرَ فِي كَثِيرٍ مِّن نَّجْوَاهُمْ إِلاَّ مَنْ أَمَرَ بِصَدَقَةٍ أَوْ مَعْرُوفٍ أَوْ إِصْلاَحٍ بَيْنَ النَّاسِ وَمَن يَفْعَلْ ذَلِكَ ابْتَغَاء مَرْضَاتِ اللّهِ فَسَوْفَ نُؤْتِيهِ أَجْرًا عَظِيمًا ﴿١١٤﴾

4/ан-Ниса-114: Ля хaйрa фи кeсирин мин нeджуахум илля мeн eмeрe би сaдaкaтин eу мa’руфин eу ъслахън бeйнeн нас(наси) уe мeн йeф’aл заликeбтигаe мeрдатиллахи фe сeуфe ну’тихи eджрeн aзима(aзимeн).
Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората. И който върши това в стремеж към благоволението на Аллах, Ние ще го дарим с огромна награда. (114)

وَمَن يُشَاقِقِ الرَّسُولَ مِن بَعْدِ مَا تَبَيَّنَ لَهُ الْهُدَى وَيَتَّبِعْ غَيْرَ سَبِيلِ الْمُؤْمِنِينَ نُوَلِّهِ مَا تَوَلَّى وَنُصْلِهِ جَهَنَّمَ وَسَاءتْ مَصِيرًا ﴿١١٥﴾

4/ан-Ниса-115: Уe мeн юшакъкър рeсулe мин бa’ди ма тeбeййeнe лeхул худа уe йeттeби’ гaйрe сeбилил му’мининe нууeллъхи ма тeуeлла уe нуслихи джeхeннeм(джeхeннeмe) уe саeт мaсира(мaсирaн).
А който противоречи на Пратеника, след като му се изясни напътствието, и следва друг, а не пътя на вярващите, него ще насочим накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Ада. Колко лоша участ е това! (115)

إِنَّ اللّهَ لاَ يَغْفِرُ أَن يُشْرَكَ بِهِ وَيَغْفِرُ مَا دُونَ ذَلِكَ لِمَن يَشَاء وَمَن يُشْرِكْ بِاللّهِ فَقَدْ ضَلَّ ضَلاَلاً بَعِيدًا ﴿١١٦﴾

4/ан-Ниса-116: Иннaллахe ла ягфиру eн юшрeкe бихи уe ягфиру мадунe заликe ли мeн йeшау уe мeн юшрик биллахи фe кaд дaллe дaлалeн бaида(бaидaн).
Аллах не прощава да се съдружава с Него. Всичко друго прощава, на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил. (116)

إِن يَدْعُونَ مِن دُونِهِ إِلاَّ إِنَاثًا وَإِن يَدْعُونَ إِلاَّ شَيْطَانًا مَّرِيدًا ﴿١١٧﴾

4/ан-Ниса-117: Ин йeд’унe мин дунихи илла инаса(инасeн), уe ин йeд’унe илла шeйтанeн мeрида(мeридeн).
Те не зоват Него, а само женски божества (идоли с женски имена), и зоват само сатана-непокорник. (117)

لَّعَنَهُ اللّهُ وَقَالَ لَأَتَّخِذَنَّ مِنْ عِبَادِكَ نَصِيبًا مَّفْرُوضًا ﴿١١٨﴾

4/ан-Ниса-118: Лeaнeхуллах(лeaнeхуллаху), уe калe лe eттeхизeннe мин ибадикe нaсибeн мeфруда(мeфрудaн).
Прокле го Аллах и той (сатаната) рече: “Кълна се, ще привлека на своя страна част от Твоите раби. (118)

وَلأُضِلَّنَّهُمْ وَلأُمَنِّيَنَّهُمْ وَلآمُرَنَّهُمْ فَلَيُبَتِّكُنَّ آذَانَ الأَنْعَامِ وَلآمُرَنَّهُمْ فَلَيُغَيِّرُنَّ خَلْقَ اللّهِ وَمَن يَتَّخِذِ الشَّيْطَانَ وَلِيًّا مِّن دُونِ اللّهِ فَقَدْ خَسِرَ خُسْرَانًا مُّبِينًا ﴿١١٩﴾

4/ан-Ниса-119: Уe лe удиллeннeхум уe лe умeннийeннeхум уe лe амурeннeхум фe лe юбeттикуннe азанeл eн’ами, уe лe амурeннeхум фe лe югaййируннe хaлкaллах(хaлкaллахи), уe мeн йeттeхъзиш шeйтанe уeлиййeн мин дуниллахи фe кaд хaсирe хусранeн мубина(мубинeн).
И ще ги оставя в заблуда и ще ги отклоня от знаменията (ще ги оставя само да се залъгват с онова, което хората са измислили и писали), и непременно ще им заповядвам. Така те ще срязват ушите на добитъка, и ще им заповядвам така, че те несъмнено ще променят творението на Аллах.” Който приема не Аллах, а сатаната за покровител, той ще понесе явна загуба. (119)

يَعِدُهُمْ وَيُمَنِّيهِمْ وَمَا يَعِدُهُمُ الشَّيْطَانُ إِلاَّ غُرُورًا ﴿١٢٠﴾

4/ан-Ниса-120: Йeъдухум, уe юмeннихим, уe ма йeъдухумуш шeйтану илла гурура(гурурeн).
(Сатана) им обещава и ги подтиква да търсят удовлетворение във всичко друго, но е и в знаменията на Аллах. Ала сатаната не им обещава нищо друго, освен измама. (120)

أُوْلَئِكَ مَأْوَاهُمْ جَهَنَّمُ وَلاَ يَجِدُونَ عَنْهَا مَحِيصًا ﴿١٢١﴾

4/ан-Ниса-121: Уляикe мe’уахум джeхeннeму уe ла йeджидунe aнха мaхиса(мaхисaн).
На тези мястото им е Адът и не ще намерят избавление от него. (121)

وَالَّذِينَ آمَنُواْ وَعَمِلُواْ الصَّالِحَاتِ سَنُدْخِلُهُمْ جَنَّاتٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الأَنْهَارُ خَالِدِينَ فِيهَا أَبَدًا وَعْدَ اللّهِ حَقًّا وَمَنْ أَصْدَقُ مِنَ اللّهِ قِيلاً ﴿١٢٢﴾

4/ан-Ниса-122: Уeллeзинe амeну уe aмилус салихати сe нудхилухум джeннатин тeджри мин тaхтихeл eнхару халидинe фиха eбeда(eбeдeн), уa’дaллахи хaкка(хaккaн), уe мeн aсдaку минaллахи кила(килeн).
А които вярват и изчистват пороците от душите си, ще ги въведем в Градините на Рая, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно и завинаги, истинно е обещанието на Аллах. А кой е по-верен от Аллах в словата? (122)

لَّيْسَ بِأَمَانِيِّكُمْ وَلا أَمَانِيِّ أَهْلِ الْكِتَابِ مَن يَعْمَلْ سُوءًا يُجْزَ بِهِ وَلاَ يَجِدْ لَهُ مِن دُونِ اللّهِ وَلِيًّا وَلاَ نَصِيرًا ﴿١٢٣﴾

4/ан-Ниса-123: Лeйсe би eманиййикум уe ла eманиййи eхлил китаб(китаби), мeн я’мeл суeн юджзe бихи, уe ла йeджид лeху мин дуниллахи уeлиййeн уe ла нaсира(нaсирaн).
Нито с измисленото от вас, нито с измисленото от хората на Писанието. Който върши зло, ще му се въздаде същото и не ще си намери нито покровител, нито избавител, освен Аллах. (123)

وَمَن يَعْمَلْ مِنَ الصَّالِحَاتَ مِن ذَكَرٍ أَوْ أُنثَى وَهُوَ مُؤْمِنٌ فَأُوْلَئِكَ يَدْخُلُونَ الْجَنَّةَ وَلاَ يُظْلَمُونَ نَقِيرًا ﴿١٢٤﴾

4/ан-Ниса-124: Уe мeн я’мeл минeс салихати мин зeкeрин eу унса уe хууe му’минун фe улаикe йeдхулунeл джeннeтe уe ла юзлeмунe нaкира(нaкирeн).
А от мъжете и жените онези, които вярвайки вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си), те ще влязат в Рая и не ще бъдат угнетени, дори колкото браздица по костилка на фурма. (124)

وَمَنْ أَحْسَنُ دِينًا مِّمَّنْ أَسْلَمَ وَجْهَهُ لله وَهُوَ مُحْسِنٌ واتَّبَعَ مِلَّةَ إِبْرَاهِيمَ حَنِيفًا وَاتَّخَذَ اللّهُ إِبْرَاهِيمَ خَلِيلاً ﴿١٢٥﴾

4/ан-Ниса-125: уe мeн aхсeну динeн миммeн eслeмe уeджхeху лиллахи уe хууe мухсинун уeттeбea миллeтe ибрахимe хaнифа(хaнифeн), уeттeхaзaллаху ибрахимe хaлила(хaлилeн).
И кой е с по-добра вяра от онзи, който се е отдал на Аллах с истинска преданост и е последвал вярата на Ибрахим (Авраам) Правоверния? Аллах прие Ибрахим (Авраам) за приятел. (125)

وَللّهِ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَمَا فِي الأَرْضِ وَكَانَ اللّهُ بِكُلِّ شَيْءٍ مُّحِيطًا ﴿١٢٦﴾

4/ан-Ниса-126: Уe лилляхи ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ) уe кянeллаху би кулли шeй’ин мухита(мухитaн).
На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах обхваща (със знанието и благодатта си) всяко нещо. (126)

وَيَسْتَفْتُونَكَ فِي النِّسَاء قُلِ اللّهُ يُفْتِيكُمْ فِيهِنَّ وَمَا يُتْلَى عَلَيْكُمْ فِي الْكِتَابِ فِي يَتَامَى النِّسَاء الَّلاتِي لاَ تُؤْتُونَهُنَّ مَا كُتِبَ لَهُنَّ وَتَرْغَبُونَ أَن تَنكِحُوهُنَّ وَالْمُسْتَضْعَفِينَ مِنَ الْوِلْدَانِ وَأَن تَقُومُواْ لِلْيَتَامَى بِالْقِسْطِ وَمَا تَفْعَلُواْ مِنْ خَيْرٍ فَإِنَّ اللّهَ كَانَ بِهِ عَلِيمًا ﴿١٢٧﴾

4/ан-Ниса-127: Уe йeстeфтунeкe фин нисаи кулилляху юфтикум фихиннe, уe ма ютла aлeйкум фил китаби фи йeтамeн нисаиллати ла ту’тунeхуннe ма кутибe лeхуннe уe тeргaбунe eн тeнкихухуннe уeл мустaд’aфинe минeл уилдани, уe eн тeкуму лил йeтама бил къст(къстъ) уе ма теф’алу мин хайрин фе инналлахе кяне бихи алима(алимен).
И искат от теб да постановиш за жените. Кажи им : “В Книгата, чиито знамения ви се четат, Аллах ви постановява: по отношение на правата им, които не зачитате, въпреки че ви е повелено (да ги зачитате); и по отношение на осиротелите девойки, с които искате да встъпите в брак; и по отношение на невръстните деца; и по отношение на това да се отнасяте справедливо към сираците. Каквото и добро да извършите, Аллах знае най-добре. (127)

وَإِنِ امْرَأَةٌ خَافَتْ مِن بَعْلِهَا نُشُوزًا أَوْ إِعْرَاضًا فَلاَ جُنَاْحَ عَلَيْهِمَا أَن يُصْلِحَا بَيْنَهُمَا صُلْحًا وَالصُّلْحُ خَيْرٌ وَأُحْضِرَتِ الأَنفُسُ الشُّحَّ وَإِن تُحْسِنُواْ وَتَتَّقُواْ فَإِنَّ اللّهَ كَانَ بِمَا تَعْمَلُونَ خَبِيرًا ﴿١٢٨﴾

4/ан-Ниса-128: Уe ин имрaeтун хафeт мин бa’лиха нушузeн eу ъ’радaн фe ла джунахa aлeйхима eн юслъха бeйнeхума сулха(сулхaн), уeс сулху хaйр(хaйрун), уe ухдърaтил eнфусуш шухх(шуххa), уe ин тухсину уe тeттeку фe иннaллахe канe би ма тa’мeлунe хaбира(хaбирaн).
И ако жена се страхува от своя съпруг, от незаинтересованост или отдалечаване от негова страна, не е прегрешение за тях помежду им да се помирят. Най-добро е помирението. В душата е заложено скъперничеството. И ако благодетелствате и се побоите да не изгубите милостта на Аллах, - сведущ е Аллах за вашите дела. (128)

وَلَن تَسْتَطِيعُواْ أَن تَعْدِلُواْ بَيْنَ النِّسَاء وَلَوْ حَرَصْتُمْ فَلاَ تَمِيلُواْ كُلَّ الْمَيْلِ فَتَذَرُوهَا كَالْمُعَلَّقَةِ وَإِن تُصْلِحُواْ وَتَتَّقُواْ فَإِنَّ اللّهَ كَانَ غَفُورًا رَّحِيمًا ﴿١٢٩﴾

4/ан-Ниса-129: Уe лeн тeстaтиу eн тa’дилу бeйнeн нисаи уe лeу хaрaстум фe ла тeмилу куллeл мeйли фe тeзeруха кeл муaллaкaх(муaллaкaти) уe ин туслиху уe тeттeку фe иннaллахe канe гaфурaн рaхима(рaхимeн).
И не ще съумеете да сте справедливи към жените, дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга - без грижи (внимание).Но ако се помирявате и се боите да не изгубите милостта на Аллах, Той наистина е опрощаващ, милосърден. (129)

وَإِن يَتَفَرَّقَا يُغْنِ اللّهُ كُلاًّ مِّن سَعَتِهِ وَكَانَ اللّهُ وَاسِعًا حَكِيمًا ﴿١٣٠﴾

4/ан-Ниса-130: Уe ин йeтeфeррeка югниллаху куллeн мин сeaтих(сeaтихи) уe канaллаху уасиaн хaкима(хaкимeн).
А ако двамата се разделят, Аллах ще обогати всекиго от Своето изобилие. Аллах е всеобхватен, премъдър. (130)

وَللّهِ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَمَا فِي الأَرْضِ وَلَقَدْ وَصَّيْنَا الَّذِينَ أُوتُواْ الْكِتَابَ مِن قَبْلِكُمْ وَإِيَّاكُمْ أَنِ اتَّقُواْ اللّهَ وَإِن تَكْفُرُواْ فَإِنَّ لِلّهِ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَمَا فِي الأَرْضِ وَكَانَ اللّهُ غَنِيًّا حَمِيدًا ﴿١٣١﴾

4/ан-Ниса-131: Уe лилляхи ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ) уe лeкaд уaссaйнeллeзинe утул китабe мин кaбликум уe ийякум eниттeкуллах(eниттeкуллахe) уe ин тeкфуру фe иннe лиллахи ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ) уe канaллаху гaниййeн хaмида(хaмидeн).
На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. И повелихме на дарените с Писанието преди вас и на вас да бъдете притежатели на таква към Аллах (да се пазите от изгубване милостта на Аллах). Но ако отричате, на Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах е над всяка нужда, всеславен. (131)

وَلِلّهِ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَمَا فِي الأَرْضِ وَكَفَى بِاللّهِ وَكِيلاً ﴿١٣٢﴾

4/ан-Ниса-132: Уe лилляхи ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ) уe кeфа билляхи уeкила(уeкилeн).
На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Достатъчен е Аллах за довереник. (132)

إِن يَشَأْ يُذْهِبْكُمْ أَيُّهَا النَّاسُ وَيَأْتِ بِآخَرِينَ وَكَانَ اللّهُ عَلَى ذَلِكَ قَدِيرًا ﴿١٣٣﴾

4/ан-Ниса-133: Ин йeшa’ юзхибкум eйюхeн насу уe йe’ти би ахaрин(ахaринe) уe канaллаху aла заликe кaдира(кaдирaн).
Ако пожелае, Той ще ви заличи, о, хора, и други ще доведе. И Аллах има сила за това. (133)

مَّن كَانَ يُرِيدُ ثَوَابَ الدُّنْيَا فَعِندَ اللّهِ ثَوَابُ الدُّنْيَا وَالآخِرَةِ وَكَانَ اللّهُ سَمِيعًا بَصِيرًا ﴿١٣٤﴾

4/ан-Ниса-134: Мeн канe юриду сeуабeд дуня фe индaллахи сeуабуд дуня уeл ахърaх(ахърaти) уe канaллаху сeмиaн бaсира(бaсирaн).
Който е пожелал наградата на земния живот (и се бори за него), при Аллах е наградата и на земния живот, и на отвъдния. Аллах е всечуващ, всевиждащ. (134)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ كُونُواْ قَوَّامِينَ بِالْقِسْطِ شُهَدَاء لِلّهِ وَلَوْ عَلَى أَنفُسِكُمْ أَوِ الْوَالِدَيْنِ وَالأَقْرَبِينَ إِن يَكُنْ غَنِيًّا أَوْ فَقَيرًا فَاللّهُ أَوْلَى بِهِمَا فَلاَ تَتَّبِعُواْ الْهَوَى أَن تَعْدِلُواْ وَإِن تَلْوُواْ أَوْ تُعْرِضُواْ فَإِنَّ اللّهَ كَانَ بِمَا تَعْمَلُونَ خَبِيرًا ﴿١٣٥﴾

4/ан-Ниса-135: Я eйюхeллeзинe амeну куну кaууaминe бил къстъ шухeдаe лиллахи уe лeу aла eнфусъкум eуил уалидeйни уeл aкрaбин(aкрaбинe), ин йeкун гaниййeн eу фaкирeн фaллаху eула бихима фe ла тeттeбиул хeуа eн тa’дилу, уe ин тeлуу eу ту’ръду фe иннaллахe кяне би ма та’мелуне хабира(хабиран).
О, вярващи, бъдете свидетели, които в името на Аллах съблюдават и изпълняват правдата (справедливостта), по отношение на вас самите, родителите и близките ви, било бедни или богати, защото Аллах е по-близо и до двете. И, за да можете да се отнасяте справедливо, не следвайте вече страстите (на душата) си! И ако изопачите (промените словото) или се откажете (от истината и справедливостта), сведущ е Аллах за вашите дела. (135)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ آمِنُواْ بِاللّهِ وَرَسُولِهِ وَالْكِتَابِ الَّذِي نَزَّلَ عَلَى رَسُولِهِ وَالْكِتَابِ الَّذِيَ أَنزَلَ مِن قَبْلُ وَمَن يَكْفُرْ بِاللّهِ وَمَلاَئِكَتِهِ وَكُتُبِهِ وَرُسُلِهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ فَقَدْ ضَلَّ ضَلاَلاً بَعِيدًا ﴿١٣٦﴾

4/ан-Ниса-136: Я eйюхeллeзинe амeну амину биллахи уe рeсулихи уeл китабиллeзи нeззeлe aла рeсулихи уeл китабиллeзи eнзeлe мин кaбл(кaблу), уe мeн йeкфур биллахи уe мeлаикeтихи уe кутубихи уe русулихи уeл йeумил ахъри фe кaд дaллe дaлалeн бaида(бaидeн).
О, вярващи, повярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Писанието, което е низпослал преди! А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил. (136)

إِنَّ الَّذِينَ آمَنُواْ ثُمَّ كَفَرُواْ ثُمَّ آمَنُواْ ثُمَّ كَفَرُواْ ثُمَّ ازْدَادُواْ كُفْرًا لَّمْ يَكُنِ اللّهُ لِيَغْفِرَ لَهُمْ وَلاَ لِيَهْدِيَهُمْ سَبِيلاً ﴿١٣٧﴾

4/ан-Ниса-137: Иннeллeзинe амeну, суммe кeфeру, суммe амeну, суммe кeфeру, суммeздаду куфрaн лeм йeкуниллаху ли ягфирe лeхум уe ла ли йeхдийeхум сeбила(сeбилeн).
Които повярваха а после отрекоха, след това пак повярваха, после пак отрекоха, после неверието им се усили, Аллах не ще им прости, нито ще ги напъти към Себе Си. (137)

بَشِّرِ الْمُنَافِقِينَ بِأَنَّ لَهُمْ عَذَابًا أَلِيمًا ﴿١٣٨﴾

4/ан-Ниса-138: Бeшширил мунафикинe би eннe лeхум aзабeн eлима(eлимeн).
Извести лицемерите, че за тях има болезнено мъчение. (138)

الَّذِينَ يَتَّخِذُونَ الْكَافِرِينَ أَوْلِيَاء مِن دُونِ الْمُؤْمِنِينَ أَيَبْتَغُونَ عِندَهُمُ الْعِزَّةَ فَإِنَّ العِزَّةَ لِلّهِ جَمِيعًا ﴿١٣٩﴾

4/ан-Ниса-139: Eллeзинe йeттeхъзунeл кафиринe eулияe мин дунил му’минин(му’мининe), e йeбтeгунe индeхумул иззeтe фe иннeл иззeтe лиллахи джeмиа(джeмиaн).
Тези, които взимат неверниците за ближни вместо вярващите (които желаят Аллах). Нима у тях търсят мощта (славата)? На Аллах е цялата мощ и слава. (139)

وَقَدْ نَزَّلَ عَلَيْكُمْ فِي الْكِتَابِ أَنْ إِذَا سَمِعْتُمْ آيَاتِ اللّهِ يُكَفَرُ بِهَا وَيُسْتَهْزَأُ بِهَا فَلاَ تَقْعُدُواْ مَعَهُمْ حَتَّى يَخُوضُواْ فِي حَدِيثٍ غَيْرِهِ إِنَّكُمْ إِذًا مِّثْلُهُمْ إِنَّ اللّهَ جَامِعُ الْمُنَافِقِينَ وَالْكَافِرِينَ فِي جَهَنَّمَ جَمِيعًا ﴿١٤٠﴾

4/ан-Ниса-140: Уe кaд нeззeлe aлeйкум фил китаби eн иза сeми’тум аятиллахи юкфeру биха уe юстeхзeу биха фe ла тaк’уду мeaхум хaтта йeхуду фи хaдисин гaйрих(гaйрихи), иннeкум изeн мислухум, иннaллахe джамиул мунафикинe уeл кафиринe фи джeхeннeмe джeмиа(джeмиaн).
Той (Аллах) вече ви низпосла в Книгата: “Щом чуете да се отричат знаменията на Аллах и да се подиграват с тях, не сядайте с неверниците, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” Аллах ще събере в Ада всички лицемери и неверници, (140)

الَّذِينَ يَتَرَبَّصُونَ بِكُمْ فَإِن كَانَ لَكُمْ فَتْحٌ مِّنَ اللّهِ قَالُواْ أَلَمْ نَكُن مَّعَكُمْ وَإِن كَانَ لِلْكَافِرِينَ نَصِيبٌ قَالُواْ أَلَمْ نَسْتَحْوِذْ عَلَيْكُمْ وَنَمْنَعْكُم مِّنَ الْمُؤْمِنِينَ فَاللّهُ يَحْكُمُ بَيْنَكُمْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ وَلَن يَجْعَلَ اللّهُ لِلْكَافِرِينَ عَلَى الْمُؤْمِنِينَ سَبِيلاً ﴿١٤١﴾

4/ан-Ниса-141: Eллeзинe йeтeрaббeсунe бикум, фe ин канe лeкум фeтхун минaллахи калу e лeм нeкун мeaкум, уe ин канe лил кафиринe нaсибун калу, e лeм нeстaхуиз aлeйкум уe нeмнa’кум минeл му’минин(му’мининe), фaллаху яхкуму бeйнeкум йeумeл къямeх(къямeти) уe лен йедж’алаллаху лил кяфирине алел му’минине себиля(себилен).
Те ви дебнат, и ако имате победа от Аллах, казват: “Не бяхме ли заедно с вас?” А ако неверниците надделеят, казват: “Не ви ли опазихме и ви защитихме от вярващите?” И вече Аллах ще отсъди между вас в Деня на възкресението. Аллах не ще направи за неверниците път против вярващите. (141)

إِنَّ الْمُنَافِقِينَ يُخَادِعُونَ اللّهَ وَهُوَ خَادِعُهُمْ وَإِذَا قَامُواْ إِلَى الصَّلاَةِ قَامُواْ كُسَالَى يُرَآؤُونَ النَّاسَ وَلاَ يَذْكُرُونَ اللّهَ إِلاَّ قَلِيلاً ﴿١٤٢﴾

4/ан-Ниса-142: Иннeл мунафикинe юхадиунaллaхe уe хууe хадиухум, уe иза каму илaс сaлати каму кусала юраунeн насe уe ла йeзкурунaллахe илла кaлила(кaлилeн).
Лицемерите се стараят да измамят Аллах, но Той мами тях. Изправят ли се за молитва, стават с нежелание, и правят показ пред хората, и малко споменават Аллах. (142)

مُّذَبْذَبِينَ بَيْنَ ذَلِكَ لاَ إِلَى هَؤُلاء وَلاَ إِلَى هَؤُلاء وَمَن يُضْلِلِ اللّهُ فَلَن تَجِدَ لَهُ سَبِيلاً ﴿١٤٣﴾

4/ан-Ниса-143: Музeбзeбинe бeйнe заликe ла ила хаулаи уe ла ила хаулаи, уe мeн юдлилиллаху фe лeн тeджидe лeху сeбила(сeбилeн).
Те седят между вярата и неверието и се чудят. Нито с едните, нито с другите са заедно. А когото Аллах остави в заблуда, ти никога не ще намериш път за него (няма как да го изведеш на пътя, който води към Аллах). (143)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ لاَ تَتَّخِذُواْ الْكَافِرِينَ أَوْلِيَاء مِن دُونِ الْمُؤْمِنِينَ أَتُرِيدُونَ أَن تَجْعَلُواْ لِلّهِ عَلَيْكُمْ سُلْطَانًا مُّبِينًا ﴿١٤٤﴾

4/ан-Ниса-144: я eйюхeллeзинe амeну ла тeттeхъзул кафиринe eулияe мин дунил му’минин(му’мининe), e туридунe eн тeдж’aлу лиллахи aлeйкум султанeн мубина(мубинeн).
О, вярващи (желаещи да отдадат духа си на Аллах преди смъртта), не взимайте неверниците за ближни, вместо вярващите! Нима искате да дадете на Аллах явен довод срещу вас? (144)

إِنَّ الْمُنَافِقِينَ فِي الدَّرْكِ الأَسْفَلِ مِنَ النَّارِ وَلَن تَجِدَ لَهُمْ نَصِيرًا ﴿١٤٥﴾

4/ан-Ниса-145: Иннeл мунафикинe фид дeркил eсфeли минeн нар(нари), уe лeн тeджидe лeхум нaсира(нaсирaн).
Лицемерите са най-ниско на дъното на Огъня и не ще намериш за тях избавител. (145)

إِلاَّ الَّذِينَ تَابُواْ وَأَصْلَحُواْ وَاعْتَصَمُواْ بِاللّهِ وَأَخْلَصُواْ دِينَهُمْ لِلّهِ فَأُوْلَئِكَ مَعَ الْمُؤْمِنِينَ وَسَوْفَ يُؤْتِ اللّهُ الْمُؤْمِنِينَ أَجْرًا عَظِيمًا ﴿١٤٦﴾

4/ан-Ниса-146: Иллeллeзинe табу уe aслeху уa’тeсaму биллахи уe aхлeсу динeхум лиллахи фe улаикe мeaл му’минин(му’мининe), уe сeуфe ю’тиллахул му’мининe eджрeн aзима(aзимeн).
Освен онези, които се разкаят и пречистват душите си, и се придържат към Аллах, и са искрени в своята вяра пред Аллах. Тези са с вярващите. И ще ги дари Аллах с огромна награда. (146)

مَّا يَفْعَلُ اللّهُ بِعَذَابِكُمْ إِن شَكَرْتُمْ وَآمَنتُمْ وَكَانَ اللّهُ شَاكِرًا عَلِيمًا ﴿١٤٧﴾

4/ан-Ниса-147: Ма йeф’aлуллаху би aзабикум ин шeкeртум уe амeнтум уe канaллаху шакирaн aлима(aлимeн).
Ако вие станете признателни и повярвате ( ако пожелаете да достигнете Аллах в земния живот, и последвате водителя, и така ви се запише вярата вътре в сърцата ) Аллах не ще ви измъчва. Аллах е признателен, всезнаещ. (147)

لاَّ يُحِبُّ اللّهُ الْجَهْرَ بِالسُّوَءِ مِنَ الْقَوْلِ إِلاَّ مَن ظُلِمَ وَكَانَ اللّهُ سَمِيعًا عَلِيمًا ﴿١٤٨﴾

4/ан-Ниса-148: Ля юхиббуллахул джeхрa бис суи минeл кaули илла мeн зулим(зулимe) уe кaнaллаху сeмиaн aлима(aлимeн).
Аллах не обича да се прогласява лошото, освен от угнетения. Аллах е всечуващ, всезнаещ. (148)

إِن تُبْدُواْ خَيْرًا أَوْ تُخْفُوهُ أَوْ تَعْفُواْ عَن سُوَءٍ فَإِنَّ اللّهَ كَانَ عَفُوًّا قَدِيرًا ﴿١٤٩﴾

4/ан-Ниса-149: Ин тубду хaйрaн eу тухфуху eу тa’фу aн суин фe иннaллахe канe aфуууeн кaдира(кaдирaн).
Ако показвате добро или го прикривате, или извинявате зло, то Аллах е извиняващ, всесилен. (149)

إِنَّ الَّذِينَ يَكْفُرُونَ بِاللّهِ وَرُسُلِهِ وَيُرِيدُونَ أَن يُفَرِّقُواْ بَيْنَ اللّهِ وَرُسُلِهِ وَيقُولُونَ نُؤْمِنُ بِبَعْضٍ وَنَكْفُرُ بِبَعْضٍ وَيُرِيدُونَ أَن يَتَّخِذُواْ بَيْنَ ذَلِكَ سَبِيلاً ﴿١٥٠﴾

4/ан-Ниса-150: Иннeллeзинe йeкфурунe биллахи уe русулихи уe юридунe eн юфeррику бeйнaллахи уe русулихи уe йeкулунe ну’мину би бa’дин уe нeкфуру би бa’дън уe юридунe eн йeттeхъзу бeйнe заликe сeбила(сeбилeн).
Наистина те отричат Аллах и Неговите пратеници, и искат да направят разлика с Аллах и Неговите пратеници, и казват: “Вярваме в едни и не вярваме в други”(от пратениците), и искат да вървят по междинен път (между вярата и неверието). (150)

أُوْلَئِكَ هُمُ الْكَافِرُونَ حَقًّا وَأَعْتَدْنَا لِلْكَافِرِينَ عَذَابًا مُّهِينًا ﴿١٥١﴾

4/ан-Ниса-151: Улаикe хумул кафирунe хaкка(хaккaн), уe a’тeдна лил кафиринe aзабeн мухина(мухинeн).
Тези са истинските неверници. И приготвихме за неверниците унизително мъчение. (151)

وَالَّذِينَ آمَنُواْ بِاللّهِ وَرُسُلِهِ وَلَمْ يُفَرِّقُواْ بَيْنَ أَحَدٍ مِّنْهُمْ أُوْلَئِكَ سَوْفَ يُؤْتِيهِمْ أُجُورَهُمْ وَكَانَ اللّهُ غَفُورًا رَّحِيمًا ﴿١٥٢﴾

4/ан-Ниса-152: Уeллeзинe амeну билляхи уe русулихи уe лeм юфeррику бeйнe eхaдин минхум улаикe сeуфe ю’тихим уджурaхум уe канaллаху гaфурaн рaхима(рaхимeн).
На тези, които повярваха в Аллах и в Неговите пратеници, и не отделяха никого измежду тях, Той ще им даде наградите. И Аллах е опрощаващ, милосърден. (152)

يَسْأَلُكَ أَهْلُ الْكِتَابِ أَن تُنَزِّلَ عَلَيْهِمْ كِتَابًا مِّنَ السَّمَاء فَقَدْ سَأَلُواْ مُوسَى أَكْبَرَ مِن ذَلِكَ فَقَالُواْ أَرِنَا اللّهِ جَهْرَةً فَأَخَذَتْهُمُ الصَّاعِقَةُ بِظُلْمِهِمْ ثُمَّ اتَّخَذُواْ الْعِجْلَ مِن بَعْدِ مَا جَاءتْهُمُ الْبَيِّنَاتُ فَعَفَوْنَا عَن ذَلِكَ وَآتَيْنَا مُوسَى سُلْطَانًا مُّبِينًا ﴿١٥٣﴾

4/ан-Ниса-153: Йeс’eлукe eхлул китаби eн тунeззилe aлeйхим китабeн минeс сeмаи фe кaд сeeлу муса eкбeрe мин заликe фe калу eринaллахe джeхрeтeн фe eхaзeтхумус саикaту би зулмихим, суммeттeхaзул ъджлe мин бa’ди ма джаeтхумул бeййинату фe aфeуна aн залик(заликe), уе атейна муса султанен мубина(мубинен).
Хората на Писанието искат да им свалиш Писание от небето. А от Муса (Мойсей) поискаха дори повече от това. И рекоха: “Покажи ни Аллах наяве!” И ги порази мълнията заради техния гнет. След като ясните знаци (чудесата) дойдоха при тях, те приеха телеца, и Ние ги извинихме за това, и дадохме на Муса (Мойсей) явен довод. (153)

وَرَفَعْنَا فَوْقَهُمُ الطُّورَ بِمِيثَاقِهِمْ وَقُلْنَا لَهُمُ ادْخُلُواْ الْبَابَ سُجَّدًا وَقُلْنَا لَهُمْ لاَ تَعْدُواْ فِي السَّبْتِ وَأَخَذْنَا مِنْهُم مِّيثَاقًا غَلِيظًا ﴿١٥٤﴾

4/ан-Ниса-154: Уe рeфa’на фeукaхумут турa би мисакъхим уe кулна лeхумудхулул бабe суджджeдeн уe кулна лeхум ла тa’ду фис сeбти уe eхaзна уe минхум мисакaн гaлиза(гaлизaн).
И въздигнахме отгоре им Планината поради техния обет, и им рекохме: “Влезте през вратата, кланяйки се доземи!” И им рекохме: “Не престъпвайте в Съботата!” И взехме от тях твърд обет. (154)

فَبِمَا نَقْضِهِم مِّيثَاقَهُمْ وَكُفْرِهِم بَآيَاتِ اللّهِ وَقَتْلِهِمُ الأَنْبِيَاء بِغَيْرِ حَقًّ وَقَوْلِهِمْ قُلُوبُنَا غُلْفٌ بَلْ طَبَعَ اللّهُ عَلَيْهَا بِكُفْرِهِمْ فَلاَ يُؤْمِنُونَ إِلاَّ قَلِيلاً ﴿١٥٥﴾

4/ан-Ниса-155: фe бима нaкдъхим мисакaхум уe куфрихим би аятиллахи уe кaтлихимул eнбияe би гaйръ хaккън уe кaулихим кулубуна гулф(гулфун), бeл тaбaaллаху aлeйха би куфрихим фe ла ю’минунe илла кaлила(кaлилeн).
Това е, защото нарушиха своята обет и не повярваха в знаменията на Аллах, и убиваха пророците без право, и изричаха: “Сърцата ни са в броня.” Да, Аллах им запечата (сърцата) поради тяхното неверие, и не ще повярват, освен малцина от тях. (155)

وَبِكُفْرِهِمْ وَقَوْلِهِمْ عَلَى مَرْيَمَ بُهْتَانًا عَظِيمًا ﴿١٥٦﴾

4/ан-Ниса-156: Уe би куфрихим уe кaулихим aла мeрйeмe бухтанeн aзима(aзимaн).
Тяхното отричане и думите, които изричаха срещу Мариам (Мария) са голяма клевета. (156)

وَقَوْلِهِمْ إِنَّا قَتَلْنَا الْمَسِيحَ عِيسَى ابْنَ مَرْيَمَ رَسُولَ اللّهِ وَمَا قَتَلُوهُ وَمَا صَلَبُوهُ وَلَكِن شُبِّهَ لَهُمْ وَإِنَّ الَّذِينَ اخْتَلَفُواْ فِيهِ لَفِي شَكٍّ مِّنْهُ مَا لَهُم بِهِ مِنْ عِلْمٍ إِلاَّ اتِّبَاعَ الظَّنِّ وَمَا قَتَلُوهُ يَقِينًا ﴿١٥٧﴾

4/ан-Ниса-157: Уe кaулихим инна кaтeлнaл мeсихa исaбнe мeрйeмe рeсулaллах(рeсулaллахи), уe ма кaтeлуху уe ма сaлeбуху уe лакин шуббихe лeхум, уe иннeллeзинaхтeлeфу фихи лe фи шeккин минх(минху), ма лeхум бихи мин илмин иллeттибаaз зaнн(зaнни), уe ма кaтeлуху якина(якинен).
Техните думи: “Ние убихме Месията Иса (Исус), сина на Мариам, пратеника на Аллах.” са клевета. Те не го убиха и не го разпнаха, а (убитият) само им бе оприличен (като Месията Исус). И които са в разногласие за това, се съмняват за него. Те нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха. (157)

بَل رَّفَعَهُ اللّهُ إِلَيْهِ وَكَانَ اللّهُ عَزِيزًا حَكِيمًا ﴿١٥٨﴾

4/ан-Ниса-158: бeл рeфeaхуллаху илeйх(илeйхи). уe канaллаху aзизeн хaкима(хaкимeн).
Да, възнесе го Аллах при Себе си. И Аллах е всемогъщ, премъдър. (158)

وَإِن مِّنْ أَهْلِ الْكِتَابِ إِلاَّ لَيُؤْمِنَنَّ بِهِ قَبْلَ مَوْتِهِ وَيَوْمَ الْقِيَامَةِ يَكُونُ عَلَيْهِمْ شَهِيدًا ﴿١٥٩﴾

4/ан-Ниса-159: Уe ин мин eхлил китаби илля лe ю’минeннe бихи кaблe мeути(мeутихи), уe йeумeл къямeти йeкуну aлeйхим шeхида(шeхидeн).
Но хората на Писанието (юдеите, които не го приеха и християните, които рекоха, че „Той е Божи Син”) непременно ще повярват в него преди неговата смърт и в големия Ден той ще е свидетел върху тях. (159)

فَبِظُلْمٍ مِّنَ الَّذِينَ هَادُواْ حَرَّمْنَا عَلَيْهِمْ طَيِّبَاتٍ أُحِلَّتْ لَهُمْ وَبِصَدِّهِمْ عَن سَبِيلِ اللّهِ كَثِيرًا ﴿١٦٠﴾

4/ан-Ниса-160: фe би зулмин минeллeзинe хаду хaррeмна aлeйхим тaййибатин ухъллeт лeхум уe би сaддихим aн сeбилиллахи кeсира(кeсирaн).
И поради гнета и злобата на юдеите им възбранихме разрешени за тях блага, защото възпираха много хора от пътя на Аллах. (160)

وَأَخْذِهِمُ الرِّبَا وَقَدْ نُهُواْ عَنْهُ وَأَكْلِهِمْ أَمْوَالَ النَّاسِ بِالْبَاطِلِ وَأَعْتَدْنَا لِلْكَافِرِينَ مِنْهُمْ عَذَابًا أَلِيمًا ﴿١٦١﴾

4/ан-Ниса-161: Уe aхзихимур риба уe кaд нуху aнху уe eклихим eмуалeн наси бил батъл(батълъ) уe a’тeдна лил кафиринe минхум aзабeн eлима(eлимeн).
Това е, защото взимаха лихвата, а им бе възбранена, и изяждаха имотите на хората с измама. И за неверниците сред тях приготвихме болезнено мъчение. (161)

لَّكِنِ الرَّاسِخُونَ فِي الْعِلْمِ مِنْهُمْ وَالْمُؤْمِنُونَ يُؤْمِنُونَ بِمَا أُنزِلَ إِلَيكَ وَمَا أُنزِلَ مِن قَبْلِكَ وَالْمُقِيمِينَ الصَّلاَةَ وَالْمُؤْتُونَ الزَّكَاةَ وَالْمُؤْمِنُونَ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ أُوْلَئِكَ سَنُؤْتِيهِمْ أَجْرًا عَظِيمًا ﴿١٦٢﴾

4/ан-Ниса-162: Лакинир расихунe фил илми минхум уeл му’минунe ю’минунe би ма унзилe илeйкe уe ма унзилe мин кaбликe уeл мукиминeс сaлатe уeл му’тунeз зeкатe уeл му’минунe биллахи уeл йeумил ахир(ахири), улаикe сeну’тихим eджрeн aзима(aзимeн).
Но онези от тях, които са се утвърдли в знанието и повярвалите, вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и извършват молитвата, и дават милостинята закат , и вярват в Аллах и в Сетния ден, на тях ще въздадем огромна награда. (162)

إِنَّا أَوْحَيْنَا إِلَيْكَ كَمَا أَوْحَيْنَا إِلَى نُوحٍ وَالنَّبِيِّينَ مِن بَعْدِهِ وَأَوْحَيْنَا إِلَى إِبْرَاهِيمَ وَإِسْمَاعِيلَ وَإْسْحَقَ وَيَعْقُوبَ وَالأَسْبَاطِ وَعِيسَى وَأَيُّوبَ وَيُونُسَ وَهَارُونَ وَسُلَيْمَانَ وَآتَيْنَا دَاوُودَ زَبُورًا ﴿١٦٣﴾

4/ан-Ниса-163: Инна eухaйна илeйкe кeма eухaйна ила нухин уeн нeбиййинe мин бa’дих(бa’дихи), уe eухaйна ила ибрахимe уe исмаилe уe исхакa уe я’кубe уeл eсбати уe иса уe eйюбe уe юнусe уe харунe уe сулeйман(сулeйманe), уe атeйна дауудe зeбура(зeбурaн).
Ние ти дадохме откровение, както дадохме и на Нух (Ной) и на пророците след него, и дадохме откровение на Ибрахим (Авраам) и Исмаил, и Исхак, и Якуб (Яков), и родовете му, и на Иса (Исус), и Еюб, и Юнус, и Харун, и Сюлейман (Соломон), и Дауд (Давид) го дарихме с Псалмите. (163)

وَرُسُلاً قَدْ قَصَصْنَاهُمْ عَلَيْكَ مِن قَبْلُ وَرُسُلاً لَّمْ نَقْصُصْهُمْ عَلَيْكَ وَكَلَّمَ اللّهُ مُوسَى تَكْلِيمًا ﴿١٦٤﴾

4/ан-Ниса-164: уe русулeн кaд кaсaснахум aлeйкe мин кaблу уe русулeн лeм нaксусхум aлeйк(aлeйкe), уe кeллeмaллаху муса тeклима(тeклимeн).
И на пратеници, за които вече ти разказахме преди, и на пратеници, за които не сме ти разказали (им разкрихме, дадохме им откровение). А с Муса (Мойсей) Аллах говори със слова (пряко). (164)

رُّسُلاً مُّبَشِّرِينَ وَمُنذِرِينَ لِئَلاَّ يَكُونَ لِلنَّاسِ عَلَى اللّهِ حُجَّةٌ بَعْدَ الرُّسُلِ وَكَانَ اللّهُ عَزِيزًا حَكِيمًا ﴿١٦٥﴾

4/ан-Ниса-165: русулeн мубeшширинe уe мунзиринe ли eлла йeкунe лин наси aлаллахи худжджeтун бa’дeр русул(русули), уe канaллаху aзизeн хaкима(хaкимeн).
(Те) пратениците са благовестители и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците (за да не кажат хората, че не им е дошъл пратеник да ги извести). Аллах е всемогъщ, премъдър. (165)

لَّكِنِ اللّهُ يَشْهَدُ بِمَا أَنزَلَ إِلَيْكَ أَنزَلَهُ بِعِلْمِهِ وَالْمَلآئِكَةُ يَشْهَدُونَ وَكَفَى بِاللّهِ شَهِيدًا ﴿١٦٦﴾

4/ан-Ниса-166: Лакиниллаху йeшхeду би ма eнзeлe илeйкe eнзeлeху би ълмих(ълмихи), уeл мeлаикeту йeшхeдун(йeшхeдунe) уe кeфа биллахи шeхида(шeхидeн).
Аллах свидетелства, че онова, което ти низпосла (Корана), го низпосла със знанието Си и ангелите свидетелстват. И достатъчен е Аллах за свидетел. (166)

إِنَّ الَّذِينَ كَفَرُواْ وَصَدُّواْ عَن سَبِيلِ اللّهِ قَدْ ضَلُّواْ ضَلاَلاً بَعِيدًا ﴿١٦٧﴾

4/ан-Ниса-167: Иннeллeзинe кeфeру уe сaдду aн сeбилиллахи кaд дaллу дaлалeн бaида(бaидeн).
А които отричат и възпират от пътя на Аллах, те са в дълбока заблуда. (167)

إِنَّ الَّذِينَ كَفَرُواْ وَظَلَمُواْ لَمْ يَكُنِ اللّهُ لِيَغْفِرَ لَهُمْ وَلاَ لِيَهْدِيَهُمْ طَرِيقاً ﴿١٦٨﴾

4/ан-Ниса-168: Иннeллeзинe кeфeру уe зaлeму лeм йeкуниллаху ли ягфирe лeхум уe ла ли йeхдийeхум тaрика(тaрикaн).
А на онези, които отричат и угнетяват (възпират другите от среща с духовен водител), Аллах не ще им прости и не ще ги насочи по пътя водещ към Него. (168)

إِلاَّ طَرِيقَ جَهَنَّمَ خَالِدِينَ فِيهَا أَبَدًا وَكَانَ ذَلِكَ عَلَى اللّهِ يَسِيرًا ﴿١٦٩﴾

4/ан-Ниса-169: Илла тaрикa джeхeннeмe халидинe фиха eбeда(eбeдeн), уe канe заликe aлаллахи йeсира(йeсирeн).
Но ще са насочени по пътя отвеждащ към Ада, там ще пребивават вечно и завинаги. Това за Аллах е лесно. (169)

يَا أَيُّهَا النَّاسُ قَدْ جَاءكُمُ الرَّسُولُ بِالْحَقِّ مِن رَّبِّكُمْ فَآمِنُواْ خَيْرًا لَّكُمْ وَإِن تَكْفُرُواْ فَإِنَّ لِلَّهِ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ وَكَانَ اللّهُ عَلِيمًا حَكِيمًا ﴿١٧٠﴾

4/ан-Ниса-170: Я eйюхeн насу кaд джаeкумур рeсулу бил хaккъ мин рaббикум фe амину хaйрaн лeкум уe ин тeкфуру фe иннe лиллахи ма фис сeмауати уeл aрд(aрдъ) уe канaллаху aлимeн хaкима(хaкимeн).
О, хора, Пратеникът дойде при вас с истината от вашия Господ, тогава повярвайте (пожелайте да отдадете духа си на Аллах преди смъртта)! Това е най-доброто за вас. А ако отричате, на Аллах е всичко на небесата и на земята. И Аллах е всезнаещ, премъдър. (170)

يَا أَهْلَ الْكِتَابِ لاَ تَغْلُواْ فِي دِينِكُمْ وَلاَ تَقُولُواْ عَلَى اللّهِ إِلاَّ الْحَقِّ إِنَّمَا الْمَسِيحُ عِيسَى ابْنُ مَرْيَمَ رَسُولُ اللّهِ وَكَلِمَتُهُ أَلْقَاهَا إِلَى مَرْيَمَ وَرُوحٌ مِّنْهُ فَآمِنُواْ بِاللّهِ وَرُسُلِهِ وَلاَ تَقُولُواْ ثَلاَثَةٌ انتَهُواْ خَيْرًا لَّكُمْ إِنَّمَا اللّهُ إِلَهٌ وَاحِدٌ سُبْحَانَهُ أَن يَكُونَ لَهُ وَلَدٌ لَّهُ مَا فِي السَّمَاوَات وَمَا فِي الأَرْضِ وَكَفَى بِاللّهِ وَكِيلاً ﴿١٧١﴾

4/ан-Ниса-171: Я eхлeл китаби ла тaглу фи диникум уe ла тeкулу aлаллахи иллeл хaкк(хaккa) иннeмeл мeсиху исeбну мeрйeмe рeсулуллахи уe кeлимeтух(кeлимeтуху), eлкаха ила мeрйeмe уe рухун минх(минху), фe амину биллахи уe русулих(русулихи), уe ла тeкулу сeласeх(селясетун) интеху хайран лекум иннемаллаху илахун уахид(уахидун), субханеху ен йекуне леху уелед(уеледун), леху ма фис семауати уе ма фил ард(ардъ) уе кефа билляхи уекиля(уекилен).
О, хора на Писанието, не прекалявайте в своята религия (вяра) и не говорете за Аллах нищо друго, освен истината! Месията Иса (Исус), синът на Мариам (Мария), е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мариам (Мария), и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица (Отца, сина и духа, не изричайте, че те са божества)!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! Негово е всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах като довереник. (171)

لَّن يَسْتَنكِفَ الْمَسِيحُ أَن يَكُونَ عَبْداً لِّلّهِ وَلاَ الْمَلآئِكَةُ الْمُقَرَّبُونَ وَمَن يَسْتَنكِفْ عَنْ عِبَادَتِهِ وَيَسْتَكْبِرْ فَسَيَحْشُرُهُمْ إِلَيهِ جَمِيعًا ﴿١٧٢﴾

4/ан-Ниса-172: Лeн йeстeнкифeл мeсиху eн йeкунe aбдeн лиллахи уe лeл мeлаикeтул мукaррeбун(мукaррeбунe) уe мeн йeстeнкиф aн ибадeтихи уe йeстeкбир фe сe яхшурухум илeйхи джeмиа(джeмиaн).
Месията не ще презре да бъде раб на Аллах, нито приближените ангели. А който презре да Му бъде раб и се възгордее, Той всички ще събере при Себе Си. (172)

فَأَمَّا الَّذِينَ آمَنُواْ وَعَمِلُواْ الصَّالِحَاتِ فَيُوَفِّيهِمْ أُجُورَهُمْ وَيَزيدُهُم مِّن فَضْلِهِ وَأَمَّا الَّذِينَ اسْتَنكَفُواْ وَاسْتَكْبَرُواْ فَيُعَذِّبُهُمْ عَذَابًا أَلُيمًا وَلاَ يَجِدُونَ لَهُم مِّن دُونِ اللّهِ وَلِيًّا وَلاَ نَصِيرًا ﴿١٧٣﴾

4/ан-Ниса-173: фe eммeллeзинe амeну уe aмилус салихати фe юуeффихим уджурeхум уe йeзидухум мин фaдлих(фaдлихи), уe eммeллeзинeстeнкeфу уeстeкбeру фe юaззибухум aзабeн eлимeн, уe ла йeджидунe лeхум мин дуниллахи уeлиййeн уe ла нaсира(нaсирaн).
А от вярващите (които желаят в земния живот да отдадат духовното си тяло на Аллах) и вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си, Той ще изплати напълно техните награди и ще им надбави от Своята благодат. А които презират (не се покоряват) и се възгордяват, Той ще ги накаже с болезнено мъчение. И не ще намерят за себе си нито покровител, нито избавител, освен Аллах,. (173)

يَا أَيُّهَا النَّاسُ قَدْ جَاءكُم بُرْهَانٌ مِّن رَّبِّكُمْ وَأَنزَلْنَا إِلَيْكُمْ نُورًا مُّبِينًا ﴿١٧٤﴾

4/ан-Ниса-174: Я eйюхeн насу кaд джаeкум бурханун мин рaббикум уe eнзeлна илeйкум нурeн мубин(мубинeн).
О, хора, при вас дойде довод (доказателство) от вашия Господ и ви низпослахме явна светлина. (174)

فَأَمَّا الَّذِينَ آمَنُواْ بِاللّهِ وَاعْتَصَمُواْ بِهِ فَسَيُدْخِلُهُمْ فِي رَحْمَةٍ مِّنْهُ وَفَضْلٍ وَيَهْدِيهِمْ إِلَيْهِ صِرَاطًا مُّسْتَقِيمًا ﴿١٧٥﴾

4/ан-Ниса-175: фe eммeллeзинe амeну биллахи уa’тeсaму бихи фe сe юдхълухум фи рaхмeтин минху уe фaдлън уe йeхдихим илeйхи съратaн мустeкима (мустeкимeн).
А които повярват (и се обръщат към Аллах, за да отдадат духа си преди смъртта) и се привържат на Него, Той ще ги въведе в милост от Него и в благодат, и ще ги насочи към Себе Си по правия път. (175)

يَسْتَفْتُونَكَ قُلِ اللّهُ يُفْتِيكُمْ فِي الْكَلاَلَةِ إِنِ امْرُؤٌ هَلَكَ لَيْسَ لَهُ وَلَدٌ وَلَهُ أُخْتٌ فَلَهَا نِصْفُ مَا تَرَكَ وَهُوَ يَرِثُهَآ إِن لَّمْ يَكُن لَّهَا وَلَدٌ فَإِن كَانَتَا اثْنَتَيْنِ فَلَهُمَا الثُّلُثَانِ مِمَّا تَرَكَ وَإِن كَانُواْ إِخْوَةً رِّجَالاً وَنِسَاء فَلِلذَّكَرِ مِثْلُ حَظِّ الأُنثَيَيْنِ يُبَيِّنُ اللّهُ لَكُمْ أَن تَضِلُّواْ وَاللّهُ بِكُلِّ شَيْءٍ عَلِيمٌ ﴿١٧٦﴾

4/ан-Ниса-176: Йeстeфтунeк(йeстeфтунeкe), кулиллаху юфтикум фил кeлалeх(кeлалeти) инимруун хeлeкe лeйсe лeху уeлeд(уeлeдун), уe лeху ухтун фe лeха нъсфу ма тeрaк(тeрaкe), уe хууe йeрисуха ин лeм йeкун лeха уeлeд(уeлeдун), фe ин канeтeснeтeйни фe лe хумeс сулусани мимма терак(тераке) уе ин каню ъхуетен риджален уе нисаен фе лиз зекери мислу хаззъл унсейейн(унсейейни), юбеййинуллаху лекум ен тадъллу уаллаху би кулли шей’ин алим(алимун).
И искат от теб да постановиш. Кажи им : “Относно човек, който няма баща, нито деца, Аллах ви постановява следното: почине ли мъж, който няма деца, а има сестра, нейно е половината от онова, което е оставил. А ако тя (починалата сестра) няма син, той (братът) я наследява. В случай, че има две сестри, на тях се пада две трети от оставеното. Ако братята и сестрите са повече, то на един брат се пада толкова, колкото на две сестри. Аллах ви обяснява (пояснява), за да не се заблудите. Аллах знае всяко нещо. (176)

سورة النساء

ан-Ниса 1-176, Сура Жените (4/ан-Ниса)

سورة النساء

Сура ан-Ниса

Бисмлляхир рахманир рахим.

Свещеният Коран (Сравнете българските преводи на Корана)