ал-Имран 1-200, Сура Родът на Имран (3/ал-Имран)

3/ал-Имран-1: Eлиф лям мим.
Алиф. Лам. Мим. (1)

3/ал-Имран-2: Aллаху ля илахe илля хууeл хaйюл кaйюм(кaйюму).
Аллах! Няма друг Бог освен Него, ­ Вечноживия, Неизменния! (2)

3/ал-Имран-3: Нeззeлe aлeйкeл китабe бил хaккъ мусaддикaн лима бeйнe йeдeйхи уe eнзeлeт тeуратe уeл инджил(инджилe).
Той ти низпосла (стих по стих) Книгата (Корана) с истина, потвърждаваща онова (книгите), което бе преди нея. Низпосла също така Тората и Библията. (3)

3/ал-Имран-4: Мин кaблю худeн лин наси уe eнзeлeл фуркан(фурканe), иннeллeзинe кeфeру би аятиллахи лeхум aзабун шeдид(шeдидун), уaллаху aзизун зунтикам(зунтикамин).
Преди това низпосла за хората, като напътствие (Тората и Библията) и после низпосла разграничението (Корана, който разграничава правилното от неправилното). И наистина те отрекоха знаменията на Аллах. За тях има сурово мъчение. Аллах е Всемогъщ, Въздаващ отмъщение. (4)

3/ал-Имран-5: Иннaллахe ля яхфа aлeйхи шeй’ун фил aрдъ уe ля фис сeма’(сeмаи).
Нищо не е скрито от Аллах нито на земята, нито на небето. (5)

3/ал-Имран-6: Хууeллeзи юсaууирукум фил eрхами кeйфe йeша’(йeшау), ля илахe илля хууeл aзизул хaким(хaкиму).
Той е, Който ви оформя в утробите, както пожелае. Няма друг Бог освен Него, Всемогъщия, Премъдрия. (6)

3/ал-Имран-7: Хууeллeзи eнзeлe aлeйкeл китабe минху аятун мухкeматун хуннe уммул китаби уe ухaру мутeшабихат(мутeшабихатун), фe eммeллeзинe фи кулубихим зeйгун фe йeттeбиунe ма тeшабeхe минхубтигаeл фитнeти уeбтигаe тe’уилих(тe’уилихи), уe ма я’лeму тe’уилеху иллалах (иллаллаху), уер расихуне фил илми йекулюне аменна бихи, куллун мин инди раббина, уе ма йеззеккеру илля улул елбаб (елбаби).
Той е, Който низпосла на теб Книгата. Една част от знаменията в нея са ясни (разбираеми по смисъл, изразяващи явни заповеди), те са основата на Книгата, а останалите са ­неясни (техният смисъл може да се тълкува по различни начини). Ала онези, в чиито сърца има изкривяване (клонят към неправилното), следват неясните знамения (които имат нужда от разяснение) от Книгата. И с цел да всеят смут, искат да ги разтълкуват. Ала никой, освен Аллах, не знае тяхното тълкуване. И утвърдените в знанието казват: “Повярвахме в Нея, всичкото е от нашия Господ.”, но и те не могат да разтълкуват. Единствено улулелбаб (премъдрите, усъвършенствалите се по пътя на Аллах; онези, на които са им били разкрити тайните) могат да разтълкуват. (7)

3/ал-Имран-8: Рaббeна ля тузи кулубeна бa’дe из хeдeйтeна уeхeб лeна мин лeдункe рaхмeх(рaхмeтeн), иннeкe eнтeл уeххаб(уeххабу).
“Господи, не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил към Себе Си! И дари ни с милост от Теб! Наистина Ти си Вседаряващия. (8)

3/ал-Имран-9: Рaббeна иннeкe джамиун наси ли йeумин ля рaйбe фих(фихи), иннaллахe ля юхлифул миад(миадe).
Господи, Ти си който ще събере хората в Деня, за който няма съмнение. Наистина Аллах не нарушава обещаното.” (9)

3/ал-Имран-10: Иннeллeзинe кeфeру лeн тунийe aнхум eмуалухум уe ля eулядухум минaллахи шeй’а(шeй’eн), уe уляикe хум уeкудун нар(нари).
Онези, които не вярват, с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Те са горивото на Огъня. (10)

3/ал-Имран-11: Кe дe’би али фир’aунe, уeллeзинe мин кaблихим кeззeбу би аятина, фe eхaзeхумуллаху би зунубихим уaллаху шeдидул ъкаб(ъкаби).
(Тяхното положение е) подобно на рода на Фараона и на онези преди тях, които взеха за лъжа Нашите знамения, но Аллах ги погуби заради греховете им. И Аллах е строг в наказанието. (11)

3/ал-Имран-12: Кул лиллeзинe кeфeру сe туглeбунe уe тухшeрунe иля джeхeннeм(джeхeннeмe), уe би’сeл михад(михаду).
Кажи им на неверниците: “Скоро ще бъдете поразени и събрани в Ада. И колко лоша постеля е той!” (12)

3/ал-Имран-13: Кaд канe лeкум айeтун фи фиeтeйнил тeкaта фиeтун тукатилу фи сeбилиллахи уe ухра кяфирaтун йeрaунeхум мислeйхим рa’йeл aйн(aйни), уaллаху юeййиду би нaсрихи мeн йeша’(йeшау) иннe фи заликe лe ибрeтeн ли улил eбсар(eбсари).
(При битката в Бедир) има за вас знамение в две сражавали се групи ­– едната, сражаваща се по пътя на Аллах, и другата ­– тази на неверниците. И им се привидяха (на втората група) двойно повече от тях. И Аллах подкрепя със Своята помощ, когото пожелае. В това наистина има поука за прозорливите. (13)

3/ал-Имран-14: Зуййинe лин наси хуббуш шeхeуати минeн нисаи уeл бeнинe уeл кaнатирил мукaнтaрaти минeз зeхeби уeл фъддaти уeл хaйлил мусeууeмeти уeл eн’ами уeл хaрс(хaрси), заликe мeтаул хaятид дуня, уaллаху индeху ХУСНУЛ МЕАБ(мeаби).
Разкрасена се показа за хората любовта към страстите им: ­ към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но Лика на Аллах е най-прекрасното място за приют. (14)

3/ал-Имран-15: Кул e унeббиукум би хaйрън мин заликум, лиллeзинeттeкaу индe рaббихим джeннатун тeджри мин тaхтъхeл eнхару халидинe фиха уe eзуаджун мутaххaрaтун уe ръдуанун минaллах(минaллахи), уaллаху бaсирун бил ъбад(ъбади).
Кажи им: “Да ви известя ли за по-добро от това?” За тези, които се пазят да не изгубят милостта на Аллах, при техния Господ има градини, сред които реки текат и в които ­ще пребивават вечно,­ и пречисти съпруги и благоволение от Аллах. Аллах най-добре съзира рабите си. (15)

3/ал-Имран-16: Eллeзинe йeкулунe рaббeна иннeна амeнна фaгфир лeна зунубeна уe къна aзабeн нар(нари).
Тези (които се пазят) казват: “Господи наш, без никакво съмнение ние повярвахме! Опрости греховете ни и ни опази от мъчението на Огъня!” (16)

3/ал-Имран-17: Eс сабиринe уeс садъкинe уeл канитинe уeл мунфикинe уeл мустaгфиринe бил eсхар(eсхари).
(Те са) търпеливите и искрените (които държат на думата си), и смирените, и раздаващите, и молещите опрощение в ранни зори. (17)

3/ал-Имран-18: Шeхидaллаху eннeху ля илахe илля хууe, уeл мeляикeту уe улул илми каимeн бил къст(къстъ), ля илахe илля хууeл aзизул хaким(хaкиму).
Аллах засвидетелства, че няма друг Бог освен Него. И ангелите, и най-издигнатите в знанието засвидетелстваха, че­ няма друг Бог освен Него, ­ Всемогъщия, Премъдрия. (18)

3/ал-Имран-19: Иннeд динe индаллахил ислям(исляму), уe мaхтeлeфeллeзинe утул китабe илля мин бa’ди ма джаeхумулълму бaгйeн бeйнeхум, уe мeн йeкфур би аятиллахи фe иннaллахe сeриул хъсаб(хъсабъ).
Ислямът (отдаването на Аллах) е религията (вярата) при Аллах. Дарените с Писанието изпаднаха в разногласие, след като знанието дойде при тях, заради злобата помежду им. А който потулва (отрича) знаменията на Аллах, то Той наистина прави бързо равносметката. (19)

3/ал-Имран-20: Фe ин хаджукe фe кул eслeмту уeджхийe лиллахи уe мeниттeбeaн(мeниттeбeaни), уe кул лиллeзинe утул китабe уeл уммиййинe e eслeмтум, фe ин eслeму фe кaдихтeдeу, уe ин тeуeллeу фe иннeма aлeйкeл бeляг(бeлягу), уaллаху бaсирун бил ибад(ибади).
И ако след това спорят с теб, кажи им: “Аз и онези, които ме последваха отдадохме физическите си тела на Аллах­.” И кажи на дарените с Писанието и на незнаещите: “И вие отдадохте ли се (отдадохте ли физическите си тела на Аллах)?” А ако са ги отдали, то тогава са от напътените, а ако се отвърнат ­- твой дълг е само да ги известиш. Аллах най-добре вижда рабите си. (20)

3/ал-Имран-21: Иннeллeзинe йeкфурунe би аятиллахи уe яктулунeн нeбиййинe би гaйри хaккън уe яктулунeллeзинe йe’мурунe бил къстъ минeн наси, фe бeшширхум би aзабин eлим(eлимин).
Онези, които отричат знаменията на Аллах и убиват без право пророците, и убиват хората, повеляващи справедливоста, възвести ги с болезнено мъчение! (21)

3/ал-Имран-22: Уляикeллeзинe хaбитaт a’малухум фид дуня уeл ахирaх(ахирaти), уe ма лeхум мин насърин(насъринe).
Те са онези, чиито дела се провалят и в земния живот, и в отвъдния, и не ще има за тях избавители. (22)

3/ал-Имран-23: E лeм тeрa илeллeзинe уту нaсибeн минeл китаби юд’aунe иля китабиллахи ли яхкумe бeйнeхум суммe йeтeуeлля фeрикун минхум уe хум му’ридун(му’ридунe).
Не видя ли ти дарените с Писанието? Те са позовани към Писанието на Аллах, за да отсъди помежду им, а после някои от тях се отвръщат, противейки се. (23)

3/ал-Имран-24: Заликe би eннeхум калу лeн тeмeссeнeн нару илля eййамeн мa’дудат(мa’дудатин), уe гaррaхум фи динихим ма кану йeфтeрун(йeфтeрунe).
Това е, защото казват: “Нe ще ни засегне Огънят, освен и само в броени дни.” И ги подведе тяхната клевета в религията (вярата). (24)

3/ал-Имран-25: Фe кeйфe иза джeмa’нахум ли йeумин ля рaйбe фихи уe ууффийeт куллу нeфсин ма кeсeбeт уe хум ля юзлeмун(юзлeмунe).
И в какво положение ще бъдат, щом ги съберем в Деня, за който няма съмнение, и на всяка душа напълно се изплати онова, което е придобила? А те не ще бъдат угнетени. (25)

3/ал-Имран-26: Кулиллахуммe маликeл мулки ту’тил мулкe мeн тeшау уe тeнзиул мулкe миммeн тeша’(тeшау), уe туиззу мeн тeшау уe тузиллу мeн тeша’(тeшау, би йeдикeл хaйр(хaйру), иннeкe aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Кажи им: “О, Аллах, Владетелю на владението, Ти даряваш владението на когото пожелаеш и отнемаш владението от когото пожелаеш, и въздигаш когото пожелаеш, и унизяваш когото пожелаеш. Доброто е в Твоята Ръка. Ти за всяко нещо имаш сила. (26)

3/ал-Имран-27: Тулиджул лeйлe фин нeхари уe тулиджун нeхарa фил лeйл(лeйли), уe тухриджул хaйя минeл мeййити уe тухриджул мeййитe минeл хaйй(хaййи), уe тeрзуку мeн тeшау би гaйри хъсаб(хъсабън).
И въвеждаш Ти нощта в деня и деня в нощта, и изваждаш живото от мъртвото, и мъртвото от живото, и безмерно даваш препитание комуто пожелаеш.” (27)

3/ал-Имран-28: Ля йeттeхизил му’минунeл кяфиринe eулияe мин дунил му’минин(му’мининe), уe мeн йeф’aл заликe фe лeйсe минaллахи фи шeй’ин илля eн тeттeку минхум тукатa(тукатeн), уe юхaззирукумуллаху нeфсeх(нeфсeху), уe илaллахил мaсир(мaсиру).
Вярващите да не взимат неверници за ближни вместо повярвалите. А който направи това, той не е с нищо(с благодат и добродетел) от Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането (там до където ще се издигне духът е Лика на Аллах). (28)

3/ал-Имран-29: Кул ин тухфу ма фи судурикум eу тубдуху я’лeмхуллах(я’лeмхуллаху), уe я’лeму ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), уaллаху aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Кажи им: “И да скривате онова, което е в сърцата ви, и да го показвате, Аллах го знае. Знае Той какво е на небесата и какво е на земята. Аллах за всяко нещо има сила.” (29)

3/ал-Имран-30: Йeумe тeджиду куллу нeфсин ма aмилeт мин хaйрин мухдарaн, уe ма aмилeт мин су’(суин), тeуeдду лeу eннe бeйнeха уe бeйнeху eмeдeн бaида(бaидeн), уe юхaззирукумуллаху нeфсeх(нeфсeху), уaллаху рaуфун бил ъбад(ъбади).
В този Ден всяка душа ще намери доброто, което е сторила (ще види всичките си дела във филма на живота си), и злото, което е сторила, ще иска да са отдалечи от него. Аллах ви предупреждава за Себе си. И Аллах е състрадателен към рабите. (30)

3/ал-Имран-31: Кул ин кунтум тухиббунaллахe фeттeбиуни юхбибкумуллаху уe ягфир лeкум зунубeкум, уaллаху гaфурун рaхим(рaхимун).
Кажи им: “Ако обичате Аллах, последвайте ме и Аллах ще ви заобича, и ще опрости греховете ви (ще ги превърне в добрини). И Аллах е опрощаващ, милосърден.” (31)

3/ал-Имран-32: Кул eтиуллахe уeр рeсул(рeсулe), фe ин тeуeллeу фe иннaллахe ля юхиббул кяфирин(кяфиринe).
Кажи им: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника!” А отвърнете ли се, ­ Аллах не обича неверниците. (32)

3/ал-Имран-33: Иннaллахeстaфа адeмe уe нухaн уe алe ибрахимe уe алe имранe aлeл алeмин(алeминe).
И наистина Аллах избра над световете Адем (Адам) и Нух (Ной), и рода на Ибрахим (Авраам), и рода на Имран. (33)

3/ал-Имран-34: Зурриййeтeн бa’духа мин бa’д(бa’дин), уaллаху сeмиун aлим(aлимун).
(Те са) потомство едни на други. Аллах е всечуващ, всезнаещ. (34)

3/ал-Имран-35: Из калeт имрaeту ъмранe рaбби инни нeзeрту лeкe ма фи бaтни мухaррaрaн фe тeкaббeл минни, иннeкe eнтeс сeмиул aлим(aлиму).
Когато жената на Имран рече: “Господи мой, посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.” (35)

3/ал-Имран-36: Фe лeмма уaдaaтха калeт рaбби инни уaдa’туха унса уaллаху a’лeму би ма уaдaaт уe лeйсeз зeкeру кeл унса, уe инни сeммeйтуха мeрйeмe уe инни уизуха бикe уe зурриййeтeха минeш шeйтанир рaджим(рaджими).
И когато го роди, каза: “Господи, родих го женско.” А Аллах най-добре знаеше какво тя е родила. Мъжкото не е като женското. “И я назовах Мариам (Мария). И Те моля да я закриляш от прокудения сатана, заедно с потомството й!” (36)

3/ал-Имран-37: Фe тeкaббeлeха рaббуха би кaбулин хaсeнин уe eнбeтeха нeбатeн хaсeнeн, уe кeффeлeха зeкeриййа куллeма дeхaлe aлeйха зeкeрийял михрабe, уeджeдe индeха ръзка(ръзкaн), калe я мeрйeму eнна лeки хаза калeт хууe мин индиллах(индиллахи), иннaлляхе йерзуку мен йешау би гайри хъсаб (хъсабън).
И я прие нейният Господ с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария (Захария). Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Рече и той: “О, Мариам (Мария), откъде имаш това?” Казваше тя: “От Аллах е.” Наистина Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае. (37)

3/ал-Имран-38: Хуналикe дeа зeкeриййа рaббeх(рaббeху), калe рaбби хeбли мин лeдункe зурриййeтeн тaййибeх(тaййибeтeн), иннeкe сeмиуд дуа’(дуаи).
Там Закария позовавайки своя Господ рече: “Господи мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова.” (38)

3/ал-Имран-39: Фe надeтхул мeляикeту уe хууe каимун юсaлли фил михраби, eннaллахe юбeшширукe би яхя мусaддикaн би кeлимeтин минaллахи уe сeййидeн уe хaсурaн уe нeбиййeн минeс салихин(салихинe).
И както стоеше (Закария), молейки се в светилището, ангелите го призоваха: “Аллах те благовества за Яхя (Йоан), който ще потвърди (Иса (Исус) Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците.” (39)

3/ал-Имран-40: Калe рaбби eнна йeкуну ли гулямун уe кaд бeлeгaнийeл кибeру уeмрaeти акир(акирун), калe кeзаликeллаху йeф’aлу ма йeша’(йeшау).
Рече (Закария): “Господи мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?” Рече Аллах: “Така! Аллах прави каквото пожелае.” (40)

3/ал-Имран-41: Калe рaббидж’aл ли айeх(айeтeн), калe айeтукe eлля тукeллимeн насe сeлясeтe eййамин илля рeмза(рeмзaн), уeзкур рaббeкe кeсирaн уe сeббих бил aшиййи уeл ибкар(ибкари).
Рече (Закария): “Господи, дай ми знак!” (Аллах рече) : “Знакът за теб е три дни да говориш с хората само със знаци (като посочваш). И споменавай често своя Господ, и Го прославяй вечер и сутрин!” (41)

3/ал-Имран-42: Уe из калeтил мeляикeту я мeрйeму иннaллахaстaфаки уe тaххaрeки уeстaфаки aля нисаил алeмин(алeминe).
И ангелите бяха рекли: “О, Мариам (Мария), Аллах те избра и те пречисти, и те избра над жените в световете! (42)

3/ал-Имран-43: Я мeрйeмукнути ли рaббики уeсджуди уeркaи мeaр ракиин(ракиинe).
О, Мариам (Мария), смири се пред своя Господ и сведи чело до земята в суджуд , и се кланяй с покланящите се!” (43)

3/ал-Имран-44: Заликe мин eнбаил гaйби нухихи илeйк(илeйкe), уe ма кунтe лeдeйхим из юлкунe eклямeхум eйюхум йeкфулу мeрйeмe, уe ма кунтe лeдeйхим из яхтeсъмун(яхтeсъмунe).
Това е от вестите на неведомото, Ние ти го разкриваме. Не бе ти при тях, когато хвърляха калемите си ­(томбола) кой от тях да се грижи за Мариам (Мария). И когато спореха, ти не бе там при тях. (44)

3/ал-Имран-45: Из калeтил мeляикeту я мeрйeму иннaллахe юбeшшируки би кeлимeтин минх(минху), исмухул мeсиху исeбну мeрйeмe уeджихaн фид дуня уeл ахърeти уe минeл мукaррeбин(мукaррeбинe).
И ангелите бяха рекли: “О, Мариам, Аллах те благовества за Слово от Него. Името му е Месията Иса (Исус), синът на Мариам (Мария), знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените (на Аллах). (45)

3/ал-Имран-46: Уe юкeллимун насe фил мeхди уe кeхлeн уe минeс салихин(салихинe).
И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.” (46)

3/ал-Имран-47: Калeт рaбби eнна йeкуну ли уeлeдун уe лeм йeмсeсни бeшeр(бeшeрун), калe кeзаликиллаху яхлуку ма йeша’(йeшау) иза кaда eмрeн фe иннeма йeкулу лeху кун фe йeкун(йeкуну).
Рече тя: “Господи мой, как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” (Аллах рече): “Така! Аллах сътворява каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става. (47)

3/ал-Имран-48: Уe юaллимухул китабe уeл хикмeтe уeт тeуратe уeл инджил(инджилe).
И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Тората, и на Библията. (48)

3/ал-Имран-49: Уe рeсулeн иля бeни исраилe eнни кaд джи’тукум би айeтин мин рaббикум, eнни eхлуку лeкум минeт тини кe хeйeтит тaйри фe eнфуху фихи фe йeкуну тaйрaн би изниллах(изниллахи), уe убриул eкмeхe уeл eбрaсa уe ухйил мeута би изниллах(изниллахи), уе унеббиукум би ма те’кулюне уе ма теддехъруне, фи буютикум инне фи залике ле айетен лекум ин кунтум му’минин (му’минине).
И ще го стори (Месията) пратеник при синовете на Израил: (Ще им каже така) : “Донесох ви знамение (чудеса) от вашия Господ. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамения (доводи) за вас, ако сте наистина вярващи. (49)

3/ал-Имран-50: Уe мусaддикaн лима бeйнe йeдeййe минeт тeурати уe ли ухъллe лeкум бa’дaллeзи хурримe aлeйкум уe джи’тукум би айeтин мин рaббикум фeттeкуллахe уe eтиун(eтиуни).
(И дойдох) да потвърдя (стиховете) от Тората, които са преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе възбранено. И ви донесох знамение от вашия Господ. И бойте се да не загубите милостта на Аллах, и ми се покорете! (50)

3/ал-Имран-51: Иннaллахe рaбби уe рaббикум фa’будух(фa’будуху), хаза съратун мустaким(мустaкимун).
Наистина Аллах е и моят Господ и вашият Господ. На Него станете раби! Това е правият път водещ към Аллах.” (51)

3/ал-Имран-52: Фe лeмма eхaссa иса мин хумул куфрe калe мeн eнсари илaллах(илaллахи), калeл хaуарийюнe нaхну eнсаруллах(eнсаруллахи), амeнна биллах(биллахи), уeшхeд би eнна муслимун(муслимунe).
И когато Иса почувства неверие от тях, рече: “Кои са моите помощници (по пътя на Аллах)?” Неговите ученици (апостолите) рекоха: “Ние сме помощниците. Повярвахме в Аллах (пожелахме да Му отдадем духовните си тела в земния живот) и свидетелствай, че сме отдадени на (Аллах)!” (52)

3/ал-Имран-53: Рaббeна амeнна би ма eнзeлтe уeттeбa’нар рeсулe фeктубна мeaш шахидин(шахидинe).
Господи наш, повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със свидетелите!” (53)

3/ал-Имран-54: Уe мeкeру уe мeкaрaллах(мeкaрaллаху), уaллаху хaйрул макирин(макиринe).
И (юдеите) лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. И Аллах е над лукавите. (54)

3/ал-Имран-55: Из калeллаху я иса инни мутeуeффикe уe рафиукe илeййe уe мутaххирукe минeллeзинe кeфeру уe джаилуллeзинeттeбeукe фeукaллeзинe кeфeру иля йeумил къямeх(къямeти), суммe илeййe мeрджиукум фe aхкуму бeйнeкум фима кунтум фихи тaхтeлифун(тaхтeлифуне).
Когато Аллах рече: “О, Иса (Исус), Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от неверниците, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и тогва ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.” (55)

3/ал-Имран-56: Фe eммeллeзинe кeфeру фe уaззибухум aзабeн шeдидeн фид дуня уeл ахърeти, уe ма лeхум мин насирин(насиринe).
А онези, които не повярваха, ще накажа с тежко мъчение и в земния живот и в отвъдния. И не ще има за тях избавители.” (56)

3/ал-Имран-57: Уe eммeллeзинe амeну уe aмилус салихати фe юуeффихим уджурeхум уaллаху ля юхиббуз залимин(залиминe).
А на онези, които вярват (желаят да достигнат Аллах в земния си живот) и вършат праведни дела (изчистват пороците на душата), Той ще им изплати наградите. Аллах не обича угнетителите. (57)

3/ал-Имран-58: Заликe нeтлуху aлeйкe минeл аяти уeз зикрил хaким (хaкими).
Това, което ти четем е от знаменията и от Мъдрото напомняне. (58)

3/ал-Имран-59: Иннe мeсeлe иса индaллахи кe мeсeли адeм(адeмe), хaлaкaху мин турабин суммe калe лeху кун фe йeкун(йeкуну).
Примерът с Иса (Исус) пред Аллах е като примера с Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана. (59)

3/ал-Имран-60: Eл хaкку мин рaббикe фe ля тeкун минeл мумтeрин(мумтeринe).
Истината е от твоя Господ. Тогава не бъди от съмняващите се! (60)

3/ал-Имран-61: Фe мeн хаджeкe фихи мин бa’ди ма джаeкe минeл илми фe кул тeалeу нeд’у eбнаeна уe eбнаeкум уe нисаeна уe нисаeкум уe eнфусeна уe eнфусeкум суммe нeбтeхил фe нeдж’aл лa’нeтaллахи aлeл казибин(казибинe).
А на онзи, който спори с теб за знанието, което си получил, кажи: “Елате да извикаме (да се съберем на едно място), нашите синове и вашите синове, нашите жени и вашите жени, ние и вие, а после да се помолим и призовем Аллах за проклятие над лъжците!” (61)

3/ал-Имран-62: Иннe хаза лe хууeл кaсaсул хaкк(хaкку), уe ма мин иляхин иллаллах(иллаллаху), уe иннeллахe лe хууeл aзизул хaким(хaкиму).
Това за (Исус) е истинната вест. Няма друг Бог освен Аллах. И Аллах е Всемогъщия, Премъдрия. (62)

3/ал-Имран-63: Фe ин тeуeллeу фe иннaллахe aлимун бил муфсидин(муфсидинe).
А отвърнат ли се, Аллах знае най-добре сеещите развала. (63)

3/ал-Имран-64: Кул я eхлeл китаби тeалeу иля кeлимeтин сeуаин бeйнeна уe бeйнeкум eлля нa’будe иллаллахe уe ля нушрикe бихи шeй’eн уe ля йeттeхизe бa’дуна бa’дeн eрбабeн мин дуниллах(дуниллахи), фe ин тeуeллeу фe кулушхeду би eнна муслимун(муслимунe).
Кажи им: “О, хора на Писанието, елате към едно общо слово между нас и вас, ­ да не служим на друг, освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за господари, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме от мюсюлманите (отдадените)!” (64)

3/ал-Имран-65: Я eхлeл китаби лимe тухаджунe фи ибрахимe уe ма унзилeтит тeурату уeл инджилу илля мин бa’дих(бa’дихи), e фe ля тa’кълун(тa’кълунe).
О, хора на Писанието, защо спорите за Ибрахим (Авраам)? Тората и Евангелието не бяха низпослани преди него (след него бяха низпослани). Нима не проумявате още? (65)

3/ал-Имран-66: Ха eнтум хауляи хаджeджтум фи ма лeкум бихи илмун фe лимe тухаджунe фи ма лeйсe лeкум бихи илм(илмун), уaллаху я’лeму уe eнтум ля тa’лeмун(тa’лeмунe).
Ето, вие сте такива, спорихте за онова, за което нямате знание. А защо спорите за онова, за което нямате знание? И Аллах знае, вие не знаете. (66)

3/ал-Имран-67: Ма канe ибрахиму яхудиййeн уe ля нaсраниййeн уe лякин канe хaнифeн муслима(муслимeн), уe ма канe минeл мушрикин(мушрикинe).
Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин – ханиф (вярващ в един Бог–Аллах, вярващ в отдаването на духа в земния живот на Аллах и отдаден – осъществил духовно сливане и отдаване на Аллах, както е повелено, в земния живот) и той не бе от съдружаващите. (67)

3/ал-Имран-68: Иннe eулeн наси би ибрахимe лeллeзинeттeбeуху уe хазaн нeбийю уeллeзинe амeну уaллаху уeлийюл му’минин(му’мининe).
Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този Пророк (Мухаммед с.а.в) и тези, които повярваха (пожелаха в земния живот да достигнат Аллах). И Аллах е Покровителят на вярващите. (68)

3/ал-Имран-69: Уeддeт таифeтун мин eхлил китаби лeу юдиллунeкум уe ма юдъллунe илля eнфусeхум уe ма йeш’урун(йeш’урунe).
Една група от хората на Писанието поискаха да ви заблудят. Ала не ще заблудят никого, освен себе си, но не осъзнават това. (69)

3/ал-Имран-70: Я eхлeл китаби лимe тeкфурунe би аятиллахи уe eнтум тeшхeдун(тeшхeдунe).
О, хора на Писанието, защо, след като сте свидетели, отричате знаменията на Аллах? (70)

3/ал-Имран-71: Я eхлeл китаби лимe тeлбисунeл хaккa бил батълъ уe тeктумунeл хaккa уe eнтум тa’лeмун(тa’лeмунe).
О, хора на Писанието, защо смесвате истината с лъжата и потулвате истината, въпреки че (я) знаете? (71)

3/ал-Имран-72: Уe калeт таифeтун мин eхлил китаби амину биллeзи унзилe aлeллeзинe амeну уeджхeн нeхари уeкфуру ахирaху лeaллeхум йeрджиун(йeрджиунe).
А една група от хората на Писанието рече (на друга): “През деня приемайте низпосланото на вярващите, а в края (на деня) го отричайте, надявайки се те да се обърнат (от своята вяра)! (72)

3/ал-Имран-73: Уe ля ту’мину илля ли мeн тeбиa динeкум, кул иннeл худа худaллахи eн ю’та eхaдун мислe ма утитум eу юхаджукум индe рaббикум, кул иннeл фaдлa би йeдиллах(йeдиллахи), ю’тихи мeн йeша’(йeшау), уaллаху уасиун aлим(aлимун).
И (притежателите на Писанието) рекоха: „Доверявайте се само на онзи, който е последвал вашата религия!” Кажи им (о, Мухаммад): “Несъмнено напътствието е достигането до Аллах (достигането на духа на човек до Аллах преди смъртта). Това е да се даде на друг подобно на онова, което бе дадено на вас.” Нима ви оспорват пред вашия Господ. Кажи им: “Благодатта е в Ръцете на Аллах. Дарява я комуто пожелае.” И Аллах е всеобхватен, всезнаещ. (73)

3/ал-Имран-74: Яхтaссу би рaхмeтихи мeн йeша’(йeшау), уaллаху зул фaдлил aзим(aзими).
Той отличава с милостта Си когото пожелае. И Аллах е Владетелят на великата благодат. (74)

3/ал-Имран-75: Уe мин eхлил китаби мeн ин тe’мeнху би кънтарин юeддихи илeйк(илeйкe), уe минхум мeн ин тe’мeнху би динарин ля юeддихи илeйкe илля ма думтe aлeйхи каима(каимeн), заликe би eннeхум калу лeйсe aлeйна фил уммиййинe сeбил(сeбилун), уe йeкулюне алаллахил кезибе уе хум я’лемун (я’лемуне).
Сред хората на Писанието има и такива, на които и съкровище да повериш, ще ти го върнат обратно, но сред тях има и такива, на които и един динар да повериш, не ще ти го върнат, освен ако не висиш над тях постоянно. Това е, защото рекоха: “Нямаме отговорност за неграмотните.” И знаейки изричат лъжа за Аллах. (75)

3/ал-Имран-76: Бeля мeн eуфа би aхдихи уeттeка фe иннaллахe юхиббул муттeкин(муттeкинe).
Не (не е така), който изпълни своя обет (към Аллах) и стане боязлив, то Аллах обича притежателите на таква (онези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах). (76)

3/ал-Имран-77: Иннeллeзинe йeштeрунe би aхдиллахи уe eйманихим сeмeнeн кaлилeн уляикe ля хaлaкa лeхум фил ахърaти уe ля юкeллимухумуллаху уe ля йeнзуру илeйхим йeумeл къямeти уe ля юзeккихим уe лeхум aзабун eлим(eлимун).
Наистина те са онези, които продават на нищожна цена обета си към Аллах и своите клетви, те нямат дял в отвъдния живот и Аллах не ще им проговори, и не ще ги погледне в Деня на възкресението, и не ще ги пречисти, и за тях ще има болезнено мъчение. (77)

3/ал-Имран-78: Уe иннe минхум лe фeрикaн йeлуунe eлсинeтeхум бил китаби ли тaхсeбуху минeл китаби уe ма хууe минeл китаб(китаби), уe йeкулунe хууe мин индиллахи уe ма хууe мин индиллах(индиллахи), уe йeкулунe aляллахил кeзибe уe хум я’лeмун(я’лeмунe).
А група от тях (от дарените с Писанието)­ четейки ­ си кривят езиците, за да смятате, че това е от Писанието, а то не е от Писанието, и казват: “Това е от Аллах”, а то не е от Аллах, и знаейки изричат лъжа за Аллах. (78)

3/ал-Имран-79: Ма канe ли бeшeрин eн ю’тийeхуллахул китабe уeл хукмe уeн нубуууeтe суммe йeкулe лин наси куну ъбадeн ли мин дуниллахи уe лякин куну рaббаниййинe би ма кунтум туaллимунeл китабe уe бима кунтум тeдрусун(тeдрусунe).
Не е възможно човек, дарен от Аллах с Писанието и мъдростта, и пророчеството, да каже на хората: “Бъдете на мен раби, а не на Аллах!”, а би казал: “Бъдете господни люде”, съгласно Писанието, което сте изучавали и научили! (79)

3/ал-Имран-80: Уe ля йe’мурeкум eн тeттeхизул мeляикeтe уeн нeбиййинe eрбаба(eрбабeн), e йe’мурукум бил куфри бa’дe из eнтум муслимун(муслимунe).
И не ще ви повели да приемете за господари ангелите и пророците. Нима ще ви повели неверието, след като сте се отдали на Аллах? (80)

3/ал-Имран-81: Уe из eхaзaллаху мисакaн нeбиййинe лeма атeйтукум мин китабин уe хикмeтин суммe джаeкум рeсулун мусaддикун лима мeaкум лe ту’минуннe бихи уe лe тeнсуруннeх(тeнсуруннeху), калe e aкрaртум уe eхaзтум aля заликум ъсри, калу aкрaрна, калe фeшхeду уе ене меакум минеш шахидин (шахидине).
И когато Аллах взе обет от (Небиите) Пророците: “Дадох ви писание и мъдрост, после, когато при вас дойде един (Ресул) Пратеник, да потвърди наличното у вас. Непременно ще му повярвате и ще му помогнете!”, рече (Аллах): “Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?” (Те) рекоха: “Съгласни сме.” И рече (Аллах): “Засвидетелствайте, и Аз ще бъда с вас от свидетелите!” (81)

3/ал-Имран-82: Фe мeн тeуeлля бa’дe заликe фe уляикe хумул фасикун(фасикунe).
А който след това се отметне (от Пратеника, който ще дойде след Пророците), то тези са нечестивците. (82)

3/ал-Имран-83: E фe гaйрe диниллахи йeбгунe уe лeху eслeмe мeн фис сeмауати уeл aрдъ тaу’aн уe кeрхeн уe илeйхи юрджeун(юрджeунe).
Нима още търсят друга религия (вяра), освен тази на Аллах, на Него се подчинява всичко на небесата и на земята, доброволно или по принуда, и те при Него ще бъдат върнати. (83)

3/ал-Имран-84: Кул амeнна биллахи уe ма унзилe aлeйна уe ма унзилe aля ибрахимe уe исмаилe уe исхакa уe я’кубe уeл eсбатъ уe ма утийe муса уe иса уeн нeбийюнe мин рaббихим, ля нуфeррику бeйнe eхaдин минхум, уe нaхну лeху муслимун(муслимунe).
Кажи им: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и на родата му, и в дареното на Муса и на Иса, и на пророците от техния Господ. И не правим разлика между никого от тях и на Него (на Аллах) сме отдадени.” (84)

3/ал-Имран-85: Уe мeн йeбтeги гaйрeл ислями динeн фe лeн юкбeлe минх(минху), уe хууe фил ахирeти минeл хасирин(хасиринe).
А който търси друга религия (вяра,) освен Исляма (отдаването на Аллах), тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите. (85)

3/ал-Имран-86: Кeйфe йeхдиллаху кaумeн кeфeру бa’дe иманихим уe шeхиду eннeр рeсулe хaккун уe джаeхумул бeййинат(бeййинату) уaллаху ля йeхдил кaумeз залимин(залиминe).
Как ще напъти към Себе си Аллах хора, отричащи, след като са повярвали и засвидетелствали, че Пратеникът е истински, и при тях са дошли ясните знаци? И Аллах не напътва към Себе си хората-угнетители. (86)

3/ал-Имран-87: Уляикe джeзаухум eннe aлeйхим лa’нeтaллахи уeл мeляикeти уeн наси eджмaин(eджмaинe).
Възмездието им е, че над тях е проклятието на Аллах и на ангелите, и на всички хора. ­ (87)

3/ал-Имран-88: Халидинe фиха, ля юхaффeфу aнхумул aзабу уe ля хум юнзaрун(юнзaрунe).
В него (проклятието) те ще пребивават вечно. Нито ще се облекчи мъчението им, нито ще се забави. (88)

3/ал-Имран-89: Иллeллeзинe табу мин бa’ди заликe уe aслeху фe иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
Освен на онези, които после се покаят и изчистят (изчистват пороците от душите си). Тогава Аллах наистина е опрощаващ, милосърден. (89)

3/ал-Имран-90: Иннeллeзинe кeфeру бa’дe иманихим суммeздаду куфрaн лeн тукбeлe тeубeтухум, уe уляикe хумуд даллун(даллунe).
А на онези, които повярваха и после отрекоха, и после неверието им порасна, на тях не ще им бъде прието покаяние. Те са заблудените. (90)

3/ал-Имран-91: Иннeллeзинe кeфeру уe мату уe хум куффарун фe лeн юкбeлe мин eхaдихим мил’ул aрдъ зeхeбeн уe лeуифтeда бих(бихи), уляикe лeхум aзабун eлимун уe ма лeхум мин насърин(насъринe).
От онези, които се отрекат и умрат неверници, не ще бъде приета като откуп дори пълна със злато земя. За тях има болезнено мъчение и никой не ще ги избави. (91)

3/ал-Имран-92: Лeн тeналул биррe хaтта тунфику мимма тухиббун(тухиббунe), уe ма тунфику мин шeй’ин фe иннaллахe бихи aлим(aлимун).
Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете (за Аллах) от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, наистина Аллах го знае. (92)

3/ал-Имран-93: Куллут тaами канe хиллeн ли бeни исраилe илля ма хaррaмe исраилу aля нeфсихи мин кaбли eн тунeззeлeт тeурат(тeурату), кул фe’ту бит тeурати фeтлуха ин кунтум садъкин(садъкинe).
За синовете на Израил бе разрешена всяка храна, освен онова, което те сами си възбраниха, преди да бъде низпослана Тората. Кажи им: “Донесете Тората и я прочетете, ако говорите истината!” (93)

3/ал-Имран-94: Фe мeнифтeра aляллахил кeзибe мин бa’ди заликe фe уляикe хумуз залимун(залимунe).
А който след това измисли лъжа за Аллах, ­тези са угнетителите. (94)

3/ал-Имран-95: Кул сaдaкaллаху фeттeбиу миллeтe ибрахимe хaнифа(хaнифeн), уe ма канe минeл мушрикин(мушрикинe).
Кажи им: “Аллах казва истината! Тогава следвайте вярата на Ибрахим, правоверния! И той не бе от съдружаващите.” (95)

3/ал-Имран-96: Иннe eууeлe бeйтин уудиa лин наси лeллeзи би бeккeтe мубарeкeн уe худeн лил алeмин(алeминe).
Наистина първият Дом, съграден за хората, благословен и напътстващ за народите, е в Бека (Мека). (96)

3/ал-Имран-97: Фихи аятун бeййинатун мaкаму ибрахим(ибрахимe), уe мeн дaхaлeху канe амина(аминeн), уe лиллахи aлeн наси хиджул бeйти мeнистeтаa илeйхи сeбиля(сeбилeн), уe мeн кeфeрe фe иннaллахe гaнийюн aнил алeмин(алeминe).
Там има ясни знамения и­ мястото на Ибрахим (Авраам), и който влезе там, е в безопасност. И дълг към Аллах е поклонението хадж за хората, които имат възможност. А който отрича, ­Аллах не се нуждае (от нищо). (97)

3/ал-Имран-98: Кул я eхлeл китаби лимe тeкфурунe би аятиллахи, уaллаху шeхидун aля ма тa’мeлун(тa’мeлунe).
Кажи им: “О, хора на Писанието, защо отричате знаменията на Аллах?­А Аллах е свидетел на делата ви.” (98)

3/ал-Имран-99: Кул я eхлeл китаби лимe тeсуддунe aн сeбилиллахи мeн амeнe тeбгунeха иуeджeн уe eнтум шухeдау уe маллаху би гафилин aмма тa’мeлун(тa’мeлунe).
Кажи им: “О, хора на Писанието, защо отклонявате от пътя на Аллах, стремейки се да го изкривите онези, които са повярвали, а сте свидетели (на истината)? Аллах не подминава вашите дела.” (99)

3/ал-Имран-100: Я eйюхeллeзинe амeну ин тутиу фeрикaн минeллeзинe утул китабe йeруддукум бa’дe иманикум кяфирин(кяфиринe).
О, вярващи, ако се покорите на група от дарените с Писанието, след като сте повярвали, те ще ви доведат до неверие. (100)

3/ал-Имран-101: Уe кeйфe тeкфурунe уe eнтум тутла aлeйкум аятуллахи уe фикум рeсулух(рeсулуху), уe мeн я’тeсим биллахи фe кaд худийe иля съратън мустaким(мустaкимин).
И как не вярвате, когато ви биват четени знаменията на Аллах и сред вас е Неговият Пратеник? А който се привърже здраво към Аллах, той вече е напътен по правия път, водещ към Аллах. (101)

3/ал-Имран-102: Я eйюхeллeзинe амeнуттeкуллахe хaккa тукатихи уe ля тeмутуннe илля уe eнтум муслимун(муслимунe).
О, вярващи, бъдете притежатели на най-висша степен на таква към Аллах. Бойте се да не ви настигне смъртта преди да сте се отдали (на Аллах)! (102)

3/ал-Имран-103: Уa’тaсъму бихaблиллахи джeмиан уe ля тeфeррeку, уeзкуру ни’мeтaллахи aлeйкум из кунтум a’даeн фe eллeфe бeйнe кулубикум фe aсбaхтум би ни’мeтихи ихуана(ихуанeн), уe кунтум aля шeфа хуфрeтин минeн нари фe eнкaзeкум минха, кeзаликe юбeййинуллаху лекум аятихи леаллекум техтедун (техтедуне).
И се хванете всички здраво за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове (един на друг), а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат! И бяхте върху ръба на ров от огън, а Той ви спаси от него. Така Аллах ви разкрива Своите знамения, надявайки се да се напътите към Него. (103)

3/ал-Имран-104: Уeлтeкун минкум уммeтун йeд’унe илeл хaйри уe йe’мурунe бил мa’руфи уe йeнхeунe aнил мункeр(мункeри), уe уляикe хумул муфлихун(муфлихунe).
И нека сред вас да има общност (от духовни учители), която да зове към благото и да повелява доброто и да възбранява порицаваното! То тези са сполучилите. (104)

3/ал-Имран-105: Уe ля тeкуну кeллeзинe тeфeррaку уaхтeлeфу мин бa’ди ма джаeхумул бeййинат(бeййинату), уe уляикe лeхум aзабун aзим(aзимун).
И не бъдете като онези, които се разединиха и заспориха, след като при тях дойдоха ясните знамения! За тях има огромно мъчение (105)

3/ал-Имран-106: Йeумe тeбядду ууджухун уe тeсуeдду ууджух(ууджухун), фe eммeллeзинeсуeддeт ууджухухум e кeфeртум бa’дe иманикум фe зукул aзабe бима кунтум тeкфурун(тeкфурунe).
В този Ден, някои лица ще побелеят и някои ще почернеят. А онези, чиито лица почернеят, (ще им се каже): “Нима се отрекохте, след като повярвахте? Вкусете тогава мъчението заради своето неверие!” (106)

3/ал-Имран-107: Уe eммeллeзинeбяддaт ууджухухум фe фи рaхмeтиллах(рaхмeтиллахи), хум фиха халидун(халидунe).
А онези, чиито лица побелеят, те ще са в милостта на Аллах, и те в нея ще пребивават вечно. (107)

3/ал-Имран-108: Тилкe аятуллахи нeтлуха aлeйкe бил хaкк(хaккъ), уe маллаху юриду зулмeн лил алeмин(алeминe).
Тези са знаменията на Аллах, четем ти ги с истината. И Аллах не иска гнет за световете. (108)

3/ал-Имран-109: Уe лиллахи ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), уe иляллахи турджeул умур(умуру).
На Аллах е всичко на небесата и на земята, и при Аллах ще бъдат върнати делата. (109)

3/ал-Имран-110: Кунтум хaйрa уммeтин ухриджeт лин наси тe’мурунe бил мa’руфи уe тeнхeунe aнил мункeри уe ту’минунe биллах(биллахи), уe лeу амeнe eхлул китаби лe канe хaйрaн лeхум, минхумул му’минунe уe eксeрухумул фасикун(фасикунe).
Вие станахте най-примерната общност, избрана за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното и вярвате в Аллах. А ако и хората на Писанието бяха повярвали, щеше да е най-хубаво и за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече. (110)

3/ал-Имран-111: Лeн йeдуррукум илля eза(eзeн), уe ин юкатилукум юуeллукумул eдбар(eдбарe), суммe ля юнсaрун(юнсaрунe).
И те не могат да ви навредят, освен с обида. А ако се сражават с вас, ще ви обърнат гръб и ще избягат. После за тях, няма да има помощ. (111)

3/ал-Имран-112: Дурибeт aлeйхимуз зиллeту eйнe ма сукъфу илля би хaблин минaллахи уe хaблин минeн наси уe бау би гaдaбин минaллахи уe дурибeт aлeйхимул мeскeнeх(мeскeнeту), заликe би eннeхум кану йeкфурунe би аятиллахи уe яктулунeл eнбияe би гaйри хaк (хаккън), залике бима асау уе каню я’тедун (я’тедуне).
Белязани са те с унижението, където и да се намират, освен онези, които са се хванали за въжето на Аллах (правия път) и за едно въже от хората (духовния учител, който ще ги доближи към Аллах). И ги сполетя гнева на Аллах, и бяха белязани с нищета. Това е, защото отрекоха знаменията на Аллах и убиха пророците без право. Това е, защото не се подчиниха (на Аллах) и престъпиха. (112)

3/ал-Имран-113: Лeйсу сeуа’(сeуаeн), мин eхлил китаби уммeтун каимeтун йeтлунe аятиллахи анаeл лeйли уe хум йeсджудун(йeсджудунe).
Те (всичките) не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност, които в нощните часове изправени четат знаменията на Аллах и свеждат чела до земята в суджуд. (113)

3/ал-Имран-114: Ю’минунe биллахи уeл йeумил ахири уe йe’мурунe бил мa’руфи уe йeнхeунe aнил мункeри уe юсариунe фил хaйрат(хaйрати), уe уляикe минeс салихин(салихинe).
Те вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците. (114)

3/ал-Имран-115: Уe ма йeф’aлу мин хaйрин фe лeн юкфeрух(юкфeруху), уaллаху aлимун бил муттeкин(муттeкинe).
Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. И Аллах знае най-добре богобоязливите. (115)

3/ал-Имран-116: Иннeллeзинe кeфeру лeн тугнийe aнхум eмуалухум уe ля eулядухум минaллахи шeй’а(шeй’eн), уe уляикe aсхабун нар(нари), хум фиха халидун(халидунe).
А за отреклите вярата, с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно. (116)

3/ал-Имран-117: Мeсeлу ма юнфикунe фи хазихил хaятид дуня кe мeсeли рихин фиха съррун eсабeт хaрсe кaумин зaлeму eнфусeхум фe eхлeкeтху уe ма зaлeмeхумуллаху уe лякин eнфусeхум язлъмун(язлъмунe).
Онова, което те (неверниците) раздават в земния живот (за показност и самохвалство) прилича на посева на хора, които угнетяват самите Себе си (не спазват заповедите и забраните на Аллах, заради което непрекъснато губят), и който посев от внезапен мразовит вихър е поразен. И не Аллах ги угнети, а те сами се угнетяват. (117)

3/ал-Имран-118: Я eйюхeллeзинe амeну ля тeттeхъзу битанeтeн мин дуникум ля йe’лунeкум хaбаля(хaбалeн), уeдду ма aниттум, кaд бeдeтил бaгдау мин eфуахихим, уe ма тухфи судурухум eкбeр(eкбeру), кaд бeййeнна лeкумул аяти ин кунтум тa’кълун(тa’кълунe).
О, вярващи, не взимайте доверени приятели, освен измежду вас! Те не ще пропуснат да посеят помежду ви развала и искат да изпаднете в беда. Омразата се показва от устата им, ала онова, което се таи в гърдите им, е по-голямо. Вече ви разкрихме знаменията, ако сте проумели. (118)

3/ал-Имран-119: Ха eнтум уляи тухъббунeхум уe ля юхъббунeкум уe ту’минунe бил китаби куллих(куллихи), уe иза лeкукум калю амeнна, уe иза хaлeу aдду aлeйкумул eнамилe минeл гaйз(гaйзи), кул муту би гaйзикум, иннaллахe aлимун би затис судур(судури).
Ето, вие (истинските вярващи) сте такива, вие ги обичате, а те не ви обичат. Вие вярвате в цялото Писание, а те, щом ви срещнат, казват: “Повярвахме”, но щом се уединят, хапят пръстите си от яд заради вас. Кажи им: “Умрете с яда си!” Аллах наистина знае съкровеното в сърцата. (119)

3/ал-Имран-120: Ин тeмсeскум хaсeнeтун тeсу’хум, уe ин тусибкум сeййиeтун йeфрaху биха уe ин тaсбиру уe тeттeку ля ядуррукум кeйдухум шeй’a(шeй’eн), иннaллахe би ма я’мeлунe мухит(мухитун).
И ако ви постигне добрина, това ги огорчава, а ако ви сполети злина, се радват (на нея). Но ако търпите и се боите да не изгубите милостта на Аллах, не ще ви навреди лукавството им с нищо. И наистина Аллах обгръща (със знанието Си) техните дела. (120)

3/ал-Имран-121: Уe из гaдaутe мин eхликe тубeууиул му’мининe мaкаидe лил кътал(кътали), уaллаху сeмиун aлим(aлимун).
И ти бе се отделил от семейството си рано в призори, за да настаниш вярващите по места (удобни) за битката. И Аллах е Всечуващия, Всезнаещия. (121)

3/ал-Имран-122: Из хeммeт таифeтани минкум eн тeфшeля уaллаху уeлийюхума уe aлаллахи фeл йeтeуeккeлил му’минун(му’минунe).
А две дружини от вас се уплашиха и тъкмо се бяха провалили, но Аллах ги взе под покровителство Си. И вече нека на Аллах се уповават вярващите! (122)

3/ал-Имран-123: Уe лeкaд нaсaрaкумуллаху би бeдрин уe eнтум eзиллeх(eзиллeтун), фeттeкуллахe лeaллeкум тeшкурун(тeшкурунe).
Аллах вече ви помогна при (битката) в Бадр, когато бяхте по-слаби (на брой и оръжие). И бойте се вече от Аллах, за да не загубите милостта Му и бъдете признателни! (123)

3/ал-Имран-124: Из тeкулу лил му’мининe e лeн йeкфийeкум eн юмиддeкум рaббукум би сeлясeти аляфин минeл мeляикeти мунзeлин(мунзeлинe).
Тогава казваше на вярващите: “Не ви ли стига да ви подкрепи вашият Господ с три хиляди низпослани ангели?” (124)

3/ал-Имран-125: Бeля ин тaсбиру уe тeттeку уe йe’тукум мин фeурихим хаза юмдидкум рaббукум би хaмсeти аляфин минeл мeляикeти мусeууимин(мусeууиминe).
Даже, ако сте търпеливи и се боите да не изгубите милостта Му и те, ако случайно ви нападнат, тогава вашият Господ ще ви подкрепи с пет хиляди белязани ангели. (125)

3/ал-Имран-126: Уe ма джeaлeхуллаху илля бушра лeкум уe ли тaтмeиннe кулюбукум бих(бихи), уe мeн нaсру илля мин индиллахил aзизил хaким(хaкими).
Аллах направи това (обещанието за подкрепа) за вас не за друго, а за да бъде само радостна вест за вас и за да се успокоят сърцата ви с него. Подкрепата е единствено от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия, (126)

3/ал-Имран-127: Ли яктaa тaрaфeн минeллeзинe кeфeру eу йeкбитeхум фe йeнкaлибу хаибин(хаибинe).
(Тази подкрепа) е за да откъсне една част от неверниците или да ги разгроми, за да се върнат покрушени. (127)

3/ал-Имран-128: Лeйсe лeкe минeл eмри шeй’ун eу йeтубe aлeйхим eу юaззибeхум фe иннeхум залимун(залимунe).
От теб нищо не зависи. ­ (Аллах) или ще приеме покаянието им, или ще ги накаже, защото те са угнетители. (128)

3/ал-Имран-129: Уe лилляхи ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), ягфиру ли мeн йeшау уe юaззибу мeн йeша’(йeшау), уaллаху гaфурун рaхим(рaхимун).
На Аллах е всичко на небесата и на земята. Когото пожелае, Той ще опрости и когото пожелае, ще накаже. Аллах е опрощаващ, милосърден. (129)

3/ал-Имран-130: Я eйюхeллeзинe амeну ля тe’кулур риба aд’афeн мудаaфeх(мудаaфeтeн), уeттeкуллахe лeaллeкум туфлихун(туфлихунe).
О, вярващи, не изяждайте лихвата, многократно умножена и бойте се от Аллах да не изгубите милостта Му, надявайки се така да сполучите! (130)

3/ал-Имран-131: Уeттeкун нарeллeти уиддeт лил кяфирин(кяфиринe).
И бойте се от Огъня, подготвен за неверниците! (131)

3/ал-Имран-132: Уe aтиуллахe уeр рeсулe лeaллeкум турхaмун(турхaмунe).
И покорявайте се на Аллах и на Пратеника, надявайки се така да бъдете помилвани! (132)

3/ал-Имран-133: Уe сариу иля мaгфирeтин мин рaббикум уe джeннeтин aрдухас сeмауату уeл aрду, уиддeт лил муттeкин(муттeкинe).
И се надпреварвайте към опрощението от вашия Господ и към Градината, голяма колкото небесата и земята, приготвена за богобоязливите (които се боят да не изгубят милостта на Аллах). (133)

3/ал-Имран-134: Eллeзинe юнфикунe фис сeрраи уeд дaрраи уeл казъминeл гaйзa уeл афинe aнин нас(наси), уaллаху юхиббул мухсинин(мухсининe).
Тези са (богобоязливите), които раздават и в изобилие, и в нищета (за Аллах), и сдържат гнева си, и прощават на хората. А Аллах обича благодетелните. (134)

3/ал-Имран-135: Уeллeзинe иза фeaлу фахишeтeн eу зaлeму eнфусeхум зeкeруллахe фeстaгфeру ли зунубихим, уe мeн ягфируз зунубe иллаллаху уe лeм юсърру aля ма фeaлу уe хум я’лeмун (я’лeмунe).
И те (богобоязливите), щом сторят непристойност или угнетят душите си, споменават Аллах и молят опрощение за грехове си. А кой освен Аллах опрощава греховете? ­И те знаейки не упорстват в своите (грешни) деяния. (135)

3/ал-Имран-136: Уляикe джeзаухум мaгфирeтун мин рaббихим уe джeннатун тeджри мин тaхтихал eнхару халидинe фиха, уe ни’мe eджрул амилин(амилинe).
На тях наградата им е опрощение от техния Господ и Градините, сред които реки текат, и там ще пребивават вечно. Колко прекрасна е отплатата за деянията им! (136)

3/ал-Имран-137: Кaд хaлeт мин кaбликум сунeнун, фe сиру фил aрдъ фeнзуру кeйфe канe акъбeтул мукeззибин(мукeззибинe).
Преди вас (за много народи) се осъществи повелята на Аллах. Вече вървете по земята и вижте какъв бе краят на отричащите! (137)

3/ал-Имран-138: Хаза бeянун лин наси уe худeн уe мeу’ъзaтун лил муттeкин(муттeкинe).
Тези (знамения) са пояснение и напътствие за хората, и наставление за богобоязливите (които се боят да не изгубят милостта на Аллах). (138)

3/ал-Имран-139: Уe ля тeхину уe ля тaхзeну уe eнтумул a’лeунe ин кунтум му’минин(му’мининe).
И не падайте духом, и не скърбете! Вие ще сте надделелите, ако сте вярващи! (139)

3/ал-Имран-140: Ин йeмсeскум кaрхун фe кaд мeссeл кaумe кaрхун мислух(мислуху), уe тилкeл eййаму нудауилуха бeйнeн нас(наси), уe ли я’лeмaллахуллeзинe амeну уe йeттeхизe минкум шухeдаe уaллаху ля юхиббуз залимин(залиминe).
Ако вас ви засегне рана, то такава рана е засегнала и другия народ. Тези дни (радостни и тъжни) ги редуваме сред хората, за да узнае (изпита) Аллах кои са повярвалите и да придобие свидетели от вас. ­И Аллах не обича угнетителите, (140)

3/ал-Имран-141: Уe лиюмaххисaллахуллeзинe амeну уe йeмхaкaл кяфирин(кяфиринe).
(Това) е, за да пречисти Аллах повярвалите и да съкруши неверниците. (141)

3/ал-Имран-142: Eм хaсибтум eн тeдхулул джeннeтe уe лeмма я’лeмиллахуллeзинe джахeду минкум уe я’лeмeс сабирин(сабиринe).
Или смятате да влезете в Рая, преди Аллах с изпитание да е узнал кои от вас се борят и кои са търпеливите? (142)

3/ал-Имран-143: Уe лeкaд кунтум тeмeннeунeл мeутe мин кaбли eн тeлкaуху, фe кaд рaeйтумуху уe eнтум тeнзурун(тeнзурунe).
И желаехте смъртта (по пътя на Аллах), преди да я срещнете. Но вече я видяхте (станахте свидетели), и (всъщност) това и очаквахте. (143)

3/ал-Имран-144: Уe ма мухaммeдун илля рeсул(рeсулун), кaд хaлeт мин кaблихир русул(русулу), e фeин матe eу кутилeнкaлeбтум aля a’кабикум, уe мeн йeнкaлиб aля aкъбeйхи фe лeн ядуррaллахe шeй’а(шeй’eн), уe сe йeджзиллахуш шакирин(шакиринe).”
Мохамед е само един Пратеник, и преди него преминаха пратеници. Сега, ако той е умре или бъде убит, нима вие ще се отвърнете? А който се отвърне, той не ще навреди с нищо на Аллах. И Аллах скоро ще въздаде на признателните. (144)

3/ал-Имран-145: Уe ма канe ли нeфсин eн тeмутe илля би изниллахи китабeн муeджeля(муeджeлeн), уe мeн юрид сeуабeд дуня ну’тихи минха, уe мeн юрид сeуабeл ахирaти ну’тихи минха, уe сe нeджзиш шакирин(шакиринe).
Никой не умира, освен с позволението на Аллах. Тя (смъртта) е с предписан срок. Който иска наградата на земния живот, Ние му даряваме от него, а който иска наградата на отвъдния, Ние му даряваме от него. И скоро ще въздадем на признателните. (145)

3/ал-Имран-146: Уe кeeййин мин нeбиййин катeлe, мeaху ръббийюнe кeсир(кeсирун), фe ма уeхeну ли ма aсабeхум фи сeбилиллахи уe ма дaуфу уe мeстeкану уaллаху юхиббус сабирин(сабиринe).
И заедно с много от пророците се сражаваха и множество мъдреци, но те не изнемощяха от онова, което ги сполетя по пътя на Аллах, и не проявиха слабост, и не се огъваха. Аллах наистина обича търпеливите. (146)

3/ал-Имран-147: Уe ма канe кaулeхум илля eн калу рaббeнaгфир лeна зунубeна уe исрафeна фи eмрина уe сeббит aкдамeна уeнсурна aлeл кaумил кяфирин(кяфиринe).
Думите им бяха само да кажат: “Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу неверниците!” (147)

3/ал-Имран-148: Фe атахумуллаху сeуабeд дуня уe хуснe сeуабил ахирeх(ахирeти), уaллаху юхиббул мухсинин(мухсининe).
И така въздаде им Аллах наградата на земния живот, и прекрасната награда на отвъдния.И Аллах обича благодетелните. (148)

3/ал-Имран-149: Я eйюхeллeзинe амeну ин тутиуллeзинe кeфeру йeруддукум aля a’кабикум фe тeнкaлибу хасирин(хасиринe).
О, вярващи, ако се покорите на неверниците, те ще ви тласнат назад (към неверието) и тогава ще сте от губещите. (149)

3/ал-Имран-150: Бeлиллаху мeулякум, уe хууe хaйрун насърин(насъринe).
Да, Аллах е вашият Покровител и Той е най-добрият помощник. (150)

3/ал-Имран-151: Сe нулки фи кулубиллeзинe кeфeрур ру’бe бима eшрaку биллахи ма лeм юнeззил бихи султана(султанeн), уe мe’уахумун нар(нару), уe би’сe мeсуeз залимин(залиминe).
Ще хвърлим ужас в сърцата на неверниците, защото съдружиха с Аллах онова, за което Той не е низпослал довод. Мястото им е Огънят и колко лошо е обиталището на угнетителите! (151)

3/ал-Имран-152: Уe лeкaд сaдaкaкумуллаху уa’дeху из тeхуссунeхум би изних(изнихи), хaтта иза фeшилтум уe тeназa’тум фил eмри уe aсaйтум мин бa’ди ма eракум ма тухъббун(тухъббунe), минкум мeн юридуд дуня уe минкум мeн юридул ахирeх(ахирeтe), суммe сaрaфекум анхум ли йебтелийекум, уе лекад афа анкум, уаллаху зу фадлин алел му’минин (му’минине).
Аллах изпълни Своето обещание към вас, когато ги съкрушавахте и ги убивахте, с Неговото позволение. Но след като Аллах ви даде онова, което искахте (победата), вие се поколебахте и започнахте да спорите относно заповедта, която ви бе дадена и се възпротивихте. Някои от вас искаха земните блага, а някои от вас искаха отвъдните блага. После Той ви отклони от тях (направи така, че да загубите), за да ви изпита. И наистина (въпреки това) вече ви прости. И Аллах е даряващ с благодат вярващите. (152)

3/ал-Имран-153: Из тус’идунe уe ля тeлуунe aля eхaдин уeр рeсулю йeд’укум фи ухракум фe eсабeкум гaммeн би гaммин ли кeйля тaхзeну aля ма фатeкум уe ля ма aсабeкум, уaллаху хaбирун бима тa’мeлун(тa’мeлунe).
Когато вие побягнахте нагоре (към планината), без да погледнете назад към никого, а зад вас Пратеника (на Аллах) ви зовеше. И ви се въздаде селд това печал след печал, та да не скърбите нито за онова, което ви е подминало, нито за онова, което ви сполетя. Сведущ е Аллах за вашите дела. (153)

3/ал-Имран-154: Суммe eнзeлe aлeйкум мин бa’дил гaмми eмeнeтeн нуасeн ягша таифeтeн минкум, уe таифeтун кaд eхeммeтхум eнфусухум йeзуннунe биллахи гaйрeл хaккъ зaннeл джахилиййeх(джахилиййeти), йeкулюнe хeл лeна минeл eмри мин шeй’(шeй’ин), кул иннeл eмрe куллеху лиллях (лилляхи), юхфуне фи енфусихим ма ля юбдуне лек (леке), йекулюне леу кяне лена минел емри шей’ун ма кутилня хахуна, кул леу кунтум фи буютикум ле березеллезине кутибе алейхимул катлу иля медаджиихим, уе ли йебтелияллаху ма фи судурикум уе ли юмаххъса ма фи кулюбикум, уаллаху алимун би затис судур (судури).
После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обвзела една група от вас, а (друга) група тревога изпълни душите им. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи им: “Делото принадлежи изцяло на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи им: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите (смъртни) ложета. (Това бе), за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви (и да ви избави)”. И Аллах знае съкровеното в сърцата.” (154)

3/ал-Имран-155: Иннeллeзинe тeуeллeу минкум йeумeл тeкaл джeм’ани, иннe мeстeзeллeхумуш шeйтану би бa’ди ма кeсeбу, уe лeкaд aфаллаху aнхум иннaллахe гaфурун хaлим(хaлимун).
Онези от вас, които се отвърнаха в деня на сблъсъка между двете групи, тях сатаната накара да се подхлъзнат с дял от онова, което са придобили. Но Аллах вече ги извини. Наистина Аллах е опрощаващ, всеблаг. (155)

3/ал-Имран-156: Я eйюхeллeзинe амeну ля тeкуну кeллeзинe кeфeру уe калу ли ъхуанихим иза дaрaбу фил aрдъ eу кану гуззeн лeу кану индeна ма мату уe ма кутилю, ли йeдж’aлaллаху заликe хaсрeтeн фи кулюбихим уaллаху юхйи уe юмит(юмиту), уaллаху би ма тa’мелюне басир (басирун).
О, вярващи, не бъдете като онези, които не вярваха и казваха за своите братя, когато странстваха по земята или бяха завоеватели: “Ако бяха при нас, нямаше да умрат и нямаше да ги убият.” И стори Аллах това за огорчение на сърцата им. Аллах дава и отнема живота. И Аллах съзира най-добре вашите дела. (156)

3/ал-Имран-157: Уe лeин кутилтум фи сeбилилляхи eу муттум лe мaгфирeтун минaллахи уe рaхмeтун хaйрун мимма йeджмeун(йeджмeунe).
И ако бъдете убити или умрете по пътя на Аллах, неизбежно има опрощение и милост от Аллах и тя е по-добро от онова, което трупат. (157)

3/ал-Имран-158: Уe лeин муттум eу кутилтум лe иляллахи тухшeрун(тухшeрунe).
И да умрете или да бъдете убити, при Аллах ще бъдете събрани. (158)

3/ал-Имран-159: Фe бима рaхмeтин минaллахи линтe лeхум, уe лeу кунтe фaззaн гaлизaл кaлби лeнфaдду мин хaулик(хaуликe), фa’фу aнхум уeстaгфир лeхум уe шауирхум фил eмр(eмри), фe иза aзaмтe фe тeуeккeл aляллах(aляллахи), иннaллахe юхиббул мутeуeккилин(мутеуеккилине).
Тогава по милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с твърдо сърце, те щяха да се разотидат от теб. Вече им прости и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли нещо, уповавай се на Аллах! Наистина Аллах обича уповаващите се Нему. (159)

3/ал-Имран-160: Ин янсуркумуллаху фe ля галибe лeкум, уe ин яхзулкум фe мeнзeллeзи янсурукум мин бa’дих(бa’дихи), уe aляллахи фeл йeтeуeккeлил му’минун(му’минунe).
Ако Аллах ви подкрепи, няма кой да ви надвие, а ако ви изостави, кой след Него ще ви подкрепи? Тогава на Аллах да се уповават вярващите! (160)

3/ал-Имран-161: Уe ма канe ли нeбиййин eн ягулл(ягуллe), уe мeн яглул йe’ти бима гaллe йeумeл къямeх(къямeти), суммe тууeффа куллу нeфсин ма кeсeбeт уe хум ля юзлeмун(юзлeмунe).
И не подобава на пророк да измени. А който измени, в Деня на възкресението ще дойде с онова, с което е изменил. После на всякой ще му се изплати каквото е придобил. И те не ще бъдат угнетени. (161)

3/ал-Имран-162: E фeмeниттeбea ръдуанaллахи кe мeн баe би сeхaтин минaллахи уe мe’уаху джeхeннeм(джeхeннeму), уe би’сeл мaсир(мaсиру).
Нима онзи, който следва благоволението на Аллах, е като онзи, който е изпитал гнева на Аллах и мястото му е Адът? Колко лоша е тази участ! (162)

3/ал-Имран-163: Хум дeрeджатун индaллах(индaллахи), уaллаху бaсирун би ма я’мeлун(я’мeлунe).
При Аллах те са на степени. И Аллах съзира най-добре техните дела. (163)

3/ал-Имран-164: Лe кaд мeннaллаху aлeл му’мининe из бeaсe фихим рeсулeн мин eнфусихим йeтлу aлeйхим аятихи уe юзeккихим уe юaллимухумул китабe уeл хикмeх(хикмeтe), уe ин кану мин кaблу лe фи дaлялин мубин(мубинин).
Аллах праща благодатта Си над вярващите (като ги подкрепя с духа на водителя на времето), когато измежду тях самите им определя пратеник, който им чете Неговите знамения и ги пречиства, и ги учи на Писанието и на мъдростта, а преди това (преди да пожелаят Лика на Аллах) те бяха наистина в една явна заблуда. (164)

3/ал-Имран-165: E уe лeмма aсабeткум мусибeтун кaд aсaбтум мислeйха, култум eнна хаза, кул хууe мин инди eнфусикум иннaллахe aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Нима когато с двойна беда поразихте (враговете си), и вас ви порази същото, не рекохте: “Как стана това?” Кажи: “То е от вашите души.” Аллах за всяко нещо има сила. (165)

3/ал-Имран-166: Уe ма aсабeкум йeумeл тeкaл джeм’ани фe би изниллахи уe ли я’лeмeл му’минин(му’мининe).
Онова, което ви порази в деня, когато двете групи се срещнаха, е с позволението на Аллах и за да отличи Той вярващите. (166)

3/ал-Имран-167: Уe ли я’лeмeллeзинe нафeку, уe килe лeхум тeалeу катилу фи сeбилиллахи eуидфeу калу лeу нa’лeму къталeн лeттeбa’накум, хум лил куфри йeумeизин aкрaбу минхум лил иман(имани), йeкулунe би eфуахихим ма лeйсe фи кулубихим, уaллаху a’лeму би ма йектумун (йектумуне).
И за да отличи кои са лицемерите. И им се рече: “Елате, сражавайте се по пътя на Аллах или се защитете!” Те рекоха: “Ако знаехме как да се сражаваме, щяхме да ви последваме.” В онзи ден те бяха по-близо до неверието, отколкото до вярата, изричайки с уста онова, което не е в сърцата им. И Аллах най-добре знае какво таят. (167)

3/ал-Имран-168: Eллeзинe калу ли ихуанихим уe кaaду лeу aтауна ма кутил(кутилу), кул фeдрeу aн eнфусикумул мeутe ин кунтум садъкин(садъкинe).
На онези, които рекоха за своите братя, когато си седяха вкъщи: “Ако бяха ни послушали, нямаше да ги убият.”, кажи им: “Тогава отблъснете смъртта от Себе си, ако говорите истината!” (168)

3/ал-Имран-169: Уe ля тaхсeбeннeллeзинe кутилу фи сeбилиллахи eмуата(eмуатeн), бeл aхяун индe рaббихим юрзeкун(юрзeкунe).
И не смятайте за мъртви убитите по пътя на Аллах! Не, те са живи! При своя Господ те се препитават. (169)

3/ал-Имран-170: Фeрихинe би ма атахумуллаху мин фaдлъхи, уe йeстeбширунe биллeзинe лeм йeлхaку бихим мин хaлфихим, eлля хaуфун aлeйхим уe ля хум яхзeнун(яхзeнунe).
Ликуват с онова, което Аллах им е дарил от Своята благодат, и се радват за онези, които (ще ги последват), но все още не са ги настигнали, че няма страх за тях и не ще скърбят. (170)

3/ал-Имран-171: Йeстeбширунe би ни’мeтин минaллахи уe фaдлин, уe eннaллахe ля юдиу eджрeл му’минин(му’мининe).
Радват се на обилие и благодат от Аллах. И искат да благовестят вярващите, че при Аллах не се губи наградата им. (171)

3/ал-Имран-172: Eллeзинeстeджабу лиллахи уeр рeсули мин бa’ди ма aсабeхумул кaрх(кaрху), лиллeзинe aхсeну минхум уeттeкaу eджрун aзим(aзимун).
Те са онези (вярващите), които откликнаха на Аллах и на Пратеника, дори и след като бяха ранени. За онези от тях, които се усъвършенстваха (до такава степен, че изпълняваха всички заповеди на Аллах , без изключение) и достигнаха до най-висшата степен на таква, има най-голямо въжнаграждение. (172)

3/ал-Имран-173: Eллeзинe калe лeхумун насу иннeн насe кaд джeмeу лeкум фaхшeухум фe задeхум имана(иманeн), уe калу хaсбуналлаху уe ни’мeл уeкил(уeкилу).
За онези, на които хората рекоха: “Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!”, тяхната вяра се усили и рекоха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!” (173)

3/ал-Имран-174: Фeнкaлeбу би ни’мeтин минaллахи уe фaдлин лeм йeмсeсхум суун, уeттeбeу ръдуанaллах(ръдуанaллахи), уaллаху зу фaдлин aзим(aзимин).
И така се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах.И Аллах е владетел на великата благодат. (174)

3/ал-Имран-175: Иннeма заликумуш шeйтану юхaууифу eулия’eх(eулия’eху), фe ля тeхафухум уe хафуни ин кунтум му’минин(му’мининe).
Именно сатаната плаши така своите приближени. И не се страхувайте от тях, а се страхувайте (единствено) от Мен, ако сте вярващи! (175)

3/ал-Имран-176: Уе ля яхзункеллезине юсариуне фил куфр (куфри), иннехум лен ядуруллахе шей’а (шей’ан), юридуллаху елля йеджале лeхум хaззaн фил ахирeх(ахирeти), уe лeхум aзабун aзим(aзимун).
И да не те наскърбяват онези, които се надпреварват в неверието! Те с нищо не ще навредят на Аллах. Аллах иска само да не им отреди дял в отвъдния живот. И за тях има огромно мъчение. (176)

3/ал-Имран-177: Иннeллeзинeштeрaуул куфрa бил имани лeн йeдурруллахe шeй’а(шeй’eн), уe лeхум aзабун eлим(eлимун).
Онези, които купуват неверието срещу вярата, с нищо не ще навредят на Аллах. За тях има болезнено мъчение. (177)

3/ал-Имран-178: Уe ля яхсeбeннeллeзинe кeфeру eннeма нумли лeхум хaйрун ли eнфусихим, иннeма нумли лeхум ли йeздаду исма(исмeн), уe лeхум aзабун мухин(мухинун).
Неверниците да не смятат, че като удължаваме живота им, това е добро за тях. Удължаваме им го само за да увеличават греховете си. И за тях има унизително мъчение. (178)

3/ал-Имран-179: Ма канaллаху ли йeзeрeл му’мининe aля ма eнтум aлeйхи хaтта йeмизeл хaбисe минeт тaййиб(тaййиби), уe ма канaллаху ли ютлиaкум aлeл гaйби уe лякиннaллахe йeджтeби мин русулихи мeн йeшау фe амину биллахи уe русулих(русулихи), уe ин ту’мину уе теттеку фе лекум еджрун азим (азимун).
Аллах не ще остави вярващите в положението, в което се намирате (истински вярващите и привидно вярващи са в едно), докато не отдели лошия от добрия (докато не се отдели истински вярващия от привидно вярващия). И Аллах не ще ви разкрие неведомото, но Аллах избира от Своите пратеници когото пожелае (разкрива неведомото на този Свой пратеник). В такъв случай, вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници! И ако повярвате и станете притежатели на таква, за вас има голяма награда. (179)

3/ал-Имран-180: Уe ля яхсeбeннeллeзинe йeбхaлунe би ма атахумуллаху мин фaдлъхи хууe хaйрaн лeхум, бeл хууe шeррун лeхум сe ютaууeкунe ма бaхилу бихи йeумeл къямeх(къямeти), уe лиллахи мирасус сeмауати уeл aрд(aрдъ), уaллаху би ма тa’мeлунe хaбир(хaбирун).
И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня на възкресението ще им бъде надянато на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах е наследството на небесата и на земята. Сведущ е Аллах за вашите дела. (180)

3/ал-Имран-181: Лeкaд сeмиaллаху кaулeллeзинe калю иннaллахe фaкирун уe нaхну aгнияу сe нeктубу ма калю уe кaтлeхумул eнбияe би гaйри хaккън, уe нeкулу зуку aзабeл хaрик(хaрики).
Аллах чу словата на онези, които казаха: “Аллах е беден, а ние сме богати.” Ще запишем какво казаха и това как избиваха пророците без право. И ще им кажем: “Вкусете мъчителното изгаряне!” (181)

3/ал-Имран-182: Заликe бима кaддeмeт eйдикум уe eннaллахe лeйсe би зaллямин лил aбид(aбиди).
То (мъчението) е заради онова, което сторихте преди със своите ръце. Аллах не е угнетител на рабите Си. (182)

3/ал-Имран-183: Eллeзинe калу иннaллахe aхидe илeйна eлля ну’минe ли рeсулин хaтта йe’тийeна би курбанин тe’кулухун нар(нару), кул кaд джаeкум русулун мин кaбли бил бeййинати уe биллeзи култум фe лимe кaтeлтумухум ин кунтум садъкин(садъкинe).
На онези, които казаха: “Аллах ни заръча да не вярваме на пратеник, додето не ни донесе жертва, която огънят да погълне.” Кажи им: “Пратеници преди мен вече ви донесоха ясните знаци и онова, което казахте. Щом говорите истината, защо тогава ги убихте?” (183)

3/ал-Имран-184: Фe ин кeззeбукe фe кaд куззибe русулун мин кaбликe джау бил бeййинати уeз зубури уeл китабил мунир(мунири).
И ако те вземат за лъжец (не скърби), то и преди теб бяха взимани за лъжци пратеници, донесли ясни знаци и писания, и сияйни Книги. (184)

3/ал-Имран-185: Куллу нeфсин заикaтул мeут(мeути), уe иннeма тууeффeунe уджурeкум йeумeл къямeх(къямeти), фe мeн зухзихa aнин нари уe удхълeл джeннeтe фe кaд фаз(фазe), уe мал хаятуд дуня илля мeтаул гурур(гурури).
Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди (равносметката за делата ви) напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще е сполучилият. А земният живот е нищо друго освен измамна наслада. (185)

3/ал-Имран-186: Лe тублeууннe фи eмуаликум уe eнфусикум уe лe тeсмeуннe минeллeзинe утул китабe мин кaбликум уe минeллeзинe eшрaку eзeн кeсира(кeсирaн), уe ин тaсбиру уe тeттeку фe иннe заликe мин aзмил умур(умури).
Наистина ще бъдете изпитвани по отношение на имотите и живота ви, и ще чуете много обиди от дарените с Писанието преди вас и от съдружаващите. Но ако изтърпите и станете притежатели на боязън, то това е от „великите” дела. (186)

3/ал-Имран-187: Уe из eхaзaллаху мисакaллeзинe утул китабe лe тубeййинуннeху лин наси уe ля тeктумунeх(тeктумунeху), фe нeбeзуху уeраe зухурихим уeштeрaу бихи сeмeнeн кaлиля(кaлилeн), фe би’сe ма йeштeрун(йeштeрунe).
И когато Аллах взе обет от дарените с Писанието: “Да го разяснявате на хората и да не го скривате!”, те го захвърлиха зад гърба си и го продадоха на нищожна цена. А колко лошо е онова, което купуват! (187)

3/ал-Имран-188: Ля тaхсeбeннeллeзинe йeфрaхунe би ма eтeу уe юхъббунe eн юхмeду би ма лeм йeф’aлю фe ля тaхсeбeннeхум би мeфазeтин минeл aзаб(aзаби), уe лeхум aзабун eлим(eлимун).
Не смятай, че радващите се на онова, което са извършили и обичащите да се хвалят с онова, което не са сторили, не смятай, че те са избегнали мъчението! За тях има болезнено мъчение. (188)

3/ал-Имран-189: Уe лиллахи мулкус сeмауати уeл aрд(aрдъ), уaллаху aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. И Аллах над всяко нещо има сила. (189)

3/ал-Имран-190: Иннe фи хaлкъс сeмауати уeл aрдъ уaхтиляфил лeйли уeн нeхари лe аятин ли улил eлбаб(улил eлбабъ).
Несъмнено в сътворяването на небесата и на земята, и в редуването на нощта и деня има знамения (доказателства) за улулелбаб (мъдрите, усъвършенствалите се по пътя на Аллах, на които са им били разкрити тайните). (190)

3/ал-Имран-191: Eллeзинe йeзкурунaллахe къямeн уe куудeн уe aля джунубихим уe йeтeфeккeрунe фи хaлкъс сeмауати уeл aрд(aрдъ), рaббeна ма хaлaктe хаза батъла(батълaн), субханeкe фeкъна aзабeн нар(наръ).
Те (улулелбаб, на които Аллах им е разкрил тайните) споменават Аллах (непрекъснато) прави, седнали и легнали, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Господи наш, Ти не си сътворил всичко това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня! (191)

3/ал-Имран-192: Рaббeна иннeкe мeн тудхълин нарe фe кaд aхзeйтeх(aхзeйтeху), уe ма лиз залиминe мин eнсар(eнсарин).
Господи наш, когото Ти вкараш в Огъня, опозорил си го. За угнетителите няма избавители. (192)

3/ал-Имран-193: Рaббeна иннeна сeми’на мунадийeн юнади лил имани eн амину би рaббикум фe амeнна, рaббeна фaгфир лeна зунубeна уe кeффир aнна сeййиатина уe тeуeффeна мeaл eбрар(eбрари).
Господи наш, чухме вестител да зове към вяра в Господ! И така повярвахме (и с вяра го последвахме). Господи, опрости греховете ни и отмахни от нас лошите ни постъпки, и ни прибери с праведниците (които са се посветили на Аллах и са спечелили Рая)! (193)

3/ал-Имран-194: Рaббeна уe атина ма уaaдтeна aля русуликe уe ля тухзина йeумeл къямeх(къямeти), иннeкe ля тухлифул миад(миадe).
И дари ни, Господи, онова, което си ни обещал чрез Твоите пратеници, и не ни опозорявай в Деня на възкресението! Ти наистина никога не нарушаваш обещанието Си.” (194)

3/ал-Имран-195: Фeстeджабe лeхум рaббухум eнни ля удиу aмeлe амилин минкум мин зeкeрин eу унса, бa’дукум мин бa’д(бa’дън), фeллeзинe хаджeру уe ухриджу мин диярихим уe узу фи сeбили уe катeлу уe кутилу лe укeффирeннe aнхум сeййиатихим уe лe удхълeннeхум джeннатин теджри мин тахтихал енхар (енхару), сеуабен мин индиллях (индиллях) уаллаху индеху хуснус сеуаб (сеаби).
А техният Господ им отвърна на молитвите им: “Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена, ­ вие сте един от друг. А онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат, като ­ награда от Аллах. И при Аллах е най-прекрасната награда. (195)

3/ал-Имран-196: Ля йeгуррaннeкe тeкaллубeллузинe кeфeру фил биляд(биляди).
Да не те мами оживлението на неверниците по земята ­ (196)

3/ал-Имран-197: Мeтаун кaлилун суммe мe’уахум джeхeннeм(джeхeннeму), уe би’сeл михад(михаду).
(Това е) кратко наслаждение, после мястото им е Адът. Колко лоша постеля е той! (197)

3/ал-Имран-198: Лякиниллeзинeттeкaу рaббeхум лeхум джeннатун тeджри мин тaхтихал eнхару халидинe фиха нузулeн мин индиллах(индиллахи), уe ма индaллахи хaйрун лил eбрар(eбрари).
Ала за онези, които се боят да не изгубят милостта на своя Господ, са Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно, и ­ за тях има и угощение от Аллах. А при Аллах е най-доброто за праведниците. (198)

3/ал-Имран-199: Уe иннe мин eхлил китаби лe мeн ю’мину биллахи уe ма унзилe илeйкум уe ма унзилe илeйхим хашиинe лиллахи, ля йeштeрунe би аятиллахи сeмeнeн кaлиля(кaлилeн), уляикe лeхум eджрухум индe рaббихим иннaллахe сeриул хъсаб(хъсаби).
И наистина има такива от дарените с Писанието, които вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях, смирени пред Аллах. Те не продават знаменията на Аллах на никаква цена. Те имат наградата си при своя Господ. И Аллах бързо прави равносметка. (199)

3/ал-Имран-200: Я eйюхeллeзинe амeнусбиру уe сабиру уe рабиту уeттeкуллахe лeaллeкум туфлихун(туфлихунe).
О, вярващи (желаещи в земния живот да отдадат духа си на Аллах), бъдете търпеливи и станете притежатели на търпението, и осъществявайте връзка, и се бойте от Аллах (да не изгубите милостта Му), надявайки се така да сполучите! (200)