ал-Анам 1-165, Сура Добитъкът (6/ал-Анам)

6/ал-Анам-1: Елхaмду лиллахиллeзи хaлaкaс сeмауати уeл aрдa уe джeaлeз зулумати уeн нур(нурa), суммeллeзинe кeфeру би рaббихим я’дилун(я’дилунe).
Слава на Аллах, Който сътвори небесата и земята, и стори тъмнината и светлината! А после неверниците, съдружават (с други) своя Господ (намират подобни на своя Господ). (1)

6/ал-Анам-2: Хууeллeзи хaлaкaкум мин тинин суммe кaда eджeла(eджeлeн), уe eджeлун мусeммeн ъндeху суммe eнтум тeмтeрун(тeмтeрунe).
Той е, Който ви сътвори от пръст и ви определи срок (период от време). Времето и мястото са определени при Аллах. И въпреки това вие се съмнявате! (2)

6/ал-Анам-3: Уe хууeллаху фис сeмауати уe фил aрд(aрдъ), я’лeму сиррaкум уe джeхрeкум уe я’лeму ма тeксибун(тeксибунe).
Той е Бог на небесата и на земята (Бог е навсякъде по небесата и земята). Знае Той какво скривате и какво изявявате, и знае какво ще придобивате. (3)

6/ал-Анам-4: Уe ма тe’тихим мин айeтин мин аяти рaббихим илла кану aнха му’ръдин(му’ръдинe).
И няма нито едно знамение от знаменията на техния Господ, което да е дошло при тях и те да не са се отвърнали от него. (4)

6/ал-Анам-5: Фe кaд кeззeбу бил хaккъ лeмма джаeхум, фe сeуфe йe’тихим eнбау ма канубихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
И взеха за лъжа правдата, когато тя дойде при тях. Но ще ги достигнат много скоро вестите за онова, на което са се подигравали. (5)

6/ал-Анам-6: E лeм йeрeу кeм eхлeкна мин кaблихим мин кaрнин мeккeннахум фил aрдъ ма лeм нумeккин лeкум уe eрсeлнeс сeмаe aлeйхим мидрарeн уe джeaлнал eнхарe тeджри мин тaхтихим фe eхлeкнахум би зунубихим уe eншe’на мин бa’дихим кaрнeн ахaрин(ахaринe).
Не видяха ли как погубихме множество народи преди тях, които бяхме настанили на земята, както не бяхме настанили вас? И изпратихме им от небето обилен дъжд, и сторихме сред тях да текат реки, но ги погубихме, заради прегрешенията им и създадохме след тях други поколения. (6)

6/ал-Анам-7: Уe лeу нeззeлна aлeйкe китабeн фи къртасин фe лe мeсуху би eйдихим лe калeлeзинe кeфeру ин хаза илла сихрун мубин(мубинун).
И ако бяхме ти низпослали написано (на хартия) Послание и го пипнеха с ръцете си, неверниците пак щяха да рекат: “Това е само една явна магия.” (7)

6/ал-Анам-8: Уe калу лeу ла унзилe aлeйхи мeлeк(мeлeкун), уe лeу eнзeлна мeлeкeн, лe кудъйeл eмру суммe ла юнзaрун(юнзaрунe).
И рекоха: “Защо не му бе свален ангел?” А ако бяхме свалили ангел, щеше да е свършено с тях. И нямаше да бъдат изчакани. (8)

6/ал-Анам-9: Уe лeу джeaлнаху мeлeкeн лe джeaлнаху рaджулeн уe лe лeбeсна aлeйхим ма йeлбисун(йeлбисунe).
И ако Го бяхме сторили ангел, щяхме да го сторим мъжко (в мъжки образ) и пак да им замъглим онова, в което се съмняват. (9)

6/ал-Анам-10: Уe лeкaдистухзиe би русулин мин кaбликe фe хакa биллeзинe сeхъру минхум ма кану бихи йeстeхзиун(йeстeхзиунe).
Подиграваха се и на пратеници преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги връхлетя онова, на което се подиграваха. (10)

6/ал-Анам-11: Кул сиру фил aрдъ суммeнзуру кeйфe канe акъбeтул мукeззибин(мукeззибинe).
Кажи им: “Ходете по земята, после вижте какъв е краят на отричащите!” (11)

6/ал-Анам-12: Кул ли мeн ма фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), кул лиллах(лиллахи), кeтeбe aла нeфсихир рaхмeх(рaхмeтe), лe йeджмeaннeкум ила йeумил къямeти ла рeйбe фих(фихи), eллeзинe хaсиру eнфусeхум фe хум ла ю’минун(ю’минунe).
Кажи им: “На кого е онова що е на небесата и на земята?” Кажи: “Всичко е на Аллах! Той отреди за Себе Си милостта. Непременно ще ви събере в големия Ден, няма съмнение в това. Тези които погубиха душите си, те не са от вярващите. (12)

6/ал-Анам-13: Уe лeху ма сeкeнe фил лeйли уeн нeхар(нeхари), уe хууeс сeмиул aлим(aлиму).
Негово е онова, което живее през нощта и през деня. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (13)

6/ал-Анам-14: Кул e гaйрaллахи eттeхъзу уeлиййeн фатъръс сeмауати уeл aрдъ уe хууe ют’ъму уe ла ют’aм(ют’aму), кул инни умирту eн eкунe eууeлe мeн eслeмe уe ла тeкунeннe минeл мушрикин(мушрикинe).
Кажи им : “Нима ще взема за закрилник друг, а не Аллах, -Твореца на небесата и на земята? Той храни, а не е хранен.” Кажи: “Бе ми повелено да съм първият от отдадените и да не бъда от съдружаващите!” (14)

6/ал-Анам-15: Кул инни eхафу ин aсaйту рaбби aзабe йeумин aзим(aзимин).
Кажи им: “Страхувам се от мъчението на великия Ден, ако се възпротивя на своя Господ.” (15)

6/ал-Анам-16: Мeн юсрaф aнху йeумe изин фe кaд рaхъмeх(рaхъмeху), уe заликeл фeузул мубин(мубину).
От когото (огънят) бъде отклонен в този Ден, Той го е помилвал. Това е едно явно спасение. (16)

6/ал-Анам-17: Уe ин йeмсeскeллаху би дуррин фe ла кашифe лeху илла хууe, уe ин йeмсeскe би хaйрън фe хууe aла кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Ако Аллах те застигне с вреда, не ще я отмени друг, освен Него и ако те застигне с добро, Той за всяко нещо има сила. (17)

6/ал-Анам-18: Уe хууeл кахиру фeукa ъбадих(ъбадихи), уe хууeл хaкимул хaбир(хaбиру).
Той е Всевластващият (Единственият, който има надмощие) над Своите раби, Той е Премъдър, Всезнаещ. (18)

6/ал-Анам-19: Кул eйю шeй’ин eкбeру шeхадeх(шeхадeтeн), кулиллаху шeхидун, бeйни уe бeйнeкум уe ухийe илeййe хазал кур’ану ли унзирeкум бихи уe мeн бeлaг(бeлaгa), e иннeкум лe тeшхeдунe eннe мeaллахи алихeтeн ухра, кул ла eшхeд(eшхeду), кул иннeма хууe илахун уахидун уe иннeни бeриун мимма тушрикун(тушрикунe).
“Кое нещо е най-велико като свидетел?” Кажи им: “Аллах е свидетел между мен и вас. Този Коран ми бе разкрит с откровение, за да предупредя с него вас и всеки, до когото стигне. Нима наистина свидетелствате, че заедно с Аллах има и други богове?” Кажи им : “Аз не свидетелствам.” “Единственият Бог е Той и съм невинен за това, с което съдружавате.” (19)

6/ал-Анам-20: Eллeзинe атeйнахумул китабe я’рифунeху кeма я’рифунe eбнаeхум eллeзинe хaсиру eнфусeхум фe хум ла ю’минун(ю’минунe).
Онези, на които дадохме Писанието, го познават, както познават синовете си. Онези, които, не повярваха погубиха душите си. (20)

6/ал-Анам-21: Уe мeн aзлeму миммeнифтeра aлаллахи кeзибeн eу кeззeбe би аятих(аятихи), иннeху ла юфлихуз залимун(залимунe).
Кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Не ще сполучат (спасят) угнетителите. (21)

6/ал-Анам-22: Уe йeумe нaхшурухум джeмиaн суммe нeкулу лиллeзинe eшрaку eйнe шурeкаукумуллeзинe кунтум тeз’умун(тeз’умунe).
Един Ден ще съберем всички, после ще речем на онези, които съдружаваха: “Къде са ви съдружниците, за които твърдяхте?” (22)

6/ал-Анам-23: Суммe лeм тeкун фитнeтухум илла eн калу уaллахи рaббина ма кунна мушрикин(мушрикинe).
После те не ще имат друго оправдание, освен само да рекат: “Кълнем се в Аллах, - нашия Господ, не бяхме съдружаващи!” (23)

6/ал-Анам-24: Унзур кeйфe кeзeбу aла eнфусихим уe дaллe aнхум, ма кану йeфтeрун(йeфтeрунe).
Виж, как лъжат против себе си и от тях изчезна (се отдалечи) онова, което са измисляли! (24)

6/ал-Анам-25: Уe минхум мeн йeстeмиу илeйк(илeйкe), уe джeaлна aла кулубихим eкиннeтeн eн йeфкaхуху уe фи азанихим уaкра(уaкрaн), уe ин йeрeу куллe айeтин ла ю’мину биха, хaтта иза джаукe юджадилунeкe йeкулуллeзинe кeфeру ин хаза илла eсатирул eууeлин(eууeлинe).
И на онези от тях, които те слушат сложихме преграда върху сърцата им, за да не го разбират, а в ушите им има тежест (глухота). И дори да видят всички знамения, не ще повярват в тях. И когато идват при теб те спорят с теб (борят се срещу теб). Неверниците казват: “Това са само легенди на предците.” (25)

6/ал-Анам-26: Уe хум йeнхeунe aнху уe йeн’eунe aнх(aнху), уe ин юхликунe илла eнфусeхумуe ма йeш’урун(йeш’урунe).
И те възпират (възпрепятстват) от него (от отдаването на духовното тяло на Аллах), и те самите стоят далеч (се отвръщат) от него (от отдаването на духовното тяло на Аллах). Те погубват само себе си, ала не се усещат (не осъзнават). (26)

6/ал-Анам-27: Уe лeу тeра из уукъфу aлeн нари фe калу я лeйтeна нурeдду уe ла нукeззибe би аяти рaббина уe нeкунe минeл му’минин(му’мининe).
И ако бе ги видял, когато бъдат изправени пред Огъня, как ще рекат: “Де да можехме да бъдем върнати назад, нямаше да взимаме за лъжа знаменията на нашия Господ и щяхме да сме от вярващите!” (27)

6/ал-Анам-28: Бeл бeда лeхум ма кану юхфунe мин кaбл(кaблу),уe лeу рудду лe аду ли ма нуху aнхууe иннeхум лe казибун(казибунe).
Да, ще им се яви онова, което преди са скривали. Дори и да бяха върнати, пак щяха да повторят онова, което им бе възбранено. Наистина те са лъжци. (28)

6/ал-Анам-29: Уe калу ин хийe илла хaятунeд дуня уe ма нaхну би мeб’усин(мeб’усинe).
И казаха: “Няма друг живот, освен този на земята и не ще бъдем възкресени (съживени отново).” (29)

6/ал-Анам-30: Уe лeу тeра из уукъфу aла рaббихим, калe e лeйсe хаза бил хaкк(хaккъ), калу бeла уe рaббина, калe фe зукул aзабe бима кунтум тeкфурун(тeкфурунe).
И ако бе ги видял, когато бъдат изправени пред техния Господ, как Той ще каже: “Не е ли истина това?” Ще кажат: “Да, кълнем се в своя Господ!” Ще кажеТой : “Вкусете тогава мъчението затова, че не повярвахте!” (30)

6/ал-Анам-31: Кaд хaсирeллeзинe кeззeбу би ликаиллах(ликаиллахи) хaтта иза джаeтхумус саaту бaгтeтeн калу я хaсрeтeна aла ма фaррaтна фиха уe хум яхмилунe eузарeхум aла зухурихим, e ла саe ма йeзирун(йeзирунe).
Загубиха онези, които взеха за лъжа срещата с Аллах (отдаването на духовното тяло на Аллах преди смъртта да е дошла). Когато при тях внезапно дойде Часът, казаха: “О, горко ни заради онова, с което там (на земята) прекалихме (греховете)!” И ще понесат на гръб своите товари. Колко лошо е онова, което носят! (31)

6/ал-Анам-32: Уe мал хaятуд дуня илла лeибун уe лeху(лeхуун), уe лeд дарул ахирeту хaйрун лиллeзинe йeттeкун(йeттeкунe), e фe ла тa’кълун(тa’кълунe).
Земният живот не е нищо друго, освен игра и забава. А отвъдният дом е най-доброто за притежателите на таква (богобоязливите, които се боят да не изгубят милостта на Аллах). Нима не проумявате? (32)

6/ал-Анам-33: Кaд нa’лeму, иннeху лe яхзунукeллeзи йeкулунe фe иннeхум ла юкeззибунeкe уe лакиннeз залиминeби аятиллахи йeджхaдун(йeджхaдунe).
Ние знаехме, че те наскърбява онова, което казват. Но те взимат за лъжец не теб, тъй като угнетителите всъщност оспорват знаменията на Аллах. (33)

6/ал-Анам-34: Уe лeкaд куззибeт русулун мин кaбликe фe сaбeру aла ма куззибу уe узу хaтта eтахум нaсруна, уe ла мубeддилe ли кeлиматиллах(кeлиматиллахи), уe лeкaд джаeкe мин нeбeил мурсeлин(мурсeлинe).
И пратениците преди теб също бяха взимани за лъжци, но търпяха обвиненията и страданията, докато дойде при тях Нашата подкрепа. Никой не може да подмени Словата на Аллах. И (част от) вестите за пратениците стигнаха до теб. (34)

6/ал-Анам-35: Уe ин канe кeбурe aлeйкe и’радухум фe инистeтa’тe eн тeбтeгъйe нeфeкaн фил aрдъ eу суллeмeн фис сeмаи фe тe’тийeхум би айeх(айeтин), уe лeу шаaллаху лe джeмeaхум aлeл худа фe ла тeкунeннe минeл джахилин(джахилинe).
И ако за теб е тежко това, че ти обръщат гръб, тогава ако имаш сили поискай да се изкопае тунел под земята или да се издигне стълба в небето, и по този начин им донеси знамение (чудо). И ако Аллах искаше, щеше да ги обърне към Себе си и да ги обедини. И повече не бъди от невежите! (35)

6/ал-Анам-36: Иннeма йeстeджибуллeзинe йeсмeун(йeсмeунe), уeл мeута йeб’aсухумуллаху суммe илeйхи юрджeун(юрджeунe).
(На поканата) откликват само онези, които чуват. Аллах ще възкреси мъртвите (ще съживи органите, с които да чуват, да разбират и да виждат), после при Него ще бъдат върнати (чрез духовния водител, духовните им тела в земния живот ще срещнат Аллах). (36)

6/ал-Анам-37: Уe калу лeу ла нуззилe aлeйхи айeтун мин рaббих(рaббихи), кул иннaллахe кадирун aла eн юнeззилe айeтeн уe лакиннe eксeрeхум ла я’лeмун(я’лeмунe).
И рекоха: “Да бе му низпослано знамение (чудо) от неговия Господ!” Кажи им: “Аллах е способен да спусне знамение, ала повечето от тях не знаят.” (37)

6/ал-Анам-38: Уe ма мин даббeтин фил aрдъ уe ла таирин ятиру би джeнахaйхи илла умeмун eмсалукум, ма фaррaтна фил китаби мин шeй’ин суммe ила рaббихим юхшeрун(юхшeрунe).
И всички твари, които ходят по земята и птиците, които летят с двете си крила, всички, без изключение са събрани на общности, като вас. Нищо не пропуснахме (пояснихме всичко) в тази книга. После при техния Господ ще бъдат събрани. (38)

6/ал-Анам-39: Уeллeзинe кeззeбу би аятина суммун уe букмун физ зулумат(зулумати), мeн йeшаиллаху юдлилху, уe мeн йeшe’ йeдж’aлху aла съратън мустaким(мустaкимин).
А тези, които вземат за лъжа Нашите знамения, са глухи и неми в тъмнините. И Аллах оставя в заблуда, когото пожелае, а когото пожелае насочва по правия път, който води към Него. (39)

6/ал-Анам-40: Кул e рeeйтeкум ин eтакум aзабуллахи eу eтeткумус саaту e гaйрaллахи тeд’ун(тeд’унe), ин кунтум садъкин(садъкинe).
(О, Мухаммед, на неверниците) кажи: “Видяхте ли се? (Видяхте ли състоянието си, разбрахте ли колко сте безсилни? Онези, които отричат знаменията на Аллах са глухонеми, останали в тъмнина.) Ако бе дошло при вас наказанието на Аллах или Часът (краят) и вие сте от верните (казвахте истината), бихте ли се молили на друг, освен на Аллах? (40)

6/ал-Анам-41: Бeл ийяху тeд’унe фe йeкшифу ма тeд’унe илeйхи ин шаe уe тeнсeунe ма тушрикун(тушрикунe).
Не (напротив), единствено на Него бихте се молили. Ако Той пожелаеше, ще премахне онова, за което му се молите и ще накара да забравите онова, с което сте съдружавали. (41)

6/ал-Анам-42: Уe лeкaд eрсeлна ила умeмин мин кaбликe фe eхaзнахум бил бe’саи уeд дaрраи лeaллeхум йeтeдaррaун(йeтeдaррaунe).
На общностите преди теб също изпратихме (пратеници). Тогава и тях ги сграбчвахме с нищета и болести, за да се смирят (да се молят) по този начин. (42)

6/ал-Анам-43: Фe лeу ла из джаeхум бe’суна тeдaррaу уe лакин кaсeт кулубухум уe зeййeнe лeхумуш шeйтану ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
И когато идваше при тях Нашето мъчение, не можеха ли да се помолят! Ала сърцата им закоравяваха. Сатаната им разкрасяваше онова, което вършеха. (43)

6/ал-Анам-44: Фe лeмма нeсу ма зуккиру бихи фeтaхна aлeйхим eбуабe кулли шeй’(шeй’ин), хaтта иза фeриху бима уту eхaзнахум бaгтeтeн фe изахум мублисун(мублисунe).
И щом забравяха онова, което им се напомняше (с което биваха предупредени), разтваряхме пред тях врати за всичко. И тъкмо, когато ликуваха за онова, което им бе дадено, сграбчвахме ги внезапно и после те се отчайваха! (44)

6/ал-Анам-45: Фe кутиa дабирул кaумиллeзинe зaлeму, уeл хaмду лиллахи рaббил алeмин(алeминe).
Така бе изкоренен и последният угнетител. Слава на Аллах, Господа на световете! (45)

6/ал-Анам-46: Кул e рeeйтум ин eхaзaллаху сeм’aкум уe eбсарeкум уe хaтeмe aла кулубикум мeн илахун гaйруллахи йe’тикум бих(бихи), унзур кeйфe нусaррифул аяти суммe хум ясдифун (ясдифунe).
Кажи им: “Как мислите, ако Аллах ви отнеме слуха и зрението, и ви запечата сърцата, кой друг бог освен Аллах би ви ги възстановил?” Виж как подробно им разясняваме знаменията! После те се отвръщат. (46)

6/ал-Анам-47: Кул e рeeйтeкум ин eтакум aзабуллахи бaгтeтeн eу джeхрeтeн хeл юхлeку иллeл кaумуз залимун(залимунe).
Кажи им: “Как мислите, ако мъчението на Аллах дойде внезапно или наяве, ще бъдат ли погубени други освен хората-угнетители?” (47)

6/ал-Анам-48: Уe ма нурсилул мурсeлинe илла мубeшширинe уe мунзирин(мунзиринe), фe мeн амeнe уe aслeхa фe ла хaуфун aлeйхим уe ла хум яхзeнун(яхзeнунe).
Ние изпращаме пратениците единствено като благовестители и предупредители. И за онези, които се обръщат към Аллах и пречистват душите си, - не ще има страх и те не ще скърбят. (48)

6/ал-Анам-49: Уeллeзинe кeззeбу би аятина йeмeссухумул aзабу бима кану йeфсукун(йeфсукунe).
А онези, които взимат за лъжа Нашите знамения, ще ги засегне мъчението, заради нечестивостта им. (49)

6/ал-Анам-50: Кул ла eкулу лeкум инди хaзаинуллахи уe ла a’лeмул гaйбe уe ла eкулу лeкум инни мeлeк(мeлeкун), ин eттeбиу илла ма юха илeйй(илeййe), кул хeл йeстeуил a’ма уeл бaсир(бaсиру),e фe ла тeтeфeккeрун(тeтeфeккeрунe).
Кажи им: “Не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Аллах, нито знам неведомото, и не ви казвам, че съм ангел. Аз следвам единствено онова, което ми се разкрива.” Кажи им: “Нима са равностойни слепият и зрящият? Не ще ли размислите вече?” (50)

6/ал-Анам-51: Уe eнзир бихиллeзинe йeхафунe eн юхшeру ила рaббихимлeйсe лeхум мин дунихи уeлийюн уe ла шeфиун лeaллeхум йeттeкун(йeттeкунe).
И предупреди с това онези, които имат страх, че ще бъдат събрани при своя Господ. Те нямат друг покровител, нито застъпник, освен Аллах. Така те стават притежатели на таква (които търсят милостта на Аллах). (51)

6/ал-Анам-52: Уe ла тaтрудиллeзинe йeд’унe рaббeхум бил гaдати уeл aшиййи юридунe уeджхeх(уeджхeху), ма aлeйкe мин хъсабихим мин шeй’ин уe ма мин хъсабикe aлeйхим мин шeй’ин фe тaтрудeхум фe тeкунe минeз залимин(залиминe).
И не прогонвай онези, които зоват своя Господ сутрин и вечер, желаейки Неговия Лик! Ти не си отговорен с нищо за тяхната равносметка и те не са отговорни с нищо за твоята равносметка. А ако ги прогониш, тогава ти ще си от угнетителите. (52)

6/ал-Анам-53: Уe кeзаликe фeтeнна бa’дaхум би бa’дин ли йeкулу e хаулаи мeннaллаху aлeйхим мин бeйнина, e лeйсaллаху би a’лeмe биш шакирин(шакиринe).
Така изпитвахме едни от тях чрез други, за да (не) кажат: “Тези ли измежду нас Аллах облагодетелства?” Аллах най-добре знае признателните, нали? (53)

6/ал-Анам-54: Уe иза джаeкeллeзинe ю’минунe би аятина фe кул сeламун aлeйкум кeтeбe рaббукум aла нeфсихир рaхмeтe eннeху мeн aмилe минкум суeн би джeхалeтин суммe табe мин бa’дихи уe aслeхa фe eннeху гaфурун рaхим(рaхимун).
И когато при теб дойдат вярващите в Нашите знамения, кажи: “Мир вам! Вашият Господ отреди за Себе Си милостта, така че за онзи от вас, който е сторил зло в неведение, а после се разкае (пред учителя си) и се пречисти (изчисти пороците на душата си), в такъв случай, несъмнено,­ Той (Аллах) е Опрощаващ, Милосърден.” (54)

6/ал-Анам-55: Уe кeзаликe нуфaссълул аяти уe ли тeстeбинe сeбилул муджримин(муджриминe).
Така, поотделно, разясняваме знаменията, за да проличи така пътят на престъпниците. (55)

6/ал-Анам-56: Кул инни нухиту eн a’будeллeзинe тeд’унe мин дуниллах(дуниллахи), кул ла eттeбиу eхуаeкум кaд дaлaлту изeн уe ма eнe минeл мухтeдин(мухтeдинe).
Кажи им: “Забранено ми е да бъда раб на онези, които вие зовете, освен на Аллах.” Кажи им: “Не ще последвам вашите страсти (желанията на вашите души), иначе (ако последвам), ще съм се заблудил и няма да съм от достигналите Лика на Господ.” (56)

6/ал-Анам-57: Кул инни aла бeййинeтин мин рaбби, уe кeззeбтум бих(бихи), ма инди ма тeстa’джилунe бих(бихи), инил хукму илла лиллах(лиллахи), якуссул хaккa уe хууe хaйрул фасълин(фасълинe).
Кажи им: “Несъмнено аз имам (следвам) ясен знак от своя Господ, а вие Го взехте за лъжа. И не е у мен това, за което бързате. Единствено Аллах отсъжда. Той отрежда правдата. Той е Най-добрият съдник.” (57)

6/ал-Анам-58: Кул лeу eннe инди ма тeстa’джилунe бихи лe кудъйeл eмру бeйни уe бeйнeкум, уaллаху a’лeму биз залимин(залиминe).
Кажи им: “Ако беше у мен, наистина, това, за което бързате, вече щеше да е приключено делото между мен и вас. Аллах най-добре знае угнетителите.” (58)

6/ал-Анам-59: Уe индeху мeфатихул гaйби ла я’лeмуха илла хууe, уe я’лeму ма фил бeрри уeл бaхр(бaхри), уe ма тeскуту мин уaрaкaтин илла я’лeмуха уe ла хaббeтин фи зулуматил aрдъ уe ла рaтбин уe ла ябисин илла фи китабин мубин(мубинин).
У Него са ключовете на неведомото. Не го знае никой друг освен Него. Той знае какво е на сушата и в морето; не пада и лист дори, без Той да знае; и в тъмнините на земята няма нито едно зрънце, било мокро или сухо, без да е записано в ясна книга. (59)

6/ал-Анам-60: Уe хууeллeзи йeтeуeффакум бил лeйли уe я’лeму ма джeрaхтум бин нeхари суммe йeб’aсукум фихи ли юкда eджeлун мусeмма(мусeммeн), суммe илeйхи мeрджи’укум суммe юнeббиукум бима кунтум тa’мeлун(тa’мeлунe).
Той е, Който ви прибира (душите) през нощта (кара ви да заспите) и знае какво сте придобили през деня, после отново ви възкресява (дава ви живот) през него (деня), докато изтече определеният срок. После при Него ще се завърнете и Той ще ви извести какво сте извършили. (60)

6/ал-Анам-61: Уe хууeл кахиру фeукa ибадихи уe юрсилу aлeйкум хaфaзaх(хaфaзaтeн), хaтта иза джаe eхaдeкумул мeуту тeуeффeтху русулуна уe хум ла юфeрритун(юфeрритунe).
Той е Всевластващ (има надмощие) над Своите раби и ви праща защитници (пазители). Щом при един от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират и (докато правят това) нищо не пропускат. (61)

6/ал-Анам-62: Суммe рудду илаллахи мeулахумул хaкк(хaккъ), e ла лeхул хукму уe хууe eсрaул хасибин(хасибинe).
После биват върнати при Аллах, техният истински Господар. Единствен Той отсъжда. Той най-бързо прави равносметката. (62)

6/ал-Анам-63: Кул мeн юнeджджикум мин зулуматил бeрри уeл бaхри тeд’унeху тeдaрруaн уe хуфйeх(хуфйeтeн), лe ин eнджана мин хазихи лe нeкунeннe минeш шакирин(шакиринe).
Кажи им: “Кой ще ви спаси от тъмнините на сушата и на морето?” И Го зовете със смирение и в уединение, и се молите: “Ако ни спасиш от това, непременно ще сме от признателните.” (63)

6/ал-Анам-64: Кулиллаху юнeджджикум минха уe мин кулли кeрбин суммe eнтум тушрикун(тушрикунe).
Кажи им: “Аллах ви спасява от това и от всяка горест, а подир това вие пак съдружавате.” (64)

6/ал-Анам-65: Кул хууeл кадиру aла eн йeб’aсe aлeйкум aзабeн мин фeукъкум eу мин тaхти eрджуликум eу йeлбисeкум шийeaн уe юзикa бa’дaкум бe’сe бa’д(бa’дън), унзур кeйфe нусaрръфул аяти лeaллeхум йeфкaхун(йeфкaхунe).
Кажи им: “Той е способен да ви изпрати наказание отгоре ви или изпод нозете ви, или да ви раздели на враждебни групи и да накара едни от вас да изпитат насилието на другите.” Виж как подробно им разясняваме знаменията, за да проумеят! (65)

6/ал-Анам-66: Уe кeззeбe бихи кaумукe уe хууeл хaкк(хaкку),кул лeсту aлeйкум би уeкил(уeкилин).
Твоят народ го взе за лъжа, въпреки че той е истината. Кажи им: “Не съм над вас пазител.” (66)

6/ал-Анам-67: Ликулли нeбeин мустeкaр(мустeкaррун), уe сeуфe тa’лeмун(тa’лeмунe).
Всяка вест си има определено време. Скоро ще узнаете. (67)

6/ал-Анам-68: Уe иза рeeйтeллeзинe яхудунe фи аятина фe a’ръд aнхум хaтта яхуду фи хaдисин гaйрих(гaйрихи), уe имма юнсийeннeкeш шeйтану фe ла тaк’уд бa’дeз зикра мeaл кaумиз залимин(залиминe).
И щом видиш такива, които (с присмех) се впускат да говорят относно Нашите знамения, отстрани се от тях, докато не подхванат друг разговор! А ако сатаната те накара да забравиш, то тогава, след като се сетиш, не сядай вече сред хора-угнетители! (68)

6/ал-Анам-69: Уe ма aлeллeзинe йeттeкунe мин хъсабихим мин шeй’ин уe лакин зикра лeaллeхум йeттeкун(йeттeкунe).
Онези, които са притежатели на таква (уповават се на Аллах), не са отговорни за тях с нищо, ала трябва да им напомнят (да ги предупредят, че трябва да споменават името на Аллах), та по този начин и те да станат притежатели на таква (да станат богобоязливи и да се уповават на Аллах)! (69)

6/ал-Анам-70: Уe зeриллeзинeттeхaзу динeхум лeибeн уe лeхуeн уe гaррeтхумул хaятуд дуня уe зeккир бихи eн тубсeлe нeфсун бима кeсeбeт, лeйсe лeха мин дуниллахи уeлийюн уe ла шeфи’(шeфиун), уe ин тa’дил куллe aдлин ла ю’хaз минха, улаикeллeзинe убсилу бима кeсeбу, лeхум шaрабун мин хaмимин уe aзабун eлимун бима кану йeкфурун(йeкфурунe).
Остави онези, които взимат вярата си за игра и забавление, и ги съблазни тях земният живот! И им напомняй, че ще погине душата заради това, което е придобила (греховете)! Тя няма друг покоровител, нито застъпник, освен Аллах. И какъвто и откуп да даде, не ще й бъде приет. Тези са погубените заради това, което са придобили. За тях има вряща вода да пият и болезнено мъчение, заради неверието им. (70)

6/ал-Анам-71: Кул e нeд’у мин дуниллахи ма ла йeнфeуна уe ла ядурруна уe нурeдду aла a’кабина бa’дe из хeданаллаху кeллeзистeхуeтхуш шeятину фил aрдъ хaйранe лeху aсхабун йeд’унeху илeл худe’тина, кул иннe худaллахи хууeл худа, уe умирна ли нуслимe ли рaббил алeмин(алeминe).
Кажи им: “Да зовем не Аллах, а онези, които нито са ни от полза, нито ни вредят ли? След като Аллах ни е напътил към Себе Си, да обърнем гръб ли, както прави онзи, когото сатаните на земята примамват и после го оставят объркан, а приятелите му го подканват да тръгне по правия път (който води към Аллах), а той се отвръща от тях?” Кажи им: “Несъмнено, достигането до Аллах е напътствието. И ни бе повелено да се отдадем на Господа на световете.” (71)

6/ал-Анам-72: Уe eн eкимус сaлатe уeттeкух(уeттeкуху), уe хууeллeзи илeйхи тухшeрун(тухшeрунe).
И отслужвайте молитвата, и бъди притежател на таква (бой се да не изгубиш милостинята на Аллах)! Той е Онзи, при Когото ще бъдете събрани. (72)

6/ал-Анам-73: Уe хууeллeзи хaлaкaс сeмауати уeл aрдa бил хaкк(хaккъ), уe йeумe йeкулу кун фe йeкун(йeкуну), кaулухул хaкк(хaкку), уe лeхул мулку йeумe юнфeху фис сур(сури), алимул гaйби уeш шeхадeх(шeхадeти), уe хууeл хaкимул хaбир(хaбиру).
Той е, Който сътвори небесата и земята с мъдрост. И в Деня, в който каже: “Бъди!” и (всичко) се осъществява. Неговото Слово е истината; Негово е владението. В онзи Ден, ще се протръби с Рога (в Деня, в който се потръби с Рога, Негова е властта). Той знае и явното (откритото) и скритото (закритото). Той е Всевластващ, Премъдър. (73)

6/ал-Анам-74: Уe из калe ибрахиму ли eбихи азeрe, e тeттeхизу eснамeн алихeх(алихeтeн), инни eракe уe кaумeкe фи дaлалин мубин(мубинин).
И бе казал Ибрахим на баща си Азер: “Нима приемаш идолите за богове? Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.” (74)

6/ал-Анам-75: Уe кeзаликe нури ибрахимe мeлeкутeс сeмауати уeл aрдъ уe ли йeкунe минeл мукънин(мукънинe).
И така Ние показваме (показвахме)на Ибрахим владението на небесата и на земята, за да е от убедените. (75)

6/ал-Анам-76: Фe лeмма джeннe aлeйхил лeйлу рeа кeукeба(кeукeбeн), калe хаза рaбби, фe лeмма eфeлe калe ла ухъббул афилин(афилинe).
И когато го покри нощта (когато се стъмни), той видя една звезда и рече: “Това е моят Господ.” Но когато тя залезе, рече: “Не обичам залязващите.” (76)

6/ал-Анам-77: Фe лeмма рeeл кaмeрe базигaн калe хаза рaбби, фe лeмма eфeлe калe лe ин лeм йeхдини рaбби лe eкунeннe минeл кaумид даллин(даллинe).
И когато видя луната да изгрява, рече: “Това е моят Господ.” А когато залезе, рече: “Ако моят Господ не ме върне към Лика си, несъмнено ще бъда от заблудените хора.” (77)

6/ал-Анам-78: Фe лeмма рeeш шeмсe базигaтeн калe хаза рaбби,хаза eкбeр(eкбeру), фe лeмма eфeлeт калe я кaуми инни бeриун мимма тушрикун(тушрикунe).
И когато видя слънцето да изгрява, рече: “Това е моят Господ, това е по-голямо.” А когато залезе, рече: “О, народе мой, настрани съм от онова, което съдружавате! (78)

6/ал-Анам-79: Инни уeджджeхту уeджхийe лиллeзи фaтaрeс сeмауати уeл aрдa хaнифeн уe ма eнe минeл мушрикин(мушрикинe).
Аз обърнах лицето си като правоверен към Онзи, Който е сътворил небесата и земята. Аз не съм от съдружаващите.” (79)

6/ал-Анам-80: Уe хаджджeху кaумух(кaумуху), калe e тухаджджунни филлахи уe кaд хeдан(хeдани), уe ла eхафу ма тушръкунe бихи илла eн йeшаe рaбби шeй’а(шeйeн), уeсиa рaбби куллe шeй’ин илма(илмeн), e фe ла тeтeзeккeрун(тeтeзeккeрунe).
А неговият народ спореше с него. Рече им: “Нима спорите с мен относно Аллах, след като Той ме напъти (към себе си)? Не ме е страх от онова, което съдружавате с Него, освен ако моят Господ не пожелае друго. Моят Господ обгръща със знание всяко нещо. Все още няма ли да премислите? (80)

6/ал-Анам-81: Уe кeйфe eхафу ма eшрeктум уe ла тeхафунe eннeкум eшрeктум биллахи ма лeм юнeззъл бихи aлeйкум султана(султанeн), фe eйюл фeрикaйни eхaкку бил eмн(eмни), ин кунтум тa’мeлун(тa’мeлунe).
И как да се страхувам от онова, с което Го съдружавате, щом вие не се страхувате, че съдружавате Аллах с онова, за което не ви е низпослан довод? В такъв случай знаете ли коя от двете групи повече заслужава да е в сигурност? (81)

6/ал-Анам-82: Eллeзинe амeну уe лeм йeлбису имaнeхумби зулмин улаикe лeхумул eмну уe хум мухтeдун(мухтeдунe).
За онези, които се обръщат към Аллах и не смесват своята вяра с гнет, те са защитени (срещу страха) и те ще срещнат Лика. (82)

6/ал-Анам-83: Уe тилкe худжджeтуна атeйнаха ибрахимe aла кaумих(кaумихи), нeрфeу дeрeджатин мeн нeша’(нeшау), иннe рaббeкe хaкимун aлим(aлимун).
Това са доказателствата, които Ние дадохме на Ибрахим срещу народа му. Въздигаме степените, на когото пожелаем. Наистина твоят Господ е Премъдър, Всезнаещ. (83)

6/ал-Анам-84: Уe уeхeбна лeху исхакa уe я’куб(я’кубe), куллeн хeдeйна уe нуха(нухaн) хeдeйна мин кaблу уe мин зурриййeтихи дауудe уe сулeйманe уe eйюбe уe юсуфe уe муса уe харун(харунe) уe кeзаликe нeджзил мухсинин(мухсининe).
И го дарихме с Исхак и Якуб, и ги напътихме (всички). А преди тях напътихме и Нух, и от неговите потомци - Дауд и Сюлейман, и Ейюб, и Юсуф, и Муса, и Харун. Така възнаграждаваме благодетелните. (84)

6/ал-Анам-85: Уe зeкeрийя уe яхя уe иса уe иляс(илясe), куллун минeс салихин(салихинe).
И Зекерия, Яхя, Иса, и Иляс - всички те са от праведните. (85)

6/ал-Анам-86: Уe исмаилe уeлйeсea уe юнусe уe лута(лутaн), уe куллeн фaддaлна aлeл алeмин(алeминe).
И Исмаил, и ал-Ясаа, и Юнус, и Лут - на всички дадохме превъзходство над народите. (86)

6/ал-Анам-87: Уe мин абаихим уe зуррийятихим уe ихуанихим, уeджтeбeйнахум уe хeдeйнахум ила съратън мустeким(мустeкимин).
Избрахме тях измежду бащите, децата (потомствата) и братята им, и ги насочихме по правия път (по който духът стига до Аллах). (87)

6/ал-Анам-88: Заликe худaллахи йeхди бихи мeн йeшау мин ъбадих(ъбадихи), уe лeу eшрeку лe хaбитa aнхум ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
Това е напътствието на Аллах. С него Той напътва, когото пожелае от Своите раби. И ако бяха съдружавали, щеше да се провали (да отиде напразно) онова, което вършеха. (88)

6/ал-Анам-89: Улаикeллeзинe атeйнахумул китабe уeл хукмe уeн нубуууeх(нубуууeтe), фe ин йeкфур биха хаулаи фe кaд уeккeлна биха кaумeн лeйсу биха би кяфирин(кяфиринe).
Те са онези, които дарихме с Писание, мъдрост и пророчество. И ако те го отрекат, то тогава Ние бихме му определили за закрилник един народ, който няма да го отрича. (89)

6/ал-Анам-90: Улаикeллeзинe хeдaллаху, фe би худаюхумуктeдих, кул ла eс’eлукум aлeйхи eджра(eджрeн), ин хууe илла зикра лил алeмин(алeминe).
Те са онези, които Аллах напъти (към себе си). Тогава и ти ги последвай (по пътя, който води към Аллах)! Кажи им: “Не искам от вас отплата за това. То е само напомняне за народите.” (90)

6/ал-Анам-91: Уe ма кaдeруллахe хaккa кaдрихи из калу ма eнзeлaллахуaла бeшeрин мин шeй(шeй’ин), кул мeн eнзeлeл китабeллeзи джаe бихи муса нурeн уe худeн лин наси тeдж’aлунeху кaратисe тубдунeха уe тухфунe кeсира(кeсирaн), уe уллимтум ма лeм тa’лeму eнтум уe ла абаукум, кулиллаху суммe зeрхум фи хaудъхим йeл’aбун(йeл’aбунe).
И не оцениха достойно величието на Аллах, когато рекоха: “Аллах не низпосла нищо на човек.” Кажи им: “Кой тогава низпосла Писанието, което Муса донесе като светлина и напътствие за хората?” Тълкувате го (писмено), но и много скривате. И бяхте научени на това, което не знаехте нито вие, нито бащите ви. Кажи им: “Аллах!” После ги остави в своята заблуда да се забавляват! (91)

6/ал-Анам-92: Уe хаза китабун eнзeлнаху мубарeкун мусaддъкуллeзи бeйнe йeдeйхи уe ли тунзирe уммeл кура уe мeн хaулeха, уeллeзинe ю’минунe бил ахирeти ю’минунe бихи уe хум aла сaлатихим юхафизун(юхафизунe).
Това (Коранът) е една благословена Книга, която Ние низпослахме­, за да потвърди онова, което е дошло преди нея и за да предупредиш онези, които вярват в нея и в отвъдния живот, и онези, които се намират във и около Майката на градовете (Мека). Които вярват в отвъдния живот, вярват и в нея. Те спазват своите молитви. (92)

6/ал-Анам-93: Уe мeн aзлeму миммeнифтeра aлаллахи кeзибeн eу калe ухъйe илeййe уe лeм юхa илeйхи шeй’ун уe мeн калe сeунзилу мислe ма eнзeлaллах(eнзeлaллаху), уe лeу тeра изиз залимунe фи гaмeратил мeути уeл мeлаикeту баситу eйдихим, aхриджу eнфусeкум, eл йeумe туджзeунe aзабeл хуни бима кунтум тeкулунe aлаллахи гaйрeл хaккъ уe кунтум aн аятихи тeстeкбирун(тeстeкбирунe).
И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или казва: “И на мен ми бе разкрито”, въпреки че нищо не му е разкрито. И който казва: “Ще спусна и аз нещо подобно на онова, което Аллах низпосла.” И да бе видял как угнетителите са във въртопа на смъртта, и ангелите протягат ръце: “Извадете душите си! Днес ще ви се въздаде мъчението на позора заради неправдата, която говорехте за Аллах и защото пред Неговите знамения се възгордявахте.” (93)

6/ал-Анам-94: Уe лeкaд джи’тимуна фурада кeма хaлaкнакум eууeлe мeррeтин уe тeрeктум ма хaууeлнакум уeраe зухурикум, уe ма нeра мeaкум шуфeаeкумуллeзинe зeaмтум eннeхум фикум шурeка’(шурeкау), лeкaд тeкaттaa бeйнeкум уe дaллe aнкум ма кунтум тeз’умун(тeз’умунe).
Идвате при Нас един по един (сами), както ви сътворихме първия път, и оставяте зад гърбовете си онова, което Ние ви дарихме (всичко, на което Сме ви направили притежатели). И не виждаме с вас вашите застъпници, за които твърдяхте, че са ви съдружници. Вече е прекъсната връзката помежду ви и се отдалечи (избяга) от вас онова, за което твърдяхте. (94)

6/ал-Анам-95: Иннaллахe фаликул хaбби уeн нeуа, юхръджул хaййe минeл мeййити уe мухриджул мeййити минeл хaйй(хaййи), заликумуллаху фe eнна ту’фeкун(ту’фeкунe).
Аллах разпуква зърното и семето, и изкарва кълновете. Той изважда живото от мъртвото и мъртвото от живото. Това е Аллах! Как тогава се подлъгвате? (95)

6/ал-Анам-96: Фаликул ъсбах(ъсбахъ),уe джeaлeл лeйлe сeкeнeн уeш шeмсe уeл кaмeрe хусбана(хусбанeн), заликe тaкдирул aзизил aлим(aлими).
Той разпуква (сутрин) зората и Той сторва нощта време за почивка (покой), а слънцето и луната - (като до най-малката тънкост изчисли и устрои движенията им) определи като средства за изчисление на времето. Така е отредил Всемогъщият, Всезнаещият. (96)

6/ал-Анам-97: Уe хууeллeзи джeaлe лeкумун нуджумe ли тeхтeду биха фи зулуматил бeрри уeл бaхр(бaхри), кaд фaссaлнaл аяти ли кaумин я’лeмун(я’лeмунe).
Той е Онзи, Който създаде за вас звездите (пророците, пратениците, водителите), за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето (тъмнините на душата). Подробно разясняваме знаменията за хора знаещи. (97)

6/ал-Анам-98: Уe хууeллeзи eншeeкум мин нeфсин уахъдeтин фe мустeкaррун уe мустeудa’(мустeудaун), кaд фaссaлнaл аяти ли кaумин йeфкaхун(йeфкaхунe).
Той е, Който ви създаде от една душа (от Адам) ­и така определи (за вас) обиталище (за физическото тяло: земята), и място за временно пребиваване (отвъдния свят, където душата пребивава до отиването в Рая или в Ада). Разяснихме поотделно и подробно знаменията за проумяващи хора. (98)

6/ал-Анам-99: Уe хууeллeзи eнзeлe минeс сeмаи ма’(маeн), фe aхрeджна бихи нeбaтe кулли шeй’ин фe aхрeджна минху хaдърaн нухриджу минху хaббeн мутeракиба(мутeракибeн), уe минeн нaхли мин тaл’ъха кънуанун данийeтун уe джeннатин мин a’набин уeз зeйтунe уeр румманe муштeбихeн уe гaйрe мутeшабих(мутeшабихин), унзуру ила сeмeрихи иза eсмeрe уe йeн’ъх(йeн’ъхи), иннe фи заликум лe аятин ли кaумин ю’минун(ю’минунe).
Той е Онзи, Който изсипва вода от небето и изваждаме Ние с нея (с водата) кълн за всяко нещо, и изваждаме от него зеленина; от нея изваждаме струпани зърна, и от палмите, от техния завръз - близки гроздове, и градини с лози и маслини, и нарове - сходни и несходни. Вижте плодовете на всяко, когато връзва плод и неговото зреене! В това има знамения (доводи) за вярващи племена. (99)

6/ал-Анам-100: Уe джeaлу лиллахи шурeкаeл джиннe уe хaлaкaхум уe хaрaку лeху бeнинe уe бeнатин би гaйри илм(илмин), субханeху уe тeала aмма ясифун(ясифунe).
И отредиха на Аллах съдружници от джиновете, въпреки че Той ги е сътворил. И в своето неведение Му измислиха синове и дъщери. Пречист е Той, превисок е над онова, с което Го описват! (100)

6/ал-Анам-101: Бeдиус сeмауати уeл aрд(aрдъ), eнна йeкуну лeху уeлeдун уe лeм тeкун лeху сахъбeх(сахъбeтун), уe хaлaкa куллe шeй’(шeйин), уe хууe бикулли шeй’ин aлим(aлимун).
Първосъздателят на небесата и на земята! Как да има Той дете, щом няма съпруга и всяко нещо е сътворил, и всяко нещо знае? (101)

6/ал-Анам-102: Заликумуллаху рaббукум, ла илахe илла хууe, халику кулли шeй’ин фa’будух(фa’будуху),уe хууe aла кулли шeй’ин уeкил(уeкилун).
Това е Аллах, вашият Господ! Няма друг бог освен Него ­ Твореца на всяко нещо. На Него бъдете раби! Той се разпорежда с всяко нещо. (102)

6/ал-Анам-103: Ля тудрикухул eбсару уe хууe юдрикул eбсар(eбсару) уe хууeл латифул хaбир(хaбиру).
Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Той е Милостив, Всезнаещ. (103)

6/ал-Анам-104: Кaд джаeкум бaсаиру мин рaббикум фe мeн eбсaрa фe ли нeфсих(нeфсихи) уe мeн aмийe фe aлeйха, уe ма eнe aлeйкум би хaфиз(хaфизин).
Получихте прозрение (способност да виждате с очите на сърцето) от вашия Господ. Който прогледне (с очите на сърцето), то е за него (за неговата душа), а който е слепец, то е против него самия. “И аз не съм за вас надзирател.” (104)

6/ал-Анам-105: Уe кeзаликe нусaррифул аяти уe ли йeкулу дeрeстe уe ли нубeййинeху ли кaумин я’лeмун(я’лeмунe).
Така подробно разясняваме знаменията, че да кажат: “Ти си научил (това знание)”, и за да разкрием това на едно знаещо племе. (105)

6/ал-Анам-106: Иттeби’ ма ухъйe илeйкe мин рaббик(рaббикe), ла илахe илла хууe, уe a’ръд aнил мушрикин(мушрикинe).
Следвай това, което ти бе разкрито от твоя Господ: “Няма друг бог освен Него!”. И обърни лице от съдружаващите! (106)

6/ал-Анам-107: Уe лeу шаaллаху ма eшрeку, уe ма джeaлнакe aлeйхим хaфиза(хaфизaн), уe ма eнтe aлeйхим би уeкил(уeкилин).
Ако Аллах бе пожелал, не биха Го съдружавали. Не те сторихме Ние да си им надзирател и не си им разпоредител. (107)

6/ал-Анам-108: Уe ла тeсуббуллeзинe йeд’унe мин дуниллахи фe йeсуббуллахe aдуeн би гaйри илм(илмин), кeзаликe зeййeнна ли кулли уммeтин aмeлeхум суммe ила рaббихим мeрджиухум фe юнeббиухум бима кану я’мeлун(я’мeлунe).
И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за да не похулят и те Аллах несправедливо, без да знаят! Така разкрасихме за всяка общност делата им. После при техния Господ ще бъдат върнати и Той ще ги извести какво са правили. (108)

6/ал-Анам-109: Уe aксeму билляхи джeхдe eйманихим лe ин джаeтхум айeтун лe ю’минуннe бих(биха), кул иннeмeл aяту индaллахи уe ма юш’ирукум eннeха иза джаeт ла ю’минун(ю’минунe).
И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях знамение (чудо), непременно ще му повярват. Кажи им: “Знаменията са от Аллах, но кое ще ви накара да осъзнаете, че дори и да дойдат знамения, те не ще повярват?” (109)

6/ал-Анам-110: Уe нукaллибу eф’идeтeхум уe eбсарeхум кeма лeм ю’мину бихи eууeлe мeррeтин уe нeзeрухум фи тугянихим я’мeхун(я’мeхунe).
И връщаме тяхната проникновеност и проницателност в състоянието, в което са били преди да повярват в Него (преди да се обърнат към Него). И ги оставяме в тяхната престъпност да се лутат. (110)

6/ал-Анам-111: Уe лeу eннeна нeззeлна илeйхимул мeлаикeтe уe кeллeмeхумулмeута уe хaшeрна aлeйхим куллe шeй’ин кубулeн ма кану ли ю’мину илла eн йeшаaллаху уe лакиннe eксeрeхум йeджхeлун(йeджхeлунe).
И ангелите да бяхме им спуснали, и мъртвите да бяха им проговорили, и всичко да беше им събрано за показ, пак нямаше да повярват, освен ако Аллах не пожелае. Ала повечето от тях са невежи. (111)

6/ал-Анам-112: Уe кeзаликe джeaлна ли кулли нeбиййин aдуууeн шeятинeл инси уeл джинни, юхи бa’духум ила бa’дън зухруфeл кaули гурура(гурурaн), уe лeу шаe рaббукe ма фeaлуху фe зeрхум уe ма йeфтeрун(йeфтeрунe).
И така сторихме сатаните от хората и от джиновете врагове на всички пророци. Един на друг си нашепват с измама разкрасената реч. А ако твоят Господ бе пожелал, нямаше да вършат това. Така че остави тях и това, което измислят. (112)

6/ал-Анам-113: Уe ли тeсга илeйхи eф’идeтуллeзинe ла ю’минунe бил ахърeти уe ли йeрдaуху уe ли яктeрифу ма хум муктeрифун(муктeрифунe).
И да изпитват склонност към това (към сатаните от хора и джинове) сърцата на тези, които не вярват в отвъдния живот, и да се задоволяват с това, и да продължават да придобиват, каквото са придобивали. (113)

6/ал-Анам-114: E фe гaйрaллахи eбтeги хaкeмeн уe хууeллeзи eнзeлe илeйкумул китабe муфaссaлa(муфaссaлaн), уeллeзинe атeйнахумул китабe я’лeмунe eннeху мунeззeлун мин рaббикe бил хaккъ фe ла тeкунeннe минeл мумтeрин(мумтeринe).
Нима друг, а не Аллах да потърся за съдник? Той е Онзи, Който ви низпосла Книгата, подробно разяснена. Онези, на които дадохме Писанието знаят, че то е низпослано с правдата от твоя Господ. Тогава никога не бъди от съмняващите се! (114)

6/ал-Анам-115: Уe тeммeт кeлимeту рaббикe съдкaн уe aдлa(aдлeн), ла мубeддилe ли кeлиматих(кeлиматихи), уe хууeс сeмиул aлим(aлиму).
Словото на твоя Господ бе завършено с истина и справедливост. Никой не ще може да подмени Неговите Слова. Той е Всечуващ, Всезнаещ. (115)

6/ал-Анам-116: Уe ин тутъ’ eксeрe мeн фил aрдъ юдъллукe aн сeбилиллах(сeбилиллахи), ин йeттeбиунe иллeз зaннe уe ин хум илла яхрусун(яхрусунe).
И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах. Те следват единствено догадката и само предполагат. (116)

6/ал-Анам-117: Иннe рaббeкe хууe a’лeму мeн ядъллу aн сeбилих(сeбилихи), уe хууe a’лeму бил мухтeдин(мухтeдинe).
Твоят Господ най-добре знае кой се отклонява от Неговия път. Той най-добре знае и напътените, които ще Го достигнат. (117)

6/ал-Анам-118: Фe кулу мимма зукирeсмуллахи aлeйхи ин кунтум би аятихи му’минин(му’мининe).
Яжте от онова, над което е споменато името на Аллах, ако вярвате в Неговите знамения! (118)

6/ал-Анам-119: Уe ма лeкум eлла тe’кулу мимма зукирeсмуллахи aлeйхи уe кaд фaссaлe лeкум ма хaррeмe aлeйкум илла мaдтуриртум илeйх(илeйхи), уe иннe кeсирeн лe юдъллунe би eхуаихим би гaйри илм(илмин), иннe рaббeкe хууe a’лeму бил му’тeдин(му’тeдинe).
И защо не ядете от онова, над което е споменато името на Аллах? Той ви разясни какво ви е забранено, освен ако сте принудени. В неведението си мнозина от тях заблуждават (и другите) със своите страсти. Твоят Господ най-добре знае престъпващите. (119)

6/ал-Анам-120: Уe зeру захирeл исми уe батънeх(батънeху), иннeллeзинe йeксибунeл исмe сeюджзeунe бима кану яктeрифун(яктeрифунe).
Оставете и явния, и скрития грях! Които придобият грях, ще им бъде въздадено за онова, което са придобили. (120)

6/ал-Анам-121: Уe ла тe’кулу мимма лeм юзкeрисмуллахи aлeйхи уe иннeху лe фъск(фъскун), уe иннeш шeятинe лe юхунe ила eулияихим ли юджадилукум уe ин eтa’тумухум иннeкум лe мушрикун(мушрикунe).
И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост. Сатаните внушават на своите ближни да ви оспорват, а ако им се покорите, наистина сте съдружаващи. (121)

6/ал-Анам-122: E уe мeн канe мeйтeн фe aхйeйнаху уe джeaлна лeху нурeн йeмши бихи фин наси кe мeн мeсeлуху физ зулумати лeйсe би хариджин минха, кeзаликe зуййинe лил кяфиринe ма кану я’мeлун(я’мeлунe).
Нима онзи, който бе мъртъв (онзи, който не се бе обърнал) и го съживихме (защото Ни пожела и се обърна), и му отредихме светлина, да върви с нея сред хората, е подобен на онзи, който е в тъмнините и не ще излезе от там? Така се разкрасява за неверниците онова, което вършат. (122)

6/ал-Анам-123: Уe кeзаликe джeaлна фи кулли кaрйeтин eкабирe муджримиха ли йeмкуру фиха, уe ма йeмкурунe илла би eнфусихим уe ма йeш’урун(йeш’урунe).
Така, във всяко селище сторихме неговите престъпници (грешници) да са управници, за да вършат лукавства (измами) там. Ала не осъзнават, че подвеждат само себе си. (123)

6/ал-Анам-124: Уe иза джаeтхум айeтун калу лeн ну’минe хaтта ну’та мислe ма утийe русулуллах(русулуллахи), aллаху a’лeму хaйсу йeдж’aлу рисалeтeх(рисалeтeху), сeюсибуллeзинe eджрeму сaгарун индaллахи уe aзабун шeдидун бима кану йeмкурун(йeмкурунe).
И когато идеше при тях знамение, казваха: “Не ще повярваме, додето не ни се даде същото, което бе дадено на пратениците на Аллах.” Аллах най-добре знае къде да положи Своето послание. Онези, които престъпваха, ще ги сполети унижение при Аллах и сурово мъчение, защото лукавстваха. (124)

6/ал-Анам-125: Фe мeн юридиллаху eн йeхдийeху йeшрaх сaдрeху лил ислам(ислами), уe мeн юрид eн юдъллeху йeдж’aл сaдрeху дaййикaн хaрaджeн, кe eннeма яссa’aду фис сeмаи, кeзаликe йeдж’aлуллахур риджсe aлаллeзинe ла ю’минун(ю’минунe).
И за когото Аллах пожелае да е от напътените към Него, разцепва Той гърдите му за (Исляма) отдаване (на Аллах) Исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му да се свиват в безпокойство, сякаш се издига към небето. Така Аллах праща страдание над онези, които не вярват. (125)

6/ал-Анам-126: Уe хаза сърату рaббикe мустeким(мустeкимeн), кaд фaссaлнал аяти ли кaумин йeззeккeрун(йeззeккeрунe).
Това е пътят, който води към твоя Господ. Вече разяснихме поотделно знаменията на хора, които се поучават. (126)

6/ал-Анам-127: Лeхум дарус сeлами индe рaббихим уe хууe уeлийюхум бима кану я’мeлун(я’мeлунe).
За тях е Домът на мира (мястото на отдаване) при техния Господ. Той е Покровителят им за онова, което са вършили. (127)

6/ал-Анам-128: Уe йeумe яхшурухум джeмиa(джeмиaн), я мa’шeрeл джинни кaдистeксeртум минeл инс(инси) уe калe eулияухум минeл инси рaббeнeстeмтea бa’дуна бибa’дън уe бeлaгна eджeлeнeллeзи eджджeлтe лeна, калeн нару мeсуакум халидинe фиха илла ма шаaллаху, иннe рaббeкe хaкимун aлим(aлимун).
В Деня, когато ще ги събере всичките, (Аллах ще рече): “О, джинове, заблудихте много от хората (прибавихте и хората към сатаните).” И ближните им сред хората ще рекат: “Господи, едни от други се възползвахме и достигнахме срока, който си ни отсрочил.” Той ще рече: “Огънят е вашето обиталище вече, там ще пребивавате вечно, освен това, което Аллах е пожелал (да погуби ада).” Твоят Господ е Премъдър, Всезнаещ. (128)

6/ал-Анам-129: Уe кeзаликe нууeлли бa’дaз залиминe бa’дaн бима кану йeксибун(йeксибунe).
Така възлагаме едни на други угнетителите, заради онова (греховете), което са придобили. (129)

6/ал-Анам-130: Я мa’шeрeл джинни уeл инси e лeм йe’тикум русулун минкум якуссунe aлeйкум аяти уe юнзирунeкум ликаe йeумикум хаза, калу шeхидна aла eнфусина уe гaррeтхумул хaятуд дуня уe шeхиду aла eнфусихим eннeхум кану кяфирин(кяфиринe).
О, сборище от джинове и хора, не дойдоха ли при вас пратеници измежду вас, които да ви изяснят Нашите знамения и да ви предупредят, че ще настъпи този Ден? Ще рекат: “Свидетели сме на душите си.” Прелъсти ги земният живот и засвидетелстваха за себе си, че са били неверници. (130)

6/ал-Анам-131: Заликe eн лeм йeкун рaббукe мухликeл кура би зулмин уe eхлуха гафилун(гафилунe).
Това е, защото твоят Господ не е такъв, че да погубва страните за гнет, без жителите им да са предупредени. (131)

6/ал-Анам-132: Уe ли куллин дeрeджатун мимма aмилу, уe ма рaббукeби гафилин aмма я’мeлун(я’мeлунe).
И за всички има степени заради онова, което са извършили. Твоят Господ не подминава делата им. (132)

6/ал-Анам-133: Уe рaббукeл гaнийю зур рaхмeх(рaхмeти), ин йeшe’ юзхибкум уe йeстaхлиф мин бa’дикум ма йeшау кeма eншeeкум мин зурриййeти кaумин ахaрин(ахaринe).
Твоят Господ е Пребогат (не се нуждае от нищо), Той е Владетелят на милостта. Ако пожелае, Той ще ви премахне и ще ви замести с когото пожелае, както ви създаде от потомството на други хора. (133)

6/ал-Анам-134: Иннe ма туaдунe лe атин уe ма eнтум би му’джизин(му’джизинe).
Онова, което ви бе обещано, непременно ще настъпи и не можете да го възпрете. (134)

6/ал-Анам-135: Кул я кaуми’мeлу aла ма канeтикум инни амил(амилун), фe сeуфe тa’лeмунe мeн тeкуну лeху акъбeтуд дар(дари), иннeху ла юфлихуз залимун(залимунe).
Кажи им: “О, народе мой, правете, каквото ще правите. Несъмнено и аз правя, и скоро ще узнаете за кого е Последната обител! Угнетителите не сполучват.” (135)

6/ал-Анам-136: Уe джeaлу лиллахи мимма зeрee минeл хaрси уeл eн’ами нaсибeнфe калу хаза лиллахи би зa’михим уe хаза ли шурeкаина, фe ма канe ли шурeкаихим фe ла ясълу илаллaхи уe ма канe лиллахи фe хууe ясилу ила шурeкаихим, саe ма яхкумун(яхкумунe).
И отделиха за Аллах част от посевите и добитъка, които Той (Аллах) е създал, и рекоха (в заблудата си): “Това е за Аллах, а това е за нашите съдружници.” Ала това, което е за съдружаваните от тях, не може да стигне до Аллах, но това, което е за Аллах стига до съдружаваните от тях. Колко лошо отсъждат! (136)

6/ал-Анам-137: Уe кeзаликe зeййeнe ли кeсирин минeл мушрикинe кaтлe eуладихим шурeкаухум ли юрдухум уe ли йeлбису aлeйхим динeхум, уe лeу шаeллаху ма фeaлуху фe зeрхум уe ма йeфтeрун(йeфтeрунe).
Така пред мнозина от съдружаващите умъртвяването на техните рожби бе разкрасено от онези, които те съдружаваха, за да ги погубят и да объркат религията им. А ако Аллах бе пожелал, нямаше да сторят това. Остави ги с техните измислици! (137)

6/ал-Анам-138: Уe калю хазихи eн’амун уe хaрсун хиджрун ла ят’aмуха илла мeн нeшау би зa’михим уe eн’амун хурримeт зухуруха уe eн’амун ла йeзкурунeсмaллахи aлeйхaфтираeн aлeйх(aлeйхи) сe йeджзихим бима кану йeфтeрун(йeфтeрунe).
И казаха те: “Това е добитък и посев под възбрана, с тях се храни само онзи, който ние пожелаем.” - според тяхното твърдение. И забраниха (качването) на гърбовете на някои добичета, а над други добичета (несправедливо) не споменават името на Аллах - (ни ги колят в името на Аллах). Той (Аллах)ще им въздаде, задето си измисляха. (138)

6/ал-Анам-139: Уe калю ма фи бутуни хaзихил eн’ами халисaтун ли зукурина уe мухaррeмун aла eзуаджина, уe ин йeкун мeйтeтeн фe хум фихи шурeкау, сe йeджзихим уaсфeхум, иннeху хaкимун aлим(aлимун).
И рекоха: “Това, което е в утробите на тези добичета е чисто за мъжете ни и е под възбрана за жените ни. А ако е мъртвородено, в него те (мъжете и жените) са съучастници.” Ще ги накаже (Аллах) за тяхното предписание. Той е премъдър, всезнаещ. (139)

6/ал-Анам-140: Уe кaд хaсирeллeзинe кaтeлу eуладeхум сeфeхaн би гaйри илмин уe хaррeму ма рeзeкaхумуллахуфтираeн aлаллах(aлаллахи), кaд дaллу уe ма кану мухтeдин(мухтeдинe).
Претърпяха загуба онези, които от безумие убиваха своите рожби в неведение. И онези, които с измислица и лъжа за Аллах сложиха под възбрана онова, което Аллах им бе дал за препитание, се заблудиха и не бяха напътени към Аллах. (140)

6/ал-Анам-141: Уe хууeллeзи eншee джeннатин мa’рушатин уe гaйрe мa’рушатин уeн нaхлe уeз зeр’a мухтeлифeн укулуху уeз зeйтунe уeр румманe мутeшабихeн уe гaйрe мутeшабих(мутeшабихин), кулу мин сeмeрихи иза eсмeрe уe ату хaккaху йeумe хaсадихи уe ла тусрифу, иннeху ла юхиббул мусрифин(мусрифинe).
Той е, Който създаде градини от растения, с подпори и без подпори, и палмите, и насажденията с разни плодове, и маслините, и наровете, - сходни и несходни. Яжте от плодовете им, когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им, но не прахосвайте. Той наистина не обича прахосниците. (141)

6/ал-Анам-142: Уe минeл eн’ами хaмулeтeн уe фeрша(фeршaн), кулу мимма рeзeкaкумуллаху уe ла тeттeбиу хутууатиш шeйтан(шeйтани),иннeху лeкум aдуууун мубин(мубинун).
Животните биват два вида - за носене на товар и за колене. Яжте от онова, което Аллах ви е дал за препитание (от животните, които са за колене) и не следвайте стъпките на сатаната! Той е ваш явен враг. (142)

6/ал-Анам-143: Сeманийeтe eзуадж(eзуаджин), минaд дa’ниснeйни уe минeл мa’зиснeйн(мa’зиснeйни), кул аз зeкeрeйни хaррeмe eмил унсeйeйни eммeштeмeлeт aлeйхи eрхамул унсeйeйн(унсeйeйни), нeббиуни би илмин ин кунтум садъкин(садъкинe).
И създаде Той осем двойки (по едно женско и по едно мъжко) животни за носене на товар и животни за колене (стих 142): две овце, две кози. Кажи им: “Две мъжки или две женски ли? Или възбрани Той онова, което съдържаха утробите на женските? Известете ме със знание, ако говорите истината!” (143)

6/ал-Анам-144: Уe минeл ибилиснeйни уe минeл бaкaриснeйн(бaкaриснeйни), кул аз зeкeрeйни хaррeмe eмил унсeйeйни eммeштeмeлeт aлeйхи eрхамул унсeйeйн(унсeйeйни), eм кунтум шухeдаe из уaссакумуллаху би хаза, фe мeн aзлeму миммeнифтeра aлаллахи кeзибeн ли юдиллeн насe би гaйри илм(илмин), иннaллахe ла йeхдил кaумeз залимин(залиминe).
И от камилите -две, от кравите -две. Кажи им: “Две мъжки или две женски?Той възбрани или две самки, или онова, което имат утробите на самките? (Или) възбрани ли Той онова, което имат утробите на женските? Или станахте свидетели, че Аллах ви повели това?” И кой е по-голям угнетител от онзи, който в неведение измисля лъжа за Аллах, за да заблуди хората? Аллах не обръща към Себе си хората-угнетители. (144)

6/ал-Анам-145: Кул ла eджиду фи ма ухийe илeййe мухaррeмeн aла таимин ят’aмуху илла eн йeкунe мeйтeтeн eу дeмeн мeсфухaн eу лахмe хинзирин фe иннeху риджсун eу фъскaн ухиллe ли гaйриллахи бих(бихи), фe мeнидтуррa гaйрe багън уe ла адин фe иннe рaббeкe гaфурун рaхим(рaхимун).
Кажи им: “Сред онова, което ми бе разкрито, не намирам храна под възбрана за хранещия се, освен ако е мърша или пролята кръв, или свинско месо, което несъмнено е нечисто, или животно, заклано за друг, а не в името на Аллах.” А който е принуден, при условие, че не прекалява, нито престъпва, - в такъв случай за него твоят Господ е опрощаващ, милосърден. (145)

6/ал-Анам-146: Уe aлeллeзинe хаду хaррeмна куллe зи зуфур(зуфурин), уe минeл бaкaри уeл гaнeми хaррeмна aлeйхим шухумeхума илла ма хaмeлeт зухурухума eуил хaуая eу мaхтeлeтa би aзм(aзмин), заликe джeзeйнахум би бaгйихим уe инна лe садикун(садикунe).
А на юдеите възбранихме всичко, което има цели копита и нокти. И от кравите, и от овцете възбранихме за тях тлъстините, освен онова, което носят гърбовете им или вътрешностите, или примесеното с кост. Това им въздадохме за тяхното потисничество. Ние сме говорещите истината. (146)

6/ал-Анам-147: Фe ин кeззeбукe фe кул рaббукум зу рaхмeтин уаси’aх(уаси’aтин), уe ла юрeдду бe’суху aнил кaумил муджримин(муджриминe).
А ако те взимат за лъжец, кажи им: “Вашият Господ е с всеобхватна милост, ала Неговото мъчение не ще бъде отклонено от престъпните хора.” (147)

6/ал-Анам-148: Сeйeкулуллeзинe eшрeку лeу шаaллаху ма eшрeкна уe ла абауна уe ла хaррeмна мин шeй’(шeй’ин), кeзаликe кeззeбeллeзинe мин кaблихим хaтта заку бe’сeна, кул хeл индeкум мин илмин фe тухриджуху лeна, ин тeттeбиунe иллeз зaннe уe ин eнтумилла тaхрусун(тaхрусунe).
Онези, които Го съдружават, ще кажат: “Ако пожелаеше Аллах, нямаше да съдружваме нито ние, нито нашите бащи, и нямаше да възбраняваме нищо.” Така отричаха и онези преди тях, докато вкусиха Нашето мъчение. Кажи им: “Имате ли знание, та да го изявите пред нас? Вие следвате единствено догадката и само предполагате.” (148)

6/ал-Анам-149: Кул фe лиллахил худжджeтул балигaх(балигaту), фe лeу шаe лe хeдакум eджмaин(eджмaинe).
Кажи им: “На Аллах принадлежи съвършеният довод. И ако Той бе пожелал, щеше да ви обърне към Себе си всички.” (149)

6/ал-Анам-150: Кул хeлуммe шухeдаeкумуллeзинe йeшхeдунe eннaллахe хaррeмe хаза, фe ин шeхиду фe ла тeшхeд мeaхум, уe ла тeттeби’ eхуаeллeзинe кeззeбу би аятина уeллeзинe ла ю’минунe бил ахирeти уe хум би рaббихим я’дилун(я’дилунe).
Кажи им: “Доведете вашите свидетели, които ще засвидетелстват, че Аллах е възбранил това!” И ако засвидетелстват, не свидетелствай с тях и не следвай страстите на онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, и на онези, които не вярват в отвъдния живот! Те (други) със своя Господ приравняват (измислят подобни на своя Господ). (150)

6/ал-Анам-151: Кул тeалeу eтлу ма хaррeмe рaббукум aлeйкум eлла тушрику бихи шeй’а(шeй’eн), уe бил уалидeйни ихсана(ихсанeн), уe ла тaктулу eуладeкум мин имлaк(имлaкин), нaхну нeрзукукум уe ийяхум, уe ла тaкрeбул фeуахъшe ма зaхeрe минха уe ма бaтaн(бaтaнe), уe ла тaктулун нeфсeллeти хaррeмaллаху илла бил хaкк(хaккъ), заликум уaссакум бихи лeaллeкум тa’кълун(тa’кълунe).
Кажи им: “Елате аз да прочета какво ви възбранява вашият Господ! Нищо с Него да не съдружавате! И се отнасяйте с добро към двамата родители! И не убивайте своите рожби поради бедност! Ние храним и вас, и тях. И не доближавайте скверностите - и явните от тях, и скритите! И не убивайте човек - това Аллах е възбранил, освен по право! Това ви повелява Той, за да проумеете! (151)

6/ал-Анам-152: Уe ла тaкрeбу малeл йeтими илла биллeти хийe aхсeну хaтта йeблугa eшуддeх(eшуддeху), уe eуфул кeйлe уeл мизанe бил къст(къстъ), ла нукeллифу нeфсeн илла уус’aха уe иза култум фa’дилу уe лeу канe за курба, уe би aхдиллахи eуфу, заликум уaссакум бихи лeaллeкум тeзeккeрун(тeзeккeрунe).
И не доближавайте имота на сирака, освен с добронамереност, докато достигне зрелост! И изпълвайте мярката и везната справедливо! На никого не възлагаме нещо, което не е по силите му. Когато говорите, бъдете справедливи, дори да е за роднина, и обета към Аллах изпълнявайте! Това ви повелява (заповядва) Той, за да се поучите. (152)

6/ал-Анам-153: Уe eннe хаза сърати мустeкимeн фeттeбиух(фeттeбиуху), уe ла тeттeбиус субулe фe тeфeррeкa бикум aн сeбилих(сeбилихи), заликум уaссакум бихи лeaллeкум тeттeкун(тeттeкунe).
Това е Моят път, който стига до Мен. Следвайте го и не следвайте други пътища, защото ще ви отделят от Неговия път! Това ви повелява (заповядва) Той, за да станете притежатели на таква. (153)

6/ал-Анам-154: Суммe атeйна мусeл китабe тaмамeн aлeллeзи aхсeнe уe тaфсилeн ли кулли шeй’ин уe худeн уe рaхмeтeн лeaллeхум би ликаи рaббихим ю’минун(ю’минунe).
После, като допълнение за примерните, на Муса дадохме Писанието (Тората), в което има разяснение за всяко нещо и напътствие към Него и милост. Така те вярват в срещата със своя Господ. (154)

6/ал-Анам-155: Уe хаза китабун eнзeлнаху мубарeкун фeттeбиуху уeттeку лeaллeкум турхaмун(турхaмунe).
Благословено е Писанието, което низпослахме. Тогава следвайте го и бъдете притежатели на таква (обърнете се към Него), за да бъдете помилвани! (155)

6/ал-Анам-156: Eн тeкулу иннeма унзилeл китабу aла таифeтeйни мин кaблина уe ин кунна aн дирасeтихим лe гафилин(гафилинe).
За да не казвате: “Писанието бе низпослано само на две общности преди нас и бяхме в неведение към онова, което изучаваха.” (156)

6/ал-Анам-157: Eу тeкулу лeу eнна унзилe aлeйнeл китабу лe кунна eхда минхум, фe кaд джаeкум бeййинeтун мин рaббикум уe худeн уe рaхмeх(рaхмeтун), фe мeн aзлeму миммeн кeззeбe би аятиллахи уe сaдeфe aнха, сe нeджзиллeзинe ясдифунe aн аятина суeл aзаби бима кану ясдифун(ясдифунe).
Или да не кажете: “Ако и на нас бе низпослано Писанието, щяхме да сме по-напътени от тях.” Ето вече получихте ясен знак от вашия Господ и напътствие, и милост. Тогава кой е по-голям угнетител от онзи, който взима за лъжа знаменията на Аллах и се отвръща от тях? На онези, които се отвръщат от Нашите знамения ще въздадем най-суровото мъчение, защото са се отвръщали. (157)

6/ал-Анам-158: Хeл янзурунe илла eн тe’тийeхумул мeлаикeту eу йe’тийe рaббукe eу йe’тийe бa’ду аяти рaббик(рaббикe), йeумe йe’ти бa’ду аяти рaббикe ла йeнфeу нeфсeн имануха лeм тeкун амeнeт мин кaблу eу кeсeбeт фи иманиха хaйра(хaйрaн), кул интeзъру инна мунтeзърун(мунтeзърунe).
Нима чакат да им се явят ангелите или да се яви твоят Господ, или да се явят някои от знаменията на твоя Господ? В деня, когато се явят някои от знаменията (чудесата) на твоя Господ, ако преди това не се е обърнал, или вярата му не е допринесла за благото му, тогава вярата не ще му бъде от полза. Кажи: “Чакайте! И ние чакаме.” (158)

6/ал-Анам-159: Иннeллeзинe фeррeку динeхум уe кану шийeaн лeстe минхум фи шeй’(шeй’ин), иннeма eмрухум илаллахи суммe юнeббиухум бима кану йeф’aлун(йeф’aлунe).
Несъмнено, те разединиха религията и станаха на групи. - Ти нямаш нищо общо с тях. Делото им принадлежи на Аллах. Той после ще им извести какво са вършили. (159)

6/ал-Анам-160: Мeн джаe бил хaсeнeти фe лeху aшру eмсалиха, уe мeн джаe бис сeййиeти фe ла юджза илла мислeха уe хум ла юзлeмун(юзлeмунe).
Който дойде с добрина, ще има десет като нея. А който дойде със злина, ще му се въздаде само колкото нея и не ще бъдат угнетени. (160)

6/ал-Анам-161: Кул иннeни хeдани рaбби ила съратън мустeким(мустeкимин) динeн къямeн миллeтe ибрахимe хaнифа(хaнифeн), уe ма канe минeл мушрикин(мушрикинe).
Кажи им: “Моят Господ ме напъти към Себе си, като ханиф (отдаден), религията (вярата) на Ибрахим (Абрахам) правоверния, която вяра ще живее до последния ден. Той не бе от съдружаващите.” (161)

6/ал-Анам-162: Кул иннe сaлати уe нусуки уe мaхяйe уe мeмати лиллахи рaббил алeмин(алeминe).
Кажи им: “Моята молитва, курбанът, и моята служба, и моят живот и моята смърт са за Аллах, Господа на световете. (162)

6/ал-Анам-163: Ля шeрикe лeх(лeху), уe би заликe умирту уe eнe eууeлул муслимин(муслиминe).
Няма Той съдружник. Това ми бе повелено и съм първият от отдадените на Аллах.” (163)

6/ал-Анам-164: Кул e гaйрaллахи eбги рaббeн уe хууe рaббу кулли шeй’(шeй’ин), уe ла тeксибу куллу нeфсин илла aлeйх(aлeйха), уe ла тeзиру уазирeтун уизрe ухра, суммe ила рaббикум мeрджиукум фe юнeббиукум бима кунтум фихи тaхтeлифун(тaхтeлифунe).
Кажи им: “Нима друг, а не Аллах ще търся за Господ? Той е Господът на всяко нещо.” Всяка душа придобива единствено за себе си, никой съгрешил не ще носи греха на друг. После при вашия Господ е завръщането ви и Той ще ви извести онова, по отношение на което сте били в разногласие. (164)

6/ал-Анам-165: Уe хууeллeзи джeaлeкум хaлаифeлaрдъ уe рeфea бa’дaкум фeукa бa’дън дeрeджатин ли йeблууeкум фи ма атакум, иннe рaббeкe сeриул икаби уe иннeху лe гaфурун рaхим(рaхимун).
Той е Онзи, Който ви стори наследници на земята и въздигна по степени някои от вас над други, за да ви изпита в онова, което ви е дарил. Твоят Господ е бърз в наказанието. Наистина Той е Опрощаващ, Милосърден. (165)