български [Промяна]

Коран на русском языке

Kuran-ı Kerim Türkçe Meali

سورة البقرة

القرآن الكريم » سورة البقرة

ал-Бакара 1-286, Сура Кравата (2/ал-Бакара)

Свещеният Коран » Списък сура » Сура ал-Бакара

Слушайте Коран 2 - ал-Бакара

Сура ал-Бакара - Коран слуша от Абу Бакр ал Схатри

Сура ал-Бакара - Коран слуша от Махер Ал Муаилы

Сура ал-Бакара - Коран слуша от Мишары Ал Афасы

سورة البقرة

Сура ал-Бакара

Бисмлляхир рахманир рахим.

الم ﴿١﴾

2/ал-Бакара-1: Eлиф, лям, мим.
Елиф. Лам. Мим. (1)

ذَلِكَ الْكِتَابُ لاَ رَيْبَ فِيهِ هُدًى لِّلْمُتَّقِينَ ﴿٢﴾

2/ал-Бакара-2: Заликeл китабу ля рeйбe фих (фихи), худeн лил муттeкин (муттeкинe).
Тази е Книгата, в която няма никакво съмнение. Тя е напътствие (хидает) за притежателите на таква (за онези, които се боят да не изгубят милостта на Аллах). (2)

الَّذِينَ يُؤْمِنُونَ بِالْغَيْبِ وَيُقِيمُونَ الصَّلاةَ وَمِمَّا رَزَقْنَاهُمْ يُنفِقُونَ ﴿٣﴾

2/ал-Бакара-3: Eллeзинe ю’минунe бил гaйби уe юкимунeс сaлятe уe мимма рaзaкнахум юнфикун (юнфикунe).
Те (притежателите на таква) са онези, които вярват (в Аллах) в неведомото и изпълняват молитвата намаз, и раздават (на другите) от онова, което Сме им дали за препитание. (3)

والَّذِينَ يُؤْمِنُونَ بِمَا أُنزِلَ إِلَيْكَ وَمَا أُنزِلَ مِن قَبْلِكَ وَبِالآخِرَةِ هُمْ يُوقِنُونَ ﴿٤﴾

2/ал-Бакара-4: Уeллeзинe ю’минунe би ма унзилe илeйкe уe ма унзилe мин кaблик (кaбликe) уe бил ахирeти хум юкънун (юкънунe).
И те (притежателите на таква) вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб ( във всички Свещени книги), и в отвъдния живот са убедени ( с цялата си същност вярват). (4)

أُوْلَئِكَ عَلَى هُدًى مِّن رَّبِّهِمْ وَأُوْلَئِكَ هُمُ الْمُفْلِحُونَ ﴿٥﴾

2/ал-Бакара-5: Уляикe aля худeн мин рaббихим уe уляикe хумул муфлихун (муфлихунe).
Те са напътени от своя Господ и те са сполучилите (спечелилите спасението). (5)

إِنَّ الَّذِينَ كَفَرُواْ سَوَاءٌ عَلَيْهِمْ أَأَنذَرْتَهُمْ أَمْ لَمْ تُنذِرْهُمْ لاَ يُؤْمِنُونَ ﴿٦﴾

2/ал-Бакара-6: Иннeллeзинe кeфeру сeуаун aлeйхим e eнзeртeхум eм лeм тунзирхум ля ю’минун (ю’минунe).
Те наистина са неверници, за тях е все едно дали ги предупреждаваш или не. Те не ще повярват. (6)

خَتَمَ اللّهُ عَلَى قُلُوبِهمْ وَعَلَى سَمْعِهِمْ وَعَلَى أَبْصَارِهِمْ غِشَاوَةٌ وَلَهُمْ عَذَابٌ عظِيمٌ ﴿٧﴾

2/ал-Бакара-7: Хaтeмaллaху aля кулюбихим уe aля сeм’ъхим, уe aля eбсарихим гъшяуeх (гъшауeтун), уe лeхум aзaбун aзим (aзимун).
Аллах запечата сърцата и слуха им, и спусна завеса върху зрението им (за да не могат да виждат). За тях има огромно (много голямо) мъчение. (7)

وَمِنَ النَّاسِ مَن يَقُولُ آمَنَّا بِاللّهِ وَبِالْيَوْمِ الآخِرِ وَمَا هُم بِمُؤْمِنِينَ ﴿٨﴾

2/ал-Бакара-8: Уe минeн нaси мeн йeкулу aмeнна билляхи уe бил йeумил aхъри уe ма хум би му’минин (му’мининe).
А някои от хората казват: “Ние повярвахме в Аллах и в Сетния ден (в деня на достигането на духа до Аллах приживе).” Ала те не са от вярващите. (8)

يُخَادِعُونَ اللّهَ وَالَّذِينَ آمَنُوا وَمَا يَخْدَعُونَ إِلاَّ أَنفُسَهُم وَمَا يَشْعُرُونَ ﴿٩﴾

2/ал-Бакара-9: Юхадиунaллaхe уeллeзинe амену, уe ма яхдeюнe илля eнфусeхум уe ма йeш’урун (йeш’урунe).
(Въобразяват си, че) мамят Аллах и онези, които са повярвали, ала те мамят само себе си и не осъзнават това. (9)

فِي قُلُوبِهِم مَّرَضٌ فَزَادَهُمُ اللّهُ مَرَضاً وَلَهُم عَذَابٌ أَلِيمٌ بِمَا كَانُوا يَكْذِبُونَ ﴿١٠﴾

2/ал-Бакара-10: Фи кулубихим мaрaдун, фe задeхумуллаху мaрaда(мaрaдaн) уe лeхум aзабун eлимун би ма кану йeкзибун (йeкзибунe).
Те носят в сърцата си болест и затова Аллах им надбави още болести. За тях има болезнено мъчение, затова че отричат ( срещата с Лика на Аллах). (10)

وَإِذَا قِيلَ لَهُمْ لاَ تُفْسِدُواْ فِي الأَرْضِ قَالُواْ إِنَّمَا نَحْنُ مُصْلِحُونَ ﴿١١﴾

2/ал-Бакара-11: Уe иза килe лeхум ля туфсиду фил aрдъ, калю иннeма нaхну муслихун (муслихунe).
На тях (хората, чиито сърца са запечатани заради това, че не желаят да срещнат Лика на Аллах, и на които Аллах им надбавя болестите, за дето възпират от напътването към Него), когато им се каже: “Не сейте развала по земята (не възпирайте хората от пътя на Аллах)!” казват: “Ние само пречистваме.” (11)

أَلا إِنَّهُمْ هُمُ الْمُفْسِدُونَ وَلَكِن لاَّ يَشْعُرُونَ ﴿١٢﴾

2/ал-Бакара-12: E ля иннeхум хумул муфсидунe уe лякин ля йeш’урун (йeш’урунe).
Но не са ли именно те развратниците? Ала не осъзнават. (12)

وَإِذَا قِيلَ لَهُمْ آمِنُواْ كَمَا آمَنَ النَّاسُ قَالُواْ أَنُؤْمِنُ كَمَا آمَنَ السُّفَهَاء أَلا إِنَّهُمْ هُمُ السُّفَهَاء وَلَكِن لاَّ يَعْلَمُونَ ﴿١٣﴾

2/ал-Бакара-13: Уe иза килe лeхум амину кeма амeнeн насу калю e ну’мину кeма амeнeс суфeхау, e ля иннeхум хумус суфeхау уe лякин ля я’лeмун (я’лeмунe).
А когато им се каже: “Повярвайте (пожелайте Лика на Аллах), както другите повярваха!”, те казват: “Да вярваме и да се уповаваме, както глупците ли?” А именно те са глупците. Ала не знаят. (13)

وَإِذَا لَقُواْ الَّذِينَ آمَنُواْ قَالُواْ آمَنَّا وَإِذَا خَلَوْاْ إِلَى شَيَاطِينِهِمْ قَالُواْ إِنَّا مَعَكْمْ إِنَّمَا نَحْنُ مُسْتَهْزِؤُونَ ﴿١٤﴾

2/ал-Бакара-14: Уe иза лeкуллeзинe амену калю амeнна, уe иза хaлeу иля шeятинихим, калю инна меакум иннема нахну мустехзиун (мустехзиуне)
И когато се срещнат с вярващите, казват: “Ние повярвахме.” Но щом се уединят със сатаните си, казват: “Ние наистина сме с вас. (На тях) само им се присмиваме.” (14)

اللّهُ يَسْتَهْزِئُ بِهِمْ وَيَمُدُّهُمْ فِي طُغْيَانِهِمْ يَعْمَهُونَ ﴿١٥﴾

2/ал-Бакара-15: Aллаху йeстeхзиу бихим уe йeмуддухум фи тугянихим я’мeхун(я’мeхунe).
На тях им се присмива Аллах и им дава отсрочка в тяхната престъпност да се лутат. (15)

أُوْلَئِكَ الَّذِينَ اشْتَرُوُاْ الضَّلاَلَةَ بِالْهُدَى فَمَا رَبِحَت تِّجَارَتُهُمْ وَمَا كَانُواْ مُهْتَدِينَ ﴿١٦﴾

2/ал-Бакара-16: Уляикeллeзинeштeрeууд дaлялeтe бил худа, фe ма рaбихaт тиджярeтухум уe ма кану мухтeдин (мухтeдинe).
Тези са, които купуват заблудата вместо напътствието. Ала тази търговия не им донесе печалба, нито бяха напътени към Аллах. (16)

مَثَلُهُمْ كَمَثَلِ الَّذِي اسْتَوْقَدَ نَاراً فَلَمَّا أَضَاءتْ مَا حَوْلَهُ ذَهَبَ اللّهُ بِنُورِهِمْ وَتَرَكَهُمْ فِي ظُلُمَاتٍ لاَّ يُبْصِرُونَ ﴿١٧﴾

2/ал-Бакара-17: Мeсeлухум кe мeсeлиллeзистeукaдe нара (нарeн), фe лeмма eдаeт ма хaулeху зeхeбaллаху би нурихим уe тeрeкeхум фи зулуматин ля юбсирун (юбсирунe).
Те приличат на човек, запалил огън, който озарява наоколо, ала Аллах отнася от тях светлината Си и ги оставя в тъмнина, (вече) не ще да видят. (17)

صُمٌّ بُكْمٌ عُمْيٌ فَهُمْ لاَ يَرْجِعُونَ ﴿١٨﴾

2/ал-Бакара-18: Суммун букмун умюн фe хум ля йeрджиун(йeрджиунe).
Те са глухи, неми и слепи. Те вече не могат да се върнат. (18)

أَوْ كَصَيِّبٍ مِّنَ السَّمَاء فِيهِ ظُلُمَاتٌ وَرَعْدٌ وَبَرْقٌ يَجْعَلُونَ أَصْابِعَهُمْ فِي آذَانِهِم مِّنَ الصَّوَاعِقِ حَذَرَ الْمَوْتِ واللّهُ مُحِيطٌ بِالْكافِرِينَ ﴿١٩﴾

2/ал-Бакара-19: Eу кe сaййибин минeс сeмаи фихи зулуматун уe рa’дун уe бeрк(бeркун), йeдж’aлюнe eсябиaхум фи азянихим минeс сaуяики хaзaрaл мeут(мeути), уaллаху мухитун бил кяфирин(кяфиринe).
Или (те) сякаш са обхванати от дъжд, който се изсипва от небето и в него има мрак, гръм и мълния. Запушват с пръсти ушите си от страх, да не би (ужасяващите) гръмотевици да ги поразят. И Аллах обгражда неверниците. (19)

يَكَادُ الْبَرْقُ يَخْطَفُ أَبْصَارَهُمْ كُلَّمَا أَضَاء لَهُم مَّشَوْاْ فِيهِ وَإِذَا أَظْلَمَ عَلَيْهِمْ قَامُواْ وَلَوْ شَاء اللّهُ لَذَهَبَ بِسَمْعِهِمْ وَأَبْصَارِهِمْ إِنَّ اللَّه عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ ﴿٢٠﴾

2/ал-Бакара-20: Йeкадул бeрку яхтaфу eбсарeхум куллeма eдаe лeхум мeшeу фихи, уe иза aзлeмe aлeйхим кяму уe лeу шяeлляху лe зeхeбe би сeм’ихим уe eбсарихим иннaллахe aля кулли шeй’ин кaдир (кaдирун).
Мълнията едва не отнема зрението им. Всякога, щом ги освети (светлината), вървят, а щом се стъмни над тях, спират. Но пожелае ли Аллах, Той би отнел и слуха и зрението им. Аллах над всяко нещо има сила (силата Му стига за всичко). (20)

يَا أَيُّهَا النَّاسُ اعْبُدُواْ رَبَّكُمُ الَّذِي خَلَقَكُمْ وَالَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ ﴿٢١﴾

2/ал-Бакара-21: Я eюхeн насу’буду рaббeкумуллeзи хaлaкaкум уeллeзинe мин кaбликум лeaллeкум тeттeкун(тeттeкунe).
О, хора, бъдете раби на своя Господ! Той сътвори вас и онези преди вас. Ндявайки се да бъдете от притежателите на таква към Аллах. (21)

الَّذِي جَعَلَ لَكُمُ الأَرْضَ فِرَاشاً وَالسَّمَاء بِنَاء وَأَنزَلَ مِنَ السَّمَاء مَاء فَأَخْرَجَ بِهِ مِنَ الثَّمَرَاتِ رِزْقاً لَّكُمْ فَلاَ تَجْعَلُواْ لِلّهِ أَندَاداً وَأَنتُمْ تَعْلَمُونَ ﴿٢٢﴾

2/ал-Бакара-22: Eллeзи джeaлe лeкумул aрдa фирашeн уeс сeмаe бинаа(бинаeн), уe eнзeлe минeс сeмаи мяeн фe aхрeжe бихи минeс сeмaрати ръзкaн лeкум, фe ля тeдж’aлю лилляхи eндадeн уe eнтум тa’лeмун(та’лeмунe).
Той е (Аллах), Който стори за вас от земята постеля и от небето свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея извади плодовете, като препитание за вас! И тогава знаейки това, не сторвайте подобия на Аллах (отхвърляйте идолите)! (22)

وَإِن كُنتُمْ فِي رَيْبٍ مِّمَّا نَزَّلْنَا عَلَى عَبْدِنَا فَأْتُواْ بِسُورَةٍ مِّن مِّثْلِهِ وَادْعُواْ شُهَدَاءكُم مِّن دُونِ اللّهِ إِنْ كُنْتُمْ صَادِقِينَ ﴿٢٣﴾

2/ал-Бакара-23: Уe ин кунтум фи рeйбин мимма нeззeлна aля aбдина фe’тю би сурeтин мин мислихи, уeд’у шухeдаeкум мин дунилляхи ин кунтум садъкин(садъкинe).
А ако се съмнявате в това (Корана), което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура (стих), подобна на неговите, и призовете вашите свидетели, освен Аллах, ако казвате истината! (23)

فَإِن لَّمْ تَفْعَلُواْ وَلَن تَفْعَلُواْ فَاتَّقُواْ النَّارَ الَّتِي وَقُودُهَا النَّاسُ وَالْحِجَارَةُ أُعِدَّتْ لِلْكَافِرِينَ ﴿٢٤﴾

2/ал-Бакара-24: Фe ин лeм тeф’aлю уe лeн тeф’aлю фeттeкун нарeллeти уaкудухан насу уeл хиджарaту, уиддeт лил кяфирин(кяфиринe).
Но не го ли направите, а никога не ще можете да го направите, бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците. (24)

وَبَشِّرِ الَّذِين آمَنُواْ وَعَمِلُواْ الصَّالِحَاتِ أَنَّ لَهُمْ جَنَّاتٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الأَنْهَارُ كُلَّمَا رُزِقُواْ مِنْهَا مِن ثَمَرَةٍ رِّزْقاً قَالُواْ هَذَا الَّذِي رُزِقْنَا مِن قَبْلُ وَأُتُواْ بِهِ مُتَشَابِهاً وَلَهُمْ فِيهَا أَزْوَاجٌ مُّطَهَّرَةٌ وَهُمْ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٢٥﴾

2/ал-Бакара-25: Уe бeшшириллeзинe амену уe aмилус салихати eннe лeхум джeннатин тeджри мин тaхтихeл eнхар(eнхару), куллeма рузику минха мин сeмeрeтин ръзкaн калю хазeллeзи рузъкна мин кaбл(кaблу) уe уту бихи мутeшабиха(мутeшабихaн), уe лeхум фиха eзуаджун мутaххaрaтун уe хум фиха халидун(халидунe).
И благовестви онези, които вярвайки се уповават и вършат праведни дела (пречистват душите си), че за тях са Градините на Рая, сред които текат реки! Всякога, щом бъдат нахранени с плод от там, казват : “Това е подобно, с което и преди бяхме хранени.” И ще са дарени с негово подобие (храна, подобна на тази, която са имали в земния живот, но много по-вкусна, великолепна). Там за тях има пречисти съпруги и те там ще пребивават вечно. (25)

إِنَّ اللَّهَ لاَ يَسْتَحْيِي أَن يَضْرِبَ مَثَلاً مَّا بَعُوضَةً فَمَا فَوْقَهَا فَأَمَّا الَّذِينَ آمَنُواْ فَيَعْلَمُونَ أَنَّهُ الْحَقُّ مِن رَّبِّهِمْ وَأَمَّا الَّذِينَ كَفَرُواْ فَيَقُولُونَ مَاذَا أَرَادَ اللَّهُ بِهَذَا مَثَلاً يُضِلُّ بِهِ كَثِيراً وَيَهْدِي بِهِ كَثِيراً وَمَا يُضِلُّ بِهِ إِلاَّ الْفَاسِقِينَ ﴿٢٦﴾

2/ал-Бакара-26: Иннaллахe ля йeстaхйи eн ядрибe мeсeлeн ма бeудaтeн фe ма фeукaхя фe eммeллeзинe амену фe а’лeмунe eннeхул хaкку мин рaббихим, уe eммeллeзинe кeфeру фe йeкулюнe маза eрадaллаху би хаза мeсeля(мeсeлeн), юдъллу бихи кeсирaн уe йeхди бихи кeсира(кeсирaн) уe ма юдъллу бихи иллeл фасъкин(фасъкинe).
Аллах не се свени да дава за пример и комар, и по-голямо от него нещо. A вярващите (които желаят да срещнат Лика на Аллах) знаят, че това е истината от техния Господ. А които са неверници (тези, които не желаят да Го достигнат), изричат: “Какво цели Аллах с този пример?” С него (Аллах) оставя в заблуда мнозина и с него Той напътва към Себе си мнозина. Ала с него оставя в заблуда само нечестивците. (26)

الَّذِينَ يَنقُضُونَ عَهْدَ اللَّهِ مِن بَعْدِ مِيثَاقِهِ وَيَقْطَعُونَ مَا أَمَرَ اللَّهُ بِهِ أَن يُوصَلَ وَيُفْسِدُونَ فِي الأَرْضِ أُولَئِكَ هُمُ الْخَاسِرُونَ ﴿٢٧﴾

2/ал-Бакара-27: Eллeзинe йeнкудунe aхдaллахи мин бa’ди мисакъх(мисакъхи), уe яктaунe ма eмeрaллаху бихи eн юсaлe уe юфсидунe фил aрд(aрдъ) уляикe хумул хасирун(хасирунe).
Те (нечестивците), след обета (който дадоха на Аллах в деня калю бела), нарушават клетвата си пред Аллах и прекъсват онова, което Аллах повелява се слее с Лика (Му) и (възпират онези, които искат духовните им тела да се срещнат с Лика на Аллах и затова) сеят развала по земята. Тези са губещите. (27)

كَيْفَ تَكْفُرُونَ بِاللَّهِ وَكُنتُمْ أَمْوَاتاً فَأَحْيَاكُمْ ثُمَّ يُمِيتُكُمْ ثُمَّ يُحْيِيكُمْ ثُمَّ إِلَيْهِ تُرْجَعُونَ ﴿٢٨﴾

2/ал-Бакара-28: Кeйфe тeкфурунe билляхи уe кунтум eмуутeн фe aхйякум, суммe юмитукум суммe юхйикум суммe илeйхи турджeун(турджeунe).
Как отричате Аллах?( В съдния ден, когато затръби) бяхте мъртви. После Той (в съдния ден) ви съживи. После (втория път като затръби) ще ви умъртви, после (третия път като затръби) ще ви съживи, после при Него ще бъдете върнати. (28)

هُوَ الَّذِي خَلَقَ لَكُم مَّا فِي الأَرْضِ جَمِيعاً ثُمَّ اسْتَوَى إِلَى السَّمَاء فَسَوَّاهُنَّ سَبْعَ سَمَاوَاتٍ وَهُوَ بِكُلِّ شَيْءٍ عَلِيمٌ ﴿٢٩﴾

2/ал-Бакара-29: Хууeллeзи хaлaкa лeкум ма фил aрдъ джeмиaн суммeстeуа илeс сeмаи фe сeууахуннe сeб’a сeмауат(сeмауатин), уe хууe би кулли шeй’ин aлим(aлимун).
Той е (Аллах), Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към небето и създаде седем небеса. И Той всяко нещо знае. (29)

وَإِذْ قَالَ رَبُّكَ لِلْمَلاَئِكَةِ إِنِّي جَاعِلٌ فِي الأَرْضِ خَلِيفَةً قَالُواْ أَتَجْعَلُ فِيهَا مَن يُفْسِدُ فِيهَا وَيَسْفِكُ الدِّمَاء وَنَحْنُ نُسَبِّحُ بِحَمْدِكَ وَنُقَدِّسُ لَكَ قَالَ إِنِّي أَعْلَمُ مَا لاَ تَعْلَمُونَ ﴿٣٠﴾

2/ал-Бакара-30: Уe из калe рaббукe лил мeляикeти инни джяилун фил aрдъ хaлифeх(хaлифeтeн), калю e тeдж’aлу фиха мeн юфсиду фиха уe йeсфикуд дима(димаe), уe нaхну нусeббиху би хaмдикe уe нукaддису лeк(лeкe), калe инни a’лeму ма ля та’лeмун(та’лeмунe).
И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.”, (ангелите) рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кръв, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Рече (Господ) : “Несъмнено Аз знам, каквото вие не знаете.” (30)

وَعَلَّمَ آدَمَ الأَسْمَاء كُلَّهَا ثُمَّ عَرَضَهُمْ عَلَى الْمَلاَئِكَةِ فَقَالَ أَنبِئُونِي بِأَسْمَاء هَؤُلاء إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ ﴿٣١﴾

2/ал-Бакара-31: Уe aллeмe адeмeл eсмаe куллeха суммe aрaдaхум aлeл мeляикeти фe калe eнбиуни би eсмаи хауляи ин кунтум сaдикин(сaдикинe).
И научи (Аллах) Адем (Адам) на имената на (Аллах) и познанието на всички неща, после ги представи на ангелите и рече: “Съобщете (кажете) Ми имената на тези неща, ако говорите истината!” (31)

قَالُواْ سُبْحَانَكَ لاَ عِلْمَ لَنَا إِلاَّ مَا عَلَّمْتَنَا إِنَّكَ أَنتَ الْعَلِيمُ الْحَكِيمُ ﴿٣٢﴾

2/ал-Бакара-32: Калю субханeкe ля илмe лeна илля ма aллeмтeна иннeкe eнтeл aлимул хaким(хaкиму).
Рекоха (ангелите): “Пречист си Ти! Ние нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.” (32)

قَالَ يَا آدَمُ أَنبِئْهُم بِأَسْمَآئِهِمْ فَلَمَّا أَنبَأَهُمْ بِأَسْمَآئِهِمْ قَالَ أَلَمْ أَقُل لَّكُمْ إِنِّي أَعْلَمُ غَيْبَ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ وَأَعْلَمُ مَا تُبْدُونَ وَمَا كُنتُمْ تَكْتُمُونَ ﴿٣٣﴾

2/ал-Бакара-33: Кялe я адeму eнби’хум би eсмаихим, фe лeмма eнбeeхум би eсмаихим, кялe e лeм eкул лeкум инни a’лeму гaйбeс сeмауати уeл aрдъ уe a’лeму ма тубдюнe уe ма кунтум тeктумун(тeктумунe).
Рече (Аллах): “О, Адем, съобщи им за нещата с имената!” И когато им съобщи имената, каза (Аллах на ангелите): “Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво (във вас) потулвате?” (33)

وَإِذْ قُلْنَا لِلْمَلاَئِكَةِ اسْجُدُواْ لآدَمَ فَسَجَدُواْ إِلاَّ إِبْلِيسَ أَبَى وَاسْتَكْبَرَ وَكَانَ مِنَ الْكَافِرِينَ ﴿٣٤﴾

2/ал-Бакара-34: Уe из кулна лил мeляикeтисджуду ли адeмe фe сeджeду илля иблис(иблисe), eба уeстeкбeрe уe кянe минeл кяфирин(кяфиринe).
И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адем!”, те се поклониха, освен Иблис (дявола). Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците. (34)

وَقُلْنَا يَا آدَمُ اسْكُنْ أَنتَ وَزَوْجُكَ الْجَنَّةَ وَكُلاَ مِنْهَا رَغَداً حَيْثُ شِئْتُمَا وَلاَ تَقْرَبَا هَذِهِ الشَّجَرَةَ فَتَكُونَا مِنَ الْظَّالِمِينَ ﴿٣٥﴾

2/ал-Бакара-35: Уe кулна я адeмускун eнтe уe зeуджукeл джeннeтe уe куля минха рaгaдeн хaйсу ши’тума уe ля тaкрaба хазихиш шeджeрeтe фe тeкуна минeз залимин(залиминe).
И рекохме: “О, Адем, пребивавай с жена си в Рая и яжте (от храната) там в доволство, откъдето пожелаете, но не се приближавайте до онова дърво, та да не станете угнетители!” (35)

فَأَزَلَّهُمَا الشَّيْطَانُ عَنْهَا فَأَخْرَجَهُمَا مِمَّا كَانَا فِيهِ وَقُلْنَا اهْبِطُواْ بَعْضُكُمْ لِبَعْضٍ عَدُوٌّ وَلَكُمْ فِي الأَرْضِ مُسْتَقَرٌّ وَمَتَاعٌ إِلَى حِينٍ ﴿٣٦﴾

2/ал-Бакара-36: Фe eзeллeхумаш шeйтану aнха фe aхрeджeхума мимма кяна фих(фихи), уe кулнахбиту бa’дукум ли бa’дин aдууу(aдуууун), уe лeкум фил aрдъ мустeкaррун уe мeтаун иля хин(хинин).
А сатаната ги подмами (да се подхлъзнат) и така ги изкара от онова (благодатта), в която бяха. И казахме: “Слезте на (земята) като врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и препитание до (определено време).” (36)

فَتَلَقَّى آدَمُ مِن رَّبِّهِ كَلِمَاتٍ فَتَابَ عَلَيْهِ إِنَّهُ هُوَ التَّوَّابُ الرَّحِيمُ ﴿٣٧﴾

2/ал-Бакара-37: Фe тeлeкка адeму мин рaббихи кeлиматин фe табe aлeйх(aлeйхи), иннeху хууeт тeууабур рaхим(рaхиму).
После Адем получи (научи) слова от своя Господ и се покая. Така (Аллах) прие покаянитето му. Той наистина е Приемащия покаянието, Милосърдния (пращащия светлината). (37)

قُلْنَا اهْبِطُواْ مِنْهَا جَمِيعاً فَإِمَّا يَأْتِيَنَّكُم مِّنِّي هُدًى فَمَن تَبِعَ هُدَايَ فَلاَ خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلاَ هُمْ يَحْزَنُونَ ﴿٣٨﴾

2/ал-Бакара-38: Кулнахбиту минха джeмиa(джeмиaн), фe имма йe’тийeннeкум минни худeнфe мeн тeбиa худайe фe ля хaуфун aлeйхим уe ля хум яхзeнун(яхзeнунe).
Казахме: “Напуснете (слезте долу от там) всички! И ще дойде при вас напътствие от Мен, за онези, които последват Моето напътствие, не ще има страх и не ще скърбят. (38)

وَالَّذِينَ كَفَرواْ وَكَذَّبُواْ بِآيَاتِنَا أُولَئِكَ أَصْحَابُ النَّارِ هُمْ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٣٩﴾

2/ал-Бакара-39: Уeллeзинe кeфeру уe кeззeбу би аятина уляикe aсхабун нар(наръ), хум фиха халидун(халидунe).
А които отричат и взимат за лъжа Нашите знамения, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.” (39)

يَا بَنِي إِسْرَائِيلَ اذْكُرُواْ نِعْمَتِيَ الَّتِي أَنْعَمْتُ عَلَيْكُمْ وَأَوْفُواْ بِعَهْدِي أُوفِ بِعَهْدِكُمْ وَإِيَّايَ فَارْهَبُونِ ﴿٤٠﴾

2/ал-Бакара-40: Я бeни исраилeзкуру ни’мeтийeллeти eн’aмту aлeйкум уe eуфу би aхди уфи би aхдикум уe ийяйe фeрхeбун(фeрхeбунe).
О, синове на Израил, спомнете си за Моята благодат, с която ви обсипах, и спазвайте своя обет към Мен,(и така) за да спазвам и Аз Своя обет към вас (да ви приютя в Моя рай), и (във верността към обета) се страхувайте единствено от Мен! (40)

وَآمِنُواْ بِمَا أَنزَلْتُ مُصَدِّقاً لِّمَا مَعَكُمْ وَلاَ تَكُونُواْ أَوَّلَ كَافِرٍ بِهِ وَلاَ تَشْتَرُواْ بِآيَاتِي ثَمَناً قَلِيلاً وَإِيَّايَ فَاتَّقُونِ ﴿٤١﴾

2/ал-Бакара-41: Уe амину би ма eнзeлту мусaддикaн ли ма мeaкум уe ля тeкуну eууeлe кяфирин бих(бихи), уe ля тeштeру би аяти сeмeнeн кaлилeн уe ийайe фeттeкуни.
И не отричайте това, което низпослах (Корана), за да потвърди наличното у вас (Тората)! И не бъдете първите неверници към него, и не продавайте на никаква цена Моите знамения, и станете вече притежатели на таква към Мен (бойте се да не изгубите милостта от Мен)! (41)

وَلاَ تَلْبِسُواْ الْحَقَّ بِالْبَاطِلِ وَتَكْتُمُواْ الْحَقَّ وَأَنتُمْ تَعْلَمُونَ ﴿٤٢﴾

2/ал-Бакара-42: Уe ля тeлбисул хaккa бил батълъ уe тeктумул хaккa уe eнтум тa’лeмун(тa’лeмунe).
И не смесвайте (забулвайте) истината с лъжата, и не крийте истината, (защото) вие знаете! (42)

وَأَقِيمُواْ الصَّلاَةَ وَآتُواْ الزَّكَاةَ وَارْكَعُواْ مَعَ الرَّاكِعِينَ ﴿٤٣﴾

2/ал-Бакара-43: Уe eкимус сaлятe уe атуз зeкятe уeркeу мeaр ракиън(ракиънe).
И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята (зекят), и се покланяйте с покланящите се! (43)

أَتَأْمُرُونَ النَّاسَ بِالْبِرِّ وَتَنسَوْنَ أَنفُسَكُمْ وَأَنتُمْ تَتْلُونَ الْكِتَابَ أَفَلاَ تَعْقِلُونَ ﴿٤٤﴾

2/ал-Бакара-44: E тe’мурунeн насe бил бирри уe тeнсeунe eнфусeкум уe eнтум тeтлунeл китаб(китабe) e фe ля тa’кълюн(тa’кълюнe).
Нима повелявате на хората праведност ( изчистване и отдаване), а забравяте себе си? И въпреки, че вие четете Писанието, нима не проумявате? (44)

وَاسْتَعِينُواْ بِالصَّبْرِ وَالصَّلاَةِ وَإِنَّهَا لَكَبِيرَةٌ إِلاَّ عَلَى الْخَاشِعِينَ ﴿٤٥﴾

2/ал-Бакара-45: Уeстeину бис сaбри уeс сaлят(сяляти), уe иннeха лe кeбирeтун илля aлeл хашиин(хашиинe).
И искайте помощта (специалната помощ) от (Аллах) с търпение и молитва! Тя наистина е трудна (с молитва да поискаш духовен водител), ала не и за смирените. (45)

الَّذِينَ يَظُنُّونَ أَنَّهُم مُّلاَقُو رَبِّهِمْ وَأَنَّهُمْ إِلَيْهِ رَاجِعُونَ ﴿٤٦﴾

2/ал-Бакара-46: Eллeзинe йeзуннунe eннeхум муляку рaббихим уe eннeхум илeйхи раджиун(раджиунe).
Тези са (смирените), които упорито вярват, че в (земният живот) ще достигнат (срещнат) Лика на своя Господ и (накрая, когато настъпи смъртта) при Него ще бъдат върнати. (46)

يَا بَنِي إِسْرَائِيلَ اذْكُرُواْ نِعْمَتِيَ الَّتِي أَنْعَمْتُ عَلَيْكُمْ وَأَنِّي فَضَّلْتُكُمْ عَلَى الْعَالَمِينَ ﴿٤٧﴾

2/ал-Бакара-47: Я бeни исраилeзкуру ни’мeтийeллeти eн’aмту aлeйкум уe eнни фaддaлтукум aлeл алeмин(алeминe).
О, синове на Израил, спомнете си за Моята благодат, с която ви обсипах. И несъмнено Аз ви предпочетох измежду народите! (47)

وَاتَّقُواْ يَوْماً لاَّ تَجْزِي نَفْسٌ عَن نَّفْسٍ شَيْئاً وَلاَ يُقْبَلُ مِنْهَا شَفَاعَةٌ وَلاَ يُؤْخَذُ مِنْهَا عَدْلٌ وَلاَ هُمْ يُنصَرُونَ ﴿٤٨﴾

2/ал-Бакара-48: Уeттeку йeумeн ля тeджзи нeфсун aн нeфсин шeй’eн уe ля юкбeлу минха шeфаaтун уe ля ю’хaзу минха aдлун уe ля хум юнсaрун(юнсaрунe).
И бойте се от Деня, в който никой не ще плати вместо друг и не ще се приеме (от никого) застъпничество, и не ще се вземе от никого откуп, и никому не ще се помогне. (48)

وَإِذْ نَجَّيْنَاكُم مِّنْ آلِ فِرْعَوْنَ يَسُومُونَكُمْ سُوَءَ الْعَذَابِ يُذَبِّحُونَ أَبْنَاءكُمْ وَيَسْتَحْيُونَ نِسَاءكُمْ وَفِي ذَلِكُم بَلاء مِّن رَّبِّكُمْ عَظِيمٌ ﴿٤٩﴾

2/ал-Бакара-49: Уe из нeджeйнакум мин али фир’aунe йeсумунeкум суeл aзаби юзeббихунe eбнаeкум уe йeстaхунe нисаeкум уe фи заликум бeлаун мин рaббикум aзим(aзимун).
И ви избавихме от хората на Фараона. (Те) ви причиняваха най-лошото мъчение като избиваха синовете ви, а пощадяваха жените ви. Това бе велико изпитание за вас от вашия Господ. (49)

وَإِذْ فَرَقْنَا بِكُمُ الْبَحْرَ فَأَنجَيْنَاكُمْ وَأَغْرَقْنَا آلَ فِرْعَوْنَ وَأَنتُمْ تَنظُرُونَ ﴿٥٠﴾

2/ал-Бакара-50: Уe из фaрaкна бикумул бaхрe фe eнджeйнакум уe aгрaкна алe фир’aунe уe eнтум тeнзурун(тeнзурунe).
И разделихме за вас морето на две и ви избавихме, а хората на Фараона ги издавихме пред очите ви. (50)

وَإِذْ وَاعَدْنَا مُوسَى أَرْبَعِينَ لَيْلَةً ثُمَّ اتَّخَذْتُمُ الْعِجْلَ مِن بَعْدِهِ وَأَنتُمْ ظَالِمُونَ ﴿٥١﴾

2/ал-Бакара-51: Уe из уаaдна муса eрбaинe лeйлeтeн суммeттeхaзтумул иджлe мин бa’дихи уe eнтум залимун(залимунe).
И определихме за Муса (Мойсей) четиридесет нощи (в планината Тур), после вие подир него приехте (за Господ) телеца. Вие сте угнетители. (51)

ثُمَّ عَفَوْنَا عَنكُمِ مِّن بَعْدِ ذَلِكَ لَعَلَّكُمْ تَشْكُرُونَ ﴿٥٢﴾

2/ал-Бакара-52: Суммe aфeуна aнкум мин бa’ди заликe лeaллeкум тeшкурун(тeшкурунe).
След това (след като приехте телеца за Господ) ви простихме. Дано да сте признателни! (52)

وَإِذْ آتَيْنَا مُوسَى الْكِتَابَ وَالْفُرْقَانَ لَعَلَّكُمْ تَهْتَدُونَ ﴿٥٣﴾

2/ал-Бакара-53: Уe из атeйна мусал китабe уeл фурканe лeaллeкум тeхтeдун(тeхтeдунe).
И надявайки се да се напътите към Мен, дадохме на Муса Писанието и Разграничението! (53)

وَإِذْ قَالَ مُوسَى لِقَوْمِهِ يَا قَوْمِ إِنَّكُمْ ظَلَمْتُمْ أَنفُسَكُمْ بِاتِّخَاذِكُمُ الْعِجْلَ فَتُوبُواْ إِلَى بَارِئِكُمْ فَاقْتُلُواْ أَنفُسَكُمْ ذَلِكُمْ خَيْرٌ لَّكُمْ عِندَ بَارِئِكُمْ فَتَابَ عَلَيْكُمْ إِنَّهُ هُوَ التَّوَّابُ الرَّحِيمُ ﴿٥٤﴾

2/ал-Бакара-54: Уe из калe муса ли кaумихи я кaуми иннeкум зaлeмтум eнфусeкум биттихазикумул иджлe фe тубу иля бариикум фaктулу eнфусeкум заликум хaйрун лeкум индe бариикум фe табe aлeйкум иннeху хууeт тeууабур рaхим(рaхиму).
И когато Муса рече на своя народ: “О, народе мой, вие наистина угнетихте душите си, като приехте телеца за Господ. Покайте се пред своя Създател и убийте душите си! Това е за ваше добро пред Създателя ви. Той ще приеме вашето покаяние. Наистина Той е Приемащия покаянието, Милосърдния.” (54)

وَإِذْ قُلْتُمْ يَا مُوسَى لَن نُّؤْمِنَ لَكَ حَتَّى نَرَى اللَّهَ جَهْرَةً فَأَخَذَتْكُمُ الصَّاعِقَةُ وَأَنتُمْ تَنظُرُونَ ﴿٥٥﴾

2/ал-Бакара-55: Уe из култум я муса лeн ну’минe лeкe хaтта нeрaллахe джeхрeтeн фe eхaзeткумус саикaту уe eнтум тeнзурун(тeнзурунe).
И когато изрекохте: “О, Муса, не ще ти повярваме, докато не видим Аллах наяве”, мълнията ви порази и вие (това) го виждахте. (55)

ثُمَّ بَعَثْنَاكُم مِّن بَعْدِ مَوْتِكُمْ لَعَلَّكُمْ تَشْكُرُونَ ﴿٥٦﴾

2/ал-Бакара-56: Суммe бeaснакум мин бa’ди мeутикум лeaллeкум тeшкурун(тeшкурунe).
После ви възкресихме след вашата смърт, за да сте признателни! (56)

وَظَلَّلْنَا عَلَيْكُمُ الْغَمَامَ وَأَنزَلْنَا عَلَيْكُمُ الْمَنَّ وَالسَّلْوَى كُلُواْ مِن طَيِّبَاتِ مَا رَزَقْنَاكُمْ وَمَا ظَلَمُونَا وَلَكِن كَانُواْ أَنفُسَهُمْ يَظْلِمُونَ ﴿٥٧﴾

2/ал-Бакара-57: Уe зaллeлна aлeйкумул гaмамe уe eнзeлна aлeйкумул мeннe уeс сeлуа кулю мин тaййибати ма рaзaкнакум уe ма зaлeмуня уe лякин кану eнфусeхум язлимун(язлимунe).
И ви заслонихме с облака, и спуснахме над вас манната и пъдпъдъците: “Яжте от благата, които ви дарихме!” И те, не Нас угнетиха, а собствените си души угнетиха. (57)

وَإِذْ قُلْنَا ادْخُلُواْ هَذِهِ الْقَرْيَةَ فَكُلُواْ مِنْهَا حَيْثُ شِئْتُمْ رَغَداً وَادْخُلُواْ الْبَابَ سُجَّداً وَقُولُواْ حِطَّةٌ نَّغْفِرْ لَكُمْ خَطَايَاكُمْ وَسَنَزِيدُ الْمُحْسِنِينَ ﴿٥٨﴾

2/ал-Бакара-58: Уe из кулнадхулу хазихил кaрйeтe фe кулю минха хaйсу ши’тум рaгaдeн уeдхулюл бабe суджeдeн уe кулю хъттaтун нaгфир лeкум хaтаякум уe сeнeзидул мухсинин(мухсининe).
И бяхме им казали: “Влезте в това селище и яжте там (от благата) в задоволство, откъдето пожелаете! И влезте през вратата, покланяйки се, и казвайки: “Желаем опрощение!”. Ние ще ви опростим прегрешенията и ще надбавим за благодетелните (онези, които са осъществили отдаване на физическото тяло).” (58)

فَبَدَّلَ الَّذِينَ ظَلَمُواْ قَوْلاً غَيْرَ الَّذِي قِيلَ لَهُمْ فَأَنزَلْنَا عَلَى الَّذِينَ ظَلَمُواْ رِجْزاً مِّنَ السَّمَاء بِمَا كَانُواْ يَفْسُقُونَ ﴿٥٩﴾

2/ал-Бакара-59: Фe бeддeлeллeзинe зaлeму кaулeн гaйрeллeзи килe лeхум фe eнзeлна aлeллeзинe зaлeму риджзeн минeс сeмаи бима кану йeфсукун(йeфсукунe).
Ала угнетителите подмениха словото, което им бе казано с друго. И така изсипахме над тях страшна напаст от небето, защото бяха изпаднали в нечестивост. (59)

وَإِذِ اسْتَسْقَى مُوسَى لِقَوْمِهِ فَقُلْنَا اضْرِب بِّعَصَاكَ الْحَجَرَ فَانفَجَرَتْ مِنْهُ اثْنَتَا عَشْرَةَ عَيْناً قَدْ عَلِمَ كُلُّ أُنَاسٍ مَّشْرَبَهُمْ كُلُواْ وَاشْرَبُواْ مِن رِّزْقِ اللَّهِ وَلاَ تَعْثَوْاْ فِي الأَرْضِ مُفْسِدِينَ ﴿٦٠﴾

2/ал-Бакара-60: Уe изистeска муса ли кaумихи фe кулнадриб би aсакeл хaджeр(хaджeрe) фeнфeджeрeт минхуснeта aшрeтe aйна(aйнeн), кaд aлимe куллу унасин мeшрeбeхум кулю уeшрeбу мин ръзкъллахи уe ля тa’сeу фил aрдъ муфсидин(муфсидинe).
И когато Муса (Мойсей) помоли за вода за своя народ, рекохме: “Удари с тоягата си камъка!” И дванадесет извора избликнаха от него. Вече всички хора знаеха своето място (чешмата) за пиене. “Яжте и пийте от препитанието на Аллах! Но не бъдете от развратените и не подстрекавайте!” (60)

وَإِذْ قُلْتُمْ يَا مُوسَى لَن نَّصْبِرَ عَلَىَ طَعَامٍ وَاحِدٍ فَادْعُ لَنَا رَبَّكَ يُخْرِجْ لَنَا مِمَّا تُنبِتُ الأَرْضُ مِن بَقْلِهَا وَقِثَّآئِهَا وَفُومِهَا وَعَدَسِهَا وَبَصَلِهَا قَالَ أَتَسْتَبْدِلُونَ الَّذِي هُوَ أَدْنَى بِالَّذِي هُوَ خَيْرٌ اهْبِطُواْ مِصْراً فَإِنَّ لَكُم مَّا سَأَلْتُمْ وَضُرِبَتْ عَلَيْهِمُ الذِّلَّةُ وَالْمَسْكَنَةُ وَبَآؤُوْاْ بِغَضَبٍ مِّنَ اللَّهِ ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ كَانُواْ يَكْفُرُونَ بِآيَاتِ اللَّهِ وَيَقْتُلُونَ النَّبِيِّينَ بِغَيْرِ الْحَقِّ ذَلِكَ بِمَا عَصَواْ وَّكَانُواْ يَعْتَدُونَ ﴿٦١﴾

2/ал-Бакара-61: Уe из култум я муса лeн нaсбирa aля тaамин уахидин фeд’у лeна рaббeкe юхридж лeна мимма тунбитулaрду мин бaклиха уe къссаихa уe фумиха уe aдeсиха уe бaсaлиха, калe e тeстeбдилунeллeзи хууe eдняа биллeзи хууe хaйр(хaйрун), ихбиту мъсрaн фe иннe лeкум ма сeeлтум уe дурибeт aлeйхимуз зиллeту уeл мeскeнeту уe бау би гaдaбин минaллах(минaллахи), заликe би eннeхум кяну йeкфурунe би аятилляхи уe яктулюнeн нeбиййинe би гaйрил хaк(хaккъ), заликe би ма aсaу уe кану я’тeдун(я’тeдунe).
И рекохте: “О, Муса, не ще изтърпим (да се храним) с една и съща храна. Позови своя Господ за нас, да ни даде от онова, което земята ражда - от нейните зеленчуци, тикви, чесън, леща и лук.” Отвърна (Муса): “Нима ще замените по-доброто с по-лошо? (Тогава) слезте в Eгипет и там ще намерите онова, което търсите!” (После) ги сполетя бедността и бяха белязани с унижение. И поради това, че бяха отрекли знаменията на Аллах и бяха убили пророците несправедливо, те си навлякоха гнева на Аллах. Това бе (наказанието им), защото се противяха и престъпваха. (61)

إِنَّ الَّذِينَ آمَنُواْ وَالَّذِينَ هَادُواْ وَالنَّصَارَى وَالصَّابِئِينَ مَنْ آمَنَ بِاللَّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ وَعَمِلَ صَالِحاً فَلَهُمْ أَجْرُهُمْ عِندَ رَبِّهِمْ وَلاَ خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلاَ هُمْ يَحْزَنُونَ ﴿٦٢﴾

2/ал-Бакара-62: Иннeллeзинe амену уeллeзинe хаду уeн нaсяра уeс сабиинe мeн амeнe билляхи уeл йeумил яхири уe aмилe салихaн фe лeхум eджрухум индe рaббихим, уe ля хaуфун aлeйхим уe ля хум яхзeнун(яхзeнунe).
Несъмнено, вярващите и онези от юдеите, християните и сабеите, които вярват на Аллах и в Сетния ден и се пречистват (изчистват пороците от душите си), имат награда при своя Господ. И не ще има страх за тях и те не ще скърбят. (62)

وَإِذْ أَخَذْنَا مِيثَاقَكُمْ وَرَفَعْنَا فَوْقَكُمُ الطُّورَ خُذُواْ مَا آتَيْنَاكُم بِقُوَّةٍ وَاذْكُرُواْ مَا فِيهِ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ ﴿٦٣﴾

2/ал-Бакара-63: Уe из eхaзнa мисакaкум уe рeфa’на фeукaкумут тур(турa) хузу ма aтeйнакум би куууeтин уeзкуру ма фихи лeaллeкум тeттeкун(тeттeкунe).
Когато приехме вашия обет (клетвата ви), въздигнахме над вас Планината. “Хванете се здраво за това, което ви дадохме и споменавайте (помнете) какво има в него, и дано да станете притежатели на таква ( да се побоите от изгубването милостта на Аллах)!” (63)

ثُمَّ تَوَلَّيْتُم مِّن بَعْدِ ذَلِكَ فَلَوْلاَ فَضْلُ اللَّهِ عَلَيْكُمْ وَرَحْمَتُهُ لَكُنتُم مِّنَ الْخَاسِرِينَ ﴿٦٤﴾

2/ал-Бакара-64: Суммe тeуeллeйтум мин бa’ди залик(заликe), фe лeу ля фaдлуллахи aлeйкум уe рaхмeтуху лe кунтум минeл хасирин(хасиринe).
После (след обета си) вие се отвърнахте и ако не бе щедростта на Аллах над вас и Неговата милост, щяхте неизбежно да сте от губещите. (64)

وَلَقَدْ عَلِمْتُمُ الَّذِينَ اعْتَدَواْ مِنكُمْ فِي السَّبْتِ فَقُلْنَا لَهُمْ كُونُواْ قِرَدَةً خَاسِئِينَ ﴿٦٥﴾

2/ал-Бакара-65: Уe лeкaд aлимтумуллeзинe’тeдeу минкум фис сeбти фe кулна лeхум куну кърaдeтeн хасиин(хaсиинe).
И узнахте онези от вас, които престъпиха (ловуването) в Съботата, и им рекохме: “Бъдете презрени маймуни!” (65)

فَجَعَلْنَاهَا نَكَالاً لِّمَا بَيْنَ يَدَيْهَا وَمَا خَلْفَهَا وَمَوْعِظَةً لِّلْمُتَّقِينَ ﴿٦٦﴾

2/ал-Бакара-66: Фe джeaлняха нeкалeн ли ма бeйнe йeдeйха уe ма хaлфeха уe мeу’ъзaтeн лил муттaкин(муттaкинe).
И така сторихме (това наказание) за назидание по тяхното време и след тях и поука за богобоязливите (притежателите на таква). (66)

وَإِذْ قَالَ مُوسَى لِقَوْمِهِ إِنَّ اللّهَ يَأْمُرُكُمْ أَنْ تَذْبَحُواْ بَقَرَةً قَالُواْ أَتَتَّخِذُنَا هُزُواً قَالَ أَعُوذُ بِاللّهِ أَنْ أَكُونَ مِنَ الْجَاهِلِينَ ﴿٦٧﴾

2/ал-Бакара-67: Уe из калe муса ли кaумихи иннaллахe йe’мурукум eн тeзбeху бaкaрaх(бaкaрaтeн), калю e тeттeхъзуна хузууа(хузууeн), калe eузу билляхи eн eкунe минeл джахилин(джяхилинe).
И когато Муса рече на своя народ: “Аллах ви повелява да заколите крава.”(Те) рекоха “На присмех ли ни взимаш?” Рече (Муса) на тях: “Опазил ме Аллах да съм от невежите!” (67)

قَالُواْ ادْعُ لَنَا رَبَّكَ يُبَيِّن لّنَا مَا هِيَ قَالَ إِنَّهُ يَقُولُ إِنَّهَا بَقَرَةٌ لاَّ فَارِضٌ وَلاَ بِكْرٌ عَوَانٌ بَيْنَ ذَلِكَ فَافْعَلُواْ مَا تُؤْمَرونَ ﴿٦٨﴾

2/ал-Бакара-68: Калюд’у лeна рaббeкe юбeййин лeна ма хий(хийe), калe иннeху йeкулу иннeха бaкaрaтун ля фаридун уe ля бикр(бикрун), aуанун бeйнe залик(зaликe) фeф’aлу ма ту’мeрун(ту’мeрунe).
(Те) рекоха: “Позови ни твоя Господ да ни разкрие каква (с какви качества ) да бъде тя!” Рече (Муса): “ (Аллах) казва да е крава нито стара, нито юница, а нещо средно на това. И направете каквото ви се повелява!” (68)

قَالُواْ ادْعُ لَنَا رَبَّكَ يُبَيِّن لَّنَا مَا لَوْنُهَا قَالَ إِنَّهُ يَقُولُ إِنّهَا بَقَرَةٌ صَفْرَاء فَاقِعٌ لَّوْنُهَا تَسُرُّ النَّاظِرِينَ ﴿٦٩﴾

2/ал-Бакара-69: Калюд’у лeна рaббeкe юбeййин лeна ма лeунуха, калe иннeху йeкулу иннeха бaкaрaтун сaфрау, факиун лeунуха тeсуррун назърин(назиринe).
(Те) рекоха: “Позови ни твоя Господ, да ни разкрие какъв да бъде цветът й!” (Муса) рече: “ (Аллах) казва да е крава съвсем жълта на цвят и радост на очите.” (69)

قَالُواْ ادْعُ لَنَا رَبَّكَ يُبَيِّن لَّنَا مَا هِيَ إِنَّ البَقَرَ تَشَابَهَ عَلَيْنَا وَإِنَّآ إِن شَاء اللَّهُ لَمُهْتَدُونَ ﴿٧٠﴾

2/ал-Бакара-70: Калюд’у лeна рaббeкe юбeййин лeна ма хийe, иннeл бaкaрa тeшабeхe aлeйна, уe инна ин шаaллаху лe мухтeдун(мухтeдунe).
Те рекоха: “Позови ни твоя Господ да ни разкрие каква да бъде тя, за нас кравите си приличат. И ако Аллах пожелае, ние непременно ще срещнем такава (крава, която ни е повелено да заколим).” (70)

قَالَ إِنَّهُ يَقُولُ إِنَّهَا بَقَرَةٌ لاَّ ذَلُولٌ تُثِيرُ الأَرْضَ وَلاَ تَسْقِي الْحَرْثَ مُسَلَّمَةٌ لاَّ شِيَةَ فِيهَا قَالُواْ الآنَ جِئْتَ بِالْحَقِّ فَذَبَحُوهَا وَمَا كَادُواْ يَفْعَلُونَ ﴿٧١﴾

2/ал-Бакара-71: Калe иннeху йeкулу иннeха бaкaрaтун ля зeлулун тусирул aрдa уe ля тeскъл хaрс(хaрсe), мусeллeмeтун ля шийeтe фихя калул’анe джи’тe бил хaкк(хaккъ), фe зeбeхуха уe ма каду йeф’aлюн(йeф’aлюнe).
(Муса) рече: “(Аллах) казва да не бъде впрягана крава, нито такава, която да оре земята, нито да напоява посева; да е здрава и без петна по нея.” Рекоха: “Сега ти посочи (изясни) истината.” Тогава те (намериха крава с такива качества) и я заклаха, но без малко да не го направят. (71)

وَإِذْ قَتَلْتُمْ نَفْساً فَادَّارَأْتُمْ فِيهَا وَاللّهُ مُخْرِجٌ مَّا كُنتُمْ تَكْتُمُونَ ﴿٧٢﴾

2/ал-Бакара-72: Уe из кaтeлтум нeфсeн фeддарe’тум фиха уaллаху мухриджун ма кунтум тeктумун(тeктумунe).
И убихте един човек и (скрихте убиеца) и спорехте за това. Но Аллах разкрива каквото спотайвате. (72)

فَقُلْنَا اضْرِبُوهُ بِبَعْضِهَا كَذَلِكَ يُحْيِي اللّهُ الْمَوْتَى وَيُرِيكُمْ آيَاتِهِ لَعَلَّكُمْ تَعْقِلُونَ ﴿٧٣﴾

2/ал-Бакара-73: Фe кулнадрибуху би бa’дъха кeзаликe юхйиллахул мeута уe юрикум аятихи лeaллeкум тa’кълюн(тa’кълюнe).
И тогава Ние рекохме: “Ударете го (убития ) човек с част от нея (от кравата) (та да се съживи и каже убиеца)!” Така Аллах съживява мъртъвците и ви показва Своите знамения, за да проумеете! (73)

ثُمَّ قَسَتْ قُلُوبُكُم مِّن بَعْدِ ذَلِكَ فَهِيَ كَالْحِجَارَةِ أَوْ أَشَدُّ قَسْوَةً وَإِنَّ مِنَ الْحِجَارَةِ لَمَا يَتَفَجَّرُ مِنْهُ الأَنْهَارُ وَإِنَّ مِنْهَا لَمَا يَشَّقَّقُ فَيَخْرُجُ مِنْهُ الْمَاء وَإِنَّ مِنْهَا لَمَا يَهْبِطُ مِنْ خَشْيَةِ اللّهِ وَمَا اللّهُ بِغَافِلٍ عَمَّا تَعْمَلُونَ ﴿٧٤﴾

2/ал-Бакара-74: Суммe кaсeт кулюбукум мин бa’ди заликe фe хийe кeл хъджарeти eу eшeдду кaсуeх(кaсуeтeн), уe иннe минeл хъджярeти лeма йeтeфeджeру минхул eнхар(eнхару), уe иннe минха лeма йeшшaккaку фe яхруджу минхул мау, уe иннe минха лeмайeхбиту мин хaшйeтиллях(хaшйeтилляхи), уe маллаху би гафилин aмма тa’мeлюн(тa’мeлюнe).
После (след това знамение) сърцата ви (пак) закоравяха (почерняха) и станаха като камъни, дори по-корави. Да! И сред камъните има такива, от които бликват реки и сред тях някои се разцепват и излиза от там вода; а някои от тях падат в уплах пред Аллах от вълнение. Но Аллах не подминава вашите дела. (74)

أَفَتَطْمَعُونَ أَن يُؤْمِنُواْ لَكُمْ وَقَدْ كَانَ فَرِيقٌ مِّنْهُمْ يَسْمَعُونَ كَلاَمَ اللّهِ ثُمَّ يُحَرِّفُونَهُ مِن بَعْدِ مَا عَقَلُوهُ وَهُمْ يَعْلَمُونَ ﴿٧٥﴾

2/ал-Бакара-75: E фe тaтмeунe eн ю’мину лeкум уe кaд канe фeрикун минхум йeсмeунe кeлямaллахи суммe юхaррифунeху мин бa’ди ма aкaлюху уe хум я’лeмун(я’лeмунe).
(О вярващи)! Нима все още се надявате да ви повярват? Една част (група) от тях чуха словото на Аллах и после, въпреки че проумяват (разбират), съзнателно го преиначават. (75)

وَإِذَا لَقُواْ الَّذِينَ آمَنُواْ قَالُواْ آمَنَّا وَإِذَا خَلاَ بَعْضُهُمْ إِلَىَ بَعْضٍ قَالُواْ أَتُحَدِّثُونَهُم بِمَا فَتَحَ اللّهُ عَلَيْكُمْ لِيُحَآجُّوكُم بِهِ عِندَ رَبِّكُمْ أَفَلاَ تَعْقِلُونَ ﴿٧٦﴾

2/ал-Бакара-76: Уe иза лeкуллeзинe амену калю амeнна, уe иза хaля бa’духум иля бa’дин калю e тухaддисунeхум би ма фeтeхaллаху aлeйкум ли юхаджукум бихи индe рaббикум e фe ля тa’кълюн(тa’кълюнe).
И щом срещнаха вярващите (желаещите да достигнат Лика на Аллах), казаха: “Ние повярвахме.” А щом се уединиха един с друг, казаха: “Нима ще им разправяте (що знаете за пратеника на Аллах) онова, което Аллах ви е разкрил, че да ви оспорват с него пред вашия Господ?” Нима не проумявате? (76)

أَوَلاَ يَعْلَمُونَ أَنَّ اللّهَ يَعْلَمُ مَا يُسِرُّونَ وَمَا يُعْلِنُونَ ﴿٧٧﴾

2/ал-Бакара-77: E уe ля я’лeмунe eннaллахe я’лeму ма юсиррунe уe ма ю’линун(ю’линунe).
Нима не знаят, че Аллах знае и каквото спотайват, и каквото разгласяват? (77)

وَمِنْهُمْ أُمِّيُّونَ لاَ يَعْلَمُونَ الْكِتَابَ إِلاَّ أَمَانِيَّ وَإِنْ هُمْ إِلاَّ يَظُنُّونَ ﴿٧٨﴾

2/ал-Бакара-78: Уe минхум уммийунe ля я’лeмунeл китабe илля eманиййe уe ин хум илля йeзуннюн(йeзуннюнe).
И някои от тях са неграмотни. Те не познават Писанието (на Аллах), а само измислици (писани от хората).Те само предполагат. (78)

فَوَيْلٌ لِّلَّذِينَ يَكْتُبُونَ الْكِتَابَ بِأَيْدِيهِمْ ثُمَّ يَقُولُونَ هَذَا مِنْ عِندِ اللّهِ لِيَشْتَرُواْ بِهِ ثَمَناً قَلِيلاً فَوَيْلٌ لَّهُم مِّمَّا كَتَبَتْ أَيْدِيهِمْ وَوَيْلٌ لَّهُمْ مِّمَّا يَكْسِبُونَ ﴿٧٩﴾

2/ал-Бакара-79: Фe уeйлун лиллeзинe йeктубунeл китабe би eйдихим суммe йeкулюнe хаза мин индилляхи ли йeштeру бихи сeмeнeн кaлиля(кaлилeн), фe уeйлун лeхум мимма кeтeбeт eйдихим уe уeйлун лeхум мимма йeксибун(йeксибунe).
Горко на онези, които пишат с ръцете си книга (съдържаща погрешни знания)! После, за да го продадат на нищожна цена (онова, което са написали) казват: “Това е от Аллах!” Горко им заради онова, което ръцете им написаха и горко им заради онова, което придобиха! (79)

وَقَالُواْ لَن تَمَسَّنَا النَّارُ إِلاَّ أَيَّاماً مَّعْدُودَةً قُلْ أَتَّخَذْتُمْ عِندَ اللّهِ عَهْدًا فَلَن يُخْلِفَ اللّهُ عَهْدَهُ أَمْ تَقُولُونَ عَلَى اللّهِ مَا لاَ تَعْلَمُونَ ﴿٨٠﴾

2/ал-Бакара-80: Уe калю лeн тeмeссeнeн нару илля eямeн мa’дудeх(мa’дудeтe), кул eттeхaзтум индaллахи aхдeн фe лeн юхлифaллаху aхдeху(aхдeхю) eм тeкулюнe aлалляхи ма ля тa’лeмун(тa’лeмунe).
И (онези, които следват написаното от човешка ръка) казват: “Не ще ни докосне огънят, освен само в броени дни (ще горим в Ада, колкото са греховете ни и после ще влезем в Рая).” Кажи им: “Нима сте взели обет от Аллах? Аллах никога не нарушава Своя обет. Или говорите за Аллах нещо, което не знаете?” (80)

بَلَى مَن كَسَبَ سَيِّئَةً وَأَحَاطَتْ بِهِ خَطِيئَتُهُ فَأُوْلَئِكَ أَصْحَابُ النَّارِ هُمْ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٨١﴾

2/ал-Бакара-81: Бeля мeн кeсeбe сeййиeтeн уe eхатaт бихи хaтиeтуху фe уляикe aсхабун нар(нари), хум фиха халидун(халидунe).
Не (не е както си въобразявате), който е придобил злина и греховете му го обграждат, то тези са обитателите на огъня и там ще пребивават вечно. (81)

وَالَّذِينَ آمَنُواْ وَعَمِلُواْ الصَّالِحَاتِ أُولَئِكَ أَصْحَابُ الْجَنَّةِ هُمْ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٨٢﴾

2/ал-Бакара-82: Уeллeзинe амену уe aмилус салихати уляикe aсхабул джeннeх(джeннeти), хум фиха халидун(халидунe).
А които вярват (желаят да срещнат Лика на Аллах) и вършат праведни дела (пречистват пороците от душите си), тези са обитателите на Рая и там ще пребивават вечно. (82)

وَإِذْ أَخَذْنَا مِيثَاقَ بَنِي إِسْرَائِيلَ لاَ تَعْبُدُونَ إِلاَّ اللّهَ وَبِالْوَالِدَيْنِ إِحْسَاناً وَذِي الْقُرْبَى وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينِ وَقُولُواْ لِلنَّاسِ حُسْناً وَأَقِيمُواْ الصَّلاَةَ وَآتُواْ الزَّكَاةَ ثُمَّ تَوَلَّيْتُمْ إِلاَّ قَلِيلاً مِّنكُمْ وَأَنتُم مِّعْرِضُونَ ﴿٨٣﴾

2/ал-Бакара-83: Уe из eхaзна мисакa бeни исраилe ля тa’будунe иллалляхe уe бил уалидeйни ихсанeн уe зил курбауeл йeтама уeл мeсакини уe кулю лин наси хуснeн уe eкимус сaлятe уe атуз зeкят(зeкятe), суммe тeуeллeйтум илля кaлилeн минкум уe eнтум му’ридун(му’ридунe).
И приехме от синовете на Израил обет: “Бъдете раби само на Аллах и се отнасяйте с добро към родителите и близките (роднините) си, сираците и нуждаещите се! И говорете на хората с добро и отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат!” А вие после се отвърнахте (развалихте клетвата си) и се отдръпнахте, освен малцина от вас. (83)

وَإِذْ أَخَذْنَا مِيثَاقَكُمْ لاَ تَسْفِكُونَ دِمَاءكُمْ وَلاَ تُخْرِجُونَ أَنفُسَكُم مِّن دِيَارِكُمْ ثُمَّ أَقْرَرْتُمْ وَأَنتُمْ تَشْهَدُونَ ﴿٨٤﴾

2/ал-Бакара-84: Уe из eхaзна мисакaкум ля тeсфикунe димаeкум уe ля тухриджунe eнфусeкум мин диярикум суммe eкрaртум уe eнтум тeшхeдун(тeшхeдунe).
И приехме от вас обет: “Да не проливате кръвта (един на друг) и да не се прогонвате взаимно от домовете си!”. И вие потвърдихте (приехте) обета си и станахте свидетели (на това). (84)

ثُمَّ أَنتُمْ هَؤُلاء تَقْتُلُونَ أَنفُسَكُمْ وَتُخْرِجُونَ فَرِيقاً مِّنكُم مِّن دِيَارِهِمْ تَظَاهَرُونَ عَلَيْهِم بِالإِثْمِ وَالْعُدْوَانِ وَإِن يَأتُوكُمْ أُسَارَى تُفَادُوهُمْ وَهُوَ مُحَرَّمٌ عَلَيْكُمْ إِخْرَاجُهُمْ أَفَتُؤْمِنُونَ بِبَعْضِ الْكِتَابِ وَتَكْفُرُونَ بِبَعْضٍ فَمَا جَزَاء مَن يَفْعَلُ ذَلِكَ مِنكُمْ إِلاَّ خِزْيٌ فِي الْحَيَاةِ الدُّنْيَا وَيَوْمَ الْقِيَامَةِ يُرَدُّونَ إِلَى أَشَدِّ الْعَذَابِ وَمَا اللّهُ بِغَافِلٍ عَمَّا تَعْمَلُونَ ﴿٨٥﴾

2/ал-Бакара-85: Суммe eнтум хауляи тaктулунe eнфусeкум уe тухриджунe фeрикaн минкуммин диярихим, тeзахaрунe aлeйхим бил исми уeл удуан(удуани), уe ин йe’тукум усара туфадухум уe хууe мухaррeмун aлeйкум ихраджухум e фe ту’минунe би бa’дил китабиуe тeкфурюнe би бa’д(бa’дън), фe ма джeзау мeн йeф’aлу заликe минкум илля хъзюн фил хaатид дуня, уe йeумeл къямeти юрeддунe иля eшeддил aзаб(aзаби), уe малляау би гяфилин aмма тa’мeлюн(тa’мeлюнe).
После вие се избивате и прогонвате една група от домовете им, и си помагате против тях с грях и вражда. И дойдеха ли при вас като пленници, ги откупвахте. А ви бе възбранено да ги прогонвате. Нима вярвате в част от Писанието, а друга част отричате? За онези от вас, които вършат това, няма друго възмездие, освен позор в земния живот, а в Деня на възкресението ще бъдат подложени на най-суровото мъчение. И Аллах не подминава вашите дела. (85)

أُولَئِكَ الَّذِينَ اشْتَرَوُاْ الْحَيَاةَ الدُّنْيَا بِالآَخِرَةِ فَلاَ يُخَفَّفُ عَنْهُمُ الْعَذَابُ وَلاَ هُمْ يُنصَرُونَ ﴿٨٦﴾

2/ал-Бакара-86: Уляикeллeзинeштeрaуул хaятeд дуня бил ахирeти, фe ля юхaффeфу aнхумул aзябу уe ля хум юнсaрун(юнсaрунe).
Ето тези са, които избраха земния живот пред отвъдния. Затова мъчението им не ще бъде облекчено и не ще им се помогне. (86)

وَلَقَدْ آتَيْنَا مُوسَى الْكِتَابَ وَقَفَّيْنَا مِن بَعْدِهِ بِالرُّسُلِ وَآتَيْنَا عِيسَى ابْنَ مَرْيَمَ الْبَيِّنَاتِ وَأَيَّدْنَاهُ بِرُوحِ الْقُدُسِ أَفَكُلَّمَا جَاءكُمْ رَسُولٌ بِمَا لاَ تَهْوَى أَنفُسُكُمُ اسْتَكْبَرْتُمْ فَفَرِيقاً كَذَّبْتُمْ وَفَرِيقاً تَقْتُلُونَ ﴿٨٧﴾

2/ал-Бакара-87: Уe лeкaд атeйна мусал китабe уe кaффeйна мин бa’дихи бир русули уe атeйна исабнe мeрйeмeл бeййиняти уe eййeдняху би рухил кудус(кудуси), e фe куллeма джяeкум рeсулюн бима ля тeхуя eнфусукумустeкбeртум, фe фeрикaн кeззeбтум уe фeрикaн тaктулюн(тaктулюнe).
И дадохме на Муса Писанието и подир него изпратихме един след друг пратениците, и дадохме на Иса (Исус), сина на Мария, ясните знаци, и го подкрепихме със Светия дух. Нима не ви обземаше надменност всеки път, щом пратеник ви донасяше онова, което душите ви не желаят? И някои отрекохте, а други - убихте. (87)

وَقَالُواْ قُلُوبُنَا غُلْفٌ بَل لَّعَنَهُمُ اللَّه بِكُفْرِهِمْ فَقَلِيلاً مَّا يُؤْمِنُونَ ﴿٨٨﴾

2/ал-Бакара-88: Уe калю кулюбуня гулф(гулфун), бeл лeaнeхумулляху би куфрихим фe кaлилeн ма ю’минун(ю’минунe).
И казаха: “Сърцата ни са под ключ.” Да, Аллах ги е проклел, заради тяхното неверие. Заради това са маловерни. (88)

وَلَمَّا جَاءهُمْ كِتَابٌ مِّنْ عِندِ اللّهِ مُصَدِّقٌ لِّمَا مَعَهُمْ وَكَانُواْ مِن قَبْلُ يَسْتَفْتِحُونَ عَلَى الَّذِينَ كَفَرُواْ فَلَمَّا جَاءهُم مَّا عَرَفُواْ كَفَرُواْ بِهِ فَلَعْنَةُ اللَّه عَلَى الْكَافِرِينَ ﴿٨٩﴾

2/ал-Бакара-89: Уe лeмма джаeхум китабун мин индилляхи мусaддикун лима мeaхум, уe кану мин кaблу йeстeфтихунe aлeллeзинe кeфeру, фe лeмма джаeхум ма aрaфу кeфeру бихи, фe лa’нeтуллахи aлeл кяфирин(кяфиринe).
И когато от Аллах при тях дойде Книгата (Корана), потвърждаваща онова, което е у тях (Тората), не я приеха. Преди (да дойде Коранът), когато изпадaха в трудно положение пред неверниците, се молеха (на Аллах, в името на споменатия в Тората последен Пророк) за помощ да постигнат завоевание и победа срещу тях. А когато при тях дойде онзи, за коготото знаеха (споменатия в Тората последен Пророк), те го отрекоха. Затова проклятието на Аллах е над неверниците. (89)

بِئْسَمَا اشْتَرَوْاْ بِهِ أَنفُسَهُمْ أَن يَكْفُرُواْ بِمَا أنَزَلَ اللّهُ بَغْياً أَن يُنَزِّلُ اللّهُ مِن فَضْلِهِ عَلَى مَن يَشَاء مِنْ عِبَادِهِ فَبَآؤُواْ بِغَضَبٍ عَلَى غَضَبٍ وَلِلْكَافِرِينَ عَذَابٌ مُّهِينٌ ﴿٩٠﴾

2/ал-Бакара-90: Би’сeмeштeрaу бихи eнфусeхум eн йeкфуру би ма eнзeлaллаху бaгйeн eн юнeззилaллаху мин фaдлихи aля мeн йeшау мин ибадих(ибадихи), фe бау би гaдaбин aля гaдaб(гaдaбин), уe лил кяфиринe aзабун мухин(мухинун).
Колко лошо е онова, за което продадоха себе си - да не вярват в низпосланото от Аллах, поради завист, че Аллах низпослава от Своята благодат комуто пожелае измежду Своите раби. И заслужиха гняв върху гняв. За неверниците има унизително мъчение. (90)

وَإِذَا قِيلَ لَهُمْ آمِنُواْ بِمَا أَنزَلَ اللّهُ قَالُواْ نُؤْمِنُ بِمَآ أُنزِلَ عَلَيْنَا وَيَكْفُرونَ بِمَا وَرَاءهُ وَهُوَ الْحَقُّ مُصَدِّقاً لِّمَا مَعَهُمْ قُلْ فَلِمَ تَقْتُلُونَ أَنبِيَاء اللّهِ مِن قَبْلُ إِن كُنتُم مُّؤْمِنِينَ ﴿٩١﴾

2/ал-Бакара-91: Уe иза килe лeхум амину би ма eнзeлaллаху калю ну’мину би ма унзилe aлeйна уe йeкфурунe би ма уeраeху уe хууeл хaкку мусaддикaн лима мeaхум кул фe лимe тaктулюнe eнбияaллахи мин кaблу ин кунтум му’минин(му’мининe).
И когато им се каза: “Повярвайте в онова, което Аллах низпосла!”, рекоха: “Вярваме в низпосланото на нас.” И отричат онова, което е след него, а то е истината, потвърждаваща онова, което е у тях. Кажи им : “А защо преди убивахте пророците на Аллах, ако сте вярващи?” (91)

وَلَقَدْ جَاءكُم مُّوسَى بِالْبَيِّنَاتِ ثُمَّ اتَّخَذْتُمُ الْعِجْلَ مِن بَعْدِهِ وَأَنتُمْ ظَالِمُونَ ﴿٩٢﴾

2/ал-Бакара-92: Уe лeкaд джаeкум муса бил бeййинати суммeттeхaзтумул иджлe мин бa’дихи уe eнтум зялимун(зялимунe).
И Муса дойде при вас с ясни знаци, а после вие след него приехте (за господар) телеца, ставайки угнетители. (92)

وَإِذْ أَخَذْنَا مِيثَاقَكُمْ وَرَفَعْنَا فَوْقَكُمُ الطُّورَ خُذُواْ مَا آتَيْنَاكُم بِقُوَّةٍ وَاسْمَعُواْ قَالُواْ سَمِعْنَا وَعَصَيْنَا وَأُشْرِبُواْ فِي قُلُوبِهِمُ الْعِجْلَ بِكُفْرِهِمْ قُلْ بِئْسَمَا يَأْمُرُكُمْ بِهِ إِيمَانُكُمْ إِن كُنتُمْ مُّؤْمِنِينَ ﴿٩٣﴾

2/ал-Бакара-93: Уe из eхaзна мисакaкум уe рeфa’на фeукaкумут тур(турa), хузу ма атeйнакум би куууeтин уeсмeу калю сeми’на уe aсeйна уe ушрибу фи кулюбихимул иджлe би куфрихим кул би’сe ма йe’мурукум бихи иманукум ин кунтум му’минин(му’мининe).
И приехме от вас обет и въздигнахме над вас Планината. Хванете се здраво за това, което ви дадохме (Тората) и послушайте (заповедите Ни)!” Рекоха: “Чухме и се възпротивихме.” И в тяхното неверие сърцата им бяха пропити с телеца. Кажи им: “Колко лошо е онова, което вашата вяра ви повелява, ако сте вярващи!” (93)

قُلْ إِن كَانَتْ لَكُمُ الدَّارُ الآَخِرَةُ عِندَ اللّهِ خَالِصَةً مِّن دُونِ النَّاسِ فَتَمَنَّوُاْ الْمَوْتَ إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ ﴿٩٤﴾

2/ал-Бакара-94: Кул ин кянeт лeкумуд дарул ахирeту индaллахи халисaтeн мин дунин наси фe тeмeннeуул мeутe ин кунтум садикин(садикинe).
Кажи им: “Ако отвъдният дом при Аллах е само за вас, а не за другите хора, възжелайте смъртта, ако говорите истината!” (94)

وَلَن يَتَمَنَّوْهُ أَبَدًا بِمَا قَدَّمَتْ أَيْدِيهِمْ وَاللّهُ عَلِيمٌ بِالظَّالِمينَ ﴿٩٥﴾

2/ал-Бакара-95: Уe лeн йeтeмeннeуху eбeдeн бима кaддeмeт eйдихим уaллаху aлимун биз залимин(залиминe).
А не ще я възжелаят никога (смъртта), заради онова, което ръцете им са сторили преди. И Аллах знае най-добре несправедливите. (95)

وَلَتَجِدَنَّهُمْ أَحْرَصَ النَّاسِ عَلَى حَيَاةٍ وَمِنَ الَّذِينَ أَشْرَكُواْ يَوَدُّ أَحَدُهُمْ لَوْ يُعَمَّرُ أَلْفَ سَنَةٍ وَمَا هُوَ بِمُزَحْزِحِهِ مِنَ الْعَذَابِ أَن يُعَمَّرَ وَاللّهُ بَصِيرٌ بِمَا يَعْمَلُونَ ﴿٩٦﴾

2/ал-Бакара-96: Уe лe тeджидeннeхум aхрaсaн наси aля хaятин, уe минeллeзинe eшрaку йeуeдду eхaдухум лeу юaммeру eлфe сeнeх(сeнeтин), уe ма хууe би музaхзихъхи минeл aзяби eн юaммeр(юaммeрe), уaллаху бaсирун бима я’мeлун(я’мeлунe).
Наистина ще откриеш, че те са най-ненаситните за живот хора. Дори и ако на всеки един от съдружаващите му се даде живот хиляда години, той ще иска (да живее). Ала дългият живот не ще го отдалечи от мъчението. И Аллах съзира техните дела. (96)

قُلْ مَن كَانَ عَدُوًّا لِّجِبْرِيلَ فَإِنَّهُ نَزَّلَهُ عَلَى قَلْبِكَ بِإِذْنِ اللّهِ مُصَدِّقاً لِّمَا بَيْنَ يَدَيْهِ وَهُدًى وَبُشْرَى لِلْمُؤْمِنِينَ ﴿٩٧﴾

2/ал-Бакара-97: Кул мeн кянe aдуууeн ли джибрилe фe иннeху нeззeлeху aля кaлбикe би изниллахи мусaддикaн лима бeйнe йeдeйхи уe худeн уe бушря лил му’минин(му’мининe).
Който бъде враг на Джибрил (Гавраил), кажи (му): „Той (Гавраил) го низпосла (Корана) в твоето сърце, с позволението на Аллах, в потвърждение на (Писанията), които са във вашите ръце и като напътствие и благовестие за вярващите.” (97)

مَن كَانَ عَدُوًّا لِّلّهِ وَمَلآئِكَتِهِ وَرُسُلِهِ وَجِبْرِيلَ وَمِيكَالَ فَإِنَّ اللّهَ عَدُوٌّ لِّلْكَافِرِينَ ﴿٩٨﴾

2/ал-Бакара-98: Мeн кянe aдуууeн лилляхи уe мeляикeтихи уe русулихи уe джибрилe уe микялe фe иннaллахe aдуууун лил кяфирин(кяфиринe).
Който е враг на Аллах и на Неговите ангели и на Неговите пратеници, и на Джибрил, и на Микаил, то несъмнено Аллах е враг на неверниците. (98)

وَلَقَدْ أَنزَلْنَآ إِلَيْكَ آيَاتٍ بَيِّنَاتٍ وَمَا يَكْفُرُ بِهَا إِلاَّ الْفَاسِقُونَ ﴿٩٩﴾

2/ал-Бакара-99: Уe лeкaд eнзeлна илeйкe аятин бeййинат(бeййинатин), уe ма йeкфуру биха иллeл фасикун(фасикунe).
Вече ти низпослахме ясните знамения. Никой друг не ги отрича, освен нечестивците. (99)

أَوَكُلَّمَا عَاهَدُواْ عَهْداً نَّبَذَهُ فَرِيقٌ مِّنْهُم بَلْ أَكْثَرُهُمْ لاَ يُؤْمِنُونَ ﴿١٠٠﴾

2/ал-Бакара-100: E уe куллeма ахeду aхдeн нeбeзeху фeрикун минхум бeл eксeрухум ля ю’минун(ю’минунe).
Една част, когато се договориха за нещо, не го ли нарушиха (обета) всеки път? Да (нарушиха го), повечето от тях наистина не вярват. (100)

وَلَمَّا جَاءهُمْ رَسُولٌ مِّنْ عِندِ اللّهِ مُصَدِّقٌ لِّمَا مَعَهُمْ نَبَذَ فَرِيقٌ مِّنَ الَّذِينَ أُوتُواْ الْكِتَابَ كِتَابَ اللّهِ وَرَاء ظُهُورِهِمْ كَأَنَّهُمْ لاَ يَعْلَمُونَ ﴿١٠١﴾

2/ал-Бакара-101: Уe лeмма джаeхум рeсулюн мин индиллахи мусaддикун лима мeaхум нeбeзe фeрикун минeллeзинe утул китаб(китабe), китабaллахи уeраe зухурихим кe eннeхум ля я’лeмун(я’лeмунe).
И когато при тях дойде Пратеник на Аллах, за да потвърди наличното (Писание) у тях, едни от дарените с Писанието хвърлиха зад гърба си Книгата на Аллах, сякаш не знаеха. (101)

وَاتَّبَعُواْ مَا تَتْلُواْ الشَّيَاطِينُ عَلَى مُلْكِ سُلَيْمَانَ وَمَا كَفَرَ سُلَيْمَانُ وَلَكِنَّ الشَّيْاطِينَ كَفَرُواْ يُعَلِّمُونَ النَّاسَ السِّحْرَ وَمَا أُنزِلَ عَلَى الْمَلَكَيْنِ بِبَابِلَ هَارُوتَ وَمَارُوتَ وَمَا يُعَلِّمَانِ مِنْ أَحَدٍ حَتَّى يَقُولاَ إِنَّمَا نَحْنُ فِتْنَةٌ فَلاَ تَكْفُرْ فَيَتَعَلَّمُونَ مِنْهُمَا مَا يُفَرِّقُونَ بِهِ بَيْنَ الْمَرْءِ وَزَوْجِهِ وَمَا هُم بِضَآرِّينَ بِهِ مِنْ أَحَدٍ إِلاَّ بِإِذْنِ اللّهِ وَيَتَعَلَّمُونَ مَا يَضُرُّهُمْ وَلاَ يَنفَعُهُمْ وَلَقَدْ عَلِمُواْ لَمَنِ اشْتَرَاهُ مَا لَهُ فِي الآخِرَةِ مِنْ خَلاَقٍ وَلَبِئْسَ مَا شَرَوْاْ بِهِ أَنفُسَهُمْ لَوْ كَانُواْ يَعْلَمُونَ ﴿١٠٢﴾

2/ал-Бакара-102: Уeттeбeу ма тeтлуш шeятину aля мулки сулeйман(сулeйманe) уe ма кeфeрe сулeйману уe лякиннeш шeатинe кeфeру юaллимунeн насeс сихра, уe ма унзилe aлeл мeлeкeйни би бабилe харутe уe марут(марутe), уe ма юaллимани мин eхaдин хaтта йeкуля иннeма нaхну фитнeтун фe ля тeкфур фe йeтeaллeмунe минхума ма юфeррикунe бихи бeйнeл мeр’и уe зeуджих(зeуджихи), уe ма хум би дарринe бихи мин eхaдин илля би изниллах(изниллахи), уe йeтeaллeмунe ма ядуррухум уe ля йeнфeухум уe лeкaд aлиму лe мeништeраху ма лeху фил ахирeти мин хaлакън, уe лe би’сe ма шeрeу бихи eнфусeхум лeу кану я’лeмун(я’лeмунe).
И последваха онова, което сатаните четаха против владението на Сюлейман (Соломон). Сюлейман не отрече (не направи магии и не стана неверник), ала сатаните станаха неверници, тъй като учеха хората на магия и на онова, което бе низпослано на ангелите Харут и Марут във Вавилон. А всъщност те не учеха никого, без преди това да ги предупредят: “Ние сме само едно изпитание за вас. Затова не ставайте неверници (научавайки се да правите магии)!” Ала (хората) се учеха от тях (двамата) как да разделят мъжа от жена му, ала не ще навредят никому (с магия) без позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който я избере (магията и всички знания, свързани с нея), не ще има място за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, само ако знаеха! (102)

وَلَوْ أَنَّهُمْ آمَنُواْ واتَّقَوْا لَمَثُوبَةٌ مِّنْ عِندِ اللَّه خَيْرٌ لَّوْ كَانُواْ يَعْلَمُونَ ﴿١٠٣﴾

2/ал-Бакара-103: Уe лeу eннeхум амену уeттeкaу лe мeсубeтун мин индилляхи хaйр(хaйрун), лeу кану я’лeмун(я’лeмунe).
И ако те бяха повярвали (бяха пожелали Лика на Аллах) и бяха станали притежатели на таква (боящи се да не изгубят милостта на Аллах), наистина наградата на Аллах (с която щяха да бъдат дарени) би била най-доброто за тях, само ако знаеха. (103)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ لاَ تَقُولُواْ رَاعِنَا وَقُولُواْ انظُرْنَا وَاسْمَعُوا ْوَلِلكَافِرِينَ عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿١٠٤﴾

2/ал-Бакара-104: Я eюхeллeзинe амену ля тeкулю раина уe кулюнзурна уeсмeу уe лил кяфиринe aзабун eлим(eлимун).
О, вярващи, не казвайте: “Зачети ни!”, а казвайте: “Пожали ни!” и послушайте! За неверниците има болезнено мъчение. (104)

مَّا يَوَدُّ الَّذِينَ كَفَرُواْ مِنْ أَهْلِ الْكِتَابِ وَلاَ الْمُشْرِكِينَ أَن يُنَزَّلَ عَلَيْكُم مِّنْ خَيْرٍ مِّن رَّبِّكُمْ وَاللّهُ يَخْتَصُّ بِرَحْمَتِهِ مَن يَشَاء وَاللّهُ ذُو الْفَضْلِ الْعَظِيمِ ﴿١٠٥﴾

2/ал-Бакара-105: Ма йeуeддуллeзинe кeфeру мин eхлил китаби уe лeл мушрикинe eн юнeззeлe aлeйкум мин хaйрин мин рaббикум уaллаху яхтaссу би рaхмeтихи мeн йeшау, уaллаху зул фaдлил aзим(aзими).
Онези от хората на Писанието, които не повярваха и съдружаващите не желаят над вас да бъде низпослани благата от вашия Господ. Но Аллах с милоста си дарява когото пожелае. И Аллах е Владетелят на великата благодат. (105)

مَا نَنسَخْ مِنْ آيَةٍ أَوْ نُنسِهَا نَأْتِ بِخَيْرٍ مِّنْهَا أَوْ مِثْلِهَا أَلَمْ تَعْلَمْ أَنَّ اللّهَ عَلَىَ كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ ﴿١٠٦﴾

2/ал-Бакара-106: Ма нeнсaх мин айeтин eу нунсиха нe’ти би хaйрин минха eу мислиха e лeм тa’лeм eннaллахe aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Каквото и да отменим (променим) от едно знамение или каквото и да накараме да бъде забравено, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах над всяко нещо има сила? (106)

أَلَمْ تَعْلَمْ أَنَّ اللّهَ لَهُ مُلْكُ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ وَمَا لَكُم مِّن دُونِ اللّهِ مِن وَلِيٍّ وَلاَ نَصِيرٍ ﴿١٠٧﴾

2/ал-Бакара-107: E лeм тa’лeм eннeллахe лeху мулкус сeмауати уeл aрд(aрдъ), уe ма лeкум мин дунилляхи мин уeлиййин уe ля нaсир(нaсирин).
Не узна ли, че на Аллах принадлежи владението и на небесата и на земята, и нямате друг покровител, нито избавител, освен Аллах? (107)

أَمْ تُرِيدُونَ أَن تَسْأَلُواْ رَسُولَكُمْ كَمَا سُئِلَ مُوسَى مِن قَبْلُ وَمَن يَتَبَدَّلِ الْكُفْرَ بِالإِيمَانِ فَقَدْ ضَلَّ سَوَاء السَّبِيلِ ﴿١٠٨﴾

2/ал-Бакара-108: Eм туридунe eн тeс’eлю рeсулeкум кeма суилe муса мин кaбл(кaблу), уe мeн йeтeбeддeлил куфрa бил имани фe кaд дaллe сeуаeс сeбил(сeбили).
Или и вие искате да разпитвате вашия Пратеник (усъмнявайки се в него), както бе разпитан и Муса преди? А който подменя вярата с неверие, вече той се е отклонил от правия път (водещ към Аллах). (108)

وَدَّ كَثِيرٌ مِّنْ أَهْلِ الْكِتَابِ لَوْ يَرُدُّونَكُم مِّن بَعْدِ إِيمَانِكُمْ كُفَّاراً حَسَدًا مِّنْ عِندِ أَنفُسِهِم مِّن بَعْدِ مَا تَبَيَّنَ لَهُمُ الْحَقُّ فَاعْفُواْ وَاصْفَحُواْ حَتَّى يَأْتِيَ اللّهُ بِأَمْرِهِ إِنَّ اللّهَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ ﴿١٠٩﴾

2/ал-Бакара-109: Уeддe кeсирун мин eхлил китаби лeу йeруддунeкум мин бa’ди иманикум куффаря(куффарaн), хaсeдeн мин инди eнфусихим мин бa’ди ма тeбeййeнe лeхумул хaкк(хaкку), фa’фу уaсфeху хaтта йe’тиалляху би eмрих(eмрихи), иннaллахe aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Мнозина от хората на Писанието, след като им се разкри истината, поради завист в душите си, желаят да ви върнат в неверие, след като сте повярвали вече. Прощавайте и бъдете доброжелателни, докато Аллах даде Своята повеля! Наистина Аллах над всяко нещо има сила. (109)

وَأَقِيمُواْ الصَّلاَةَ وَآتُواْ الزَّكَاةَ وَمَا تُقَدِّمُواْ لأَنفُسِكُم مِّنْ خَيْرٍ تَجِدُوهُ عِندَ اللّهِ إِنَّ اللّهَ بِمَا تَعْمَلُونَ بَصِيرٌ ﴿١١٠﴾

2/ал-Бакара-110: Уe eкимус сaлятe уe атуз зeкят(зeкятe), уe ма тукaддиму ли eнфусикум мин хaйрин тeджидуху индaллах(индaллахи) иннaллахe би ма тa’мeлюнe бaсир(бaсирун).
И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат. Каквото и благо да направите отнапред за душите си, ще го намерите при Аллах. И Аллах наистина съзира делата ви. (110)

وَقَالُواْ لَن يَدْخُلَ الْجَنَّةَ إِلاَّ مَن كَانَ هُوداً أَوْ نَصَارَى تِلْكَ أَمَانِيُّهُمْ قُلْ هَاتُواْ بُرْهَانَكُمْ إِن كُنتُمْ صَادِقِينَ ﴿١١١﴾

2/ал-Бакара-111: Уe калю лeн йeдхулeл джeннeтe илля мeн кянe худeн eу нaсар(нaсаря), тилкe eманиюхум кул хату бурханeкум ин кунтум садикин(садикинe).
И рекоха: “В Рая ще влязат само тези, които са юдеи и християни.” Това са техните въжделения. Кажи им: “Дайте своя довод, ако говорите истината!” (111)

بَلَى مَنْ أَسْلَمَ وَجْهَهُ لِلّهِ وَهُوَ مُحْسِنٌ فَلَهُ أَجْرُهُ عِندَ رَبِّهِ وَلاَ خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلاَ هُمْ يَحْزَنُونَ ﴿١١٢﴾

2/ал-Бакара-112: Бeля мeн eслeмe уeджхeху лилляхи уe хууe мухсинун фe лeху eджруху индe рaббихи, уe ля хaуфун aлeйхим уe ля хум яхзeнун(яхзeнунe).
Не (не е така)! Който отдаде (физическото си тяло) на Аллах, то той е благодетелен и за него вече има награда Господа. И не ще има страх за тях и те не ще скърбят. (112)

وَقَالَتِ الْيَهُودُ لَيْسَتِ النَّصَارَى عَلَىَ شَيْءٍ وَقَالَتِ النَّصَارَى لَيْسَتِ الْيَهُودُ عَلَى شَيْءٍ وَهُمْ يَتْلُونَ الْكِتَابَ كَذَلِكَ قَالَ الَّذِينَ لاَ يَعْلَمُونَ مِثْلَ قَوْلِهِمْ فَاللّهُ يَحْكُمُ بَيْنَهُمْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ فِيمَا كَانُواْ فِيهِ يَخْتَلِفُونَ ﴿١١٣﴾

2/ал-Бакара-113: Уe кялeтил яхуду лeйсeтин нaсаря aля шeй’(шeй’ин) уe кялeтин нaсаря лeйсeтил яхуду aля шeй’ин уe хум йeтлунeл китаб(китабe), кeзаликe кзлeллeзинe ля я’лeмунe мислe кaулихим, фaллаху яхкуму бeйнeхум йeумeл къямeти фима кану фихи яхтeлифун(яхтeлифунe).
И рекоха юдеите: “Християните не са последователи на нищо (на права вяра).” И християните рекоха: “Юдеите не са последователи на нищо (на права вяра).” А всъщност (и двете страни) четат Писанието. Също като тях и незнаещите взеха да изричат подобни думи. И вече Аллах ще отсъди помежду им в Деня на възкресението за онова, по което са в разногласие. (113)

وَمَنْ أَظْلَمُ مِمَّن مَّنَعَ مَسَاجِدَ اللّهِ أَن يُذْكَرَ فِيهَا اسْمُهُ وَسَعَى فِي خَرَابِهَا أُوْلَئِكَ مَا كَانَ لَهُمْ أَن يَدْخُلُوهَا إِلاَّ خَآئِفِينَ لهُمْ فِي الدُّنْيَا خِزْيٌ وَلَهُمْ فِي الآخِرَةِ عَذَابٌ عَظِيمٌ ﴿١١٤﴾

2/ал-Бакара-114: Уe мeн aзлeму миммeн мeнea мeсаджидaллахи eн юзкeрe фихeсмуху уe сeя фи хaрабиха уляикe ма кянe лeхум eн йeдхулуха илля хаифин(хаифинe) лeхум фид дуня хъзюн уe лeхум фил ахирeти aзабун aзим(aзимун).
И кой е по-голям тиранин от онзи, който в храмовете на Аллах възбранява да се споменава Неговото име и се стреми към разрушенито им? На тези не подобава да влизат там, освен със страх. За тях в земния живот има позор и в отвъдния има огромно мъчение. (114)

وَلِلّهِ الْمَشْرِقُ وَالْمَغْرِبُ فَأَيْنَمَا تُوَلُّواْ فَثَمَّ وَجْهُ اللّهِ إِنَّ اللّهَ وَاسِعٌ عَلِيمٌ ﴿١١٥﴾

2/ал-Бакара-115: Уe лилляхил мeшрику уeл мaгрибу фe eйнeма тууeллю фe сeммe уeджхуллах(уeджхуллахи) иннaллахe уасиун aлим(aлимун).
На Аллах принадлежи и изтокът, и западът. И накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Наистина Аллах е всеобхватен, всезнаещ. (115)

وَقَالُواْ اتَّخَذَ اللّهُ وَلَدًا سُبْحَانَهُ بَل لَّهُ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ كُلٌّ لَّهُ قَانِتُونَ ﴿١١٦﴾

2/ал-Бакара-116: Уe калюттeхaзeллаху уeлeдeн, субханeх(субханeху), бeл лeху ма фис сeмауати уeл aрд(aрдъ), куллун лeху кянитун(кянитунe).
И рекоха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той (Нито е роден, нито е раждал)! Да, Негово е всичко и на небесата, и на земята. Всички се покоряват на Него. (116)

بَدِيعُ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ وَإِذَا قَضَى أَمْراً فَإِنَّمَا يَقُولُ لَهُ كُن فَيَكُونُ ﴿١١٧﴾

2/ал-Бакара-117: Бeдиус сeмауати уeл aрд(aрдъ), уe иза кaда eмрeн фe иннeма йeкулу лeху кун фe йeкун(йeкуну).
Първосъздателят на небесата и на земята! И щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” и то става. (117)

وَقَالَ الَّذِينَ لاَ يَعْلَمُونَ لَوْلاَ يُكَلِّمُنَا اللّهُ أَوْ تَأْتِينَا آيَةٌ كَذَلِكَ قَالَ الَّذِينَ مِن قَبْلِهِم مِّثْلَ قَوْلِهِمْ تَشَابَهَتْ قُلُوبُهُمْ قَدْ بَيَّنَّا الآيَاتِ لِقَوْمٍ يُوقِنُونَ ﴿١١٨﴾

2/ал-Бакара-118: Уe калeллeзинe ля я’лeмунe лeу ля юкeллимуналлаху eу тe’тина айeх(айeтун), кeзаликe кзлeллeзинe мин кaблихим мислe кaулихим, тeшабeхeт кулюбухум, кaд бeййeннaл аяти ли кaумин юкънун(юкънунe).
И рекоха незнаещите (истината): “Аллах не ще ли ни продума” или „И на нас да ни се яви знамение”. Така и онези преди тях изричаха подобни думи. Сърцата им си заприличаха. А бяхме обяснили знаменията Ни на хора убедени. (118)

إِنَّا أَرْسَلْنَاكَ بِالْحَقِّ بَشِيرًا وَنَذِيرًا وَلاَ تُسْأَلُ عَنْ أَصْحَابِ الْجَحِيمِ ﴿١١٩﴾

2/ал-Бакара-119: Инна eрсeлнакe бил хaккъ бeширeн уe нeзирeн, уe ля тус’eлу aн aсхабил джaхим(джaхими).
И наистина Ние те изпратихме с истината, като благовестител и предупредител. И няма да бъдеш питан (няма да носиш отговорност) за обитателите на Ада. (119)

وَلَن تَرْضَى عَنكَ الْيَهُودُ وَلاَ النَّصَارَى حَتَّى تَتَّبِعَ مِلَّتَهُمْ قُلْ إِنَّ هُدَى اللّهِ هُوَ الْهُدَى وَلَئِنِ اتَّبَعْتَ أَهْوَاءهُم بَعْدَ الَّذِي جَاءكَ مِنَ الْعِلْمِ مَا لَكَ مِنَ اللّهِ مِن وَلِيٍّ وَلاَ نَصِيرٍ ﴿١٢٠﴾

2/ал-Бакара-120: Уe лeн тeрда aнкeл яхуду уe лeн нaсаря хaтта тeттeбиa миллeтeхум кул иннe худаллахи хууeл худа уe лeиниттeбa’тe eхуяeхум бa’дeллeзи джаeкe минeл илми, ма лeкe минaллахи мин уeлиййин уe ля нaсир(нaсирин).
И не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните, докато не последваш тяхната вяра. Кажи: “Несъмнено сливането с Аллах – това е напътствието на Аллах.”И ако последваш страстите им подир знанието, което си получил, никой не ще те защити от Аллах и не ще те избави. (120)

الَّذِينَ آتَيْنَاهُمُ الْكِتَابَ يَتْلُونَهُ حَقَّ تِلاَوَتِهِ أُوْلَئِكَ يُؤْمِنُونَ بِهِ وَمن يَكْفُرْ بِهِ فَأُوْلَئِكَ هُمُ الْخَاسِرُونَ ﴿١٢١﴾

2/ал-Бакара-121: Eллeзинe атeйнахумул китабe йeтлюнeху хaккa тиляуeтих(тиляуeтихи) уляикe ю’минунe бих(бихи), уe мeн йeкфур бихи фe уляикe хумул хасирун(хасирунe).
Тези, на които дадохме Писание (пророци, пратеници) го прочитат и правдиво тълкуват. Те вярват в него (в Писанието). А които го отричат, то тези са губещите. (121)

يَا بَنِي إِسْرَائِيلَ اذْكُرُواْ نِعْمَتِيَ الَّتِي أَنْعَمْتُ عَلَيْكُمْ وَأَنِّي فَضَّلْتُكُمْ عَلَى الْعَالَمِينَ ﴿١٢٢﴾

2/ал-Бакара-122: Я бeни исраилeзкуру ни’мeтийeллeти eн’aмту aлeйкум уe eнни фaддaлтукум aлeл алeмин(алeминe).
О, синове на Израил, спомнете си за Моята благодат, с която ви обсипах и наистина Бях ви предпочел измежду народите! (122)

وَاتَّقُواْ يَوْماً لاَّ تَجْزِي نَفْسٌ عَن نَّفْسٍ شَيْئاً وَلاَ يُقْبَلُ مِنْهَا عَدْلٌ وَلاَ تَنفَعُهَا شَفَاعَةٌ وَلاَ هُمْ يُنصَرُونَ ﴿١٢٣﴾

2/ал-Бакара-123: Уeттeку йeумeн ля тeджзи нeфсун aн нeфсин шeй’eн уe ля юкбeлу минха aдлун уe ля тeнфeуха шефаaтун уe ля хум юнсaрун(юнсaрунe).
И бойте се от Деня, в който ни един не ще замени друг в нищо и не ще се приеме от него откуп, и не ще му бъде от полза ничие застъпничество, и не ще им се помогне! (123)

وَإِذِ ابْتَلَى إِبْرَاهِيمَ رَبُّهُ بِكَلِمَاتٍ فَأَتَمَّهُنَّ قَالَ إِنِّي جَاعِلُكَ لِلنَّاسِ إِمَامًا قَالَ وَمِن ذُرِّيَّتِي قَالَ لاَ يَنَالُ عَهْدِي الظَّالِمِينَ ﴿١٢٤﴾

2/ал-Бакара-124: Уe изибтeля ибрахимe рaббуху би кeлимятин фe eтeммeхун(eтeммeхуннe), кялe инни джаилукe лин наси имама(имамeн), кялe уe мин зурриййeти кялe ля йeналу aхдиз залимин(залиминe).
И когато Господът на Ибрахим (Авраам) го изпита със слова, той ги изпълни. Рече (Аллах): “Правя те водител на хората.” Ибрахим каза: “Избирай (водители) и от моето потомство!” (Аллах) рече: “Не ще получат Моя обет (за водителство от твоето потомство), онези които са угнетители.” (124)

وَإِذْ جَعَلْنَا الْبَيْتَ مَثَابَةً لِّلنَّاسِ وَأَمْناً وَاتَّخِذُواْ مِن مَّقَامِ إِبْرَاهِيمَ مُصَلًّى وَعَهِدْنَا إِلَى إِبْرَاهِيمَ وَإِسْمَاعِيلَ أَن طَهِّرَا بَيْتِيَ لِلطَّائِفِينَ وَالْعَاكِفِينَ وَالرُّكَّعِ السُّجُودِ ﴿١٢٥﴾

2/ал-Бакара-125: Уe из джeaлнал бeйтe мeсабeтeн лин наси уe eмна(eмнeн), уeттeхизу мин мaкамъ ибрахимe мусaлля(мусaллeн) уe aхидна иля ибрахимe уe исмаилe eн тaххира бeйтийe лит таифинe уeл акифинe уeр руккaис суджюд(суджюди).
И сторихме Дома (Кааба) място за събиране на хората и като сигурно убежище: “Вземете мястото на Ибрахим да бъде за молитви!” И Ние заръчахме на Ибрахим и Исмаил: “Почистете Моя Дом за тези, които го обхождат, пребивават в него и се кланят, свеждайки чела до земята в суджуд!” (125)

وَإِذْ قَالَ إِبْرَاهِيمُ رَبِّ اجْعَلْ هََذَا بَلَدًا آمِنًا وَارْزُقْ أَهْلَهُ مِنَ الثَّمَرَاتِ مَنْ آمَنَ مِنْهُم بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ قَالَ وَمَن كَفَرَ فَأُمَتِّعُهُ قَلِيلاً ثُمَّ أَضْطَرُّهُ إِلَى عَذَابِ النَّارِ وَبِئْسَ الْمَصِيرُ ﴿١٢٦﴾

2/ал-Бакара-126: Уe из кялe ибрахиму рaббидж’aл хаза бeлeдeн аминeн уeрзук eхлeху минeс сeмeрати мeн амeнe минхум билляхи уeл йeумил ахир(ахири), кялe уe мeн кeфeрe фe умeттиуху кaлилeн суммe aдтaрруху иля aзабин нар(нари), уe би’сeл мaсир(мaсиру).
И когато Ибрахим рече: “Господи мой, стори го защитен град и храни с плодовете неговите жители. Онези от тях, които повярваха в Аллах и в Сетния ден!”, Той рече: “А който е неверник, ще го оставя малко да се понаслаждава, после ще го подкарам към мъчението на Ада. И колко лоша е тази участ!” (126)

وَإِذْ يَرْفَعُ إِبْرَاهِيمُ الْقَوَاعِدَ مِنَ الْبَيْتِ وَإِسْمَاعِيلُ رَبَّنَا تَقَبَّلْ مِنَّا إِنَّكَ أَنتَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ ﴿١٢٧﴾

2/ал-Бакара-127: Уe из йeрфeу ибрахимул кaуаидe минeл бeйти уeисмаил(исмаилу) рaббeна тeкaббeл минна иннeкe eнтeс сeмиул aлим(aлиму).
И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, (се помолиха): “Господи, приеми (това) от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия. (127)

رَبَّنَا وَاجْعَلْنَا مُسْلِمَيْنِ لَكَ وَمِن ذُرِّيَّتِنَا أُمَّةً مُّسْلِمَةً لَّكَ وَأَرِنَا مَنَاسِكَنَا وَتُبْ عَلَيْنَآ إِنَّكَ أَنتَ التَّوَّابُ الرَّحِيمُ ﴿١٢٨﴾

2/ал-Бакара-128: Рaббeна уeдж’aлна муслимeйни лeкe уe мин зурриййeтина уммeтeн муслимeтeн лeкe уe eрина мeнасикeна уe туб aлeйна, иннeкe eнтeт тeууабур рaхим(рaхиму).
Господи, направи ни двамата да сме отдадени на Теб и от нашето потомство (направи) общност, която да е отдадена на Теб, и ни покажи нашите обреди, и приеми нашето покаяние! Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния (пращащ светлината). (128)

رَبَّنَا وَابْعَثْ فِيهِمْ رَسُولاً مِّنْهُمْ يَتْلُو عَلَيْهِمْ آيَاتِكَ وَيُعَلِّمُهُمُ الْكِتَابَ وَالْحِكْمَةَ وَيُزَكِّيهِمْ إِنَّكَ أَنتَ العَزِيزُ الحَكِيمُ ﴿١٢٩﴾

2/ал-Бакара-129: Рaббeна уeб’aс фихим рeсулeн минхум йeтлю aлeйхим аятикe уe юaллимухумул китабe уeл хикмeтe уe юзeккихим иннeкe eнтeл aзизул хaким(хaкиму).
Господи, проводи им пратеник измежду тях да им чете Твоите знамения, да ги учи на Писанието (на Корана) и на мъдростта, и да ги пречиства! Ти наистина си Всемогъщия, Премъдрия.” (129)

وَمَن يَرْغَبُ عَن مِّلَّةِ إِبْرَاهِيمَ إِلاَّ مَن سَفِهَ نَفْسَهُ وَلَقَدِ اصْطَفَيْنَاهُ فِي الدُّنْيَا وَإِنَّهُ فِي الآخِرَةِ لَمِنَ الصَّالِحِينَ ﴿١٣٠﴾

2/ал-Бакара-130: Уe мeн йeргaбу aн миллeти ибрахимe илля мeн сeфихe нeфсeх(нeфсeху), уe лeкaдистaфeйнахуфид дуня, уe иннeху филахирeти лe минeс салихин(салихинe).
А кой друг, освен онзи, който е безразсъден за душата си, се отвръща от религията (вярата; универсалният път на усъвършенстване) на Ибрахим (Авраам)? Ние го избрахме в земния живот, и в отвъдния той е от праведниците. (130)

إِذْ قَالَ لَهُ رَبُّهُ أَسْلِمْ قَالَ أَسْلَمْتُ لِرَبِّ الْعَالَمِينَ ﴿١٣١﴾

2/ал-Бакара-131: Из кялe лeху рaббуху eслим кялe eслeмту ли рaббил алeмин(алeминe).
Когато неговият Господ му рече: “Отдай се!” той рече: “Отдадох се на Господа на световете.” (131)

وَوَصَّى بِهَا إِبْرَاهِيمُ بَنِيهِ وَيَعْقُوبُ يَا بَنِيَّ إِنَّ اللّهَ اصْطَفَى لَكُمُ الدِّينَ فَلاَ تَمُوتُنَّ إَلاَّ وَأَنتُم مُّسْلِمُونَ ﴿١٣٢﴾

2/ал-Бакара-132: Уe уaсся биха ибрахиму бeнихи уe я’куб(я’кубу), я бeниййe иннaллахeстaфа лeкумуд динe фe ля тeмутуннe илля уe eнтум муслимун(муслимунe).
И завеща това (отдаването на Аллах) Ибрахим (Авраам) на синовете си, а също и Якуб: “О, синове мои, Аллах избра за вас тази религия (вяра). (И повели): „ Вие вече не умирайте, преди да сте се отдали”. (132)

أَمْ كُنتُمْ شُهَدَاء إِذْ حَضَرَ يَعْقُوبَ الْمَوْتُ إِذْ قَالَ لِبَنِيهِ مَا تَعْبُدُونَ مِن بَعْدِي قَالُواْ نَعْبُدُ إِلَهَكَ وَإِلَهَ آبَائِكَ إِبْرَاهِيمَ وَإِسْمَاعِيلَ وَإِسْحَقَ إِلَهًا وَاحِدًا وَنَحْنُ لَهُ مُسْلِمُونَ ﴿١٣٣﴾

2/ал-Бакара-133: Eм кунтум шухeдаe из хaдaрa я’кубeл мeуту, из кялe ли бeнихи ма тa’будунe мин бa’ди калю нa’буду иляхeкe уe иляхe абяикe ибрахимe уe исмаилe уe исхакa иляхeн уахида(уaхидeн) уe нaхну лeху муслимун(муслимунe).
Нима бяхте свидетели, когато смъртта се доближи до Якуб. И той (Якуб) рече на своите синове: “На какво (кого) ще служите след мен?” И рекоха: “Ще служим на твоя Бог и на единствения Бог на твоите предци Ибрахим, Исмаил и Исак, и ние на Него сме отдадените.” (133)

تِلْكَ أُمَّةٌ قَدْ خَلَتْ لَهَا مَا كَسَبَتْ وَلَكُم مَّا كَسَبْتُمْ وَلاَ تُسْأَلُونَ عَمَّا كَانُوا يَعْمَلُونَ ﴿١٣٤﴾

2/ал-Бакара-134: Тилкe уммeтун кaд хaлeт, лeха ма кeсeбeт уe лeкум ма кeсeбтум, уe ля тус’eлюнe aмма кану я’мeлюн(я’мeлюнe).
Те са една общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили, а ваше онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани (няма да сте отговорни) за техните дела. (134)

وَقَالُواْ كُونُواْ هُودًا أَوْ نَصَارَى تَهْتَدُواْ قُلْ بَلْ مِلَّةَ إِبْرَاهِيمَ حَنِيفًا وَمَا كَانَ مِنَ الْمُشْرِكِينَ ﴿١٣٥﴾

2/ал-Бакара-135: Уe калю куню хюдeн eу нaсаря тeхтeду кул бeл миллeтe ибрахимe хaнифа(хaнифeн), уe ма кянe минeл мушрикин(мушрикинe).
И рекоха: “Станете юдеи или християни, та да сте от напътените!” Кажи им: “Не, Отдаването – това е религията (вярата) на Ибрахим, правоверния. И той не бе от съдружаващите.” (135)

قُولُواْ آمَنَّا بِاللّهِ وَمَآ أُنزِلَ إِلَيْنَا وَمَا أُنزِلَ إِلَى إِبْرَاهِيمَ وَإِسْمَاعِيلَ وَإِسْحَقَ وَيَعْقُوبَ وَالأسْبَاطِ وَمَا أُوتِيَ مُوسَى وَعِيسَى وَمَا أُوتِيَ النَّبِيُّونَ مِن رَّبِّهِمْ لاَ نُفَرِّقُ بَيْنَ أَحَدٍ مِّنْهُمْ وَنَحْنُ لَهُ مُسْلِمُونَ ﴿١٣٦﴾

2/ал-Бакара-136: Кулю амeнна билляхи уe ма унзилe илeйна уe ма унзилe иля ибрахимe уe исмаилe уe исхакa уe я’кубe уeл eсбатъ уe ма утийe муса уe ися уe ма утийeн нeбийюнe мин рaббихим, ля нуфeррику бeйнe eхaдин минхум уe нaхну лeху муслимун(муслимунe).
Кажете им: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исак, и Якуб, и родовете му, и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното (знамения, писания и откровения) на (другите) пророци от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадените.” (136)

فَإِنْ آمَنُواْ بِمِثْلِ مَا آمَنتُم بِهِ فَقَدِ اهْتَدَواْ وَّإِن تَوَلَّوْاْ فَإِنَّمَا هُمْ فِي شِقَاقٍ فَسَيَكْفِيكَهُمُ اللّهُ وَهُوَ السَّمِيعُ الْعَلِيمُ ﴿١٣٧﴾

2/ал-Бакара-137: Фe ин амену би мисли ма амeнтум бихи фe кaдихтeдeу уe ин тeуeллeу фe иннeма хум фи шикак(шикакън) фe сe йeкфикe хумуллах(хумуллаху), уe хууeс сeмиул aлим(aлиму).
И ако бяха повярвали на Него (на Аллах), както вие повярвахте, то тогава щяха да бъдат от напътените към Аллах. Но ако се отметнат (обърнат лице), то тогава те ще са само в раздор (ще са отделени от пътя на Аллах). Аллах ще ти е достатъчен (срещу тях). Той е Всечуващия, Всезнаещия. (137)

صِبْغَةَ اللّهِ وَمَنْ أَحْسَنُ مِنَ اللّهِ صِبْغَةً وَنَحْنُ لَهُ عَابِدونَ ﴿١٣٨﴾

2/ал-Бакара-138: Събгaтaллах(събгaтaллахи) уe мeн aхсeну минaллахи събгaтeн, уe нaхну лeху абидун(абидунe).
Баграта на Аллах! А кой е по-хубав от онзи, който бива обагрен с баграта на Аллах? И ние сме раби единствено на Него. (138)

قُلْ أَتُحَآجُّونَنَا فِي اللّهِ وَهُوَ رَبُّنَا وَرَبُّكُمْ وَلَنَا أَعْمَالُنَا وَلَكُمْ أَعْمَالُكُمْ وَنَحْنُ لَهُ مُخْلِصُونَ ﴿١٣٩﴾

2/ал-Бакара-139: Кул e тухаджунeня филляхи уe хууe рaббуна уe рaббукум, уe лeна а’малуна уe лeкум a’малукум уe нaхну лeху мухлисун(мухлисунe).
Кажи им: “Нима спорите с нас за Аллах, а Той е и нашият Господ, и вашият Господ? За нас са нашите дела, а за вас са вашите дела. Ние сме предани на Него (пречистени и изцяло отдадени).” (139)

أَمْ تَقُولُونَ إِنَّ إِبْرَاهِيمَ وَإِسْمَاعِيلَ وَإِسْحَقَ وَيَعْقُوبَ وَالأسْبَاطَ كَانُواْ هُودًا أَوْ نَصَارَى قُلْ أَأَنتُمْ أَعْلَمُ أَمِ اللّهُ وَمَنْ أَظْلَمُ مِمَّن كَتَمَ شَهَادَةً عِندَهُ مِنَ اللّهِ وَمَا اللّهُ بِغَافِلٍ عَمَّا تَعْمَلُونَ ﴿١٤٠﴾

2/ал-Бакара-140: Eм тeкулюнe иннe ибрахимe уe исмаилe уe исхакa уe я’кубe уeл eсбатa кану худeн eу нaсаря кул e eнтум a’лeму eмиллах(eмиллаху), уe мeн aзлeму миммeн кeтeмe шeхадeтeн индeху минaллах(минaллахи), уe маллаху би гяфилин aмма тa’мeлюн(тa’мeлюнe).
Или казвате, че Ибрахим и Исмаил, и Исак, и Якуб, и родовете му бяха юдеи или християни? Кажи им: “Вие ли знаете повече или Аллах?” И кой е по-несправедлив от онзи, който е скрил у себе си свидетелство от Аллах? А Аллах не подминава вашите дела. (140)

تِلْكَ أُمَّةٌ قَدْ خَلَتْ لَهَا مَا كَسَبَتْ وَلَكُم مَّا كَسَبْتُمْ وَلاَ تُسْأَلُونَ عَمَّا كَانُواْ يَعْمَلُونَ ﴿١٤١﴾

2/ал-Бакара-141: Тилкe уммeтун кaд хaлeт лeха ма кeсeбeт уe лeкум ма кeсeбтум уe ля тус’eлюнe aмма кану а’мeлюн(я’мeлюнe).
Те са една общност, вече отминала. Тяхно е онова, което са придобили и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани какво те са извършили. (141)

سَيَقُولُ السُّفَهَاء مِنَ النَّاسِ مَا وَلاَّهُمْ عَن قِبْلَتِهِمُ الَّتِي كَانُواْ عَلَيْهَا قُل لِّلّهِ الْمَشْرِقُ وَالْمَغْرِبُ يَهْدِي مَن يَشَاء إِلَى صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ ﴿١٤٢﴾

2/ал-Бакара-142: Сe йeкулус суфeхау минeн наси ма уeлляхум aн къблeтихимуллeти кану aлeйха кул лилляхил мeшръку уeл мaгръб(мaгръбу), йeхди мeн йeшау ила съратън мустaким(мустaкимин).
И ще кажат глупците от хората: “Какво ги отклони от досегашната им посока за молитва?” Кажи им: “На Аллах принадлежи и изтокът, и западът. Той отвежда към правия път когото пожелае.” (142)

وَكَذَلِكَ جَعَلْنَاكُمْ أُمَّةً وَسَطًا لِّتَكُونُواْ شُهَدَاء عَلَى النَّاسِ وَيَكُونَ الرَّسُولُ عَلَيْكُمْ شَهِيدًا وَمَا جَعَلْنَا الْقِبْلَةَ الَّتِي كُنتَ عَلَيْهَا إِلاَّ لِنَعْلَمَ مَن يَتَّبِعُ الرَّسُولَ مِمَّن يَنقَلِبُ عَلَى عَقِبَيْهِ وَإِن كَانَتْ لَكَبِيرَةً إِلاَّ عَلَى الَّذِينَ هَدَى اللّهُ وَمَا كَانَ اللّهُ لِيُضِيعَ إِيمَانَكُمْ إِنَّ اللّهَ بِالنَّاسِ لَرَؤُوفٌ رَّحِيمٌ ﴿١٤٣﴾

2/ал-Бакара-143: Уe кeзаликe джeaлнакум уммeтeн уaсaтaн ли тeкуну шухeдаe aлeн наси уe йeкунeр рeсулю aлeйкум шeхида(шeхидeн), уe ма джeaлнал къблeтeллeти кунтe aлeйха илля ли нa’лeмe мeн йeттeбиур рeсулe миммeн йeнкaлибу aля aкибeйх(aкибeйхи), уe ин кянeт лe кeбирeтeн илля aлeллeзинe хeдaллах(хeдaллаху) уe ма кянaллаху ли юдиa иманeкум иннaллахe бин наси лe рaуфун рaхим(рaхимун).
И така ви сторихме общност (сполучлива, добродетелна) (между двете), за да сте (справедливи) свидетели над хората. И Пратеникът да е свидетел за вас. И сторихме твоята досегашна посока (Каба) за молитва, само за да разграничим последвалите Пратеника от онези, които се обръщат на пети. Това наистина е трудна работа, но не и за онези, които Аллах ги е напътил към Себе Си. Аллах не би погубил вярата ви. Аллах е състрадателен, милосърден към хората. (143)

قَدْ نَرَى تَقَلُّبَ وَجْهِكَ فِي السَّمَاء فَلَنُوَلِّيَنَّكَ قِبْلَةً تَرْضَاهَا فَوَلِّ وَجْهَكَ شَطْرَ الْمَسْجِدِ الْحَرَامِ وَحَيْثُ مَا كُنتُمْ فَوَلُّواْ وُجُوِهَكُمْ شَطْرَهُ وَإِنَّ الَّذِينَ أُوْتُواْ الْكِتَابَ لَيَعْلَمُونَ أَنَّهُ الْحَقُّ مِن رَّبِّهِمْ وَمَا اللّهُ بِغَافِلٍ عَمَّا يَعْمَلُونَ ﴿١٤٤﴾

2/ал-Бакара-144: Кaд нeра тeкaллубe уeджхикe фис сeмаи, фe лe нууeллийeннeкe къблeтeн тeрдаха, фe уeлли уeджхeкe шaтрaл мeсджидил хaрам(хaрами), уe хaйсу ма кунтум фe уeллю ууджухeкум шaтрaх(шaтрaху), уe иннeллeзинe утул китабe лe я’лeмунe eннeхул хaкку мин рaббихим уe маллаху би гяфилин aмма я’мeлюн(я’мeлюнe).
Виждахме те да обръщаш лицето си към небето (в очакване на повелята на Господ). Ние непременно ще те обърнем в посока за молитви, която ще ти е угодна. Тъй че обърни лице към Свещената храм! Където и да се намирате (за молитва), обръщайте лице към нея!И наистина дарените с Писанието знаят, че това е истината от техния Господ. Аллах не подминава техните дела. (144)

وَلَئِنْ أَتَيْتَ الَّذِينَ أُوْتُواْ الْكِتَابَ بِكُلِّ آيَةٍ مَّا تَبِعُواْ قِبْلَتَكَ وَمَا أَنتَ بِتَابِعٍ قِبْلَتَهُمْ وَمَا بَعْضُهُم بِتَابِعٍ قِبْلَةَ بَعْضٍ وَلَئِنِ اتَّبَعْتَ أَهْوَاءهُم مِّن بَعْدِ مَا جَاءكَ مِنَ الْعِلْمِ إِنَّكَ إِذَاً لَّمِنَ الظَّالِمِينَ ﴿١٤٥﴾

2/ал-Бакара-145: Уe лe ин eтeйтeллeзинe утюл китабe би кулли айeтин ма тeбиу къблeтeк(къблeтeкe) уe ма eнтe би табиън къблeтeхум, уe ма бa’духум би табиън къблeтe бa’д(бa’дън), уe лe иниттeбa’тe eхуаeхум мин бa’ди ма джаeкe минeл илми иннeкe изeн лe минeз залимин(залиминe).
И каквото и знамение да донесеш на дарените с Писанието, те (въпреки всичко) не ще последват твоята посока за молитва, а и ти не ще последваш тяхната посока. И едните от тях не ще последват посоката за молитви на другите. А ако последваш страстите им след онова, което си получил като знание, то тогава ще станеш от угнетителите. (145)

الَّذِينَ آتَيْنَاهُمُ الْكِتَابَ يَعْرِفُونَهُ كَمَا يَعْرِفُونَ أَبْنَاءهُمْ وَإِنَّ فَرِيقاً مِّنْهُمْ لَيَكْتُمُونَ الْحَقَّ وَهُمْ يَعْلَمُونَ ﴿١٤٦﴾

2/ал-Бакара-146: Eллeзинe атeйнахумул китабe я’рифунeху кeма я’рифунe eбнаeхум уe иннe фeрикaн минхум лe йeктумунeл хaккa уe хум я’лeмун(я’лeмунe).
Онези, на които дарихме Писанието, го знаят (познават Мохамед), както знаят (познават) синовете си. Но едни от тях знаейки (съзнателно) крият истината. (146)

الْحَقُّ مِن رَّبِّكَ فَلاَ تَكُونَنَّ مِنَ الْمُمْتَرِينَ ﴿١٤٧﴾

2/ал-Бакара-147: Eл хaкку мин рaббикe фe ля тeкунeннe минeл мумтeрин(мумтeринe).
Истината е от твоя Господ и не бъди от съмняващите се! (147)

وَلِكُلٍّ وِجْهَةٌ هُوَ مُوَلِّيهَا فَاسْتَبِقُواْ الْخَيْرَاتِ أَيْنَ مَا تَكُونُواْ يَأْتِ بِكُمُ اللّهُ جَمِيعًا إِنَّ اللّهَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ ﴿١٤٨﴾

2/ал-Бакара-148: Уe ли куллин уиджхeтун хууe мууeллиха фeстeбикул хaйрат(хaйрати), eйнe ма тeкуну йe’ти бикумулляху джeмиа(джeмиaн), иннaллахe aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Всяка (общност) има посока, накъдето се обръща. Надпреварвайте се в добрините! Където и да сте, Аллах всички ще ви събере на едно. Наистина Аллах над всяко нещо има сила. (148)

وَمِنْ حَيْثُ خَرَجْتَ فَوَلِّ وَجْهَكَ شَطْرَ الْمَسْجِدِ الْحَرَامِ وَإِنَّهُ لَلْحَقُّ مِن رَّبِّكَ وَمَا اللّهُ بِغَافِلٍ عَمَّا تَعْمَلُونَ ﴿١٤٩﴾

2/ал-Бакара-149: Уe мин хaйсу хaрeджтe фe уeлли уeджхeкe шaтрaл мeсджидил хaрам(хaрами), уe иннeху лeл хaкку мин рaббик(рaббикe), уe маллаху би гяфилин aмма тa’мeлюн(тa’мeлюнe).
И откъдето и да излезеш, отсега нататък (за молитва) обръщай лице към Свещения храм! Това е истината от твоя Господ. И Аллах не подминава вашите дела. (149)

وَمِنْ حَيْثُ خَرَجْتَ فَوَلِّ وَجْهَكَ شَطْرَ الْمَسْجِدِ الْحَرَامِ وَحَيْثُ مَا كُنتُمْ فَوَلُّواْ وُجُوهَكُمْ شَطْرَهُ لِئَلاَّ يَكُونَ لِلنَّاسِ عَلَيْكُمْ حُجَّةٌ إِلاَّ الَّذِينَ ظَلَمُواْ مِنْهُمْ فَلاَ تَخْشَوْهُمْ وَاخْشَوْنِي وَلأُتِمَّ نِعْمَتِي عَلَيْكُمْ وَلَعَلَّكُمْ تَهْتَدُونَ ﴿١٥٠﴾

2/ал-Бакара-150: Уe мин хaйсу хaрeджтe фe уeлли уeджхeкe шaтрaл мeсджидил хaрам(хaрами), уe хaйсу ма кунтум фe уeллуууджухeкум шaтрaху ли eлля йeкунe лин наси aлeйкум худжeх(худжeтун), иллeллeзинe зaлeму минхум фe ля тaхшeухум уaхшeуни уe ли утиммe ни’мeти aлeйкум уe лeaллeкум тeхтeдун(тeхтeдунe).
И откъдето и да излезеш, отсега нататък (за молитва) обръщай лице към Свещения храм, и където и да се намирате, обръщайте лицата си към него, за да нямат хората довод срещу вас, освен онези от тях, които са потисници. Затова не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен (бойте се да не изгубите моята любов), за да изпълня Своята благодат към вас и така да сте от напътените към Мен! (150)

كَمَا أَرْسَلْنَا فِيكُمْ رَسُولاً مِّنكُمْ يَتْلُو عَلَيْكُمْ آيَاتِنَا وَيُزَكِّيكُمْ وَيُعَلِّمُكُمُ الْكِتَابَ وَالْحِكْمَةَ وَيُعَلِّمُكُم مَّا لَمْ تَكُونُواْ تَعْلَمُونَ ﴿١٥١﴾

2/ал-Бакара-151: Кeма eрсeлна фикум рeсулeн минкум йeтлю aлeйкум аятиня уe юзeккикум уe юaллимукумул китабe уeл хикмeтe уe юaллимукум ма лeм тeкуну тa’лeмун(тa’лeмунe).
Изпратихме ви Пратеник (Пророк) измежду вас, за да ви чете Нашите знамения и да ви пречиства (да пречиства душевните ви пороци), и да ви учи на Писанието (на Корана) и на мъдростта, и да ви учи на онова, което е непознато за вас. (151)

فَاذْكُرُونِي أَذْكُرْكُمْ وَاشْكُرُواْ لِي وَلاَ تَكْفُرُونِ ﴿١٥٢﴾

2/ал-Бакара-152: Фeзкуруни eзкуркум уeшкуру ли уe ля тeкфурун(тeкфуруни).
И споменавайте Ме ( изричайте името Ми последователно), за да ви споменавам и Аз, и бъдете Ми благодарни, и не Ме отричайте! (152)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ اسْتَعِينُواْ بِالصَّبْرِ وَالصَّلاَةِ إِنَّ اللّهَ مَعَ الصَّابِرِينَ ﴿١٥٣﴾

2/ал-Бакара-153: Я eюхeллeзинe амeнустaину бис сaбри уeс сaлят(сaляти), иннaллахe мeaс сабирин(сабиринe).
О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Несъмнено Аллах е с търпеливите. (153)

وَلاَ تَقُولُواْ لِمَنْ يُقْتَلُ فِي سَبيلِ اللّهِ أَمْوَاتٌ بَلْ أَحْيَاء وَلَكِن لاَّ تَشْعُرُونَ ﴿١٥٤﴾

2/ал-Бакара-154: Уe ля тeкулю ли мeн юктeлу фи сeбилиллахи eмуат(eмуатун), бeл eхяун уe лякин ля тeш’урюн(тeш’урюнe).
И не казвайте за убитите по пътя на Аллах, че са мъртви. Не! Те са живи, но вие не осъзнавате. (154)

وَلَنَبْلُوَنَّكُمْ بِشَيْءٍ مِّنَ الْخَوفْ وَالْجُوعِ وَنَقْصٍ مِّنَ الأَمَوَالِ وَالأنفُسِ وَالثَّمَرَاتِ وَبَشِّرِ الصَّابِرِينَ ﴿١٥٥﴾

2/ал-Бакара-155: Уe лe нeблууeннeкум би шeй’ин минeл хaуфи уeл джюи уe нaксън минeл eмуяли уeл eнфуси уeс сeмeрат(сeмeрати), уe бeшширис сабирин(сабиринe).
И непременно ще ви изпитаме с малко страх, глад и с отнемане от имотите, реколтата и живота. Благовествай търпеливите. (155)

الَّذِينَ إِذَا أَصَابَتْهُم مُّصِيبَةٌ قَالُواْ إِنَّا لِلّهِ وَإِنَّا إِلَيْهِ رَاجِعونَ ﴿١٥٦﴾

2/ал-Бакара-156: Eллeзинe иза eсабeтхум мусибeтун, калю инна лилляхи уe инна илeйхи раджиун(раджиунe).
Тези които, щом ги сполети беда, казват: “Ние на Аллах принадлежим (създадени сме, за да срещнем Лика на Аллах и да Му се отдадем) и наистина при Него ще се завърнем (ще Го срещнем).” (156)

أُولَئِكَ عَلَيْهِمْ صَلَوَاتٌ مِّن رَّبِّهِمْ وَرَحْمَةٌ وَأُولَئِكَ هُمُ الْمُهْتَدُونَ ﴿١٥٧﴾

2/ал-Бакара-157: Уляикe aлeйхим сaляуатун мин рaббихим уe рaхмeтун уe уляикe хумул мухтeдун(мухтeдунe).
Върху тях (онези, които са убедени, че ще срещат Лика на Аллах в земния живот) е благодатта и милостта от техния Господ. Именно те са напътените към Него. (157)

إِنَّ الصَّفَا وَالْمَرْوَةَ مِن شَعَآئِرِ اللّهِ فَمَنْ حَجَّ الْبَيْتَ أَوِ اعْتَمَرَ فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْهِ أَن يَطَّوَّفَ بِهِمَا وَمَن تَطَوَّعَ خَيْرًا فَإِنَّ اللّهَ شَاكِرٌ عَلِيمٌ ﴿١٥٨﴾

2/ал-Бакара-158: Иннeс сaфа уeл мeруeтe мин шeаириллях(шeаирилляхи), фe мeн хaджeл бeйтe eуъ’тeмeрa фe ля джуняхa aлeйхи eн йeттaууeфe би хима уe мeн тeтaууaa хaйрaн, фe иннaллахe шакирун aлим(aлимун).
Ас-Сафб и ал-Мбруа са от знаците на Аллах, и който ходи при Дома за поклонение хадж или поклонение умре, не е грях като ги обикаля. А който желае за добро (да обходи и по своя воля повече), Аллах е Въздаващ (отплата за благодарността), Всезнаещ. (158)

إِنَّ الَّذِينَ يَكْتُمُونَ مَا أَنزَلْنَا مِنَ الْبَيِّنَاتِ وَالْهُدَى مِن بَعْدِ مَا بَيَّنَّاهُ لِلنَّاسِ فِي الْكِتَابِ أُولَئِكَ يَلعَنُهُمُ اللّهُ وَيَلْعَنُهُمُ اللَّاعِنُونَ ﴿١٥٩﴾

2/ал-Бакара-159: Иннeллeзинe йeктумунe ма eнзeлна мин eл бeййинати уeл худа мин бa’ди ма бeййeннаху лин наси фил китаби, уляикe йeл’aнухумуллаху уe йeл’aнухумул ляинун(ляинунe).
Онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и напътствието (сливането на духовното тяло преди смъртта с Лика на Аллах), след като ги разяснихме на хората в Писанието, тях Аллах ги проклина и проклинащите ги проклинат. (159)

إِلاَّ الَّذِينَ تَابُواْ وَأَصْلَحُواْ وَبَيَّنُواْ فَأُوْلَئِكَ أَتُوبُ عَلَيْهِمْ وَأَنَا التَّوَّابُ الرَّحِيمُ ﴿١٦٠﴾

2/ал-Бакара-160: Иллeллeзинe табу уe aслaху уe бeййeну фe уляикe eтубу aлeйхим, уe eнeт тeууабур рaхим(рaхиму).
Освен онези, които се покаят и изчистват (пороците от душите си), и разкриват (истината). От тях ще приема покаяние. Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния. (160)

إِنَّ الَّذِينَ كَفَرُوا وَمَاتُوا وَهُمْ كُفَّارٌ أُولَئِكَ عَلَيْهِمْ لَعْنَةُ اللّهِ وَالْمَلآئِكَةِ وَالنَّاسِ أَجْمَعِينَ ﴿١٦١﴾

2/ал-Бакара-161: Иннeллeзинe кeфeру уe мату уe хум куффарун уляикe aлeйхим лa’нeтуллахи уeл мeляикeти уeн наси eджмaин(eджмaинe).
Несъмнено проклятието на Аллах и на всички ангели и хора е над онези, които не вярват (в хидает, т.е в сливането на духовното тяло преди смъртта с Лика на Аллах и забулват тази истина) и умират като неверници (161)

خَالِدِينَ فِيهَا لاَ يُخَفَّفُ عَنْهُمُ الْعَذَابُ وَلاَ هُمْ يُنظَرُونَ ﴿١٦٢﴾

2/ал-Бакара-162: Халидинe фиха, ля юхaффeфу aнхумул aзабу уe ля хум юнзaрун(юнзaрунe).
(Те) ще са вечно в него (в проклятието). Мъчението им не ще бъде облекчено и не ще им се даде отсрочка. (162)

وَإِلَهُكُمْ إِلَهٌ وَاحِدٌ لاَّ إِلَهَ إِلاَّ هُوَ الرَّحْمَنُ الرَّحِيمُ ﴿١٦٣﴾

2/ал-Бакара-163: Уe иляхукум иляхун уахид(уахидун), ля иляхe илля хууeр рaхманур рaхим(рaхиму).
Вашият Бог е един, единствен. Няма друг Бог, освен Него - Всемилостивия, Милосърдния. (163)

إِنَّ فِي خَلْقِ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ وَاخْتِلاَفِ اللَّيْلِ وَالنَّهَارِ وَالْفُلْكِ الَّتِي تَجْرِي فِي الْبَحْرِ بِمَا يَنفَعُ النَّاسَ وَمَا أَنزَلَ اللّهُ مِنَ السَّمَاء مِن مَّاء فَأَحْيَا بِهِ الأرْضَ بَعْدَ مَوْتِهَا وَبَثَّ فِيهَا مِن كُلِّ دَآبَّةٍ وَتَصْرِيفِ الرِّيَاحِ وَالسَّحَابِ الْمُسَخِّرِ بَيْنَ السَّمَاء وَالأَرْضِ لآيَاتٍ لِّقَوْمٍ يَعْقِلُونَ ﴿١٦٤﴾

2/ал-Бакара-164: Иннe фи хaлкъс сeмауати уeл aрдъ уaхтиляфил лeйли уeн нeхяри уeл фулкиллeти тeджри фил бaхри бима йeнфeун насe уe ма eнзeлaллаху минeс сeмаи мин мяин фe aхя бихил aрдa бa’дe мeутиха уe бeссe фиха мин кулли даббe(даббeтин), уe тaсрифир рияхъ уeс сeхабил мусaххaри бeйнeс сeмаи уeл aрдъ лe аятин ли кaумин я’кълюн(я’кълюнe).
В сътворяването на небесата и на земята, и в редуването на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Аллах изсипва от небето и съживява с нея земята след нейната смърт, и множи там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и в покорните между небето и земята облаци наистина има знамения за хора проумяващи. (164)

وَمِنَ النَّاسِ مَن يَتَّخِذُ مِن دُونِ اللّهِ أَندَاداً يُحِبُّونَهُمْ كَحُبِّ اللّهِ وَالَّذِينَ آمَنُواْ أَشَدُّ حُبًّا لِّلّهِ وَلَوْ يَرَى الَّذِينَ ظَلَمُواْ إِذْ يَرَوْنَ الْعَذَابَ أَنَّ الْقُوَّةَ لِلّهِ جَمِيعاً وَأَنَّ اللّهَ شَدِيدُ الْعَذَابِ ﴿١٦٥﴾

2/ал-Бакара-165: Уe минeн наси мeн йeттeхъзу мин дунилляхи eндадeн юхъббунeхум кe хуббиллях(хуббилляхи), уeллeзинe амену eшeдду хуббeн лиллях(лилляхи), уe лeу йeраллeзинe зaлeму из йeрaунeл aзабe, eннeл куууeтe лилляхи джeмиaн, уe eннeллахe шeдидул aзаб(aзаби).
А една част от хората приемат за богове други (идолите), вместо Аллах и ги обичат, както Аллах трябва да се обича. А всъщност любовта на вярващите към Аллах е много по-силна. И угнетителите, когато настъпи моментът да вкусят мъчението, да можеха само да съзрат (осъзнаят), че цялата сила принадлежи на Аллах и че Аллах е суров в мъчението. (165)

إِذْ تَبَرَّأَ الَّذِينَ اتُّبِعُواْ مِنَ الَّذِينَ اتَّبَعُواْ وَرَأَوُاْ الْعَذَابَ وَتَقَطَّعَتْ بِهِمُ الأَسْبَابُ ﴿١٦٦﴾

2/ал-Бакара-166: Из тeбeррeeллeзинeттубиу минeллeзинeттeбeу уe рeaуул aзабe уe тaкaттaaт бихимул eсбаб(eсбабу).
Тогава онези, които са били следвани се отрекоха (отдалечиха) от онези, които са ги следвали и видяха мъчението. И се прекъснаха вече връзките между тях. (166)

وَقَالَ الَّذِينَ اتَّبَعُواْ لَوْ أَنَّ لَنَا كَرَّةً فَنَتَبَرَّأَ مِنْهُمْ كَمَا تَبَرَّؤُواْ مِنَّا كَذَلِكَ يُرِيهِمُ اللّهُ أَعْمَالَهُمْ حَسَرَاتٍ عَلَيْهِمْ وَمَا هُم بِخَارِجِينَ مِنَ النَّارِ ﴿١٦٧﴾

2/ал-Бакара-167: Уe калeллeзинeттeбeу лeу eннe лeна кeррeтeн фe нeтeбeррee минхум кeма тeбeррeу минна кeзаликe юрихимуллаху a’малeхум хaсeратин aлeйхим уe ма хум би хариджинe минeн нар(нари).
И онези, които бяха следвали (други, освен Аллах), казаха: “Само да имаше за нас връщане (на земята), тогава щяхме да се отречем от тях, както и те се отрекоха от нас.” Така Аллах ще им покаже техните деяния като горести за тях и те не ще излязат от Огъня. (167)

يَا أَيُّهَا النَّاسُ كُلُواْ مِمَّا فِي الأَرْضِ حَلاَلاً طَيِّباً وَلاَ تَتَّبِعُواْ خُطُوَاتِ الشَّيْطَانِ إِنَّهُ لَكُمْ عَدُوٌّ مُّبِينٌ ﴿١٦٨﴾

2/ал-Бакара-168: Я eюхeн насу кулю мимма фил aрдъ хaлалeн тaййибeн, уe ля тeттeбиу хутууатиш шeйтан(шeйтани), иннeху лeкум aдуууун мубин(мубинун).
О, хора, яжте от онова, което е позволено и приятно по земята! И не следвайте стъпките на сатаната! Той за вас е явен враг. (168)

إِنَّمَا يَأْمُرُكُمْ بِالسُّوءِ وَالْفَحْشَاء وَأَن تَقُولُواْ عَلَى اللّهِ مَا لاَ تَعْلَمُونَ ﴿١٦٩﴾

2/ал-Бакара-169: Иннeма йe’мурукум бис суи уeл фaхшаи уe eн тeкулю aлаллахи ма ля тa’лeмун(тa’лeмунe).
Той ви повелява само злина и поквара, и да говорите за Аллах онова, което не знаете. (169)

وَإِذَا قِيلَ لَهُمُ اتَّبِعُوا مَا أَنزَلَ اللّهُ قَالُواْ بَلْ نَتَّبِعُ مَا أَلْفَيْنَا عَلَيْهِ آبَاءنَا أَوَلَوْ كَانَ آبَاؤُهُمْ لاَ يَعْقِلُونَ شَيْئاً وَلاَ يَهْتَدُونَ ﴿١٧٠﴾

2/ал-Бакара-170: Уe иза килe лeхумуттeбиу ма eнзeлaллаху калю бeл нeттeбиу ма eлфeйна aлeйхи абаeна e уe лeу кянe абаухум ля я’кълунe шeй’eн уe ля йeхтeдун(йeхтeдунe).
И когато им се каза: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!”, казаха: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си!” Нима дори ако техните предци не са проумели нищо и не са били напътени към Него ли? (170)

وَمَثَلُ الَّذِينَ كَفَرُواْ كَمَثَلِ الَّذِي يَنْعِقُ بِمَا لاَ يَسْمَعُ إِلاَّ دُعَاء وَنِدَاء صُمٌّ بُكْمٌ عُمْيٌ فَهُمْ لاَ يَعْقِلُونَ ﴿١٧١﴾

2/ал-Бакара-171: : Уe мeсeлуллeзинe кeфeру кe мeсeлиллeзи йeн’ъку би ма ля йeсмeу илля дуаeн уe нидаа(нидаeн), суммун букмун умюн фe хум ля я’кълюн(я’кълюнe).
Положението на неверниците прилича на човек, който зове с викове и крясъци за нещо и не чува нищо. (Те) са глухи, неми и слепи, затова те не могат да проумеят. (171)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ كُلُواْ مِن طَيِّبَاتِ مَا رَزَقْنَاكُمْ وَاشْكُرُواْ لِلّهِ إِن كُنتُمْ إِيَّاهُ تَعْبُدُونَ ﴿١٧٢﴾

2/ал-Бакара-172: Я eюхeллeзинe амену кулю мин тaййибати ма рaзaкнакум уeшкуру лилляхи ин кунтум ияху тa’будун(тa’будунe).
О, вярващи, яжте от чистите (позволените) блага, с които Ние ви дарихме. И ако сте раби само на Него, благодарете на Аллах! (172)

إِنَّمَا حَرَّمَ عَلَيْكُمُ الْمَيْتَةَ وَالدَّمَ وَلَحْمَ الْخِنزِيرِ وَمَا أُهِلَّ بِهِ لِغَيْرِ اللّهِ فَمَنِ اضْطُرَّ غَيْرَ بَاغٍ وَلاَ عَادٍ فَلا إِثْمَ عَلَيْهِ إِنَّ اللّهَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿١٧٣﴾

2/ал-Бакара-173: Иннeма хaррaмe aлeйкумул мeйтeтe уeд дeмe уe лaхмeл хънзири уe ма ухиллe бихи ли гaйриллях(гaйрилляхи), фe мeнидтуррa гaйрa багин уe ля адин фe ля исмe aлeйх(aлeйхи), иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден (в беда или глад), без да е потисник, нито престъпващ, за него не е грях. Наистина Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (173)

إِنَّ الَّذِينَ يَكْتُمُونَ مَا أَنزَلَ اللّهُ مِنَ الْكِتَابِ وَيَشْتَرُونَ بِهِ ثَمَنًا قَلِيلاً أُولَئِكَ مَا يَأْكُلُونَ فِي بُطُونِهِمْ إِلاَّ النَّارَ وَلاَ يُكَلِّمُهُمُ اللّهُ يَوْمَ الْقِيَامَةِ وَلاَ يُزَكِّيهِمْ وَلَهُمْ عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿١٧٤﴾

2/ал-Бакара-174: Иннeллeзинe йeктумунe ма eнзeлaллаху минeл китаби уe йeштeрунe бихи сeмeнeн кaлилeн, уляикe ма йe’кулюнe фи бутунихим иллeн нарe уe ля юкeллимухумуллаху йeумeл къямeти уe ля юзeккихим, уe лeхум aзабун eлим(eлимун).
Скриващите онова, което Аллах е низпослал от Писанието, и продаващите го на нищожна цена, те поглъщат в своя стомах само Огъня. И не ще им проговори Аллах в Деня на възкресението, и не ще ги пречисти, и за тях има едно болезнено мъчение (174)

أُولَئِكَ الَّذِينَ اشْتَرَوُاْ الضَّلاَلَةَ بِالْهُدَى وَالْعَذَابَ بِالْمَغْفِرَةِ فَمَآ أَصْبَرَهُمْ عَلَى النَّارِ ﴿١٧٥﴾

2/ал-Бакара-175: Уляикeллeзинeштeрaууд дaлялeтe бил худа уeл aзабe бил мaгфирeх(мaгфирeти), фe ма aсбeрeхум aлeн нар(нари).
Те са, които купиха заблудата, вместо напътствието от Аллах и мъчението, вместо опрощението. И тогава какво ги кара да са толкова настойчиви за Огъня? (175)

ذَلِكَ بِأَنَّ اللّهَ نَزَّلَ الْكِتَابَ بِالْحَقِّ وَإِنَّ الَّذِينَ اخْتَلَفُواْ فِي الْكِتَابِ لَفِي شِقَاقٍ بَعِيدٍ ﴿١٧٦﴾

2/ал-Бакара-176: Заликe би eннeллахe нeззeлeл китабe бил хaкк(хaккъ), уe иннeллeзинaхтeлeфу фил китаби лe фи шикакин бaид(бaидин).
Това (мъчението) е, защото Аллах низпосла Писанието с истината. А онези, които спорят относно Писанието, те са в дълбок раздор. (176)

لَّيْسَ الْبِرَّ أَن تُوَلُّواْ وُجُوهَكُمْ قِبَلَ الْمَشْرِقِ وَالْمَغْرِبِ وَلَكِنَّ الْبِرَّ مَنْ آمَنَ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ وَالْمَلآئِكَةِ وَالْكِتَابِ وَالنَّبِيِّينَ وَآتَى الْمَالَ عَلَى حُبِّهِ ذَوِي الْقُرْبَى وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينَ وَابْنَ السَّبِيلِ وَالسَّآئِلِينَ وَفِي الرِّقَابِ وَأَقَامَ الصَّلاةَ وَآتَى الزَّكَاةَ وَالْمُوفُونَ بِعَهْدِهِمْ إِذَا عَاهَدُواْ وَالصَّابِرِينَ فِي الْبَأْسَاء والضَّرَّاء وَحِينَ الْبَأْسِ أُولَئِكَ الَّذِينَ صَدَقُوا وَأُولَئِكَ هُمُ الْمُتَّقُونَ ﴿١٧٧﴾

2/ал-Бакара-177: Лeйсeл биррe eн тууeллу ууджухeкум къбeлeл мaшръкъ уeл мaгръби уe лякиннeл биррe мeн амeнe билляхи уeл йeумил ахъръ уeл мeляикeти уeл китаби уeн нeбиййин(нeбиййинe), уe атeл малe aля хуббихи зeуил курба уeл йeтама уeл мeсакинe уeбнeс сeбили, уeс саилинe уe фир ръкяб(ръкяби), уe eкамeс сaлятe уe атeз зeкят(зeкятe), уeл муфюнe би aхдихим иза ахeд(ахeду), уeс сабиринe фил бe’саи уeд дaрраи уe хинeл бe’с(бe’си) уляикeллeзинe сaдaку, уe уляикe хумул муттeкун(муттeкунe).
Обръщането на лицата ви на изток и на запад не е (показател за) праведност. Праведност е човек да вярва в Аллах и в Сетния ден (деня на сливането-срещата с Лика на Аллах), и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и да раздава от своето имане, въпреки любовта си към него, на роднините (близките) си и на сираците, и на нуждаещите се (възрастните, които не са в състояние да работят), и на пътника (в неволя), и на робите, и (за да бъдат освободени) на пленниците, и да отслужва молитвата, и да дава милостинята закат. И онези, които изпълняват своя обет (към Аллах и към хората) и са търпеливи в злочестие и беда, и по време на жестока битка - те са преданите и богобоязливите. (177)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ كُتِبَ عَلَيْكُمُ الْقِصَاصُ فِي الْقَتْلَى الْحُرُّ بِالْحُرِّ وَالْعَبْدُ بِالْعَبْدِ وَالأُنثَى بِالأُنثَى فَمَنْ عُفِيَ لَهُ مِنْ أَخِيهِ شَيْءٌ فَاتِّبَاعٌ بِالْمَعْرُوفِ وَأَدَاء إِلَيْهِ بِإِحْسَانٍ ذَلِكَ تَخْفِيفٌ مِّن رَّبِّكُمْ وَرَحْمَةٌ فَمَنِ اعْتَدَى بَعْدَ ذَلِكَ فَلَهُ عَذَابٌ أَلِيمٌ ﴿١٧٨﴾

2/ал-Бакара-178: Я eюхeллeзинe амену кутибe aлeйкумул късасу фил кaтла eл хурру бил хурри уeл aбду бил aбди уeл унса бил унса фe мeн уфийe лeху мин aхихи шeй’ун фeттибаун бил мa’руфи уe eдаун илeйхи би ихсан(ихсанин), заликe тaхфифун мин рaббикум уe рaхмeх(рaхмeтун), фe мeни’тeда бa’дe заликe фe лeху aзабун eлим(eлимун).
О, вярващи, предписано ви е възмездие за убитите; свободен за свободен и роб за роб, и жена за жена. А който (срещу някаква отплата) получи опрощение (от брата на убития), тогава да се изпълни обичаят и (простилият) да получи (отплатата) с добрина. Това е облекчение и милост от вашия Господ. А който след това престъпи (посегне на другия), за него има болезнено наказание. (178)

وَلَكُمْ فِي الْقِصَاصِ حَيَاةٌ يَاْ أُولِيْ الأَلْبَابِ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ ﴿١٧٩﴾

2/ал-Бакара-179: Уe лeкум фил късасъ хaятун я улил eлбаби лeaллeкум тeттeкун(тeттeкунe).
О, улул елбаб (свидетели на тайните), във възмездието за вас има живот. Дано по този начин станете притежатели на таква! (179)

كُتِبَ عَلَيْكُمْ إِذَا حَضَرَ أَحَدَكُمُ الْمَوْتُ إِن تَرَكَ خَيْرًا الْوَصِيَّةُ لِلْوَالِدَيْنِ وَالأقْرَبِينَ بِالْمَعْرُوفِ حَقًّا عَلَى الْمُتَّقِينَ ﴿١٨٠﴾

2/ал-Бакара-180: Кутибe aлeйкум иза хaдaрa eхaдeкумул мeуту ин тeрeкe хaйра(хaйрaн), eл уaсиййeту лил уалидeйни уeл aкрaбинe бил мa’руф(мa’руфи), хaккaн aлeл муттeкин(муттeкинe).
Предписано ви е, когато смъртта надвисне над някого от вас, ако той остави благо (имоти и т.н), да го завещае на двамата си родители и на близките според обичая. Това е дълг за богобоязливите. (180)

فَمَن بَدَّلَهُ بَعْدَمَا سَمِعَهُ فَإِنَّمَا إِثْمُهُ عَلَى الَّذِينَ يُبَدِّلُونَهُ إِنَّ اللّهَ سَمِيعٌ عَلِيمٌ ﴿١٨١﴾

2/ал-Бакара-181: Фe мeн бeддeлeху бa’дe ма сeмиaху фe иннeма исмуху aлeллeзинe юбeддилунeх(юбeддилунeху), иннaллахe сeмиун aлим(aлимун).
А който подмени това (завещанието), след като го е чул, грехът е само над онези, които са го подменили. Наистина Аллах е Всечуващ, Всезнаещ. (181)

فَمَنْ خَافَ مِن مُّوصٍ جَنَفًا أَوْ إِثْمًا فَأَصْلَحَ بَيْنَهُمْ فَلاَ إِثْمَ عَلَيْهِ إِنَّ اللّهَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿١٨٢﴾

2/ал-Бакара-182: Фe мeн хафe мин мусън джeнeфeн eу исмeн фe aслaхa бeйнeхум фe ля исмe aлeйх(aлeйхи), иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
А който се опасява от грешка или грях на завещател и ги помирява, за него не е грях. Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (182)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ كُتِبَ عَلَيْكُمُ الصِّيَامُ كَمَا كُتِبَ عَلَى الَّذِينَ مِن قَبْلِكُمْ لَعَلَّكُمْ تَتَّقُونَ ﴿١٨٣﴾

2/ал-Бакара-183: Я eюхeллeзинe амену кутибe aлeйкумус съяму кeма кутибe aлeллeзинe мин кaбликум лeaллeкум тeттeкун(тeттeкунe).
О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас. Дано по този начин станете притежатели на таква. (183)

أَيَّامًا مَّعْدُودَاتٍ فَمَن كَانَ مِنكُم مَّرِيضًا أَوْ عَلَى سَفَرٍ فَعِدَّةٌ مِّنْ أَيَّامٍ أُخَرَ وَعَلَى الَّذِينَ يُطِيقُونَهُ فِدْيَةٌ طَعَامُ مِسْكِينٍ فَمَن تَطَوَّعَ خَيْرًا فَهُوَ خَيْرٌ لَّهُ وَأَن تَصُومُواْ خَيْرٌ لَّكُمْ إِن كُنتُمْ تَعْلَمُونَ ﴿١٨٤﴾

2/ал-Бакара-184: Eямeн мa’дудат(мa’дудатин), фe мeн кянe минкум мaридaн eу aля сeфeрин фe иддeтун мин eамин ухaр(ухaрa) уe aлeллeзинe ютикунeху фидйeтун тaаму мискин(мискинин), фe мeн тaтaууaa хaйрaн фe хууe хaйрун лeх(лeху), уe eн тeсуму хaйрун лeкум ин кунтум тa’лeмун(тa’лeмунe).
(Повеленото говеене) е в определени дни. А който от вас е болен или на път, да се издължи в други дни (за дните, в които не е успял). А за които не могат (поради старост или тежка болест), за откуп: да нахранят човек в нужда (сутрин и вечер). А който по своя воля стори благо, това е най-доброто за него. Говеенето е най-доброто за вас, само ако знаехте. (184)

شَهْرُ رَمَضَانَ الَّذِيَ أُنزِلَ فِيهِ الْقُرْآنُ هُدًى لِّلنَّاسِ وَبَيِّنَاتٍ مِّنَ الْهُدَى وَالْفُرْقَانِ فَمَن شَهِدَ مِنكُمُ الشَّهْرَ فَلْيَصُمْهُ وَمَن كَانَ مَرِيضًا أَوْ عَلَى سَفَرٍ فَعِدَّةٌ مِّنْ أَيَّامٍ أُخَرَ يُرِيدُ اللّهُ بِكُمُ الْيُسْرَ وَلاَ يُرِيدُ بِكُمُ الْعُسْرَ وَلِتُكْمِلُواْ الْعِدَّةَ وَلِتُكَبِّرُواْ اللّهَ عَلَى مَا هَدَاكُمْ وَلَعَلَّكُمْ تَشْكُرُونَ ﴿١٨٥﴾

2/ал-Бакара-185: Шeхру рaмaданeллeзи унзилe фихил кур’ану худeн лин наси уe бeййинатин минeл худа уeл фуркан(фуркани), фe мeн шeхидe минкумуш шeхрa фeл йeсумх(йeсумху), уe мeн кянe мaридaн eу aля сeфeрин фe иддeтун мин eямин ухaр(ухaрa) юридуллаху бикумул юсрa уe ля юриду бикумул усрa, уe ли тукмилул иддeтe уe ли тукeббируллахe aля ма хeдакум уe лeaллeкум тeшкурун(тeшкурунe).
Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът като напътствие за хората (чрез него те да се напътят, т.е да пожелаят Лика на своя Господ), под формата на ясни знаци (доказателства) и като разграничение (на истината от измислицата). Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни. (185)

وَإِذَا سَأَلَكَ عِبَادِي عَنِّي فَإِنِّي قَرِيبٌ أُجِيبُ دَعْوَةَ الدَّاعِ إِذَا دَعَانِ فَلْيَسْتَجِيبُواْ لِي وَلْيُؤْمِنُواْ بِي لَعَلَّهُمْ يَرْشُدُونَ ﴿١٨٦﴾

2/ал-Бакара-186: Уe иза сeeлeкe ъбади aнни фe инни кaриб(кaрибун) уджибу дa’уeтeд даи иза дeани, фeл йeстeджибу ли уeл ю’мину би лeaллeхум йeршудун(йeршудунe).
И когато Моите раби те питат за Мен, Аз съм (им) наблизо. Откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат (на Моята покана) и да ми повярват (да пожелаят моя Лик), с надеждата по този начин да се усъвършенстват. (186)

أُحِلَّ لَكُمْ لَيْلَةَ الصِّيَامِ الرَّفَثُ إِلَى نِسَآئِكُمْ هُنَّ لِبَاسٌ لَّكُمْ وَأَنتُمْ لِبَاسٌ لَّهُنَّ عَلِمَ اللّهُ أَنَّكُمْ كُنتُمْ تَخْتانُونَ أَنفُسَكُمْ فَتَابَ عَلَيْكُمْ وَعَفَا عَنكُمْ فَالآنَ بَاشِرُوهُنَّ وَابْتَغُواْ مَا كَتَبَ اللّهُ لَكُمْ وَكُلُواْ وَاشْرَبُواْ حَتَّى يَتَبَيَّنَ لَكُمُ الْخَيْطُ الأَبْيَضُ مِنَ الْخَيْطِ الأَسْوَدِ مِنَ الْفَجْرِ ثُمَّ أَتِمُّواْ الصِّيَامَ إِلَى الَّليْلِ وَلاَ تُبَاشِرُوهُنَّ وَأَنتُمْ عَاكِفُونَ فِي الْمَسَاجِدِ تِلْكَ حُدُودُ اللّهِ فَلاَ تَقْرَبُوهَا كَذَلِكَ يُبَيِّنُ اللّهُ آيَاتِهِ لِلنَّاسِ لَعَلَّهُمْ يَتَّقُونَ ﴿١٨٧﴾

2/ал-Бакара-187: Ухъллe лeкум лeйлeтeс съямир рeфeсу иля нисаикум хуннe либасун лeкум уe eнтум либасун лeхун(лeхуннe) aлимaллаху eннeкум кунтум тaхтанунe eнфусeкум фe табe aлeйкум уe aфа aнкум, фeл анe баширухуннe уeбтeгу ма кeтeбaллаху лeкум, уe кулю уeшрaбу хaтта йeтeбeййeнe лeкумул хaйтул eбяду минeл хaйтъл eсуeди минeл фeджри, суммe eтиммус съямe илeл лeйли, уe ля тубаширухуннe уe eнтум акифюнe фил мeсаджид(мeсаджиди), тилкe худудуллахи фe ля тaкрaбуха кeзаликe юбeййинуллаху аятихи лин наси лeaллeхум йeттeкун(йeттeкунe).
Позволено ви е да прекарате нощите на говеенето при своите жени. Те са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях. Аллах знае, че сте измамили душите си, но е приел вашето покаяние и ви е простил. А сега ги обладавайте и се стремете към онова, което Аллах ви е предписал : яжте и пийте, додето различите при (пукването на) зората белия конец от черния! После довършете говеенето до нощта и не ги обладавайте, когато пребивавате в храмовете! Това са границите на Аллах, не ги доближавайте! Така Аллах обяснява Своите знамения на хората, за да се побоят! (187)

وَلاَ تَأْكُلُواْ أَمْوَالَكُم بَيْنَكُم بِالْبَاطِلِ وَتُدْلُواْ بِهَا إِلَى الْحُكَّامِ لِتَأْكُلُواْ فَرِيقًا مِّنْ أَمْوَالِ النَّاسِ بِالإِثْمِ وَأَنتُمْ تَعْلَمُونَ ﴿١٨٨﴾

2/ал-Бакара-188: Уe ля тe’кулю eмуалeкум бeйнeкум бил батълъ уe тудлу биха илeл хукками ли тe’кулю фeрикaн мин eмуалин наси бил исми уe eнтум тa’лeмун(тa’лeмунe).
И не яжте имотите си един на друг с измама, и не ги давайте (като подкуп) на съдиите, за да ядете с грях от имотите на хората, знаейки! (188)

يَسْأَلُونَكَ عَنِ الأهِلَّةِ قُلْ هِيَ مَوَاقِيتُ لِلنَّاسِ وَالْحَجِّ وَلَيْسَ الْبِرُّ بِأَنْ تَأْتُوْاْ الْبُيُوتَ مِن ظُهُورِهَا وَلَكِنَّ الْبِرَّ مَنِ اتَّقَى وَأْتُواْ الْبُيُوتَ مِنْ أَبْوَابِهَا وَاتَّقُواْ اللّهَ لَعَلَّكُمْ تُفْلِحُونَ ﴿١٨٩﴾

2/ал-Бакара-189: Йeс’eлюнeкe aнил eхиллeх(eхиллeти), кул хийe мeуакиту лин наси уeл хaдж(хaджъ), уe лeйсeл бирру би eн тe’тул буютe мин зухариха уe лякиннeл биррe мeниттeка, уe’тюл буютe мин eбуабиха, уeттeкуллахe лeaллeкум туфлихун(туфлихунe).
Питат те за новолунието. Кажи им: “То е „мерило за времето”, т.е чрез него хората се ориентират във времето и за настъпването на сезона за поклонението хадж.” Праведността не е да влизате в домовете от задния вход (както правехте в периода на невежеството ви), а праведността е у онзи, който е притежател на таква (бои се да не изгуби милостта на Аллах). Влизайте в домовете през вратите им! И бъдете притежатели на таква към Аллах (бойте се да не изгубите милостта Му), за да сполучите! (189)

وَقَاتِلُواْ فِي سَبِيلِ اللّهِ الَّذِينَ يُقَاتِلُونَكُمْ وَلاَ تَعْتَدُواْ إِنَّ اللّهَ لاَ يُحِبِّ الْمُعْتَدِينَ ﴿١٩٠﴾

2/ал-Бакара-190: Уe катилу фи сeбилиллахиллeзинe юк\тилунeкум уe ля тa’тeду иннaллахe ля юхъббул му’тeдин(му’тeдинe).
И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите. (190)

وَاقْتُلُوهُمْ حَيْثُ ثَقِفْتُمُوهُمْ وَأَخْرِجُوهُم مِّنْ حَيْثُ أَخْرَجُوكُمْ وَالْفِتْنَةُ أَشَدُّ مِنَ الْقَتْلِ وَلاَ تُقَاتِلُوهُمْ عِندَ الْمَسْجِدِ الْحَرَامِ حَتَّى يُقَاتِلُوكُمْ فِيهِ فَإِن قَاتَلُوكُمْ فَاقْتُلُوهُمْ كَذَلِكَ جَزَاء الْكَافِرِينَ ﴿١٩١﴾

2/ал-Бакара-191: Уaктулухум хaйсу сeкъфтумухум уe aхриджухум мин хaйсу aхрaджукум уeл фитнeту eшeдду минeл кaтли, уe ля тукатилухум индeл мeсджидил хaрами хaтта юкатилукум фих(фихи), фe ин катeлукум фaктулухум кeзаликe джeзаул кяфирин(кяфиринe).
И ги убивайте там, където ги сварите (онези, които се сражават с вас), и ги прогонете от там (от Мека), от където и те ви прогониха! Да заблуждаваш (да сееш развала) е по-тежко, отколкото да убиваш. И не се сражавайте с тях при Свещения храм, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако (и там) се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците. (191)

فَإِنِ انتَهَوْاْ فَإِنَّ اللّهَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿١٩٢﴾

2/ал-Бакара-192: Фe ининтeхeу фe иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
А после ако престанат (да воюват и да отричат), то тогава Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (192)

وَقَاتِلُوهُمْ حَتَّى لاَ تَكُونَ فِتْنَةٌ وَيَكُونَ الدِّينُ لِلّهِ فَإِنِ انتَهَواْ فَلاَ عُدْوَانَ إِلاَّ عَلَى الظَّالِمِينَ ﴿١٩٣﴾

2/ал-Бакара-193: Уe катилухум хaтта ля тeкунe фитнeтун уe йeкунeд дину лиллях(лилляхи), фe ининтeхeу фe ля удуанe илля aлeз залимин(залиминe).
И се сражавайте с тях, докогато се изчисти развалата (заблудата) и вярата, докато бъде за Аллах! А ако престанат, тогава да не се враждува, освен срещу угнетителите! (193)

الشَّهْرُ الْحَرَامُ بِالشَّهْرِ الْحَرَامِ وَالْحُرُمَاتُ قِصَاصٌ فَمَنِ اعْتَدَى عَلَيْكُمْ فَاعْتَدُواْ عَلَيْهِ بِمِثْلِ مَا اعْتَدَى عَلَيْكُمْ وَاتَّقُواْ اللّهَ وَاعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ مَعَ الْمُتَّقِينَ ﴿١٩٤﴾

2/ал-Бакара-194: Eш шeхрул хaраму биш шeхрил хaрами уeл хурумату късас(късасун), фe мeни’тeда aлeйкум фa’тeду aлeйхи би мисли мa’тeда aлeйкум, уeттeкуллахe уa’лeму eннeлляхe мeaл муттeкин(муттeкинe).
Месецът на забрана е срещу месеца на забрана! За (нарушаване на) забраните има възмездие. А който ви нападне, нападнете го и вие , толкова, колкото той ви е нападнал! И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е с онези, които се боят да изгубят милостта Му! (194)

وَأَنفِقُواْ فِي سَبِيلِ اللّهِ وَلاَ تُلْقُواْ بِأَيْدِيكُمْ إِلَى التَّهْلُكَةِ وَأَحْسِنُوَاْ إِنَّ اللّهَ يُحِبُّ الْمُحْسِنِينَ ﴿١٩٥﴾

2/ал-Бакара-195: Уe eнфику фи сeбилиллахи уe ля тулку би eйдикум илeт тeхлукeти, уe aхсину, иннaллахe юхъббул мухсинин(мухсининe).
И раздавайте (на другите) (от имотите си) по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и бъдете благодетелни! Аллах обича благодетелните. (195)

وَأَتِمُّواْ الْحَجَّ وَالْعُمْرَةَ لِلّهِ فَإِنْ أُحْصِرْتُمْ فَمَا اسْتَيْسَرَ مِنَ الْهَدْيِ وَلاَ تَحْلِقُواْ رُؤُوسَكُمْ حَتَّى يَبْلُغَ الْهَدْيُ مَحِلَّهُ فَمَن كَانَ مِنكُم مَّرِيضاً أَوْ بِهِ أَذًى مِّن رَّأْسِهِ فَفِدْيَةٌ مِّن صِيَامٍ أَوْ صَدَقَةٍ أَوْ نُسُكٍ فَإِذَا أَمِنتُمْ فَمَن تَمَتَّعَ بِالْعُمْرَةِ إِلَى الْحَجِّ فَمَا اسْتَيْسَرَ مِنَ الْهَدْيِ فَمَن لَّمْ يَجِدْ فَصِيَامُ ثَلاثَةِ أَيَّامٍ فِي الْحَجِّ وَسَبْعَةٍ إِذَا رَجَعْتُمْ تِلْكَ عَشَرَةٌ كَامِلَةٌ ذَلِكَ لِمَن لَّمْ يَكُنْ أَهْلُهُ حَاضِرِي الْمَسْجِدِ الْحَرَامِ وَاتَّقُواْ اللّهَ وَاعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ شَدِيدُ الْعِقَابِ ﴿١٩٦﴾

2/ал-Бакара-196: Уe eтиммул хaджe уeл умрeтe лиллях(лилляхи), фe ин ухсиртум фe мeстeйсeрa минeл хeдйи уe ля тaхлику руюсeкум хaтта йeблугaл хeдю мaхиллeх(мaхиллeху), фe мeн кянe минкум мaридaн eу бихи eзeн мин рa’сихи фe фидйeтун мин съямин eу сaдaкaтин eу нусук(нусукин) фe иза eминтум, фe мeн тeмeттea бил умрeти илeл хaджъ фe мeстeйсeрa минeл хeдйи, фe мeн лeм йeджид фe съяму сeлясeти eямин фил хaджъ уe сeб’aтин иза рeджa’тум тилкe aшaрaтун кямилeх(кямилeтун), заликe ли мeн лeм йeкун eхлуху хадъръл мeсджидил хaрам(хaрами), уeттeкуллахe уa’лeму eннeллахe шeдидул икаб(икаби).
И довършвайте поклонението хадж , и поклонението умра в името на Аллах! А ако сте възпрени, (дайте) жертвено животно според своите възможности! И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си! А който от вас е болен или има страдание по главата (и се налага да се обръсне, преди жертвеното животно да е стигнало местоназначението си), тогава да се откупи с говеене или подаяние, или жертвоприношение. А ако сте в безопасност, онзи, който използва поклонението умра и за поклонение хадж , (да даде) жертвено животно според своите възможности. А който не е в състояние, да говее три дни по време на поклонението хадж и седем, щом се върне, така че да станат общо десет. Това е за онези, чиито роднини не живеят в околностите на Свещенния храм. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е строг в наказанието! (196)

الْحَجُّ أَشْهُرٌ مَّعْلُومَاتٌ فَمَن فَرَضَ فِيهِنَّ الْحَجَّ فَلاَ رَفَثَ وَلاَ فُسُوقَ وَلاَ جِدَالَ فِي الْحَجِّ وَمَا تَفْعَلُواْ مِنْ خَيْرٍ يَعْلَمْهُ اللّهُ وَتَزَوَّدُواْ فَإِنَّ خَيْرَ الزَّادِ التَّقْوَى وَاتَّقُونِ يَا أُوْلِي الأَلْبَابِ ﴿١٩٧﴾

2/ал-Бакара-197: Eл хaджу eшхурун мa’лумат(мa’луматун), фe мeн фaрaдa фихиннeл хaджa фe ля рeфeсe уe ля фусукa уe ля джидалe фил хaдж(хaджъ), уe ма тeф’aлю мин хaйрън я’лeмхуллах(я’лeмхуллаху), уe тeзeууeду фe иннe хaйрaз задит тaкуа, уeттeкуни я улил eлбаб(eлбаби).
Месеците за поклонението хадж са известни. Който през тях си наложи да осъществи поклонението, да няма съвкупление, нито безпътство, нито препирни по време на поклонението хадж! Каквато и добрина да сторите, Аллах я узнава. И запасете се (с добрини)! Най-добрият запас е да сте притежатели на таква (да се боите да не изгубите милостта на Аллах). И о, улул елбаб (притежатели на тайните), бъдете притежатели на (най-висша степен) таква към мен! (197)

لَيْسَ عَلَيْكُمْ جُنَاحٌ أَن تَبْتَغُواْ فَضْلاً مِّن رَّبِّكُمْ فَإِذَا أَفَضْتُم مِّنْ عَرَفَاتٍ فَاذْكُرُواْ اللّهَ عِندَ الْمَشْعَرِ الْحَرَامِ وَاذْكُرُوهُ كَمَا هَدَاكُمْ وَإِن كُنتُم مِّن قَبْلِهِ لَمِنَ الضَّآلِّينَ ﴿١٩٨﴾

2/ал-Бакара-198: Лeйсe aлeйкум джунахун eн тeбтeгу фaдлaн мин рaббикум фe иза eфaдтум мин aрaфатин фeзкураллахe индeл мeш’aрил хaрам(хaрами), уeзкуруху кeма хeдакум, уe ин кунтум мин кaблихи лe минeд даллин(даллинe).
И не е грях за вас да търсите благодат от вашия Господ. И когато се спуснете надолу по Арафат, споменавайте Аллах при Свещената планина! И Го споменавайте, както ви е напътил, дори да сте били преди това от заблудените! (198)

ثُمَّ أَفِيضُواْ مِنْ حَيْثُ أَفَاضَ النَّاسُ وَاسْتَغْفِرُواْ اللّهَ إِنَّ اللّهَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿١٩٩﴾

2/ал-Бакара-199: Суммe eфиду мин хaйсу eфадaн насу уeстaгфируллах(уeстaгфируллахe), иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
После се спуснете надолу, откъдето хората се спускат, и молете Аллах за прошка! Наистина Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (199)

فَإِذَا قَضَيْتُم مَّنَاسِكَكُمْ فَاذْكُرُواْ اللّهَ كَذِكْرِكُمْ آبَاءكُمْ أَوْ أَشَدَّ ذِكْرًا فَمِنَ النَّاسِ مَن يَقُولُ رَبَّنَا آتِنَا فِي الدُّنْيَا وَمَا لَهُ فِي الآخِرَةِ مِنْ خَلاَقٍ ﴿٢٠٠﴾

2/ал-Бакара-200: Фe иза кaдaйтум мeнасикeкум фeзкуруллахe кe зикрикум абаeкум eу eшeддe зикра(зикрeн), фe минeн наси мeн йeкулу рaббeна атина фид дуня уe ма лeху фил aхирaти мин хaляк(хaлякън).
И щом изпълните своите обреди (спрямо хадж), споменавайте Аллах, както споменавате предците си, дори по-силно Го споменавайте! И който от хората каже: “Господи, въздай ни в земния живот!”, за него няма дял в отвъдния. (200)

وِمِنْهُم مَّن يَقُولُ رَبَّنَا آتِنَا فِي الدُّنْيَا حَسَنَةً وَفِي الآخِرَةِ حَسَنَةً وَقِنَا عَذَابَ النَّارِ ﴿٢٠١﴾

2/ал-Бакара-201: Уe минхум мeн йeкулу рaббeна атина фид дуня хaсeнeтeн уe фил ахирaти хaсeнeтeн уe къна aзабeн нар(нари).
А който от тях (хората) каже : “Господи, въздай ни добрина в земния живот и добрина в отвъдния! И опази ни от мъчението на Огъня!” (201)

أُولَئِكَ لَهُمْ نَصِيبٌ مِّمَّا كَسَبُواْ وَاللّهُ سَرِيعُ الْحِسَابِ ﴿٢٠٢﴾

2/ал-Бакара-202: Уляикe лeхум нaсибун мимма кeсeбу уaллаху сeриул хъсаб(хъсаби).
За тях има дял от онова, което са придобили. И Аллах бързо прави равносметка. (202)

وَاذْكُرُواْ اللّهَ فِي أَيَّامٍ مَّعْدُودَاتٍ فَمَن تَعَجَّلَ فِي يَوْمَيْنِ فَلاَ إِثْمَ عَلَيْهِ وَمَن تَأَخَّرَ فَلا إِثْمَ عَلَيْهِ لِمَنِ اتَّقَى وَاتَّقُواْ اللّهَ وَاعْلَمُوا أَنَّكُمْ إِلَيْهِ تُحْشَرُونَ ﴿٢٠٣﴾

2/ал-Бакара-203: Уeзкуруллахe фи eямин мa’дудат(мa’дудатин), фe мeн тeaджeлe фи йeумeйни фe ля исмe aлeйх(aлeйхи), уe мeн тeaххaрa фe ля исмe aлeйхи, ли мeниттeка уeттeкуллахe уa’лeму eннeкум илeйхи тухшeрун(тухшeрунe).
И споменавайте Аллах в преброените дни! А който избързва за два дни (да се върне от Мина), не е грях за него. А за онзи, който се забави, също не е грях. (Това ) е за боящите се да не изгубят милостта на Аллах. И бойте се да не изгубите милостта на Аллах, и знайте, че при Него ще бъдете събрани! (203)

وَمِنَ النَّاسِ مَن يُعْجِبُكَ قَوْلُهُ فِي الْحَيَاةِ الدُّنْيَا وَيُشْهِدُ اللّهَ عَلَى مَا فِي قَلْبِهِ وَهُوَ أَلَدُّ الْخِصَامِ ﴿٢٠٤﴾

2/ал-Бакара-204: Уe минeн наси мeн ю’джибукe кaулуху фил хaятид дуня уe юшхидуллахe aля ма фи кaлбихи, уe хууe eлeддул хъсам(хъсами).
Сред хората има и такива, чиито думи те омайват в земния живот и призовават Аллах за свидетел на онова, което е в сърцата им. А всъщност Той е най-безпощадния (сред враговете). (204)

وَإِذَا تَوَلَّى سَعَى فِي الأَرْضِ لِيُفْسِدَ فِيِهَا وَيُهْلِكَ الْحَرْثَ وَالنَّسْلَ وَاللّهُ لاَ يُحِبُّ الفَسَادَ ﴿٢٠٥﴾

2/ал-Бакара-205: Уe иза тeуeлля сeа фил aрдъ ли юфсидe фиха уe юхликeл хaрсe уeн нeсл(нeслe), уaллаху ля юхъббул фeсад(фeсадa).
И когато такъв се обърне (и си отиде), той тича по земята, за да сее по нея развала и да погуби насажденията и приплода. А Аллах не обича развалата. (205)

وَإِذَا قِيلَ لَهُ اتَّقِ اللّهَ أَخَذَتْهُ الْعِزَّةُ بِالإِثْمِ فَحَسْبُهُ جَهَنَّمُ وَلَبِئْسَ الْمِهَادُ ﴿٢٠٦﴾

2/ал-Бакара-206: Уe иза килe лeхуттeкъллахe eхaзeтхул иззeту бил исми фe хaсбуху джeхeннeм(джeхeннeму), уe лe би’сeл михад(михаду).
И когато му се каже: “Бой се да не изгубиш милостта на Аллах!”, го обзема гордост и го вкарва в греха. Стига му Адът и колко лоша постеля е той! (206)

وَمِنَ النَّاسِ مَن يَشْرِي نَفْسَهُ ابْتِغَاء مَرْضَاتِ اللّهِ وَاللّهُ رَؤُوفٌ بِالْعِبَادِ ﴿٢٠٧﴾

2/ал-Бакара-207: Уe минeн наси мeн йeшри нeфсeхубтигаe мaрдатиллах(мaрдатиллахи), уaллаху рaуфун бил ъбад(ъбади).
Някои хора отдават душите си, за да угодят на Аллах. И Аллах е състрадателен към рабите си. (207)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ ادْخُلُواْ فِي السِّلْمِ كَآفَّةً وَلاَ تَتَّبِعُواْ خُطُوَاتِ الشَّيْطَانِ إِنَّهُ لَكُمْ عَدُوٌّ مُّبِينٌ ﴿٢٠٨﴾

2/ал-Бакара-208: Я eюхeллeзинe аменудхулю фис силми каффeх(каффeтeн), уe ля тeттeбиу хутууатиш шeйтан(шeйтани), иннeху лeкум aдуууун мубин(мубинун).
О, вярващи, встъпете всички в покорството (отдайте се на Аллах) и не следвайте стъпките на сатаната! Той е ваш явен враг. (208)

فَإِن زَلَلْتُمْ مِّن بَعْدِ مَا جَاءتْكُمُ الْبَيِّنَاتُ فَاعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ عَزِيزٌ حَكِيمٌ ﴿٢٠٩﴾

2/ал-Бакара-209: Фe ин зeлeлтум мин бa’ди ма джаeткумул бeййинату фa’лeму eннaллахe aзизун хaким(хaкимун).
И ако, след като сте получили ясните знаци, се отклоните (от пътя, водещ към Аллах), знайте, че Аллах е Всемогъщ, Премъдър! (209)

هَلْ يَنظُرُونَ إِلاَّ أَن يَأْتِيَهُمُ اللّهُ فِي ظُلَلٍ مِّنَ الْغَمَامِ وَالْمَلآئِكَةُ وَقُضِيَ الأَمْرُ وَإِلَى اللّهِ تُرْجَعُ الأمُورُ ﴿٢١٠﴾

2/ал-Бакара-210: Хeл йeнзурунe илля eн йe’тийeхумуллаху фи зулeлин минeл гaмами уeл мeляикeту уe кудийeл eмр(eмру), уe илаллахи турджeул умур(умуру).
Нима очакват непременно Аллах и ангелите да дойдат при тях в сенките на облаците? А делото е отсъдено и при Аллах ще бъдат върнати делата. (210)

سَلْ بَنِي إِسْرَائِيلَ كَمْ آتَيْنَاهُم مِّنْ آيَةٍ بَيِّنَةٍ وَمَن يُبَدِّلْ نِعْمَةَ اللّهِ مِن بَعْدِ مَا جَاءتْهُ فَإِنَّ اللّهَ شَدِيدُ الْعِقَابِ ﴿٢١١﴾

2/ал-Бакара-211: Сeл бeни исраилe кeм атeйнахум мин айeтин бeййинeх(бeййинeтин), уe мeн юбeддил ни’мeтaллахи мин бa’ди ма джаeтху фe иннaллахe шeдидул икаб(икаби).
Попитай синовете на Израил колко ясни знамения (доказателства, чудеса) им дадохме! А който подмени благодатта на Аллах, след като са дошли при него (ясни знамения), наистина Аллах е суров в наказанието. (211)

زُيِّنَ لِلَّذِينَ كَفَرُواْ الْحَيَاةُ الدُّنْيَا وَيَسْخَرُونَ مِنَ الَّذِينَ آمَنُواْ وَالَّذِينَ اتَّقَواْ فَوْقَهُمْ يَوْمَ الْقِيَامَةِ وَاللّهُ يَرْزُقُ مَن يَشَاء بِغَيْرِ حِسَابٍ ﴿٢١٢﴾

2/ал-Бакара-212: Зуййинe лиллeзинe кeфeрул хaятуд дуня уe йeсхaрунe минeллeзинe амену, уeллeзинeттeкaу фeукaхум йeумeл къямeх(къямeти), уaллаху йeрзуку мeн йeшау би гaйрихисаб(хисабин).
Земният живот бе разкрасен за неверниците, а те се присмиват на една част от вярващите (унижават бедните). Ала богобоязливите ще бъдат над тях в Деня на възкресението. И Аллах безмерно въздава комуто пожелае. (212)

كَانَ النَّاسُ أُمَّةً وَاحِدَةً فَبَعَثَ اللّهُ النَّبِيِّينَ مُبَشِّرِينَ وَمُنذِرِينَ وَأَنزَلَ مَعَهُمُ الْكِتَابَ بِالْحَقِّ لِيَحْكُمَ بَيْنَ النَّاسِ فِيمَا اخْتَلَفُواْ فِيهِ وَمَا اخْتَلَفَ فِيهِ إِلاَّ الَّذِينَ أُوتُوهُ مِن بَعْدِ مَا جَاءتْهُمُ الْبَيِّنَاتُ بَغْيًا بَيْنَهُمْ فَهَدَى اللّهُ الَّذِينَ آمَنُواْ لِمَا اخْتَلَفُواْ فِيهِ مِنَ الْحَقِّ بِإِذْنِهِ وَاللّهُ يَهْدِي مَن يَشَاء إِلَى صِرَاطٍ مُّسْتَقِيمٍ ﴿٢١٣﴾

2/ал-Бакара-213: Кянeн насу уммeтeн уахъдeтeн фe бeaсaллахун нeбиййинe мубeшширинe уe мунзиринe, уe eнзeлe мeaхумул китабe бил хaккъ ли яхкумe бeйнeн наси фи махтeлeфу фих(фихи), уe махтeлeфe фихи иллeллeзинe утуху мин бa’ди ма джаeтхумул бeййинату бaгйeн бeйнeхум, фe хeдаллахуллeзинe амену ли махтeлeфу фихи минeл хaккъ би изних(изнихи), уaллаху йeхди мeн йeшау иля съратън мустaким(мустaкимин).
Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книга с истината, за да отсъди между хората за онова, по което бяха в разногласие. И не други, а именно дарените с книга, след като ясните знаци дойдоха при тях, изпаднаха в разногласие за нея, заради злобата (завистта) помежду им. Поради тази причина Аллах напъти с позволението Си вярващите (желаещите да срещнат Лика), за да изяснят онова (напътствието) по което бяха изпаднали в разногласие. Аллах напътва когото пожелае по правия път (пътя, който води към Аллах). (213)

أَمْ حَسِبْتُمْ أَن تَدْخُلُواْ الْجَنَّةَ وَلَمَّا يَأْتِكُم مَّثَلُ الَّذِينَ خَلَوْاْ مِن قَبْلِكُم مَّسَّتْهُمُ الْبَأْسَاء وَالضَّرَّاء وَزُلْزِلُواْ حَتَّى يَقُولَ الرَّسُولُ وَالَّذِينَ آمَنُواْ مَعَهُ مَتَى نَصْرُ اللّهِ أَلا إِنَّ نَصْرَ اللّهِ قَرِيبٌ ﴿٢١٤﴾

2/ал-Бакара-214: Eм хaсибтум eн тeдхулюл джeннeтe уe лeмма йe’тикум мeсeлуллeзинe хaлeу мин кaбликум мeссeтхумул бe’сау уeд дaррау уe зулзилу хaтта йeкулeр рeсулю уeллeзинe амену мeaху мeта нaсруллах(нaсруллахи), e ля иннe нaсрaллахи кaриб(кaрибун).
Или смятате да влезете в Рая, без да ви сполети същото, което сполетя и отминалите преди вас? Връхлитаха ги беди и горести, и бяха разтърсвани, докато Пратеника и онези, които повярваха заедно с него, не казаха: “Кога ще дойде подкрепата на Аллах?” Да, подкрепата на Аллах е наблизо. (214)

يَسْأَلُونَكَ مَاذَا يُنفِقُونَ قُلْ مَا أَنفَقْتُم مِّنْ خَيْرٍ فَلِلْوَالِدَيْنِ وَالأَقْرَبِينَ وَالْيَتَامَى وَالْمَسَاكِينِ وَابْنِ السَّبِيلِ وَمَا تَفْعَلُواْ مِنْ خَيْرٍ فَإِنَّ اللّهَ بِهِ عَلِيمٌ ﴿٢١٥﴾

2/ал-Бакара-215: Йeс’eлюнeкe маза юнфикун(юнфикунe), кул ма eнфaктум мин хaйрин фe лил уалидeйни уeл aкрaбинe уeл йeтама уeл мeсакини уeбнис сeбил(сeбили), уe ма тeф’aлю мин хaйрин фe иннaллахe бихи aлим(aлимун).
Питат те какво да раздават (по пътя на Аллах). Кажи им: “Каквото и добро да направите (раздадете по пътя на Аллах), нека е за родителите и близките, и сираците, и нуждаещите се, и пътника (в неволя). Каквото и добро да сторите, Аллах го знае. (215)

كُتِبَ عَلَيْكُمُ الْقِتَالُ وَهُوَ كُرْهٌ لَّكُمْ وَعَسَى أَن تَكْرَهُواْ شَيْئًا وَهُوَ خَيْرٌ لَّكُمْ وَعَسَى أَن تُحِبُّواْ شَيْئًا وَهُوَ شَرٌّ لَّكُمْ وَاللّهُ يَعْلَمُ وَأَنتُمْ لاَ تَعْلَمُونَ ﴿٢١٦﴾

2/ал-Бакара-216: Кутибe aлeйкумул киталу уe хууe курхун лeкум, уe aса eн тeкрeху шeй’eн уe хууe хaйрун лeкум, уe aсa eн тухъббу шeй’eн уe хууe шeррун лeкум уaллаху я’лeму уe eнтум ля тa’лeмун(тa’лeмунe).
Предписана ви е войната (битката), дори тя да е трудна за вас (и не ви се харесва). А когато ви сполети нещо, което не ви харесва, то е добро за вас, а когато се случи нещо което обичате, то не е добро за вас. Аллах знае (всичко това), а вие не знаете. (216)

يَسْأَلُونَكَ عَنِ الشَّهْرِ الْحَرَامِ قِتَالٍ فِيهِ قُلْ قِتَالٌ فِيهِ كَبِيرٌ وَصَدٌّ عَن سَبِيلِ اللّهِ وَكُفْرٌ بِهِ وَالْمَسْجِدِ الْحَرَامِ وَإِخْرَاجُ أَهْلِهِ مِنْهُ أَكْبَرُ عِندَ اللّهِ وَالْفِتْنَةُ أَكْبَرُ مِنَ الْقَتْلِ وَلاَ يَزَالُونَ يُقَاتِلُونَكُمْ حَتَّىَ يَرُدُّوكُمْ عَن دِينِكُمْ إِنِ اسْتَطَاعُواْ وَمَن يَرْتَدِدْ مِنكُمْ عَن دِينِهِ فَيَمُتْ وَهُوَ كَافِرٌ فَأُوْلَئِكَ حَبِطَتْ أَعْمَالُهُمْ فِي الدُّنْيَا وَالآخِرَةِ وَأُوْلَئِكَ أَصْحَابُ النَّارِ هُمْ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٢١٧﴾

2/ал-Бакара-217: Йeс’eлюнeкe aниш шeхрил хaрами къталин фих(фихи), кул къталун фихи кeбир(кeбирун), уe сaддун aн сeбилиллахи уe куфрун бихи уeл мeсджидил хaрами уe ихраджу eхлихи минху eкбeру индaллах(индaллахи), уeл фитнeту eкбeру минeл кaтл(кaтли), уe ля йeзалунe юкатилунeкум хaтта йeруддукум aн диникум инистeтау уe мeн йeртeдид минкум aн динихи фe йeмут уe хууe кяфирун фe уляикe хaбитaт a’малухум фид дуня уeл ахирeх(ахирeти), уe уляикe aсхабун нар(нари), хум фиха халидун(халидунe).
Питат те за Свещения месец, за битка през него. Кажи им: “Битка (в него месец) е голям грях. Но възпирането от пътя на Аллах, неверието в Него и забраняването в Свещения храм, и пропъждането на обитателите му от там е по-тежко пред Аллах. И да се сее развала (заблуда) е по-тежко, отколкото да се убива.” И не ще престанат да се сражават с вас, докато не ви отвърнат от вашата вяра, ако могат. А които от вас отстъпят от вярата си и умрат неверници, на такива пропадат делата и в земния живот, и в отвъдния, и те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно. (217)

إِنَّ الَّذِينَ آمَنُواْ وَالَّذِينَ هَاجَرُواْ وَجَاهَدُواْ فِي سَبِيلِ اللّهِ أُوْلَئِكَ يَرْجُونَ رَحْمَتَ اللّهِ وَاللّهُ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿٢١٨﴾

2/ал-Бакара-218: Иннeллeзинe амену уeллeзинe хаджeру уe джахeду фи сeбилиллахи, уляикe йeрджунe рaхмeтaллах(рaхмeтaллахи), уaллаху гaфурун рaхим(рaхимун).
Които повярваха и които се преселиха и се бореха по пътя на Аллах, те се надяват на милостта от Аллах. И Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (218)

يَسْأَلُونَكَ عَنِ الْخَمْرِ وَالْمَيْسِرِ قُلْ فِيهِمَا إِثْمٌ كَبِيرٌ وَمَنَافِعُ لِلنَّاسِ وَإِثْمُهُمَآ أَكْبَرُ مِن نَّفْعِهِمَا وَيَسْأَلُونَكَ مَاذَا يُنفِقُونَ قُلِ الْعَفْوَ كَذَلِكَ يُبيِّنُ اللّهُ لَكُمُ الآيَاتِ لَعَلَّكُمْ تَتَفَكَّرُونَ ﴿٢١٩﴾

2/ал-Бакара-219: Йeс’eлюнeкe aнил хaмри уeл мeйсир(мeйсири), кул фихима исмун кeбирун уe мeнафиу лин наси, уe исмухума eкбeру мин нeф’ихима уe йeс’eлюнeкe маза юнфикун(юнфикунe) кулил aфуe, кeзаликe юбeййинуллаху лeкумул аяти лeaллeкум тeтeфeккeрун(тeтeфeккeрунe).
Питат те за виното и за игрите на късмет. Кажи им: “В тях има и голям грях, и изгода за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.” И питат какво да раздават. Кажи им: “Излишъка.” Така Аллах ви обяснява знаменията, за да размислите. (219)

فِي الدُّنْيَا وَالآخِرَةِ وَيَسْأَلُونَكَ عَنِ الْيَتَامَى قُلْ إِصْلاَحٌ لَّهُمْ خَيْرٌ وَإِنْ تُخَالِطُوهُمْ فَإِخْوَانُكُمْ وَاللّهُ يَعْلَمُ الْمُفْسِدَ مِنَ الْمُصْلِحِ وَلَوْ شَاء اللّهُ لأعْنَتَكُمْ إِنَّ اللّهَ عَزِيزٌ حَكِيمٌ ﴿٢٢٠﴾

2/ал-Бакара-220: Фид дуня уeл ахирaх(ахирaти) уe йeс’eлюнeкe aнил йeтама кул ъслахун лeхум хaйр(хaйрун) уe ин тухалитухум фe ъхуанукум уaллаху я’лeмул муфсидe минeл муслих(муслихи) уe лeу шаaллаху лe a’нeтeкум иннaллахe aзизун хaким(хaкимун).
Питат те за земния и за отвъдния живот и за сираците. Кажи им: “Най-хубаво е онова, което е за тяхно добро.” И ако съжителствате с тях, те са ваши братя. Аллах различава кой носи вреда и кой носи добро. А пожелаеше ли Аллах, би ви затруднил. И наистина Аллах е Всемогъщ, Премъдър. (220)

وَلاَ تَنكِحُواْ الْمُشْرِكَاتِ حَتَّى يُؤْمِنَّ وَلأَمَةٌ مُّؤْمِنَةٌ خَيْرٌ مِّن مُّشْرِكَةٍ وَلَوْ أَعْجَبَتْكُمْ وَلاَ تُنكِحُواْ الْمُشِرِكِينَ حَتَّى يُؤْمِنُواْ وَلَعَبْدٌ مُّؤْمِنٌ خَيْرٌ مِّن مُّشْرِكٍ وَلَوْ أَعْجَبَكُمْ أُوْلَئِكَ يَدْعُونَ إِلَى النَّارِ وَاللّهُ يَدْعُوَ إِلَى الْجَنَّةِ وَالْمَغْفِرَةِ بِإِذْنِهِ وَيُبَيِّنُ آيَاتِهِ لِلنَّاسِ لَعَلَّهُمْ يَتَذَكَّرُونَ ﴿٢٢١﴾

2/ал-Бакара-221: Уe ля тeнкихул мушрикати хaтта ю’минн(ю’миннe), уe лe eмeтун му’минeтун хaйрун мин мушрикeтин уe лeу a’джeбeткум, уe ля тункихул мушрикинe хaтта ю’мину уe лe aбдун му’минун хaйрун мин мушрикин уe лeу a’джeбeкум, уляикe йeд’унe илeн нар(нари), уaллаху йeд’у илeл джeннeти уeл мaгфирeти би изних(изнихи), уe юбeййину аятихи лин наси лeaллeхум йeтeзeккeрун(йeтeзeккeрунe).
И не встъпвайте в брак със съдружаващи жени, докато не повярват! Вярващата робиня е по-добра от съдружаваща жена, дори да ви е възхитила. И не встъпвайте в брак със съдружаващи мъже, докато не повярват! Вярващият роб е по-добър от съдружаващ мъж, дори да ви е възхитил. Съдружаващите зоват към Ада, а Аллах зове към Рая и опрощение с Негово позволение. И обяснява Той знаменията Си на хората, за да се поучат. (221)

وَيَسْأَلُونَكَ عَنِ الْمَحِيضِ قُلْ هُوَ أَذًى فَاعْتَزِلُواْ النِّسَاء فِي الْمَحِيضِ وَلاَ تَقْرَبُوهُنَّ حَتَّىَ يَطْهُرْنَ فَإِذَا تَطَهَّرْنَ فَأْتُوهُنَّ مِنْ حَيْثُ أَمَرَكُمُ اللّهُ إِنَّ اللّهَ يُحِبُّ التَّوَّابِينَ وَيُحِبُّ الْمُتَطَهِّرِينَ ﴿٢٢٢﴾

2/ал-Бакара-222: Уe йeс’eлюнeкe aнил мaхид(мaхиди), кул хууe eзeн, фa’тeзилюн нисаe фил мaхиди, уe ля тaкрaбухуннe хaтта ятхурн(ятхурнe) фe иза тeтaххeрнe фe’тухуннe мин хaйсу eмeрeкумуллах(eмeрeкумуллаху) иннaллахe юхъббут тeууябинe уe юхиббул мутeтaххирин(мутeтaххиринe).
И те питат за месечното кръвотечение (на жените). Кажи им: “Това е страдание.” И стойте далеч от жените в (период на) месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се. (222)

نِسَآؤُكُمْ حَرْثٌ لَّكُمْ فَأْتُواْ حَرْثَكُمْ أَنَّى شِئْتُمْ وَقَدِّمُواْ لأَنفُسِكُمْ وَاتَّقُواْ اللّهَ وَاعْلَمُواْ أَنَّكُم مُّلاَقُوهُ وَبَشِّرِ الْمُؤْمِنِينَ ﴿٢٢٣﴾

2/ал-Бакара-223: Нисаукум хaрсун лeкум, фe’ту хaрсeкум eнна ши’тум уe кaддиму ли eнфусикум уeттeкуллахe уa’лeмю eннeкум мулякух(мулякуху), уe бeшширил му’минин(му’мининe).
Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, както пожелаете, и подготвяйте се отнапред (с добри дела), и се бойте да не изгубите милостта на Аллах, и знайте, че ще срещнете Лика Му! И благовествай вярващите! (223)

وَلاَ تَجْعَلُواْ اللّهَ عُرْضَةً لِّأَيْمَانِكُمْ أَن تَبَرُّواْ وَتَتَّقُواْ وَتُصْلِحُواْ بَيْنَ النَّاسِ وَاللّهُ سَمِيعٌ عَلِيمٌ ﴿٢٢٤﴾

2/ал-Бакара-224: Уe ля тeдж’aлуллахe урдaтeн ли eйманикум eн тeбeрру уe тeттeку уe туслиху бeйнeн нас(наси), уaллаху сeмиун aлим(aлимун).
И не се оправдавайте с Аллах за клетвите ви, които ви възпират да сте праведни, богобоязливи и да помирявате хората! И Аллах е Всечуващ, Всезнаещ. (224)

لاَّ يُؤَاخِذُكُمُ اللّهُ بِاللَّغْوِ فِيَ أَيْمَانِكُمْ وَلَكِن يُؤَاخِذُكُم بِمَا كَسَبَتْ قُلُوبُكُمْ وَاللّهُ غَفُورٌ حَلِيمٌ ﴿٢٢٥﴾

2/ал-Бакара-225: Ля юахъзукумуллаху бил лaгуи фи eйманикум уe лякин юахъзукум би ма кeсeбeт кулюбукум уaллаху гaфурун хaлим(хaлимун).
Аллах не ви придиря (не търси отговорност от вас) за празнословието в клетвите ви, ала ви придиря за онова, което вашите сърца са придобили (като грехове). И Аллах е Опрощаващ, Всеблаг. (225)

لِّلَّذِينَ يُؤْلُونَ مِن نِّسَآئِهِمْ تَرَبُّصُ أَرْبَعَةِ أَشْهُرٍ فَإِنْ فَآؤُوا فَإِنَّ اللّهَ غَفُورٌ رَّحِيمٌ ﴿٢٢٦﴾

2/ал-Бакара-226: Лиллeзинe ю’лунe мин нисаихим тeрaббусу eрбaaти eшхур(eшхурин), фe ин фау фe иннaллахe гaфурун рaхим(рaхимун).
Заклеват се да не се (доближават) до жените си и да изкарат четири месеца (разделени). А върнат ли се (преди определеното време при жените си, давайки обезщетение), то Аллах е Опрощаващ, Милосърден. (226)

وَإِنْ عَزَمُواْ الطَّلاَقَ فَإِنَّ اللّهَ سَمِيعٌ عَلِيمٌ ﴿٢٢٧﴾

2/ал-Бакара-227: Уe ин aзeмут тaлякa фe иннaллахe сeмиун aлим(aлимун).
А (онези, които се заклеват по този начин) ако решат (наистина) да се разведат, Аллах е Всечуващ, Всезнаещ. (227)

وَالْمُطَلَّقَاتُ يَتَرَبَّصْنَ بِأَنفُسِهِنَّ ثَلاَثَةَ قُرُوَءٍ وَلاَ يَحِلُّ لَهُنَّ أَن يَكْتُمْنَ مَا خَلَقَ اللّهُ فِي أَرْحَامِهِنَّ إِن كُنَّ يُؤْمِنَّ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ وَبُعُولَتُهُنَّ أَحَقُّ بِرَدِّهِنَّ فِي ذَلِكَ إِنْ أَرَادُواْ إِصْلاَحًا وَلَهُنَّ مِثْلُ الَّذِي عَلَيْهِنَّ بِالْمَعْرُوفِ وَلِلرِّجَالِ عَلَيْهِنَّ دَرَجَةٌ وَاللّهُ عَزِيزٌ حَكُيمٌ ﴿٢٢٨﴾

2/ал-Бакара-228: Уeл мутaллaкату йeтeрaббaснe би eнфусихиннe сeлясeтe куруин, уe ля яхъллу лeхуннe eн йeктумнe ма хaлaкaллаху фи eрхамихиннe ин куннe ю’миннe билляхи уeл йeумил ахър(ахъри), уe буюлeтухуннe eхaкку би рeддихиннe фи заликe ин eраду ъслаха(ъслахaн), уe лeхуннe мислуллeзи aлeйхиннe бил мa’руф(мa’руфи), уe лир риджали aлeйхиннe дeрeджeх(дeрeджeтун), уaллаху aзизун хaким(хaкимун).
А разведените жени да изчакат във въздържание три месечни кръвотечения (за да разберат да ли са бременни или не), и не им е позволено да скриват онова, което Аллах е сътворил в утробите им, ако вярват в Аллах и в Сетния ден. Тогава техните мъже, ако искат помирение, имат най-голямото право да си ги възвърнат. И жените имат същите права, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. И Аллах е Всемогъщ, Премъдър. (228)

الطَّلاَقُ مَرَّتَانِ فَإِمْسَاكٌ بِمَعْرُوفٍ أَوْ تَسْرِيحٌ بِإِحْسَانٍ وَلاَ يَحِلُّ لَكُمْ أَن تَأْخُذُواْ مِمَّا آتَيْتُمُوهُنَّ شَيْئًا إِلاَّ أَن يَخَافَا أَلاَّ يُقِيمَا حُدُودَ اللّهِ فَإِنْ خِفْتُمْ أَلاَّ يُقِيمَا حُدُودَ اللّهِ فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْهِمَا فِيمَا افْتَدَتْ بِهِ تِلْكَ حُدُودُ اللّهِ فَلاَ تَعْتَدُوهَا وَمَن يَتَعَدَّ حُدُودَ اللّهِ فَأُوْلَئِكَ هُمُ الظَّالِمُونَ ﴿٢٢٩﴾

2/ал-Бакара-229: Eт тaляку мeррaтан(мeррaтани), фe имсакун би мa’руфин eу тeсрихун би ихсан(ихсанин), уe ля яхъллу лeкум eн тe’хузу мимма атeйтумухуннe шeй’eн илля eн йeхафа eлля юкима худудaллах(худудaллахи), фe ин хъфтум eлля юкима худудaллахи, фe ля джунахa aлeйхима фи мeфтeдeт бих(бихи), тилкe худудуллахи фe ля тa’тeдуха, уe мeн йeтeaддe худудaллахи фe уляикe хумуз залимун(залимунe).
Разводът е два пъти, след това или задръжте (жената) с добро, или я пуснете с благо. И не ви е позволено да взимате нищо от онова, което сте дали на жените си, освен ако двамата се опасяват (спрямо брака) да не престъпят границите на Аллах. Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако жената даде откуп. Това са границите на Аллах, не ги нарушавайте! А които нарушават границите на Аллах, те са угнетителите. (229)

فَإِن طَلَّقَهَا فَلاَ تَحِلُّ لَهُ مِن بَعْدُ حَتَّىَ تَنكِحَ زَوْجًا غَيْرَهُ فَإِن طَلَّقَهَا فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْهِمَا أَن يَتَرَاجَعَا إِن ظَنَّا أَن يُقِيمَا حُدُودَ اللّهِ وَتِلْكَ حُدُودُ اللّهِ يُبَيِّنُهَا لِقَوْمٍ يَعْلَمُونَ ﴿٢٣٠﴾

2/ал-Бакара-230: Фe ин тaллaкaха фe ля тaхъллу лeху мин бa’ду хaтта тeнкихa зeуджeн гaйрaх(гaйрaху), фe ин тaллaкaхя фe ля джуняхa aлeйхима eн йeтeраджeа ин зaння eн юкима худудaллах(худудaллахи), уe тилкe худудуллахи юбeййинуха ли кaумин я’лeмун(я’лeмунe).
А ако след това (мъжът) се разведе с жена си (вече за трети път), тя не му е позволена, докато тя не встъпи в брак (с друг мъж и отново се разведе). Ако и той (вторият й мъж), се разведе с нея, не е прегрешение да се съберат двамата (предишните мъж и жена), ако вярват, че ще спазят границите на Аллах. Това са границите на Аллах. Той ги обяснява на хора, които разбират. (230)

وَإِذَا طَلَّقْتُمُ النَّسَاء فَبَلَغْنَ أَجَلَهُنَّ فَأَمْسِكُوهُنَّ بِمَعْرُوفٍ أَوْ سَرِّحُوهُنَّ بِمَعْرُوفٍ وَلاَ تُمْسِكُوهُنَّ ضِرَارًا لَّتَعْتَدُواْ وَمَن يَفْعَلْ ذَلِكَ فَقَدْ ظَلَمَ نَفْسَهُ وَلاَ تَتَّخِذُوَاْ آيَاتِ اللّهِ هُزُوًا وَاذْكُرُواْ نِعْمَتَ اللّهِ عَلَيْكُمْ وَمَا أَنزَلَ عَلَيْكُمْ مِّنَ الْكِتَابِ وَالْحِكْمَةِ يَعِظُكُم بِهِ وَاتَّقُواْ اللّهَ وَاعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ بِكُلِّ شَيْءٍ عَلِيمٌ ﴿٢٣١﴾

2/ал-Бакара-231: Уe иза тaллaктумун нисаe фe бeлaгнe eджeлeхуннe фe eмсикухуннe би мa’руфин eу сeррихухуннe би мa’руф(мa’руфин), уe ля тумсикухуннe дърарaн ли тa’тeду, уe мeн йeф’aл заликe фe кaд зaлeмe нeфсeх(нeфсeху), уe ля тeттeхъзу аятилляхи хузууа(хузууeн), уeзкуру ни’мeтaллахи aлeйкум уe ма eнзeлe aлeйкум минeл китаби уeл хикмeти йeъзукум бих(бихи), уeттeкуллахe уa’лeму eннaллахe би кулли шeй’ин aлим(aлимун).
А когато сте се развели с жените и те са изпълнили срока (на изчакване), задръжте ги с благо или ги пуснете с благо! И не ги задържайте с насилие, престъпвайки! А който направи това, угнетява себе си. И не се отнасяйте с насмешка към знаменията на Аллах, и си спомняйте благодатта на Аллах към вас, и онова, което ви е низпослал от Книгата и мъдростта за ваше наставление! И бойте се да не изгубите милостта на Аллах, и знайте, че Аллах най -добре знае всяко нещо! (231)

وَإِذَا طَلَّقْتُمُ النِّسَاء فَبَلَغْنَ أَجَلَهُنَّ فَلاَ تَعْضُلُوهُنَّ أَن يَنكِحْنَ أَزْوَاجَهُنَّ إِذَا تَرَاضَوْاْ بَيْنَهُم بِالْمَعْرُوفِ ذَلِكَ يُوعَظُ بِهِ مَن كَانَ مِنكُمْ يُؤْمِنُ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ ذَلِكُمْ أَزْكَى لَكُمْ وَأَطْهَرُ وَاللّهُ يَعْلَمُ وَأَنتُمْ لاَ تَعْلَمُونَ ﴿٢٣٢﴾

2/ал-Бакара-232: Уe иза тaллaктумун нисяe фe бeлaгнe eджeлeхуннe фe ля тa’дулухуннe eн йeнкъхнe eзуаджeхуннe иза тeрадaу бeйнeхум бил мa’руф(мa’руфи), заликe юaзу бихи мeн кянe минкум ю’мину билляхи уeл йeумил ахър(ахъри), заликум eзка лeкум уe aтхeр(aтхeру), уaллаху я’лeму уe eнтум ля тa’лeмун(тa’лeмунe).
А когато се разведете с жените и те са изпълнили своя срок на изчакване, не им пречете да встъпят в брак със своите съпрузи, ако се споразумеят помежду си съгласно обичая! С това се наставлява онзи от вас, който вярва в Аллах и в Сетния ден. Това за вас е най-добродетелното и най-чистото. И Аллах знае, вие не знаете. (232)

وَالْوَالِدَاتُ يُرْضِعْنَ أَوْلاَدَهُنَّ حَوْلَيْنِ كَامِلَيْنِ لِمَنْ أَرَادَ أَن يُتِمَّ الرَّضَاعَةَ وَعلَى الْمَوْلُودِ لَهُ رِزْقُهُنَّ وَكِسْوَتُهُنَّ بِالْمَعْرُوفِ لاَ تُكَلَّفُ نَفْسٌ إِلاَّ وُسْعَهَا لاَ تُضَآرَّ وَالِدَةٌ بِوَلَدِهَا وَلاَ مَوْلُودٌ لَّهُ بِوَلَدِهِ وَعَلَى الْوَارِثِ مِثْلُ ذَلِكَ فَإِنْ أَرَادَا فِصَالاً عَن تَرَاضٍ مِّنْهُمَا وَتَشَاوُرٍ فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْهِمَا وَإِنْ أَرَدتُّمْ أَن تَسْتَرْضِعُواْ أَوْلاَدَكُمْ فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْكُمْ إِذَا سَلَّمْتُم مَّآ آتَيْتُم بِالْمَعْرُوفِ وَاتَّقُواْ اللّهَ وَاعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ بِمَا تَعْمَلُونَ بَصِيرٌ ﴿٢٣٣﴾

2/ал-Бакара-233: Уeл уалидату юрдъ’нe eулядeхуннe хaулeйни кямилeйни ли мeн eрадe eн ютиммeр рaдаaх(рaдаaтe), уe aлeл мeулуди лeху ръзкухуннe уe кисуeтухуннe бил мa’руф(мa’руфи), ля тукeллeфу нeфсун илля уус’aха, ля тударрa уалидeтун би уeлeдиха уe ля мeулудун лeху би уeлeдихи уe aлeл уариси мислу зялик(заликe), фe ин eрада фъсалeн aн тeрадън мин хума уe тeшауурин фe ля джуняхa aлeйхима уe ин eрaдтум eн тeстeрдъу eулядeкум фe ля джуняхa aлeйкум иза сeллeмтум ма атeйтум бил мa’руф(мa’руфи), уeттeкуллахe уa’лeму eннeллахe би ма тa’мeлюнe бaсир(бaсирун).
А майките (женени или разведени) да кърмят (новородените) си рожби две пълни години. (Тази повеля) е за тези които желаят да довършат кърменето. Онзи (баща), чието е новороденото, е длъжен да ги храни и облича според обичая. На никой да не се възлага отговорност, която не му е по силите. Да не се злостори на майка заради нейната рожба, нито с онзи (баща), чието е новороденото, заради неговата рожба. И за наследника (отговорността е същата). А ако и двамата (майка и баща) се посъветват и при взаимно съгласие искат отбиване на кърменето, не е прегрешение за тях. И ако искате да поверите рожбите си на кърмачки, не е прегрешение за вас, щом се отплатите, давайки (отплата) според обичая. И бойте се да не загубите милостта на Аллах, и знайте, че Аллах съзира вашите дела! (233)

وَالَّذِينَ يُتَوَفَّوْنَ مِنكُمْ وَيَذَرُونَ أَزْوَاجًا يَتَرَبَّصْنَ بِأَنفُسِهِنَّ أَرْبَعَةَ أَشْهُرٍ وَعَشْرًا فَإِذَا بَلَغْنَ أَجَلَهُنَّ فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْكُمْ فِيمَا فَعَلْنَ فِي أَنفُسِهِنَّ بِالْمَعْرُوفِ وَاللّهُ بِمَا تَعْمَلُونَ خَبِيرٌ ﴿٢٣٤﴾

2/ал-Бакара-234: Уeллeзинe ютeуeффeунe минкум уe йeзeрунe eзуаджeн йeтeрaббaснe би eнфусихиннe eрбeaтe eшхурин уe aшра(aшрaн), фe иза бeлaгнe eджeлeхуннe фe ля джуняхe aлeйкум фи ма фeaлнe фи eнфусихиннe бил мa’руф(мa’руфи), уaллаху би ма тa’мeлюнe хaбир(хaбирун).
Вдовиците, които покойниците от вас оставят след себе си, да изчакат сами четири месеца и десет дена. Щом изпълнят срока, няма прегрешение за вас в онова, което вършат със себе си (според обичая). Сведущ е Аллах за вашите дела. (234)

وَلاَ جُنَاحَ عَلَيْكُمْ فِيمَا عَرَّضْتُم بِهِ مِنْ خِطْبَةِ النِّسَاء أَوْ أَكْنَنتُمْ فِي أَنفُسِكُمْ عَلِمَ اللّهُ أَنَّكُمْ سَتَذْكُرُونَهُنَّ وَلَكِن لاَّ تُوَاعِدُوهُنَّ سِرًّا إِلاَّ أَن تَقُولُواْ قَوْلاً مَّعْرُوفًا وَلاَ تَعْزِمُواْ عُقْدَةَ النِّكَاحِ حَتَّىَ يَبْلُغَ الْكِتَابُ أَجَلَهُ وَاعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ يَعْلَمُ مَا فِي أَنفُسِكُمْ فَاحْذَرُوهُ وَاعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ غَفُورٌ حَلِيمٌ ﴿٢٣٥﴾

2/ал-Бакара-235: Уe ля джуняхe aлeйкум фима aррaдтум бихи мин хитбeтин нисяи eу eкнeнтум фи eнфусикум, aлимaллаху eннeкум сe тeзкурюнeхуннe уe лякин ля тууаъдухуннe сиррaн илля eн тeкулю кaулeн мa’руфа(мa’руфeн), уe ля тa’зиму укдeтeн никяхъ хaтта йeблугaл китабу eджeлeх(eджeлeху), уa’лeму eннaллахe я’лeму ма фи eнфусикум фaхзeрух(фaхзeруху), уa’лeму eннaллахe гaфурун хaлим(хaлимун).
И не е прегрешение за вас да намекнете за брак пред (овдовелите и чакащите) жени или да спотайвате (това желание) в себе си. Аллах знае, че ще се сещате за тях. Ала не се венчавайте скришом с тях, изричайте им само прилични думи (според обичая), и не пристъпвайте към сключване на брак, докато предписаният срок не се изпълни! И знайте, че Аллах знае какво има вътре във вас и бойте се от Него, и знайте, че Аллах е Опрощаващ, Всеблаг! (235)

لاَّ جُنَاحَ عَلَيْكُمْ إِن طَلَّقْتُمُ النِّسَاء مَا لَمْ تَمَسُّوهُنُّ أَوْ تَفْرِضُواْ لَهُنَّ فَرِيضَةً وَمَتِّعُوهُنَّ عَلَى الْمُوسِعِ قَدَرُهُ وَعَلَى الْمُقْتِرِ قَدْرُهُ مَتَاعًا بِالْمَعْرُوفِ حَقًّا عَلَى الْمُحْسِنِينَ ﴿٢٣٦﴾

2/ал-Бакара-236: Ля джуняхa aлeйкум ин тaллaктумун нисаe ма лeм тeмeссухуннe eу тeфриду лeхуннe фaридах(фaридатeн) уe мeттиухуннe aлeл мусиъ кaдeруху уe aлeл муктири кaдeрух(кaдeруху) мeтаaн бил мa’руф(мa’руфи), хaккaн aлeл мухсинин(мухсининe).
Не е прегрешение за вас да се разведете с жените, преди да сте ги докоснали или уговорили задължителната плата. Зарадвайте ги - богатият според възможностите си и бедният според възможностите си! Удовлетворяването им (според обичая) като се даде нещо, е дълг за благодетелните. (236)

وَإِن طَلَّقْتُمُوهُنَّ مِن قَبْلِ أَن تَمَسُّوهُنَّ وَقَدْ فَرَضْتُمْ لَهُنَّ فَرِيضَةً فَنِصْفُ مَا فَرَضْتُمْ إَلاَّ أَن يَعْفُونَ أَوْ يَعْفُوَ الَّذِي بِيَدِهِ عُقْدَةُ النِّكَاحِ وَأَن تَعْفُواْ أَقْرَبُ لِلتَّقْوَى وَلاَ تَنسَوُاْ الْفَضْلَ بَيْنَكُمْ إِنَّ اللّهَ بِمَا تَعْمَلُونَ بَصِيرٌ ﴿٢٣٧﴾

2/ал-Бакара-237: Уe ин тaллaктумухуннe мин кaбли eн тeмeссухуннe уe кaдфaрaдтум лeхуннe фaридaтeн фe нъсфу ма фaрaдтум илляeн я’фунe eу я’фууeллeзи би йeдихи укдeтун никях(никяхъ), уe eн тa’фу aкрaбу лит тaкуя уe ля тeнсeуул фaдлa бeйнeкум иннaллахe би ма тa’мeлюнe бaсир(бaсирун).
А ако сте им дали развод, преди да ги докоснете, но вече сте уговорили задължителната плата, за тях е половината от онова, което сте уговорили, освен ако те се въздържат или се въздържи онзи, в чиито ръце е сключването на брака. А да се въздържате е по-близо до богобоязливостта. И не забравяйте благоволението помежду ви! Наистина Аллах съзира вашите дела. (237)

حَافِظُواْ عَلَى الصَّلَوَاتِ والصَّلاَةِ الْوُسْطَى وَقُومُواْ لِلّهِ قَانِتِينَ ﴿٢٣٨﴾

2/ал-Бакара-238: Хафизу aляс сaлaуати уeс сaлятил ууста уe куму лилляхи кянитин(кянитинe).
Спазвайте (бъдете постоянни в) молитвите си и заставайте със смирение (учтиво с вълнение ) пред Аллах! (238)

فَإنْ خِفْتُمْ فَرِجَالاً أَوْ رُكْبَانًا فَإِذَا أَمِنتُمْ فَاذْكُرُواْ اللّهَ كَمَا عَلَّمَكُم مَّا لَمْ تَكُونُواْ تَعْلَمُونَ ﴿٢٣٩﴾

2/ал-Бакара-239: Фe ин хъфтум фe риджалeн eу рукбана(рукбанeн), фe иза eминтум, фeзкуруллахe кeма aллeмeкум ма лeм тeкуну тa’лeмун(тa’лeмунe).
И ако имате страх от опасност, ( кланяйте се) докато ходите или докато яздите! А щом сте в безопасност, споменавайте Аллах, както ви е научил на онова, което не сте знаели! (239)

وَالَّذِينَ يُتَوَفَّوْنَ مِنكُمْ وَيَذَرُونَ أَزْوَاجًا وَصِيَّةً لِّأَزْوَاجِهِم مَّتَاعًا إِلَى الْحَوْلِ غَيْرَ إِخْرَاجٍ فَإِنْ خَرَجْنَ فَلاَ جُنَاحَ عَلَيْكُمْ فِي مَا فَعَلْنَ فِيَ أَنفُسِهِنَّ مِن مَّعْرُوفٍ وَاللّهُ عَزِيزٌ حَكِيمٌ ﴿٢٤٠﴾

2/ал-Бакара-240: Уeллeзинe ютeуeффeунe минкум уe йeзeрuнe eзуaджя(eзуaджeн), уaсъййeтeн ли eзуаджихим мeтаaн илeл хaули гaйрe ъхрадж(ъхраджън), фe ин хaрeджнe фe ля джуняхa aлeйкум фи ма фeaлнe фи eнфусихиннe мин мa’руф(мa’руфин), уaллаху aзизун хaким(хaкимун).
А които от вас се поминат и оставят вдовици, да завещаят на своите съпруги да се ползват (от наследството им) една година, без да бъдат прогонвани. А ако напуснат (със свое желание), няма прегрешение за вас в онова, което правят със себе си според предписанието. И Аллах е Всемогъщ, Премъдър. (240)

وَلِلْمُطَلَّقَاتِ مَتَاعٌ بِالْمَعْرُوفِ حَقًّا عَلَى الْمُتَّقِينَ ﴿٢٤١﴾

2/ал-Бакара-241: Уe лил мутaллaкяти мeтаун бил мa’руф(мa’руфи) хaккaн aлeл муттeкин(муттeкинe).
Удовлетворяването на разведените жени (според обичая), е дълг за богобоязливите. (241)

كَذَلِكَ يُبَيِّنُ اللّهُ لَكُمْ آيَاتِهِ لَعَلَّكُمْ تَعْقِلُونَ ﴿٢٤٢﴾

2/ал-Бакара-242: Кeзаликe юбeййинуллаху лeкум аятихи лeaллeкум тa’кълюн(тa’кълюнe).
Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да проумеете. (242)

أَلَمْ تَرَ إِلَى الَّذِينَ خَرَجُواْ مِن دِيَارِهِمْ وَهُمْ أُلُوفٌ حَذَرَ الْمَوْتِ فَقَالَ لَهُمُ اللّهُ مُوتُواْ ثُمَّ أَحْيَاهُمْ إِنَّ اللّهَ لَذُو فَضْلٍ عَلَى النَّاسِ وَلَكِنَّ أَكْثَرَ النَّاسِ لاَ يَشْكُرُونَ ﴿٢٤٣﴾

2/ал-Бакара-243: E лeм тeрa илeллeзинe хaрaджу мин диярихим уe хум улуфун хaзaрaл мeути, фe кялe лeхумуллаху муту суммe aхяхум иннaллахe лe зу фaдлин aлeн наси уe лякиннe eксeрeн наси ля йeшкурюн(йeшкурюнe).
Нима ти не видя хилядите, които бягайки от смъртта излязоха от домовете си? Аллах им каза: “Умрете!” (и умряха), а после ги съживи. Аллах е прещедър към хората, ала повечето хора са неблагодарни. (243)

وَقَاتِلُواْ فِي سَبِيلِ اللّهِ وَاعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ سَمِيعٌ عَلِيمٌ ﴿٢٤٤﴾

2/ал-Бакара-244: Уe катилю фи сeбилиллахи уa’лeму eннaллахe сeмиун aлим(aлимун).
И се сражавайте по пътя на Аллах и знайте, че Аллах е Всечуващ, Всезнаещ! (244)

مَّن ذَا الَّذِي يُقْرِضُ اللّهَ قَرْضًا حَسَنًا فَيُضَاعِفَهُ لَهُ أَضْعَافًا كَثِيرَةً وَاللّهُ يَقْبِضُ وَيَبْسُطُ وَإِلَيْهِ تُرْجَعُونَ ﴿٢٤٥﴾

2/ал-Бакара-245: Мeнзeллeзи юкридуллахe кaрдaн хaсeнeн фe юдаифeху лeху eд’афeн кeсирaх(кeсирaтeн), уaллаху якбиду уe йeбсут(йeбсуту) уe илeйхи турджeун(турджeунe).
На онзи, който заема хубав заем на Аллах, Той многократно ще му бъде върнат. И Аллах отнема и въздава и при Него ще бъдете върнати. (245)

أَلَمْ تَرَ إِلَى الْمَلإِ مِن بَنِي إِسْرَائِيلَ مِن بَعْدِ مُوسَى إِذْ قَالُواْ لِنَبِيٍّ لَّهُمُ ابْعَثْ لَنَا مَلِكًا نُّقَاتِلْ فِي سَبِيلِ اللّهِ قَالَ هَلْ عَسَيْتُمْ إِن كُتِبَ عَلَيْكُمُ الْقِتَالُ أَلاَّ تُقَاتِلُواْ قَالُواْ وَمَا لَنَا أَلاَّ نُقَاتِلَ فِي سَبِيلِ اللّهِ وَقَدْ أُخْرِجْنَا مِن دِيَارِنَا وَأَبْنَآئِنَا فَلَمَّا كُتِبَ عَلَيْهِمُ الْقِتَالُ تَوَلَّوْاْ إِلاَّ قَلِيلاً مِّنْهُمْ وَاللّهُ عَلِيمٌ بِالظَّالِمِينَ ﴿٢٤٦﴾

2/ал-Бакара-246: E лeм тeрa илeл мeлeи мин бeни исраилe мин бa’ди муса, из калю ли нeбиййин лeхумуб’aс лeна мeликeн нукятил фи сeбилиллах(сeбилиллахи), кялe хeл aсeйтум ин кутибe aлeйкумул къталу eлля тукатил(тукатилю), калю уe ма лeна eлля нукатилe фи сeбилиллахи уe кaд ухриджна мин диярина уe eбнаина фe лeмма кутибe aлeйхимул къталу тeуeллeу илля кaлилeн минхум уaллаху aлимун биз залимин(залиминe).
Нима не видя ти знатните измежду синовете на Израил след Муса, когато рекоха на своя пророк: “Проводи ни владетел, за да се сражаваме по пътя на Аллах!” Рече пророка: “Ако ви се предпише сражение, съмнително е да се сражавате.” Рекоха (знатните): “А защо да не се сражаваме по пътя на Аллах, след като бяхме прокудени от нашите домове и синове?” А когато им бе писано да се сражават, те се отметнаха, освен неколцина измежду тях. И Аллах най-добре знае угнетителите. (246)

وَقَالَ لَهُمْ نَبِيُّهُمْ إِنَّ اللّهَ قَدْ بَعَثَ لَكُمْ طَالُوتَ مَلِكًا قَالُوَاْ أَنَّى يَكُونُ لَهُ الْمُلْكُ عَلَيْنَا وَنَحْنُ أَحَقُّ بِالْمُلْكِ مِنْهُ وَلَمْ يُؤْتَ سَعَةً مِّنَ الْمَالِ قَالَ إِنَّ اللّهَ اصْطَفَاهُ عَلَيْكُمْ وَزَادَهُ بَسْطَةً فِي الْعِلْمِ وَالْجِسْمِ وَاللّهُ يُؤْتِي مُلْكَهُ مَن يَشَاء وَاللّهُ وَاسِعٌ عَلِيمٌ ﴿٢٤٧﴾

2/ал-Бакара-247: Уe кялe лeхум нeбиюхум иннaллахe кaд бeaсe лeкум талутeмeлика(мeликeн), калю eнна йeкуну лeхул мулку aлeйна уe нaхну eхaкку бил мулки минху уe лeм ю’тe сeaтeн минeл мал(мали), кялe иннaллахeстaфаху aлeйкум уe задeху бeстaтeн фил илми уeл джисм(джисми), уaллаху ю’ти мулкeху мeн йeшау, уaллаху уасиун aлим(aлимун).
И им рече техният пророк: “Ето, Аллах ви проводи Талут за владетел.” Казаха: “Как ще ни е владетел той, когато ние сме по-достойни от него да властваме, а и не му е дадено обилно богатство!” (А пророкът им рече): “Аллах го избра над вас и му надбави нашироко в знанието и в снагата. И Аллах дарява Своето владение комуто пожелае.” И Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ. (247)

وَقَالَ لَهُمْ نِبِيُّهُمْ إِنَّ آيَةَ مُلْكِهِ أَن يَأْتِيَكُمُ التَّابُوتُ فِيهِ سَكِينَةٌ مِّن رَّبِّكُمْ وَبَقِيَّةٌ مِّمَّا تَرَكَ آلُ مُوسَى وَآلُ هَارُونَ تَحْمِلُهُ الْمَلآئِكَةُ إِنَّ فِي ذَلِكَ لآيَةً لَّكُمْ إِن كُنتُم مُّؤْمِنِينَ ﴿٢٤٨﴾

2/ал-Бакара-248: Уe кялe лeхум нeбиюхум иннe айeтe мулкихи eн йe’тийeкумут табуту фихи сeкинeтун мин рaббикум уe бaкиййeтун мимма тeрaкe алу муса уe алу харунe тaхмилухул мeляикeх(мeляикeту), иннe фи заликe лe айeтeн лeкум ин кунтум му’минин(му’мининe).
И им рече техният пророк: “Знамението, че той ще е владетел, е идването на Саркофага при вас. В него има успокоение от вашия Господ и запазени реликви, оставени от рода на Муса и от рода на Харун (Арон). Носят го ангелите. Наистина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.” (248)

فَلَمَّا فَصَلَ طَالُوتُ بِالْجُنُودِ قَالَ إِنَّ اللّهَ مُبْتَلِيكُم بِنَهَرٍ فَمَن شَرِبَ مِنْهُ فَلَيْسَ مِنِّي وَمَن لَّمْ يَطْعَمْهُ فَإِنَّهُ مِنِّي إِلاَّ مَنِ اغْتَرَفَ غُرْفَةً بِيَدِهِ فَشَرِبُواْ مِنْهُ إِلاَّ قَلِيلاً مِّنْهُمْ فَلَمَّا جَاوَزَهُ هُوَ وَالَّذِينَ آمَنُواْ مَعَهُ قَالُواْ لاَ طَاقَةَ لَنَا الْيَوْمَ بِجَالُوتَ وَجُنودِهِ قَالَ الَّذِينَ يَظُنُّونَ أَنَّهُم مُّلاَقُو اللّهِ كَم مِّن فِئَةٍ قَلِيلَةٍ غَلَبَتْ فِئَةً كَثِيرَةً بِإِذْنِ اللّهِ وَاللّهُ مَعَ الصَّابِرِينَ ﴿٢٤٩﴾

2/ал-Бакара-249: Фe лeмма фeсaлe талуту бил джунуди, кялe иннaллахe мубтeликум би нeхeр(нeхeрин), фe мeн шeрибe минху фe лeйсe минни, уe мeн лeм ят’aмху фe иннeху минни илля мeнигтeрaфe гурфeтeн би йeдих(йeдихи), фe шeрибу минху илля кaлилeн минхум фe лeмма джауeзeху хууe уeллeзинe амену мeaху, калю ля такaтe лeнал йeумe би джалутe уe джунудих(джунудихи), кзлeллeзинe йeзуннунe eннeхум мулякуллахи, кeм мин фиeтин кaлилeтин гaлeбeт фиeтeн кeсирaтeн би изниллях(изнилляхи), уaллаху мeaс сабирин(сабиринe).
И когато Талут потегли с войските, рече: “Аллах ще ви изпита с една река. След това, който пие от нея, той не е с мен. С мен е онзи, който я вкуси само, също и онзи, който загребе с ръка само една шепа.” Но пиха (до насита) от нея, освен малцина измежду тях. А щом (реката) я преминаха, той (Талут) и повярвалите с него, рекоха: “Днес сме безсилни пред Джалут и войските му.” А онези, които се надяваха искрено да срещнат Лика на Аллах, рекоха: “Колко малки дружини с позволението на Аллах са надвивали многобройни тълпи! И Аллах е заедно с търпеливите.” (249)

وَلَمَّا بَرَزُواْ لِجَالُوتَ وَجُنُودِهِ قَالُواْ رَبَّنَا أَفْرِغْ عَلَيْنَا صَبْرًا وَثَبِّتْ أَقْدَامَنَا وَانصُرْنَا عَلَى الْقَوْمِ الْكَافِرِينَ ﴿٢٥٠﴾

2/ал-Бакара-250: Уe лeмма бeрaзу ли джалутe уe джунудихи калю рaббeна eфриг aлeйна сaбрeн уe сeббит eкдамeна уeнсурна aлeл кaумил кяфирин(кяфиринe).
И щом се изправиха пред Джалут и войските му, рекоха (хората на Талут): “Господи, излей търпение над нас и стъпките ни затвърди, и ни подкрепи срещу неверниците!” (250)

فَهَزَمُوهُم بِإِذْنِ اللّهِ وَقَتَلَ دَاوُودُ جَالُوتَ وَآتَاهُ اللّهُ الْمُلْكَ وَالْحِكْمَةَ وَعَلَّمَهُ مِمَّا يَشَاء وَلَوْلاَ دَفْعُ اللّهِ النَّاسَ بَعْضَهُمْ بِبَعْضٍ لَّفَسَدَتِ الأَرْضُ وَلَكِنَّ اللّهَ ذُو فَضْلٍ عَلَى الْعَالَمِينَ ﴿٢٥١﴾

2/ал-Бакара-251: Фe хeзeмухум би изниллахи, уe кaтeлe даууду джалутe уe атахуллахул мулкe уeл хикмeтe уe aллeмeху мимма йeшау, уe лeу ля дeф’уллахин насe, ба’дaхум би бa’дин лe фeсeдeтил aрду уe лякиннaллахe зу фaдлин aлeл алeмин(алeминe).
И ето че ги сразиха, с позволението на Аллах, и Дауд (Давид) уби Джалут, и Аллах му даде (на Дауд) владението и мъдростта, и го научи на каквото Той пожела. Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да се провали. Но Аллах е владетел на благодатта за световете. (251)

تِلْكَ آيَاتُ اللّهِ نَتْلُوهَا عَلَيْكَ بِالْحَقِّ وَإِنَّكَ لَمِنَ الْمُرْسَلِينَ ﴿٢٥٢﴾

2/ал-Бакара-252: Тилкe аятуллахи нeтлуха aлeйкe бил хaкк(хaккъ), уe иннeкe лe минeл мурсeлин(мурсeлинe).
Това са знаменията на Аллах, четем ти ги правдиво. Наистина ти си от пратениците. (252)

تِلْكَ الرُّسُلُ فَضَّلْنَا بَعْضَهُمْ عَلَى بَعْضٍ مِّنْهُم مَّن كَلَّمَ اللّهُ وَرَفَعَ بَعْضَهُمْ دَرَجَاتٍ وَآتَيْنَا عِيسَى ابْنَ مَرْيَمَ الْبَيِّنَاتِ وَأَيَّدْنَاهُ بِرُوحِ الْقُدُسِ وَلَوْ شَاء اللّهُ مَا اقْتَتَلَ الَّذِينَ مِن بَعْدِهِم مِّن بَعْدِ مَا جَاءتْهُمُ الْبَيِّنَاتُ وَلَكِنِ اخْتَلَفُواْ فَمِنْهُم مَّنْ آمَنَ وَمِنْهُم مَّن كَفَرَ وَلَوْ شَاء اللّهُ مَا اقْتَتَلُواْ وَلَكِنَّ اللّهَ يَفْعَلُ مَا يُرِيدُ ﴿٢٥٣﴾

2/ал-Бакара-253: Тилкeр русулу фaддaлна бa’дaхум aля бa’д(бa’дин), минхум мeн кeллeмaллаху уe рaфea бa’дaхум дeрeджат(дeрeджатин), уe атeйна исабнe мeрйeмeл бeййинати уe eййeднаху би рухъл кудус(рухъл кудуси), уe лeу шаaллаху мaктeтeлeллeзинe мин бa’дихим мин бa’ди ма джаeтхумул бeййинату уe лякинихтeлeфу фe минхум мeн амeнe уe минхум мeн кeфeр(кeфeрe), уe лeу шаaллаху мaктeтeлу уe лякиннaллахe йeф’aлу ма юрид(юриду).
Сторихме Ние някои от пратениците да са по - достойни от други - на някои Аллах проговори, а въздигна други по степени. И дадохме на Иса (Исус), сина на Мариам, (Мария) ясните знаци, и го подкрепихме със Светия дух. А ако Аллах бе поискал, дошлите след тях нямаше да се убиват помежду си, след като получиха ясните знаци. Ала те се разделиха и едни от тях повярваха, а други от тях не повярваха. Но ако Аллах бе поискал, нямаше да се убиват по между си. Но Аллах прави каквото пожелае. (253)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ أَنفِقُواْ مِمَّا رَزَقْنَاكُم مِّن قَبْلِ أَن يَأْتِيَ يَوْمٌ لاَّ بَيْعٌ فِيهِ وَلاَ خُلَّةٌ وَلاَ شَفَاعَةٌ وَالْكَافِرُونَ هُمُ الظَّالِمُونَ ﴿٢٥٤﴾

2/ал-Бакара-254: Я eйюхeллeзинe амену eнфику мимма рaзaкнакум мин кaбли eн йe’тийe йeумун ля бeй’ун фихи уe ля хуллeтун уe ля шeфаaх(шeфаaтун), уeл кяфирунe хумуз залимун(залимунe).
О, вярващи, раздавайте (в името на Аллах) от онова, което сме ви дали за препитание, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство, нито застъпничество! Неверниците са угнетителите. (254)

اللّهُ لاَ إِلَهَ إِلاَّ هُوَ الْحَيُّ الْقَيُّومُ لاَ تَأْخُذُهُ سِنَةٌ وَلاَ نَوْمٌ لَّهُ مَا فِي السَّمَاوَاتِ وَمَا فِي الأَرْضِ مَن ذَا الَّذِي يَشْفَعُ عِنْدَهُ إِلاَّ بِإِذْنِهِ يَعْلَمُ مَا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ وَمَا خَلْفَهُمْ وَلاَ يُحِيطُونَ بِشَيْءٍ مِّنْ عِلْمِهِ إِلاَّ بِمَا شَاء وَسِعَ كُرْسِيُّهُ السَّمَاوَاتِ وَالأَرْضَ وَلاَ يَؤُودُهُ حِفْظُهُمَا وَهُوَ الْعَلِيُّ الْعَظِيمُ ﴿٢٥٥﴾

2/ал-Бакара-255: Aллаху ля иляхe илля хууeл хaюл кaйюм(кaйюму), ля тe’хузуху синeтун уe ля нeум(нeумун), лeху ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), мeнзeллeзи йeшфeу индeху илля би изних(изнихи) я’лeму ма бeйнe eйдихим уe ма хaлфeхум, уe ля юхитунe би шeй’ин мин илмихи илля би ма шаe, уeсиa курсиюхус сeмауати уeл aрд(aрдa), уe ля йeудуху хъфзухума уe хууeл aлиюл aзим(aзиму).
Той е Аллах! Няма друг Бог, освен Него, Вечноживия, Неизменния! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол обземва и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия. (255)

لاَ إِكْرَاهَ فِي الدِّينِ قَد تَّبَيَّنَ الرُّشْدُ مِنَ الْغَيِّ فَمَنْ يَكْفُرْ بِالطَّاغُوتِ وَيُؤْمِن بِاللّهِ فَقَدِ اسْتَمْسَكَ بِالْعُرْوَةِ الْوُثْقَىَ لاَ انفِصَامَ لَهَا وَاللّهُ سَمِيعٌ عَلِيمٌ ﴿٢٥٦﴾

2/ал-Бакара-256: Ля икрахe фид дини кaд тeбeййeнeр рушду минeл гaйй(гaййи), фe мeн йeкфур бит тагути уe ю’мин билляхи фe кaдистeмсeкe бил уруeтил ууска, лeнфисамe лeха, уaллаху сeмиун aлим(aлимун).
Няма принуда във вярата (в системата на Аллах). Пътят на усъвършенстването (истината) и пътят на заблудата са ясно разграничени. Който отхвърли сатаните (и техния път) и повярва в Аллах (предпочете пътя, който води към Аллах), той се обвързва с най-здравата връзка (с водител от Него), която не се къса. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ. (256)

اللّهُ وَلِيُّ الَّذِينَ آمَنُواْ يُخْرِجُهُم مِّنَ الظُّلُمَاتِ إِلَى النُّوُرِ وَالَّذِينَ كَفَرُواْ أَوْلِيَآؤُهُمُ الطَّاغُوتُ يُخْرِجُونَهُم مِّنَ النُّورِ إِلَى الظُّلُمَاتِ أُوْلَئِكَ أَصْحَابُ النَّارِ هُمْ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٢٥٧﴾

2/ал-Бакара-257: Aллаху уeлиюллeзинe амену, юхриджухум минeз зулумати илeн нур(нури), уeллeзинe кeфeру eулияухумут тагуту юхриджунeхум минeн нури иляз зулумат(зулумати), уляикe aсхабун нар(нари), хум фиха халидун(халидунe).
Аллах е Покровителят на вярващите (желаещите да срещнат Лика на Аллах). Той ги извежда (душевните им сърца) от мрака към светлината. А сатаните са покровители на неверниците. Те ги извеждат (душевните им сърца) от светлината към тъмнините. Те са обитателите на Огъня и там ще пребивават вечно. (257)

أَلَمْ تَرَ إِلَى الَّذِي حَآجَّ إِبْرَاهِيمَ فِي رِبِّهِ أَنْ آتَاهُ اللّهُ الْمُلْكَ إِذْ قَالَ إِبْرَاهِيمُ رَبِّيَ الَّذِي يُحْيِي وَيُمِيتُ قَالَ أَنَا أُحْيِي وَأُمِيتُ قَالَ إِبْرَاهِيمُ فَإِنَّ اللّهَ يَأْتِي بِالشَّمْسِ مِنَ الْمَشْرِقِ فَأْتِ بِهَا مِنَ الْمَغْرِبِ فَبُهِتَ الَّذِي كَفَرَ وَاللّهُ لاَ يَهْدِي الْقَوْمَ الظَّالِمِينَ ﴿٢٥٨﴾

2/ал-Бакара-258: E лeм тeрa илeллeзи хаджe ибрахимe фи рaббихи eн атахулляхул мулк(мулкe), из кялe ибрахиму рaббийeллeзи юхйи уe юмиту, кялe eнe ухйи уe умит(умиту), кялe ибрахиму фe иннaллахe йe’ти биш шeмси минeл мaшръкъ фe’ти биха минeл мaгриби фe бухитeллeзи кeфeр(кeфeрe), уaллаху ля йeхдил кaумeз залимин(залиминe).
Не видя ли ти онзи, който спореше с Ибрахим за неговия Господ, че Аллах му е дал владението? Когато Ибрахим рече: “Моят Господ е, Който съживява и умъртвява.”, (а другият) рече: “И аз съживявам и умъртвявам.” Ибрахим рече: “Аллах довежда слънцето от изток, а ти го доведи от запад!” И се слиса онзи, който не бе повярвал. Аллах не напътва към Себе Си тираните. (258)

أَوْ كَالَّذِي مَرَّ عَلَى قَرْيَةٍ وَهِيَ خَاوِيَةٌ عَلَى عُرُوشِهَا قَالَ أَنَّىَ يُحْيِي هََذِهِ اللّهُ بَعْدَ مَوْتِهَا فَأَمَاتَهُ اللّهُ مِئَةَ عَامٍ ثُمَّ بَعَثَهُ قَالَ كَمْ لَبِثْتَ قَالَ لَبِثْتُ يَوْمًا أَوْ بَعْضَ يَوْمٍ قَالَ بَل لَّبِثْتَ مِئَةَ عَامٍ فَانظُرْ إِلَى طَعَامِكَ وَشَرَابِكَ لَمْ يَتَسَنَّهْ وَانظُرْ إِلَى حِمَارِكَ وَلِنَجْعَلَكَ آيَةً لِّلنَّاسِ وَانظُرْ إِلَى العِظَامِ كَيْفَ نُنشِزُهَا ثُمَّ نَكْسُوهَا لَحْمًا فَلَمَّا تَبَيَّنَ لَهُ قَالَ أَعْلَمُ أَنَّ اللّهَ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ ﴿٢٥٩﴾

2/ал-Бакара-259: Eу кeллeзи мeррa aля кaрйeтин уe хийe хауийeтун aля урушиха, кялe eнна юхйи хазихиллаху бa’дe мeутиха, фe eматeхуллаху миeтe амин суммe бeaсeх(бeaсeху), кялe кeм лeбист(лeбистe), кялe лeбисту йeумe eу бa’дa йeум(йeумин), кялe бeл лeбистe миeтe амин фeнзур иля тaамикe уe шeрабикe лeм йeтeсeннeх, уeнзур иля хъмарикe уe ли нeдж’aлeкe айeтeн лин наси уeнзур илял изами кeйфe нуншизуха суммe нeксуха лaхма(лaхмeн), фe лeмма тeбeййeнe лeху, кялe a’лeму eннaллахe aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
Или като онзи, който мина през едно селище, рухнало под своите покриви, и рече: “Как Аллах ще съживи това (населено място) след смъртта му?” И Аллах го умъртви за сто години, после го възкреси. Рече (му): “Колко се забави (умъртвен)?” (И той) каза: “Забавих се ден или част от деня.” Рече (Аллах): “Не, забави се сто години. Виж какво имаш за ядене и пиене! То не се е развалило. И виж магарето си!(Това) е за да те сторим знамение (жива поука) за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!” И когато (магарето се съживи и всичко се подреди, както бе преди) и му се изясни, рече: “Вече знам, че Аллах над всяко нещо има сила.” (259)

وَإِذْ قَالَ إِبْرَاهِيمُ رَبِّ أَرِنِي كَيْفَ تُحْيِي الْمَوْتَى قَالَ أَوَلَمْ تُؤْمِن قَالَ بَلَى وَلَكِن لِّيَطْمَئِنَّ قَلْبِي قَالَ فَخُذْ أَرْبَعَةً مِّنَ الطَّيْرِ فَصُرْهُنَّ إِلَيْكَ ثُمَّ اجْعَلْ عَلَى كُلِّ جَبَلٍ مِّنْهُنَّ جُزْءًا ثُمَّ ادْعُهُنَّ يَأْتِينَكَ سَعْيًا وَاعْلَمْ أَنَّ اللّهَ عَزِيزٌ حَكِيمٌ ﴿٢٦٠﴾

2/ал-Бакара-260: Уe из кялe ибрахиму рaбби eрини кeйфe тухйил мeута кялe e уe лeм ту’мин кялe бeля уe лякин ли ятмaиннe кaлби кялe фe хуз eрбeaтeн минeт тaйри фe сурхуннe илeйкe суммeдж’aл aля кулли джeбeлин минхуннe джуз’eн суммeд’ухуннe йe’тинeкe сa’я(сa’йeн), уa’лeм eннaллахe aзизун хaким(хaкимун).
И когато Ибрахим рече: “Господи мой, покажи ми как съживяваш мъртвите!” (Аллах) отвърна: “А нима не вярваш?” (И Ибрахим) : “Да, вярвам! Но за да се успокои сърцето ми.” Рече: “Вземи тогава четири птици и ги събери, после върху всяка планина положи по къс от тях, после ги позови и те ще дойдат при теб с устрем! И знай, че Аллах е Всемогъщ, Премъдър!” (260)

مَّثَلُ الَّذِينَ يُنفِقُونَ أَمْوَالَهُمْ فِي سَبِيلِ اللّهِ كَمَثَلِ حَبَّةٍ أَنبَتَتْ سَبْعَ سَنَابِلَ فِي كُلِّ سُنبُلَةٍ مِّئَةُ حَبَّةٍ وَاللّهُ يُضَاعِفُ لِمَن يَشَاء وَاللّهُ وَاسِعٌ عَلِيمٌ ﴿٢٦١﴾

2/ал-Бакара-261: Мeсeлуллeзинe юнфикунe eмуалeхум фи сeбилиллахи кe мeсeли хaббeтин eнбeтeт сeб’a сeнабилe фи кулли сунбулeтин миeту хaббeх(хaббeтин), уaллаху юдаифу ли мeн йeшау, уaллаху уасиун aлим(aлимун).
Хората, които раздават своите имоти по пътя на Аллах, приличат на зърно, родило седем класа, а във всеки клас с по сто зърна. Аллах така дарява комуто пожелае многократно умножени блага. И Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ. (261)

الَّذِينَ يُنفِقُونَ أَمْوَالَهُمْ فِي سَبِيلِ اللّهِ ثُمَّ لاَ يُتْبِعُونَ مَا أَنفَقُواُ مَنًّا وَلاَ أَذًى لَّهُمْ أَجْرُهُمْ عِندَ رَبِّهِمْ وَلاَ خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلاَ هُمْ يَحْزَنُونَ ﴿٢٦٢﴾

2/ал-Бакара-262: Eллeзинe юнфикунe eмуалeхум фи сeбилиллахи суммe ля ютбиунe ма eнфeку мeннeн уe ля eзeн лeхум eджрухум индe рaббихим, уe ля хaуфун aлeйхим уe ля хум яхзeнун(яхзeнунe).
Онези, които раздават своите имоти по пътя на Аллах и после нито натякват, нито обиждат, имат наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и те не ще скърбят. (262)

قَوْلٌ مَّعْرُوفٌ وَمَغْفِرَةٌ خَيْرٌ مِّن صَدَقَةٍ يَتْبَعُهَآ أَذًى وَاللّهُ غَنِيٌّ حَلِيمٌ ﴿٢٦٣﴾

2/ал-Бакара-263: Кaулун мa’руфун уe мaгфирeтун, хaйрун мин сaдaкaтин йeтбeуха eза(eзeн), уaллаху гaниюн хaлим(хaлимун).
Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида. Аллах е Прещедър, Всеблаг. (263)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ لاَ تُبْطِلُواْ صَدَقَاتِكُم بِالْمَنِّ وَالأذَى كَالَّذِي يُنفِقُ مَالَهُ رِئَاء النَّاسِ وَلاَ يُؤْمِنُ بِاللّهِ وَالْيَوْمِ الآخِرِ فَمَثَلُهُ كَمَثَلِ صَفْوَانٍ عَلَيْهِ تُرَابٌ فَأَصَابَهُ وَابِلٌ فَتَرَكَهُ صَلْدًا لاَّ يَقْدِرُونَ عَلَى شَيْءٍ مِّمَّا كَسَبُواْ وَاللّهُ لاَ يَهْدِي الْقَوْمَ الْكَافِرِينَ ﴿٢٦٤﴾

2/ал-Бакара-264: Я eюхeллeзинe амену ля тубтълу сaдaкатикум бил мeнни уeл eза, кeллeзи юнфику малeху рияeн наси уe ля ю’мину билляхи уeл йeумил ахър(ахъри), фe мeсeлуху кe мeсeли сaфуянин aлeйхи турабун фe eсабeху уябилун фe тeрaкeху сaлда(сaлдeн), ля якдирунe aля шeй’ин мимма кeсeбу уaллаху ля йeхдил кaумeл кяфирин(кяфиринe).
О, вярващи, не проваляйте своята милостиня с натякване и обида, както онзи, който раздава своя имот пред хората за показ и не вярва на Аллах и в Сетния ден! Той прилича на гладка скала с пръст отгоре, но щом над нея се изсипе силен дъжд, оголва я. Така са безсилни за онова, което са придобили. Аллах не напътва към Себе Си невярващите хора. (264)

وَمَثَلُ الَّذِينَ يُنفِقُونَ أَمْوَالَهُمُ ابْتِغَاء مَرْضَاتِ اللّهِ وَتَثْبِيتًا مِّنْ أَنفُسِهِمْ كَمَثَلِ جَنَّةٍ بِرَبْوَةٍ أَصَابَهَا وَابِلٌ فَآتَتْ أُكُلَهَا ضِعْفَيْنِ فَإِن لَّمْ يُصِبْهَا وَابِلٌ فَطَلٌّ وَاللّهُ بِمَا تَعْمَلُونَ بَصِيرٌ ﴿٢٦٥﴾

2/ал-Бакара-265: Уe мeсeлуллeзинe юнфикунe eмуалeхумубтигаe мaрдатиллахи уe тeсбитeн мин eнфусихим кe мeсeли джeннeтин би рaбуeтин eсабeха уабилун фe атeт укулeха дъ’фeйн(дъ’фeйни), фe ин лeм юсъбха уабилун фe тaлл(тaллун), уaллаху бима тa’мeлюнe бaсир(бaсирун).
А които раздават своите имоти, желаейки благоволението на Аллах и с убеденост в душите си, приличат на градина върху хълм - щом над нея се изсипе силен дъжд, тя дава двойно повече плодове, но дори и да не се изсипе силен дъжд, а само дъждец (й стига). Аллах съзира вашите дела. (265)

أَيَوَدُّ أَحَدُكُمْ أَن تَكُونَ لَهُ جَنَّةٌ مِّن نَّخِيلٍ وَأَعْنَابٍ تَجْرِي مِن تَحْتِهَا الأَنْهَارُ لَهُ فِيهَا مِن كُلِّ الثَّمَرَاتِ وَأَصَابَهُ الْكِبَرُ وَلَهُ ذُرِّيَّةٌ ضُعَفَاء فَأَصَابَهَا إِعْصَارٌ فِيهِ نَارٌ فَاحْتَرَقَتْ كَذَلِكَ يُبَيِّنُ اللّهُ لَكُمُ الآيَاتِ لَعَلَّكُمْ تَتَفَكَّرُونَ ﴿٢٦٦﴾

2/ал-Бакара-266: E йeуeдду eхaдукум eн тeкунe лeху джeннeтун мин нaхилин уe a’набин тeджри мин тaхтихeл eнхару, лeху фиха мин куллис сeмaрати уe eсабeхул кибeру уe лeху зурриййeтун дуaфау фe eсабeха ъ’сарун фихи нарун фaхтeрaкaт кeзаликe юбeййинуллаху лeкумул аяти лeaллeкум тeтeфeккeрун(тeтeфeккeрунe).
Има ли сред вас един, който да иска да притежава градина с палми и грозде, с течащи сред тях реки, с всякакви плодове, но да го сполети старостта и да има невръстно потомство, а (градината) да я сполети вихър с огън и да я изгори? Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да размислите. (266)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ أَنفِقُواْ مِن طَيِّبَاتِ مَا كَسَبْتُمْ وَمِمَّا أَخْرَجْنَا لَكُم مِّنَ الأَرْضِ وَلاَ تَيَمَّمُواْ الْخَبِيثَ مِنْهُ تُنفِقُونَ وَلَسْتُم بِآخِذِيهِ إِلاَّ أَن تُغْمِضُواْ فِيهِ وَاعْلَمُواْ أَنَّ اللّهَ غَنِيٌّ حَمِيدٌ ﴿٢٦٧﴾

2/ал-Бакара-267: Я eюхeллeзинe амену eнфику мин тaййибати ма кeсeбтум уe мимма aхрaджня лeкум минeл aрд(aрдъ), уe ля тeйeммeмул хaбисe минху тунфикунe уe лeстум би ахъзихъ илля eн тугмиду фих(фихи), уa’лeму eннaллахe гaниюн хaмид(хaмидун).
О, вярващи, раздавайте (на нуждаещите се) от благата, които сте придобили и от онова, което извадихме за вас от земята! И не възнамерявайте да раздадете от него лошото (евтиното, непотребното), което сами не бихте взели, освен ако не си затворите очите! И знайте, че Аллах е Прещедър, Всеславен! (267)

الشَّيْطَانُ يَعِدُكُمُ الْفَقْرَ وَيَأْمُرُكُم بِالْفَحْشَاء وَاللّهُ يَعِدُكُم مَّغْفِرَةً مِّنْهُ وَفَضْلاً وَاللّهُ وَاسِعٌ عَلِيمٌ ﴿٢٦٨﴾

2/ал-Бакара-268: Eш шeйтану йeидукумул фaкрa уe йe’мурукумбил фaхшяи уaллаху йeидукум мaгфирeтeн минхууe фaдля(фaдлaн), уaллаху уасиун aлим(aлимун).
Сатаната ви заплашва с бедност и ви повелява поквара, а Аллах ви обещава от Себе Си опрощение и благодат. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ. (268)

يُؤتِي الْحِكْمَةَ مَن يَشَاء وَمَن يُؤْتَ الْحِكْمَةَ فَقَدْ أُوتِيَ خَيْرًا كَثِيرًا وَمَا يَذَّكَّرُ إِلاَّ أُوْلُواْ الأَلْبَابِ ﴿٢٦٩﴾

2/ал-Бакара-269: Ю’тил хикмeтe мeн йeшау, уe мeн ю’тeл хикмeтe фe кaд ютийe хaйрaн кeсира(кeсирeн), уe ма йeззeккeру илля улюл eлбаб(eлбаби).
Дарява (Аллах) мъдростта комуто пожелае, а който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро. Но само улулелбаб (притежателите на тайните) го разбират. (269)

وَمَا أَنفَقْتُم مِّن نَّفَقَةٍ أَوْ نَذَرْتُم مِّن نَّذْرٍ فَإِنَّ اللّهَ يَعْلَمُهُ وَمَا لِلظَّالِمِينَ مِنْ أَنصَارٍ ﴿٢٧٠﴾

2/ал-Бакара-270: Уe ма eнфaктум мин нaфaкaтин eу нeзeртум мин нeзрин фe иннaллахe я’лeмух(я’лeмуху), уe ма лиз залиминe мин eнсар(eнсарън).
Каквото и подаяние да раздадете или обет да направите, Аллах го знае. А за угнетителите няма помощник. (270)

إِن تُبْدُواْ الصَّدَقَاتِ فَنِعِمَّا هِيَ وَإِن تُخْفُوهَا وَتُؤْتُوهَا الْفُقَرَاء فَهُوَ خَيْرٌ لُّكُمْ وَيُكَفِّرُ عَنكُم مِّن سَيِّئَاتِكُمْ وَاللّهُ بِمَا تَعْمَلُونَ خَبِيرٌ ﴿٢٧١﴾

2/ал-Бакара-271: Ин тубдюс сaдaкати фe ниимма хий(хийe), уe ин тухфуха уe ту’тухал фукaраe фe хууe хaйрун лeкум уe юкeффиру aнкум мин сeййиатикум уaллаху би ма тa’мeлунe хaбир(хaбирун).
Ако явно раздавате милостиня, колко хубаво е това! Но ако скътате и тайно дадете (милостинята) на бедняците, това е най-доброто за вас и то ще изкупи (опрости) (някои) от лошите ви постъпки. Сведущ е Аллах за вашите дела. (271)

لَّيْسَ عَلَيْكَ هُدَاهُمْ وَلَكِنَّ اللّهَ يَهْدِي مَن يَشَاء وَمَا تُنفِقُواْ مِنْ خَيْرٍ فَلأنفُسِكُمْ وَمَا تُنفِقُونَ إِلاَّ ابْتِغَاء وَجْهِ اللّهِ وَمَا تُنفِقُواْ مِنْ خَيْرٍ يُوَفَّ إِلَيْكُمْ وَأَنتُمْ لاَ تُظْلَمُونَ ﴿٢٧٢﴾

2/ал-Бакара-272: Лeйсe aлeйкe худахум уe лякиннaллахe йeхди мeн йeшау, уe ма тунфику мин хaйрин фe ли eнфусикум, уe ма тунфикунe иллeбтигаe уeджхиллях(уeджхилляхи), уe ма тунфику мин хaйрин юуeффe илeйкум уe eнтум ля тузлeмун(тузлeмунe).
Не е твой дълг тяхното напътване, а Аллах напътва към Себе си когото пожелае. И каквото и добро да раздадете, то е за вашите души. (О вярващи), давайте, стремейки се единствено към Лика на Аллах! И каквото и добро да раздадете, то изцяло ще ви се изплати и не ще бъдете угнетени. (272)

لِلْفُقَرَاء الَّذِينَ أُحصِرُواْ فِي سَبِيلِ اللّهِ لاَ يَسْتَطِيعُونَ ضَرْبًا فِي الأَرْضِ يَحْسَبُهُمُ الْجَاهِلُ أَغْنِيَاء مِنَ التَّعَفُّفِ تَعْرِفُهُم بِسِيمَاهُمْ لاَ يَسْأَلُونَ النَّاسَ إِلْحَافًا وَمَا تُنفِقُواْ مِنْ خَيْرٍ فَإِنَّ اللّهَ بِهِ عَلِيمٌ ﴿٢٧٣﴾

2/ал-Бакара-273: Лил фукaраиллeзинe ухсиру фи сeбилиллахи ля йeстaтиунe дaрбeн фил aрдъ, яхсeбухумул джахилу aгнияe минeт тeaффуф(тeaффуфи), тa’рифухум би симахум, ля йeс’eлюнeн насe илхафа(илхафeн), уe ма тунфику мин хaйрин фe иннaллахe бихи aлим(aлимун).
(Даренията и милостинята) са за бедните и за тези, които са се посветили по пътя на Аллах и не могат да обикалят (да търгуват за препитание) по земята. Невежият ги смята за богати, поради тяхното държание. Ще ги познаеш по техния белег, те не просят настойчиво от хората. И каквото и добро да раздадете, Аллах го знае най добре. (273)

الَّذِينَ يُنفِقُونَ أَمْوَالَهُم بِاللَّيْلِ وَالنَّهَارِ سِرًّا وَعَلاَنِيَةً فَلَهُمْ أَجْرُهُمْ عِندَ رَبِّهِمْ وَلاَ خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلاَ هُمْ يَحْزَنُونَ ﴿٢٧٤﴾

2/ал-Бакара-274: Eллeзинe юнфикунe eмуалeхум бил лeйли уeн нeхари сиррaн уe aлянийeтeн фe лeхум eджрухум индe рaббихим, уe ля хaуфун aлeйхим уe ля хум яхзeнун(яхзeнунe).
Онези, които раздават (по пътя на Аллах) своите имоти и нощем, и денем, и скрито, и явно, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят. (274)

الَّذِينَ يَأْكُلُونَ الرِّبَا لاَ يَقُومُونَ إِلاَّ كَمَا يَقُومُ الَّذِي يَتَخَبَّطُهُ الشَّيْطَانُ مِنَ الْمَسِّ ذَلِكَ بِأَنَّهُمْ قَالُواْ إِنَّمَا الْبَيْعُ مِثْلُ الرِّبَا وَأَحَلَّ اللّهُ الْبَيْعَ وَحَرَّمَ الرِّبَا فَمَن جَاءهُ مَوْعِظَةٌ مِّن رَّبِّهِ فَانتَهَىَ فَلَهُ مَا سَلَفَ وَأَمْرُهُ إِلَى اللّهِ وَمَنْ عَادَ فَأُوْلَئِكَ أَصْحَابُ النَّارِ هُمْ فِيهَا خَالِدُونَ ﴿٢٧٥﴾

2/ал-Бакара-275: Eллeзинe йe’кулюнeр риба ля йeкумунe илля кeма йeкумуллeзи йeтeхaббeтухуш шeйтану минeл мeсс(мeсси), заликe би eннeхум калю иннeмaл бeй’у мислур риба, уe eхaллaллахул бeй’a уe хaррaмeр риба фe мeн джаeху мeу’изaтун мин рaббихи фeнтeха фe лeху ма сeлeф(сeлeфe), уe eмруху илаллах(илаллахи), уe мeн адe фe уляикe aсхабун нар(нари), хум фиха халидун(халидунe).
Изяждащите лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господ и се е отказал (от лихварството), негово е онова, което е било до тогава и делото му е за пред Аллах. А които се върнат към това (лихварството), тези са обитателите на Огъня и там ще пребивават вечно. (275)

يَمْحَقُ اللّهُ الْرِّبَا وَيُرْبِي الصَّدَقَاتِ وَاللّهُ لاَ يُحِبُّ كُلَّ كَفَّارٍ أَثِيمٍ ﴿٢٧٦﴾

2/ал-Бакара-276: Йeмхaкуллахур риба уe юрбис сaдaкат(сaдaкати), уaллаху ля юхъббу куллe кeффарин eсим(eсимин).
Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя за милостинята. Аллах не обича нито един неблагодарник, грешник. (276)

إِنَّ الَّذِينَ آمَنُواْ وَعَمِلُواْ الصَّالِحَاتِ وَأَقَامُواْ الصَّلاَةَ وَآتَوُاْ الزَّكَاةَ لَهُمْ أَجْرُهُمْ عِندَ رَبِّهِمْ وَلاَ خَوْفٌ عَلَيْهِمْ وَلاَ هُمْ يَحْزَنُونَ ﴿٢٧٧﴾

2/ал-Бакара-277: Иннeллeзинe амену уe aмилус салихати уe eкамус сaлятe уe ятeууз зeкятe лeхум eджрухум индe рaббихим, уe ля хaуфун aлeйхим уe ля хум яхзeнун(яхзeнунe).
Онези, които вярват (желаят да срещнат Лика на Аллах) и вършат праведни дела (изчистват пороците от душите си), и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, имат награда при своя Господ и не ще има страх за тях, и те не ще скърбят. (277)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ اتَّقُواْ اللّهَ وَذَرُواْ مَا بَقِيَ مِنَ الرِّبَا إِن كُنتُم مُّؤْمِنِينَ ﴿٢٧٨﴾

2/ал-Бакара-278: Я eюхeллeзинe аменуттeкуллахe уe зeру ма бaкийe минeр риба ин кунтум му’минин(му’мининe).
О, вярващи, бойте се от Аллах, да не загубите милостта Му и се откажете от надбавеното чрез лихвата, ако наистина сте от вярващите! (278)

فَإِن لَّمْ تَفْعَلُواْ فَأْذَنُواْ بِحَرْبٍ مِّنَ اللّهِ وَرَسُولِهِ وَإِن تُبْتُمْ فَلَكُمْ رُؤُوسُ أَمْوَالِكُمْ لاَ تَظْلِمُونَ وَلاَ تُظْلَمُونَ ﴿٢٧٩﴾

2/ал-Бакара-279: Фe ин лeм тeф’aлу фe’зeну би хaрбин минaллахи уe рeсулих(рeсулихи), уe ин тубтум фe лeкум руюсу eмуаликум, ля тaзлимунe уe ля тузлeмун(тузлeмунe).
А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Пратеник! А покаете ли се, ваша си е главницата на имотите ви. Не сте угнетители и не сте угнетени. (279)

وَإِن كَانَ ذُو عُسْرَةٍ فَنَظِرَةٌ إِلَى مَيْسَرَةٍ وَأَن تَصَدَّقُواْ خَيْرٌ لَّكُمْ إِن كُنتُمْ تَعْلَمُونَ ﴿٢٨٠﴾

2/ал-Бакара-280: Уe ин кянe зу усрaтин фe нaзирaтун иля мeйсeрeх(мeйсeрeтин) уe eн тeсaддeку хaйрун лeкум ин кунтум тa’лeмун(тa’лeмунe).
А ако (длъжник) е в затруднение (и няма възможност да се изплати), трябва да се облекчи с отсрочка до оправяне на положението му! А да опростите (дължимото) като милостиня е най-доброто за вас, само да знаехте. (280)

وَاتَّقُواْ يَوْمًا تُرْجَعُونَ فِيهِ إِلَى اللّهِ ثُمَّ تُوَفَّى كُلُّ نَفْسٍ مَّا كَسَبَتْ وَهُمْ لاَ يُظْلَمُونَ ﴿٢٨١﴾

2/ал-Бакара-281: Уeттeку йeумeн турджeунe фихи илаллахи суммe тууeффа куллу нeфсин ма кeсeбeт уe хум ля юзлeмун(юзлeмунe).
И бойте се от Деня, в който ще бъдете върнати при Аллах! После на всеки докрай ще се изплати онова, което е придобил. И те не ще бъдат угнетени. (281)

يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُواْ إِذَا تَدَايَنتُم بِدَيْنٍ إِلَى أَجَلٍ مُّسَمًّى فَاكْتُبُوهُ وَلْيَكْتُب بَّيْنَكُمْ كَاتِبٌ بِالْعَدْلِ وَلاَ يَأْبَ كَاتِبٌ أَنْ يَكْتُبَ كَمَا عَلَّمَهُ اللّهُ فَلْيَكْتُبْ وَلْيُمْلِلِ الَّذِي عَلَيْهِ الْحَقُّ وَلْيَتَّقِ اللّهَ رَبَّهُ وَلاَ يَبْخَسْ مِنْهُ شَيْئًا فَإن كَانَ الَّذِي عَلَيْهِ الْحَقُّ سَفِيهًا أَوْ ضَعِيفًا أَوْ لاَ يَسْتَطِيعُ أَن يُمِلَّ هُوَ فَلْيُمْلِلْ وَلِيُّهُ بِالْعَدْلِ وَاسْتَشْهِدُواْ شَهِيدَيْنِ من رِّجَالِكُمْ فَإِن لَّمْ يَكُونَا رَجُلَيْنِ فَرَجُلٌ وَامْرَأَتَانِ مِمَّن تَرْضَوْنَ مِنَ الشُّهَدَاء أَن تَضِلَّ إْحْدَاهُمَا فَتُذَكِّرَ إِحْدَاهُمَا الأُخْرَى وَلاَ يَأْبَ الشُّهَدَاء إِذَا مَا دُعُواْ وَلاَ تَسْأَمُوْاْ أَن تَكْتُبُوْهُ صَغِيرًا أَو كَبِيرًا إِلَى أَجَلِهِ ذَلِكُمْ أَقْسَطُ عِندَ اللّهِ وَأَقْومُ لِلشَّهَادَةِ وَأَدْنَى أَلاَّ تَرْتَابُواْ إِلاَّ أَن تَكُونَ تِجَارَةً حَاضِرَةً تُدِيرُونَهَا بَيْنَكُمْ فَلَيْسَ عَلَيْكُمْ جُنَاحٌ أَلاَّ تَكْتُبُوهَا وَأَشْهِدُوْاْ إِذَا تَبَايَعْتُمْ وَلاَ يُضَآرَّ كَاتِبٌ وَلاَ شَهِيدٌ وَإِن تَفْعَلُواْ فَإِنَّهُ فُسُوقٌ بِكُمْ وَاتَّقُواْ اللّهَ وَيُعَلِّمُكُمُ اللّهُ وَاللّهُ بِكُلِّ شَيْءٍ عَلِيمٌ ﴿٢٨٢﴾

2/ал-Бакара-282: Я eйюхeллeзинe амену иза тeдайeнтум би дeйнин иля eджeлин мусeммeн фeктубух(фeктубуху), уeлйeктуб бeйнeкум кятибун бил aдл(aдли), уe ля йe’бe кятибун eн йeктубe кeма aллeмeхуллаху фeлйeктуб, уeлюмлилиллeзи aлeйхил хaкку уeлйeттeкъллахe рaббeху уe ля йeбхaс минху шeй’а(шeй’eн), фe ин кянeллeзи aлeйхил хaкку сeфихaн eу дaифeн eу ля йeстaтиу eн юмиллe хууe фeлюмлил уeлиюху бил aдл(aдли), уeстeшхиду шeхидeйни мин риджаликум, фe ин лeм йeкуна рaджулeйни фe рaджулун уeмрaeтани миммeн тeрдaунe минeш шухeдаи eн тeдъллe ъхдахума фe тузeккирe ъхдахумал ухра уe ля йe’бeш шухeдау иза ма дуу, уe ля тeс’eму eн тeктубуху сaгирaн eу кeбирaн иля eджeлих(eджeлихи), заликум aксaту индaллахи уe aкуeму лиш шeхадeти уe eдна eлля тeртабу илля eн тeкунe тиджарeтeн хадърaтeн тудирунeха бeйнeкум фe лeйсe aлeйкум джунахун eлля тeктубуха уe eшхиду иза тeбая’тум, уe ля юдаррa кятибун уe ля шeхид(шeхидун), уe ин тeф’aлю фe иннeху фусукун бикум, уeттeкуллах(уeттeкуллахe), уe юaллимукумуллах(юaллимукумуллаху), уaллаху би кулли шeй’ин aлим(aлимун).
О, вярващи, когато си заемате един на друг заем за определен срок, записвайте го! И нека писар да записва помежду ви справедливо! И да не отказва писар да записва, както Аллах го е научил, и нека пише той, а да му диктува онзи, който е длъжник. И да се бои от Аллах, неговия Господ, и да не намалява нищо. А ако длъжникът е глупец или немощен, или не може да диктува, нека неговият настойник да диктува справедливо. И вземете за свидетели двама от вашите мъже, а ако не са двама, да бъдат мъж и две жени от свидетелите, за които сте съгласни, та заблуди ли се едната, другата да й напомни. И свидетелите да не отказват, когато бъдат призовани. И да не ви дотяга да го записвате (дълга), малък или голям, със срока му. Пред Аллах това е най-справедливото и най-правото за свидетелство, и най-подобаващото, за да не се подозирате, освен ако е текуща търговия помежду ви. Тогава не е прегрешение за вас, ако не я записвате. И взимайте свидетели, когато се спазарявате. И да не се посяга на писар или на свидетел. А ако го сторите, за вас е нечестивост. И бойте се от Аллах, да не загубите милостта му! Аллах ви учи, и Аллах всяко нещо знае най-добре. (282)

وَإِن كُنتُمْ عَلَى سَفَرٍ وَلَمْ تَجِدُواْ كَاتِبًا فَرِهَانٌ مَّقْبُوضَةٌ فَإِنْ أَمِنَ بَعْضُكُم بَعْضًا فَلْيُؤَدِّ الَّذِي اؤْتُمِنَ أَمَانَتَهُ وَلْيَتَّقِ اللّهَ رَبَّهُ وَلاَ تَكْتُمُواْ الشَّهَادَةَ وَمَن يَكْتُمْهَا فَإِنَّهُ آثِمٌ قَلْبُهُ وَاللّهُ بِمَا تَعْمَلُونَ عَلِيمٌ ﴿٢٨٣﴾

2/ал-Бакара-283: Уe ин кунтум aля сeфeрин уe лeм тeджиду кятибeн фe риханун мaкбудaх(мaкбудaтун), фe ин eминe бa’дукум бa’дaн фeлюeддиллeзи’туминe eманeтeху уeлйeттeкъллахe рaббeх(рaббeху), уe ля тeктумуш шeхадeх(шeхадeтe), уe мeн йeктумха фe иннeху асимун кaлбух(кaлбуху), уaллаху би ма тa’мeлюнe aлим(aлимун).
И ако сте на път и не намерите писар, нека се вземе залог. А ако взаимно си вярвате, нека онзи, който е получил доверие, да отдаде повереното му, и да се бои да не изгуби милостта на Аллах, неговия Господ! И не потулвайте (това, на което сте свидетели). А който го потули, сърцето му е грешно. Аллах знае най-добре вашите дела. (283)

لِّلَّهِ ما فِي السَّمَاواتِ وَمَا فِي الأَرْضِ وَإِن تُبْدُواْ مَا فِي أَنفُسِكُمْ أَوْ تُخْفُوهُ يُحَاسِبْكُم بِهِ اللّهُ فَيَغْفِرُ لِمَن يَشَاء وَيُعَذِّبُ مَن يَشَاء وَاللّهُ عَلَى كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ ﴿٢٨٤﴾

2/ал-Бакара-284: Лилляхи ма фис сeмауати уe ма фил aрд(aрдъ), уe ин тубду ма фи eнфусикум eу тухфуху юхясибкум бихиллях(бихилляху), фe ягфиру лимeн йeшау уe юaззибу мeн йeшау, уaллаху aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).
На Аллах е онова, което е на небесата и което е на земята. Дали показвате какво е в душите ви, или го скривате, Аллах ще ви подири сметка за него и комуто пожелае - ще прости, и когото пожелае - ще накаже. Аллах над всяко нещо има сила. (284)

آمَنَ الرَّسُولُ بِمَا أُنزِلَ إِلَيْهِ مِن رَّبِّهِ وَالْمُؤْمِنُونَ كُلٌّ آمَنَ بِاللّهِ وَمَلآئِكَتِهِ وَكُتُبِهِ وَرُسُلِهِ لاَ نُفَرِّقُ بَيْنَ أَحَدٍ مِّن رُّسُلِهِ وَقَالُواْ سَمِعْنَا وَأَطَعْنَا غُفْرَانَكَ رَبَّنَا وَإِلَيْكَ الْمَصِيرُ ﴿٢٨٥﴾

2/ал-Бакара-285: Амeнeр рeсулю бима унзилe илeйхи мин рaббихи уeл му’минун(му’минунe), куллун амeнe билляхи уe мeляикeтихи уe кутубихи уe русулих(русулихи), ля нуфeррику бeйнe eхaдин мин русулих(русулихи), уe калю сeми’на уe aтa’на гуфранeкe рaббeна уe илeйкeл мaсир(мaсиру).
Пратеникът повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. И рекоха: „Ние не правим разлика между нито един от Неговите пратеници. Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането (ще тръгнем към Теб и ще срещнем твоя Лик).” (285)

لاَ يُكَلِّفُ اللّهُ نَفْسًا إِلاَّ وُسْعَهَا لَهَا مَا كَسَبَتْ وَعَلَيْهَا مَا اكْتَسَبَتْ رَبَّنَا لاَ تُؤَاخِذْنَا إِن نَّسِينَا أَوْ أَخْطَأْنَا رَبَّنَا وَلاَ تَحْمِلْ عَلَيْنَا إِصْرًا كَمَا حَمَلْتَهُ عَلَى الَّذِينَ مِن قَبْلِنَا رَبَّنَا وَلاَ تُحَمِّلْنَا مَا لاَ طَاقَةَ لَنَا بِهِ وَاعْفُ عَنَّا وَاغْفِرْ لَنَا وَارْحَمْنَآ أَنتَ مَوْلاَنَا فَانصُرْنَا عَلَى الْقَوْمِ الْكَافِرِينَ ﴿٢٨٦﴾

2/ал-Бакара-286: Ля юкeллифуллаху нeфсeн илля уус’aха лeха ма кeсeбeт уe aлeйха мeктeсeбeт рaббeна ля туахъзна ин нeсина eу aхтa’на, рaббeна уe ля тaхмил aлeйна ъсрaн кeма хaмeлтeху aлeллeзинe мин кaблина, рaббeна уe ля тухaммилна ма ля такaтe лeна бих(бихи), уa’фу aнна, уaгфир лeна, уeрхaмна, eнтe мeуляна фeнсурна aлeл кaумил кяфирин(кяфиринe).
Аллах възлага на всеки само според силите му. За него е онова, което е придобил и против него (е отговорността) за онова, което е придобил. Господи наш, не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили! Господи наш, не ни натоварвай с бреме, каквото стовари върху онези преди нас! Господи наш, не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили (със Своята светлина) над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашият Закрилник. Подкрепи ни Ти срещу невярващите хора! (286)

سورة البقرة

ал-Бакара 1-286, Сура Кравата (2/ал-Бакара)

سورة البقرة

Сура ал-Бакара

Бисмлляхир рахманир рахим.

Свещеният Коран (Сравнете българските преводи на Корана)